Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации


През 1930-та година в малко китайско село, обгърнато от мъгла и мистерия, се случи събитие, което разтърси цялата общност. Мъж, обвинен в жестоко убийство, бе осъден на необичайна и жестока присъда. Той бе затворен в клетка, поставена на площада на селото, а на всички бе строго забранено да му дават храна или вода. Тази история разказва за съдбата на този човек и за въздействието на неговото наказание върху хората около него.



Мъжът, чието име бе забравено във времето, бе обвинен в убийството на местен търговец, което бе предизвикало страх и гняв сред жителите на селото. Съдът реши да го накаже по начин, който да служи като предупреждение за останалите. Клетката, в която бе поставен, бе не само негов затвор, но и символ на осъждане и позор.



Селяните бяха свидетели на мъчителния процес на умиране от глад и жажда. Въпреки че им беше забранено да му помагат, някои от тях тайно оставяха парчета хляб или шепа вода, надявайки се да облекчат страданията му. Други, обаче, го гледаха с презрение, вярвайки, че той заслужава тази съдба.



Наказанието на мъжа предизвика много въпроси за морала и справедливостта. Дали беше правилно да се наказва човек по този начин, дори и ако е виновен за тежко престъпление? Може ли обществото да се нарича цивилизовано, ако прибягва до такива жестоки методи? Тези въпроси разкриха дълбоки разломи в сърцата и съзнанията на жителите.



Смъртта на мъжа в клетката се превърна в легенда, която се предаваше от поколение на поколение. Тя остави следи в съзнанието на хората и ги накара да преосмислят своите възгледи за наказание и милосърдие. Урокът беше ясен: жестокостта не ражда справедливост, а само още болка и страдание.


Въпреки че времето изтрива имената и лицата, историите като тази остават като предупреждение за бъдещето, напомняйки ни за важността на състраданието и човечността дори в лицето на най-големите престъпления.



На 71-годишна възраст почина легендарният кечист Хълк Хоган. Тъжната новина бе съобщена от TMZ Sports.


Медици са били изпратени в дома му в Клиъруотър, Флорида, където е издъхнал след като е получил сърдечен арест.


Хоган е бил изнесен на носилка и вкаран в линейка.


Преди няколко седмици съпругата на Хоган, Скай, опроверга слуховете, че той е в кома, заявявайки, че сърцето му е "силно", докато се възстановява от операции.


Хълк трансформира професионалния кеч в семеен развлекателен спорт. Преди Хълк кечът беше насочен към доста тясна аудитория. Театралността му на ринга беше магнетична за децата и техните родители - това даде огромен тласък на спорта.


През 1996 г. Хълк се трансформира от герой в злодей, създавайки NWO -- New World Order (Нов световен ред) -- и стана Холивудски Хълк Хоган. Това го изстреля  и професионалния кеч към още по-голяма слава.


Хоган беше приет в Залата на славата на WWE през 2005 г. Той беше изключен през 2015 г., след като избухна скандал заради расистки коментари, докато беше тайно записван по време на сексуална среща. 


Хълк Хоган имаше и успешна филмова кариера, започвайки през 1982 г. с "Роки III", играейки персонажа Тръндърлипс. Той също така участва в "No Holds Barred", "Suburban Commando" и "Mr. Nanny".


Снимка: Getty Images

Легендарният хеви метъл певец Ози Озбърн почина само няколко седмици след като се събра с бившите си колеги от Black Sabbath и изнесе грандиозен прощален концерт за феновете си. За това съобщиха близките му.


Семейството съобщи, че той си е отишъл „обграден с любов“.


76-годишният Озбърн, който страдаше от болестта на Паркинсон и други здравословни проблеми, благодари на публиката още по време на концерта: „Нямате представа как се чувствам – благодаря ви от сърце“.Концертът във Вила Парк беше специално организиран с участието на любими изпълнители като Metallica и Guns N’ Roses по случай неговото „последно излизане на сцена“.

Ози Озбърн е сред пионерите на хеви метъла с групата Black Sabbath, преди да започне успешна самостоятелна кариера. Сред най-известните му песни са Iron Man, Paranoid, War Pigs, Crazy Train и Changes.


Певецът придоби популярност и извън музиката, благодарение на риалити шоуто The Osbournes, което проследяваше живота му в Лос Анджелис заедно със съпругата му Шарън и децата им Кели и Джак.


Ози беше известен и с легендарните си истории от рок ерата, включително с прочутия случай, когато захапа глава на прилеп по време на концерт.


В последните години здравето му се влоши, включително след падане през 2019 г., което доведе до отмяната на няколко турнета. Въпреки това той направи изненадващо появяване на сцената в Бирмингам за закриването на Игрите на Общността през 2022 г.Ози Озбърн е включен в Залата на славата на музиката във Великобритания и САЩ – два пъти, както с Black Sabbath, така и като солов изпълнител. Притежава звезда на Алеята на славата в Холивуд и в Бирмингам, има наградата „Айвър Новело“ и пет награди „Грами“.


Оставя след себе си съпругата си Шарън, децата им Ейми, Кели и Джак, както и две по-големи деца от първия си брак – Джесика и Луис, и внуци.



През 1974 г. създава "Магически куб" - играчката, която след това става известна ,като Рубик куб. Патентова изделието в 1975 г. На пазара в Европа е от 1977 г. В САЩ- закъсняват,1980 г. 


Досега в цял свят са продадени над 350 млн. кубчета. През 1982 г. Будапеща е домакин на първото в света Първенство за бързо нареждане на Рубик куб. 

Най- бърз е виетнамецът Мин Тай-САЩ за 22,95 сек. Рекордът за 2013 г. е 5,55 сек. на холандеца Матс Валк. 

Българското постижение засега е 11,71 сек. на Николай Петров. 

А световен рекорд за най-БАВНО нареждане е 26 години /от закупуването!!!/ на 45 годишен строител - англичанинът Греъм Паркър. 

Самият Рубик се е потрудил цял месец, докато успее. Има няколко модификации на кубчето на Рубик. Други изделия: "Змията", Рубик- 360 - главоблъсканица от 3 сфери една в друга и 6 разноцвтни топчета. 


Днес ЕРНЬО РУБИК участва  в разработки на видеоигри и оглавява Студио Рубик - за дизайн на мебели и разработки на главоблъсканици.

 В Унгарската Техническа Академия е създаден Фонд на Рубик за подпомагане на особено талантливи млади изобретатели..."

Кубчето на Рубик, изобретено през 1974 година от унгарския архитект и професор по архитектура Ерньо Рубик, бързо става световен хит. Първоначално създадено като триизмерна механична пъзел игра, кубчето е патентовано и пуснато на пазара през 1980 година от компанията Ideal Toy Corp. Оттогава насам то се превръща в една от най-продаваните играчки в света.

