Здравето и медицинската история на Тодор Живков - факти и митове

Тодор Христов Живков (1911-1998) остава уникална фигура в българската политическа история не само заради 35-годишното си управление, но и заради забележителното си здраве, което му позволява да бъде активен лидер до напреднала възраст. Въпреки че здравословното му състояние остава една от по-слабо документираните страни на живота му поради секретността на подобен тип документи, достъпните данни разкриват интересна картина на дисциплиниран начин на живот и изключителна психофизическа устойчивост.

Биография и кариера

Роден в село Правец през 7 септември 1911 година, Тодор Живков израства в скромно селско семейство. През младежките си години работи като печатар и се включва активно в комунистическото движение. Участието му в партизанската дейност по време на Втората световна война му отваря пътя към политическата кариера след 9 септември 1944 година.

От 1954 година оглавява Българската комунистическа партия, а от 1962 година заема и поста председател на Държавния съвет, концентрирайки в ръцете си цялата власт в страната. Тази дългогодишна политическа активност на най-високо ниво изисква изключителна психическа и физическа издръжливост, която Живков демонстрира през целия си мандат.

Здравословният начин на живот като основа за дълголетие-Въздържание от тютюнопушене

Най-забележителният аспект от здравословните навици на Тодор Живков е неговото почти пълно въздържание от тютюнопушене през цялата политическа кариера. Според свидетелството на неговата медицинска сестра: "Тодор Живков пропуши след 10 ноември" и "никога преди това не съм го видяла да пали цигара". Това показва изключителна самодисциплина, особено в контекста на епохата, когато тютюнопушенето е широко разпространено сред политическия елит.

Фактът, че започва да пуши едва след политическите промени от 1989 година, вероятно като реакция на огромния стрес от загубата на властта, подчертава колко строго е контролирал навиците си през активните години на управление.

Умерено отношение към алкохола и здравословно хранене

За разлика от други български лидери като Георги Димитров, който според свидетелства "е прекалявал с алкохола и никотина", Живков поддържа умерено отношение към алкохолните напитки. Известен е с разумното си хранене, въздържание от преяждане и предпочитание към традиционната българска кухня без изобилие от животински продукти.

Особено внимание обръща на контрола на кръвната захар, което предполага наследствена предразположеност към диабет и съзнателни усилия за превенция на заболяването чрез диета и режим.

Физическа активност и любов към природата

Въпреки ограничените документирани данни за конкретните му спортни дейности, фактът че поддържа добро здраве до напреднала възраст предполага редовна физическа активност. Любовта му към лова изисква дълги разходки сред природата, което допринася за поддържането на добра физическа форма и психично равновесие.

Психическата устойчивост като здравен фактор

Управлението на България в продължение на 35 години несъмнено е свързано с огромни стресови натоварвания. Политическите кризи, международните напрежения, студената война и вътрешните заговори са постоянен източник на напрежение през цялата му кариера. Според медицински източници, "той получава стрес, но бързо се възстановява" след политическите промени от 1989 година. Още по-впечатляващо е, че "в следващите години с лекота понася униженията на ареста и разтакаването по съдилища", което свидетелства за забележителна емоционална стабилност дори в най-тежките моменти от живота си.

Когнитивни способности в напреднала възраст

Дори и късните интервюта на Живков показват относително запазени когнитивни възможности, което е рядкост за хора на тази възраст, особено след преживяните житейски травми.

Интерес към нетрадиционната медицина

През годините на управлението си Живков има достъп до най-добрата медицинска грижа в страната, като семейството му също е обслужвано от високо квалифицирани специалисти. Въпреки това, проявява интерес към традиционната българска народна медицина.

Съществуват сведения, че народни лечители и билкари споделят с него различни рецепти и методи за поддържане на здравето, особено свързани със сърдечно-съдовата система. Живков е имал изключително високо доверие към тези алтернативни подходи, което показва отвореност към различни лечебни методи.

Медицинската криза от 1973 година

Най-сериозното документирано медицинско събитие в живота на Живков се случва през март 1973 година. Според разсекретени дипломатически документи, на 9 март 1973 година генералният секретар на БКП е изписан от болница след хирургическа интервенция, която предизвиква значителна тревога както в България, така и в международните дипломатически кръгове.

Здравословното му състояние е толкова тревожно, че армията е поставена в пълна бойна готовност, а органите на реда предвиждат извънредни мерки. В ЦК на БКП се изостря борбата за наследство на властта, докато чуждите разузнавания спекулират с различни диагнози - от инфаркт до рак на простатата. Притесненията отчасти са породени и от скорошната (към онзи момент) смърт на съпругата на Живков, доктор Мара Малеева, причинена от онкологична болест - рак на стомаха.

Действителната диагноза

Според свидетелството на бившия директор на ВМА проф. ген. Йовчо Топалов, причината за медицинската криза е рутинна операция за отстраняване на аденом на простатната жлеза. Простатата на Живков е уголемена до размери, които крият риск за здравето му, но не се касае за злокачествено новообразувание.

За консултации са поканени световни корифеи в урологията - проф. Роже Кувелер от Париж, Антал Бабич от Будапеща и Абравян от Кремълската болница. Операцията е ръководена от проф. Иван Викторов с асистенция на Тодор Патрашков и Цоло Цолов в Правителствената болница.

Възстановяването отнема около шест седмици, като Живков получава препоръка за месец почивка в домашна обстановка. На 20 април 1973 година, за тържествата по случай годишнината от рождението на Ленин, той вече е напълно възстановен и се връща към активната си дейност.

Въпреки спекулациите за сериозно заболяване, Живков демонстрира характерната си увереност с изявлението: "На върха съм и планирам да остана" на новогодишното парти с дипломатическия корпус през 1974 година.

Последните години и смърт

Здравословното състояние на Живков се влошава значително в последните му години. Според медицинската документация от периода преди смъртта му, първоначалната диагноза е тежък вирус, висока температура и десностранна бронхопневмония. Въпреки че това състояние първоначално е овладяно от лекарите, здравето му продължава да се влошава поради серия от усложнения, характерни за напреднала възраст.

