ЗНАКОВИТЕ УБИЙСТВА НА ПРЕХОДА: Наследството на сикаджията продължава да е апетитна хапка 21 години след разстрела му в ресторант „Славия“!

 

Вдовицата ключов свидетел за паркомястото на Митьо Очите

Убийството на легендарния сикаджия Милчо Бонев – Бай Миле, през юли 2004 г. в ресторант-градина „Славия“ все още навява спомени у старите мутри, оцелели през годините на прехода.

Наследството на сикаджията продължава да е апетитна хапка за мнозина, дори новоизлюпени престъпни авторитети, опитващи се да го присвоят.Особено имотите на Бай Миле по Българското Черноморие са обект на спорове между вдовицата му Силвия Панагонова, личния му и много доверен поп – архимандрит Харалампий, Радослав – син на близкия му приятел Туцо Дебелия от бандата на „Килърите“, от една страна, и Божидар Кузманов – Кравата, и пазарджишката му банда, от друга.Между тях в играта е несебърският бос Димитър Желязков – Митьо Очите, който опита да възвърне позициите си в Слънчев бряг преди десетина години и влезе в остър конфликт с Кравата, тлеещ и досега.

Тайни

Тайните схеми за преразпределение на благата, наследството и влиянието на сикаджийските структури край морето изплуваха от проточилото се във времето дело за стрелбата срещу Митьо Очите, при която той бе тежко ранен, а бодигардът му Александър Алексиев – Сашо Водолаза, или Японеца, както е познат, бе убит.Патакламата стана при откриването на летния сезон на 8 юни 2016 г. в ресторанта „4 you” в Слънчев бряг. Тогава хората на Очите се спречкаха с тези на Кравата, а МВР официално определи случая като „спор за паркомясто“ пред заведението.

Истината обаче е много по-различна, а тайната дълбоко пазена. Какво точно преразпределят мутрите в това заведение? Може би отговор на този въпрос има не кой да е, а прочулият се през годините като попа на Бай Миле архимандрит Харалампий.Той е основен свидетел по делото за стрелбата, защото е бил офис мениджър в кaзиното на вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова, което се намира в близост до ресторанта.

По това време попът е отлъчен от Българската православна църква заради далавери с манастирски имоти. Започва работа при Панагонова, с която е близък покрай приятелството си с покойния Бай Миле.

В момента духовникът служи на Вселенската патриаршия и пребивава в манастир в Атон, Гърция. Той е трудно откриваем за делото, което след закриването на спецсъда в София бе преместено в Бургас, където все още не може да тръгне отначало. Причината е тъкмо липсата на свидетели, които са трудно откриваеми.

Сбирка

Данни от делото в София сочат, че преди патакламата между Очите и Кравата, хората на несебърския бос – Пешо Габъра, Явор Дългия, Миро Патрула, Кольо Магарето, Сашо Водолаза и още няколко силоваци се събрали пред офиса на боса. Целта била да отидат в заведението на Кравата и да се разберат за бизнеса преди старта на сезона.

Според свидетели Очите казал: „Да отидем да видим тези какво искат“. Митьо Очите влязъл в заведението „4 you” заедно с убития Сашо Водолаза и Явор Радков-Дългия.

Срещу тях директно проехтели изстрели от страна на хората на Кравата, които дори не изчакали да разговарят и да се разберат. Напрежението между двете банди назряло няколко години по-рано, след като Кравата завзел доста територии в Слънчев бряг, а Очите искал да си възвърне позициите си, след като излиза от затвора през 2015 г.

Причини

Освен скандалния поп Харалампий по делото за свидетели са записани вдовицата Силвия Панагонова и съдружникът й Радослав Попов – син на Янко Попов – Туцо Дебелия, от бандата на „Килърите“, който лежи все още в затвора.

Панагонова и Радослав са в тежък конфликт с Божо Кравата или Козела, както е известен в Пазарджик. Конфликтът им е още от лятото на 2013 година. Тогава Кравата влезе в спор с Панагонова за златен терен от 10 дка в сърцето на Слънчев бряг, намиращ се в непосредствена близост до хотел „Кубан“.

Текезесарският ЗиЛ

Мутрите на Кравата докараха ЗиЛ, взет от двора на бившето ТКЗС в близкото село Тънково, натовариха го с камъни и го забиха директно в заведението на Панагонова.

И двамата претендираха за по-голяма част от парцела, а не за равни по 5 декара. Този парцел бе изключително апетитен, тъй като години наред там се разполагаха сергии и само от наем се печелеха луди пари.

Спорът им продължи през целия сезон тогава с грозни сцени - от спиране на тока в района на обекта до тотални изстъпления, включително и с туристите. Към 2013 г. формированията около Митьо Очите все още не бяха така укрепнали и нямаха претенции да завоюват демонстративно нови територии.

Това обаче се променя 5 г. по-късно и Очите иска да се завърне.

Оказва се, че Кравата му пречи, докато вдовицата на сикаджията е по-склонна на преговори с бившия представител на конкурентната групировка ВИС за Черно море, какъвто бе Очите навремето.

Връзка

Така се стига до общия конфликт с Божо Кравата и пазарджишката му банда, завършил със стрелбата в Слънчев бряг. От 2018 г. досега обаче процесът продължава да се точи в съда и не се вижда скоро да приключи.

Божо Кравата

В хода на делото се разбра за връзката на попа с патакламата. Преди стрелбата той участва в типично мутренска битка в Слънчев бряг. Повод е спорът между Панагонова и Кравата за контрола над огромния парцел в курорта.

Има данни, че една от акциите е ръководена лично от скандалния духовник Харалампий, за което съдът в Бургас държи да го разпита. Попът е бил и съдружник на Панагонова, която в момента е собственик на фирми в туризма и хотелиерството – сред по-известните са „Вилни селища – Боровец“, хотелите „Мура“, „Ела“ и „Бреза“, както и селищата „Ягода“ и „Малина“ в Боровец, също така и няколко хотела и търговски обекти в Слънчев бряг чрез дружеството „Холидей БГ“.

Вдовицата има и имоти на полуостров Халкидики в Гърция. Делото за убийството на мъжа й Милчо Бонев тръгна две години след смъртта му - през 2006 г. Но и четиримата подсъдими за смъртта му бяха оправдани.

Щерката на боса живее в Монако

Дъщерята на Бай Миле Йоана Бонева от години живее в Монако.

Богатата наследница на сикаджийския бос е извън семейния бизнес.

Той е поверен на брат й Милчо Бонев-младши и майка й Силвия Панагонова.

Дъщерята се наслаждава на живота си, има мъж до себе си, с когото живее без брак. Той е бизнесмен, но няма интереси към инвестиции в България. Мълвата свързваше Йоана преди години с големия син на Сретен Йосич – Никола, но това си остана само слух.

