Показват се публикациите с етикет Преди и Сега. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Преди и Сега. Показване на всички публикации
- 23:56
- Admin
- Преди и Сега
- No comments
През 1894 г. на гара Новоселци е създадена първата керамична фабрика в България от анонимно акционерно дружество „Георги Мимиди и съдружие“. Първите големи поръчки на фабриката са от 1898 г., когато банкерската къща „Марков и Калъпов“ прави поръчка за канализационни тръби и гранитни павета за благоустройството на София. Тогава е основано Българското акционерно индустриално керамично дружество „Изида“ в София от съдружниците на дружеството. Първоначалният капитал на дружеството възлиза на 1 000 000 златни лева, през 1919 г. той е 5 000 000 лева, през 1927 г. – 10 000 000 лева, а през 1947 г. – 17 000 000 лева, разпределени в 160 000 акции.
Дружеството доставя клинкерови (жълти) павета от Будапеща, с които са павирани 70 000 m2 в центъра на София. След 1906 г. произвежда над 5 000 000 тухли за построяването на храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. По това време са електрифицирани цеховете и е изградена 10-километрова въжена линия до залежите от глина в Чукурово, а дружеството внася в България първите товарни камиони.За работниците са построени общежития, които са разделени от фабриката със зелен парков пояс от брези, ели и борове. Фабриката разполага с фурна за хляб, просторна столова, ферма с коне, крави и овце, земеделско стопанство и овощна градина. След 1908 г. се открива начално училище, кооперация и читалище.
След 1912 г. започва производство на цветна фасадна керамика и подови теракотени плочки. С тях са облицовани стените и подовете на Софийския университет, Синодалната палата, Централната минерална баня в София. През 1920-те години започва да се произвеждат и електроизолационни порцеланови тела за високо и ниско напрежение.
Фабриката е национализирана на 23 ноември 1947 г. В 1959 г. е пуснат в експлоатация цех за производство на порцелан, а през 1965 г. и за фаянс. След това прераства в завод, който през 1989 г. е преобразуван в държавна фирма, а през 1993 г. става държавно акционерно дружество. През 1997 – 1998 г. дружеството е приватизирано и в последствие фалирано. Част от сградите са разрушени, а оборудването продадено за скрап.
Днес от големия в миналото птицекомбинат нахдодящ се на разклона за градчето по пътя Плевен – Русе, е останало само част от огромния фирмен надпис. Самият комбинат тъне в печал и разруха. Не е останало почти нищо. Част от сградния фонд е продаден, от производствените мощности няма и помен. Люпилнята, която е била с холандско оборудване отдавна е нарязана за скрап. Така, от наричаната някога Славяновска империя, диктувала пазара на птиче месо в Европа и в Арабския свят са останали само спомените на хората.
Източник socbg.com |
Абонамент за:
Публикации (Atom)