Тодор Живков почива на 5 август 1998 година на 87-годишна възраст в дома си, заобиколен от близки. Смъртта му настъпва след продължителна болест, която започва с респираторни проблеми и постепенно засяга други жизненоважни функции.

Здравната история на Тодор Живков представлява забележителен пример за това как дисциплинираният начин на живот и психическата устойчивост могат да допринесат за дълголетие дори в условията на екстремен стрес. Комбинацията от въздържание от вредни навици, здравословно хранене, физическа активност и изключителна емоционална стабилност вероятно са ключовите фактори, които му позволяват да управлява страната активно до напреднала възраст.

Въпреки ограничените документирани данни, достъпната информация и спомените на очевидци показват, че Живков е бил изключение сред политическите лидери от неговото време по отношение на грижата за собственото здраве.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща му беше един от най-великите артисти на България, а днес той е прочуто име в киногилдията зад Океана

 

Онзи обаятелен български актьор, който спираше дъха на зрителите в “Златният зъб”, “Осмият”, “Матриархат”, “Селянинът с колелото”, “Равновесие”, “Зарево над Драва”, “На всеки километър”…

Гец е абсолютен рекордьор по награди в българското кино. Осем пъти е носител на приза за най-добра мъжка роля. 

Клекналият на първата снимка от 1984 г. е по-малкият син на актьора – Данаил Георгиев. Когато е в трети клас, учителката им дава за домашно темата “Моят баща”. И Данаил написва: “Моят татко Георги е артист. Сутрин излиза рано, вечер се прибира късно. Къде ходи, никой не знае”.

Гец ни напусна на 2 септември 1996 г., няколко месеца след като през април същата година е покосен от инсулт на сцената на Старозагорския театър и изпада в кома. Погребан е на Централните гробища в София.

По-малкият от двамата му синове – Данаил, си идва последно за опелото му и оттогава България явно е затворена страница за него. Дани Гец заминава за Щатите още през повратната 1989 г. заедно с жена си Адриана. Пристигнали в Лос Анджелис със скромните 1000 долара в джоба, един куфар с дрехи и баскитара.

Данаилов от 30 години живее в САЩ и пише филмова музика. Освен това той е изключителен музикант – басист, пианист и композитор.

Макар синът на актьора да завършва музикалния колеж „Бъркли“, му се наложило дълго време да работи като продавач в магазин за дискове, бояджия, рецепционист в мотел, куриер, зидаро-мазач на строеж, шофьор за доставка на хляб, басист, пианист, копист, оркестратор, докато стане известен композитор на холивудски продукции.

Сега с жена му Адриана са прочути имена в киногилдията зад Океана. Тя е филмов продуцент, а Дани Гец е участвал в създаването на музиката на някои от най-мащабните и известни филмови продукции, като „Междузвездни войни“, „Хари Потър“, „Кинг Конг“. Писал е музика и за сериалите „Приятели“ и „Всички обичат Реймънд“.

Със съпругата му имат един син Мартин, който също е музикален талант. Той е единственият внук, който Гец приживе успява да види. В Америка с жена му Цена гостували веднъж, година преди той да почине.

През 2015 г. пък издъхна по-големият син на актьора – Иван Георгиев-Гец, който бе известен филмов режисьор. Той си отиде внезапно едва на 57-годишна възраст заради силен вътрешен кръвоизлив. Иван е баща на три деца – Станислав от първия му брак и близнаците Деница и Георги от втората му съпруга. Нито един от тях обаче няма щастието да се познава с великия си дядо.

Снимка: Ники Томов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен от младостта: Как ме хванаха да крада бензин от милиционерска кола през 80-те

През 80-те години, когато бях млад и безгрижен, мотора ми Балкан беше моята гордост и радост. Той беше не само средство за придвижване, но и символ на свобода и бунт срещу системата. Въпреки това, времената бяха трудни, а бензинът – скъп и труднодостъпен.

Една вечер, подтикнат от нуждата и младостта си, реших да направя нещо, което днес бих нарекъл неразумно. Видях паркирана милиционерска кола на уличката близо до дома ми. Идеята ме удари като гръм: „Ами ако открадна малко бензин, за да мога да покарам мотора си?“ Беше рисковано, но младостта често не мисли за последствията.

Докато се промъквах към колата, сърцето ми биеше силно. Бях въоръжен с маркуч и бутилка, готов да открадна онова, което ми трябва. За съжаление, не бях толкова спокоен и дискретен, колкото си мислех. Бързо бях забелязан от случайни минувачи, които не се поколебаха да информират милицията.

Когато те дойдоха, ме хванаха на място."Съветваха" ме с една палка още на място. Осъзнаването на сериозността на положението ме удари моментално. Това беше урок, който нямаше да забравя скоро.

Съдът беше бърз и безмилостен. Осъдиха ме на три месеца общественополезен труд – копаене на канали за полагане на кабели в София. На пръв поглед, това звучеше като наказание, но всъщност се оказа нещо повече от урок по смирение.

Докато копаех канали, имах време да размислям за действията си и за бъдещето си. Запознах се с хора, които имаха свои собствени истории и уроци. Всеки от тях носеше своя товар и своя опит, а нашите разговори ми помогнаха да разбера, че животът е много повече от моментни импулси и необмислени решения.

Тези три месеца ме научиха на много. Научих се на дисциплина, на уважение към закона и най-вече на това, че всяко действие има своите последствия. Оттогава насам винаги обмислям добре, преди да предприема нещо. 

И макар че споменът за онази нощ все още предизвиква усмивка, той служи и като напомняне за уроците, които животът ни предлага по необичайни начини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Китаец осъден за убийство с ужасяваща присъда! Историята на осъдения в клетка

През 1930-та година в малко китайско село, обгърнато от мъгла и мистерия, се случи събитие, което разтърси цялата общност. Мъж, обвинен в жестоко убийство, бе осъден на необичайна и жестока присъда. Той бе затворен в клетка, поставена на площада на селото, а на всички бе строго забранено да му дават храна или вода. Тази история разказва за съдбата на този човек и за въздействието на неговото наказание върху хората около него.

Мъжът, чието име бе забравено във времето, бе обвинен в убийството на местен търговец, което бе предизвикало страх и гняв сред жителите на селото. Съдът реши да го накаже по начин, който да служи като предупреждение за останалите. Клетката, в която бе поставен, бе не само негов затвор, но и символ на осъждане и позор.

Селяните бяха свидетели на мъчителния процес на умиране от глад и жажда. Въпреки че им беше забранено да му помагат, някои от тях тайно оставяха парчета хляб или шепа вода, надявайки се да облекчат страданията му. Други, обаче, го гледаха с презрение, вярвайки, че той заслужава тази съдба.

Наказанието на мъжа предизвика много въпроси за морала и справедливостта. Дали беше правилно да се наказва човек по този начин, дори и ако е виновен за тежко престъпление? Може ли обществото да се нарича цивилизовано, ако прибягва до такива жестоки методи? Тези въпроси разкриха дълбоки разломи в сърцата и съзнанията на жителите.

Смъртта на мъжа в клетката се превърна в легенда, която се предаваше от поколение на поколение. Тя остави следи в съзнанието на хората и ги накара да преосмислят своите възгледи за наказание и милосърдие. Урокът беше ясен: жестокостта не ражда справедливост, а само още болка и страдание.

Въпреки че времето изтрива имената и лицата, историите като тази остават като предупреждение за бъдещето, напомняйки ни за важността на състраданието и човечността дори в лицето на най-големите престъпления.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 25 юли 1948 г., в България се открива хладилният завод „Антон Иванов“

Това е първият и единствен завод за хладилно машиностроене в страната. Това слага началото на нова индустрия, насочена изцяло към нуждите на българските семейства.

През 1958 година, десет години след създаването на завода, на пазара излиза първата серия български абсорбционни домашни хладилници под марката „Мраз-75“. С обем от 75 литра, тези хладилници не предизвикват особено внимание в началото – дълго време остават по рафтовете на магазините, игнорирани от потребителите.

Но както често се случва, тези, които първи решават да ги купят, стават най-щастливи – „Мраз-75“ доказва своята надеждност и здравина и постепенно намира място все повече домове. Той става символ на новото време – на удобството, технологичния напредък и грижата на държавата за своите граждани.

Днес може би звучи скромно – 75 литра без фризер и без шум. Но за онова време това е било истински лукс.

Дани Ясенов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Катерина Славкова – коя е дъщерята на починалия Тодор Славков

На 24 юли роднини и приятели си взеха последно сбогом с Тодор Славков. Сестра му – Евгения Живкова, му отдаде почит с бели цветя. Тодор Славков си отиде внезапно на 21 юли в къща за гости в казанлъшкото село Асен. Тялото му беше открито от негови приятели, които повикали полиция.

Славков почина на  54 години – на същата дата, на която умират майка му Людмила Живкова през 1981 година и вуйчо му Владимир Живков през 2021 г.Тодор Славков book

В личния си живот на Тодор Славков е бохем. За приятелите си той често е бил душата на компанията“, а за обществото – един от последните ярки и противоречиви образи на прехода. За един човек обаче е просто „татко“.

Дъщеря му Kатерина

Силвия Панайотова е моделката, която докосва сърцето на Тодор Славков. Тя не просто става част от живота му, а е и майка на дъщеря му — Катерина Славкова, кръстена на прабаба си. И след раздялата успяват да запазят добри отношения и разчитат на споделено родителство.Тодор Славков book

„Мисля, че съм добър родител, но не перфектен!“ – откровено признава Тодор Славков в интервю за bTV преди време.

Бащата и домашното по математика

Когато Катерина е на 8, баща ѝ често ѝ помага с уроците – особено по математика. Двамата прекарват време заедно с разходки, кино и каране на колелета. А той не крие – Катя е по-сериозна от него.

„Той заспива в киното и спи дълбоко!“ – споделя тя с усмивка в предаването COOLt през 2017 г., когато е 11-годишна.

Славков признава, че се старае да даде на дъщеря си това, което сам е загубил – присъствие и подкрепа. Майка му умира, когато той е едва на 10 години, и въпреки материалните удобства, никога не е успял да запълни тази емоционална празнота.

Каква иска да стане Катерина, когато порасне

Още от малка Катерина има мечти — да бъде актриса като Анджелина Джоли. Като дете се занимава с баскетбол, гимнастика, тенис и танци. Учи в Италианския лицей в София. Знае английски и италиански език. Прекарва време с баща си, а когато е при него, на гости идват и много нейни приятели. Понякога й се кара, когато прави бели, когато например да разлее млякото на пода.

„Често ми казват, че приличам на баба си – и ми е приятно!“, разказва тя.

Катерина Славкова днес

През 2025 г. Катерина Славкова завършва Италианския лицей в София. На абитуриентския си бал е стилна и елегантна визия, която не остава незабелязана. Печели титлата „Мис модна икона“ на випуска.

Тодор Славков за осиновяването и още едно дете

Макар и да е имал предложения за брак от различни жени, Тодор Славков признава, че често не е бил възприеман сериозно от тях. Един от съветите, който получава от баща си, е да има колкото може повече деца. Признава, че няма нищо против осиновяванията. В „Шоуто на Слави Трифонов“ споделя: „Няма друго такова нещо като детето. В един момент всичко ти омръзва. Най-важното е детето!“

Източник: ladyzone

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомените ми от времето на соца

Та и мен ме налегнаха едни спомени:

В началното училище часът започваше с медицинската сестра, която внимателно ни проверяваше кратуна по кратуна за въшки. На когото откриеха въшки, много се срамуваше и го пращаха вкъщи, където с мас, газ и оцет и стригане до голо лекуваха тая срамотия. Някъде към горните класове пък въшките се купуваха, когато ти трябваше малко лично свободно от училище време.

Пак в началните класове проверяваха дали ушите са чисти и ноктите изрязани. Така, дори хигиената вкъщи да не е на ниво, се научаваш ушите и ноктите да са чисти. И главата без въшки. Виж, за бръмбари в главата не проверяваха, та се стигна до сегашно време, където разни с бръмбари в главата оплескаха всичко.

Пишехме си писма с непознати другарчета в СССР. Дори и на нас пишеха. Аз като един социопат не се интересувах много. И понеже го казах, една събота ми връчиха кутия с боя и четка и трябваше да боядисвам оградата на училището. И не само че вкъщи не ми зачетоха някакви граждански права, ами и получих няколко шамара за наместване на чакрите.

Събирахме салфетки и картинки от дъвки. Ходихме на лунапарк, скачахме на ластик, играехме на "народна топка" и сутрин преди училище имахме ведрина - сутрешна гимнастика.

В горните класове една учителка по математика ни събра всички пръстени, обици, синджири и ги сложи в бюрото си, като ни обясни, че суетата води до битово разложение и са ни пратили да учим, а не да се връткаме пред огледалото. Ама от нея научих доста неща за комбинаториката.

И добро и лошо. Мразех манифестациите от все сърце. Почти както сега мразя пълния нихилизъм към празниците. Мразех ленинските съботници така, както сега мразя мръсотията по улиците.

Всъщност угодия няма. Важното е как се е възпитала душата. Другото е суета.

Елена Гунчева-Гривова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От Бургас до София с експрес или как за 55 години влаковете станаха по-бавни

1970: 4 часа и 40 минути. 2025: 5 часа и 32.

Прогрес или диагноза?В едно време, което мнозина днес наричат „отминала епоха“, експресният влак „Чайка“ изминаваше разстоянието от София до Бургас за 4 часа и 40 минути. Беше 1970-те – години с бюфет-вагони и гласът на кондуктора, който те информираше с достойнство за всяка гара.

Днес, в 2025 година, същото разстояние ще се взима от „експресен“ влак за 5 часа и 32 минути.Това не е просто загуба на време. Това е диагноза.

Железен срам на колела

Министърът на транспорта уверява, че новите експресни влакове „ще направят морето по-достъпно“. Само че въпросната достъпност не би трябвало да идва на цената на технологично отстъпление от еталоните на 70-те. Не става дума само за скоростта – става дума за усещането, че ние като общество се движим назад по релсите на бъдещето.

Ако през 1988 г. сме посрещали влакове с кино-вагони и червено-бели ресторанти от ГДР, днес мълчим, докато пътуваме в мръсни купета с неизправна вентилация, надраскани прозорци и мирис на отдавна изгубена грижа. И това ддокато слушаме обещанията за нови машини.

Критика с адрес: Министерство на транспорта и съобщенията

Къде е отговорността на министъра в това? Да обещаваш експрес и да доставяш закъснял комфорт – това не е транспортна, а етична катастрофа. Обществото заслужава отговор: как е възможно през XXI век едно пътуване да бъде по-бавно от същото такова преди половин век?

Пропуснат влак за бъдещето

Днес влаковете тръгват „по-бързо“ – но само на думи. Усещането е ясно: пътуваме в миналото с билет за утре. Ако се предполага, че обществото няма да обърне внимание на разликата между 4:40 и 5:32, това подценява способността на хората да правят сравнения и да изискват отговорност.

Време е железниците да станат не символ на упадък, а на достойнство. Но това ще изисква не експресен PR, а морална и професионална скорост.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това беше най-разтърсващото десетилетие! Имаше много ново, невиждано и нечувано

 

Има едно десетилетие, което никак не става за идеализация – последното на XX век, 90-те. Фабриката за осребряване на носталгичните спомени не го иска. Защо? За това има две причини – спецификата на десетилетието и особеностите на колективната памет.

А всъщност не е справедливо 90-те години в България да се пренебрегват. Това беше разтърсващо десетилетие. То даде тласък за добро и лошо на цяла епоха на страната напред.

Поколението, което се е социализирало в 90-те,сигурно оценява грубия им чар,но сега е в най-активна възраст и още не му се слушат сладки спомени. След 10-20 години, може би…

По-предишните генерации пък едва ли питаят добри чувства към това сурово време. За да е уютна епохата в спомените, тя трябва да е спокойна, не земетръсна. А в 90-те в България имаше много ново, невиждано и нечувано. 

Самотитулувалият се като кръстник на българската мафия Иво Карамански (вдясно) посреща югославската фолклегенда Лепа Брена в София.

Мутри. Радка-пиратка. Двуполюсен модел. До вчера си бил средна класа, днес не стигат парите да купиш нови обувки на децата. Свободни цени. Децата заминават да живеят в чужбина. Съседът изведнъж стана милионер. Развод ми дай. Пирамиди, фараони. Преход. ВИС и СИК. Изтичане на мозъци. „Тигре, тигре“. Кабеларки. Първоначално натрупване на капитала. Лъскави коли. Автомафия. Убийство на Луканов. Срив на банките. Чалга. Ментета. 

Шат на патката главата. Петролно ембарго. Видеотеки с некачествени записи на западни филми на касети. Нарастващо неравенство. За Бога, братя, не купувайте! Хиперинфлация. Жените се отказаха да раждат. Милошевич. РМД-та. Гладни стачки. Война в бивша Югославия. Поръчкови убийства. Война в Косово. Цар Киро. Сини срещу червени. Групировки на входа и на изхода. Шефе, търсят те по мобифона! Левовете в марки. Война в Залива. Досиета. Елцин. Горчиво вино. Опашки за визи. Щурм на парламента. Всички сме братовчеди. 

Погребението на боса на групировката ВИС-1 Васил Илиев

Слави Трифонов (вляво) с Марта Вачкова и Любен Дилов -син от времето, когато бяха заедно в „Ку-Ку“

Нормална картина от софийски квартал през 90-те

На този фон само едно нещо е истински извор на носталгия –Световното първенство по футбол от 1994 г. и „Господ е българин!“.

По-предишните поколения не искат да разказват на внуците за това намръщено, диво време. Не че внуците биха искали да слушат, защото това, което живеят през последните 10 години е много, много различно от 90-те. Та тогава е нямало смартфони дори, за Бога! И за да слушаш музика, трябвало да си купиш касета.

Ретро вълната цели две коренно различни мишени. В главите на възрастните, които са живели този живот – спомени. В главите на младите, които не са били родени – митология. Ако пенсионер въздиша, да речем, по 70-те, то е защото тогава е бил млад, морето е било безплатно, кебапчето е струвало 25 стотинки, а децата, които сега са се запилели някъде по света, са били бебета и въобще животът е бил по-простичък, по-сигурен и вероятно по-понятен. 

Мобифони и пейджъри – останки от комуникационните и технологични възможности на онова време

С тийнейджърите е друго. Ако трябва да се запали по 70-те, трябва да види (не да чуе) истории за лайфстайл, прически, Гунди, Led Zeppelin, Брус Лий, хипита и пънкове, „Кръстникът“, обувките с платформи, Лили Иванова…

Колкото човек по-остарява,толкова повече си спомня идилични случки от ранното минало и забравя детайли от случилото му се вчера и оня ден. Българското общество е все по-застаряващо. Сигурно затова добре се продават 60-те, 70-те, 80-те. Докато 90-те са твърде скорошни и твърде противоречиви за пазара за носталгия. 

Повече стават за пазара за конспиративни теории. Споменът за 90-те още е травматичен. Трябва да мине още време, за да се задейства онзи филтър на паметта, който отхвърля лошите моменти и оставя само хубавите. 

Висшите функционери на БСП Филип Боков, Георги Първанов и Елена Поптодорова излизат от „Латинка“ 15 – дома на Андрей Луканов в деня след убийството му.

Главният прокурор Иван Татарчев на погребението на Ванга

Интересно, но и световното производство на ретро не се занимава много-много с деветдесетарската романтика. Напълно несправедливо, впрочем, защото това десетилетие роди интернет, макар и да беше дайъл-ъп, а компютрите – с MS-DOS до Windows 98. Но имаше Нирвана, гръндж, „Криминале“ и Тарантино, Спайс гърлс, Макарена, епохата „Бил Клинтън“, глобализация и първи протести срещу нея, Хари Потър, Шинейд О’Конър, момчешки групи, Guns N’ Roses, „Титаник“ и „Хубава жена“. Гангста рап, Рейв, Супер Марио, покемони, тамагочи, обемни коси…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина кеч легендата Хълк Хоган

На 71-годишна възраст почина легендарният кечист Хълк Хоган. Тъжната новина бе съобщена от TMZ Sports.

Медици са били изпратени в дома му в Клиъруотър, Флорида, където е издъхнал след като е получил сърдечен арест.

Хоган е бил изнесен на носилка и вкаран в линейка.

Преди няколко седмици съпругата на Хоган, Скай, опроверга слуховете, че той е в кома, заявявайки, че сърцето му е "силно", докато се възстановява от операции.

Хълк трансформира професионалния кеч в семеен развлекателен спорт. Преди Хълк кечът беше насочен към доста тясна аудитория. Театралността му на ринга беше магнетична за децата и техните родители - това даде огромен тласък на спорта.

През 1996 г. Хълк се трансформира от герой в злодей, създавайки NWO -- New World Order (Нов световен ред) -- и стана Холивудски Хълк Хоган. Това го изстреля  и професионалния кеч към още по-голяма слава.

Хоган беше приет в Залата на славата на WWE през 2005 г. Той беше изключен през 2015 г., след като избухна скандал заради расистки коментари, докато беше тайно записван по време на сексуална среща. 

Хълк Хоган имаше и успешна филмова кариера, започвайки през 1982 г. с "Роки III", играейки персонажа Тръндърлипс. Той също така участва в "No Holds Barred", "Suburban Commando" и "Mr. Nanny".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 1989 г. държавата беше негова, после искаше да си я върне! Кой беше Тодор Славков

Новината за внезапната смърт на Тодор Славков втрещи България. Внукът на Тодор Живков и единствен син на Иван Славков и Людмила Живкова се самоуби на 21 юли следобед в къща за гости в казанлъшкото село Асен.

Кой беше Тодор Славков, наричан със симпатия Малък Тошко? Ето бързи скици от неговата колоритна биография.

Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Завършва Първа английска езикова гимназия през 1989 г. и е сред най-буйните уменизи там.По спомени на негови съученици обаче, той с нищо не показвал, че е от най-специалното семейство в България. Не са го возили с кола на училище, въпреки че се говорело какво ли не. Тодор е ходел заедно със съучениците си на трудови бригади и там носел от вкъщи кутии с храна, която на обяд разделял с приятелите си. Искал да раздаде на всички, не се отделял да похапва сам.

Баща му пък въобще не му позволявал да пие алкохол. Давал му е само Кока-Кола, а Тодор се съобразяваше с него. Имаше огромно уважение към Славков-старши.

След училище завършва в Швейцария бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален – очевидно подготвян от фамилията Живкови за свой наследник в управлението на държавата преди 10 ноември.

Два дни след като Тодор Живков е изключен от БКП, на 18 декември 1989 г. срещу внука му е заведено едно от най-дълго проточилите се дела в историята на България. Девойка на име Мила Гешева обвинява Тодор Славков като един от извършителите на нейно групово изнасилване, станало година и половина по-рано – през 1987 г. По съвместителство, таткото на жертвата е бил в органите на МВР.

Тодор Славков бе сред най-големите бохеми на 90-те у нас

По онова време Тошко е в Швейцария, където е студент по икономика. За да не бъде буквално отвлечен от българските тайни служби, които пращат специален човек за целта, е приютен във вилата на приятел на баща си Иван Славков. Известно е, че като дългогодишен член на Международния олимпийски комитет, чиято щабквартира е край Женевското езеро, Батето има много приятели и добри познати в страната на банките.По-късно нашите полицаи се сдобиват с разрешение за ареста на Тодор Славков и той лежи последователно 8 месеца в швейцарски и 13 месеца в български затвор. „Аз бях политически затворник“, обичаше да казва Малък Тошко.

18 март 1996 г. Тодор Славков в съдебната зала, когато стартира процеса срещу него за изнасилването на Мила Гешева 

Излязъл на свобода и оправдан в съда, също като своя дядо от оправната адвокатка Даниела Доковска и асистентката й Рени Цанова, вече покойница, Тодор Славков се хваща с бизнес. Двамата с баща му даже напускат апартамента си в масивна кооперация до Спортната палата в София. Жилището, където през 70-те и 80-те години се организират най-вихрените и най-тузарскитекупони в България с участието на политически и шоузвезди, е с площ от 373 квадратни метра – вероятно най-големият апартамент в столицата и в страната.

За разлика от дядо си Тодор Живков, който цял живот остава верен на своята съпруга д-р Мара Малеева и не поглежда друга жена десетилетия след смъртта й, Малък Тошко е на другия полюс. Най-красивите жени на София се надпреварват за вниманието му. Той пък се радва на славата на плейбой. Най-дълготрайна приятелка му е топманекенката Илона Цакова, която наследява Дим Дуков като шеф на агенцията за модели на не по-малко легендарния бос на ВИС 2 и ВАИ холдинг Жоро Илиев – „Ъндърграунд“.

От връзката си със Силвия Пантева има дъщеря Катерина, която е голямата му слабост. В светска среда можеше да бъде забелязан само на ревютата на сестра си Жени Живкова. Двамата със Силвия се разделят преди 8 години, но запазват добри взаимоотношения. В последните няколко години Малък Тошко живееше на семейни начала със Зорница Русинова, бивша съпруга на настоящия председател на КП КОНПИ Антон Славчев. Според мълвата двамата са сложили край на отношенията си неотдавна.

Малък Тошко като участник във „ВИП Брадър“

Артистичната натура на Тодор Славков му донесе много покани за атрактивни риалити. През пролетта на 2009 г. участва в благотворителното издание на „ВИП Брадър 3“. Завършва на трето място след зрителския вот. Именно в това предаване изрича култовата фзара: „Върнете ми държавата“. През 2012 г. Малък Тошко е главно действащо лице в реалитито на TV7 „Ексмилионер търси съпруга“. През есента на 2014 г. участва за втори път в реалити – „ВИП Брадър Ол Старс 3“, печелейки шоуто.

На общинските избори през 2015 г. неуспешно се кандидатира за общински съветник в София от партията „Напред България“. 

Малък Тошко пие капучино с лика на дядо си Тодор Живков.

Източник: Lupa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изпратиха Тодор Славков с Аплодисменти в последния му път

Близки и приятели се събраха, за да кажат последно сбогом на 54-годишния Тодор Славков, съобщава "Булфото".

Сред отишлите да отдадат последна почит на Славков бяха майката на дъщерята на Тодор Славков - Силвия Пантева, дъщеря му Катерина, сестра му Жени Живкова, президентът на "Локомотив" Пловдив Христо Крушарски, Зорница Линдарева, Евгени Минчев, Ути Бъчваров, футболни легенди, сред които Емил Велев-Кокала и Чавдар Цветков и др.

Художникът Сашо Балкански, един от най близките на 54-годишния внук на Тодор Живков, излезе със сълзи на очите. Зорница Линдарева също не може да сдържи емоциите си, след като се сбогува със Тодор. Бившата участничка във ВИП брадър излезе адски натъжена от залата. Една от най-успешните ни манекенки Ралица Балева също присъства на поклонението. Тук е и бившия мъж на Жени Живкова - Андрей. След началото на поклонението се образува опашка от хора, които да си вземат последно сбогом със Славков.

Залата беше препълнена, а хората продължават да прииждат. Славков е положен в затворен ковчег. "Беше прекрасен човек, винаги усмихнат", каза за него Ути Бъчваров, цитиран от "24 часа"

Синът на Иван Славков бе изпратен с аплодисменти от близките си. Те ръкопляскаха, щом ковчегът бе изваден от залата и сложен в катафалката.

Движението бе спряно, за да може тя да се оправи към гробищата. Зад катафалката пък вървяха всички близки и познати на Славков. Малко по-късно той бе положен в гроба си, който се намира в непосредствена близост до тези на дядо му Тодор Живков и майка му Людмила.Синът на Людмила Живкова и Иван Славков бе открит мъртъв на 21 юли в къща в казанлъшкото село Асен, която е собственост на бизнесмена Христо Крушарски.

По-късно стана ясно, че Славков е сложил край на живота си със своя законен револвер. По случая се води досъдебно производство за склоняване към самоубийство, но това е стандартна процедура за случаите на самоубийство.

Тодор Иванов Славков, известен с прозвището Малък Тошко, е роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова и полубрат на Евгения Живкова. Майка му Людмила Живкова умира, когато той е едва на 10 години. На същата дата - 21 юли, но 1981 г. През 2021 година, отново на 21 юли си отива и вуйчото на Тодор и брат на Людмила Живкова - Владимир Живков.

Славков придобива широка популярност с участието си в няколко риалити формата. През 2009 г. завършва трети в благотворителното издание на VIP Brother, а през 2012 г. е главно действащо лице в "Х Милионер търси съпруга". Най-големия си успех постига през 2014 г., когато печели Big Brother All Stars 3. В предаванията той не крие проблемите си с алкохола, но печели симпатиите на зрителите със своето характерно чувство за хумор.

През 2015 г. Тодор Славков прави опит да влезе в политиката, като се кандидатира за общински съветник в София от листата на партия "Напред България". Участието му в местните избори обаче е неуспешно.

Източник:dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жени Живкова изпрати Тодор Славков с бели цветя (СНИМКИ)

Още 40 минути преди началото на опелото, пред траурната зала близки и приятели на Славков започнаха да се събират, пише 24 часа.

В последния му земен път дойдоха да го изпратят бившата му съпруга Силвия Пантева и президентът на Локомотив Пловдив Христо Крушарски, в чиято къща намериха тялото на Славков.

Художникът Сашо Балкански, един от най близките на Славков, излезе със сълзи на очите.Зорница Линдарева също не може да сдържи емоциите си, след като се сбогува с Тодор. Бившата участничка във ВИП брадър излезе адски натъжена от залата. Една от най-успешните ни манекенки Ралица Балева също е на поклонението.

След началото на поклонението се образува опашка от хора, които да си вземат последно сбогом със Славков.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кои бяха жените оставили отпечатък в живота на Тодор Славков

Новината, че известният внук на Тодор Живков е починал, предизвика бурни реакции с едно брутално съвпадение. Той умира на една и съща дата с майка си .

Дъщерята на Тодор Живков, която умира през 1981 г., когато Тодор е едва на 10 години. Той често говори, че майка му е „велика жена“ и че смъртта й го е белязала дълбоко. Тодор Славков е един от известните софийски бохеми, за чието внимание жените често се надпреварват. 

Кои са другите жени в живота на Тодор Славков, оставили дълбока следа?

Полусестра – Евгения Живкова

Родена от първия брак на Людмила. Евгения е по-голяма, дизайнерка и един от малкото членове на семейството, с които той поддържа близки отношения. 

„Живеехме в резиденция. Имахме охрана и обслужващ персонал. Имахме доста привилегии.“ – споделя той в интервю за bTV. Открива разликата в детството, което той живее и това на другите деца най-вече, когато е на детски рождени дни. Споделя, че от материална гледна точка нищо не му е липсвало. 

„Със сестра ми ни държаха много изкъсо. Никой да не мисли, че сме били глезени, лигави деца. Имаше няколко жени, които се грижеха за нас. Не сме си правели каквото си поискаме! До 12 г. никъде не съм излизал извън къщата ни в Бояна. Идваха ни деца на гости и деца на други членове на политбюро.“

Като най-хубавите моменти определя, когато семейството се събира на Нова година. Продължават тази традиция със сестра си и като големи. Прекарват заедно както празниците, така и лятото на морето. 

Любов, приятелства и едно изнасилване

Мила Гешева

С това име се свързва дело за групово изнасилване, в което Тодор Славков е обвинен и което започва през 1996. Мила Гешева е манекенка. Казусът завършва с присъда от 1 година. Тъй като това време Тодор Славков междувремено вече е излежал, през 2005 е и окончателно оправдан.

Илона Цакова

Известна манекенка, с която Славков също има романтична връзка. Тя е и бивша съпруга на шефа на ВИС-2, Георги Илиев. 

Силвия Панайотова

Отново моделка, която успява да стигне много по-дълбоко до сърцето му. Вдовицата на Поли Пантев става и майка на дъщеря му — Катерина (кръстена на прабаба си Катерина). Със Силвия имат дългогодишна връзка, с много възходи и падения. Остават в добри отношения след раздялата и отглеждат дъщеря си на принципа на споделеното родителство. 

„Мисля, че съм добър родител, но не перфектен! Като дойде при мен, идват и други деца. Тя се държи като възрастен човек“ – споделя той в интервю пред Диана Любенова, когато дъщеря му е на 8 г. Не се упреква за нищо в грижите към дъщеря си. 

В интервю за COOLt дъщеря му разказва, че Тодор Славков често й помага по математика в училище. Съжалява, че на Кати не може да даде сигурността в детството, която той самият е имал. Тя тренира баскетбол, гимнастика, тенис и танци. Мечтае да стане актриса като Анджелина Джоли. Учи английски и италиански, а двамата обичат заедно да карат велосипеди и да ходят на кино. 

„Да, често хората ми казват, че приличам на баба си. Приятно ми е да ми го казват!“ – споделя дъщеря му. Кара й се, когато прави бели, като това да разлее млякото на пода.

Тодор Славков е споделял, че би искал да има още едно дете. Както и че е получавал предложения за брак. Но често жените не го приемали сериозно. 

Венета Райкова

Името на популярна телевизионна водеща също е споменавано често,когато се говори за любовниците на Тодор Славков. 

„Харесвам по-високи. Но ако нямат мисъл в главата – нищо не се получава“ – споделя още той. 

Соня Васи

Тя е първата „Мис България“ през 90-те. В интервю Тодор Славков споделя, че двамата са имали „няколко незабравими дни“.

„Имал съм няколко големи любови със сигурност, но никога не е късно за още една!“ – споделя в интервю за предаването „Папараци“. 

Жените в живота на Тодор Славков варират от семейни връзки (майка и сестра), през дългосрочни партньорства (майка на детето му), до по-кратки, но обществено забележими афери с известни жени. От всички тези отношения изпъква най-силно влиянието на майка му — Людмила, и Силвия — неговата дългогодишна партньорка и майка на дъщеря му Катерина.

Източник:ladyzone.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди да почине Иван Славков написал бележка със заръката си към Тодор Славков

Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога, казва в едно от интервютата си приживе Малък Тошко.

Малък Тошко си отиде така, както живя - на един дъх, без да цепи басма на никого, дори на себе си. Внезапната му смърт шокира приятелите и познатите му, но едва ли е голяма изненада за тях. Внукът на Тодор Живков си отиде на същата дата - 21 юли, на която преди 44 години си отиде и неговата майка Людмила Живкова.

Слуховете редят, че става дума за самоубийство. Но самият Тодор Славков е говорил вече за това приживе - в интервю пред Валерия Велева. 

На въпрос "Рухвал ли си някога?, синът на Иван Славков - Батето отвръща: "Не. Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога"Думите на Малък Тошко, както наричаха често Тодор Славков, са от 10 септември 2011 г.

Запитан дали е получил някаква заръка от баща си преди той да си отиде от този свят, Тодор Славков отвръща:

"Заръча ми, да! Заръча ми да правя син. Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на листче с печатни букви ми написа: "Прави син!" Пазя си листчето", признава още той.

И не успя да скрие кога е изпитвал най-силна мъка в живота си.

"Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10.

Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство", изповядва се Тодор Славков.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нова версия заплита мистерията със смъртта на Тодор Славков-провеждат следствени действия за изясняване на всички обстоятелства

В момента текат разпити и се провеждат следствени действия за изясняване на всички обстоятелства.

Тодор Славков, който беше открит мъртъв, се е самоубил с изстрел в главата в къщата на президента на футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив) Христо Крушарски в село Асен край Казанлък, съобщи Lupa.bg. Все още няма официална информация дали Крушарски, който беше близък приятел на Славков, е бил в неговата компания, когато се е разиграла трагедията.

Тодор Славков, който почина на 54-годишна възраст на 21 юли –датата, на която намериха смъртта си неговата майка Людмила Живкова (1942-1981) и вуйчо му Владимир Живков (1952- 2021), се е настанил в петък с още няколко човека в живописната Къща за гости „Енчеви“ в село Асен.Твърди се, че къщата за гости на фугболния бос често е приютявала Славков, който е отсядал там като личен гост на Крушарски.

В понеделник около 15 ч. следобед Тодор Славков се е гръмнал с пистолет, докато всички останали били навън. От къщата проехтял изстрел, а хора от компанията му го намерили бездиханен и веднага повикали полиция.

Според засега непотвърдена официално информация, синът на Иван Славков се е самоубил на масата в трапезарията. Не е известно дали става дума за нелеп инцидент, или го е направил умишлено. На този етап не може да бъде изключена дори и версията, че Тодор Славков е убит – неволно или умишлено вследствие на избухнала свада от някой от сътрапезниците си.

В момента текат разпити и се провеждат следствени действия за изясняване на всички обстоятелства. От МВР не съобщават на кого е бил пистолета и дали е законен. Приятели на Славков са категорични, че синът на Иван Славков не е разполагал с огнестрелно оръжие./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Славков и участието му в „Биг Брадър“- какво го направи уникален участник

Тодор Славков е добре познато име в българското медийно пространство. Освен че е внук на бившия български лидер Тодор Живков, той се утвърди като популярна личност с разнообразни изяви, включително участието си в риалити шоуто „Биг Брадър“.

Какво направи Тодор Славков уникален участник?

Тодор Славков привлече вниманието на зрителите със своята харизматична личност и чувство за хумор. Той често беше център на внимание в къщата, благодарение на своите остроумни реплики и умението да забавлява останалите участници. Славков също така се отличи с умението си да изгражда стратегически съюзи, което му помогна да остане в играта за дълъг период от време.

Влиянието на шоуто върху кариерата му

Участието на Тодор Славков в „Биг Брадър“ му донесе значителна популярност и го направи известен сред по-широка аудитория. Това му отвори нови възможности в медийната индустрия и той продължи да участва в различни телевизионни проекти и събития след края на шоуто.

Тодор Славков остави ярка следа в историята на „Биг Брадър“ в България. Със своята харизма и неизчерпаем дух той успя да спечели сърцата на зрителите и да затвърди своята позиция като една от най-запомнящите се личности в българското риалити.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Славков се е самоубил в къщата с пистолетен изстрел в главата

Тодор Славков, който на 21 юли следобед беше открит мъртъв, се е самоубил с пистолетен изстрел в главата в къщата на президента на футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив) Христо Крушарски в село Асен край Казанлък. Все още няма официална информация дали футболния бос Крушарски, който беше близък приятел на Малък Тошко, е бил в неговата компания, когато се е разиграла трагедията.

Тодор Славков, който почина на 54-годишна възраст на 21 юли –датата, на която намериха смъртта си неговата майка Людмила Живкова (1942-1981) и вуйчо му Владимир Живков (1952-2021), се е настанил в петък с още няколко човека в живописната Къща за гости „Енчеви“ в село Асен, която е собственост на Христо Крушарски. Твърди се, че къщата за гости в село Асен на фугболния бос често е приютявала Славков – джуниър, който е отсядал там като личен гост на Крушарски.

Къщата за гости в село Асен край Казанлък в която беше открит мъртъв Тодор Славков, е собственост на президента на Локомотив Пловдив Христо Крушарски.

В понеделник около 15 ч. следобед Малък Тошко се е гръмнал с пистолет в къщата, докато всички останали били навън. От къщата проехтял пистолетен изстрел, а хора от компанията му го намерили бездиханен и веднага повикали полиция. Според засега непотвърдена официално информация, синът на Иван Славков се е самоубил на масата в трапезарията, не е известно дали се е самопрострелял по случайност, или умишлено. На този етап не може да бъде изключена дори и версията, че Тодор Славков е убит – неволно или умишлено вселдствие на избухнала свада от някой от сътрапезниците си.

Полицията разследва всички обстоятелства около смъртта на 54-годишния Тодор Славков, открит с огнестрелна рана в главата в къща в село Авен.Според полицейски източник в момента текат разпити и се провежат следствени действия за изясняване на всички обстоятелства. От МВР не съобщават на кого е бил пистолета и дали е законен. Приятели на Малък Тошко, с които репортер Lupa.bg разговаря, бяха категорични, че синът на Иван Славков не е разполагал с огнестрелно оръжие.

Тодор Иванов Славков, известен с прозвището Малък Тошко, е роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова и полубрат на Евгения Живкова. Майка му Людмила Живкова умира, когато той е едва на 10 години. На същата дата – 21 юли, но 1981 г. През 2021 година, отново на 21 юли си отива и вуйчото на Тодор и брат на Людмила Живкова – Владимир Живков.

Тодор Славков завършва Първа английска езикова гимназия през 1989 г., след което и бизнес мениджмънт в университета в Санкт Гален, Швейцария.Приятелите и близките му, които са в шок от внезапната загуба, ще го запомнят като бохем, душата на компанията, верен приятел, човек с богата култура и вечен оптимист.

Източник:1chas.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първи снимки от лобното място на Тодор Славков

 

Появиха се първи снимки от мястото, където по-рано днес почина Тодор Славков.

Синът на Людмила Живкова, който издъхна в деня, в който самата Живкова си отиде, почина в къща за гости в казанлъшкото село Асен.

На място има униформени, процесуално-следствените действия продължават, уточнява NOVA.Междувременно сестрата на Малък Тошко, както бе известен 54-годишният бохем, потвърди за трагедията.

По непотвърдена към момента информация Славков се е самоубил.

Снимки: Георги Манев, NOVA

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