Източник:Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли чичо Митко от Ямбол, който през 2017 г. спечели 12 млн. лв. от лотарията.Ето какво се случва с него днес

На пръв поглед Димитър Митев е обикновен българин. Мъжът на 66 години от Ямбол през 2017 година спечели 12 милиона лева от Националната лотария. Тогава той работеше като шофьор на камион и не можеше да повярва на случилото се.

„Това са много пари. Не е хубаво толкова много пари да има човек. Ние сме обикновени хора, не сме бизнесмени или търговци, не знаем какво да правим с толкова много пари“, разказваше преди 6 години най-новият български милионер.

„Ще продължа да работя. Ще бъда при хората, при приятелите, ще си работя на камиона. Но ще си почивам повече. Досега не си почивахме, пък и нямаше пари за почивки. Досега си мислех, че съм карък. Още не вярвам, че съм спечелил толкова много пари. Не съм на себе си“, казваше Димитър. Първоначално мислел, че е спечелил 12 хил. лв.

„Желая да съм жив и здрав, и да не остарявам, за да мога да си изхарча парите“, шегуваше се той.

Димитър си бе избрал да получава част от парите всеки месец в продължение на 20 г., вместо да вземе цялата сума. Казваше, че изпитва страх заради печалбата: „В България няма нищо сигурно“. И се оказа жив пророк на самия себе си. Преди 4 години Националната лотария на Васил Божков приключи. Той избяга за Дубай, а държавата започна да го преследва. Допреди това кандидат-милионерите у нас купуваха ежедневно около 500 000 билета и търкаха като изоглавени с надеждата да станат милионери.

Уви, съдбата се усмихна на малцина, но тяхната радост бе краткотрайна. Тогава 61-годишният шофьор от Ямбол, ударил рекордния за България джакпот, уж щеше да взима по 500 000 лв. на година в продължение на 20 г. Какво е взел до 2019 г. той си знае, знае се обаче че след слагането на край от държавата на лотарията на Божков никой от печелившите не е взел и лев от полагащото му се и едва ли и някога ще вземе.

Днес чичо Митко е пенсионер и вече не е ерген. Намерил си е сгодна жена, която му готви, чисти и го пере. Двамата си живеят в родния му Ямбол и няма никаква следа по него, че преди 6 лета спечели толкова много пари.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Паника в Румъния! Черната пантера е преплувала Дунав

Паника в северната ни съседка. Румънци са сигнализирали за мистериозно диво животно, което се е появило в пограничните с България райони.

На спешния телефон 112 са подадени два сигнала през уикенда за голяма черна котка, забелязана в окръг Журджу, съобщава „Аджерпрес“. Уточнява се, че може да е от семейство пантери и да става въпрос за същото животно, което се издирва в Шуменско,съобщават от btvnovinite

Първото обаждане е направено в събота, 29 юни, около 15:55 ч., когато мъж забелязал подозрителни следи край село Пуиени. Той бил убеден, че следите са от черната пантера, която в последните дни е предизвикала тревога сред властите от българската страна на границата. 

Макар полицията да пристигнала бързо на място, не открила никакви следи от хищника.Постъпил и втори сигнал — този път през нощта на 29 срещу 30 юни, от района на квартал Истру в град Журджу. И при тази проверка обаче от животното нямало и следа.

Жандармерията и полицията в Журджу остават в повишена готовност, а местните живеят в тревога. Румънските медии пишат, че най-вероятно дивата котка е домашен любимец на влиятелна фигура от българската организирана престъпност, която е избягала преди няколко дни. 

„Това клето животно вероятно ще влезе или в някой зоопарк, или ще бъде отстреляно. Не виждам добри дни за него“, смята той

В деня, в който е подаден първият сигнал в Румъния – 28 юни, в България отпаднаха въведените ограничителни мерки в Шуменското плато, след като издирвателната акция беше безуспешна. За първи път у нас се заговори за хищника на 19 юни, след като беше заснет на видеоклип  с телефон

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-хубавият и магнетичен мъж в София, по когото въздишаха жените, си отива забравен/Видео/

Най-хубавият и магнетичен мъж в София – така ще го запомнят приятелите. Бурни компании, вицове до среднощ, песните на Висоцки. На 10 август се навърши годинина от смъртта на актьора Володя Смирнов (1942-2000), изиграл незабравими роли в киното – в „Най-добрият човек, когото познавам“, „Сбогом, приятели“, „Последна проверка“, „Антихрист“.

Володя Смирнов идва в България през 1966 г. по любов. Красив, талантлив чаровник, със сините си очи и трапчинка на брадичката подкосяваше коленете на всяка гимназистка. Създаде паметни роли, отиде си обиден и неразбран.

Той не познава родителска ласка, разказва преди време неговата близка приятелка Антония Каракостова. Роден е на 22 юни 1941 г., когато фашистка Германия напада Съветския съюз. Ражда се в Черногорск – град в Красноярския край на Русия, от майка Марина Павловна Смирнова – пътуваща певица на романси. Никога не е виждал баща си освен на снимка. Баща му Николай Смирнов е военен летец и загива в Сталинградската битка. Володя е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на баща му. Късно се запознава с майка си, след упорито и дълго издирване.

През 1961 г. Владимир Смирнов е приет в Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография. След дипломирането си е поканен в трупата на великолепния тогава Ленинградски театър на Ленинския комсомол. В същия този първи негов театрален сезон – 1965-1966 г., в Ленинград гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. След техния спектакъл се запознава със Силвия Спасова – дъщеря на голямата оперна певица Виргиния Попова. 

Последва пламенна любов. През лятото на 1966 г. Володя идва в България, жени се и следва съпругата си по нейното разпределение в Шумен, Враца и Толбухин (Добрич). Дебютира на българска сцена в ролята на Таланов от „Нашествие“ на Л. Леонов, като първите действия играе на руски, а последното на български език. През сезон 1969-1970 е поканен в Народния театър за младежта. Там за две десетилетия изиграва поредица от паметни роли, сред които Д’Артанян в „Тримата мускетари“ и Вълка от мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“. Голямата си популярност Володя Смирнов получи с филмите на Шаралиев „Сбогом, приятели“ и „Най-добрият човек, когото познавам“ на Шарланджиев.

През 1990 г. започна т. нар. театрална реформа, когато националнозначими театри бяха лишени от талантливи творци. От Народния театър за младежта бяха освободени редица артисти, сред които и Владимир Смирнов. От което той бе силно огорчен. Повече от три години е безработен и само шест месеца получава жалки социални помощи. Уволнения, завист, подмятания за акцента му, съчетани с личната му непримиримост, го превръщат в зависим от алкохола.

През 1997 г. претърпява инсулт. „Възстановяваше се бавно и упорито. Без средства за скъпите лекарства и рехабилитации. Най-близките приятели бяхме с него, както той е бил с нас в трудни и щастливи дни“, разказва Антония Каракостова.