Кубчето на Рубик придобива огромна популярност през 80-те години и става символ на интелектуално предизвикателство и логическо мислене. То бързо завладява въображението на хора от всички възрасти и култури. Кубчето се появява в множество филми, телевизионни предавания и книги, което допълнително увеличава неговата популярност.


Интересът към кубчето на Рубик не е намалял с времето. Днес съществуват множество състезания, посветени на скоростно редене на кубчето, известни като "спийдкубинг". Тези състезания привличат участници от цял свят и се провеждат на различни нива – от местни до международни. Кубчето на Рубик е вдъхновило и развитието на нови версии и вариации на пъзела, които предлагат още по-големи предизвикателства.


Следователно, може да се каже, че кубчето на Рубик наистина се е превърнало в глобален феномен. Неговата способност да предизвиква ума и да забавлява хора от различни култури и възрасти го прави уникално и непреходно.



Баща му, Франклин, е бил търговец, а майка му, Хелън, е била домакиня от немско-ирландски произход.

Никълъс Нолти е роден на 8 февруари 1941 г. в Омаха, Небраска, САЩ.

В младостта си Ник се е занимавал със спорт, особено с американски футбол, и е посещавал няколко университета, но никога не е завършвал. Изключен е от колежа заради лошо поведение и слаби оценки.


Преди да стане известен като актьор, той е работил като строителен работник и фотомодел. В средата на 60-те години на миналия век се появява на корицата на списание MCCall’s, което му носи медийна популярност. Започва да играе в театри в Лос Анджелис и до 35-годишна възраст става популярен.Телевизионният минисериал от 1976 г. „Богат, беден“ му донася голяма слава. В него той играе ролята на Том Джордаш, бунтарски син на имигрантско семейство. Сериалът е огромен хит и му носи номинация за „Златен глобус“. С това той започва да постига успех и да играе по-големи и по-важни роли.


Снимка:Инстаграм


Кариерата му тръгна бързо нагоре. Филмът от 1982 г. „Още 48 часа“, в който той участва с Еди Мърфи, беше огромен хит и един от първите филми, които съчетаха екшън и хумор по начин, който по-късно се превърна в стандарт.През 1991 г. е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Принцът на приливите“, в който играе мъж с травматично минало, който започва връзка с психиатъра на сестра си. Осем години по-късно е номиниран отново за „Оскар“ за „Страдание“, в който играе полицай, който се разпада под натиска на вътрешни и външни демони.


Въпреки това, скоро последваха проблеми в личния му живот.


През септември 2002 г. Нолти е арестуван в Калифорния за шофиране под въздействието на наркотик, известен като „хапче за сън“, който той признава, че е използвал по „медицински причини“. Снимка, на която е в полицейския участък с разрошена коса, става вирусна и се превръща в символ на падението на бившия холивудски съблазнител.През 90-те и 2000-те години той се бори с алкохолизъм, депресия и лични проблеми, след което постепенно започва да се „отписва“ от кариерата си.

През 2011 г. той участва във филма „Воин“, където играе бивш алкохолик и треньор на двамата си сина, а ролята му носи третата му номинация за „Оскар“ (поддържаща роля).


Актьорът има три брака и две деца, син Броли Нолти, който също е актьор, и дъщеря София.Той живее уединено в Малибу в 50-годишна къща, пълна с книги, ръкописи и стари филмови сценарии. Често носи едни и същи дрехи и прекарва по-голямата част от времето си в двора си с дървета, далеч от блясъка на Холивуд.



Спомняте ли си времената, когато милиони зрители бяха влюбени в индианците и най-вече във филмите за вождовете с пера. Е, поне един от тези индианци влезе трайно в сърцата на зрителите по света. Гол до кръста, Гойко Митич изгради кариерата си върху този образ. Днес, на 84 години, пенсионираният „индианец №1“ в света търси адреналин и все още се гмурка в дълбоки води.


Той беше живата легенда в соц киното



Романи с актриси, италианска дъщеря и горчива трагедия: ето как протича животът на най-известния „индианец“ от сръбски произход. Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Гойко Митич все още е в завидна форма, спортува всеки ден, „намира винаги време и за любов“, се хвали той. Миналата година легендата от „Оцеола” призна, че живее с нова жена в Берлин.


Роден е на 13 юни 1940 г.в село Стройковци, Сърбия (Югославия), в селско семейство. Ранното детство на момчето се пада по военно време. Бащата Живойин Митич е активен участник в партизанското движение. От малък Гойко Митич е влюбен в спорта, играе хандбал и футбол, занимава се с лека атлетика, гимнастика и гребане. Той дори е член на югославския национален отбор по гребане. „Това ми беше от голяма полза на снимачната площадка, докато управлявах дългата тясна лодка – „пирога“, спомня си той по-късно. Гойко завършва Белградския институт за физическа култура и се кани да стане спортен треньор, но фортуната е решила друго.


За първи път на снимачната площадка Гойко се появява като каскадьор – той дублира главния герой в английския исторически филм „Ланселот и кралицата“ (1960). Това е последвано от малка роля в италианския филм „Сеньор на нощта“. А в образа на индианец се пробва през 1964 г., участва като статист в поредица от филми за Винету, базирани на романите на Карл Май. Той изглежда много убедителен и през 1965 г. получава и първата си голяма индианска роля във филма „Синовете на Великата мечка“.


През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.


Очарователният Гойко Митич живее в Германия и до днес. Снима се в телевизионни сериали. Участва и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.


На него е посветена песента „Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.

Легендарният актьор живее в старинния берлински квартал „Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава ниска пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед – с него ходи на покупки и обикаля Берлин. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.

Оля Ал-Ахмед


 

Снимка: Трима от четиримата заложници и Кларк Олофсон, БТА


По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му.


Един от двамата престъпници, замесени в отвличането, което даде на света термина „Стокхолмски синдром”, е починал на 78 години, съобщи семейството му.Кларк Олофсон, който добива световна популярност през 1973 г. след отвличане и обир на банка в шведската столица, си е отишъл след продължително боледуване, обяснява онлайн изданието Dagens ETC.По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му, защитавайки действията им, докато стават все по-враждебни към полицията отвън.


Случаят дава името на психологическо състояние, при което жертви на отвличане развиват привързаност към похитителите си.


Какво е Стокхолмски синдром?


Известната обсада на банката е предизвикана от друг мъж - Ян-Ерик Олсон. След като взема трима жени и един мъж за заложници, той иска Олофсон, с когото се е сприятелил в затвора, да бъде доведен в банката.


Шведските власти изпълняват искането му и Олофсон влиза в банката, която е обградена от полиция.


Години по-късно, в интервю за вестник Aftonbladet, Олофсон твърди, че е бил помолен да действа като вътрешен човек, за да пази заложниците, в замяна на по-ниска присъда, но обвинява властите, че не спазват споразумението.


Олофсон убеждава една от заложничките - Кристин Енмарк, да се обади на шведския премиер по телефона от името на похитителите. Тя моли да ѝ бъде позволено да напусне банката с похитителите в бегачка, казвайки: „Напълно вярвам на Кларк и на обирджията… Те не са ни направили нищо”.


