Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации


При катастрофа - жена и 6-годишният й син са  блъснати от кола на зебра.

Майката е мъртва. Момчето по чудо не пострадва. Никулин сваля якето си и покрива тялото на жената, за да не види детето мъртвата си майка.

Полицията пристига, линейката, тълпата се събира. Само плачещото момче, седящо отстрани на пътя, бе игнорирано. Актьорът седна до детето, утеши го колкото можа, дава червената си вратовръзка с пчела и после го прибира с такси.

На този ден Никулин имал среща с японците. И той закъснява с 1,5 часа, влиза в офиса без яке и вратовръзка, в бяла риза с навити до лакътя ръкави. Ръководителят на делегацията Ито Кобаяси и колегите му отчитат появата и забавянето на Никулин като обида и демонстративно напускат цирка.

5 години по-късно Кобаяси разбира причината за забавянето. Никулин бил поканен в Токио, като изпращат  самолет за него. 

На посрещането присъстват 78 нископокланящи се артисти,японци без якета и вратовръзки и в бели ризи, чиито ръкави били навити до лакътя.

В България е познат от филмите „Диамантената ръка“, „Дванадесетте стола“, „Кавказка пленница“ и др.

В негово изпълнение е известната песен „А нам всё равно“.Вижте още:През 1982 г. осъждат на смърт 33 годишен мъж прегазил 4 деца на спирка.Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.



Заместването на руския природен газ на европейския пазар е "практически невъзможно", заяви катарският министър на енергетиката Саад ал Кааби в интервю за CNN в четвъртък.

Длъжностното лице, което е и президент и главен изпълнителен директор на държавната компания QatarEnergy, отбеляза, че "от 30 до 40 % от общия обем газ, доставян на световния пазар, идва от Русия".

ЕС наложи икономически санкции на Москва заради конфликта в Украйна и обяви, че ще премине към постепенно намаляване на потреблението на руски природен газ през тази година. 

Над 40% от вноса на газ в ЕС идва от Русия.Ал-Кааби обаче заяви, че Катар няма да наложи санкции на руския петролен и газов сектор, като подчерта, че "енергетиката не трябва да се меси в политиката" Според министъра Катар няма да вземе страна в кризата в Украйна.



В бъдеще клиентите на Русия в Европа ще трябва да плащат сметките си само в рубли. Както заяви в телевизионно изявление руският президент Владимир Путин – оттук нататък Русия няма да приема плащания в евро или в долари.


От мярката са засегнати държавите, определени от Русия като "неприятелски". Сред тях са страните от ЕС, включително Германия, САЩ, Канада и Великобритания. Путин даде на Централната банка и на правителството едноседмичен срок да приложат съответната разплащателна система."Ескалация на икономическата война"


Руският президент посочи, че в случая става дума за реакция на замразяването на руските капитали на Запад. Същевременно той увери, че доставките на газ ще се изпълняват в пълния им размер, но смисъл да се плаща за тях във валута нямало – Западът сам обезценил валутите си, замразявайки руските активи в чужбина.За газовите доставки са сключени дългосрочни договори за плащания в долари", посочва икономистът Йенс Зюдекум от дюселдорфския университет "Хайнрих Хайне", цитиран от DW. Поради това искането за плащане в рубли е ясно нарушение на договорите – и изостряне на икономическия конфликт между Русия и Запада. "Това е ескалация на икономическата война", казва още Зюдекум, според когото почти никой не е очаквал предприемането на подобен ход.

Западът ще трябва да реагира под някаква форма. "Налагането на ембарго за вноса на горива от Русия става по-вероятно", смята експертът. Ако Западът изпълни изискването на Русия, ще трябва да наруши собствените си санкции заради войната в Украйна. Тъй като рублите би трябвало да се купуват от Руската централна банка, която обаче е санкционирана, припомня Зюдекум. "Подобно нещо няма как да се направи."Стойността на рублата расте


"По този начин Путин изпраща политически сигнал", казва банковият анализатор Ралф Умлауф. "В крайна сметка става дума за ответна реакция на наложените от Запада санкции." Руското правителство реши още в началото на месеца, че ще изплаща задълженията си към "неприятелските" държави само в рубли. Сред тях са и Украйна, Швейцария и Япония.


"Освен това мярката на Путин води до укрепване на рублата", посочва Умлауф. "Ако сметките за газа в бъдеще не се плащат в долари или в евро, това естествено укрепва рублата, тъй като търсенето ѝ ще нарасне." Решението може да се отрази благоприятно и на разклатената руска икономика. Същевременно експертът отбелязва, че е трудно да се каже доколко ликвидността на пазара на рубли ще е достатъчна за покриването на всички сметки за газ с руска валута. "Пазарът няма как да е особено голям, тъй като всички западни държави са фактически извън него."


Теоретично обаче руската емисионна банка би могла да отпечата неограничено количество рубли и да ги предаде на страните-вносителки на газ срещу валута, без да е ясно какъв би бил обменният курс. Заявлението на Путин тутакси доведе до ръст в стойността на рублата, която от началото на войната в Украйна е под голям натиск и беше паднала на рекордно ниски нива.Русия предупреждава за енергийно ембарго


Същевременно Русия предупреди Запада, че може да наложи бойкот на доставките на нефт и газ. Световните пазари на нефт и газ ще се сринат, ако в енергийния сектор бъдат наложени мащабни санкции срещу Русия, каза вицепремиерът Александър Новак. "Русия е най-големият доставчик." В момента на световните пазари съществува недостиг от около един милион барела нефт на ден. Европа е застрашена и от дефицит на дизела, запасите от това гориво са на най-ниското си равнище от 2008 година.

Снимка: БГНЕС/източник:www.bgonair.bg


20 правителства ще се сменят, преди да дойдат добри дни за страната ни.
„Когато светът тръгне на зле, ние ще сме малко настрани от това, което го чака!”, е казала пред своя ученик – доц. Лозенски, легендарната пророчица Слава Севрюкова. Друг неин изследовател и биограф – Христо Нанев, предава още от нейните предсказания: „Започват световни катаклизми. 20 правителства в България ще се сменят, преди да дойде доброто за българския народ. 

Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро”. Според Севрюкова то ще е от женски пол. За жена, която ще изведе България по пътя на доброто, говори и Ванга, както и руската предсказателка Тамара Глоба.