Страшна за актьора става забравата – телефонът му не звъни. От гилдията не се обажда никой с изключение на Иван Налбантов, Вихър Стойчев, Мая Бабурска, Явор Спасов./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина престъпникът, вдъхновил теорията за „Стокхолмския синдром” който добива световна популярност през 1973 г. след обир на банка

 

Снимка: Трима от четиримата заложници и Кларк Олофсон, БТА

По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му.

Един от двамата престъпници, замесени в отвличането, което даде на света термина „Стокхолмски синдром”, е починал на 78 години, съобщи семейството му.Кларк Олофсон, който добива световна популярност през 1973 г. след отвличане и обир на банка в шведската столица, си е отишъл след продължително боледуване, обяснява онлайн изданието Dagens ETC.По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му, защитавайки действията им, докато стават все по-враждебни към полицията отвън.

Случаят дава името на психологическо състояние, при което жертви на отвличане развиват привързаност към похитителите си.

Какво е Стокхолмски синдром?

Известната обсада на банката е предизвикана от друг мъж - Ян-Ерик Олсон. След като взема трима жени и един мъж за заложници, той иска Олофсон, с когото се е сприятелил в затвора, да бъде доведен в банката.

Шведските власти изпълняват искането му и Олофсон влиза в банката, която е обградена от полиция.

Години по-късно, в интервю за вестник Aftonbladet, Олофсон твърди, че е бил помолен да действа като вътрешен човек, за да пази заложниците, в замяна на по-ниска присъда, но обвинява властите, че не спазват споразумението.

Олофсон убеждава една от заложничките - Кристин Енмарк, да се обади на шведския премиер по телефона от името на похитителите. Тя моли да ѝ бъде позволено да напусне банката с похитителите в бегачка, казвайки: „Напълно вярвам на Кларк и на обирджията… Те не са ни направили нищо”.

Тя добавя: „Напротив, бяха много мили… Вярвайте или не, но си прекарахме много добре тук”.

По време на няколко телефонни разговора Енмарк казва, че се страхува полицията да не нарани похитителите и непрекъснато защитава действията им.

В мемоарите си тя пише за Олофсон: „Обеща ми, че няма да ми се случи нищо, и аз реших да му повярвам. Бях на 23 години и се страхувах за живота си”.

Заложническата криза приключва след шест дни, когато полицаи проникват през покрива и използват сълзотворен газ, за да обезвредят двамата мъже.

Първоначално заложниците отказват да напуснат похитителите, тъй като се страхуват, че полицията ще ги застреля. По-късно заложниците отказват и да свидетелстват срещу Олофсон и Олсон.

Експерти оттогава спорят дали Стокхолмският синдром е реално психично състояние, като някои твърдят, че това е механизъм за справяне с травматични ситуации.

Терминът е въведен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Бейерот, за да обясни привидно ирационалната привързаност на някои заложници към похитителите им.

Теорията добива широка популярност на следващата година, когато наследницата на калифорнийски вестник Пати Хърст е отвлечена от революционни бойци.

В подкаста Sideways на BBC през 2021 г. Енмарк отхвърля понятието Стокхолмски синдром, казвайки: „Това е начин да обвиниш жертвата. Направих всичко, което можех, за да оцелея”.

Олофсон е рецидивист и прекарва по-голямата част от живота си в затвора. Последно е освободен през 2018 г. след присъда за престъпление, свързано с наркотици, в Белгия.

През 2022 г. актьорът Бил Скарсгард го изиграва в сериала на Netflix - Clark.

Източник:nova.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха кой е тайният собственик на пумата от Шумен

Собственикът на най-голямата фирма за производство на асансьори в страната – бизнесменът Владислав Кипров, е тайният собственик на мистериозната пума, хвърлила в паника цял Шумен и предизвикала бурен медиен и обществен интерес. Местните власти въведоха пълна забрана за достъп до територията на природния парк Шуменско плато, след като черният хищник бе заснет там. Бе активирана дори и електронната система за предупреждение „БГ алерт“, а повече от 100 души – жандармерия и горски специалисти от варненския зоопарк и ловци, се включиха в издирването на екзотичното животно.

На фона на мащабната и скъпоструваща акция по залавянето на пумата прави впечатление липсата на желание от страна на МВР и Дирекция „Национална служба за защита на животните“ в Министерството на околната среда и водите да установят кой е собственикът на черния хищник. Внасянето, придобиването, продажбата и отглеждането на диви котки в България от частни лица, е строго забранено.Няколко независими източника разкриват, че собственикът на избягалата пума е добре известен на местната власт и полицията в Шумен, но заради влиянието и богатството му всички се правят, че не знаят за неговия екзотичен „домашен любимец“.

Пумата е внесена нелегално у нас от Перу още миналата есен по поръчка на шуменския бизнесмен Владислав Кипров, чието дружество „Лифтком“ е най-големият производител на асансьори в България и продава асансьори, ескалатори, движещи пътеки и механизирани стълбищни платформи в 15 държави в Европа и по света.

Познати на Владислав Кипров разказват, че 55-годишният баровец отглежда в двора на имението си в Шумен не една, а две пуми, за които е изградил специални клетки. Ексцентричният милионер отделял огромни средства, за да храни дивите зверове, като в менюто на пумите влизали зайци, кокошки, малки агънца и прасенца. Според мълвата в Шумен едно от странните хобита на Владислав Кипров било да пуска в клетките на двете си пуми живи животни и да наблюдава превъзбуден как хищниците ги убиват и изяждат.„Единият от хищниците се казва Багира, а другата пума е кръстена на дъщеря му Моника. Не ми е известно коя точно от двете котки е избягала, но това не се случва за първи път. През пролетта пантерата Багира успя да прокопае дупка и да избяга от клетката си, но тогава я заловиха бързо и малцина научиха за инцидента. Сега обаче цяла България разбра за незаконното отглеждане на екзотичния хищник и Кипров ще трябва да се раздели с него“, разказа запознат с тайните домашни любимци на асансьорен бос №1 в страната. Според думите му Владислав Кипров със сигурност вече е изнесъл от двора на имението си и е укрил при някой свой доверен човек и другата пума, която незаконно притежава и отглежда.

„Чувал съм, че е платил общо 50 000 евро, за да му доставят двата хищника, които идват от Перу. Как и от кого дивите котки са внесени в България – не зная, но в града върви усилен слух, че контрабандата на пумите е минала през Турция и дивите животни са доставени нелегално с камион от южната ни съседка. Шефът на полицията в Шумен Георги Гендов и кметът Христо Христов не може да не знаят, че Владислав Кипров притежава пуми за домашни любимци – та те са чести гости в къщата му, със сигурност са виждали хищниците с очите си“, категорични са запознати от Шумен. Те са на мнение, че е редно поне Кипров да заплати всички разходи по мащабната издирвателна акция, макар да не вярват, че баровецът ще си признае доброволно, че е нарушил закона, купувайки пумите от черния пазар за екзотични животни.

„Дори и да тръгне разследване на случая, пешкира ще опере някой от доверените му служители, който ще поеме вината вместо началника си“, убедени са в Шумен, където темата е особено актуална.

Фирмата на Кипров – „Лифтком“, е основана през 2001 г. и оттогава досега е произвела и въвела в експлоатация над 5000 асансьора, 400 ескалатора и над 300 платформи за инвалиди. Активите му се оценяват на над 50 млн. лева.Въпреки мащабния бизнес, който развива, Кипров страни от светския и публичния живот и е слабо познат за широката общественост. Негови близки го описват като „странна птица“ с причудливи хобита и решението му да си внесе контрабандно от Перу две пуми, за да ги отглежда като домашни любимци, затвърждават репутацията му. Бизнесменът бил доста отдаден на семейството си и също така обичал дивите животни.

Източник: Уикенд

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Създателят на филма"Ну, погоди"- Вячеслав Котьоночкин и любопитни неща за сериалчето от нашето дество

 

За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).

„Ну, погоди!“ е съветски анимационен сериал (по- късно руски) на московското студио „Союзмультфильм“ с режисьор Вячеслав Котьоночкин (по- късно сменен със Алексей Котьоночкин) , създаден и излъчван в периода 1969 – 2006 г.

Анимационната поредица разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява.

Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други епизодични и второстепенни персонажи, като Хипопотамът, Свинята, Козелът и т.н. В сериала героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълка) (17 и 18 епизод използват архивни гласови записи с него) и Клара Румянова (Заека), които са после заменени от Игор Христенко и Олга Зверева в 19 и 20 епизод. Първият епизод е създаден на 14 юни 1969 г., докато последният е създаден на 21 ноември 2006г.

За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт). По-късно Вълкът също казва или „Ну, Заяц! Ну, погоди!“ или „Ну, Заяц, погоди!" или само "Ну, Заяц!" (с изключение на 7 епизод в началото, където Капитанът Морж го изрича, вместо Вълка).

През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2006 г.) са създадени в Русия по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е Алексей Котьоночкин.

Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов от 1 до 18 епизод (17 и 18 епизод са направени след смъртта му и са използвани стари архивни записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"). В последните два епизода Вълка е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.

Началната песен на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Дек (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в началните надписи и не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.

На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).

Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г. на базата на Nintendo Game & Watch) е с героите от „Ну, погоди!" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, а понякога се показва и Заекът. От „Софтклуб“ са издадени 6 компютърни игри, посветени на сериала:

Погоня (Отвличане) (2002)

Круглый счёт (Кръгла сметка) (2002)

Песня для зайца (Песен за Заека) (2003)

Догонялки (Гоненица) (2005)

По следам зайца (По следите на Заека) (2010)

На стадионе (На стадиона) (2017)

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.

Компютърна игра „Ну погоди!“

Електронна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета от 1 долар с образите на Вълка и Заека.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един от старите кръчмари на София разказва за боса на ВИС Васил Илиев интересни неща

 

Легендарният подземен бос Васил Илиев е респектирал полицаите с бухалка – това призна пред „България днес“ един от най-старите кръчмари в София – чичо Киро.

Той държи малко ресторантче на ул. „Будапеща“ в центъра на столицата вече повече от 40 години. Ресторантьорът признава, че често е обслужвал боса на ВИС в своето заведение в годините на прехода.Двамата дори се сближили, а чичо Киро още пази спомени от най-големия бос на ъндърграунда за онова време. Васил Илиев бе ликвидиран на 25 април 1995 година пред своето заведение „Мираж“.„Няколко пъти съм бил в заведението на Васил Илиев „Мираж“. Познаваме се още от преди това. Познавах много борци. 

Веднъж сядаме на една маса, ядем, пием и искаме сметката. А сервитьорът ни показва една тъмна маса в дъното и казва: „Шефът е там и казва, че всичко е за негова сметка“. След това Васко дойде и каза: „Отвън ви чака една жигула, качвате се и ще ви закара където искате“. Аз тогава все още нямах кола и приех“ – разказва чичо Киро

Той няма да забрави как хората на Васил Илиев са респектирали полицаите в онези години, пише разкрития.

„Качихме се в жигулата и още след 200 метра ни спряха катаджии. Искат документите, а шофьорът се обърна и извади изпод седалката една огромна бухалка. Каза за кого работи, а полицаят отвърна: „Лека вечер ви пожелавам, момчета!“ – спомня си чичо Киро.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Плажовете през 80-те години бяха места на безгрижие, забавления и социални взаимодействия

Това беше десетилетие, в което хората се наслаждаваха на простите удоволствия на живота, а плажът беше едно от тези места, където времето сякаш спираше.

Мода на плажа

Модата на плажа през 80-те години беше ярка и цветна. Хората често носеха *неонови бански костюми, които бяха в различни крещящи цветове като розово, зелено и жълто. Шапките с широка периферия и големите слънчеви очила бяха неразделна част от плажния стил.

Популярни плажни аксесоари

- Чанти от слама: Те бяха не само практични, но и стилни.

- Плажни кърпи с шарки: Кърпите с ярки шарки и мотиви бяха много популярни.

- Гривни и колиета от миди: Тези аксесоари бяха символ на лятната безгрижност.

Забавления и дейности

Плажовете бяха сцена на разнообразни забавления и дейности. Хората играеха волейбол на плажа, хвърляха фризби и се наслаждаваха на слънчеви бани. Музиката също играеше важна роля на плажа, като хората носеха своите портативни касетофони и слушаха популярни песни от това време.

Популярни плажни игри

- Волейбол

- Фризби

- Плажен футбол

Социален живот

Плажът беше място, където различни социални групи се срещаха и обменяха истории. Това беше време, когато хората се запознаваха по-лесно, обменяха контакти и изграждаха нови приятелства. 

Заключение

Плажовете през 80-те години бяха място на радост, мода и социални взаимодействия. Независимо дали става въпрос за модата, игрите или социалния живот, това десетилетие остави траен отпечатък в сърцата на хората, които го преживяха.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Казармата ме промени към по-добро и ме научи на 5 много важни неща

Казармата по време на социализма беше задължителна част от живота на всеки млад мъж в България. Въпреки че много хора я възприемаха като тежък дълг, тя имаше и положителни страни, които допринесоха за личностното развитие и израстване. Ето какво научих и как се промених към по-добро благодарение на този период в живота си.

Дисциплина и отговорност

Едно от първите неща, които научих в казармата, беше дисциплината. Всекидневните задължения и строго определената рутина ме научиха на отговорност и точност. Разбрах как да планирам времето си по-ефективно и да изпълнявам задачите си с внимание и старание.

Работа в екип

Животът в казармата ме научи да работя в екип. Наложи се да се науча да се доверявам на другите и да се справям с различни характери. Тези умения ми помогнаха да се адаптирам по-лесно в различни социални и професионални ситуации след това.

Справяне с трудности

Казармата ме изправи пред много предизвикателства, както физически, така и психически. Научих се да преодолявам трудностите и да намирам решения дори в най-тежките ситуации. Това ми помогна да развия устойчивост и самоувереност, които ми бяха от полза през целия ми живот.

Уважение и толерантност

Животът с хора от различни социални и културни среди ме научи на уважение и толерантност. Научих се да ценя различията и да се отнасям с разбиране към другите. Това ми помогна да изградя по-добри взаимоотношения с хората около мен.

Лидерски умения

Казармата ми предостави възможността да развия лидерски умения, като често ми се възлагаха отговорности, които изискваха вземане на решения и ръководене на групи. Това ми помогна да се почувствам уверен в способността си да водя и мотивирам другите.

Въпреки трудностите и предизвикателствата, казармата ме научи на много важни уроци и ме промени към по-добро. Тя ме подготви за живота и ми даде увереността да се справям с всяка ситуация, която се изправя пред мен.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Оперативният щаб с извънредно изявление за хищника в Шумен

 

Оказа се, че животното обикаляло платото в продължение на седмици

Оперативният щаб дава извънредно изявление заради ситуацията с хищника в Шумен. За краткото време на издирване досега е установено, че животното вече е изградило навици на територията от природния парк и това не е станало в рамките на 2-3 дни.

Открити са следи, които доказват присъствието му поне от няколко седмици. Животното се е установило в района и не действа като животно излязло от клетка преди 2-3 дни.

"Ако очаквате да го хванем за ден, това не може да се случи, Усложнява се ситуацията, защото навиците му са на диво животно. Хора, не приемайте с присмех цялото това нещо. От социалните мрежи виждам, че е забавно", коментира един от експертите, който допълни:

"Вчера обикаляхме природния парк и забелязахме млади момчета и момичета, някои по двойки, тичаха из гората. Става въпрос за голямо животно. Това е един хищник, може да нападне всеки един момент. Котката напада без жертвата да разбере. Ловува в засада. Храни се на територията на природния парк. Намерени са останки от животни. Има сведения за изчезнали домашни животни, които навлизат на територията на парка. Има пресни следи. Нещото, което доказва присъствието му от по-дълго време тук, е и клип, който стигна до нас снощи. Той бе разпространен в социалните мрежи и през април месец. Направен е от дървосекачи в района на Исперих. По силуета на бягащото животно стигаме до извода, че може би става въпрос за същото животно".

Това не е домашен любимец. Става въпрос за животно, което оцелява по естествен начин. Преминаването на такава голяма територия, установяването му тук, показва, че тук намира перфектният хабитат и условия за живот.

Той призова гражданите да оставят експертите да си свършат работата.По думите му трябва време, за да бъде заловено животното.

Думата взе и г-н Гелов: "В допълнение, това, което мога да кажа, предвид фактите, които излизат от работата на специалистите, е, че Регионална дирекция по горите ще издаде заповед за ограничаване на достъпа до цялото шуменско плато", писа Флагман.бг.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1961 г.тя създава образа на една от емблемите на БНТ куклата Педя човек - лакът брада

В своята кариера има над 80 роли в театъра. Също така участва в различни радио поредици и пиеси. В периода 1992–1997 г. е директор на Кукления театър в София.

През 1961 г. създава образа на куклата Педя човек - лакът брада, герой от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи. На 24 април 2011 г. Педя човек – лакът брада навършва 50 години от съществуването си в телевизионния ефир. След любимата поредица, гласът на куклената актриса става толкова популярен, че я канят в много телевизионни детски програми, като „Кукленият град“ (1964).

Рачева понякога се занимава и с дублаж на филми и сериали.

Педя човек – лакът брада е българско телевизионно предаване, поредица за деца, излъчвана по БНТ в периода от 1960-те до 1990-те в часовете, предназначени за Лека нощ, деца.

Гласът на малкото човече с дълга бяла брада е на актрисата Слава Рачева. С това предаване се свързва и името на известния български говорител Никола Филипов. От малкия екран кукленото човече разказва интересни приказки на малките палавници за лека нощ. 

Повечето от сюжетите са взети от народния фолклор. Всяко предаване започва с песента „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар! Имам шарено елече, а в торбата − скъп товар!“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Наказаха я жестоко и накрая е разстреляха. Днес никой не я помни и паметника й махнаха даже

Пенка Михайлова е българска партизанка, родена на 14 декември 1914 г. в град Тетевен. През 1934 г. се премества в София. Член е на есперантския хор на печатарския хор „Гутенберг“. В началото на Втората световна война става кондуктор по трамваите, но скоро е уволнена като „неблагонадеждна“. Заподозряна е в комунистическа дейност и е изпратена през 1941 г. в концлагера „Св. Никола“. През 1943 г. е освободена.

След като се връща в София, работи като партиен отговорник на сектор в Индустриалния район на Българската работническа партия (БРП). Член е на Районния комитет на БРП. По това време тя поддържа постоянна връзка с партизаните от отряд „Чавдар“ и е тяхна вярна ятачка.

През януари 1944 г. става партизанка в отряд „Чавдар“. По-късно е прехвърлена в отряд „Христо Михайлов“, 12-а въстаническа оперативна зона. В този отряд са нейния брат и по-малката и сестра.

Заловена е в село Соточино (тогавашен Михайловградски окръг). Разкарвана е в Берковица, София и Новоселци (Елин Пелин) и е жестоко инквизирана. Разстреляна е в местността Голо бърдо, Радомирско.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя си отиде от този свят през 2005 г. Беше само на 51, и просто заспа. Тъжната история на една българска актриса в САЩ

Тъжна е съдбата на българската актриса Мариана Пенчева Димитрова, която е родена на 28 май 1954 година в с. Козаревец, Горнооряховско.

Професионалния си път започва на русенска сцена Драматичен театър „Сава Огнянов“ (1976 – 1978). По това време Мариана живее със семейството си в Русе. Родителите й са с корени от Голямо Враново, Русенско, където и до днес си спомнят за тях с добри чувства.След като завършва гимназия, Мариана вече твърдо е решила да кандидатства във ВИТИЗ. Пристига в София, без никой да я познава. „Със своя русенски диалект и закръглени бузки влязох от раз“, пише по-късно Мариана Димитрова в книгата си „Американски синдром“.

Мариана Димитрова се снима в над 30 български филма, сред които „Присъствие“, „Осъдени души“, „Самодивско хоро“, „Мъжки времена“, „Бъди благословена“, „Почти любовна история“, „Дами канят“, „Елегия“ „Скъпа моя, скъпи мой“ и „Трака-трак“.

Член е на СБФД (1979) и САБ.

Успява да се утвърди и на професионалната театрална сцена в САЩ, след поканата на „Олд Глоуб Тиътър“ в Сан Диего за изпълнение на главната роля в спектакъла „Света Петдесетница“ от Дейвид Еджър. Договорът за тази роля я прави член на Профсъюза на американските актьори, което до онзи момент не е присъждано на български актьор.

Докато живее в Щатите, Мариана написва и книгите „Американски синдром“ и „Любопитните пътешественици“.

От 1997 г. до смъртта си през 2005 г. живее в Сан Диего, САЩ, с третия си съпруг Игор Куценок, който е психиатър, и двете си деца – Александра Куценок и Иво Димов, син на първия ? съпруг Продан Димов.

Самоубива се като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.

Смята се, че причината за фаталното решение на актрисата е фактът, че синът й Иво Димов е бил наркоман, силно пристрастен към хероин. Освен това бракът на Мариана с Игор Куценок не вървял особено добре. Двамата имат доста тежки взаимоотношения, което тормозело актрисата.

След трагедията с майка си, Иво Димов започва наистина да се бори с порока. С подкрепата на няколко свои приятели в Сан Диего, успява да пребори наркотиците. Днес Иво е напълно чист и работи като терапевт в клиника „Хенли”, където помага на заможни американци да борят зависимостите си.

Иво е син на Продан Димов, първият съпруг на майка му Мариана. Двамата се женят, докато тя още е студентка в НАТФИЗ. По-късно актрисата се влюбва в режисьора Едуард Захариев и се развежда с бащата на Иво. Захариев и Мариана Димитрова имат щастлив брак цели 16 години.

По време на снимки в суходолската клиника за лечение на зависимости, актрисата среща третия си съпруг – психиатъра Игор Куценок. Двамата решават да емигрират в САЩ през 1997 г. Две години по- късно, Иво отива да живее при тях в Сан Диего. Младежът вече е зависим от дрогата.

Мариана Димитрова се хвърля с всички сили да спасява сина си. Усилията й имат кратък успех. За известно време Иво спира с хероина , но после пак продължава. В деня на самоубийството на майка си, Димов е друсан и се въргаля по плажа на Сан Диего. Синът наркоман обаче не е единствената тревога на трагично загиналата актриса. Бракът на Мариана с Игор Куценов не върви особено добре. Двамата имат доста тежки взаимоотношения, което тормози актрисата.

След самоубийството на Мариана, психиатърът се жени повторно и създава ново семейство. Бащата на Иво обаче, Продан Димов, умира два месеца след трагедията с бившата си съпруга.

Останал без никакви близки в чужда страна, съдбата на Иво изглежда предопределена. Приятели на майка му обаче се намесват и му помагат веднъж завинаги да откаже наркотиците.

Родни сценаристи вкарват драмата с Иво във филма „Седем часа разлика“

В последната серия на последния сезон „7 часа разлика“ лъсва повече от всякога драмата на актрисата Мариана Димитрова. Истинският случай с нея допринесе за финалния успех на сериала. Автор на сценария е Милена Фучеджиева. Нейният житейски образ служи за прототип на героинята Оля, майка на наркоманчето Явката. Само най-приближени до сценаристката знаят за приятелството й със звездата от „Мъжки времена“ и „Скъпа моя, скъпи мой“. Дори в началото на филма изрично се изписва, че персонажите са вдъхновени от реални лица.

Самоубива се като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първият камион на завод „Мадара“ е проектиран в България през 1951 година

От 1950 до 1964 г. Шумен се нарича Коларовград, но името КАЗ (Коларовградски автомобилен завод), с което по същото време е известен автомобилния завод, не е използвано официално като съкращение, въпреки че емблемата с тази абревиатура стои върху първите прототипи на  камиони, изработени там (подобна идея по принцип е обсъждана като възможен вариант, но е отхвърлена, тъй като съвпада с името на съветските камиони КАЗ „Колхида“, правени в Кутаиси). До 1965 г. заводът носи името ДМЗ, след това за кратко е Автомобилен завод, а от 1967 г. – ЗТА.

При разработката на първите прототипи основната цел е създаването на нова кабина с вътрешно разположение на двигателя, с което се увеличава дължината на товарната платформа при запазване разпределението на натоварването по оси. Всички прототипи са изработени на шасита ГАЗ-51А, а цветът им е или сиво-бял или песъчлив (какъвто е и при оригиналния ГАЗ).Разработка на този тип автомобили с оглед тяхната подготовка за серийно производство обаче е прекратена сравнително скоро, тъй като по същото време ГАЗ спира производството на ГАЗ-51А, а „Мадара“ от своя страна не разполага с необходимите щамповъчни мощности за производство на кабини.

Въпреки че голяма част от възлите на опитните образци като двигател,  скоростна кутия, преден и заден мост и др. са взети от съветския камион, има и някои оригинални компоненти като кабината, рамата, кормилната уредба, преводите на педала на съединителя, резервоарът за гориво, тегличът и др. Управлението на скоростната кутия е дистанционно, а превключването на скоростите се осъществява с лост, изведен на волана, както при леките коли. Този начин на управление на скоростната кутия, който също е разработка на заводските инженери в Шумен, е новост за тогавашните товарни автомобили.

Първият прототип КАЗ (на снимката горе) е показан за първи път пред обществеността на град Шумен по време на манифестацията по случай 7 ноември 1959 г. На 1 май 1960 г. заводът манифестира с втори прототип на самосвал КАЗ, като и в двата случая отговорен конструктор е инж. Изак Яков.Автокъщи наблизо

Третият заводски прототип от 1961 г.

В началото на януари 1961 г. е изработен третият прототип на 3-тонен товарен автомобил КАЗ с отговорен конструктор инж.Димитър Дамянов. За разлика от другите два, кабината му е триместна и много по-удобна. Собственото му тегло е с 270 кг по-ниско от това на ГАЗ-51, който е със същата товароносимост, въпреки че каросерията на българския прототип е с 450 мм по-дълга. Кабината на автомобила може да се завърта около два шарнира, което улеснява ремонта на двигателя, оборудвана е с отопление и има много по-добра видимост благодарение на панорамните стъкла. Чертежите на новия автомобил са изработени в Конструктивния отдел на завода, а самият прототип – от колектива на Прототипния участък.

Последният предложен от завода прототип на 3-тонен камион, наречен „Рила-7“, който е завършен през 1967 г., се отличава с много модерен за времето си дизайн, но по-нататъшната му разработка е спряна на ниво Министерски съвет от икономически съображения. С това приключват и опитите на заводските конструктори за създаването на оригинален български камион. От същата година в Шумен започва производството на ГАЗ, а скоро след това и на LIAZ.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дизел Д 2900: първият изцяло български двигател произвеждан през 70-те

Решението за производство на български двигатели по лиценз на британската фирма Perkins не е прието еднозначно. 

Още в края на 60-те години, когато е подписан лицензният договор, има много критици, които недоумяват защо не е избрана друга, например западногерманска фирма, защо трябва да се усвоява техническа документация, разработена в друга метрична система, чието адаптиране неминуемо ще доведе до грешки и усложнения и т.н. 

Решението обаче е взето окончателно, и така, независимо от очакваните трудности, технологията е усвоена, като не след дълго на тази база се появяват и първите оригинални български разработки.

През 70-те години специализираният завод ВАМО във Варна вече произвежда богат набор от бързоходни дизелови двигатели с ефективна мощност от 30 до 110 кВт (40 – 150 к.c.). 

Основните модели на 3-, 4- и 6-цилиндрови двигатели, са предназначени за задвижване на мотокари, автомобили, трактори, селскостопански машини, електрогенератори и др. Тяхното производство обаче е свързано с редица трудности поради липсата на унификация. 

Докато базовият четирицилиндров Д 3900 е диаметър на цилиндъра 93,4 мм и ход на буталото 127 мм, то при трицилиндровия Д 2500 диаметърът на цилиндъра е 91,47 мм при запазване на същия ход на бута­лото. Освен това трицилиндровият двигател е с вихрокамерно смесообразуване, докато базовият е с непосредствено впръскване.

Между шестцилиндровия Д 5800 и базовия двига­тел също има някои разлики. Въпреки, че размерите на цилиндрите са еднакви, горивните камери, разположени в буталата са със съвсем различна кон­фигурация. По различен начин става и задвижването на горивонагнетателната помпа и на останалите спомагателни агрегати.

Всичко това налага разработването на нови 3-цилиндрови и 6-цилиндрови двигатели, които да бъдат напълно унифицирани с базовия 4-цилиндров двигател.

Тази сложна задача е успешно решена от инженерния екип на секция „Двигатели с вътрешно горене“ към Лабораторията по двигатели и автомобили в София. 

В края на 70-те години там е създаден изцяло новият трицилиндров двигател Д 2900, който се отлича­ва от останалите само по броя на цилиндрите. Той показва много добри технико-експлоатационни качества и надеждност, които са потвърдени и при хомологационните изпитания, проведени от британската фирма Perkins.

Неговият висок потенциал е демонстриран и в реални условия, след като един такъв агрегат е монтиран на трактор Massey Ferguson, който е подложен на серия от сложни тестове, проведени също в Англия.

Трицилиндровият двигател ВАМО Д 2900 е с директно впръскване на горивото, работен обем 2900 куб. см (диаметър на цилиндъра 98.4 мм, ход на буталото 127 мм) и ефективна мощност – 40 кВт (55 к. c.) при 2500 об/мин. Производството му се извършва на същите технологични линии, на които се изработ­ва и четирицилиндровият двигател Д 3900.

Предназначен е основно за вграждане в мотокари, колесни трактори и строителни машини.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първият български световен шампион в спортната история на България

От 1 до 3 юни 1957 г. в Истанбул, Турция, се провежда третото Световно първенство по борба свободен стил.

Националният отбор на България има представители във всички категории. На 2 юни родният ни представител в категория „полутежка“ Петко Сираков става световен шампион, след като конкурентите му не успяват да го настигнат по точки до края на състезанието. 

С титлата си в категорията до 87 килограма Сираков става първият български световен шампион не само в борбата, но и в спортната история на България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво никога не трябва да правим на гробищата

 

Не се обръщайте, ако чуете шепот – сенки на покойници ви примамват

Гробището – това е не просто място, където телата на починалите намират покой. То е прагът между два свята, където живите стъпват неволно в територията на мъртвите, често без да осъзнават какво нарушават. В тази свещена тишина се крият сенки, спомени и нещо още по-дълбоко – една невидима сила, която бди и помни. Има действия, които никога, при никакви обстоятелства не бива да се извършват на гробище. Не защото някой ще те види, а защото нещо ще те усети. И ще те последва.

 

Първото и най-важно правило: никога не се обръщайте, ако чуете нещо зад себе си. Не е вятър. Не е животно. Ако сте сами и чуете шепот, стъпки или лек смях сред надгробните камъни, просто продължете да вървите. Легендите разказват, че мистериозни сенки на непознати покойници искат да ви примамят – да се озърнете, да ги погледнете. В този момент, ако ги видите, те виждат вас. И тогава вече не можете да ги изгоните. Те ще вървят с вас, ще спят в краката на леглото ви, ще дишат до вас нощем, ще те гледат в огледалото зад гърба ви, когато мислите, че сте сам.

 

Никога не трябва да се ходи на гробище след залез слънце, освен ако не сте готови да загубите нещо от себе си. В нощта сенките се удължават, а това, което е под земята, се движи по-близо до повърхността. Старите хора казват, че след полунощ мъртвите могат да се изправят. Не като плът, а като присъствие, което прониква в кожата и ума. Чувството за хладина, за присъствие, за нечие дихание зад врата – това не е фантазия. Това е предупреждение. А ако чуете някой да произнася името ви и го разпознаете, но знаете, че този човек е мъртъв – не отговаряйте.

 

Никога не вземайте нищо от гробище – дори цвете, камъче, или пръст. Всичко в гробището е част от договора със смъртта. Отнемайки го, вие го нарушавате. Във фолклора се разказват случаи на хора, които са занесли у дома си земя от стар гроб, за да „тестват“ вярвания. Скоро започват да сънуват един и същ сън – студена, мъртва ръка ги хваща за глезена, дърпа ги надолу, в тъмното. И всяка нощ сънят става по-реален. Един от тях се събужда с пръстови отпечатъци около глезена си. Друг никога не се събужда.

 

Не седете дълго върху гроб, особено ако не познавате покойника. Мястото е белязано и ако прекарвате прекалено много време върху него, може да привлечете нещо към себе си. Вярва се, че самотните души търсят нов дом, ново тяло, нов глас. Те обичат онези, които са слаби, тъжни или не вярват в нищо. И влизат през пукнатини в душата – незабележимо, с обещания за спокойствие. Но нищо не е каквото изглежда.

Не оставяйте след себе си свещ да гори и не казвайте името на мъртвия на висок глас три пъти подред, особено ако сте сам. Това може да отвори врата, която не можете да затворите. Смята се, че така може да извикате не само духа на човека, когото търсите, но и нещо друго, което е било приковано към него в отвъдното. А понякога това „друго“ е по-старо от всяка човешка душа. И опасно.

 

Не трябва и да ядете или пиете каквото и да е на територията на гробище. Ако оставите недоядено ядене или отворена бутилка, има риск някой „гост“ да си вземе от нея и тогава връзката вече е направена. Дори след като сте си тръгнали, той може да тръгне с вас, защото сте го поканили неволно.

 

Старите вещици казват, че гробището има „часове на кръв“ – малки прозорци от време около пълнолуние, когато земята буквално диша. Ако в този миг кажете нещо злобно, прокълнете някого или пожелаете зло, думите могат да бъдат чути от сили, които чакат да бъдат повикани. Последиците ще дойдат – като огледало, което се напуква без причина, стенен часовник, който спира в точния час на смърт, или в очите на котката, която една вечер те гледа по-дълго от обичайното.

 

Не напускайте гробището, без да кажете „Останете с мир“ или „Не ме следвайте“. Това не е просто ритуал – това е защита. Не всички души знаят, че са мъртви. Не всички искат да бъдат оставени. Ако тръгнете мълчаливо, някой може да реши, че сте го поканили. А веднъж щом влезе в живота ви, се случват необичайни неща. Първо идват шумовете нощем. После тревожните сънища.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дух на монах стряска в стара българска църква. Легенда разказва, че две деца изчезнали в подземна стая

Никой в оряховското село Габаре не помни кога точно е построена църквата „Успение на Пресвета Богородица“, която някога е носила името „Свети Николай“. По документи – някъде около 1880-а. Но старите хора казват друго. Камъните в основата ѝ били донесени от хълм над селото, където преди векове имало „нещо друго“ – несъвсем езическо, но и несъвсем божие. Църквата е с напукана мазилка и ръждясала камбана, но щом прекрачиш прага ѝ, въздухът натежава. Мирише на восък, дърво и се усеща нещо странно и обезпокоително. Някои казват, че ги пронизва студ, други – че чуват стъпки зад себе си. Но всички знаят едно: не се влиза сам вечер. И се палят две свещи – винаги две. Една за живите, една за онези, които не могат да си тръгнат,пише retro.bg

 

Най-мрачната история, която се предава в Габаре, е за монаха Теофан. Той дошъл в селото през зимата на 1923-та. Бил висок, мълчалив, с ръце, напукани от студ и молитва. Никой не разбрал откъде идва. Настанил се в празната килия до църквата, започнал да помага на попа, да служи. Не говорел много, но се молел дълго. Прекалено дълго. Понякога нощем от храма се чувал шепот, като вятър, минаващ през дупки в земята. Селяните се кръстели и затваряли прозорците. А попът… изчезнал. Сутринта на Спасовден не се появил за литургия. Намерили дрехите му сгънати на олтара, а около тях – черни петна, сякаш восък се е разлял и се е изпарил. Монахът Теофан казал само: „Господ го взе“. Но някои го чули да се моли на непознат език предната вечер, бос, с лице към стената.

 

След този ден църквата се променила. Иконите започнали да се рушат от вътрешната страна. Свещите горели по-бързо, дори новите. И се появил навикът, наложен от жените в селото – да се палят две свещи, „за да не остане някой сам в мрака“. Теофан останал в селото още година. Станал по-мълчалив, погледът му бил мрачен, дълбок, като кладенец. Разправяли, че копаел нещо зад олтара, но никой не се осмелил да провери. Докато един ден, на свечеряване, не изчезнал. Вратата на килията му била открехната, а на стената с въглен бил изрисуван кръг със странни знаци.

 

Но страшното започнало години по-късно, когато три деца влезли в църквата през нощта. Искали да търсят „подземна стая“, за която се носели слухове още от времето на Теофан. Намерили я. През отвор под олтара. Слезли. Само едното дете се върнало – нямо, с бяла коса и без думи. Живяло още година, после тихо угаснало. Оттогава входът на подземната стая е зазидан. Но всяка година, в нощта срещу Спасовден, стените на църквата излъчват странен хлад. Камбаната звънва сама. Старите хора казват, че Теофан е още там. Не в тялото си, а в камъка, в сянката под иконостаса. И духът му нощем броди из църквата и търси – не прошка, а „продължение“…/retro.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979 г. в завод „Чавдар“ е създаден прототип на градски автобус в сътрудничество с Volvo

Неговата каросерия, която е близка като пропорции до тази на междуградския модел 11 М4, е базирана на комплектно шаси на Volvo В57-55 и се отличава с опростена двуцветна окраска, седалки от градски тип и външноизнасящи се врати. 

По тази програма е изработен само един опитен образец, като при евентуално серийно производство е бел планиран износ на този модел основно за близкоизточните пазари. Конструкцията на шасито е класическа – рама, съставена от надлъжни греди, двигател, разположен отпред и директно свързан чрез сух  съединител с 5-степенна предавателна кутия, карданен вал и заден двигателен мост с хипоидно главно предаване. Но при това класическо устройство има и твърде много неща, които го отличават от останалите автобусни шасита.

Двигателят е дизелов, с принудително пълнене, 6-цилиндров, с ходов обем само 6,7 литра, но с ефективна мощност 152 кВт (207 к.с.) при 2400 об/мин и въртящ момент 70 кгм при 1400 об/мин. Литровата му мощност е 31 к.с./ литър – стойност, която при тези ниски обороти не е достигната от нито един от произвежданите в света  двигатели. Характеристиката на въртящия момент осигурява много голям коефициент на приспособяемост на двигателя – к = 1.25. С това значително се облекчава управлението на автобуса, особено по планински пътища. Предавателната кутия е механична, 5-степенна със синхронизирани предавки. Задният мост е цяла щамповано-заварена греда. Кормилният механизъм е с хидравличен серво-усилвател, който осигурява леко завъртане на волана, дори когато автобусът е неподвижен. Спирачната система е пневматична, двукръгова. Ръчната спирачка също е пневматична, с автоматично блокиране на задните колела при липса на въздух под налягане в спирачната система. Окачването се състои от полуелиптични ресори, гумени кухи тампони и хидравлични, двойно действащи амортисьори.

На външен вид и като обзавеждане каросерията на автобуса не се отличава от стандартните каросерии на градските автобуси “Чавдар 11Г5”. Специалистите от БТРВ при КА „Чавдар“ успяват в максимална степен да използват стандартни и унифицирани елементи от редовното производство, въпреки че по размери шаситата Volvo значително се различават от използвните у нас шасита Škoda RTO. Конструкцията на каросерията дава възможност за значителна гъвкавост в производството и адаптирането й към шасита с различни размери. Основните параметри на автобуса Чавдар-Volvo 11Г5 са: максимална дължина 11 260 мм, максимална ширина 2515 мм и максимална височина 3150 мм. Собствената маса на автобуса е 8800 кг, а пълната маса (с 80 пътници) – 15 000 кг.

Пътно-експлоатационните изпитания на автобуса, проведени в Лабораторията по двигатели и автомобили – София, установяват, че освен много добра надеждност, автобусът има технически показатели, които значително надхвърлят изискванията, както на нашите стандарти, така и на препоръките на Европейската икономическа комисия на ООН по автомобилен транспорт. В края на 70-те години по линия на една евентуална кооперация с шведски автобусни фирми се е предвиждало и създаването на аналогичен градски автобус, но с десен волан. До реализирането на тези проекти, които са били заложен в дългосрочния план на предприятието, обаче не се стига.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