Тя добавя: „Напротив, бяха много мили… Вярвайте или не, но си прекарахме много добре тук”.


По време на няколко телефонни разговора Енмарк казва, че се страхува полицията да не нарани похитителите и непрекъснато защитава действията им.


В мемоарите си тя пише за Олофсон: „Обеща ми, че няма да ми се случи нищо, и аз реших да му повярвам. Бях на 23 години и се страхувах за живота си”.


Заложническата криза приключва след шест дни, когато полицаи проникват през покрива и използват сълзотворен газ, за да обезвредят двамата мъже.


Първоначално заложниците отказват да напуснат похитителите, тъй като се страхуват, че полицията ще ги застреля. По-късно заложниците отказват и да свидетелстват срещу Олофсон и Олсон.


Експерти оттогава спорят дали Стокхолмският синдром е реално психично състояние, като някои твърдят, че това е механизъм за справяне с травматични ситуации.


Терминът е въведен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Бейерот, за да обясни привидно ирационалната привързаност на някои заложници към похитителите им.


Теорията добива широка популярност на следващата година, когато наследницата на калифорнийски вестник Пати Хърст е отвлечена от революционни бойци.


В подкаста Sideways на BBC през 2021 г. Енмарк отхвърля понятието Стокхолмски синдром, казвайки: „Това е начин да обвиниш жертвата. Направих всичко, което можех, за да оцелея”.


Олофсон е рецидивист и прекарва по-голямата част от живота си в затвора. Последно е освободен през 2018 г. след присъда за престъпление, свързано с наркотици, в Белгия.


През 2022 г. актьорът Бил Скарсгард го изиграва в сериала на Netflix - Clark.

Източник:nova.bg


 


За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).


„Ну, погоди!“ е съветски анимационен сериал (по- късно руски) на московското студио „Союзмультфильм“ с режисьор Вячеслав Котьоночкин (по- късно сменен със Алексей Котьоночкин) , създаден и излъчван в периода 1969 – 2006 г.


Анимационната поредица разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява.


Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други епизодични и второстепенни персонажи, като Хипопотамът, Свинята, Козелът и т.н. В сериала героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълка) (17 и 18 епизод използват архивни гласови записи с него) и Клара Румянова (Заека), които са после заменени от Игор Христенко и Олга Зверева в 19 и 20 епизод. Първият епизод е създаден на 14 юни 1969 г., докато последният е създаден на 21 ноември 2006г.


За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт). По-късно Вълкът също казва или „Ну, Заяц! Ну, погоди!“ или „Ну, Заяц, погоди!" или само "Ну, Заяц!" (с изключение на 7 епизод в началото, където Капитанът Морж го изрича, вместо Вълка).


През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2006 г.) са създадени в Русия по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е Алексей Котьоночкин.


Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов от 1 до 18 епизод (17 и 18 епизод са направени след смъртта му и са използвани стари архивни записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"). В последните два епизода Вълка е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.


Началната песен на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Дек (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в началните надписи и не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.


На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).


Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г. на базата на Nintendo Game & Watch) е с героите от „Ну, погоди!" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, а понякога се показва и Заекът. От „Софтклуб“ са издадени 6 компютърни игри, посветени на сериала:


Погоня (Отвличане) (2002)

Круглый счёт (Кръгла сметка) (2002)

Песня для зайца (Песен за Заека) (2003)

Догонялки (Гоненица) (2005)

По следам зайца (По следите на Заека) (2010)

На стадионе (На стадиона) (2017)

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.


Компютърна игра „Ну погоди!“

Електронна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета от 1 долар с образите на Вълка и Заека.



Boeing 787 Dreamliner на Air India се разби малко след излитане от индийския град Ахмедабад, на път за лондонското летище Гетуик.


Загинали са 242 души, сред тях 53 британски граждани.


Инцидентът е станал около 10 часа местно време, малко след излитането на полет AI171 на Air India, изпълняващ редовна линия от Ахмедабад до лондонското летище Гетуик. Самолетът е бил Boeing 787-8 Dreamliner, според Flightradar24 .


По непотвърдена информация самолетът се е разбил в жилищен район.


На борда на полета на Air India е имало 242 пътници и членове на екипажа , съобщи авиокомпанията. „От тях 169 са индийски граждани, 53 са британски граждани, 1 канадски гражданин и 7 португалски граждани“, съобщи Air India.


Екипажът е подал сигнал „Mayday“ до отдела за контрол на въздушното движение малко след излитането, според Генералната дирекция на гражданската авиация на Индия.Сигналът е бил загубен секунди след излитане, когато самолетът е достигнал 625 фута височина, според Flight Radar.


Министерството на авиацията на Индия съобщава, че спасителните екипи са мобилизирани.

Катастрофата на Air India е станала точно до международното летище „Сардар Валабхай Пател“ в Ахмедабад, най-големият град в западния щат Гуджарат в Индия.


Гуджарат е и родният щат на индийския премиер Нарендра Моди. Моди беше главен министър на щата от 2001 до 2014 г.


Светът на шоубизнеса преживя истински трус, какъвто не е виждан от десетилетия. След почти половин век тишина, истината за тайната дъщеря на легендарния фронтмен на Queen – Фреди Меркюри – излезе наяве.


Шокиращото разкритие е направено в новата биографична книга „С обич, Фреди“, дело на прочутата британска журналистка и биографка Лесли-Ан Джоунс.

Историята звучи почти като холивудски сценарий: през 1976 г. в разгара на славата на Queen, Фреди има кратка, но страстна афера със съпругата на свой близък приятел. Резултатът – момиче, родено в пълна дискретност, далеч от светлините на прожекторите. Детето е пазено в тайна не просто от медиите, а дори и от част от семейството и музикалната индустрия.

„Той ме обожаваше“ – личното писмо на дъщерята

Жената, наречена само с инициала „Б“ в книгата, разказва емоционално и откровено:


„Фреди Меркюри беше и си остава мой баща. Имахме близка и топла връзка от моето раждане до последните години от живота му. Той ме обожаваше и беше напълно отдаден на мен. Начинът, по който съм се появила, може да изглежда скандален за мнозина, но това никога не намали неговата любов. Беше грижовен, нежен и ме пазеше като най-голямото си съкровище.“

След смъртта му през 1991 г., „Б“ наследява 17 тома от неговите лични дневници. Десетилетия наред ги пази в тайна. Но днес, когато самата тя вече е майка, решава, че е време светът да чуе нейната история.

Коя е тайнствената наследница на Фреди?

Днес „Б“ е на 48 години, живее в малък европейски град и работи като здравен специалист. Отказва да се възползва от славата на своя баща и дори не иска публично да разкрие самоличността си. За Лесли-Ан Джоунс тя казва:


„Никога не е искала пари. Не я интересува наследство. Единственото ѝ желание е да бъде чута истината.“

Жената е плод на връзка, за която не се е говорило. Нейната майка – дълбоко религиозна католичка – никога не е обмисляла аборт. По време на кратката си любовна връзка с Фреди, съпругът ѝ е бил в командировка. След раждането, момичето израства с майка си и доведения си баща, докато Меркюри поддържа близък контакт с нея, включително редовни посещения и комуникация, дори по време на турнета.

Тайна, пазена от най-близките

Само шепа хора са знаели истината – включително членовете на Queen и Мери Остин, жената, която Фреди нарича „любовта на живота си“. Именно тя е знаела за съществуването на дъщерята още преди смъртта му и е останала до него до последния му дъх. Въпреки че момичето не е включено в официалното завещание на певеца, тя е получавала финансова подкрепа чрез частно правно споразумение.

„Време е светът да знае“

В писмо, публикувано в книгата, „Б“ заявява решението си с неподправена сила:

„След повече от три десетилетия мълчание, лъжи и изопачаване на истината, чувствам, че е време да говоря. Решението да изляза сега е мое и само мое. Тези, които ме познаваха, го пазеха в тайна от уважение към Фреди и към мен.“

Шокиращо, но човешко

Историята е колкото скандална, толкова и дълбоко човешка. В нея се преплитат слава, любов, вина, тайна и приемане. В един свят, в който известните личности често крият най-съкровеното от страх или срам, Фреди Меркюри е избрал да бъде баща – по свой начин, в своята тишина.

Сега, чрез думите на дъщеря му, светът за първи път надниква в тази интимна част от живота му. И ако не друго, историята ни напомня, че и най-големите икони са били просто хора – със своите грешки, страсти и големи сърца.

„С обич, Фреди“ – книгата, която ще промени всичко, излиза в продажба тази есен и обещава още разтърсващи разкрития за живота на музикалната легенда, който продължава да вълнува света дори десетилетия след смъртта му.


Не нужно човек да е гледал сериала „Трима братя, три сестри“, за да си спомня как точно изглежда една от звездите в него, а именно привлекателната Дана Гарсия, тъй като преди приблизително 17 години, когато епизодите на поредицата приковаха вниманието на българската публика, образът на актрисата красеше не само малкия екран, но и множество от кориците на тетрадките, в които тийнейджърите си водеха записки по учебния материал на различните предмети в училище, припомня life.dir.bg.


По онова време интересът към колумбийското предаване действително бе повече от завиден и караше много хора, без значение от възрастта им, да крачат забързано към домовете си, за да не изтърват началото на поредния епизод, ако случайно са имали неблагоразумието да излязат навън, преди часа на излъчването му.


Разбира се, така стояха нещата не само у нас, но и в над 100-те страни по земното кълбо, излъчващи поредицата в своя ефир.


Всъщност успехът на романтичната история, разказваща за забранената любов между бедните и богатите, е толкова голям, че през 2003 г. американският канал Telemundo – собственост на гиганта NBC, пуска по две серии от нея на ден.


Предвид всичко казано дотук, не е никак неочаквано, че ролята на Норма Елисондо в сочената за една от най-успешните теленовели правени някога, превърна Дана в звезда от световна величина. Макар колумбийката да покори индустрията, а нежната ѝ визия – редица мъжки сърца, напоследък името ѝ все по-рядко се среща в медийното пространство, което провокира любопитството на почитателите ѝ, чудещи се какво се случва с нея.


Сега обаче имаме повод да разберем къде е тя сега, защото едва преди няколко дни светлооката брюнетка отпразнува своя 43-ти рожден ден. Именно затова сега ще си припомним нейната история.


Дана Мария Гарсия Осуна е родена в град Богота на 4 февруари 1978 г. Поради известността на майка си Клаудия, която е певица, от малка е свикнала да бъде под светлините на прожекторите заедно с брат си и сестра си. И макар никога да не е била заслепена от блясъка на славата, по принуда от страна на майка си още на 4-годишна възраст ѝ се налага да застане пред камерите, ставайки част от редица рекламни кампании и телевизионни предавания.


Вниманието и суетата обаче не ѝ носят удоволствието, което мнозина биха изпитвали на нейно място. Тя има друг план за своето бъдеще, който е в пълен разрез с амбициите на Клаудия, желаеща да направи лицето на дъщеря си разпознаваемо. Ето защо бъдещата знаменитост заляга над учебниците, стремейки се да постигне възможно най-високите оценки в различните дисциплини, с които да си подсигури добра диплома. Скоро обаче разбира, че независимо какво каже или стори, няма да успее да надвие майчината воля, затова преценява, че най-добрият вариант е да се примири с нея и да се опита да разпредели времето си така, че работата да не пречи на образованието ѝ.


И понеже двете със сестра ѝ са наследили музикалния талант на Клаудия, през 1994 г. те основават групата „Cafe Moreno“, чийто първи албум е сертифициран цели три пъти като платинен. Въпреки че току-що е започнала певческата си кариера, при това със завиден успех, тя не спира да се явява и на прослушвания, а едно от тях я поставя сред актьорския състав на сериала „Кафе с аромат на жена“ още същата година.


Макар да е само на 16 г., играта ѝ по нищо не отстъпва на по-опитните ѝ колеги, нещо повече, тя успява да впечатли критиката, която е напълно очарована от нея. Така 12 месеца по-късно Гарсия получава специално предложение да участва в „На север от сърцето“, превърнало я в първата колумбийка, снимала се някога в мексиканска теленовела. За целта обаче тя се мести в Мексико, където живее съвсем сама до края снимачния процес. Но уединението съвсем не е единственото, което този ангажимент ѝ носи, тъй като той я превръща в истинска сензация в цяла Латинска Америка.


 След като завършва гимназия Дана продължава обучението си, записвайки специалност „Пиар и мениджмънт“ в университета, изучавайки още френски и немски език, които днес владее свободно. Освен това става доброволка към „Червения кръст“. Но предложенията за роли я откриват и във висшето учебно заведение, а натовареният ѝ график я принуждава да се откаже от бандата, която е създала със сестра си. Ето защо през 1998 г., след общо три издадени албума, тя се разпада. Междувременно тя усъвършенства актьорските си заложби, записвайки се на допълнителни курсове.


През 2000 г. се установява за постоянно в Маями, където я отвежда поредицата „Отмъщението“, но младата жена не спира да пътува, посещавайки често родината си, наред с Мексико, а неведнъж е била и в Европа.


Световната слава, както вече се подразбира, я застига с „Трима братя, три сестри“. В началото никой не е залагал големи надежди на заглавието, за което се е считало, че ще мине и замине без много шум, но това се оказва сериозна грешка. Продукцията се превръща в истински хит, а заради небивалия интерес към Дана и екранната ѝ половинка Марио Симаро, двамата си партнират отново 4 години по-късно в „Предателство“ – римейк на сериал с участието на легендата в жанра Освалдо Риос. Изгарящата страст между тях в първия им общ проект изглежда така реална на екран, че скоро публиката е напълно убедена, че чувствата са истински и извън него. Макар и просто игра, блестящото пресъздаване на химията между персонажите им дори подтиква съпругата на артиста да започне да прекарва всяка своя свободна минута на терен, за да го държи под око.


През 2008 г. естествената красота на Гарсия, направила я рекламно лице на редица утвърдили се на пазара козметични марки като „Maybelline“ и „Garnier“, ѝ носи първото място в класацията за най-привлекателна жена на планетата на испанското издание на сп. „People“.



Предвид съблазнителния ѝ външен вид много хора предполагат, че хубавицата е имала немалко любовни авантюри в живота си, но това не изобщо не е вярно. В няколко свои интервюта тя казва, че претоварената ѝ програма и честата смяна на пейзажа, идваща с нейната професия, ѝ пречат да създава приятелства. Повечето ѝ колеги пък твърдят, че тя точно толкова недостъпна, колкото и желана.


 В разговорите си с медията Дана избягва да говори за интимния си живот, заявявайки, че предпочита свободата, пред това да създаде семейство. Макар че се знае прекалено малко за мъжете, успели да спечелят нейното сърце, преди десетилетие една от връзките ѝ все пак се озова сред водещите заглавия в пресата. Тогава тя се среща с колумбийския вицепремиер Хорхе Истман, който в определен етап от взаимоотношенията им решава, че тя е сродната му душа и пада на едно коляно, задавайки големия върпос. 


Годежът им обаче не оцелява дълго, а след политически скандал, в който половинката ѝ се забърква, пътищата им се официално се разделят и тя отпътува за Мексико.По-късно се запознава с испанския писател и журналист Иван Гонзалес, от когото през 2016 г. забременява. Новината, че очаква дете изненадва почитателите ѝ, не само защото е на 38 г., но и поради факта, че до онзи момент не е обявявала публично романса си. Предвид огромното любопитство на феновете ѝ, след като дава живот на сина си Данте, в специално интервю за сп. „Hola!“ тя склонява да разкаже историята им.

Оказва се, че когато се запознават Иван няма никаква представа коя е тя, а причината за това е, че освен новините, които си пуска сравнително рядко, той не обича да гледа телевизия.


„За първи път разбрах какво е да започнеш връзка с някого от нулата, без той да има предварително изградени впечатления за теб. Това бе голям фактор за мен, защото винаги съм искала партньорът ми да ме опознае отвъд славата – като човек, сам да види добродетелите, но и недостатъците ми“, споделя тя.


Дана разказа, че Гонзалес бил толкова лудо влюбен в нея, че поискал ръката ѝ само месец и половина след първата им среща, но тя му отказала. Той обаче не се отчаял, напротив, на шестия месец пак я попитал… и отново получил отрицателен отговор. Основният мотив на Гарсия да не приеме пръстена бил, че според нея всичко се случва прекалено бързо.


„Кажете ми, кой мъж ще продължи да се вижда с една жена, при положение, че тя е отхвърлила предложението му? Според мен това го прави наистина специален“, казва Дана.


Въпреки това упорството му се отплаща на третия път. До сватба обаче така и не се стига, защото бъдещата булка променя датата ѝ многократно, прибягвайки до най-различни оправдания. Запитана от медията в прав текст защо отказва да мине под венчилото, тя през смях отвръща, че сватбените церемонии са доста скъпо удоволствие.


„Във всяко друго отношение сме на една вълна“, казва красавицата, допълвайки, че с Иван се разминават единствено по отношение на възгледите им за узаконяване на любовта им.


Към днешна дата те са безкрайно щастливи заедно, а за това със сигурност не се нуждаят от лист хартия. В тази връзка, иронично е, че последното участие на Гарсия е в телевизионната поредица от 2018 г. „Да обичам без закон“.



Най-прочутият италиански донжуан, който е преспал с над 6000 жени, почина на 63-годишна възраст в разгара на бурна любовна нощ с 23-годишна дама, която поради известността си  предпочита да остане анонимна съобщава в. "Дейли мейл"


Маурицио Занфанти, известен с прозвището си Ромео от Римини, почина в леглото на 23-годишна туристка от България. Докато я засипвал с ласки, той получил сърдечна криза. Дамата изпаднала в шок, извикала медици, но те не могли да съживят плейбоя и констатирали смърт от сърдечна недостатъчност.


 Маурицио Занфанти започва бляскавата си „любовна кариера“ още когато на 17 години заработил в нощен клуб в Римини. Постепенно превърнал професията на промоутър в клуба във възможност да завързва кратки връзки с над 200 жени на лято.

Той печелел женските сърца много лесно. Харесвал си дама насред улицата, заприказвал я, убеждавал я да влезе в нощния клуб, в който работел, и след това продължавал свалката до успешен край.


През зимата Маурицио отивал в скандинавските страни, където работел за туристически агенции. Там той продължавал кариерата си на сваляч и дори толкова се прочул, че в шведски град му била издигната восъчна фигура.


През 1986 година италианското издание "Еспресо" нарече Маурицио Занфанти "най-успешният любовник на Италия". През 2014 г. той сподели пред "Билд", че се отказва от кариерата на сваляч, защото се чувствал много стар. Но определено не е удържал обещанието си.



1. Той е първият папа с перуанска националност.

Въпреки че е роден в Чикаго, любовта му към Перу го кара да приеме гражданство. Връзката им с Латинска Америка е реална и дълбока.

2. Той прекарва голяма част от живота си в Перу.

Той служи повече от 20 години в мисии, енории и общности, особено в скромни райони. Не е дошъл да се налага, дошъл е да се учи и да придружава.

3. Преди да дойде във Ватикана, той е бил епископ в Чиклайо.

Там той спечели обичта на хората със своята близост, смирението си и неуморния си труд за най-нуждаещите се.

4. Августински е.

Принадлежи към ордена "Св. Августин", известен с акцента си върху общността, размисъл и търсенето на вътрешна истина.

5. Той беше световен лидер на своето паство.

Преди да стане епископ, той е бил висш генерал на августинците по света. Те го знаят в Азия, Африка, Америка... и те го уважават.

6. Той е човек с готино лице и меки думи.

Винаги е предпочитал да слуша, отколкото да се налага. Тези, които го познават, казват, че най-голямата му сила е състраданието

7. Познай болката на забравените хора.

В Перу той работи в селските райони, между коренните общности, на места, където често дори държавата не стига.

8. Тя има универсална визия, но с латино душа.

В Рим оценява епископите по цял свят, но никога не губи любовта си към простите хора, към тези, които нямат глас.

9. Той говори перфектен испански... с перуански акцент !

Мнозина бяха трогнати да го чуят да говори като още един перуански. Това разбива стени и събира сърцата заедно.

10. Той е папа, който мирише на хора.

Не идва от власт или привилегия, а от прашните улици на Латинска Америка. Ето защо вашият избор е символ на надеждата за Глобалния мир.


 

Кардинал Робърт Франсис Превост – американец от Чикаго, е новият папа с името Лъв ХІV.


Въпреки дългогодишната опозиция на Ватикана на идеята за папа от САЩ, поради статута на страната на свръхсила и светското й влияние, умереният Превост бе наблюдаван с внимание.


Удостоен с кардиналска титла от Франциск през 2023 г., бившият лидер на августинския орден е назначен от покойния папа и във влиятелния Дикастерий на епископите, който наблюдава избора на нови епископи от цял ??свят. Тези висши постове, съчетани с факта, че той има значителен мисионерски опит в Перу, след като е служил като епископ на северния град Чиклайо, го реабилитираха в очите на онези, които обикновено не биха одобрили идеята за американски папа.


69-годишният Превост е първият американец, избран за папа. Името му бе обявено от протодякона на конклава – френския кардинал Доминик Мамберти. Той излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и обяви пред събралото се на едноименния площад множество, че е избран нов папа с думите „Habemus Papam“ („Имаме папа“ на латински).


Малко след това новоизбраният предстоятел на Римокатолическата църква също излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ и произнесе първото си обръщение „Към Града и към света“ (Urbi et Orbi).


 


Историята на едно невероятно бягство


Лиляна Гасинская е родена и израснала в Одеса. Винаги е мечтала за луксозен и богат живот. Момичето мразеше всичко, свързано със СССР. Затова тя се реши на една отчаяна стъпка. Тя решава да стане сервитьорка на борда на круизния кораб „Леонид Собинов“, който плава за Австралия. Момичето разбра, че персоналът се следи много внимателно. Ето защо тя измисли цял план за бягство.


Корабът не е трябвало да акостира на бреговете на Сидни. Вечерта, след като сервира на парти на кораба, момичето облича червен бански и слага златен пръстен на средния си пръст, не можеше да вземе повече неща със себе си. Лилиана се промъква с мъка през илюминатора и скача във студените води. Момичето имаше много километри за плуване. Отне ѝ около 40 минути, за да стигне до брега, а освен това трябваше да преплува през залив с акули. Но Лилиана плуваше с всички сили, страхувайки се да не бъде изядена от акули, или хваната от сънародниците си.


Рибари откриват момиче в червен бански костюм на брега в Сидни, с наранявания и леки охлузвания по тялото. На развален английски тя иска помощ от тях . Момичето признава, че е избягало от съветски кораб и се нуждае от подслон. Разбира се, вестниците веднага пишат за необикновената красавица. 


Скоро съветските власти искат да им предадат момичето и да я върнат обратно в. Въпреки това, докато Лилиана живееше в къщата на фотограф от един от вестниците, между тях започва романс. Той изоставя семейството си и се ожени за нея. По този начин тя успя да остане в Австралия. 


Момичето работеше като модел и живееше за охолен живот. След това тя сменя няколко съпрузи. Всички те бяха много богати, тя се омъжваше само за заможни и богати мъже.Лилиана има двама сина. 


Впоследствие се мести да живее в Англия.


Сега тя живее там и е над 50 годишна. Откакто е избягала от Одеса, момичето не е се е връщало повече в родината си.Скоро тя премести родителите си при себе си, като по този начин прекъсна всички връзки със своята  родина.




Бразилецът Айртон Сена е най-обичаният състезател от Формула 1. Това е доказано. За съжаление на 1 май 1994 г. той ни напусна след тежка катастрофа на пистата "Имола".


Сена обичаше Формула 1 и Формула 1 обичаше Сена. Този бразилец постави нови параметри в този спорт. Струваше много скъпо, но си заслужаваше да го имаш в отбора си.


На 1 май 1994-а светът на моторните спортове бе разтърсен от една от най-трагичните си загуби. Денят, който трябваше да бъде още една славна глава в историята на спорта, се превърна в символ на загуба, шок и болка.


Айртон Сена да Силва е роден на 21 март 1960 г. в Сао Пауло, Бразилия. Като дете той страда от проблеми с координацията и именно това подтиква баща му да го насочи към картинга – решение, което променя хода на историята.Младият Сена бързо показва необикновен талант, а страстта му към скоростта и съвършенството го издигат до върховете на автомобилния спорт.


Сена дебютира във Формула 1 през 1984 г. и още в първия си сезон впечатлява света. На Гран При на Монако, при изключително силен дъжд, той демонстрира контрол и хладнокръвие, каквито дори най-опитните пилоти не показаха. Състезанието беше прекратено преждевременно, но Сена вече беше създал своя мит.


Сена беше не просто шампион – той бе символ на перфекционизма, емоцията и духовната страна на спорта.Гран При на Сан Марино през 1994 г. се оказва фатално състезание – не само за Сена, но и за Формула 1. Уикендът започва трагично с инцидента на австриеца Роланд Ратценбергер, който загива по време на квалификациите в събота. Сена е дълбоко разстроен и настоява за подобрения в безопасността.


На следващия ден – 1 май, по време на състезанието, камерата на Михаел Шумахер улавя момента, в който колата на Сена губи сцепление в седмата обиколка, навлизайки в завоя Тамбурело с над 300 км/ч. Болидът се удря директно в бетонна стена, която по онова време не е обезопасена с гуми или допълнителни защити.

Той е откаран с хеликоптер в болница в Болоня, но получената тежка травма на главата се оказва фатална. Светът научава със сълзи, че Айртон Сена е починал на 34 години.


Смъртта на бразилеца предизвиква безпрецедентна вълна от скръб по цял свят, особено в родната му Бразилия, където той е обожаван като национален герой. Погребението му събира стотици хиляди хора по улиците на Сао Пауло, а Формула 1 преминава през радикални промени в сигурността, започнали именно заради тази трагедия.


През 2009 г., списание Autosport провежда анкета сред 217 бивши и настоящи пилоти, които определят Сена за най-добрия пилот в историята на Формула 1.


Сена не беше просто бърз. Той беше духовен, храбър, вдъхновяващ. За мнозина той е въплъщение на съвършенството в спорта – човек, който не се състезаваше просто за победи, а за нещо по-дълбоко: за чест, за страст, за смисъл.


И днес, 31 години по-късно, името му продължава да вълнува поколения фенове и млади пилоти, които израстват със сънищата, запалени от легендата на Айртон Сена.


През кариерата си той записва: три световни титли (1988, 1990, 1991), 41 победи, 65 полпозишъна (рекорд по онова време) и 80 подиума.

Източник:lupa.bg



Юри Кондратчик, изпълнителният директор на ВСС „Международен летище Хабаровск“, разказа за първи път на журналисти в Хабаровск за дядо си Юрий Алексеевич Гагарин.


На 12 април 2025 г., в деня на първия полет на човека в космоса, ИА „Хабаровски край днес“ публикува кратко интервю за хобито на първия космонавт, смяната на фамилията и авиацията като съдба.


– Можете ли да си спомните момента, в който сте разбрали, че дядо ви е бил първият човек полетял в космоса?Никога не е имало такъв момент. Като пораснеш, започваш постепенно да научаваш кои са роднините ти. Когато ходех на гости на баба в Звездното градче, винаги гледах на стената голям портрет на мъж в скафандър. Би било странно да не знам кой е това. Кръстен съм между другото на дядо ми.


– А какво са ти казали роднините за дядо ти, може би има някакви семейни легенди?


За мама и баба Юри Алексеевич винаги е бил първо баща на семейството. За него семейството заедно с професията винаги е било на първо място. Къщата им никога не е била празна. Винаги са имали гости, когато той си е бил вкъщи. Това със сигурност са били редки моменти заради службата му, но той ги е ценял особено много.

Юри Гагарин, както и всички членове на първия отряд космонавти е получил апартамент в Звездното градче.

Дядо е бил много чувствителен човек. Още в осъзната възраст за мен беше интересно да разбера, че Юрий Алексеевич е бил голям фен на водните ски. Но се е интересувал от почти всички спортове: тенис, хокей, волейбол. Много е обичал природата, животните. Баба ми разказваше как един ден той и леля ми са влачили патици. Плували са в банята.


– А истина ли е, че Юрий Гагарин се интересувал от нумизматиката?


Да, събираше монети. Получих колекцията му. Отне ми много време да я попълня. Като дете много обичах да мисля за кубински, мексикански, перуански монети, които няма никъде другаде тук. Носил ги е със себе си връщайки се от множеството пътувания, които е имал. Колекцията остана в Москва.


– Как мислите, може ли дядо ви да се нарече символ на Съветския съюз?


Наскоро прочетох интересна статия. Това е поглед към първия полет на човека в космоса от съвременната култура. Юрий Гагарин е наричан първата съветска поп звезда там – „знаменитост“. Всъщност той се възприема от повечето като един от ключовите национални герои на страната ни. Тук не само изигра роля подвигът, който извършва заедно с първия отряд космонавти и конструктори, начело със Сергей Павлович Корольов, но и личността му и харизмата му спомогнаха за формирането на образа, останал в историята на страната.


– Малко скромен въпрос, а защо не си сменихте фамилията на Гагарин?


Признавам си, когато беше време да си взема паспорт, имах такива мисли. Но реших да не го правя. Мислех си, че при среща, когато те помолят да се представиш, ще е твърде много да се наречеш Юрий Гагарин! Затова се оказва, че първо ще ме познаят като човек, специалист, а после ще разберат, роднина на какъв прекрасен човек съм.


– Имали ли сте копнеж за небето, за летене в ученическите години? Все пак мнозина са мечтали тогава да станат космонавти?


Знаеш ли, аз съм по-земен човек. Когато бях дете, исках да стана лекар. Баща ми е лекар, и двете баби имат медицинско образование. Но в крайна сметка избрах друг път в живота – най-вече следвах стъпките на майка си. Тя ми е преподавател в Икономическата академия имени Плеханова.

Завърших Икономика. Но съдбата така се обърна, че все пак бях по-близо до авиацията. В Москва работех за КОМАКС Мениджмънт Компани ООД (Управляваща компания на международното летище Хабаровск), получих покана от председателя на Управителния съвет Константин Басюк, когато работеше по проекта за развитие на летище Хабаровск, да оглави дъщерното предприятие. Семейството ми живее тук в Хабаровск, а с жена ми отглеждаме тригодишния ни син.


– Казват ли ти, че имаш „гагаринова“ усмивка, че с дядо ти много си приличате?


Да, доста често. Но се обзалагам, че усмивката му е уникална.


Материал и снимка на ИА „Хабаровски край днес“



Чудовищният “Скорпион” придружавал кортежите на висшите ръководители. Произведени са само 8 екземпляра от този уникален автомобил


В историята на съветската автомобилна индустрия специално място заемат правителствените лимузини - луксозни, величествени коли, предназначени да превозват висшите ръководители на страната. Първото нещо, което ни идва на ум, са елегантните Чайки и монументалните ЗИЛ-41047. Но има и много необичаен, уникален екземпляр - лимузината ЗИЛ-41072 със заплашителното име “Скорпион”. Тази кола не превозва генерални секретари и президенти; изпълнява съвсем друга мисия - охранява и защитава движещи се кортежи.


Скорпионът е идеален за тази роля поради специалния си дизайн и богатия арсенал от вградено оборудване.

Работата по проекта за превозно средство за ескорт и охрана ЗИЛ-41072 започва през 1989 г. Водещият дизайнер е талантливият инженер Александър Николаевич Горчаков. Под негово ръководство първите три петместни Скорпиона са изработени в най-кратки срокове. В процеса на производство и тестване лимузината получава и неофициалното прозвище “Бодигард”, което напълно отговаря на нейното предназначение. През 1999 г., след разпадането на СССР, заводът ЗИЛ произвежда още три такива машини - този път за нуждите на Федералната служба за сигурност и специалните части на Руската федерация.


Основната задача на Скорпиона е да придружава кортежите на висшите ръководители на страната и да осигурява охрана за тях при извънредни ситуации. В колоната това превозно средство играе ролята на така наречения “чистач” - обикновено върви първи или последен с висока скорост. Ако се появи някаква заплаха за охраняваните лица, ЗИЛ-41072 трябва незабавно да премахне източника на опасност.



Плъзгащия се люк на покрива позволява всеобхватен огън в случай на атака срещу кортежа. 


Външно ЗИЛ-41072 прилича на лимузината ЗИЛ-41047, създадена за превозване на висшето ръководство, но “Скорпион” е много по-брутален и агресивен. Най-забележителната характеристика на екстериора му са надлъжните сгъваеми стъпала и парапети, монтирани отстрани. Те са предназначени за личния охранителен персонал, който може да излиза извън автомобила, докато колата върви.


Друг необичаен детайл е голям плъзгащ се люк на покрива, който позволява всеобхватен огън в случай на атака срещу кортежа. Задното стъкло на лимузината може бързо да се спуска отвътре чрез натискане на специален червен бутон, така че полученият широк отвор да се използва и за стрелба по противника. Екстериорът на “Скорпион” се допълва от множество антени за различни специални комуникационни системи.


Колата е оборудвана с всякакви екстри и осигурява удобство на охранителите по време на работа. 

Докато предната част на кабината на ЗИЛ-41072 е почти същата като на ЗИЛ-41047, купето има напълно различна конфигурация. Тук няма намек за лукс: вместо меки седалки има три специални стола за персонала по сигурността. Средната седалка се плъзга напред и назад по “релси”, а двете външни седалки се завъртат настрани.


Необичайното оформление позволява на бодигардовете постоянно да са обърнати към прозорците и вратите, за да контролират напълно ситуацията и да реагират възможно най-бързо на всякакви заплахи. Тук всичко е подчинено на чисто утилитарни цели и функционалност. Широките врати позволяват незабавно да се излезе от колата, ако е необходимо.


Тапицерията е доминирана от здрава черна изкуствена кожа. Вместо килими - релефен алуминий. Местата за поставяне на оръжия, радиостанции и друго необходимо оборудване са проектирани под формата на обемни джобове. Колата е оборудвана с климатик и радио.


Технически спецификации


ЗИЛ-41072 “Скорпион” е много голямо и тежко превозно средство, дори по стандартите на основния клас. Общата му дължина е внушителните 6,3 метра, а теглото му без товар е около 5,5 тона, поради особено здравия дизайн на шасито, както и изобилието от различно оборудване. Под капака на лимузината има мощен V8 бензинов двигател с работен обем 7,7 литра, заимстван от ЗИЛ-41047.


Нека не забравяме, че “Скорпион” е създаден в края на 80-те години - в тази епоха мощните многолитрови двигатели на съветския дизайн са обичайни за луксозните автомобили. Благодарение на това тежката бронирана машина може да развива скорост до 190 км/ч и да тръгва бързо от място, което е важно за нейната защитна функция - ускорението до 100 км/ч отнема по-малко от 15 секунди.


Произведени са само 8 екземпляра от лимузините ЗИЛ-41072 “Скорпион”, което прави тази кола наистина уникална, изключителна разработка. За съжаление, след разпадането на Съветския съюз и упадъка на автомобилния завод Лихачов, производството на местни държавни специални превозни средства е спряно. От 90-те години за нуждите на висшето ръководство на страната се закупуват чужди лимузини, обикновено немски. Русия окончателно губи предишната си компетентност в създаването на автомобили от висок клас и в този смисъл ЗИЛ-41072 се превръща в своеобразна “лебедова песен”.

Източник:ТРУД



Католическият свят потъна в скръб, но думите на пророка от XVI век вещаят трусове, нов лидер и епоха на несигурност


Докато католиците по света скърбят за смъртта на папа Франциск, който почина на втория ден от Великден на 88-годишна възраст, астролозите твърдят, че Нострадамус е направил предсказание за смъртта му, според което позицията на католическата църква по света може да бъде значително отслабена, пише Daily Mail.


Пишейки „Предсказания“ (Les Prophéties) през 1555 г., френският астролог Мишел дьо Нострадам, по-известен като Нострадамус, издава редица мрачни пророчества за бъдещето на човечеството, включително „жестоки войни“, природни бедствия и завръщане на чумата.


В рамките на мрачната му перспектива е и смъртта на един „много стар“ папа, както и остро предупреждение за отслабването на католическата църква. 


„Чрез смъртта на един много стар понтифекс / Ще бъде избран римлянин на добра възраст / За него ще се каже, че отслабва мястото си / Но дълго ще седи и ще се занимава с подривна дейност“, пише той.


Нострадамус също така намеква подробности за наследника на папа Франциск.


„Млад мъж с тъмна кожа с помощта на великия крал ще предаде кесията на друг с червен цвят“, добавя той.


Пророчествата на Нострадамус отдавна са отворени за тълкуване, като мнозина твърдят, че не трябва да се приемат твърде буквално. Въпреки това, в светлината на смъртта на папа Франциск, някои тълкуват думите му като знак за промяна в лидерството в Католическата църква.


Здравословни проблеми 

Предсказанието на Нострадамус може да не е изненада за мнозина, тъй като през последната година папата страда от редица тревожни здравословни проблеми.


Франциск беше хоспитализиран за първи път на 14 февруари и бе принуден да отмени редица изяви, включително редовната си седмична молитва пред поклонници на площад "Свети Петър".


През последната година папата се сблъска с редица проблеми със здравето си, включително коремна херния и две падания. Последното му заболяване дойде, след като беше хоспитализиран за три дни през март 2023 г. с бронхит.Конклавът, на който кардиналите се събират в Сикстинската капела, за да изберат негов наследник, няма да се състои поне 15 дни.


Франциск е заявил, че за разлика от много свои предшественици няма да почива в криптата на базиликата „Свети Петър“, а в римската базилика „Света Богородица Майор“. Той също така е поискал да бъде погребан в обикновен дървен ковчег.

Източник:Блиц


 

Швейцарската гвардия вече репетира погребалната церемония за 88-годишния духовник


Главата на Римокатолическата църква папа Франциск почина на 88-годишна възраст, съобщи NOVA. Духовникът не успя да отслужи Великденската литургия на площад „Свети Петър“, като вместо него службата бе водена от кардинал Анджело Комастри. След края на литургията обаче папата се появи на балкона над входа на базиликата.


Известно е, че в последните години папа Франциск се е борил с множество здравословни проблеми, включително хронична болка в коляното, ишиас, както и няколко сериозни операции. На 22 февруари тази година беше съобщено, че здравословното му състояние е критично.


Хорхе Марио Берголио, както е рожденото име на папата, беше роден на 17 декември 1936 г. и оглавяваше Католическата църква от 2013 г., когато беше избран след оттеглянето на папа Бенедикт XVI. Той влезе в историята като първият папа от Южна Америка.


Здравословни проблеми и последни дни


Загрижеността за здравето на папата се засили значително през последните години. Той беше хоспитализиран неколкократно и претърпя няколко операции. Сред по-сериозните здравословни проблеми на духовника бяха респираторни усложнения, свързани с факта, че част от белия му дроб е била отстранена още в младостта му.


През 2021 г. папата беше подложен на операция за отстраняване на част от дебелото му черво, а през 2023 г. претърпя процедура заради коремна херния. Поради хронична болка в коляното и ишиас, той редовно използваше инвалидна количка или бастун.


Миналата година Франциск беше приет в болница за лечение на пневмония, като докладите показваха, че състоянието му е било сериозно. Тогава той беше изписан след тридневно лечение.


Какво следва след смъртта на папата?


Изборът на нов папа ще следва традиционния процес на конклава. Кардинали от цял свят ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да гласуват за новия католически лидер.


Въпреки че не е посочен официален наследник, няколко висши духовници се смятат за потенциални кандидати. Сред тях са кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара. Окончателното решение ще бъде взето от Колегията на кардиналите.


Според информация от февруари тази година, Швейцарската гвардия, която охранява папата, вече е провела репетиции за погребението му, като членовете ? са били под полицейски час в подготовка за „смъртта на понтифика“. Самият Франциск беше споделил, че вече е „подготвил“ гроба си.


Съгласно промените, въведени от самия Франциск, папата не може да почине в лечебно заведение, а само във Ватикана, както беше и с папа Йоан Павел II. Ритуалът изисква папата да бъде заведен в частната си молитвена капела, където е издъхнал. Предстои да бъде отслужена погребална меса във ватиканската базилика „Свети Петър“, където тленните му останки ще бъдат изложени в ковчег. След това той ще бъде погребан в специално място в римската базилика „Санта Мария Маджоре“.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: