Последните часове от живота на Людмила Живкова и защо 20 юли 1981 г. ще остане завинаги обвит в мистерия…

Людмила Живкова умира във вилата, в която се беси дъщерята на Желю Желев

Патоанатомите не извършват аутопсия, въпреки че официално твърдят обратното. Шокират се, че от носа й не спира да тече кръв и не знаят как да я изнесат на поклонението

На 20 юли 1981 г. – последния ден от живота на Людмила Живкова, бившият Първи й предлага да обядват заедно, но тя отказва. Той хапва сам и се оттегля в покоите си. Тогава дъщеря му решава да тръгне за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев.

Пристигат в резиденция “Бояна” към 15 часа и тя остава сама във вилата, обитавана от Живкови. Според писателя Петър Христозов това е същата къща, в която 12 години по-късно се самоубива по-малката дъщеря на президента Желю Желев – Йорданка.

В спомените си Димитър Мурджев разказва, че тогава

Живкова ги изпратила до Правителствена болница да й вземат лекарства. Според него става дума за приспивателното дормопан. Людмила освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката. По-късно тя първа ще намери тялото й в “басейнчето” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см.

Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. Двамата с шофьора ? донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая. Към 18 часа единственият човек във вилата – камериерката, им се обадила по телефона и с писъци крещяла, че тялото на дъщерята на Живков плува във ваната. Веднага се обаждат за линейка, но тя закъснява с повече от час, защото пука гума.

Мурджев и Христозов изваждат трупа й и го поставят на плочките в банята. Проверяват пулса ? на няколко места, но така и не го откриват. “Мъртва е”, единодушни са те.

Междувременно идва медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковка с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взема само две хапчета.

Когато лекарите пристигат, виждат безжизненото тяло на Живкова и веднага разбират, че е починала, но извършват реанимация в опит да я съживят. Бялата птица на българската култура умира на 20 юли, но официално смъртта й е записана в 2 ч след полунощ, на 21 юли 1981 г. След няколко дни ще се навършат 44 години от злощастното събитие.

По официални данни аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта от професорите Сивчо Сивчев и Белоев без помощта на асистенти. Протокол от изследването няма, но заключението е, че тя е починала от мозъчен кръвоизлив. Никой от приближените й обаче не вярва, че смъртта й е естествена.

За погребението нейният заместник в Комитета за култура Емил Александров споделя: “Охраняваха трупа й повече, отколкото се пази жив ръководител. Какво толкова се страхуват от това тяло? И затова ли не публикуваха нищо за аутопсията?”.

Всичко са шокирани, когато виждат, че трупът на Людмила Живкова се охранява повече от жив рководител. СНИМКА: АРХИВ

Едва през 2000 г. проф. Сивчев признава, че дъщерята на Тато се е удавила в басейнчето: “Белият дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша, а не е имало кой да я извади оттам. Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала…”

Всичко звучи логично и убедително, но след смъртта й започват да се появяват различни несъответствия около деня на кончината й. Освен това по повод причината за удавянето проф. Сивчев признава: “Това е тайна, която ще отнеса с мен.”

По-късно от секретни разговори става ясно, че патоанатомите, извършили аутопсията, не откриват следи от инсулт. Вероятно това е тайната, която професорът крие до гроб.

А може и да е друга. След дълги години директорът на Правителствена болница проф. д-р Йонко Белоев доверява на свой приближен: “Голям проблем имахме с Людмила. Вече трябваше да се откара трупът й за излагане за поклонение, а до последно продължаваше да тече кръв от носа въпреки тампонирането му. 

Това означава, че в главата е останала още кръв. При внезапна смърт от мозъчен кръвоизлив в съдовете на мозъка се задържа голямо количество кръв, която после се отцежда бавно през носа. Вероятно така е било и в случая.”

Информацията за кръвта дава превес на версията за инсулт, но Белоев е категоричен, че действителната причина за смъртта никога няма да бъде узната, защото не е била направена аутопсия, нито са били взети материали от трупа за нужните изследвания. 

Професорът все пак отбелязал, че макар лично Живков да не е дал съгласие за аутопсия, било направено “повече от разрешеното”. Отворили теменното капаче на черепа и така установили масивен мозъчен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Самият мозък не е бил ваден и затова е задържал кръвта.

Всъщност с годините се утвърдиха три най-възможни причини за смъртта на Людмила Живкова: нещастен случай, самоубийство и убийство, поръчано от Кремъл.

Самият Живков пише в мемоарите си:

“Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно вмешателство.”

За какво точно се е съмнявал Тодор Живков, никога не става ясно. Въпреки властта, която е имал, той не поръчва специално разследване, което да разплете мистерията около смъртта на дъщеря му. А тя се засилва още повече, когато няколко дни след погребението по заповед на Милко Балев почти всички стенограми с изказвания на Людмила са прибрани веднага и изчезват завинаги.

По всички тези причини се смята, че има нещо гнило в смъртта на Людмила Живкова, което обаче никога няма да бъде разкрито.

И 20 юли 1981 г. ще остане завинаги обвит в мистерия…

Източник: 24 часа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Жоро Милионера, който обра инкасото? Ето какво се случва с него днес

Жоро Милионера – в чужбина или закопан 

Обирджия изчезна, след като излежа присъдата си

За 10 години никой не разбра къде потъна задигнатият милион и половина

Не поиска предсрочно освобождаване

Известният пловдивчанин Георги Енев, който задигна милион и половина от инкасов автомобил, изчезна вдън земя, след като беше пуснат от затвора. Той излежа присъдата си за обира на 1 471 058,52 лв., но 10 години никой не разбра къде са парите. Жоро Милионера получи присъда от 12 години затвор и я излежа примерен и мълчалив. Всичко опити на полицията или съкилийниците му да го разговорят, удариха на камък. Той беше освободен през април т.г., получи си личните вещи, излезе зад портала и повече никой не го видя нито в Пловдив, нито където и да е из страната.

Според запознати, Енев или е в чужбина, където си харчи милиона, или вече не е между живите. Полицаи смятат, че мерак към лесните пари са имали бандити, които са следили изкъсо придвижването му навсякъде, след като е излежал присъдата си. Той изкара зад решетките почти 10 г., защото там е работил и така е редуцирал наказанието си.

Милионера обаче не пожела да подаде молба за предсрочно освобождаване, каквото право имаше, след като излежа половината от присъдата си. Запознати с казуса коментираха през цялото това време, че причините за желанието му да стои зад решетките са две. Първата е, че той призна вината си, но не каза и дума къде са парите, и се предполага, че след излизането си от затвора той ще бъде преследван от целия криминалния контингент – от уличния клошар до мафиотските босове, докато предаде укритата крупна сума.

Задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки и са имали застраховки, като щетите за самите банки са покрити. Застрахователните компании могат да си търсят парите от Георги Енев и не е изключено точно това да е мотивът му да се скрие. И както стоически изтърпя години, за де се върне и прегърне пачките си, така стоически да изтърпи и още години, токато изтекат всякакви давностни срокове.

Но криминалисти смятат, че освен версията за спотайване, има и друга - бандитите да  са „разговорили“ Милионера с всички известни методи на средновековната инквизиция, той да ги е завел до тайника с парите, където те са го екзекутирали и заровили.

Разследващи коментираха, че по-твърд „клиент“ не са имали. На разпитите и в съда Жоро признавал вината си, но въпреки капаните, които са му устройвали, така и никой не е  разбрал съдбата милиона и половина, изчезнал на 22 юни 2012 г. пари. 

Планът на Милионера за обира беше гениално прост, признават МВР служители, работили по случая. В Пловдив посред бял ден, без един изстрел. Енев работел като инкасо-охрана и заедно с колегата му били на смяна. По пътя към една от банките бъдещият милионер го помолил да слезе да купи дюнери. Това често се случвало и колегата му не се усъмнил. Минути по-късно свидетели забелязали Енев да прехвърля торбите с пари от инкасовия автомобил в личния си „Опел Кадет“, оставен на съдента улица “Петрова нива”. После се преоблякъл, качил се в колата си и отпрашил. Докато колегата му се върне, Енев вече е бил извън Пловдив, смятат полицаи.

От този момент цели 10 дни никой не знае нищо къде е бил и какво е вършил. Обирджията е обявен за национално и международно издирване, защото разследващите предполагат, че е напуснал страната към Гърция или Румъния. Възможно е да е пътувал и до други страни с предварително подготвена фалшива лична карта. В дните на неизвестност някой оставя на майка му 25 хил. лв. от името на сина й, които тя не приема. Предполага се обаче, че това са направили полицаи с надеждата, че жената ще потърси контакт със сина си, ако има такъв.

Смята се, че Георги Енев е бил напълно готов за обира и само чакал удобен момент. Планът му е трябвало да бъде осъществен дни по-рано, но тогава колегата му охранител не се е съгласил да спирта и малко да се отклонят от маршрута. Бъдещият милионер не е настоявал, търпеливо останал да чака.

Според психолози Жоро имал желязна нервна система и бил много добре обучен. Той е служил като рейнджър в нашите мисии в Афганистан. Неслучайно е избрал начин за обир без екшъни и стрелби, а с тактическа хитрост. Така се и предал на полицията на 10-ия ден. Появил се най-неочаквано в едно от районните полицейски управления на Пловдив заедно с адвоката си, който минути по-рано звъннал на окръжния прокурор. Беглецът носел раница, в която обаче нямало пари, а четка и паста за зъби. Всичко останало било мълчание.

Подозренията са, че пачките са закопани около манастир в Асеновградско. Местните жители в района са разпитвани няколко пъти дали не са видели нещо съмнително, чужд човек или непозната кола в деня на обира или след него, но напразно. Асеновград има славата на „Малкия Ерусалим“ поради най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна и е възможно скривалището на Милионера да е около някой от тях. 

Всички опити на психолози и психиатри да разговорят Жоро и да разберат къде са парите, удрят на камък. В килията му е внедрен полицай под прикритие, но бившият рейнджър не говори за обира, не бълнува дори и насън. Зад решетките не създава проблеми, надзирателите го сочат за пример. Той обаче отказва срещи със свещеника на затвора, за който криминалисти мислели, че може да го разговори. 

И досега полицаи подозират, че Георги Енев има съучастник. Те смятат, че планът е бил измислен от друг човек, а Милионера само го е осъществил.

Не му стигала заплатата на охранител

Имал кредит към една от обраните банки

След ареста Георги Енев отслабнал невероятно, но твърдо запазил тайната къде са пачките.

Георги Енев само веднъж отваря тема за пари през всичките 10 години зад решетките. Това е, за да обясни мотива на престъплението си. Той казал, че не съжалява за обира, защото със заплатата си на охранител - около 600 лв., нито можел да си плаща кредита от 40 000 лв., нито да помага на майка си, нито да живее нормално. Той бил разведен, но много държал на семейството си и особено на детето си, на което помагал постоянно финансово. Бил е и изключително привързан към баба си и дядо си по майчина линия, които посещавал всяка седмица, за да провери дали са добре и имат ли всичко необходимо.

Милионера обаче искал отново да има семейство и много деца, а не виждал бъдеще. В затвора страдал единствено за това, че бившата му жена категорично отказвала да заведе детето им на свиждане. Според познатите му, Енев никога не би си позволил да ограби никой човек, но нямал угризение да посегнал на парите на банките, една от които била тази, на която трябвало да изплаща кредита си.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

История на Колелото Балканче и какво НЕ знаем за него

Колелото "Балканче" е емблематично за българската култура и е оставило траен отпечатък в спомените на поколения българи. Произведено е в България през втората половина на 20-ти век и е било популярно сред децата и тийнейджърите.

Колелото "Балканче" се произвежда от завода "Балкан" в Ловеч, който е известен и с производството на мотоциклети и автомобили. Започвайки през 60-те години на миналия век, "Балканче" става символ на свобода и приключения за младите хора в социалистическа България.

Колелото "Балканче" се отличава със своята здрава конструкция и характерен дизайн. Ето някои от основните му характеристики:

Рамка: Здрава метална рамка, която издържа на интензивна употреба.

Гуми: Обикновено с по-дебели гуми, които позволяват каране по различни терени.

Цветове: Предлага се в разнообразие от ярки цветове.

Динамика: Лесно за управление, което го прави подходящо дори за по-малките деца.

Интересни факти за "Балканче"

Символ на детството: През годините "Балканче" се е превърнало в символ на свобода и безгрижие за много българи, които си спомнят лятото и игрите на улицата с носталгия.

Българска гордост: Колелото е било изнасяно и в други социалистически страни, което го прави символ на българското качество.

Колекционерска стойност: Днес оригиналните модели "Балканче" са търсени от колекционери и могат да достигнат високи цени на пазара.

Завръщането на "Балканче"

В последните години се наблюдава нарастващ интерес към ретро колелетата, включително и "Балканче". Това е част от тенденцията на връщане към ретро стилове и носталгията по миналото. Някои ентусиасти дори реставрират старите модели, за да им придадат нов живот.

Колелото "Балканче" не е просто средство за придвижване, а част от културното наследство на България. То продължава да бъде обичано и ценено, както от по-старите поколения, така и от младите хора, които откриват неговото очарование.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мотопедът „Балкан“: История и Любопитни Факти

Мотопедът „Балкан“ е емблематичен символ на българската мотоциклетна индустрия, който завладява сърцата на поколения млади и стари. В следващите редове ще се потопим в историята на този забележителен мотопед и ще разкрием някои любопитни факти, които може би не знаете.

История на „Балкан“

Производството на мотопедите „Балкан“ започва в заводите на „Балкан“ в град Ловеч през 1958 г. Първоначалната цел е била да се създаде лесно достъпен транспорт за хората в България, който да бъде икономичен и надежден. С течение на времето, „Балкан“ се превръща в символ на свобода и приключения за много българи.

Технически Характеристики

Мотопедът „Балкан“ е известен със своя прост, но ефективен дизайн. Основните технически характеристики включват:

Двигател: Едноцилиндров, двутактов

Обем: 50 куб. см

Мощност: Около 1.5 конски сили

Максимална скорост: Около 50 км/ч

Любопитни факти за „Балкан“

Първият мотопед „Балкан“ е произведен изцяло на ръка – В началото производството е било ръчно, като всеки мотопед е бил внимателно сглобяван от квалифицирани работници.

Популярен извън България – Макар че е създаден в България, мотопедът „Балкан“ е изнасян и в други страни от Източния блок, където също се е радвал на популярност.

Символ на младост и независимост – За много млади хора в България притежаването на мотопед „Балкан“ означава първата стъпка към независимост и разширяване на хоризонтите.

Любим обект за реставрация – В наши дни „Балкан“ е предпочитан обект за реставрация от ентусиасти, които обичат да връщат към живот този класически символ на българското инженерство.

Заключение

Мотопедът „Балкан“ не е просто машина; той е част от културното наследство на България. Неговата история е преплетена с тази на страната и хората, които са го използвали. Днес, когато се срещнем с някой реставриран „Балкан“, ние не просто виждаме мотопед, а съживени спомени и мечти за приключения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С два лева карах седмицата през 70-те и ми оставаха! Разказ от първо лице

През 70-те години животът в България беше различен, както по отношение на икономика, така и по отношение на социални отношения. Макар че заплатите не бяха високи, хората успяваха да се справят с малко средства. Ето как аз успявах да изкарам седмицата с два лева и дори да ми остават пари.

Първата стъпка беше пазаруването на стоки от пазара. През тези години пазарите предлагаха разнообразие от пресни плодове и зеленчуци на достъпни цени. С няколко стотинки можех да купя картофи, моркови и лук, което беше основа за много ястия през седмицата. Доматите и чушките бяха също евтини и добавяха свежест към всяко ястие.

С наличните продукти готвенето у дома беше задължителна част от ежедневието. Супите и яхниите бяха основни ястия, които можеха да се приготвят с малко съставки, но да са питателни и вкусни. Една тенджера с боб или леща можеше да ме изхрани за няколко дни.

Забавленията не изискваха големи разходи. Често се събирахме с приятели у дома, където играехме настолни игри или просто разговаряхме. Понякога ходехме на кино, но билетите тогава бяха значително по-евтини. Вечерните разходки из парка също бяха чудесен начин да се прекара времето безплатно.

Умението да се спестява от малките разходи беше ключово. Например, вместо да купувам закуски от магазина, приготвях си сандвичи у дома. Така, след като приключеше седмицата, все още ми оставаха пари, които можех да използвам за нещо по-специално или да ги спестя за бъдещи нужди.

Два лева през 70-те години може би не звучат като много пари днес, но тогава тези средства бяха напълно достатъчни за скромен и балансиран начин на живот. Умението да се справяш с малко и да извличаш максималното от наличното беше истинско изкуство, което много хора владееха. Тези времена ни учеха на стойността на парите и на истинската стойност на простите удоволствия в живота.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 13 юли 1944 г. в Будапеща е роден изобретателят на кубчето което бързо става световен хит.Ето какво се случва с него днес

През 1974 г. създава "Магически куб" - играчката, която след това става известна ,като Рубик куб. Патентова изделието в 1975 г. На пазара в Европа е от 1977 г. В САЩ- закъсняват,1980 г. 

Досега в цял свят са продадени над 350 млн. кубчета. През 1982 г. Будапеща е домакин на първото в света Първенство за бързо нареждане на Рубик куб. 

Най- бърз е виетнамецът Мин Тай-САЩ за 22,95 сек. Рекордът за 2013 г. е 5,55 сек. на холандеца Матс Валк. 

Българското постижение засега е 11,71 сек. на Николай Петров. 

А световен рекорд за най-БАВНО нареждане е 26 години /от закупуването!!!/ на 45 годишен строител - англичанинът Греъм Паркър. 

Самият Рубик се е потрудил цял месец, докато успее. Има няколко модификации на кубчето на Рубик. Други изделия: "Змията", Рубик- 360 - главоблъсканица от 3 сфери една в друга и 6 разноцвтни топчета. 

Днес ЕРНЬО РУБИК участва  в разработки на видеоигри и оглавява Студио Рубик - за дизайн на мебели и разработки на главоблъсканици.

 В Унгарската Техническа Академия е създаден Фонд на Рубик за подпомагане на особено талантливи млади изобретатели..."

Кубчето на Рубик, изобретено през 1974 година от унгарския архитект и професор по архитектура Ерньо Рубик, бързо става световен хит. Първоначално създадено като триизмерна механична пъзел игра, кубчето е патентовано и пуснато на пазара през 1980 година от компанията Ideal Toy Corp. Оттогава насам то се превръща в една от най-продаваните играчки в света.

Кубчето на Рубик придобива огромна популярност през 80-те години и става символ на интелектуално предизвикателство и логическо мислене. То бързо завладява въображението на хора от всички възрасти и култури. Кубчето се появява в множество филми, телевизионни предавания и книги, което допълнително увеличава неговата популярност.

Интересът към кубчето на Рубик не е намалял с времето. Днес съществуват множество състезания, посветени на скоростно редене на кубчето, известни като "спийдкубинг". Тези състезания привличат участници от цял свят и се провеждат на различни нива – от местни до международни. Кубчето на Рубик е вдъхновило и развитието на нови версии и вариации на пъзела, които предлагат още по-големи предизвикателства.

Следователно, може да се каже, че кубчето на Рубик наистина се е превърнало в глобален феномен. Неговата способност да предизвиква ума и да забавлява хора от различни култури и възрасти го прави уникално и непреходно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хората, родени между 1975 и 1999 година, формират едно от най-уникалните поколения в историята – ето защо:

Те израснаха на границата между две епохи: една преди появата на интернет и технологичното господство, и друга, вече напълно потопена в тях.

Поколението преди 1985 г. имаше по-традиционен начин на мислене, съсредоточен върху упорития труд и постоянството. За разлика от него, следващото поколение цени ефективната и интелигентна работа.

Тази група преживя безпрецедентна трансформация: израснаха с радиото, телевизията, касетите, видеокасетите (VHS), DVD-тата, видеоигрите като Mario Bros, конзоли като Nintendo и PS4, мобилни телефони Nokia, видеотеки, а по-късно и с платформи като Netflix, Snapchat и дори виртуална реалност.

Това са хора, които разбират и ценят традицията, но също така имат способността да я поставят под въпрос и да формират собствени мнения. За разлика от предшествениците си, които често приемаха нещата без да задават въпроси, и от следващите поколения, които често не познават корените на онова, което ги заобикаля.

Те представляват мост между индустриалната и дигиталната ера. Притежават уникална перспектива, защото са преживели и двете реалности. 

Това поколение би трябвало да бъде двигателят на големите промени: предходните не разбират напълно настоящето, а следващите не познават достатъчно добре миналото, което ни е довело до тук.

Хората, родени между 1975 и 1999 година, често са наричани Поколение X и Милениали. Това поколение е уникално и различно по много начини, като формира една от най-интересните и разнообразни групи в съвременната история. В този текст ще разгледаме някои от причините, които правят това поколение толкова специално.

Една от най-значимите характеристики на това поколение е, че те са свидетели на невероятен технологичен напредък. Докато по-ранните поколения са израснали в свят без интернет и мобилни телефони, хората, родени между 1975 и 1999 година, са видели как тези технологии се появяват и стават неразделна част от ежедневието. Това ги прави по-гъвкави и приспособими към нови технологии и иновации.

Това поколение е израснало във време на значителни социални промени. Те са свидетели на развитието на движението за равенство между половете, борбата за права на малцинствата и нарастването на глобализацията. Това е поколение, което разбира важността на социалната справедливост и е по-отворено към разнообразието и инклузивността.

Хората, родени в този период, се характеризират с високо образователно ниво. Те често са мотивирани да продължават своето обучение и да развиват кариера, която не само дава финансова стабилност, но и удовлетворение. Те са склонни да търсят баланс между работа и личен живот, което ги прави по-щастливи и продуктивни.

Това поколение е израснало в свят, който е все по-глобализиран. Те имат по-голям достъп до различни култури и идеи, което ги прави по-отворени и толерантни. Това културно разнообразие е отразено в техния начин на живот, музика, мода и изкуство.

Поколението, родено между 1975 и 1999 година, е изключително уникално поради комбинацията от технологични иновации, социални промени и глобализация. Те са свидетели на бързи промени в света и са успели да се адаптират към тях, което ги прави едно от най-динамичните и интересни поколения в историята.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомените на служителки от НАРКООП: Какво се е продавало по времето на СОЦА в НРБ

Времето на социализма в България е период, който оставя траен отпечатък в съзнанието на много българи. Магазините на НАРКООП, които са били основен източник на стоки за населението, са част от този колоритен период. Разказите на служителките от тези магазини ни дават възможност да надникнем в ежедневието и потребителските навици на хората по това време.

Стоките в магазините на НАРКООП

В магазините на НАРКООП по време на социализма се предлага широка гама от стоки, но не винаги в изобилие. Често срещаните продукти включват основни хранителни стоки като хляб, мляко, захар и брашно. Дефицитът на някои продукти е често явление, което води до дълги опашки и чакане.

Основни хранителни продукти

Хляб: Един от най-достъпните и важни продукти на трапезата на всяко българско семейство. Хлябът е наличен в различни видове и форми.

Мляко и млечни продукти: Млякото е доставяно предимно в стъклени бутилки, а киселото мляко е неразделна част от българската кухня.

Захар и брашно: Често се срещат в ограничени количества и понякога се налага купонна система за разпределение.

Промишлени стоки и дефицит

Някои промишлени стоки като сапун, перилни препарати и козметика също са на разположение, макар и в ограничен избор. Служителките разказват, че често е имало недостиг на стоки като кафе, шоколад и цитрусови плодове, което води до "специални" доставки и чакане на опашки.

Опашките – социален феномен

Дългите опашки пред магазините са били емблематичен символ на социализма. Те не само че са били начин за осигуряване на ред при разпространението на стоки, но и място за социално общуване и обмен на информация. Служителките споделят, че тези моменти често са били използвани за създаване на нови приятелства.

Спомени за отминалото време

Въпреки трудностите и ограниченията, служителките от НАРКООП си спомнят с носталгия за времето, когато са обслужвали своите клиенти. За тях това е било не просто работа, а и възможност да бъдат част от ежедневието на хората и да помагат в осигуряването на нужните стоки.

Тези разкази ни дават ценен поглед върху живота през социализма в България и ни напомнят за важността на споделените спомени и преживявания, които свързват поколенията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Синът на Гунди – Андрей Аспарухов, от Щатите: Благодаря ви за любовта към баща ми и Котков

Андрей е бил едва 4-годишен, когато баща му – най-великият и обичан български футболист, загива трагично на 30 юни 1971 г.

На 30 юни се навършиха 54 години от зловещата катастрофа в прохода Витиня, която отне живота на две от най-ярките звезди на българския футбол – Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Денят остава най-черен в историята на „Левски“, а за хиляди фенове символизира невъзвратима загуба.

 

По този повод синът на Гунди – Андрей Аспарухов, който живее със съпругата си в Щатите, написа в социалните мрежи: „Благодаря на всички, които отново не забравиха 30 юни. Вашата любов, вашите спомени, вашето уважение към баща ми и Котков означават много! За мен всеки 30 юни е болка. Това е...!“

Андрей Аспарухов

На този ден преди повече от пет десетилетия Гунди и Котков пътуват към Враца за юбилeен мaч пo cлучaй 50-гoдишнинaтa на местния „Бoтeв“. Автомобилът „Алфа Ромеото“, управляван от Гунди, се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация на прохода Витиня. Колата се възплaмeнявa. Автомобилът и пътницитe в нея изгарят.

 

Трагичната новина за смъртта на Аспарухов и Котков шокира цяла България. Двамата вече са се превърнали в абсолютни любимци на феновете на „Левски“. Заедно носят синята фланелка от 1969 до 1971 г.

 

Погребението на Гунди и Котков остава без аналог в българската история: над 500 000 души се стичат по улиците на София и до Централните гробища – тъжни и плачещи, за да кажат последно сбогом на любимците си.

 

Паметта за тях не угасва – всяка година фенове, ветерани и ръководството на „Левски“ поднасят венци и цветя на гробовете им.

 

„Днес е най-тъжният ден за всеки един левскар! Всеки от нас се буди някак по-особено – с буца в гърлото и болка в сърцето. Защото на днешния ден преди 54 години загубихме две от най-ярките фигури не само за „Левски“, не само за футбола, но и за България като цяло – Георги Аспарухов и Никола Котков.54 години от онази зловеща катастрофа, която нанесе непоправима рана в сърцето на всеки един левскар. Катастрофа, която отне животите, но не и харизмата и завета на двамата велики играчи. Те бяха не просто големи футболисти, а всенародни любимци заради човечността и добротата си.

 

Наш дълг е никога, докато на земята има жив левскар, да не ги забравяме. Да не забравяме заветите им. Да свеждаме глава всеки път, когато стъпваме на стадион „Георги Аспарухов“.

 

ПФК „Левски“ се прекланя пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котов.Поклон пред Незабравимите!“, написаха от „Левски“.

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рускиня ме напи в Приморско през 80-те и взе всичките ми дрехи

Лятото на 1980 година беше особено горещо, а Приморско - кипящо от живот и туристи. Работех в Китен и често след смяната си се отправях към плажа, за да се насладя на прохладния морски бриз и музикалните ритми, които се носеха от близките заведения.

Една вечер, докато седях в един от баровете на плажа, забелязах красива рускиня на съседната маса. Усмивката ѝ беше като слънчев лъч, а смехът ѝ - заразителен. Реших да се приближа и да я заговоря. Оказа се, че името ѝ е Наташа и беше дошла на ваканция с приятели. Разговаряхме дълго, а времето сякаш летеше.

Наташа предложи да ме заведе в едно бунгало, където можем да продължим разговора си на спокойствие. Бяхме се забавлявали цяла вечер и тя настоя да изпие последната си чаша вино с мен. Неусетно, умората ме надви и аз заспах дълбоко.

На сутринта се събудих и осъзнах, че нещо липсва. Всичките ми дрехи бяха изчезнали. Наташа също я нямаше, а аз останах сам, обвит само с чаршаф. Изпаднах в паника, но нямах друг избор освен да се прибера така до Китен.

Пътят до Китен беше истинско приключение. Хората ме гледаха с изненада и недоумение, но аз се опитвах да запазя спокойствие и хладнокръвие. Прибрах се в квартирата си, благодарен, че все пак не съм изгубил нищо ценно, освен дрехите си.

Това беше урок, който дълго време щеше да помня - за доверието, за неочакваните обрати на съдбата и за това как една привидно обикновена вечер може да се превърне в незабравим разказ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Боновите книжки от 90-те в България и какво трябва да знаем днес за тях

В началото на 90-те години на миналия век, българското общество преживяваше значителни промени с прехода от планова към пазарна икономика. Един от ключовите елементи на този преход беше масовата приватизация, която доведе до създаването на т.нар. "бонови книжки". Тези книжки представляваха специфичен начин, по който гражданите можеха да участват в приватизацията на държавни предприятия.

Какво представляват боновите книжки?

Боновите книжки бяха специални документи, които предоставяха право на притежателите им да закупят акции от държавни предприятия. Всеки български гражданин имаше право да получи такава книжка, която съдържаше определено количество точки. Тези точки можеха да бъдат използвани за закупуване на акции от различни предприятия.

Процес на масова приватизация

Процесът на масова приватизация започна през 1996 г. с цел да прехвърли собствеността на държавните предприятия в ръцете на частни лица. Боновите книжки бяха основният инструмент за участие в този процес. Гражданите можеха да избират в кои предприятия да вложат своите точки, като по този начин ставаха акционери в тях.

Важни аспекти на боновите книжки

Прозрачност: Един от основните проблеми с боновите книжки беше недостатъчната прозрачност на процеса. Много граждани не бяха добре информирани за стойността на предприятията и възможностите за инвестиция.

Спекулации: Някои хора се възползваха от недостатъчната информация и спекулираха с боновите книжки, като купуваха и продаваха книжки на по-високи цени.

Дългосрочни последствия: Въпреки че много граждани получиха акции, значителна част от тях не успяха да извлекат ползи от инвестициите си поради липса на опит или знания.

Какво трябва да знаем днес?

Днес боновите книжки са исторически артефакт, но те остават важна част от историята на икономическия преход в България. Те илюстрират предизвикателствата и възможностите пред едно общество, което преминава от социалистическа икономика към пазарни принципи.

Образователна стойност: Процесът предоставя ценни уроци за значението на прозрачност и информираност в икономическите реформи.

Историческо значение: Разбирането на този период може да помогне за по-добро разбиране на съвременните икономически и социални процеси в страната.

Боновите книжки остават символ на прехода и на надеждите и трудностите, които българското общество преодолява през този ключов период от своята история.

Масовата приватизация в България

Масовата приватизация в България започва в началото на 90-те години на 20-ти век, като част от прехода на страната от централизирана планова икономика към пазарна икономика. След падането на комунистическия режим, България, подобно на много източноевропейски държави, се стреми да преструктурира своята икономика, за да насърчи частната собственост и конкуренцията.

Основните цели на масовата приватизация бяха:

Намаляване на държавната собственост: Основната цел беше трансформиране на държавните предприятия в частни, за да се създаде конкурентна среда и да се подобри ефективността на икономиката.

Привличане на инвестиции: Чрез приватизацията се очакваше привличане на вътрешни и чуждестранни инвестиции, което да стимулира икономическия растеж.

Децентрализация на икономическата власт: По-малко държавна собственост означаваше повече икономическа свобода и възможности за индивидуална инициатива.

Масовата приватизация в България се осъществяваше чрез няколко основни метода:

Продажба на акции: Държавните предприятия бяха преобразувани в акционерни дружества и акциите им бяха разпределени на гражданите чрез приватизационни бонове.

Търгове и конкурси: Някои предприятия бяха продадени на частни инвеститори чрез търгове и конкурси, при които потенциалните купувачи представяха своите оферти.

Мениджърски и работнически изкупувания: В определени случаи служителите и мениджърите на предприятията имаха възможност да закупят дялове, за да станат собственици.

Последствия и ефекти

Приватизацията в България доведе до значителни промени в икономическата структура на страната. Някои от по-значителните ефекти включват:

Икономически растеж: Въпреки че процесът не беше безпроблемен, приватизацията допринесе за икономическата либерализация и растеж.

Социални предизвикателства: Много хора изгубиха работата си, тъй като новите собственици на предприятията се стремиха да оптимизират разходите.

Критики и противоречия: Процесът на приватизация бе съпътстван от обвинения в корупция и непрозрачност, което породи обществено недоволство.

Заключение

Масовата приватизация в България беше сложен и противоречив процес, който остави траен отпечатък върху икономиката и обществото. Въпреки трудностите, този период бележи важна стъпка в прехода към пазарна икономика и демократично общество.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Блъснах се пил с мотор в милиционерска кола през 1980 година в Чирпан.Разказ по истински случай

През 1980 година, в малкия град Чирпан, разположен в сърцето на България, животът течеше спокойно и подредено. Времето на социализма донесе със себе си редица предизвикателства и ограничения, но също така и моменти на младежки дух и авантюра. Една вечер, обаче, случайностите и необмислените решения доведоха до инцидент, който остави следа в живота на един млад човек.

Главният герой на нашата история беше младеж с буен дух и страст към моторите,живеещ в чирпанското село Златна Ливада. Въпреки строгите правила и ограничения, той често излизаше на нощни разходки със своето любимо превозно средство. Онази вечер, обаче, нещо беше различно. Подтикнат от младежки ентусиазъм и малко повече алкохол, той реши да направи обиколка из града.

Докато криволичеше из улиците на Чирпан, неговият мотор неусетно го насочи към центъра на града, където по случайност се натъкна на патрулираща милиционерска кола. Пияният му ум не успя да реагира навреме и сблъсъкът беше неизбежен. Миг по-късно, той лежеше на земята, а около него се събраха любопитни погледи и строги милиционери.

Скоро след това, младежът се озова в с белезници в чирпанската милиция. Атмосферата беше напрегната, а въпросите и "съветването" - безкрайни. Последваха часове на разпити и обяснения, но най-тежкото от всичко беше наказанието, което го очакваше. Осъдиха го 2 месеца работа в тухларна и най-лошото за него,взеха му книжката завинаги - наказание, което за млад човек с любов към моторите беше почти непоносимо.

Този инцидент остави дълбока следа в живота на младежа. Той научи, че всяко действие носи със себе си последствия и че понякога една грешка може да промени посоката на живота завинаги. Въпреки трудностите, които преживя, това преживяване му помогна да стане по-зрял и отговорен човек. Възпоменанията от онази вечер в Чирпан останаха с него като урок и напомняне за силата на решенията, които взимаме в живота си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Повиквателната... тя беше границата, която разделя детството от мъжеството

С нея сякаш приключваха всички онези безгрижни дни, но пък започваше нещо съвсем ново и различно – нещо, което остава завинаги в сърцето.

Бащите кимаха разбиращо – и те някога бяха извървели този път. А майките? Те пък изглаждаха риза след риза, сякаш в опит да прогонят тревогата, но дълбоко в очите им тя все пак се таеше.

Момичетата обещаваха да чакат. Някои удържаха на думата си. Други – не съвсем.

После дните започваха да текат по съвсем различен начин. Последни срещи, последни цигари, изпушени на пейките, снимки за спомен, прощални поздрави от цялата махала…

Дълбоко в сърцето се таеше някаква тревога, примесена с гордост.

Защото в онези години да получиш повиквателна не беше проклятие, а по-скоро знак, че си на път да станеш истински мъж.

Казармата никога не чакаше.

И когато влакът най-сетне потегляше, по прозорците оставаха залепени ръце, примесени с усмивки и сълзи.

Всички го знаеха – връщане назад вече нямаше. Този път беше еднопосочен и щеше да ги отведе в съвсем нов, непознат свят.

През периода на социализма в България, казармата играе важна роля в живота на младите мъже. Тя не е просто място за обучение на войници, а и социална институция, която оформя характера и дисциплината на младежите. В този контекст, казармата е неразделна част от социалната структура на страната.

По време на социализма, военната служба е задължителна за всички младежи в България. Обикновено тя продължава около две години. Младите мъже се призовават на около 18-годишна възраст, веднага след завършване на средното си образование.

Обучението в казармата е интензивно и обхваща различни аспекти на военната подготовка—от физическа подготовка до тактически и технически умения. Дисциплината е строга, като се очаква от войниците да спазват строг режим и да изпълняват заповеди безусловно.

Казармата е считана за място, където младежите се научават на отговорност, екипна работа и се социализират в рамките на националната идеология. Чрез общото военно обучение, те изграждат връзки, които често продължават цял живот.

Военната служба също служи като средство за идеологическо възпитание. Войниците участват в политически лекции и мероприятия, които целят да укрепят предаността към социалистическата държава и нейните ценности.

Казармата през социализма в България е много повече от обикновена военна институция. Тя е важен елемент от социалната структура, който играе роля в изграждането на индивида и неговата интеграция в обществото. Този период оставя значими следи в паметта на мнозина и продължава да бъде обект на изследвания и дискусии.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един мил спомен, който ухае на чай с лимон и филии с масло и мед

Спомняте ли си детската градина? Това беше една малка вселена, където за пръв път се сблъскахме с големия свят, но под грижовния поглед на другарката.

Сутрините ухаеха на топъл чай и филийки с масло и мед.Ръцете на майките , които пускаха нашите пред входа, и целувката ѝ, която още дълго чувствахме по бузата си. Колко пъти се обръщахме през рамо, за да я видим за последно, преди да изчезне зад вратата…

А в двора – старите люлки и пързалки, онези катерушки, по които се катерехме като истински изследователи.

В спалнята... онези малки легълца, наредени едно до друго, с еднакви, шарени одеялца. Ухае на чисти чаршафи, а отвсякъде се носи тихото сумтене на заспали деца.

И ти, полубуден, с едно око следиш дали най-добрият ти приятел вече спи, защото все имаш да му прошепнеш още нещо важно.

Колко ли рисунки с боички сме сътворили там? Колко стихчета сме изрецитирали с пламнали бузки пред гордите погледи на родителите ни... А колко пъти сме плакали за някое счупено кубче или изгубена играчка – сякаш краят на света беше дошъл!

Детските градини през социалистическия период в България

Социалистическият период в България (1944-1989) е време на значителни социални и икономически промени. Една от важните области на развитие през този период е образованието, включително детските градини. Държавата играе ключова роля в предоставянето на образователни услуги, като се стреми да осигури равен достъп до образование за всички деца.

Детските градини през социалистическия период са важна част от образователната система. Те се разглеждат не само като място за грижи за децата, но и като институции за предучилищна подготовка, които да развиват социални умения и да подпомагат физическото и интелектуалното развитие на децата.

Детските градини са финансирани основно от държавата, което гарантира тяхната достъпност за всички семейства. Управлението им е централизирано, което позволява унифицирани стандарти на образование и грижа.

Образователните програми в детските градини са насочени към цялостното развитие на детето. Те включват игри, занимания по музика и изкуство, както и начално обучение по математика и език. Социалистическата идеология влияе на съдържанието на програмите, които акцентират на колективизма и социалната отговорност.

Детските градини играят важна роля в социалистическото общество, като подпомагат работещите родители и насърчават равенството между половете, предоставяйки възможност и на жените да работят, докато децата им са в сигурни ръце. Освен това, те служат като средство за социализация и интеграция на децата от различни социални слоеве.

Детските градини през социалистическия период в България са ключова част от образователната система, която допринася за социалното и икономическото развитие на страната. Те не само осигуряват основа за бъдещото образование на децата, но и играят важна роля в промяната на социалните структури и ценности.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ползи и негативи от казармата по времето на социализма в Народна република България

Казармата по времето на социализма в Народна република България (НРБ) е била важна част от живота на много мъже. Това време е известно с редица особености и ефекти върху обществото и индивидите. Ето някои от ползите и негативите от военната служба през този период.

Ползи,социална интеграция и дисциплина

Казармата е играла ключова роля в социалната интеграция на младите мъже. Тя е предоставяла възможност за създаване на трайни приятелства и е насърчавала чувството за принадлежност към обществото. Освен това, военната служба е била средство за изграждане на дисциплина и отговорност у младежите, което често е било полезно в по-късен етап от живота им.

Професионални умения

Военната служба е давала възможност на младите мъже да научат различни професионални умения, като шофиране, механика, електротехника и други. Тези умения са били ценни и са помагали на много от тях да намерят работа след завършване на службата си.

Физическа подготовка

Казармата е предлагала интензивна физическа подготовка, която е подобрявала физическата форма и здравето на младежите. Тази подготовка е включвала тренировки, спортни състезания и други физически дейности.

Негативи и лични ограничения

Един от основните негативи на казармата е била липсата на лична свобода. Военната служба е изисквала пълна посветеност и често е нарушавала личния живот на младежите. Те са били принудени да се подчиняват на строг режим и заповеди, което е могло да бъде потискащо за много от тях.

Психологически стрес

Някои млади мъже са изпитвали сериозен психологически стрес по време на службата си. Строгата дисциплина, липсата на свобода и понякога тежките условия са оказвали влияние върху психическото здраве на службите.

Загуба на време

За много млади мъже времето, прекарано в казармата, е било възприемано като загубено. Те са били откъснати от образованието и професионалното развитие, което е могло да постави кариерата им на пауза и да забави личното им развитие.

В заключение, казармата в НРБ по времето на социализма е била институция с множество влияния върху младите мъже. Докато е предлагала ценни социални и професионални умения, тя също така е създавала предизвикателства и ограничения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първото показно убийство през соца е на турския консул в Бургас -1982 г.

Блок 1, вход Б в бургаския комплекс Славейков, където е живял турският консул и е извършено убийството.

Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид са убили турския административен аташе в Бургас Бора Сюелкан. Това става на връх 9 септември 1982 г. и вдига на крак българските спецслужби. Подробностите излизат на бял свят от строго секретна информация № 240 на Второ главно управление, публикувана в документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на ДС“.

45-годишният Сюелкан е застрелян близо до жилището му в бургаския квартал Славейков около 14,30. На местопроизшествието са намерени пистолет 9 мм, марка „Стар“, 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче американ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски:

„Ние убихме турския дипломат. Арменски командоси оторганизацията за справедливост срещу арменския геноцид.“

Същия ден в 23,30 ч непознат мъж се обадил на тел. 160 в СГУ на МВР и заявил: „Убийството на турския дипломат е извършено от гръцката централа, чиято база се намира до Съдебната палата в столицата.“

Западните медии гръмват по случая. Според коментарите отговорност за извършения терористичен акт поела арменската организация „Асала“. Съществували обаче версии, че убийството на дипломата може да е извършено и от гръцко-кипърски, ливански, палестински, египетски, кюрдски, турски и други националистически или контрабандистки организации. Според документа то можело и да е дело на „разузнавателните служби на някои от империалистическите държави, заинтересовани от подриване външнополитическите позиции на НРБ спрямо Турция“.

Заради убийството на турския дипломат е открито Централно дело за оперативно издирване (ЦДОИ) на терористите. Изградена е оперативна група. Тя установява, че Сюелкан е поддържал близки връзки с разузнавачи от МИТ, които били на дипломатическо прикритие в представителството. По тяхна поръчка установил контакти с турски търговци, подозирани в контрабандна дейност, с терористи и контрабандисти от арменски произход. Запознал се е с търговеца Армян Хамбарян, живеещ в Швейцария, който бил в делови отношения с български външнотърговски предприятия и често идвал в България. Хамбарян проявявал интерес как е обезпечена физическата безопасност на хората от турското консулство в Бургас, какви мерки се вземат за тяхната сигурност и дали са въоръжени. Искал снимка за спомен от убития.

Според българските офицери малко преди убийството Сюелкан се е намирал в депресия и изпитвал страх от покушение над него.

Разпитаните свидетели и очевидци на престъплението дали следното описание на терориста: мъж на възраст около 20-25 г., ръст до 180 см, атлетично телосложение, продълговато лице, черна, слабо къдрава коса, мургав. Установено било, че от 16 до 18 ч. на 8 септември лице с подобни белези е седяло на една от пейките в градинката пред жилището на дипломата и е наблюдавало входа. Около 14,30 ч дипломатът бил забелязан да се прибира в жилището си, където на входа бил прострелян смъртоносно от същото лице.

Убиецът успял да избяга и да се укрие между блоковете на жк Зорница. Някои граждани се опитали да го настигнат и заловят, но без резултат. От окръжното управление на МВР отцепили района, но и това не помогнало.

На 10 септември 1982 г. към 15 ч работници от СП „Чистота“ намерили и предали пистолет зареден с 8 патрона, захвърлен в контейнер пред блок 41 в жк Изгрев, на около 800 м от местопроизшествието.

Убиецът на дипломата и неговите съучастници не били заловени.

Документът оценява убийството като остра антибългарска, антисъветска и антикомунистическа проява.

Предполага, че то било извършено от арменската терористична организация „Асала“, но не се изключва терористите да са ползвали услугите и на други арменски, ливански, пакистански, египетски или гръцки граждани, а така също и на наши граждани.

6 самолета отвлечени за 8 г.

6 български самолета са били отвлечени за 8 г. – от 1975 до 1983 г., става ясно от документите в сборника „Международният тероризъм в досиетата на ДС“.

Първият инцидент е на 28.06.1975 г. Тогава около 16 ч на летището в Солун принудително кацнал самолет на БГА „Балкан“ Ан-24, от който излязло лице и се предало на гръцките власти. При разследването се установило, че 7 минути след излитането на самолета от Пловдив за София Тончо Иванов Гагов, седящ на втората седалка, станал рязко и проникнал в капитанската кабина, която не била заключена. Той насочил пистолет към екипажа и поискал самолетът да вземе курс към Атина. Командирът се подчинил и приземил самолета в Солун.

Похитителят е 30-годишен български гражданин, със средно образование. През есента на 1974 г. след психическо разстройство направил опит да се самоубие. Месеци след похищението на самолета гръцките власти съобщили, че при преместването му в друг затвор той се хвърлил от прозореца и се самоубил.

На 18.06.1977 година самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, летящ от Видин за София с 4-членен екипаж и 44 пътници, принудително кацнал в Белград.Седем минути след излитането на самолета Румен Цанков Димитров – 22-годишен, неженен, с основно образование, осъждан за кражби, регистриран като психопат, станал от мястото си и с насочен към главата на стюардесата пистолет поискал връзка с екипажа. Настоял самолетът да се приземи в Лондон, а след това в Мюнхен. Изпълнявайки даваните от земята указания, командирът заявил, че няма достатъчно гориво. Самолетът кацнал в Белград, където похитителят бил обезвреден от югославските власти.

На 16.01.1981 г. 10 минути преди кацането на самолет Ту – 134, изпълняващ рейс София – Варна, човек в немска униформа и отличителни белези на хитлерист с пистолет в ръка се отправил към кабината на пилотите. Минути по-късно е обезвреден. Похитителят Емил Стойнев Крумов, на 17 г., се оказал психически болен, а пистолетът – саморъчно направен, негоден за стрелба.

На 8.08.1982 г.самолет на БГА „Балкан“ Ту-134 изпълнявал рейс София-Варна. Около 20 минути преди кацането бордния домакин предал на командира бележка, че в задния багажник се е укрило лице, което държи в ръцете си кутия и от нея се показвал шнур и запалка. Човекът искал да се осъществи полет до Виена. Командирът уведомил похитителя, че желанието му ще бъде изпълнено. Едновременно с това уведомил София и Варна и изпратил радиста да каже на похитителя, че ще кацнат във Варна, където ще заредят и отново ще излетят. С мъжа били още петима, включително майка му и сестра му. Преди кацането на самолета са взети мерки за обезвредяване. Установено било, че похитителят – Иван Кръстев Георгиев – на 41 г., разполагал с 1550 г взривно вещество амонит в насипно състояние и 3 детонатора.

През октомври 1982 г.самолет Ту-134, извършващ чартърен полет Бургас-Варшава, бил отклонен 40 минути след началото на полета от полския гражданин Пургал Збигнев, роден 1955 г. С бръснач в ръка той се приближил към стюардесата и пожелал самолетът да се приземи във ФРГ. Поради липса на гориво се съгласил да кацне във Виена. През целия полет държал бръснача на гърлото на стюардесата и дори й причинил повърхностни рани. При кацането на летище Виена мъжът се е предал на полицията.

На 7.03.1983 г. бил направен опит за отклоняване на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, извършващ полет София-Варна. 20 минути след излитането 4-ма български граждани извадили джобни ножчета и задържали стюардесата. Командирът уведомил летищата София и Варна, като му било дадено указание да уведоми похитителите, че лети към Виена, а всъщност държал курс към Варна. Там похитителите били обезвредени. Единят бил застрелян, тъй като създал реална опасност за живота на стюардесата.

Между 1976 и 1981 г. били отвлечени и 3 турски самолета, принудени да се приземят в България.

Хора на Абу Нидал обещават на ДС, че няма да ни гърмят

Hегласна среща между хора на палестинеца Абу Нидал и ДС се е състояла в София през юни 1985 г. Това става ясно от строго секретна информация до шефа на ПГУ ген. Васил Коцев. На срещата хората на Абу Нидал обещали, че няма да правят терористични акции в България, а ако получат сведения за такива планове на други лица или организации, ще информират МВР.

Обещали още, че до месец ще съобщят всички данни, които имат за „Мюсюлмански братя“ и „Сивите вълци“. От написаното става ясно, че двама чужди студенти в Плевен са членове на „Мюсюлмански братя“, затова ДС събира информация за тях.

Съмнение, че западни спецслужби стоят зад повишената активност на различни терористични организации у нас в началото на 80-те г., се прокрадват в строго секретна телеграма на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Тя е пратена на 23 ноември 1984 г. до началниците на централните поделения. Той препоръчва да се активизира агентурната работа, която да хване опитите на западни служби да ползват временно пребиваващи арабски граждани у нас за подривна дейност. Иска се внедряването сред членове на арабски терористични организации и особено в „Мюсюлмански братя“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как е протичала службата на войниците в една гранична застава в България през 1980 година

 

Войници от Гранична застава"Спартак " в село Щит,1978-1980 г

През 1980 година България все още е в рамките на социалистическата система и е част от Източния блок. Граничните застави имат ключова роля в опазването на държавната граница и контрола над движението на хора и стоки. Войниците, служещи там, изпълняват важни задачи в защита на сигурността на страната.

Организация и структура

Граничната застава е военна единица, разположена в близост до границата. Тя е съставена от офицери, сержанти и войници, които работят в координация за изпълнение на поставените задачи. Началникът на заставата отговаря за управлението и организацията на дейностите, а под негово ръководство са различни подразделения, фокусирани върху специфични аспекти на службата.

Задачи,отговорности,патрулиране и наблюдение

Основната задача на граничните войници е патрулирането на границата. Те извършват редовни обиколки по граничната линия, за да следят за незаконни преминавания и контрабанда. Патрулите се извършват пеша или с помощта на транспортни средства, като понякога се използват и обучени кучета за откриване на нарушители.

Проверка и контрол

Войниците извършват проверки на документи и транспортни средства при преминаване през гранични пунктове. Те следят за спазването на законовите изисквания и оказват съдействие при необходимост.

Обучение и подготовка

Войниците преминават редовно обучение, което включва физическа подготовка, стрелкова подготовка и тактически умения. Те се обучават и в разпознаване на потенциални заплахи и реакции в кризисни ситуации.

Ежедневие,условия на живот,разписание и дежурства

Животът в заставата е строго организиран. Войниците следват дневен режим, който включва дежурства, тренировки и време за почивка. Дежурствата се разпределят така, че да се осигури постоянен контрол на границата, включително през нощта и при неблагоприятни метеорологични условия.

Социални аспекти

Въпреки строгия режим, животът в заставата предлага и възможности за социални взаимодействия и изграждане на приятелства. Войниците прекарват време заедно в общите помещения, където могат да гледат телевизия, да играят игри или просто да общуват.

Заключение

Службата на войниците в гранична застава през 1980 година е била изпълнена с предизвикателства и отговорности. Тя изисква висока степен на дисциплина, внимание към детайла и готовност за действие във всякакви условия. Граничарите играят критична роля в опазването на националната сигурност и в поддържането на реда и законността на държавната граница.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Беше блян за всяка жена, а днес прилича на бездомник: Известният актьор беше арестуван а след това се пропи.Ето какво се случва с него днес

Баща му, Франклин, е бил търговец, а майка му, Хелън, е била домакиня от немско-ирландски произход.

Никълъс Нолти е роден на 8 февруари 1941 г. в Омаха, Небраска, САЩ.

В младостта си Ник се е занимавал със спорт, особено с американски футбол, и е посещавал няколко университета, но никога не е завършвал. Изключен е от колежа заради лошо поведение и слаби оценки.

Преди да стане известен като актьор, той е работил като строителен работник и фотомодел. В средата на 60-те години на миналия век се появява на корицата на списание MCCall’s, което му носи медийна популярност. Започва да играе в театри в Лос Анджелис и до 35-годишна възраст става популярен.Телевизионният минисериал от 1976 г. „Богат, беден“ му донася голяма слава. В него той играе ролята на Том Джордаш, бунтарски син на имигрантско семейство. Сериалът е огромен хит и му носи номинация за „Златен глобус“. С това той започва да постига успех и да играе по-големи и по-важни роли.

Снимка:Инстаграм

Кариерата му тръгна бързо нагоре. Филмът от 1982 г. „Още 48 часа“, в който той участва с Еди Мърфи, беше огромен хит и един от първите филми, които съчетаха екшън и хумор по начин, който по-късно се превърна в стандарт.През 1991 г. е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Принцът на приливите“, в който играе мъж с травматично минало, който започва връзка с психиатъра на сестра си. Осем години по-късно е номиниран отново за „Оскар“ за „Страдание“, в който играе полицай, който се разпада под натиска на вътрешни и външни демони.

Въпреки това, скоро последваха проблеми в личния му живот.

През септември 2002 г. Нолти е арестуван в Калифорния за шофиране под въздействието на наркотик, известен като „хапче за сън“, който той признава, че е използвал по „медицински причини“. Снимка, на която е в полицейския участък с разрошена коса, става вирусна и се превръща в символ на падението на бившия холивудски съблазнител.През 90-те и 2000-те години той се бори с алкохолизъм, депресия и лични проблеми, след което постепенно започва да се „отписва“ от кариерата си.

През 2011 г. той участва във филма „Воин“, където играе бивш алкохолик и треньор на двамата си сина, а ролята му носи третата му номинация за „Оскар“ (поддържаща роля).

Актьорът има три брака и две деца, син Броли Нолти, който също е актьор, и дъщеря София.Той живее уединено в Малибу в 50-годишна къща, пълна с книги, ръкописи и стари филмови сценарии. Често носи едни и същи дрехи и прекарва по-голямата част от времето си в двора си с дървета, далеч от блясъка на Холивуд.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

10 страници от последния соц Буквар (1986 г.) и какви бяха Букварите през социалистическия период в България

През социалистическия период в България (1944-1989 г.) образованието беше строго регулирано от държавата и силно идеологизирано. Букварите, които се използваха в началните училища, бяха важна част от образователната система и играеха съществена роля във формирането на младото поколение.

Характеристики на социалистическите буквари и идеологическо съдържание

Букварите през този период съдържаха силно изразено идеологическо съдържание. Те бяха насочени към възпитаване на децата в дух на социалистически ценности като колективизъм, патриотизъм и любов към Родината. Често в тях се срещаха образи на работници, селски стопани и партийни лидери, които служеха като модели за подражание.

Език и стил

Езикът в букварите беше прост и разбираем, съобразен с възрастта на децата. Илюстрациите бяха цветни и привлекателни, като често изобразяваха сцени от ежедневието на социалистическа България. Упражненията и текстовете бяха създадени така, че да стимулират интереса на децата към учението и към социалистическите идеали.

Учебни методи

Обучението по букварите беше свързано със строго определени методи, които включваха групови дейности и колективни задачи. Целта беше децата да се научат да работят заедно и да изграждат чувство на отговорност към общността.

Примери за социалистически буквари-Буквар на Лиляна Каравълчева

Един от най-популярните буквари през социалистическия период беше този на Лиляна Каравълчева. Той се отличаваше с богато илюстрирани страници, които представяха сцени от социалистическото ежедневие. Често използваните текстове и упражненията в него подчертаваха значението на труда и колективизма.

Буквар на Живко Карайчев

Букварът на Живко Карайчев също беше широко разпространен. Той се отличаваше с по-академичен подход, като акцентираше върху развитието на езиковите умения и грамотността на децата. В него също се забелязваха идеологически насочени текстове и задачи.

Влияние върху поколенията

Социалистическите буквари изиграха значителна роля във формирането на няколко поколения българи. Те не само обучаваха децата на четене и писане, но и ги възпитаваха в определени ценности и идеали. Въпреки смяната на политическата система, спомените за тези буквари продължават да бъдат част от културното наследство на страната.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Неговото име и до днес буди възхищение,той беше живата легенда в соц-киното

Спомняте ли си времената, когато милиони зрители бяха влюбени в индианците и най-вече във филмите за вождовете с пера. Е, поне един от тези индианци влезе трайно в сърцата на зрителите по света. Гол до кръста, Гойко Митич изгради кариерата си върху този образ. Днес, на 84 години, пенсионираният „индианец №1“ в света търси адреналин и все още се гмурка в дълбоки води.

Той беше живата легенда в соц киното

Романи с актриси, италианска дъщеря и горчива трагедия: ето как протича животът на най-известния „индианец“ от сръбски произход. Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Гойко Митич все още е в завидна форма, спортува всеки ден, „намира винаги време и за любов“, се хвали той. Миналата година легендата от „Оцеола” призна, че живее с нова жена в Берлин.

Роден е на 13 юни 1940 г.в село Стройковци, Сърбия (Югославия), в селско семейство. Ранното детство на момчето се пада по военно време. Бащата Живойин Митич е активен участник в партизанското движение. От малък Гойко Митич е влюбен в спорта, играе хандбал и футбол, занимава се с лека атлетика, гимнастика и гребане. Той дори е член на югославския национален отбор по гребане. „Това ми беше от голяма полза на снимачната площадка, докато управлявах дългата тясна лодка – „пирога“, спомня си той по-късно. Гойко завършва Белградския институт за физическа култура и се кани да стане спортен треньор, но фортуната е решила друго.

За първи път на снимачната площадка Гойко се появява като каскадьор – той дублира главния герой в английския исторически филм „Ланселот и кралицата“ (1960). Това е последвано от малка роля в италианския филм „Сеньор на нощта“. А в образа на индианец се пробва през 1964 г., участва като статист в поредица от филми за Винету, базирани на романите на Карл Май. Той изглежда много убедителен и през 1965 г. получава и първата си голяма индианска роля във филма „Синовете на Великата мечка“.

През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.

Очарователният Гойко Митич живее в Германия и до днес. Снима се в телевизионни сериали. Участва и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.

На него е посветена песента „Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.

Легендарният актьор живее в старинния берлински квартал „Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава ниска пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед – с него ходи на покупки и обикаля Берлин. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.

Оля Ал-Ахмед

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