Севрюкова казва следното: „Преди да дойде жената, държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде тази жена, която ще оправи нещата. България ще се изправи на крака едва тогаз. Но предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 г. докъм 2025 г. всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя. Хората ще оцелеят по високото. А те да се връщат в България, защото тя е защитена свише територия от тези катаклизми”.

Според Севрюкова от народа ни ще се родят бъдещи духовни водачи. „Това не е случайно - писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месианска роля към славяните. Помнете, ще удивим Човечеството. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност.

Страната ни ще стане повече от Швейцария. Ще се превърне в малък световен оазис. Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние - не. Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат, един ден горчиво ще съжаляват", твърди пророчицата.

Казаното от Севрюкова влиза в удивителна релация с предсказанията на Нострадамус. Според четиристишията, отнасящи се за войната, той прогнозира, че славяните ще съберат армия. Той също така свързва войната с обединение между "орела" (Съединените щати?) и "петела" (Франция?). В едно от четиристишията си прави намек за съюз между Англия, Полша и Чехословакия. Нострадамус прогнозира, че съюзниците ще спечелят и че мирът ще надделее за дълго време след това./Ретро.бг/

Може да става дума за самовнушение, за елементарна оптична илюзия, за игра на светлина

Вече седмица социалните мрежи на Апенините и по целия свят са нажежени до крайност от коментари на краткото видео със засечено предполагаемо явяване на Дева Мария над катедралата „Свети Петър“ в Рим миналия петък привечер, информира "Монитор". 

На 27 март, точно в момента, когато папа Франциск е към края на молитвата си за спасение на човечеството от коронавируса и задава на вярващите въпросите „Вие страхувате ли се? Нима вярата ви е угаснала?“, една от придаващите пряко литургията камери на държавната телевизия РАИ отправя „взор“ към потъмнялото небе.

Става дума за броени секунди, през които в направо гробовната чернилка над катедралата се виждат ясно бял облак и ярка светлина, обединяващи се постепенно  във фигура с познати до болка очертания – тези на Божията майка. Зрител, който следи по домашния телевизор сюрреалистичната литургия от празния и заливан от безмилостен дъжд  площад „Свети Петър“, записва с телефона си струящите от екрана КАДРИ

И убеден, че в тях има нещо изключително, свръхестествено и дори божествено, човекът качва самоделното видео във фейсбук, после то влиза с щурм във всички други социални мрежи, поемат го мощно ютуб, уотсъп и т.н. Но сякащ пазейки се от самата върла зараза, т.нар. сериозни и влиятелни вестници, радиа и телевизии в Италия, загърбиха станалото за нула време свръх популярно видео и почти не обелиха дума за него, нарочвайки го с мълчанието си за елементарна измишльотина.

Споменаха за кадрите и то мимоходом само няколко малотиражни всекидневника, но в замяна на това мрежата се задръсти от коментари, както ентусиазирани, така и скептични. В първия момент преобладаваха вторите, скептичните, в които засеченото явяване на Богородица над площад „Свети Петър“ по време на молитвата на папата срещу коронавируса и благословията му „Orbi et Urbi” /Към града и света – бел. кор./, бе жигосано като чиста проба „фейк“, като „журналистическа патица“ и нескопосан фотомонтаж. Доста бързо обаче ентусиазмът набра скорост и измести негативните одумки, може би и защото в окаяното ни всекидневие имаме нужда от вяра в нещо по-голямо от нас, каквото и да е то, само и само да съдържа бленуваното послание на надеждата, че скоро ще надмогнем сегашните ужасни дни и ще се върнем към нормалния си живот. Така че може да става дума за самовнушение, за елементарна оптична илюзия, за игра на светлина, но мнозинството вярващи италианци припознаха в изваялата се в небето на Рим фигура на Божията майка подадена към тях ръка за помощ.

И  благословия за спасението им,осветлена в момент на големи страдания, когато увереността ни в утрешния ден рухва, а всекидневните ни привички са далечен спомен. Както и да е, но сега, седмица по-късно, това което се случи над площад „Свети Петър“ в Рим на 27 март вечерта, си остава много силен момент, може би надхвърлил личната вяра. И както и да бъде погледнато на иначе странното явяване на Дева Мария, то  наистина трябва да се смята за символ  на надеждата, която предизвестява края на мъките от безпощадния коронавирус.

А онези, които не вярват в Божията майка, тя дори да спре пред тях, да им се усмихне и да ги погали, те никога няма да я видят, нали?!




Жител на град Форфар, окръг Ангъс, с изненада открил своя гроб в местното гробище, като на надгробната плоча било изписано неговото име и това на жена му, съобщи в. "Куриър".

Седемдесет и пет годишният Алън Хател едва сега си дал сметка защо много от приятелите му престанали да му се обаждат по телефона - те просто го мислели за покойник.

Твърди, че гробът е бил обособен без негово знание. Предполага, че за гробното място и мраморната надгробна плоча се е погрижила бившата му съпруга, с която той се развел преди 26 години. Името й Берта също е изсечено в камъка до това на Алън. Госпожата явно се е погрижила за отвъдното, като желанието й е било да почива във вечен сън редом до бившия си.

Но шотландецът възнегодувал, защото да бъде погребан заедно с Берта въобще не влизало в плановете. Той държал да бъде кремиран, след като завърши земния си път. Понастоящем е пенсионер, след като 37 години е работил като заварчик. От бившата си жена той и има две възрастни деца.


Източник.plovdivmedia.com


До 1915 г. Харди снима 50 късометражни филма за Любин. По-късно се премества в Ню Йорк, където снима филми за Пате, Казино и Едисън студио. След това се връща в Джаксънвил и снима вилми за компанията Вим комеди, докато студиото затваря врати, понеже Харди открива, че собствениците крадат от заплатите.

По-късно, той работи за студио Кинг Бий, след като компанията купува Вим. Работи с имитатора на Чаплин Били Уест и по същото време – с комедийната актриса Етел Бъртън Палмър. (Харди продължава да играя „бабанката“ за Уест до 20-те години на 20 век, често имитира Ерик Кембъл.) 

През 1917 г. Оливър Харди се премества в Лос Анджелис, като работи самостоятелно за няколко Холивудски филмови компании. По-късно същата година се появява във филма Щастливото куче на продуцента Бронко Били с участието на млад британски комик на име Стан Лаурел.

