Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации

Жива ли е Иления? Или къде е дъщерята на Ал Бано и Ромина Пауър


На 31 декември 1993 година Ал Бано и Ромина Пауър чуват дъщеря си Иления Кариси за последен път. Малко по-късно най-голямото момиче на известните италиански певци излиза от хотел в Ню Орлиънс и повече не се връща.

Тогава Иления е на 23 години. Тя е художник, певица, актриса, пише поезия и обича да пътешества по целия свят. Именно хобито й я отвежда в САЩ, където нищо не предвещава, че нещо може да й се случи. Но в първите часове на 1994 година родителите й не успяват да се свържат с нея. Не успяват и в следващите дни. Не успяват никога. На 18 януари те съобщават на полицията за нейното изчезване.

Всичко това се случва при загадъчни обстоятелства в Ню Орлиънс, Луизиана. По това време Иления е отседнала в хотела заедно с уличния музикант Александър Маскела. Първоначално именно той е арестуван за изчезването й, но в последствие се разбира, че не е отговорен, и е освободен.

Следват дълги години на надежда и страх в очакване на различни новини. През тях бащата Ал Бано сякаш свиква с мисълта, че никога няма да открие детето си. Не и майката. Ромина Пауър не престава да вярва, че ще намери дъщеря си, защото тялото й така и не е открито.Една от версиите, които дълго време се разглежда като основна, се базира на показанията на охранител, който описва момиче, напомнящо за Иления. 

Той разказва, че тя се е хвърлила в река Мисисипи с думите, че принадлежи на водата. Тяло обаче така и не е открито. И докато Ромина не спира да смята, че дъщеря й е била отвлечена и сигурно е жива, Ал Бано се опитва да се примири с тъжната истина. През 2013 година той дава да се разбере, че приема версията на охранителя и дори иска декларация за предполагаемата смърт на дъщеря си.Но опитите да бъде разгадана загадката на изчезването не спират. Частни детективи и любители на заплетените случаи продължават да търсят друго обяснение. Не след дълго идва нова версия.

През 2015 г. в град Тампа е открито тяло. Възстановка на лицето на жертвата напомня поразително на Иления. Но без категорично доказателство не може да се твърди нищо. Затова и полицаи от САЩ се свързват с Ал Бано, за да поискат ДНК-то му. Следите на разследването завели полицаите до Кийт Хънтър Джесперсън – 60-годишен канадец, който излежава три доживотни присъди в щатския затвор Сейлъм, щата Орегон.

120-килограмовият сериен убиец е известен като Хепи Фейс – „щастливото лице“, заради усмивката, която рисува под самопризнанията си, изпращани от него до вестниците. Той се хвали с убийствата на 160 души, но е доказано, че е умъртвил 8. Сред тях е и намерената в Тампа жена.Той разказал, че жертвата се представила като Сюзън. Това е псевдонимът, който Иления си е избрала по време на престоя си в САЩ. 

Трупът е намерен на 15 септември 1994 г., а Кийт Джесперсън обяснил и че не помни добре кога точно е извършил убийството. През 2014 г. полицията в Палм Бийч моли експерта Пол Муди да реконструира лицето на неразпознатата жена от Тампа с помощта на заподозрения в престъплението Джесперсън. Приликата с Иления е поразителна, но въпреки това всяко съмнение ще отпадне едва след ДНК експертизата. 

За щастие или не, тя не дава съвпадения. Иления отново не е открита.Въпреки това през декември 2015 година трибунал в италианския град Бриндизи – района, в който била последната жилищна регистрация на Иления, обяви дъщерята на певците официално за мъртва. Това стана по молба на самия Ал Бано. Съдът спази процедурата и 2 г. очакваше новини за евентуалната съдба на момичето. Ромина Пауър обяви, че е дълбоко огорчена от решението на Ал Бано, с когото в този момент вече бяха разделени.

Въпреки всички опити историята да бъде разплетена, и до днес тя няма обяснение. И се е превърнала в един от най-големите италиански трилъри.Вижте още:Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща

Източник:bg-voice.com


Най-скъпият чай в света е Dahongpao "Big Red Robe",цената за 1kg е 685 000 долара


Da Hong Pao, известен още като Big Red Robe, е китайски сорт чай, считан за най-скъпият в света. През 2002 г. човек плати около 28 000 долара само за 20 грама от този деликатес.


Историята на Да Хонг Пао е много интересна. Отглеждането му започва в планината Уи в провинция Фуджиан по време на династията Мин (1368-1644). Според местната легенда, когато майката на императора се разболяла, той я посъветвал да консумира този чай. Според информация за чай Oolong „След изпиване на чая тя се чувстваше все по-добре и в крайна сметка се възстанови. Императорът бил толкова щастлив, че тази зима изпратил да облече храстите, откъдето идвал чаят, в големи червени рокли, за да предотврати замръзването им до смърт. Червената тъкан произхожда от името: Big Red Robe Tea. "


Най-ранните храсти Да Хонг Пао са били на територията на храма Tianxin Yongle. По времето на Мао монасите бяха изгонени от храма. Въпреки че по-късно се завръщат, земята, на която израства Да Хонг Пао, остава под контрола на правителството. През 2005 г. растенията дадоха последната си реколта. Само няколко грама чаени листа остават в ръцете на колекционери, които ги ценят като злато.


Въпреки че в Китай можете да закупите Da Hong Pao за около $ 100, тези чаени листа не са от оригиналните растения. Вместо това те идват от генетично идентични растения, които са отгледани от резници от оригиналните растения и имат подобен вкус. За да усетите вкуса на оригиналния Da Hong Pao, трябва да сте готови да похарчите цяло състояние.През 1848 г. шотландски ботаник пътува до Китай, за да получи план за това чаено растение. По това време чужденците нямаха право да пътуват много далеч в страната. Ботаникът се представи като китайски чиновник, след което открадна и контрабандира семена и растения от чаени растения в планината Уи. Той също така научи правилния процес на засаждане, бране, обработка на листата и приготвяне на чай. След това семената бяха транспортирани до Индия, където бяха засадени.


ПОЛЗИ ЗА ЗДРАВЕТО

Da Hong Pao е богат на естествен антиоксидант, полифенол, който е източникът на много ползи за здравето на чая. Консумирането на Da Hong Pao увеличава метаболизма, позволявайки на стомаха да обработва храната по-бързо. В резултат на това храносмилателните проблеми са сведени до минимум. Антиоксидантите спомагат за укрепването на имунната система и осигуряват витамини и минерали, необходими за борба с болестите.


Пиенето на Da Hong Pao може да помогне в борбата с грапавостта на кожата, бръчките и тъмните петна. Той предотвратява натрупването на плака в артериалните стени на сърцето, намалявайки риска от коронарна болест на сърцето. Чаят помага и при отслабване. Da Hong Pao съдържа аминокиселина, наречена L-теанин, която успокоява нервите и ума.


За да приготвите Да Хонг Пао, първо поставете 2 чаени лъжички от листата в чайник, след което добавете около 200 мл вода. Водата трябва да има температура 90-95 ° C. Покрийте чайника и оставете ароматите на чая да проникнат във водата. След минута-две изсипете чая в чаша и сервирайте.


Подвигът на кучето Балто


През 1925 г. дифтерията засяга изолирано село в Аляска.  Поради големия студ не беше възможно транспортирането на лекарствата със самолет и кораб, затова беше организирано транспортирането на лекарствата до град Нома с помощта на  (водачи или водачи на кучешки впряг).

Около 1120 мили (1800 километра) трябваше да бъдат изминати за пет дни. Екипите бяха няколко и се редуваха на различни участъци.  Норвежецът Гунар Касен и неговото главно куче Балто първи донесоха серума в селото.

Оказа се, че Касен не е сгрешил при избора на главно куче, тъй като когато екипът претърпява инцидент, Балто помага на своя водач, спасявайки го от сигурна смърт.

Когато бурята достигна своя връх и видимостта намаля, те преминаха 85 км.  Балто е смятан за герой и през 1925 г. му е издигнат паметник в Сентрал парк в Ню Йорк.

Той наистина беше герой, както всички други кучета по време на тази мисия.  Въпреки това, кучето, което свърши най-трудната част от работата, беше Того, който прекоси най-дългото разстояние от 260 мили (418 километра).  Той беше част от екипа на кучетата на Леонардо Сепала.  Того е хъскито, на снимката.

Того вече беше известен с невероятните си лидерски качества, които демонстрира отново в това състезание.

Мисията беше успешно изпълнена и тези смели кучета спасиха много животи.

Българи са откриватели на редица неща за създаването на съвременната човешка цивилизация

Асен Йорданов 

Какво са дали съвременните Българи за създаването на съвременната човешка цивилизация: Компютърът изобретен от Джон Атанасов. Цялата съвременна цивилизация се развива благодарение на компютризацията.

Създаването на първия в света пътнически самолет от Асен Йорданов от София. 

В момента самолетния транспорт е най-бързия и напреднал начин на транспортиране на хора и товари.

Бащата на телевизията е Атанас Тодоранов от Русе. 

Той създава първия "апарат за далечно виждане" прототип на телевизора.

Откриването на фотокопирането (ксерокса) от академик Георги Наджаков. 

Откриването на най-отдалечената планета, известна на астрономите от проф. Димитър Съселов.

От трудовете на Никола Димков от Българското село Горно Броди (Сега на територията на Гърция) се създават 14-те точки за омиротворяване на света 

и се полагат основите на Обществото на народите (ООН).

Откриването на шестия сърдечен тон от професор 

Иван Митев от с. Крушовица, Врачанско. Откритието води до революционни промени в кардиологичното лечение. Световните учени го определят като "огромен принос за цялото човечество".

Реактивните двигатели на космическият кораб "Аполо 11" (с който се каца на луната) са изобретени от инж. Иван Ночев от Карлово.

Космическата храна. Само три държави в света могат да произвеждат храна за космоса: България, САЩ и Русия.

Електронният часовник изобретен от Петър Петров от Берковица.

Телефонния секретар и конферентния разговор в телефоните.

Създаването на виртуалното кино (филма Матрицата и цялото ново Холивудско кино) от Георги Боршуков от София.

 Статуята на Леонардо Да Винчи в Рим е създадена от Асен Пейков от Севлиево.

 Създаването на сюрреализма от Жорж Папазов от Ямбол (заедно с Пикасо).

Първата жена пилот на боен самолет - Райна Касабова от Карлово. Разпръсква над Одрин позиви за мир.

Създаването на въздушната възглавница в автомобилите. Скоростна кутия и двигател от ново поколение създадени от Румен Антонов от София. 

Създаването на монетите от 1 и 2 евро от Снежана Русева-Хойер и съпруга й.

Най-добрите математици в света са Българи. 

Използването на водата,като гориво изобретено от проф. Илия Вълков.

Създаване на системата за регистриране на ядрените експлозии от проф. Кръстю Кръстев.

Използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане е създадено от проф. Димитър Чернев.Има още стотици Българи, като тях.

Людмила Живкова създаде Асамблея на Мира за децата по целият свят .За тези деца има място в България. 

През 1905 г. българския микробиолог Стамен Григоров открива млечно-киселият организъм,който предизвиква ферментацията,необходима за получаване на киселото мляко.Наскоро немски учени откриха,че българското мляко може да помогне при лечението на Паркинсон.

В Япония е издигнато в култ..."

Статуята на свободата има лицето на истинска жена, живяла през 19 век


Французойката Изабел Бойе през 1878 г.става модел за Статуята на свободата.Ще ви разкажем защо скулпторът го е избрал, за да създаде символа на Америка.  ...

На 20 години тя се омъжила за 50-годишния производител на шевни машини Айзък Сингер, а след смъртта му става най-богатата жена в страната.

Красива, богата, интересна дама никога не е оставала без внимание.  Не е изненадващо, че тя била избрана за модел на Статуята на свободата: в крайна сметка тя олицетворявала сбъдната американска мечта.

След като останала вдовица, Изабела започва да пътува из целия свят, търсейки нови интересни познанства и предизвикателства, била още много млада, за да се погребе под траурните одежди. Тя се омъжила повторно за холандския цигулар Виктор Робстет, който е световна знаменитост и граф, така че Изабела станала и графиня. Скоро Изабела станала звездата на светските салони в Америка и Европа, и е канена на всички светски събития. На едно от тях тя се запознала с известния френски скулптор Фредерик Бартолди., който просто търсил модел за Статуята на свободата, която е замислил.

Бартолди толкова бил впечатлен от лицето на Изабела, че решил да я използва като модел на своята на своята скулптура.

Избела се омъжила и за трети път на 50 годишна възраст за Пол Сохеж, известен колекционер на скъпи произведения на изкуството. Живяла е до 62 години и умира през 1904 година в Париж. А статуята с нейното лице продължава да се издига над остров Бедлоу, символизиращ основната американска гордост - Свободата.

Този случай е известен като един от най-невероятните моменти на медицината


През 1922 г. учени от  университета в Торонто отиват в болнична стая пълна с деца с диабет. Повечето от децата са в кома и умиращи от диабетна кетоацидоза. 

Този случай е  известен като един от най-невероятните моменти на медицината. Представете си стая пълна с родители, седнали на ръба на леглото, в очакване на неизбежната смърт на детето си.

Учените минават през всяко легло и  инжектират на всяко дете новия пречистен екстракт инсулин. Когато започнали да инжектират и последното дете в стаята, първото дете, което инжектират, започва да се събужда. И така, едно по едно, всички деца се събуждат от диабетна кома. Така стаята, над която тегне смърт и тъга, се превръща в място на радост и надежда. 

Всичко това се случва благодаренине на д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и  д-р Чарлз Бест (студент по медицина), които лично инжектират децата, а само година по-рано, през лятото на 1921 откриват инсулина!

Историята на Джуди която е била талисман на няколко кораба в Тихия океан


Била е заловена от японците през 1942 г. и отведена в затворнически лагер. Там тя среща пилота Франк Уилямс, който споделил малката си порция ориз с нея. Джуди повдига морала в лагера за военнопленници. Лаела е, когато отровни змии, крокодили или дори тигри са се приближавали до затворниците. 

Когато затворниците били преместени обратно в Сингапур, тя била изнесена контрабандно в чувал с ориз, без да скимти и да издава присъствието си на охраната. На следващия ден този кораб бил торпилиран. Уилямс успял да избута Джуди през илюминатор в опит да спаси живота ѝ, въпреки че имало 6 метрово падане до морето. 

Той самият успял да избяга от кораба, но след това отново е заловен и изпратен в нов лагер за военнопленници. Там той не знаел дали Джуди е оцеляла, но скоро започнал да чува истории за куче, което помогнало на удавниците да достигнат до парчета отломки след корабокрушението. И когато Уилямс пристигнал в новия си лагер, той разправя: „Не можех да повярвам на очите си! Докато минавах през портата, едно мършаво куче ми скочи на раменете и ме събори. Никога не съм се радвал толкова много, като видях старото си момиче!" 

Те прекарали една година заедно в този лагер в Суматра. „Джуди е спасявала живота ми по толкова много начини“ - разказва Уилямс. „Но най-великото от всичко беше да ми даде причина да живея. Всичко, което трябваше да направя, беше да погледна в тези уморени, наръсени с кръв очи и да се запитам: „Какво ще стане с нея, ако умра?“ Трябва да продължа." 

След като военните действия приключват, Джуди е пренесена контрабандно на борда на военен кораб, който се отправя обратно към Ливърпул. В Англия тя е наградена с медала Dickin („Кръстът на Виктория“ за животни) през май 1946 г. „За великолепната смелост и издръжливост в японските затворнически лагери, които са помогнали за поддържане на морала сред нейните затворници, както и за спасяване на много животи чрез нейната интелигентност и бдителност“. В същото време Франк Уилямс бил награден с Белия кръст на Сейнт Джайлс на PDSA за предаността си към Джуди. 

Франк и Джуди прекарали една година след войната, посещавайки роднините на английски военнопленници, които не са оцелели. Франк разказвал, че Джуди „Винаги е осигурявала успокояващо присъствие на семействата“. Когато Джуди най-накрая починала на 13-годишна възраст, Франк прекарва два месеца в изграждането на паметник от гранит и мрамор в нейна памет, който включвал плоча, описваща историята на живота ѝ.

През 1963 г. американският астронавт Гордън Купър изпълнява две секретни космически мисии


Тези мисии са с цел откриване на руски военни ядрени съоръжения. Но апаратурата на космическия апарат му позволява да види и много други неща на земята - като потънали от столетия кораби в океана с несметни богатства на борда. 

От космоса той прави огромна карта на над 100 потънали предимно испански кораби във всички океани, от 16 и 17 век, със абсолютно точните им координати. 

В неговите карти фигурира и испанският галеон Аточа, който е открит 22 години по-късно през 1985 г. с най-голямото съкровище, откривано някога - на стойност над половин милиард долара. Малко преди да почине на над 90 годишна възраст, Гордън Купър дава всички карти на големият си приятел Дарил Миклос от Флорида, който познава от дете, и който в момента започва да издирва потъналите съкровища. 

Първата му мисия е да открие един от корабите на Колумб - Pinta (собственост на братята Пинцон, плавали с Колумб при втората му експедиция), и потънал във водите на островите Turks and Caicos в Атлантика. Според товарителницата от Севиля корабът е пренасял злато, сребро и скъпоценни камъни.

По Травъл чанел се излъчва предаването "Съкровището на Купър".

Храмът Карни Мате е един от най-странните храмове в света


Тази сграда в Индия е дом на повече от 20 000 плъха, които не само се хранят и се разхождат свободно, но имат статут на божество с огромния брой хора, които посещават този храм. Тези свещени животни се наричат ​​"каба" и хората изминават дълъг път, за да отдадат почитта си на тези гризачи.

Плъховете се срещат абсолютно навсякъде в този храм. На дръжки на врати, огради, събрани около големи контейнери с мляко, кокосови орехи и друга храна, която може да се срещне през храма.

Посетителите на този храм трябва да се движат изключително внимателно, за да не стъпят случайно на плъхове. Ако някой от посетителите настъпи плъх, трябва да го замени с плъх от сухо злато.

Плъховете са защитени от птици и други хищници с решетки, които опасват целия двор на храма, а свещениците и техните семейства живеят в храма и се грижат за „свещените гризачи“, хранят ги и почистват след тях.

Смята се за особено свещено, ако в храма се види бял плъх, за който се смята, че е превъплъщението на богинята Карни Мата и нейните четирима сина, а яденето на храна, изхапана преди това от плъхове, се счита за благословия.

Нещо,което Не знаете за Президента на Русия!


По време на Втората световна война един войник получил разрешение да се върне у дома. Щом пристигнал на пътя близо до къщата си, той видял паркиран военен камион, натоварен с трупове, и разбрал, че врагът е бомбардирал града му. Камионът превозвал десетки трупове и се канел да ги транспортира до масов гроб.

Войникът спрял пред натрупаните трупове, за да ги погледне за последен път и забелязал, че обувката на крака на една от  жените прилича на обувките, които преди това бил купил на жена си. Той се втурнал към къщата си, за да потърси жена си, но бързо се върнал при камиона, за да провери трупа и намерил жена си! Шокът, който преживял войникът бил голям.Той не пожелал съпругата му да бъде погребана в общ гроб и затова поискал да я извадят от камиона, за да я погребе.

По време на транспортирането се остановявило,че тя все още диша бавно и затруднено, затова я откарали в болница, където й  оказват необходимата първа помощ и я връщат към живота. Няколко години след инцидента и края на войната съпругата на войникът, която е трябвало да бъде погребана жива, забременява и ражда момче на име Владимир Путин.

Това е настоящият президент на Русия.

На 4 септември 2006 г. светът потресен научи, че Стив Ъруин е починал,прободен десетки пъти от скат


На 4 септември 2006 г. светът потресен научи, че един от най-смелите мъже на планетата - естественикът Стив Ъруин (др. Стийв Ъруин ), известен като Ловеца на крокодили, е бил прободен десетки пъти от скат по време на снимки. Всъщност, на този ден известният телевизионен водещ, променил програмата си и снимал не за своето шоу, а за шоуто на дъщеря си - "Бинди - момичето от джунглата", пише dir.bg.

Стив сам избрал сюжета - за скатовете в океана. Едва ли в онзи ден е подозирал колко фатална ще се окаже идеята му. По мнението на специалисти, скатовете рядко проявявали такава смъртоносна агресия като този, който убива Стив. Скатът нападнал Ловеца и го пробол с десетина удара с шиповете на опашката си по гърдите, в областта на сърцето.

Според токсиколога д-р Джейми Сеймур, Стив може би е направил грешката да извади един от отровните шипове? В противен случай е можело да бъде спасен? Операторът обаче твърди, че не е забелязал Стив да изважда отровния шип от тялото си. Предусещайки края си, само извикал "Аз умирам!".

Записът с трагичния край на Стив Ъруин бил предаден на разследващите инцидента. Според някои, копие от него останал във вдовицата на Ловеца. До днес обаче тя нито е потвърдила, нито е отрекла това. В едно интервю Тери Ъруин твърдо заявява, че където и да съществува копие от записа на смъртта на съпруга й, то тя не би допуснала той да бъде видян от децата й и от широката публика.

Стив Ъруин остана легенда, символ на мъжественост и  безразсъдно опълчване срещу природата. Днес синът на Ловеца - Робърт, следва стъпките на баща си, а дъщерята Бинди стана майка през  март. Ако беше жив, Стив Ъруин щеше да бъде горд дядо на малката Грейс.

Бинди сключи брак със съпруга си в семейния зоопарк и почете баща си с трогателни думи. Семейството на Ловеца поддържа жива легендата за него, а тя пък от своя страна захранва огромна индустрия от широк спектър стоки, предлагани на уебсайта на телевизионната легенда.

Стивън Робърт Ъруин, както е пълното име на Ловеца на крокодили, е роден на 22 февруари 1962 г. в Мелбърн, Австралия. Животът му, до онзи фатален септемврийски ден, когато едва на 44 среща смъртта при Големия бариерен риф, е изпълнен с постоянни опасни срещи с животни от дивия свят. Негов верен оператор и приятел е операторът Джъстин Лайънс. Той е свидетел на инцидента и е бил разпитван многократно за смъртта на Стив Ъруин.

В деня на инцидента Ъруин и Лайънс видели двуметровата риба скат и я снимали няколко минути във вода до гърдите, а след това решили да направят последните кадри как тя отплува. Всъщност това било идея на самия Стив. Неговият перфекционизъм му изиграва фатална шега, защото вместо да отплува, рибата се обърнала и започнала яростно да го блъска в гърдите така, сякаш е имала съзнателно намерение да го убие.

Лайънс разказва публично подробности от схватката чак осем години след инцидента. Преди това разказал за случилото се единствено пред разследващите. Когато след години го питат по темата, той очевидно вече не можел да потиска мъката в себе си и се е нуждаел да я сподели с повече хора. Заради тези интервюта обаче обира само негативи. Много австралийци се подразнили от тези интервюта на Лайънс и в социалните мрежи се появяват злостни подмятания, че операторът трупа слава от смъртта на приятеля си.

Всъщност и други от по-близките хора от екипа на Стив, са имали нужда да споделят спомените си с него, защото вътре в себе си мнозина от тях се обвинявали, че не са могли да предотвратят по някакъв начин случилото се в онзи ужасен ден на неговата нелепа гибел.

След смъртта на Стив Ъруин и описанието на битката му със ската-убиец, започва масово изтребване на скатове по крайбрежието на Австралия. Природозащитници съобщават за жестока разправа над тях, граничеща с жестокост - открити са скатове с откъснати опашки. Такова отмъщение, разбира се, е малко инфантилна проява на гняв, но свидетелства за голямата любов на публиката към смелчагата Стив Ъруин.

Естественикът работи в шоу индустрията от 1991-а година. През 2006-а снима сериала "Най-опасните животни в океана", а както вече стана дума, във фаталния ден снима за шоуто на дъщеря си. Стив и съпругата му Тери Ъруин притежават и поддържат собствена зоологическа градина Australia Zoo в Куинсланд. Имат две деца - дъщеря Бинди, родена през 1998-а година и син - Робърт.

Момченцето е още пеленаче, когато през 2004-а много хора изтръпват от ужас пред екраните на телевизорите си, когато виждат как Стив държи бебето в едната си ръка, а с другата храни огромен крокодил. Зрителки-майки са ужасени от тези кадри, но в същото време, като жени се възхищават на смелия и вечно усмихнат Ловец.

В очите на всички Стив е олицетворение на онези герои от митовете и легендите, които побеждават змейове, бият се с лъвове и увиват гигантски змии около врата си. Той наистина безстрашно, но и в голяма степен самонадеяно и безразсъдно, прави всичко това с усмивка. Телевизията бързо го превръща в световен любимец. Екстремното му шоу се следи от милиони зрители в различни точки на планетата.

Ъруин е освен смел, и много креативен. Успява да изгради международна телевизионна кариера, докато в същото време популяризира туризма и прокламира каузата на природозащитниците за опазване на природната среда. Самият той е страстен природозащитник. И до днес остава мистерия, защо онзи скат е проявил такава агресия към него. Според експертите, това не е типичното поведение на този океански вид. Операторът на Ъруин изказва следното предположение:

"Рибата скат вероятно помисли сянката на Стив за тигрова акула и я нападна като враг. Дори не разбрах, че го е пронизала, докато не направих панорамните снимки и не видях, че Стив е в локва кръв", разказва Джъстин Лайънс.

Снимачният екип веднага издърпва Ъруин в лодката. Успяват да притиснат раната. Правят му и изкуствено дишане. Но, уви, всички опити са безуспешни!...

На фона на всичко опасно, което сме виждали да прави Стив Ъруин - да си играе с крокодили, да хваща с голи ръце отровни змии и да се заиграва с какви ли още не диви животни, смъртта му изглежда наистина нелепа.

Английската поговорка "Внимавай, какво си пожелаваш!", за пореден път доказва правотата си. Според хора от екипа на Стив Ъруин, той неведнъж се шегувал, че "ще е тъжно да умре, ако моментът не бъде заснет на видео".  И такова видео наистина е било заснето!...

Сбъдва се и още нещо - че умира млад. Той споделял с близките си, че предусеща, че ще "види Смъртта" преди да остарее...

"Той никога не е очаквал да има дълъг живот, казва вдовицата му Тери Ъруин в едно интервю за австралийска телевизия. През цялото време очакваше животът му да приключи внезапно", допълва тя и отбелязва, че единственото щадящо нещо в онзи злокобен ден е бил фактът, че децата им не стават свидетели на смъртта на баща си. Защото Стив обичал те да го придружават по време на снимки...

Смъртоносната му морска схватка със ската е заснета, но филмът едва ли ще види бял свят някога. И вероятно така е правилно. Да запомним един от най-смелите мъже на планетата не ранен и агонизиращ, а какъвто го виждахме на екрана - като един вечно усмихнат и много смел човек, който обичаше природата и животните, и искаше да сприятели хората с дивия свят.

След смъртта му и слуховете за записа, в интернет се появяват множество фалшификати на видеа със смъртта му.

Едно от тях е било гледано от 100 милиона зрители. Вдовицата на Ъруин - Тери, отрича да е истинско, но така или иначе някой набира трафик с него, като се заиграва с интереса към Стив Ъруин по престъпно евтин начин.

В началото на тази година се заговори за това дали е възможна ексхумация и нова експертиза за смъртта на Ловеца, по подозрения, че е бил атакуван с халюциногенни гъби, които са станали причина за агресивността на ската-убиец. Дори това да се докаже, Стив вече не е между живите, и това нсамо би разстроило близките му.   

Както и да погледнем на онова, което ни е известно, трябва да признаем, че то е жесток и нелеп финал на един много динамичен и необикновен живот. В същото време може да се възприеме и като щастлив край за човек като Стив Ъруин. Човек, който умира, докато прави това, което най-много обича!

Децата на Стив следват стъпките му. Научени от малки да обичат дивия свят, те не се страхуват от животните и не са ги намразили заради смъртта на баща си. Това е философията, в чийто дух са възпитавани - висш хуманизъм - хармонично единство на човека с природата.

В крайна сметка, Стив Ъруин продължава да следва мечтата си чрез своите деца, които са също като него ревностни природозащитници. Това доказва, че за краткия си живот, той е успял не само да стане успял човек, но и успешен родител. Направил е най-важното за един баща - оставил е на децата си пример - себе си!


Живков , Горбачов – прагматикът срещу демагога


Не само в българското, но и в световното обществено мнение, Михаил Горбачов остава човекът, който слага край на социалистическата система. В Американския университет в Анкара вече експартийният лидер Горбачов заявява: 

“Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма…” Дали обаче Горбачов искаше точно това? С риск да бъде компрометиран, налага се да се представят някои факти, които остават скрити в днешните “демократични” общества.

С днешен прочит всички изводи и оценки, с които Тодор Живков отстоява необходимостта от смяна на системата, изглеждат ясни, неоспорими, естествени. През 1985 г. обаче, макар и поднесени елегантно, дори и напудрено, те са еретични. Но никой не може да оспори факта, че са формулирани още тогава от Тодор Живков. В пояснение ето и пасажи от писмо, което той изпраща на Горбачов на 18 юни 1985 г.

“Как става така, че десетилетия наред капиталистическия строй ни изпреварва, а ние продължаваме да вървим след него. Не е вярно, например, заключението, че капитализмът сега преживява криза. Напротив, капиталистическата система сега е стабилизирана повече от всякога.Да вземем например развитието на политическата система. Нашата система е закостеняла. Ние тъпчем на едно и също място. Понастоящем комплексът от партийни и държавни институциии и техният апарат е толкова централизиран, толкова тежък и тромав, че отнема повече разходи и социална енергия, отколкото социализмът може да си позволи.

Не е ли парадоксално, че резултатите от нашите научни постижения се усвояват и внедряват много по-бързо от капиталистическите фирми? В рамките на СИВ трудно се появяват нови неща, а дори и това, което се появява, погива, защото ние се мъчим да наливаме младо вино в разсъхнала се бъчва. По-лесно е изграждане на предприятие с обща собственост в капиталистическа форма, отколкото създаване на такова предприятие в рамките на СИВ.

Реалният социализъм постепенно започва да губи своята привлекателност. Ние не бива да ставаме жертва на собствената си пропаганда, на собствения си печат, радио и телевизия”.През следващите няколко години Тодор Живков все повече се убеждава, че тези оценки са неприемливи за Горбачов. След оглавяването на СССР през март 1985 г. той повтаря “Ускорение на социалистическото развитие”, после “Нужен ни е повече социализъм”, след това “Перестройка”. А системата се задъхва. Едно побутване може да я разтърси до основи и да даде неконтролируем тласък на естествените сили, които бълбукат във и извън нея.

Именно тук идва и основната разлика между позициите на Михаил Горбачов, който е за преустройство в рамките на социалистическата система и Тодор Живков, който е за радикална смяна на системата. Това проличава ясно на проведената между тях среща в Кремъл на 16 октомври 1987 г. Ще маркирам в общи линии случилото се там.Тодор Живков подчертава необходимостта от коренна промяна. Той се аргументира, като изтъква, че всички опити за промени вътре в системата са неуспешни, защото се променя само съдържанието, а не формата. Горбачов, от своя страна, се опитва чрез различни завоалирани изказвания да го убеди,че такава промяна не е необходима и е достатъчно да се извърши преустройство. 

Той заявява, че се “безпокои по братски” от бързия напредък на промените в България. Горбачов също е против “обвързването на българската икономика с капиталистите”. Той казва на Тодор Живков, че хора от неговото обкръжение “смятат, че трябва да се вземат технолгии от Запада” и искат да превърнат България в “мини-ФРГ” и “мини-Япония”. А всъщност самият Тодор Живков се стреми към развитие на българските отношения със Запада, а не хора от обкръжението му. Той лавира и вложените в последно време в България милиарди долари, като посочва на Горбачов цифрата 260 милиона. Разгледан е и въпросът за ролята на партията. Тодор Живков изказва своята позиция, че “партията не може да бъде повече ешелон от държавното управление и не може да се издига и укрепва нейната роля като политически авангард на народа, като ръководна и направляваща сила на нашето развитие”. Горбачов приема въпроса за освобождаване на партията от някои несвойствени функции, но не и разделенеито на властта между партията и държавата.

Оттук нататък на думи Живков и Горбачов са единни, но делата им са различни.


Световни мистерии и загадки:Изчезналият влак № 277


Aвстрийското градче Бад-Аусзее в областта Залцкамергут отдавна привлича туристите. Курортът се слави с прохладни езера - в летния зной температурата на водата не превишава 20 градуса. През сезона - юли и август, всички хотели са резервирани, не можеш да намериш стая дори за 200 евро.

Преди 70 г. той е не по-малко популярен: тук се заселвали хора, разбиращи от разкош. Историкът Герхард Заунер само успява да покаже от прозореца на колата - това е домът на Отто Скорцени, дървената къща до него е на генерал Власов, а бялата постройка е вилата на Гьобелс. В това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара!

Изчезналият влак № 277

- Златото в подземието на райхсбанката съвсем не е всичко - уверява Герхард Заунер. - През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щабът на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион "Идел-Урал" - бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо - изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва ЕДНА ПЕТА от съкровищата на райха. Останалото сякаш се е стопило.

... На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер, "нацист № 2" Мартин Борман провежда секретно съвещание в страсбургския хотел "Мезон Руж". На среща на финансисти от Швейцария води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара във валута. Само че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да "превърти". На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на "безопасно място". Берлин изоставя 24 вагона от влак № 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка.

Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще - съдейки по документите, открити от съюзниците, железопътния състав със златото никъде го нямало.

- Първоначално ценностите се отправили в баварското селце Оберзалцберг - смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. - На шефа на спецотряда от СС - щандартенфюрера Ото Скорцени, поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги направил така, че да ги намерят.

Въпросът е защо му е било нужно? Фалшиви тайници?

... През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди - и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

- Погледнете номера на това кюлче - историкът Герхард Заунер показва "тухла" от чисто злато със свастики и надписи Deutshe Reichsbank. - Тежината му е 12,5 кг. През 1974 г. аз лично го намерих на дълбочина 70 м на дъното на езерото Грюн. Номер В425: тази серия е на влак № 277, който изчезва след излизането си от Берлин.

Струва си да се отбележи - Постдамската конференция през август 1945 г. постановява: златните запаси на Третия райх трябва да се върнат, поделени поравно между Британия, САЩ, Франция и СССР. По такъв начин нацистите се оказват длъжници на Русия (като правоприемник на СССР) със 100 милиарда долара. Но надали парите се намират там, където се опитват да ги намерят търсачите на приключения.

- Тайниците в езерата и планините са просто "измама", потвърждават както историкът Заунер, така и собственикът на ресторанта Сиен. - Очевидно планът на Скорцени е бил да скрие малка част от златото на Райха. Целта е била да се убедят съюзниците, че всичко скрито е тук, трябва само добре да се търси. Останалите ценности са отишли далече, на юг - по таен маршрут.

... И все пак къде е отишло другото злато? Изчезналите съкровища

1. Влак № 277, или "влакът на Функ" - 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката - не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна - отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията "Зюд-Руссланд" - изчезват край езерото Алт;

3. Един вагон с църковно злато от Румъния - икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато - "запасът на Мусолини". Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само ЕДНА (!) златна монета! /blitz.bg/

Тримата смели мъже които се жертваха за Европа и света


Трима мъже, които спасиха света от катастрофа, която би променила хода на историята.Техните имена са инж.Алексей Ананенко,инж. Борис Баранов и инж. Валери Безпалов.Без преувеличение – тези хора спасиха целия свят!

10 дни след аварията в Чернобил, инженерите разбират, че всички сме поставени пред нова, много по-голяма и фатална заплаха - експлозия на ядрени изпарения.

Охладителната система на реактора се е повредила и се оказва, че сега под горящото ядро се е формирал огромен воден басейн. Без възможност да се охлажда, е било въпрос на време (и то на кратко време), докато това радиоактивно ядро да се превърне в лава, която да стопи всички бариери под себе си и да достигне до басейна с вода. Ако това се случи, се получава експлозия, изстрелваща огромно количество радиация право към небето, разпростирайки я над Европа, Азия и Африка.

Експлозията има силата да разруши и останалите реактори в централата, причинявайки трагедия в ужасяващи размери - унищожението на почти цяла Европа.

"Експертите ни проучиха ситуацията и пресметнаха, че ако подобна експлозия се случи, силата ѝ ще се равнява на от 3 до 5 мегатона. Минск, който е 320 км. от Чернобил, щеше да бъде изравнен със земята, а целият континент Европа щеше да стане негоден за живот.", разкрива един от специалистите, които са били на място.

Единственият начин, да предотвратят този ад и смъртта на почти цялото европейско население, е да изпратят екип под ядрото, който да отвори ръчно шлюзовете на басейна и да източи водата. За целта специалистите решават, че са нужни трима доброволци, които добре познават подземията на централата. Има един проблем - тримата човека, които ще слязат долу, са обречени на смърт. Под горящото ядро има толкова радиация, че тримата ще бъдат мъртви до седмица (в най-добрия случай).Но трима изключително смели доброволци се съгласяват да се гмурнат в басейна под ядрото, за да източат водата и така да жертват себе си, за да спасят милиони други животи, най-вероятно и нашите.Техните имена са Валери Безпалов, Борис Баранов и Алексей Ананенко. Може би не сте ги чували никога, но на тях дължим животите си днес. По време на съвещанието, в което събират работниците, за да поискат трима от тях да отидат на тази смела и самоубийствена мисия, Ананенко, Безпалов и Баранов започват да се изправят един по един, за да заявят готовността си да помогнат.

Казват им, че могат да се откажат по всяко време и не са задължени, но Ананенко отговаря: "Как мога да откажа, само аз знам точно къде се намират изпускателните шлюзове?"

Така тримата се впуснали в едновременно спасителна и смъртоносна мисия. Били оборудвани с фенери, чиито светлини угаснали. Те останали да работят в пълен мрак, а всяка минута под тази вода, ги приближавала към гибелта им. Мъжете не се предали и продължили да опипват тръбите в тъмнината. Останали под водата по-дълго, отколкото е трябвало, но накрая успяват да отворят шлюзовете, които биха могли да спасят милиони хора. Басейнът започва да се изпразва.

Борис Баранов умира от сърдечен удар през 2005-а, докато Алексей Ананенко и Валери Безспалов все още са живи.

Наско Пенев.

16 юни 1963 - за първи път жена лени в космоса


Валентина Терешкова (р. 1937 г.) с кораб "Восток 6" прекарва в орбита 2 денонощия, 22 часа и 50 минути.

 До 1960 г. Терешкова е заводска работничка, след това тренира парашутизъм в Ярославския аероклуб, където я забелязва специалната комисия, набираща кандидатки за жени космонавти.

През 1969 г. завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор.

 През 2000 г. е обявена от британска женска организация за "Жена на века".

На летище "Фиумичино", в Рим, има 5 метров монумент на Леонардо да Винчи, но много малко хора знаят, че това е дело на българин


АСЕН ПЕЙКОВ е български скулптур роден в София, който едва на 16 години остава пълен сирак. Животът му е изпълнен с изпитания и лишения. След преживяна любовна драма, намира утеха в моделирането с глина.  

Бъдещето му е предопределено от срещата му с известният скулптур Андрей Николов, който става негов учител. Пейков е блестящ ученик и накрая завършва Художествената академия със златен медал.

 През 1938 година, осъществява своята голяма мечта и заминава за Рим. Живее в близост до ателиетата на Салвадор Дали и Пикасо. Занимава се с рисуване. Прави и пластики. Една случайност го среща с потомствена маркиза, която се влюбва в него и се отказва от титлата си, за да бъде  негова съпруга.

 Прави скулптурни бюстове и рисува портрети на София Лорен и Джина Лолобриджида. Други известни личности, които е увековечил на хартия са Джон Кенеди, крал Хюсеин, актрисата Ава Гарднър.

 В този период, след Втората световна война, в Италия пристига и брат му Илия Пейков, който също е художник.

Скулптурата край летище „Фиумичино" е открита през 1960 г., след участие в конкурс, в съревнование с хиляди творци от цял свят. 

След  големият успех и след над хиляда създадени творби, през 1969 г. Пейков се завръща в България, за да вземе участие в друг конкурс, за паметник на хан Аспарух. Идеята е грандиозна, но така и не се реализира. Това разочарова скулпторът.

В Рим до ателието, в което е творил Асен Пейчев, има малък площад, който носи неговото име, а българското неделно училище в италианската столица се казва "Асен и Илия Пейкови". В град Севлиево, където семейството е живяло за кратко, една улица също носи името му.

На 10 юни, 2004-та година светът се разделя с един от най-големите музиканти в историята


РЕЙ ЧАРЛЗ- цитиран като вдъхновител от почти всички на поп сцената в средата на  XX  век, започва с буги, революционизира ритъм енд блуса, създава соул, увлича се от джаз, кънтри, театрална музика. Казва, че никога не е искал да бъде известен, а само велик.

Слепотата на Рей Чарлз не е по рождение, губи зрението си от нервен срив. Когато е на 5 години, малкото му братче пада във ведро с вода пред очите му. Рей не успява да го извади и детето умира. От силния стрес зрението му започва да се влошава и само година по-късно той ослепява напълно. 

   ,,Слабо помня какво означава да виждаш. Главното, което помня, е как изглеждаше мама. Помня и цветовете." - казва Рей Чарлз.

Майка му умира, когато той е само на 15 години. До края на живота му тя остава за него идеал. Често говори за нея в интервютата и я споменава в някои от песните си.

В продължение на дълги години Рей Чарлз страда от тежка зависимост от наркотици. Наколко пъти е залавян с марихуана, кокаин и хероин. Той неведнъж се опитва да приключи с дрогата, но успява едва след като минава лечение в рехабилитационна клиника. След това не спира да говори публично срещу употребата на наркотици. 

Незрящият певец основава фонд за помощ на хората с увреден слух, което предизвиква удивление. Попитали го защо за глухи, а не за слепи, отговорът му е:

     ,,Музиката спаси живота ми. Не знам как бих могъл да живея, ако не можех да я слушам."

Последният си концерт Рей изнася на 30 април 2004-та в Лос Анджелис, малко повече от месец преди смъртта си. Умира след заболяване на черния дроб.

Рей Чарлз е единствения музикант, получавал награди ,,Грами" всяка година в продължение на пет десетилетия.

Издава 55 албума.

Този случай е известен като един от най-невероятните моменти на медицината


През 1922 г. учени от университета в Торонто отиват в болнична стая пълна с деца с диабет. Повечето от децата са в кома и умиращи от диабетна кетоацидоза. 

Този случай е известен като един от най-невероятните моменти на медицината. Представете си стая пълна с родители, седнали на ръба на леглото, в очакване на неизбежната смърт на детето си. Учените минават през всяко легло и инжектират на всяко дете новия пречистен екстракт инсулин. Когато започнали да инжектират и последното дете в стаята, първото дете, което инжектират, започва да се събужда. 

И така, едно по едно, всички деца се събуждат от диабетна кома. Така стаята, над която тегне смърт и тъга, се превръща в място на радост и надежда. Всичко това се случва благодаренине на д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и д-р Чарлз Бест (студент по медицина), които лично инжектират децата, а само година по-рано, през лятото на 1921 откриват инсулина...

В историята на медицината има много велики жени-една от тях е Лейла Денмарк


Тя спаси човечеството от коклюш и живя 114 години през 19, 20 и 21 век.Зае почетно място сред лекарите с рекорден трудов опит. Дъщерята, внуците и правнуците на Лейла единодушно твърдят, че тайната на нейното феноменално дълголетие се крие в позитивното отношение, здравословната храна и любовта към това, което прави. 

"Тя вярваше, че нищо не съкращава живота на човека толкова, колкото унинието и работа, която не обичаш."

Лейла е родена през 1898 г. в обикновено фермерско семейство с 12 деца. Нито родителите, нито други предци на бъдещото светило на медицината не само не се отличават в областта на науката, но дори нямат висше образование. Самата тя също не е имала амбициозни планове и е искала да стане обикновен учител. Но съдбата постановява друго.

Годеникът на Лейла, обещаващият икономист Джон Денмарк, бил изпратен на остров Ява, Индонезия. Дори да се омъжи за любимия човек, момичето не можело да разчита, че ще му бъде позволено да го придружава на чужда мисия. Имало само един изход - да получи професия, която би била високо оценена на остров Ява. За да може да пътува с Джон,Лейла се прехвърля от учителския колеж в Медицинския колеж в Джорджия.Тя става единственото момиче в  курса, тъй като в началото на 20 век лекарската професията била запазена територия за мъже те. Младата жена не страда от необходимостта да се  откаже от мечтата си да стане учител.

Лейла ражда дъщеря Мери Алис и става отлична майка. Но когато момичето е на две години, се случва нещастие. В щата Джорджия, където семейството се установява, избухва епидемия от магарешка кашлица. Това заболяване е много заразно - предава се по въздушно-капков път, основният му симптом са продължителните пристъпи на кашлица. В Джорджия хиляди деца са заразени с коклюш и всеки специалист е крайно необходим. Лейла буквално се разкъсва между клиниката си и болната си дъщеря, която с  всеки ден става все по-зле и по-зле  Възрастните понасят сравнително добре магарешката кашлица, но сред децата смъртността от нея е изключително висока.

Денмарк и нейните колеги  правят невъзможното - за фантастично кратко време  разработват ефективна ваксина срещу коклюш. Един от първите пациенти, излекувани от опасната болест е дъщерята на Лейла. Броят на спасените детски животи достига хиляди. Още две години са необходими,за да се усъвършенства ваксината и да се получи одобрение за нейната употреба по целия свят. За заслугите си към човечеството д-р Денмарк е отличена с медицинска награда „Фишър“ през 1935 г. Двадесет години по-късно Лейла получава титлата „Жена на годината“.

През целия си живот д-р Денмарк е била оптимистичен и позитивен човек. След смъртта на съпруга си през 1990 г. тя се премества при дъщеря си Мери в Атънс, Джорджия. 

Тази прекрасна жена почина на 1 април 2012 г. на възраст  114 години.

През 1952 година,огромен котарак влиза в една класна стая по време на час


Историята се случила през 1952 г. в Калифорния, в едно училище. Огромен котарак влязал в една от стаите, по време на час. Спокойно седнал и започнал да си оправя тоалета. Бил доста слаб, затова учителката разрешила на децата да му дадат мляко. 

Поседял, поседял и излязал. На другия ден - пак. И така всеки ден... Станало ясно, че има намерение да гостува на децата всеки ден. Слушал внимателно уроците, не правил бели, децата свикнали с него. И име му дали - ROOM 8, в чест на класната стая, в която първо влязал. През лятото, през ваканцията, изчезнал. 

През септември отново се появил. Всички го обичали, а най-важният предмет за всяко дете бил: Да нахраня Room 8! Всеки, в училището, изпълнявал заповедта: Да не преча на Room 8! Той се разполагал, ядял спокойно, влизал и излизал от стая в стая. Историята станала известна, извън училището и, естествено, стигнала до централен вестник. 

Дошли журналисти, снимки правили, по телевизията го показали и така Room 8 станал легендарен. Като официален талисман на училището, за вечни времена, котаракът оставил отпечатъците на лапичките си върху мокър цимент, в присъствието на цялото училище и журналисти. 

Минало време... Остарял Room 8... Разболял се от пневмония. Взела го, една от учителките, в къщата си. Той, вече трудно се движел, затова тя го носила, през деня в училище, а вечер го връщала вкъщи. 

През 1968 г. котаракът починал. На 22 години! 

За смъртта му съобщили телевизии и вестници. Погребали го, паметниче му сложили, и всички много плакали ... В памет на легендарния котарак директорът на училището - Бевърли Мейсън, написал книга със заглавие:

КОТАРАКЪТ, С ИМЕТО, ROOM 8

Абонамент за: Публикации (Atom)

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив

Copyright © Бгспомен