Оливър Харди играе крадец, които се опитва да ограби персонажа на Стан. Ще изминат още няколко години, преди двамата да работят отново заедно.

Между 1918 г. и 1923 г. Оливър Харди снима над 40 филма за витаграф, където най-често играе „бабанката“ за Лари Сиймън. През 1919 г. той се разделя със съпругата си и през 1920 г. се развежда окончателно, както се твърди, заради изневяра на Харди. Още на следващата година, на 24 ноември 1921 г., Харди се жени отново, този път за актрисата Миртъл Рийвс. Този брак също не е щастлив, Миртъл става алкохоличка.

През 1924 г. Харди започва работа в Хал Роуч Студио, където работи с Чарли Чеиз. През 1925 г. той участва като Слабия мъж в Магьосникът от Оз. През същата година участва и във филма Да, да, Нанет!, където играе Финлейсън, който по-късно често се появява в сериите на Лаурел и Харди. Филмът е режисиран от Лаурел. Той продължава да играе поддържащи роли във филми с Клайд Кук и Боби Рей.
През 1926 г. Харди трябва да участва в Хванете ги млади, но неочаквано влиза в болница, след като се изгаря с горещ агнешки бут. Лаурел, който работи като Комик и режисьор за Роуч студио, играе заместващата роля.  

Лаурел продължава да се появява пред камерата, вместо зад нея и по-късно същата година снима филм заедно с Харди, 45 минути от Холивуд, въпреки че нямат общи сцени.


1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. 

Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.

Историята на Илзе Кох

е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.
Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера.

Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

Източник:daniivanov


Съкрушителна история от Сърбия - 77-годишната Олга Бошкович, която живее в село Мушич, за пореден път доказва колко силна и жертвена е майчинската любов, пише Lupa.bg

Старицата носи парализирания си син Предраг на гърба си близо шест десетилетия. 59-годишният днес мъж цял живот буквално е висял на врата на своята родителка. Бащата на детето избягал веднага щом научи, че Олга е бременна. Роднините били против дъщеря им да ражда без съпруг, но момичето наистина искало да стане майка. Олга разбирала, че самото отглеждане на дете няма да е лесно, но дори не предполагала колко трудно ще бъде.

При раждането станало ясно, че момчето цял живот ще бъде инвалид. Но жената не оставила бебето, а го отглеждала в малката стая, дадена от родителите й.
Когато момчето пораснало, Олга започнала да го носи на гърба си в училище, така че той да бъде сред децата и да се развива. Минали години и Предраг се превърнал в мъж, но майка му все още го носи. Предложили й инвалидна количка, но жената не я взела. Казва, че се справя сама.
Предраг се научил да прави красиви изделия от дърво с лявата ръка, които след това раздава на местни деца и познати.

Напоследък на Олга й все по-тежко да носи сина си и да се грижи за домакинството.
Но най-вече е натъжена от факта, че когато напусне този свят, нейният Предраг ще остане напълно сам и никой няма да се нуждае от него.
Историята на Олга и Предраг буквално разплака Сърбия и Балканите. От постове в социалните мрежи става ясно, че много хора са готови да дарят пари, дрехи и храна на страдалците.


Най-големият джакпот в историята на канадската национална лотария „Лото Макс“ беше спечелен тази нощ.

Печалбата е в размер на 70 млн. канадски долара (близо 54 млн. щатски долара), предаде БТА, като цитира ТАСС.

Засега е известно, че билетът, получил джакпота, е бил продаден в град Брамптън, провинция Онтарио. Печелившите числа бяха 3,8,12,14,17,18, и 29, плюс допълнително 11.Бяха разиграни и шест т.нар. „утешителни приза“ в размер на един милион канадски. Засега се знае, че билетите за част от тях са били продадени също в Онтарио.

През октомври миналата година в „Лото Макс“ беше спечелен джакпот в размер на 65 млн. канадски долара (49 млн. щатски долара).

Ние се стараем да оправдаем доверието на хората!- е обяснил министърът на енергоресурсите на КНР Лян Чжан.
Гражданите на почти двумилиарден Китай, освен чиновниците, ще имат всеки месец по 150 литра бензин безплатно!
По-нататък до 200 литра!!! Отчетът ще е с карти.

Това не важи за коли екстра класа- все пак в Китай управлява комунистическа партия!

Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.

Започналите през 1970-е години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики, и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

Обраха банка за Merry Christmas!
"Окичен" с бяла брада мъж беше задържан по подозрение, че е ограбил банка в американския щат Колорадо и после хвърлял във въздуха банкноти с възгласи "Весела Коледа" към минувачите. 

65-годишният Дейвид Уейн Оливър беше арестуван в близкото кафене. Полицията каза, че заподозреният "заплашвал да използва оръжие" и напуснал банката с неуточнена сума пари в брой.

Телевизионният канал KKTV допълни, че очевидецът Дион Паскал разказал как Оливър излязъл от банката и хвърлял пари наляво и надясно. Първо започна да вади банкноти от чанта и да ги хвърля, после започна да крещи "Весела Коледа". Той каза още, че минувачи събрали част от парите и ги върнали в банката докато Оливър отивал към "Старбъкс", където седнал и изглежда започнал да чака полицията да го арестува.

Вестник "Денвър пост" цитира полицай, че все още "хиляди долари" не са открити и посочи, че няма данни Оливър да е използвал оръжие при обира. На снимки, направени в полицията след задържането му, се вижда, че Оливър е с прошарена коса и напълно бяла брада. Той е отведен в затвор в Ел Пасо преди насроченото му за четвъртък първо явяване в съда.

Източник:standartnews.com

Както знаем след разпадането на СССР 1991г., Михаил Горбачов както и КПСС оставят една бедна, изостанала във всякакво отношене на развитие от Западния свят, разбита, пълна с корупция и готова във всеки момент да избухне в гражданска война държава. Най-просто казано Русия е била пред пределите на пълно самоунищожение в годините 1991-2000г. Но благодарение на един бивш агент на КГб, положението се нормализира и връща реда в Руската федерация.

Първата война

От 11 декември 1994 г. – 31 август 1996 г. въпреки определени военни успехи на военните и МВД (Министерството на вътрешните работи) на Русия, този конфликт става повод за изтегляне на руските сили от Чечня, масови разрушения и жертви от двете страни, довело до независимост на Чечня и вълна на терор, разпростряла се в цяла Русия.

Втората война

От 26 август 1999 г. – май 2000 г. Се оказва решителна за Руската федерация. Владимир Путин показва качествата си на лидер и осигурява пълното унищожение на Чеченската република . С края на тази война започва укрепването на Руската федерация и нормализирането на държавата.

Източник:ФБ-група"Военни Книги и Фотографии"

Майкъл изчезва през 1960 г., когато е в Нова Гвинея, за да търси артефакти и антики. Основното обяснение е, че е изяден от канибали, но уликите дори за това са прекалено малко, за да се направи заключение.

През 1960 година той се включил в експедицията на музея на археологията и етнологията „Пийбъди”, която заминавала да изучава населението в  долината Балием в централна Нова Гвинея.

Първоначалният план е да озвучава документален филм на продуцента Робърт Гарднър „Мъртви птици”. Именно това е повратният момент в живота на милиардерския наследник.

Майкъл, заедно с друг човек от екипа, се отделя от групата, за да изследва племето Асмати. Събирайки сведения за мистичните корени на най-силното и войнствено племе по тези краища, Майкъл успял да се издигне в очите на канибалите като могъщ човек. Той постигнал това като им подарявал стоманени брадви, които били по-скъпи от златото за бойците. В замяна те му давали нарисувани черепи и други племенни реликви.

Наследникът на Рокфелер едва ли е предполагал, че канибалите вече точат зъби за него. Асматите вярвали, че изядеш ли човек, получаваш силата  и качествата му. А Майкъл Рокфелер носел известно име и главата му имала двойно по-висока цена.

Погълнат изцяло от културата на древното племе, Майкъл се завърнал отново в Нова Гвинея след като приключили снимките на филма. Той планирал да се сдобие с още от културното наследство на Асматите. „Това е страстта, опияняващото желание да направя нещо авантюристично във времето, в което световните граници, в истинския смисъл на думата, просто изчезват”, споделя в писмо до семейството си младият изследовател. „Времето, което прекарвам тук е изтощително, но същевременно вълнуващо. Асматите са като един огромен пъзел от стотици церемонии и имат уникален стил в изработването на артефакти. Пътуването и пребиваването тук ми помагат да разбера, дори и само повръхностно природата на този пъзел”.

При племето Асмати рядко попадат потомци на милиардери. Първоначално местните посрещнали  топло и радост чужденците, като ги засипвали  с местни блага. Това не било достатъчно за Майкъл, който искал да намери най-ценните и редки артефакти. По това време е на 23 години. В последното му пътуване до Нова Гвинея го придружава неговия приятел Рене Васинг. За последно Майкъл бил видян жив от Рене. Двамата били на катамаран, с който плавали на около 15 километра от бреговете. Твърди се, че двигателят им отказал. Тогава правнукът на петролния магнат Джон Рокфелер се хвърлил в морето с думите: „Мисля, че ще успея” като  закачил два бидона за тялото си, за да го държат на повърхността. Майкъл се славел като много добър плувец, но официално семейството му приема версията, че се е удавил или са го разкъсали акули. Започва масово издирване, но не е открита и следа.

Маската на смъртта

Преди да се отправи на фаталното си пътешествие, Майкъл бил на посещение при местния шаман. „Виждам на лицето ти маската на смъртта”, казал му той, но младежът не обърнал внимание на мрачното предсказание. Той грам не се трогнал и от предупрежденията, че плавателният му съд е претоварен. Катамаранът се обърнал, а останалите пътници едва се добрали до брега.

Изчезването на Майкъл се превръща в храна за медиите. Години наред те спекулират с различни версии. Освен акулите, крокодилите и удавянето, се появяват още две: че е останал да живее на близкия остров и че е бил изяден от племето Асмати.

През 1962 година мисионерът Вилем Хекман заявил, че Рокфелер е успял да доплува до брега, но практически веднага бил убит от воините на селото Осчанеп. През 1964 г. тази информация била потвърдена от бежанци от територията на асматите, които твърдели, че младият Рокфелер бил убит, сварен и изяден от воините на Осчанеп. Семейството му и холандското правителство яростно отричат тази версия.

В същата година смъртта на Майкъл Рокфелер била официално обявена, независимо, че останки от сина на Нелсън Рокфелер така и не били открити. Причина за кончината му – удавяне.

Развръзката

Една от легендите разказва, че майката на Майкъл платила 250 хиляди долара на частен детектив, който да разследва изчезването. Отзвукът на мистериозния случай привлича вниманието на журналиста и изследовател, познат от National Geographic – Карл Хофман. Той прави това, което може най-добре – отива на място и се лута из джунглите на Нова Гвинея в търсене на истината.

Хамбо лама Итигелов бил ексхумиран през 2002г. В своето завещание той бил посочил на своите ученици, че иска да бъде погребан в сандък от кедрово дърво в позата „лотос“. Когато го извадили от гроба му, се оказало, че по тялото няма никакви признаци на гниене, мускулите са еластични и дори излъчват благоухание.

Ламата бил известна и уважавана личност в Русия. Титлата му „Хамбо лама“ означава глава на будистите. Той строял храмове и пишел трудове по медицина, със специалното благоволение на царя Николай II.


Хамбо лама Итигелов продължил своята дейност до 1926г. и когато болшевиките дошли на власт, той призовал будистите да избягат от „червения терор“.

След една година 75-годишния лама заявил, че смята да се оттегли от живота. Той започнал да медитира и скоро починал.

Казал на своите ученици, че иска да бъде изваден от земята след 75 години, защото ще има да каже нещо на човечеството.

Тялото му се съхранява в манастир и е достъпно за хиляди поклонници.

За сега учените не са успели да обяснят това необичайно състояние, което е на границата между живота и смъртта.

Тленните останки нямат пулс и мозъчна дейност, но хипоталамусът, за който се смята, че е обитаван от душата, продължава да функционира. Това са констатирали експертите от САЩ и Русия.

Един от хората, стъпили на Луната, Едгар Мичъл е заявявал неколкократно, че извънземните са се опитвали да установят контакт с човечеството.

Във Вашингтон се е състоял форум, по време на който американски специалисти по НЛО са призовали американската администрация и Барак Обама да разсекретят документи, съдържащи данни за наблюдения на НЛО и контакт между хора и извънземни цивилизации.

Според участниците във форума, документите трябва да станат достъпни за всеки човек, който се интересува от тях. Едгар Мичъл, който е един от членовете на екипажа на Аполо 14 твърди, че има документи, които доказват, че извънземните са се опитвали да установят контакт с хората и тези документи стоят засекретени в САЩ вече 60 години. Според него дори служители на НАСА са общували с пришълците. Той е на мнение, че и други правителства са осъществявали контакт, но упорито прикриват този факт.

В началото на 90-те години светът е потресен от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и много скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и зловещи серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има много сериозни проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се опитват да открият правилната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия символичен гроб се крие още един. Разлагането е вече факт и единственият начин за идентификация е чрез зъбна картина.

По-късно съдебният лекар ще потвърди, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е категоричен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен анализ на мястото на престъплението показва и нещо още по-притеснително – втората жертва е била използвана като мишена много след настъпването на смъртта. Гората е прегледана обстойно, не са открити други тела и полицията решава, че няма шанс извършителят да се завърне. Мотивите за убийство липсват.

На следващата година, само месец от предишното откритие, униформените господа ще трябва да си припомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже повечето дървета се почистват от персонал, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на потенциален успех. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги идентифицира като Гибсън и Евирест.

Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, огромна прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до пълна парализа. Смъртта настъпва след допълнителни прободни рани в гърба и гърдите, които успяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е преживяла сериозен побой, черепът ? е пукнат на две места, челюстта ? е счупена и има допълнителни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите отново нямат отговор. Камерата на туриста е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и собственика ?), а раницата му на 13 март следващата година, при това на цели 120 километра от тялото му.

Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, докато полицията разчиства пътеките. Шмидл е поредната изгубена туристка, посрещнала е смъртта си с 8 прободни рани: две са в областта на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ? дробове. Откритите дрехи не са нейни, но съвпадали с вещите на друг изгубен турист – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно издирвано име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и въпреки усиленото издирване, главата ? никога не е открита. Нойгебауер е застрелян шест пъти в главата.

Криминалистите отдавна знаят, че става въпрос за сериен убиец, но гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението трябва да се уведоми, особено след като основна цел на изверга са именно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишаване на жертвите, при това за толкова крато време ще докаже и нещо друго – убиецът става все по-уверен и ще удари отново. Патолозите остават категорични, че не всички тела са издъхнали в гората, някои са били влачени и изхвърлени. Пристигащите туристи поемат различни маршрути, но всички използват една и съща стратегия – търсят си превоз от Сидни до Мелбърн и автостопът е много удобен вариант.



Австралия днес разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, но назад във времето не са били толкова много, дивата красота на острова е предразполагаща за туристите, но и местните жители често взимали стопаджии, защото хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор грабва слушалката – все още липсват трафик камерите, които да направят разследванията по-лесни. Сред редицата записани сигнали е и описанието на Пол Ониънс, бивш член на морската пехота и бивш турист на Австралия. Той сподел, че когато се качил на стоп, шофьорът се опитал да го убие и най-вероятно в момента полицията издирва точно неговия „познат“. Пол се представил като Бил на телефонистката, защото след последната подадена жалба нямал никакво доверие на австралийската власт.

В разказа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „нов приятел“ извадил въже и оръжие и приготвял екзекуцията. Пол осъзнал, че трябва да бяга  ако не иска гората да е последното, което някога ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата успява да стопира друга жена, която го кара веднага в полицията. По неизвестна причина за всички, жалбата така и не била разгледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест трябва да тежат жертвите. След преговори и гаранция за сигурността на потърпевшия, австралийските власти купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да разгледа снимки на заподозрените. От 13-те кадъра, Пол избира едно лице – Иван Милат.

Кой е Иван Милат?

Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на агресивен баща и майка – родилка. Жената имала 14 деца, сред които и Милат – той е петото дете в семейството. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото училище. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкова силна. Младите миряни използвали джобни ножчета и оръжие, за да тренират своята стрелба в двора на семейната къща. На 13-годишна възраст младежът вече е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително училище и само 2 години по-късно ще извърши първия си обир. Борис Милат ще признае, че брат му имам психични проблеми и много често бил прекомерно агресивен.  Той  бил ? по-близък от останалите роднини на Иван и още 17-годишна възраст разбира, че брат му е застрелял таксиметров шофьор, който отказал да предаде доброволно своя оборот.

Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван успява да избяга, а неговото присъда е издадена на невинен човек. Следващото обвинение е на 26-годишна възраст. Две туристки подават жалба за изнасилване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкова сакато, че извършителят си тръгва съвсем спокойно от съда и осъзнава, че вече е неуязвим. През 1977-а година повтаря операцията и отново няма никакви обвинения. Следва нов обрат в живота му – брак. Макар и неговата съпруга да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този момент на 40 години), тя все пак намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е приключила след като бъдещият бивш съпруг изгаря дома на родителите ?.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-накрая демонстрирала някаква мисловна дейност и си спомнила случая на последните две жени, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „Човекът с черната мазна коса“. Дамите също потвърдили идентичността на Иван Милат. Идва време за действие. Милат живеел със своята сестра Шърли Соър. Полицията подозирала, че дамата също е замесена с изчезващите туристи и въпреки ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат сексуална връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година започва и последният щурм. Въоръжени полицаи с бронежилетки обграждат дома му. Предлагат на заподозрения да се предаде, но той през цялото време се смее и подиграва на повикания парламентьор.

След дълги преговори и евентуалното залавяне, къщата е предоставена на властите за проверка. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат никога не е ходил до Индонезия, но неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е само малка част от откритията. В целият имот се крие туристическа екипировка, включително и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези ценни артефакти, хората откриват и сериозно количество оръжия от всякакъв вид. В съда не е много трудно на съдията да издаде седем последователно доживотни присъди без право на помилване, както и допълнителни шест години за опит за убийство на Пол Ониънс.

След като австралийският дявол е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката показва, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за убиеца. Във вечерните новини ще стане ясно, че се е опитал да избяга заедно с наркотрафикант. Двамата са заловени, но трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е прехвърлен в затвор с максимална сигурност. До днес продължава да твърди, че е невинен. В свободното си време пише писма на всички възможни журналисти. След като сензацията отминала, той решил да пише на Висшия съдебен съвет, както и на комисията за разглеждане на ДНК проби. Понеже трябвало да изпрати някакво ДНК, човекът решил да отреже малкото си пръстче и да го прикрепи към писмото (използвал е пластмасово ножче за целта). Според съдебните психолози, скоро няма да има никакъв шанс за самопризнания. Хладнокръвният убиец ще мълчи до последно дори преди смъртта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.

Източник: chr.bg

Сибирското лято не трае дълго. Снегът се топи през май, а студеното време се завръща отново през септември, заледявайки тайгата: безкрайни километри разпръснати борови и брезови гори със спящи мечки и гладни вълци; стръмни планини; бели реки, които се изливат бурно в долините; стотици хиляди ледени блата. Тази гора е от последните истински диви места на Земята. Простира се от най-далечните арктически региони на Русия чак на юг до Монголия, на изток от Урал до Тихия океан: 13.1 милиона квадратни километра пустош, с популация извън шепа градове, наброяваща едва няколко хиляди души.

Когато дойдат топлите дни обаче, тайгата разцъфва и за няколко кратки месеца изглежда почти приветстваща. Точно тогава човек може да види най-ясно този скрит свят – не от сушата, тъй като тайгата може да погълне цели армии от изследователи, а от въздуха. Сибир е източник на повечето нефтени и минерални ресурси на Русия и през годините дори най-отдалечените райони са обработвани.

Така стигаме до далечния юг на гората през лятото на 1978г. Хеликоптер е изпратен да открие безопасно място за кацане, където да свали група геолози на 150км от монголската граница. Машината се спуска над гористата долина на река Абакан. Склоновете на долината са стръмни, на места почти вертикални, а боровете и брезите са толкова на гъсто, че няма начин да направят място за кацане.

Но надничайки напрегнато през предното стъкло в търсене на пролука, пилотът забелязва нещо, което не би трябвало да е там. Сечище, на 1800м в планината, между борове и лиственици и белязано от дълги, тъмни бразди. Озадаченият екипаж на хеликоптера прави няколко прелитания, преди да стигне до заключението, че това са признаци на човешко обитание – градина, която съдейки по размера и формата на сечището, трябва да е там от доста време.

Изумително откритие. Планината е на повече от 240км от най-близкото селище, на място, което никога не е изследвано. Съветските власти нямат данни за хора, обитаващи този регион.

На четиримата учени, изпратени там, за да търсят желязна руда, им е казано за видяното от пилота и това ги разтревожва и озадачава. „По-малко опасно е да попаднеш на диво животно, отколкото на непознат.“ – отбелязва писателят Василий Песков за тази част на тайгата. И вместо да изчакат във временната си база на 15км, учените решават да проучат. Водени от геолога Галина Писменская, те избират ясен ден и пълнят раниците си с подаръци за потенциалните им нови приятели – макар за всеки случай да проверяват и дали са си взели пистолетите.Докато натрапниците се катерят по планината, насочвайки се към мястото, посочено от пилота, те започват да попадат на признаци за човешка дейност: пътека, тояга, мост над поток и малка колиба, пълна със сушени картофи. Писменская разказва:

„До потока имаше къща. Почерняла от времето и дъжда, колибата беше зарината от всички страни с кора, дъски и колове. Ако не беше прозорец с размера на джоба на раницата ми, щеше да е трудно да повярваме, че там живеят хора. Но хора имаше, без съмнение… Пристигането ни беше забелязано, както разбрахме.

Ниската врата изпука и фигура на много стар мъж се показа на дневната светлина, направо като от приказка. Бос. Облечен с риза от зебло, цялата в кръпки. Носеше и панталони от същия материал, също в кръпки, имаше и несресана брада. Косата му беше разчорлена. Изглеждаше изплашен и нащрек… Трябваше да кажем нещо, затова започнах: „Здравей, дядо! Идваме с добро!“

Старецът не отговори веднага… Най-накрая чухме мек, несигурен глас: „Е, след като сте дошли чак до тук, по-добре влезте.“

Гледката, посрещнала геолозите на влизане в колибата е като от средновековието. Нескопосано построена от подръчни материали, къщурката е едва ли не дупка в земята – „ниска бърлога, студена като мазе“, а подът се състои от картофени обелки и черупки на жълъди. Оглеждайки се в тъмнината, посетилите установяват, че стаята е една. Тя е претъпкана, плесенясала и изключително мръсна, с провиснали греди… и дом на семейство от петима:

„Тишината беше нарушена от ридания и вопли. Едва тогава видяхме силуетите на две жени. Едната беше в истерия и се молеше: „Това е за греховете ни, за нашите грехове“. Другата беше зад колона и се свлече на пода. Светлината от малкия прозорец падна върху големите й, ужасени очи и осъзнахме, че трябва да излезем възможно най-бързо.“

Начело с Писменская, учените излизат бързо от колибата и се оттеглят на няколко метра, след което изваждат малко храна и започват да ядат. След около половин час вратата отново се отваря и от нея се показват старецът с двете си дъщери – вече по-спокойни, макар очевидно изплашени, но и любопитни. Предпазливо тримата се приближават и сядат до посетителите си, отказвайки всичко, което им е предложено – сладко, чай, хляб – продумвайки „Това не ни е позволено!“. Когато Писменская ги пита дали някога са опитвали хляб, старецът отговаря: „Аз съм ял. Но те не са. Никога не са виждали хляб.“ Той поне говори разбираемо. Дъщерите говорят изменен от изолацията език. „Когато сестрите говореха помежду си, звучеше като бавно, заглушено гукане.“

Постепенно, в течения на няколко визити, пълната история на семейството изплува. Старецът се казва Карп Ликов и е от старообрядците – член е на руска секта, която почита стил, непроменен от 17-и век. Старообрядците са преследвани още от времето на Петър I, а Ликов говори така, сякаш е било вчера. За него Петър е личен враг и „антихрист в човешка форма“ – нещо, което той настоява, че е доказано от кампанията на царя да модернизира Русия насилствено, отрязвайки брадите на християните.

Нещата стават по-зле за семейство Ликови, когато болшевиките атеисти идват на власт. Изолираните общности старообрядци, които са избягали в Сибир от преследванията, започват да се оттеглят още по-далеч от цивилизацията. При чистките през 30-те, когато и християнството е на подбив, комунистки патрул застрелва брата на Ликов в покрайнините на селото им. Тогава той грабва семейството си и изчезва в гората.

Това се случва през 1936г, когато Ликови са само четирима – Карп; съпругата му Акулина; син на име Савин, на 9 години; и Наталия, дъщеря на 2 години. Грабвайки вещите си и малко семена, те потъват дълбоко в тайгата и живеят в различни набързо издигнати колиби, докато накрая не се установяват на откъснатото от света място. Още две деца се раждат в дивото – Дмитрий през 1940г и Агафия през 1943г – никое от децата не е виждало друг човек, освен роднина. Всичко, което Агафия и Дмитрий знаели за външния свят, били научили изцяло от историите на родителите си. Основното забавление на семейството, отбелязва руският журналист Василий Песков, „било всеки да разказват сънищата си“.

Децата знаели, че има места, наречени градове, където хората живеят натъпкани във високи сгради. Били чували, че има други страни, освен Русия. Но тези идеи били просто абстрактни за тях. Единственото им четиво били молитвеници и стара семейна Библия. Акулина използвала евангелията, за да учи децата да четат и пишат, като остри пръчки потопени в сока на растението орлови нокти служили за писалки. Когато на Агафия показали картинка на кон, тя го познала от историите в Библията.

Но докато изолацията на семейството е трудно да бъде възприета, тежкият им живот не е. Стигането до дома на Ликови пеша било изключително трудно, дори с помощта на лодка по реката. При първата си визита, Песков – който се обявява за главен хроникьор на семейството – забелязва, че са пропътували 250км, без да видят никакви признаци на цивилизация.Изолацията прави оцеляването в дивото почти невъзможно. Зависими изцяло от собствените си ресурси, Ликови се борели да заменят малкото неща, които взели със себе си в тайгата. Направили си галоши от дървесна кора и клони, вместо обувки. Дрехите шиели и кърпели, докато не се разпаднали, след което ги заменили със зебло.

Ликови носели със себе си чекрък, както и частите на тъкачен стан – местенето на тези неща от място на място, докато отивали все по-дълбоко в тайгата е изисквало много трудни и дълги пътувания – само че не са имали технологията да заменят метала. Два чайника им служели много години, но накрая ръждата ги победила и единствената им алтернатива била брезовата кора. Понеже тя не може да се слага върху огъня, готвенето станало доста трудно. Когато Ликови са открити, те се изхранвали с картофени кюфтета с ръж и конопено семе.

В някои отношения, пояснява Песков, тайгата предлагала някои изобилия: „До колибата имало чист, студен поток. Лиственица, смърч, бор и бреза предлагали материал, колкото може да носи човек… Боровинки и малини винаги имало под ръка, дърва за огрев също, а кедровите ядки падали направо върху покрива.“

Въпреки това Ликови постоянно живеели на ръба на глада. Едва в края на 50-те, когато Дмитрий съзрял, семейството можело да лови животни и да използва месото и кожите им. Без оръжия и дори лък, те ловували като копаели трапове или преследвали дивеча през планините, докато животното не се изтощи и не припадне. Дмитрий развил изключителна издръжливост и можел да ловува бос през зимата, понякога не се връщал с дни, като спял на открито при минусови температури и носел млад елен на раменете си. Твърде често обаче нямало месо и диетата им била еднообразна. Дивите животни унищожили реколтата им от моркови и Агафия наричала 50-те „гладните години“. „Хранихме се с листа от офика“, разказва тя. „Корени, трева, гъби и кора от дърво. Постоянно бяхме гладни. Всяка година имахме семеен съвет, за да решим дали да изядем всичко или да оставим нещо за семена.“

Гладът бил постоянно надвиснала опасност при тези обстоятелства и това си проличало през юни 1961г. Ледът убил всичко в градината им и през пролетта семейството трябвало да преживява на дървесна кора. Акулина избрала да храни децата си и същата година умряла от глад. Останалите били спасени от чудо: единствено зрънце ръж покълнало в градината им. Ликови направили ограда около него и го пазели ден и нощ от мишки и катерици. Стъблото дало 18 зрънца и с тях те успели да възстановят ръженото поле.

Опознавайки семейство Ликови, геолозите осъзнават, че са подценили способностите и интелекта им. Всеки член на семейството имал индивидуален характер; старият Карп обикновено бил възхитен от най-новите иновации, които учените носели в лагера им. Макар упорито да отказвал да повярва, че човек е стъпил на Луната, той се адаптирал към идеята за сателитите. Ликови ги забелязали още през 50-те, когато „звездите започнали да препускат бързо през небето“.

Най-много го изумила прозрачна целофанова опаковка. „Боже, какво са измислили – като стъкло е, а се нагъва!“. Карп държал на статуса си на глава на семейството, макар вече да гонил 90 години. Най-големият му син, Савин, се обявил за непреклонен арбитър по отношение на религията. „Беше силно вярващ, но суров човек“ – казва баща му за него. Карп бил разтревожен какво ще се случи със семейството след смъртта му, ако Савин поеме контрола. Най-големият син щял да срещне малко съпротива от Наталия, която така и не успяла да замени майка си като домакиня и шивачка.

По-малките деца от друга страна, били по-открити към промяната и иновацията. „Фанатизмът не е толкова дълбоко загнезден у Агафия“ – отбелязва Песков и осъзнава, че най-младата от Ликови имала чувство за ирония и можела да се подиграва на себе си. Необикновената реч на Агафия – имала певчески глас и разпъвала прости думи в многосричия – убедила посетителите, че е малоумна, докато всъщност била доста интелигентна и отговаряла за следене на времето, при положение, че семейството не разполагало с календар. Не бягала от тежката работа, копаела ново мазе през есента и работела на лунна светлина, когато слънцето залязвало. Когато Песков я пита дали не я е било страх сама в дивата гора, тя му отговаря: „Че какво може да ме нападне тук?“

От всички обаче, Дмитрий се оказва любимец на геолозите – опитен любител на природата, който познавал всички настроения на тайгата. Той бил най-любопитен и вероятно най-открито настроения член на семейството. Именно той направил семейната печка и кофите от дървесна кора, които използвали за съхранение на храна. Дмитрий прекарал дни в рязане и поваляне на всяко дърво, което Ликови използвали. Вероятно не е изненадващо, че именно той бил най-изумен от технологиите на учените. Щом отношенията им се подобрили до толкова, че Ликови били убедени да посетят съветския лагер надолу по течението, той прекарал много щастливи часове в малката дъскорезница, чудейки се колко лесно един кръгъл трион може да реже дървото.

Карп Ликов води дълга и неуспешна битка със себе си да ограничи цялата тази модерност. Когато все още опознават геолозите, семейство Ликови приемат само един подарък от тях – сол. С течение на времето обаче вземат повече. Приветстват помощта на техния специален приятел сред геолозите – Ерофей Седов, който през повечето време асистирал с посяването и събирането на реколтата. Приемат ножове, вилици, зърно и дори лист и хартия, както и фенер. Повечето от тези иновации били бързо възприети, но грехът на телевизията, с която се сблъскали в лагера на геолозите, се оказал неустоим за тях.

На редките си визити, те сядали и гледали. Карп сядал директно пред екрана. Агафия наблюдавала, надничайки от вратата. Тя се опитвала да прогони греха с молитва – шепнейки и кръстейки се. След това и старецът се молел.

Вероятно най-тъжното от странната история на Ликови е скоростта, с която всичко за тях пропада след като възстановяват контакта си с външния свят. През есента на 1981г три от четирите деца последват майка си в гроба само в рамките на няколко дни. Според Песков, смъртта им не е била, както може да се очаква, от излагането на болести, към които не са имали имунитет. Савин и Наталия страдали от бъбречна недостатъчност, вероятно в резултат от диетата им. Дмитрий обаче умрял от пневмония, която може би е започнала като инфекция, получил от новите си приятели.

Смъртта му разтърсва геолозите, които отчаяно се опитват да го спасят. Те предлагат да повикат хеликоптер и да го закарат в болница. Дмитрий обаче отказва да изостави семейството и религията си. „Това не ни е позволено. Човек живее колкото Бог му е отредил“ – прошепва той преди да умре.

След като тримата са погребани, геолозите се опитват да убедят Карп и Агафия да напуснат гората и да се завърнат при роднини, които са оцелели след толкова години чистки и все още живеят в старото им село. Но никой от тях не иска и да чува за това. Те възстановяват старата си колиба, но остават близо до стария си дом.

Карп Ликов умира в съня си на 16 февруари 1988г, точно 27 години след съпругата си. Агафия го погребва в планината с помощта на геолозите, след което се връща обратно в дома си, убедена, че Бог ще й помага. И наистина остава там. Четвърт век по-късно, вече на 70, това дете на тайгата все още живее само, високо над Абакан.

Източник: iskamdaznam.com

След 130 години загадки, мистерията около Джак Изкормвача е решена. След като е взета ДНК проба от кръвта по шала на една от жертвите му — Катрин Едоус, най-после разкриха самоличността му.Както е известно, това е най-известният сериен убиец в Англия, а и в цял свят. Смята се, че е убил поне 5 жени със съмнителна репутация, а може би и повече. Самоличността му остава загадка почти до днес.

Анализът показва, че става дума за Аарон Комински, бръснар, който живее в Лондон. Космински е главен заподозрян на детективите им, които тогава са водили разследването, но никога не е имало достатъчно доказателство, за да бъде осъден.Въпреки това, повече от 100 години след като е убивал в Лондон, изследователите от университета „Джон Морис“ в Ливърпул са успели да идентифицират прочутия сериен убиец.

Джак Изкормвача е обвинен за убийството на най-малко 5 жени от източната част на Лондон през 1888-ма година. Анализът е направен на база единствените доказателства за убиеца, оставени върху четвъртата жертва — Катрин Едоус. Предполагало се, че кръвта принадлежи на убиеца.

Това не е първи път, когато Комински се свързва с убийствата. Но за първи път твърденията са подкрепени с доказателства.

Повече от 130 години продължава мистерията около Комински. И досега така и не е потвърдена неговата самоличност като виновен за убийствата. Както е известно, Джак Изкормвача е една от най-мрачните фигури в криминалната история на Лондон. Убиецът вдъхновил толкова книги и филми, остава неизвестен повече от 100 години, докато загадката бива разкрита.

За Комински се знае малко. Той е бил полски еврейски емигрант, който се мести в Англия, след като страната му попада под руско влияние. За да избяга от руския царски режим той бяга от страната си.Очевидно е имал психични отклонения, тъй като през 1891 година е изпратен в психиатрична болница. Предвид тежкото си състояние и ужасяващите условия в тези „лечебни заведения“, осем години по-късно умира.

Родът Кенеди изглежда прокълнат. Още преди Джон Кенеди да стане президент, зловещи събития помрачаваха историята на фамилията. Оказа се обаче, че те не са единствените. Джон Кенеди бе застрелян няколко десетилетия по-късно. 

След това и брат му Робърт бе убит при съмнителни обстоятелства. Джон Кенеди — младши загина при самолетна катастрофа малко след като обяви политическите си амбиции за президент. Сега нова смърт застига семейството – Сорша Росън Кенеди-Хил е внучка на Робърт Кенеди и дъщеря на Кортни Кенеди и Пол Хил. Нейната баба Етел Кенеди, съпруга на Робърт Кенеди, съобщи за смъртта й и за огромната загуба на семейството.

Момичето е намерено в луксозния семеен дом в Кейп Код след свръхдоза. В 14:30 следобед те получават обаждане, че момичето е в безсъзнание. Направено й е изкуствено дишане, дефибрилация и моментално е изпратена в болницата. По пътя обаче умира. Според предварителните прогнози – от свръхдоза.

Сорша прави признание преди няколко години, в което споделя, че е била нападната и малтретирана по особено жесток начин от свой приятел. Прави няколко опита за самоубийство, като отговор на тежката депресия, в която изпада. Баща й е Пол Майкъл Хил – известен от Гилфордската четворка. Той е сред групата младежи, погрешно осъдени като членове на ИРА и виновни за атентатите през 1974. По-късно е реабилитиран.

Полицията вече разследва смъртта на момичето. Семейството й е потресено, най-вече баба й. Това е поредна жестока трагедия за клана Кенеди. Вече тръгнаха слухове, че наследниците на фамилията са прокълнати, пише „Дейли мейл“.

Градски легенди твърдят, че проклятието е хвърлено от една от сестрите на Кенеди. Тя се ражда с увреждания и е подложена на ужасни експерименти от баща си. И до края на живота си не прощава на семейството си.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив