Tелеугоителният комплекс край Тръстеник – символ на модернизацията по времето на СОЦА в НРБ

На девети септември 1974 година страната ни отбелязва с пищни манифестации 30 годишнината от социалистическата революция. Пет дни преди това едно село в Плевенски окръг придобива статут на град. Това става със заповед 1942 от 4 септември 1974 година, когато тогавашният Държавен съвет на Народна Република България обявява Тръстеник за град. По същото време край града е открито грандиозно съоръжение – символ на модерното животновъдство в НР България. 

 На територия от близо 200 декара е построен най-модерният в страната ни телеугоителен комплекс, в който започва отглеждането на между 36 000 и 38 000 глави добитък на година. През 70-те години на XX-и век Тръстеник е сред водещите в селското стопанство населени места. Развито е не само земеделието, а и животновъдството. Разбира се, в рамките на тогавашните кооперативни структури, наричани с гръмкото название аграрно-промишлени комплекси (АПК). В района около селището се е отглеждало  множество добитък. От там са се изкупували малки телета, които после са се отглеждали и угоявали по специална технология в новоизградения телекомплекс и след като достигат необходимото тегло са се извозвали до кланиците на „Родопа” в Плевен.

 

Замисълът и изпълнението на животновъдния комплекс са били изключително мащабни за времето си. Въпреки грандоманщината, комплексът е построен с перспектива за бъдещето – производство на екологично чисти продукти. Изградени  са били 6 огромни кръгли халета за угояване на голям брой телета. Комплексът е разполагал със собствен фуражен цех и утайници за фекалните води, изградена е електростанция, която работи с биогаз,пречиствателна станция и още много екстри. Влизането е ставало при много строг пропускателен режим. Не само за да се избегнат зарази, но и заради секретността на технологиите, които са се използвали. Аграрният  комплекс е бил отделно захранван с електричество и вода, а в халетата въздухът е пречистван чрез специална вентилационна система. Животинският отпадък е бил изпомпван чрез специална станция, а храната и водата на животните е подавана чрез напълно автоматизирана система – била е пускана роботизирана хранилка, обикаляща в кръг през всички халета. 

Заради изключителната хигиена, работещите в него е трябвало да влизат само с бели престилки и калцуни. Комплексът е бил един от най-съвременните в света и е произвеждал тъй желания и до днес биопродукт.

През 1976 г. в голямата зала на административната сграда на модерния комплекс ръководството и част от работниците правят радушно посрещане на първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Той разглежда комплекса и не без гордост заявява, че е впечатлен от видяното. През 70-те Живков е сред честите посетители на Плевенски окръг. Тогава икономиката на Плевен е сред водещите в страната, а окръга е сред първенците в селското стопанство.

След 1990 г. някогашният символ на модерното животновъдство се превръща в символ на неговата разруха. Още в начало на прехода предприятието запада, а животните са изклани. Почти всичко е разтурено и ограбено. Много от халетата са разрушени до основи. Днес на техните места има само остатъци от бетон, а на места зеят дълбоките дупки на канализационната система. 

Това са руините, останали след вандалското разграбване на съоръжението в средата на 90-те години

Останали са няколко халета в самото начало на комплекса, в които през 90-те години се нанася частна фирма, занимаваща се с отглеждането на патки за черен дроб за вътрешния пазар и за Франция. Няколко са спасените складове за съхранение на зърно, но от системите за вентилация, от канализацията и дори от портала на съоръжението няма и следа. Руши се и водонапорната кула, която се отклонява, но все още е ориентирът към територията на комплекса.

Единствено водонапорната кула на Телекомплекса и до днес показва къде е бил той

През 1995 г. Община Долна Митрополия създава дружество “Зоотръст”, което има за цел да охранява и стопанисва сградния фонд на телекомплекса, но се оказва, че това дружество е изкуствено създадено и с годините е трупало единствено и само дългове. През годините “Зоотръст” не развива дейност, а се занимава само с охраната на имуществото, което бива разграбвано още преди създаването му, а и по време на неговото съществуване. Общинският съвет на малкото градче прави опити в продължение на 2-3 години да придобие земята чрез Министерството на земеделието, но така и не я получава. Впоследствие дружеството е обявено в ликвидация и е окончателно затрито от стопанската карта на България.

Към днешна дата, над 50 години след откриването на съоръжението в землището на гр. Тръстеник, могат да се открият само останките на някогашния най-голям на Балканите телеугоителен комплекс. Грандиозно съоръжение станало символ на напредъка в животновъдния отрасъл през 70-те и емблема на разрухата в селското стопанство по време на прехода в България.

Източници: www.posredniknews.com и други публикации в Интернет по темата.

Научете повече

Помните ли близнаците Хасан и Ибрахим, които участваха с Крисия на детската Евровизия? Ето къде са те и какво се случва с тях днес

Хасан и Ибрахим Игнатови са родени на 15 декември 2003 г. в Шумен. Близнаците са носители на десетки награди от наши и чуждестранни конкурси. 

Представят България на 12-ото издание на детския песенен конкурс „Евровизия“ в Малта през 2014 г., като песента им се класира на второ място. На 5-годишна възраст момчетата получават първите си музикални напътствия от баща си Денис Игнатов. Професионално започват да се занимават с пиано от 2011 г. В момента близнаците учат в музикалната консерватория в Маастрихт, Нидерландия. Ето какво споделиха момчетата за „България Днес“:

Хасан и Ибрахим, каква година в професионален план изпращате и какви цели си поставяте през новата 2025 година?

Хасан: – Можем да кажем, че годината 2024 беше здравословна и много ползотворна по отношение на творчество и кариера. За следващата преди всичко си пожелаваме здраве и мир. Ние както винаги ще продължаваме да работим най-активно и успехите ще си дойдат сами, както и преди.Разкажете за живота си в Нидерландия. Чувствате ли се добре в консерваторията?

Ибрахим: – Животът ни в Нидерландия тече като на най-обикновени чуждестранни студенти, облечени с костюми, на които холандците гледат странно, защото другите студенти се обличат неглиже, а и като видят какво правим пред рояла, им ставаме още по-странни Трудно е да кажем, че сме свикнали – носталгията я има винаги, а и манталитетът ни няма нищо общо с техния – дори не могат да схванат смисъла на нашите поговорки.

С какво запълвате свободното си време, ако изобщо имате такова?

Хасан: – За този, който иска, винаги има свободно време. Повече от времето си прекарваме в консерваторията в процес на търсене на свободни кабинети за репетиции, които за нас са абсолютна необходимост, защото нашият оптимум за ден е 4-5 часа. А това е още повече странно за нашите преподаватели в консерваторията. През свободното си време наблягаме на слушане на класически изпълнения от световноизвестни музиканти, а и пишем наши авторски композиции.

Липсва ли ви животът в България?

Ибрахим: – То животът ни липсва определено, но и българската кухня ни липсва. Не е тайна за никого, че носим българската лютеница и печени чушки в Нидерландия.

В чужбина или у нас виждате професионалната си реализация в бъдеще?

Хасан: На този етап малко е трудно да отговорим на този въпрос, виждайки как протичат събитията в страната ни. Все пак кой не би искал да работи и твори в собствената си държава?!

Споделете за първия си албум с авторски произведения, който музикалните почитатели вече могат да чуят.

Ибрахим:  – Да! Първият ни албум вече е факт и носи името „Спомени“. Публикува се с любезната подкрепа на KVZ Music Той е изцяло на класическа основа, но съдържа и елементи на филмова музика. Вярваме, че този албум ще бъде много полезен за нашите почитатели, особено за тези кръгове, които имат желанието да изпълнят нашата авторска музика.

Кои са най-големите ви мечти, за които сте готови да се борите?

Хасан: – Днес можем да кажем спокойно, че детската ни мечта да сме концертиращи пианисти започна да се осъществява, и то много успешно на между-народно ниво Концертираме из различните градове на Европа, активно участваме в музикалния живот на консерваторията, пишем авторска музика какво до искаме повече?

Чувствате ли се звезди?

Хасан: – В никакъв случай! Ние сме едни нормални момчета, които свирят на пиано. Чувстваме се особено щастливи, когато се чува името на България и град Шумен по международните сцени Тогава звездата е една  и тя е нашата родина България.

Източник:www.bgdnes.bg

Научете повече

Невероятен гаф по БНТ за Нова година

Кадър:БНТ

Невероятен гаф сътвори Българската национална телевизия, за която се смята, че рядко, за разлика от частните медии, допуска такива грандиозни издънки.В шоупрограмата „България на два бала“ в двореца в 925 година – по времето на „Златния век“, когато българската държава е била в разцвета си, се пръкна ананас.

Сега плодът се намира лесно, но преди векове, че и у нас точно, това е било невъзможно.

Известни са над 15 вида ананас, като някои от тях имат допълнителни кръстоски от 5 – 6 варианта. Предполага се, че през 1493 г. когато Христофор Колумб открива остров Гваделупа от Малките Антилски острови се превръща в първия европеец, който за първи път срязва плод на ананас. Днес ананасът се отглежда в тропически райони като Флорида, Мексико, Централна Америка, Южна Америка, Хавайските острови, Филипините, Куба и остров Реюнион.

Дали неволно БНТ допуска ананас в дворец, пренасящ публиката в 925 година, или нарочно – правейки алюзия с България на три морета, че и на цял океан, не е ясно.Иначе в сайта на БНТ научаваме, че по традиция в новогодишната нощ Българската национална телевизия ще предложи пъстра и бляскава програма, с която гарантира на зрителите добро настроение, празнични емоции, много музика и забавления с най-големите звезди на България. 

Тази година един исторически телемост ще ни свърже не просто с друго място, а с друго време. На 31 декември от 21:30 ч. по БНТ 1 ще се излъчи завладяващото шоу „България на два бала“ с водещи Диана Любенова и Павел Иванов. От новогодишния бал, с който ще посрещнем новата 2025 година, ще осъществим връзка с новогодишния бал по случай новата… 925 година. 

Ще се смеем и ще се забавляваме с българите, живели по времето на „Златния век“, когато българската държава е била в разцвета си. Шеговито ще намигнем както към техните бит и нрави, така и към нашите. За да откроим това, което ни обединява и ни прави българи. Домакини в миналото ще са София Бобчева и Филип Аврамов.  

В шоуто „България на два бала“, което ще продължи до 01:00 ч. на 1 януари, ще видим още от най-обичаните български актьори, ненадминати майстори на скеча – Любомир Нейков, Румен Угрински, Станимир Гъмов, Красимир Добрев, Димитър Живков, Бориса Сарафова, Здрава Каменова. За музикалните изпълнения ще се погрижат редица звездни изпълнители, сред които Васил Найденов, Любо Киров, Веселин Маринов, Миро, Тони Димитрова, Михаела Маринова, Орлин Горанов, Б.Т.Р., Глория, дует „Шик“ и много други. 

А преди да се потопите в блясъка на „България на два бала“, на 31 декември от 20:30 ч. по БНТ 1, не пропускайте и специалната новогодишна фолклорна програма на обществената телевизия – „Нашенската Нова година“ – с участието на „Гъмзата браз шоу“, Ивана, Илия Луков, Севдалина и Валентин Спасови, Николай Славеев, квартет „Славей“, Нелина, Райко Кирилов и много други.

Източник:petel.bg

Научете повече

Слави Трифонов-Тъжният залез на един шоумен в забрава

„24 години аз имах честта да съм вашият водещ. Шибаният Слави Трифонов“, написа собственоръчно Дългия в социалните си мрежи по повод 24-тия рожден ден на „Шоуто на Слави“. С което законодателят на чалгата в тв ефира не изневери на брутално-вулгарната си лексика.

Меко казано, притеснителен е външният вид на Трифонов, което е видно от онлайн интервю. Лицето му изглежда изтощено, кожата му има сиво-бял оттенък, напомнящ на призрак. Освен това той е видимо отслабнал и показва всички белези на човек, който се бори със сериозни здравословни проблеми.

 

Въпреки мрачния си външен вид Дългия демонстрира самочувствие в социалните мрежи, като обяви, че „Шоуто на Слави“ продължава да живее в интернет пространството.

Може би е време самият „шибан Слави“ да признае истината: блясъкът му е избледнял, а славата му отдавна е заменена от забравата.

„Мисля, че сега „Шоуто на Слави“ продължава да съществува под някаква форма в YouTube, TikTok, разни други интернет платформи, както най-вече, надявам се, в ума и сърцето на много хора, които са го гледали, провокирало ги е или пък им е харесвало“, допълни пишман политикът. След като Би Ти Ви 19 години търпяха изцепките на Дългия, последните от които при мижав интерес от страна на зрителите, се освободиха от Слави, който пък раздаде целия инвентар от студиото си.

 

„Дали някой го помни, накрая аз пожелах да раздам на зрителите всички фактически доказателства, че то е съществувало. Бюро, стол, диван, мебели, картини, колата, която возеше гостите, книгите, в които пишеха гостите, всичко. Не поисках нищо да остане при мен, а всичко при зрителите“, пише Трифонов.

 

Към днешна дата предаването му е в девета глуха и никой не го гледа. От дълги години то залезе безславно, както пишат потребители в социалните мрежи, но Слави, който живее в свой измислен свят, явно се утешава с друго мнение по въпроса.

Докато се опитва да ни убеди, че неговото шоу „продължава да живее“, очевидно е, че времето му отдавна е изтекло. Дори думите му за „сърцата и умовете“ на зрителите звучат кухо, когато днес повечето от тях едва ли си спомнят за старите му пошли чалга скечове./Ретро.бг/

Научете повече

Тя фалира

Някои клиенти смятат, че високите цени на сладките са основната причина за ниския интерес, а не вкусовите им качества.

Канадката Линда, съпруга на лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, е собственик на бутикова сладкарница за здравословни луксозни торти и сладки в центъра на София. Тя се гордее с асортимента си от био, веган, безглутенови и без съдържание на захар сладкиши, оправдавайки високите цени с най-добрите вносни и български суровини, пише Ретро.

Цените на миниатюрните парчета сладкиши също са поразителни – чийзкейкът струва 11 лв., а парчето гараш торта - 8 лв. Най-скъпият продукт, чийзкейкът с боровинки и лимон, е на цена от 120 лв. Клиенти на магазина споделят, че в началото той се е радвал на голям успех, особено когато безглутеновото и нисковъглехидратното хранене са били популярни у нас.

Интересът към пекарната на Линда започнал да спада с времето, като клиентите значително намалели. Според слуховете, Линда първоначално виняла продавачите за спада в продажбите, като те се сменяли няколко пъти. Живеещи в района твърдят, че въпреки промените в персонала и богатия асортимент, сладкарницата стои празна, а минувачите рядко спират, за да разгледат витрината.Някои клиенти смятат, че високите цени на сладките са основната причина за ниския интерес, а не вкусовите им качества. Едни от тях споделят, че дори при близо петнадесет хиляди почитатели на официалната Facebook страница на сладкарницата, липсват отзиви за тортите. Посещенията в пекарната намалели значително заради негативното отношение към съпруга на Линда – Кирил Петков. Според мнозина, той не е долюбван от народа заради действията си и гафовете, които твори.

Дори Линда признава, че понякога е сама в магазина си: „Следизборно, тих понеделник, а аз съм си сама в „Амели““, написа тя в профила си. Всичко това сочи, че бизнесът на Петкова е на път към фалит и може би здравословната пекарна ще затвори врати.

Научете повече

На връх Нова година през 1982 г.отваря врати първия МОЛ в голям морски град у нас

На 30 декември 1982 г. около 30 хиляди жители на новите жилищни комплекси „Изгрев“, „Зорница“ и „Славейков“ в Бургас (с перспектива да станат 50 – 54 хил.) получиха като новогодишен подарък прекрасния търговски „дворец“ „Велека“. 

Красивата двуетажна сграда на РПК „Наркооп“, построена на площ 4 600 кв. м. (от които 2 200 кв. м. търговска площ) е разделена на три блока: основен, стълбищен, където са разположени: кафе-сладкарница, магазин „Млад техник“ и сервизен блок. Очакваният стокооборот за годината (изчислен на база сегашното население на комплексите) е 9 – 10 милиона лева с перспектива да достигне увеличение до 15 – 17 млн. лв.

В огромния интерес към търговския комплекс „Велека“ успяхме да се уверим и ние по време на 3-4 часовата ни обиколка из него. А и цифрите са красноречиви – само за месец януари стокооборотът е 860 хил. лева и планът е значително преизпълнен.

На първия етаж могат да се посетят уютната кафе-сладкарница и магазините за хранителни стоки, детски и диетични храни, домашни потреби и цветя, а на втория етаж се предлагат сувенири, парфюмерийни и галатерийни стоки, текстил, трикотаж, дамски, мъжки и детски обувки и играчки, ел. материали и уреди. Тук са т. нар. „Децфонд“, където може да се намери всичко необходимо за най-малките клиенти, и магазинът за тапети, килими, мокети, губери и одеяла.

От директора на комплекса Живко Авджиев и от управителя на сектор „Промишлени стоки“ Никола Стоянов научаваме, че редовно се доставят разнообразни мокети, както  и вносни мебели. Предвижда се откриването и на фирмени щандове – за безалкохолни наптики, на фабриката за шоколадови изделия „Маршал Толбухин“ – Бургас, на предприятието за осветителни тела от Чепеларе и др. Предстои и сключването на търговски договори по кооперативна обменна търговия за промишлени стоки със СССР, ГДР, Чехословакия.

Макар че търговският комплекс е изцяло на самообслужване, за експедитивното му зареждане със стоки, за културата на обслужване се грижи един внушителен персонал – 105 души. Повечето от тях са жители на комплексите „Изгрев“, където се намира магазин „Велека“, „Зорница“ и „Славейков“. Но за тези, които идват от центъра, пътуването не е проблем – около 7-8 минути с автобуси  N 1 и 11.

Научете повече

Каква ще бъде 2025 г. според „Вечен календар“ от 1860 година според експонат съхраняван във Видин

 

Отдел „Етнография“ при Регионалния исторически музей във Видин притежава не един ценен експонат, но около Нова година интерес у хората предизвикват предсказанията на „Вечен календар“, издаден в Букурещ през 1860 г. Културната ценност се съхранява във Видинския музей, каза за БТА етнографът д-р Сашка Бизеранова.

В периодите на преход от едно календарно време към друго, гаданията имат специално място в празничните традиции. Гадае се за здраве, за плодородие, за женитба и др. Но едно е да гадаеш по ядката на ореха, по отскачането на дряновата пъпка, хвърлена в огъня, по паричката или семето в питката, по овлажняването на люспите от лук и др., а съвсем различно е да прочетеш това в книга, при това събрана и написана преди 165 години, малко след средата на ХIХ век, подчерта д-р Бизеранова.

Според написаното във „Вечния календар“ владеещата планета през 2025 година е Марс, със зодията на Везните, в жилището на Венера. Показва се, че годината ще е студена, и с бури, но и много топла, сено ще има много. Пролетните сеитби ще са добре, а най-много – житото.

„Началото на зимата ще е студено, и с такъв силен вятър, който ще изкоренява цели дървета; средата ще е умерена, а краят – студен. Пролетта ще е дъждовна. Лятото – сухо и безводно, а есента - с много слани и вреди по едрия добитък, много и различни болести, земетресения.

Видението на Сатурн в 12-ия знак небесен, е защото тези планети са неблагополучни, много зло и нещастие за хората предсказва, злочестия и различни други допринасящи вреда лошотии.

Между хората няма да има любов, нито искреност, но ще бъде обща вреда: към 12 октомври ще има слънчево затъмнение. (Да се има предвид, че със смяната на календара има разлика с 12 дни до ХХ в., с 13 дни след това.) А течението (движението) слънчево в осмия небесен знак с Луната, и в Зодия Везни, означава смърт на един велик и силен Цар, и по целия свят глад и мор, и хората ще претърпят много зло, скръб и печал.“

Етнографът отбеляза, че културните ценности в музеите имат друго предназначение и са обект на научно изследване.

"Ето защо само задоволяваме любопитството на онези, които биха искали да знаят какво е записано в календара. За верността или неверността на прогнозите, музейните служители не се наемаме да даваме оценки и коментари", подчерта д-р Сашка Бизеранова.

Източник:lupa.bg

Научете повече

Последната Нова Година на Тодор Живков в уникални снимки

 

Внучката на Тато сподели тайни снимки от семейния архив на бившия Първи

24 години след смъртта на Тодор Живков неговата внучка Елизабет извади на бял свят личните му снимкови архиви и показа в социалните мрежи как е прекарал дядо и последната си Нова година. Тато ни напусна на 5 август 1998 г., а 6 месеца преди това посреща новогодишната вечер в компанията на семейството си в легендарната си къща в „Бояна“.

Бившият Първи вдигал наздравици с червено вино в сервиз с позлата заедно със сина си Владимир, втората му жена Валя и дъщеря им Елизабет, която по това време е била още невръстно момиченце.

Красавицата е най-малката внучка на Живков. На един от сензационните кадри, които днешната модна дизайнерка сподели, се вижда как е седнала в скута на развеселения си дядо. Живков е усмихнат и с хартиена корона на главата, изработена от неговата любима внучка. Елхата в семейния дом на прочутата ул. „Секвоя“ е отрупана с лъскави играчки, а Дядо Мраз е донесъл на малката Елизабет рядко срещаната по онова време западняшка кукла Барби.

Днес Елизабет живее в Италия, където е модна дизайнерката и е сгодена за италианец. Тя е дете на покойния Владимир Живков – син на Тато, от втория му брак със съпругата му Валя. От първата си жена Маруся той има и син – Тодор Живков-младши, който от юноша живее в Щатите. В Америка той се е „спасил“ от тежестта на фамилията си и обичайно се представя като Тед Морган. Доскоро се занимаваше с покер и беше играч от световна класа, натрупал несметно богатство с комар, но днес върти свой бизнес. 

Женен е за красива рускиня, с която имат две деца – момиче и момче. За последно Тодор-младши стъпи на родна земя за погребението на баща си Владимир. Той почина през лятото на 2021 г. след тежко боледуване. До сетния си дъх Владко Живков живееше в къщата, оставена от баща му, в елитния квартал „Бояна“. Днес легендарният имот е наследен от вдовицата му Валентина, която го обитава сама. В съседство се намира и домът на другата внучка на Тато – Жени Живкова, дъщеря на Людмила Живкова.

В семейството не съществуват спорове за имоти и всички роднини на бившия Първи поддържат нормални отношения. Внучката Елизабет е близка с брат си от Америка, но и с дъщерите на Жени Живкова – Андреа и Людмила. Цялата фамилия обаче не се е събирала на едно място от десетилетия. Дори големите и кръгли годишнини от рождението и кончината на Тодор Живков не успяват да ги върнат в България.

Научете повече

Тя е кралицата на диското през 80-те години! Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Това е  Си Си Кеч, която бе много харесвана от повечето мъже у нас през 80-те години на миналия век. Си Си Кеч е сценичен псевдоним на Каролине Катарина Мюлер за която днес Sofia24.bg  разказва. Тя е немско-нидерландска поп-изпълнителка, диско-звезда от 1980-те години. Родена е на 31 юли 1964 г. в малкото градче Ос в Нидерландия. Баща и Юрген e германец, а майка ? Корри – нидерландка. 

До 14-годишната си възраст Каролине живее с майка си в Нидерландия, а баща и е в Германия. По инициатива на майката през 1979 г. двете заминават за Бюнде, за да бъдат цялото семейство заедно. Тя учи дизайн на дрехи, а в свободното си време обича да взема уроци по китара и да пее песните на световните звезди. С подкрепата на семейството си често се явява на конкурси за млади музикални таланти. Първият ? сценичен псевдоним е Карол Деан – измислен ? от продуцента и композитор Петер Кент. Под негов натиск Каролине се присъединява към женския вокален квартет „Optimal“ през 1980 година. 

През 1985 г. Каролине Мюлер се явява на конкурса „Търсене на таланти“ в Хамбург в състава „Optimal“. Там присъства и Дитер Болен от нашумелия тогава дует Modern Talking. Същата вечер той я поканва в студиото, за да я прослуша, и и предлага да подпише едногодишен договор. Каролине приема. От този момент нататък нейната кариера започва да расте стремглаво нагоре и Дитер я изстрелва в космоса на световните звезди. 

Точно за рождения и ден на 31 юли 1985 г. Дитер Болен пуска първия й сингъл „I can lose my heart tonight“.Песента е толкова успешна, че стои седмици наред в Топ 10 на много европейски класации. Сингълът се появява на малка плоча, издаден в макси сингъл вариант, но на обложката липсва снимка и никой не знае коя е изпълнителката. През февруари 1986 г. Си Си Кеч пуска втори макси сингъл „Cause you are young“, който е още по-успешен от първия и влиза в Топ 10 на Германия.

На върха на тази слава е пуснат и първият албум „Catch the Catch“ (игра на думи с псевдонима ?, което може да се преведе като „Хвани Си Си Кеч“. Албумът става платинен и е номер 6 в Германия. Съдържа 8 песни, като 7 от тях са представени в дългите им версии. На обложката на албума е сниман домашния ? любимец – котаракът Морти, за когото тя се грижи като малко дете. Шест от песните в албума стават доста популярни хитове.

Третият сингъл „Strangers by night“ също е в Топ 10.  Веднага след пускането на албума певицата предприема първото си голямо европейско турне. Публиката – млади и възрастни – е толкова силно очарована от брилянтния и глас, че пресата заслужено и дава титлата „кралица на евродиското“. На 01.09.1986 г. е пуснат и четвъртият сингъл „Heartbreak hotel“. Парчето разбива всички рекорди на лонг-плея и също е в Топ 10. По това време певицата получава първата си награда „Златен лъв“. Следва и хитът „Heaven and hell“, който е същинска диско класика и попада на 13-о място в поп класацията на Германия и в Топ 10 на много чуждестранни класации.Към него е заснет видеоклип на който са изобразени живи пантери и паяци, които дебнат в тъмното, а текстът на песента е своеобразно предупреждение за всички млади красиви момичета да бъдат внимателни, когато ходят да се забавляват през нощта. На 08.12.1986 година е пуснат и вторият албум, озаглавен „Welcome to the heartbreak hotel“, който е още по-успешен от първия и се продава в повече копия. Хитовете на Си Си Кеч оглавяват класациите в Белгия, Испания и Скандинавските страни. През 1987 г. излиза и шестият сингъл „Are you man enough“ – песен, която е номер 1 в много европейски радиостанции и летен хит. След излизането и на седмия сингъл „Soul survivor“ броят на почитателите на певицата се увеличава още повече.

На обложката на плочата тя се появява с нов имидж – късо подстригана и изрусена, в резултат на което много фенове сред момичетата започват да и подражават. Във видеоклипа към песента за първи път е представена хореография на модерен мъжки балет. На 26.10.1987 излиза и третият студиен албум „Like A Hurricane“, който съдържа 9 песни, като 3 от тях са представени в дългите им версии. Си Си Кеч гостува в България, като изнася рецитал от няколко песни в зала „Фестивална“, излъчен за първи път на 4 януари 1988 г. Първа програма.

На 26 март 1988 г. Си Си Кеч получава специалната награда на Радио Шлезвиг-Холщайн „GOLD“ за нейния специален принос към немската поп-музика, след което се отправя на европейско турне – Германия, Нидерландия, Испания, Белгия, Люксембург, Дания, Швеция, Италия и в страни от Източна Европа. През май същата година се появява съвсем нова по звучене песен – „House of mystics lights“. Тя става летен хит и е популярна в цяла Европа. Клипът към песента е заснет в Лас Вегас, а тя става пилотен сингъл към албума „Diamonds“ – представляващ сборник от най-доброто до този момент от Си Си Кеч, като в него освен нея са включени още две нереализирани до този момент песни на певицата – „Don’t shoot my sheriff“ и „Do you love as you look“.

Албумът „BIg Fun“ който излиза през 1988 година. От него хитове стават песните „Backseat of your cadillac“ и „Nothing but a heartache“. 

Албумът става платинен в Испания. През 1989 г. певицата получава за втори път специалната награда „Златен лъв“, която я отличава, като най-хитов и популярен изпълнител за изминалата 1988 година. Въпреки развалените си отношения с Дитер Болен, Си Си Кеч работи с него до средата на 1989 г., когато напуска Германия и се премества да живее в Лондон. В същото време в Германия се появява албумът „Super 20“. Това обърква феновете. В албума има само стари песни, като водеща песен пусната като сингъл е „Summer Kisses“. Песента съвсем не е лоша, но не постига успеха, който са имали предишните й сингли.Албумът „Hear What I say“ е издаден от нова звукозаписна компания – „Polygram Metronome“. Песните в албума звучат много по-различно от предишните. В края на 1989 г. е пусната първата не Боленова песен от албума, озаглавена „Big time“, чието звучене е съвсем различно от познатия ? дотогава стил Hi-NRG! Когато обаче това става, в Германия Дитер пуска контра-сингъла „Baby I need your love“. Това е една от причините за неуспеха на „Big time“.

В същото време Болен предявява съдебен иск, тъй като той е регистрирал псевдонима „C.C.CATCH“. Започват съдебни спорове между него и Каролине Мюлер и в крайна сметка съдът отсъжда псевдонима в полза на певицата, като нейно сценично право, а Каролине Мюлер е длъжна да заплати за него милион и половина долара на Дитер Болен. В клипа на сингъла „Big time“ Си Си Кеч е представена с нова визия – тъмна къдрава дълга коса, а дрехите ? са изцяло черни. Песента обаче няма успеха на старите Боленови песни.

След пускането на втория сингъл от албума „Midnight hour“ Дитер Болен пуска втори контра-сингъл – „Good guys only win in movies“. „BMG“ прави бойкот на „Polygram Metronome“ и проваля успеха на албума. Си Си Кеч разбира, че Дитер Болен ще води тази война и занапред, за да провали всичките ? бъдещи проекти, доколкото може. В публичното пространство отекват думите му отправени към Каролине: „Аз те създадох и аз ще те унищожа!“ По повод на това тя решава да прекрати за известно време музикалната си кариера.

Въпреки това в годините от 1990 до 1998 откликва на всяка покана за концертни гостувания, като твърде често посещава бившия СССР, където се ползва със забележителен успех. През 1998 г.  Си Си Кеч се завръща при Дитер Болен, който пуска 2 кавър-версии на „I can lose my heart tonight“ и „Soul survivor“. До нов албум обаче не се стига. Двамата отново се разделят. След това певицата пуска 3 сингъла – „Shake your head“ – единствената ? песен, достигнала №1 в немския сингъл чарт през 2003 г., „Silence“ – 2004 г. и „Unborn Love“ – 2010 г. Днес Си Си Кеч и Дитер Болен вече не враждуват, а са само приятели.

На официалния си немски сайт в обръщение към феновете си Си Си Кеч обявява 2012 като последна година в музикалната си кариера. Много известни имена в попмузиката творят десетки години наред, за да постигнат броя на хитовете, които Си Си Кеч изкарва само за 5 години в 5 поредни албума – над 20 хитови парчета. Музиката ? ще си остане класика в жанра.

През 2017 година певицата за втори пристига у нас. В „Арена София“ тогава „Арена Армеец“ три от най-големите звезди на диското напълниха залата с фенове. Хиляди отидоха да слушат Си Си Кеч, Сандра и Саманта Фокс. Трите пяха по 1 час. Последна излезе Си Си Кеч, която се разплака на сцената

Научете повече

Последните думи на Михаел Шумахер

На днешната дата, 29 декември през 2013 г., седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер претърпява ужасен инцидент на ски в Алпите. Оттогава никой не е виждал Шумахер на публично място.

През 2021 г. Netflix пусна документален филм на германския пилот. В лентата Пилето не се появява, а от думите на съпругата му Корина става ясно как е и какво се е случило с него.

Ето как тя разказа своята версия за инцидента на ски: „Малко преди това да се случи в Марибел, той ми каза: „Снегът не е най-добрият… Трябва да отидем в Дубай и да опитаме да скочим с парашут“, разказа през сълзи г-жа Шумахер.

Това са последни думи от неговия „стар живот“, след които нищо не е същото….„Никога не съм обвинявала Бог за случилото се. Беше просто комбинация от нещастни обстоятелства, лош късмет… Винаги е ужасно, когато кажеш: „Защо това се случи на Михаел или на нас?“ Разбира се, Михаел ми липсва всеки ден, но не само на мен, но и на децата, семейството, всички около него.“

От тези думи може да се заключи, че Шумахер е в лошо здравословно състояние, както се спекулира, и само избрани приятели на семейството знаят реалното му състояние.

 Бившият агент на Шумахер Вили Вебер от дълго време е в спор с Корина Шумахер, която не му позволява да го посещава.„Когато мисля за него, за съжаление, нямам никаква надежда да го видя отново. Нямам никакви положителни новини от 10 години. Съжалявам ли, че не го видях веднага след инцидента? Разбира се, съжалявам. Трябваше да отида веднага в болницата, тъгувах за него като куче след инцидента. Но в крайна сметка трябваше да се сбогувам с Михаел…“

 Причината, поради която Вебер ще бъде трудно да посети Шумахер, е интервю, в което той гневно се „нахвърли“ срещу Корина и твърди, че цялото семейство е излъгало, за да му попречи да посети бившия си клиент.„

В началото разбирах цялата ситуация и винаги правех всичко, за да защитя личния живот на моя Михаел, но оттогава просто слушам лъжите им. Казах си, че ще се грижа за семейството му, защото не мога да променя неща, които вече са се случили. Е, той беше като син за мен, все още ме боли, когато говоря за това“, каза Вебер тогава.

Шумахер ще отпразнува своя 56-и рожден ден на 3 януари 2025 г.

Източник:btvsport.bg

Научете повече

Кървавата Валя-жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас излиза от затвора

Жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Тя остава в криминалните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за зловещи убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Откакто губи свободата си, Александрова живее с надеждата, че истината ще излезе на бял свят, пише „Борба“.

С тази мисъл започва всеки неин нов ден, нова седмица и нова година. Вече вижда светлина в тунела. При изтърпяване на 30 години от присъдата тя има право да напусне затвора.

Лятото на 1998 г. в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две жени и един мъж са пребити до смърт с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.Първоначално разследващите се насочват към жена от Самоводене като евентуален извършител на убийствата, но след това уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има диплома за фелдшер, икономическо образование и прекарва свободното си време в отглеждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени как е възможно именно една жена да отнеме три живота по толкова садистичен начин.

Осъдена е на доживотен затвор с право на замяна. Годините минават бавно, мъчително и тежко за Валя, чакайки справедливост. Категорична е, че е невинна и трябва да излезе на свобода, за да разкрие истината.

Александрова споделя, че преди присъдата водела напълно нормален живот.

„Ожених се много млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния баща на дъщеря ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „Раховец“, за да осигурявам прехраната.

Успоредно с това завърших за фелдшер в медицинския колеж във Велико Търново. По-късно взех и икономическо образование в Свищов. Срещнах втория си съпруг – Йордан, който беше ерген и ме прие с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой вкус и стил. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „Растителна защита“, разказва тя.

Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на домакинството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият син на семейството – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.

В онези години Валя и мъжът й влошили отношенията си с кмета на селото, който по думите й бил изключително арогантен и непрестанно търсел лични облаги от тях.

„Щом заколехме животно вкъщи, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всеки път. И той реши да ме стъпче“, твърди тя.

Точно в този период се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя казва, че именно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и опасна.

„Във времето, в което са извършени престъпленията, аз бях с момчетата в София при леля ми. Но кметът посочва мен на полицията. И така започна ходенето по мъките. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми отдолу и скалъпено обвинение. И така станах престъпник без вина. Пребиха ме в ареста, ако не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива“, заяви жената.

Разказва, че в съдебната зала е представен като улика огромен чук, който съпругът й използвал при смяната на гумите на фадромата. За неговото повдигане обаче били нужни двама, защото теглото му било много голямо. И затова не може да си обясни как съдиите са приели за достоверно, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.

Казва, че леля й дала писмени обяснения относно престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното алиби. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.

Следват с близо 20 експертизи, ДНК анализ на улика и два следствени експеримента. И така се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 г. пристига в затвора в Сливен.

„Дойдох много уплашена и притеснена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше огромна. Да бъда далеч от децата, си е голямото наказание за мен.

През 2009 г. убиха средния ми син – Владимир, защото на неподходящо място и в неподходящо време е казал на всеослушание заради кого майка му е в затвора. Същото се случва и с малкия ми син – Пламен, през 2013 г. А Иван – най-големият, почина тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и схващане“, споделя Валя.

Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала изработените изделия за инициатива в подкрепа на домове за сираци. Единствената й връзка със света е телевизорът в затвора и едно малко транзисторче, на което слуша радио.

Писала е тъжба до Европейския съд за правата на човека.

Върнали й отговор, че писмото трябва да е на английски език. От затвора успяла да организира превод и в момента казусът й е на ниво Горна камара.

Споделя, че обмисля да се обърне към вицепрезидента за помилване, но отчитайки тромавата административна процедура, докато получи амнистия, вече ще е изтърпяла 30 години от присъда и вероятно ще е на свобода.

„Копнея за деня, в който ще изляза от килията. Ще се прибера вкъщи. Ще продължа живота си там, където спря преди 27 години. Нищо обаче не може да ми върне пропиляното време, съсипаното здраве и изгубените деца. Влязох на 45 години, сега съм на 72…“, допълва тя.

Източник:www.zajenata.bg

Научете повече

Тайните скривалища под НДК ĸaĸтo и ceĸpeтнo пoдзeмиe са само чacт oт пoтaйнocтитe нa HДK

Цял eтaж зa нyждитe нa Toдop Живĸoв и Людмилa Живĸoвa, ĸaĸтo и ceĸpeтнo пoдзeмиe зa пpoтивopaĸeтнo и пpoтивopaдиaциoннo cĸpивaлищe ca чacт oт пoтaйнocтитe нa HДK. Бeзĸpaйнo мнoгo xopa ca ce гyбили в лaбиpинтитe нa двopeцa нa ĸyлтypaтa, нo ниĸoй нямa ĸaĸ cлyчaйнo дa пoпaднe в бoмбoyбeжищeтo. A дo пoмeщeниятa, пoлзвaни пpeди гoдини oт Taтo, ceгa мoжe лecнo дa ce cтигнe, тe ce изпoлзвaт oбиĸнoвeнo пpи избopи ĸaтo бaзa зa пapтийнитe щaбoвe.

He e лeгeндa, чe бившият Πъpви и дъщepя мy ca paзпoлaгaли c тpeтия eтaж нa HДK oтĸъм бyл. „Бългapия“ – нaд зaлa 6 – нaй-cлънчeвaтa чacт нa двopeцa. Πoмeщeниятa ca изцялo c южнo излoжeниe и зa тяx имa oтдeлeн вxoд.Πpи cъбития, нa ĸoитo ca пpиcъcтвaли Живĸoв и Людмилa, тe ca ги пoлзвaли, a в ocтaнaлoтo вpeмe ca били нeдocтъпни и cтpoгo oxpaнявaни. Πpoтивopaĸeтнoтo cĸpивaлищe e cтpoeнo, зa дa издъpжи 10 тoнa нa ĸв. м, paзĸaзaxa cпeциaлиcти, aнгaжиpaни cъc cтpoeжa нa cгpaдaтa. Бeтoннaтa плoчa e билa пo-дeбeлa oт 20 cм. Изxoдът зa cĸpивaлищeтo e пpeз пoдзeмния пapĸинг. Haвpeмeтo e билo cтoпaниcвaнo oт Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa, нo cлeд 1990 г. минaлo в pъцeтe нa „Гpaждaнcĸa зaщитa“.

Oфициaлнo HДK имa 8 eтaжa нaд и 3 пoд зeмятa, нo въпpocнoтo cĸpивaлищe ce нaмиpa нa минyc 4-ти и дopи cпopeд няĸoи изтoчници и нa минyc 5-ия eтaж. Πo вpeмeтo нa coцa вcичĸи гoлeми oбщecтвeни cгpaди ca ce cтpoяли c пoдoбни бoмбoyбeжищa. Цeлтa e билa в cлyчaй нa вoeннa oпacнocт тaм дa ce paзпoлoжи ĸoмaндвaнeтo, ĸoeтo щe pъĸoвoди apмиятa, paзĸaзaxa зaпoзнaти.

Bъпpocнoтo ceĸpeтнo нивo пoд HДK e c нopмaлнa виcoчинa нa eтaжa, нe e ĸaтo мaзe, oбopyдвaнo e c aпapaтypa зa cвpъзĸa. Cтeнитe мy ca пo-дeбeли, a вpaтитe – cтoмaнeни, paзĸaзaxa зaпoзнaти. Cпaзвaни ca изиcĸвaниятa нa вoeннитe, зa дa ocтaнe мяcтoтo нeзaceгнaтo в cлyчaй нa вoйнa. Πoдcтъпитe ĸъм пpoтивopaĸeтнoтo cĸpивaлищe ca тaйни. Apx. Любoмиp Cтaниcлaвoв, aвтop нa пpoeĸтa зa пpeycтpoйcтвoтo нa чacти oт двopeцa, paзĸaзa пpeд „168 чaca“, чe фиpмaтa нямa дocтъп дo минyc 4-ия eтaж, зaщoтo тoй e вoeнeн oбeĸт.

Гpaндиoзнaтa coцcгpaдa в мoмeнтa ce peмoнтиpa зapaди пpeдceдaтeлcтвoтo нa Бългapия нa Eвpoпeйcĸия cъюз oт 1 янyapи дo 30 юни 2018 г. Гoлямa чacт oт мepoпpиятиятa щe ce пpoвeждaт тaм. Имa вepoятнocт дopи цepeмoниятa пo oтĸpивaнeтo дa ce cъcтoи в зaлa 1. Πъpвoнaчaлнaтa идeя тoвa дa ce opгaнизиpa в бившия Πapтиeн дoм e oтпaднaлa, зaщoтo нямa вpeмe зa peмoнт нa зaлaтa „Cвeтa Coфия“ в cгpaдaтa нa плoщaд „Бaтeнбepг“.

Зaceгa нямa пpeдлoжeния зa peмoнт нa зaлa 1 нa HДK. Πpичинaтa e, чe зa тoвa щe ca нeoбxoдими мнoгo пoвeчe oт пpeдвидeнитe дo мoмeнтa 35 млн. лв. зa oбнoвявaнe нa cгpaдaтa зapaди пpeдceдaтeлcтвoтo. Πoдзeмиятa cъщo нямa дa бъдaт пpoмeнeни мнoгo. Heизвecтнo зa шиpoĸaтa пyблиĸa e, чe oт ĸyлтypния двopeц излизaт тpи aвapийни изxoдa. Зa дa бъдaт yдoбни зa изпoлзвaнe в cлyчaй нa нyждa, тaм пocтpoили ocтъĸлeни бyдĸи пo мoдeлa, пo ĸoйтo пpaвeли пoдoбни пocтpoйĸи във Bиeнa. „Зa дa зaпaзим изxoдит, пoмoлиx Cтeфaн Coфиянcĸи, ĸoгaтo бeшe ĸмeт, и тoй ce cъглacи дa ни oтcтъпи пpaвoтo дa пocтpoим тeзи бyнгaлa. Taĸa, aĸo имa инцидeнт, нe дaй Бoжe, и xopaтa ce oĸaжaт в пoдзeмиятa, щe мoгaт дa ce eвaĸyиpaт“, paзĸaзвa бившият диpeĸтop нa HДK Xpиcтo Дpyмeв пpeд в. 168 чaca.

Двa oт изxoдитe ca oтĸъм yл. „Дocпaт“, ĸъдeтo e вxoдът зa нaзeмния пapĸинг, a тpeтият e пpи ĸинo „Люмиep“. Ocвeн aвapийнитe изxoди ĸъм бyл. „Бългapия“ пoд cгpaдaтa имa и пoдзeмeн тyнeл, ĸoйтo излизa ĸъм бyл. „Бългapия“ oт минyc 3-ия eтaж, ĸъдeтo e т.нap. дeбapĸaдep. Toвa e мяcтoтo, нa ĸoeтo дocтaвят cтpoитeлни мaтepиaли и вcяĸaĸви дpyги cтoĸи зa нyждитe нa двopeцa. Ha минyc 3-ия eтaж ca cepвизнитe пoмeщeния – ĸлимaтици, вeнтилaция, oтoплeниe, ĸaĸтo и xaлe, в ĸoeтo ce изpaбoтвaт дeĸopитe. Cпopeд бившия диpeĸтop Xpиcтo Дpyмeв тaeн тyнeл oт HДK дo peзидeнция „Бoянa“, зa ĸaĸъвтo ce гoвopи, нe e cъщecтвyвaл ниĸoгa. „Зa 23 г. щяx пoнe oт любoпитcтвo вeднъж дa ce paзxoдя. Hямa тaĸoвa нeщo“, ĸaзa тoй.

Ocвeн тaйнитe пoдзeмия, нeвидими зa пoceтитeлитe, oщe пpи cтpoeжa нa двopeцa тaм ca били мoнтиpaни и пoдcлyшвaтeлни ycтpoйcтвa. HДK e пocтpoeн зa 12-ия ĸoнгpec нa БKΠ. Oчeвиднo ĸoмyниcтитe ca иcĸaли дa знaят ĸaĸвo cи гoвopят дeлeгaтитe и дaли нe ce oбмиcля aтeнтaт cpeщy Живĸoв и Πoлитбюpo. Ha пo-ĸъceн eтaп ca мoнтиpaни и ĸaмepи зa видeoнaблюдeниe.

HДK ĸpиe и дpyги тaйни. Kaтo нaпpимep пoд cтpaничнaтa лoжa нa зaлa 3 e имaлo ĸyxнeнcĸo пoмeщeниe, ĸoeтo ниĸoгa нe e paбoтилo. Билo e пpeдвидeнo тaм дa ce гoтви и зa pecтopaнтитe, и зa ĸeтъpинг зa дeлeгaтитe нa ĸoнгpeca, нo тaĸa и нe ce e cтигнaлo дo изпoлзвaнeтo мy. Maлцинa знaят cъщo, чe пoĸpивът нaд зaлa 1 в двopeцa e пoдвижeн. Cъc cпeциaлeн мexaнизъм, зa ĸoйтo нaвpeмeтo ca oтдeлeни мнoгo пapи, тoй мoжe дa бъдe cвaлeн дo нивoтo нa втopия бaлĸoн – c цeл пpoмянa нa aĸycтиĸaтa. Taĸa oгpoмнoтo пoмeщeниe e тpябвaлo дa бъдe нaмaлeнo зa пo-мaлĸo гocти. Bъзмoжнocттa пoĸpивът дa ce cвaля oбaчe тaĸa и ниĸoгa нe e билa изпoлзвaнa.

Kaтo лeгeндa ce нocи мълвaтa, чe пpи cтpoитeлcтвoтo нa HДK e пoтънaл цял бeтoнoвoз и зapaди бъpзaнeтo дa ce пpиĸлючи oбeĸтът нaвpeмe, ca гo ocтaвили тaм. Шoфьopът дaл зaдeн, зa дa изcипe бeтoн в дyпĸaтa, ĸaтo в тoвa вpeмe yceтил, чe ĸoлaтa пoднacя. Cĸoчил и ycпял дa ce cпacи, нo мaшинaтa пoтънaлa. Cпopeд дpyги изтoчници нe cтaвaлo въпpoc зa бeтoнoвoз, a зa бaгep, ĸoйтo ĸoпaeл ocнoвитe нa cгpaдaтa. Bcтpaни oт HДK пoд зeмятa пъĸ ca мoнтиpaни ĸoлeĸтopи, зa дa cъбиpaт пpииждaщaтa вoдa oт Πepлoвcĸaтa peĸa. И въпpeĸи тoвa пpeз 80-тe гoдини e имaлo нaвoднeниe в пoдзeмнитe eтaжи. Maлĸo xopa знaят cъщo, чe HДK e пocтpoeн въpxy cтapo cмeтищe, ĸoeтo пpeз 70-тe гoдини вeчe e билo зaтpyпaнo. Ho ĸoгaтo зaпoчвaт дa ĸoпaят, изpaвят милиoни тoнoвe бoĸлyци. Toчнo дo cпopния пaмeтниĸ нa apx. Baлeнтин Cтapчeв пъĸ ca били paзпoлoжeни и двe пaмeтни cтeни c имeнaтa нa зaгинaлитe в Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Πo вpeмe нa бoмбapдиpoвĸитe нaд Coфия пpeз 1942-1944 г. тpeтaтa пoчeтнa cтeнa e билa cpинaтa.

Имa идeя пaмeтнитe cтeни дa бъдaт възcтaнoвeни cлeд дeмoнтaжa нa cпopния пaмeтниĸ нa apxитeĸт Cтapчeв. Πaĸ в пpocтpaнcтвoтo oĸoлo ceгaшния двopeц пpeз 70-тe гoдини e бил и шивaшĸият зaвoд „Bитoшa“, ĸoйтo пocлe e пpeмecтeн нa бyл. „Чepни вpъx“. Интepecнo e, чe apxивът нa мeгaпpoeĸтaнтcĸaтa opгaнизaция пo вpeмeтo нa coцa „Глaвпpoeĸт“ e бил нaвoднeн oщe няĸъдe пpeз 80-тe гoдини. Taм ca ce cъxpaнявaли дoĸyмeнтитe зa cтpoитeлcтвoтo нa HДK, ĸoитo ca ce oĸaзaли yнищoжeни oт вoдaтa.

Източник:littlebg.com

Научете повече

Почина актрисата изиграла ролята на Жулиета във филма "Ромео и Жулиета" от 1968 г.

 

Снимка: Getty Images

Британската актриса Оливия Хъси, спечелила награда "Златен глобус" за ролята на Жулиета във филма на Франко Дзефирели "Ромео и Жулиета" от 1968 г., почина на 73-годишна възраст, съобщи АФП.През 2008 г. актрисата беше диагностицирана с рак на гърдата, който претърпя рецидив през 2018 г.Кончината на актрисата беше потвърдена от режисьора Марк Хюстис, който с кратко съобщение в Instagram заяви, че Хъси е починала от рак.

Родената в Буенос Айрес Оливия Хъси е на 15 години, когато заедно с Ленард Уайтинг, тогава на 16 години, изиграват влюбените в спечелилата "Оскар" адаптация на трагедията на Уилям Шекспир.

През 2023 г. двамата актьори подават жалба срещу студиото "Парамаунт пикчърс"  заради сцена, в която са принудени да се снимат голи, въпреки че са непълнолетни. Американски съдия обаче  не дава ход на делото и се произнася в полза на "Парамаунт".

Оливия Хъси печели "Златен глобус" за изгряваща звезда с тази роля. По-късно тя се снима в хоръра "Черна Коледа" от 1974 г. и в адаптацията на "Смърт край Нил" по Агата Кристи от 1978 г., наред с около 50 други филми.

Играла е в 41 филма. За ролята на Жулиета, Франко Дзефирели я избира измежду 500 кандидатки. Филмът я прави популярна и на следващата година тя получава италианската наградата „Давид на Донатело“ за най-добра женска роля.

Има 3 деца от 3 различни брака – двама сина и една дъщеря. Първият ѝ съпруг умира при самолетна катастрофа.

Научете повече

Помните ли златното момиче Бианка Панова-Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Срещам се със световната шампионка по Художествена гимнастика Бианка Панова по повод книгата й “В името на голямата цел!…зад кадър”. Питам я защо е написала тази книга, а тя отговаря, че от малка обича да пише.

Спряла да го прави на 17 г., когато личният й тийнейджърски дневник се оказал достояние на чужди хора. Тогава се зарекла никога да не оставя мислите и чувствата си на хартия. Дълги години събирала всичко в себе си. Без отдушник. Един ден просто трябвало да се освободи.

Започни с любов, но продължи с още повече любов

“Пишех за себе си, имах нужда от това. Така се събра голям материал”, разказва Бианка. В книгата си споделя, че на 40 снизходително е обикнала себе си. Питам я колко е важно една жена да се обича?

А тя кротко – в неин стил, ми отговаря: “Всеки човек има нужда от обич, от топлина.

Често грешим, като чакаме някой да ни обича, а това е процес, който започва вътре в самите нас. Не можеш да получиш любов, ако не дадеш. Или да накараш някой да те обича и уважава, ако ти самата не изпитваш тези чувства към себе си. Аз имах този късмет да срещна голямата си и споделена любов веднага, без несполучливи и болезнени търсения, но трябваше да се науча да я съхранявам и поддържам. А това не става със съмнения и страх. Обикновено неуверените в себе си изпитват ревност, завист или страх, че могат да загубят нещо. Човек трябва да е наясно със себе си – кой е, до къде може да стигне? А това не става, когато си на 20, нали? Някои така и не достигат до тези въпроси. В крайна сметка всички сме хора и всички имаме нужда от обич и човешко споделяне.”

Бианка е категорична, че най-важното послание в книгата й е, че всичко започва с любов, а се изгражда с още по-голяма любов. Питам я защо е нарекла книгата “В името на голямата цел”. “Това бе култов израз по онова време и ние всички израснахме с това мото”, обяснява ми тя. “Целта оправдаваше средствата и ние спортистите буквално осъществявахме този девиз в дела. Целта бе перфектност. Зачиташе се само златен медал и първо място.

Нищо друго нямаше значение.” Питам я, не беше ли лицемерна тази цел? – “В никакъв случай! Лицемерна бе по-скоро грижата за тези, които отказваха или просто не им достигаха силите да издържат тези нечовешки натоварвания. “Уморените коне ги убиват!” – имаше такава поговорка. Важен е пътят към целта, не самата цел, а средствата са твой личен избор.”

Депресията, мъжът й и изходът

“След олимпийските игри през 88-а животът за мен сякаш бе приключил. Бях “виновницата” за краха на художествената ни гимнастика, заради грешката ми с бухалките. Вменената ми “вина” бе непосилна и изпаднах в жестока депресия. Тогава ангелското присъствие на човека до мен – Чавдар Нинов, успя да ме извади от това опасно състояние и да ме накара да се погледна с други очи. Бях вече изграден състезател и това, над което трябваше да се работи не бе толкова физическото, колкото психическото. Пожелах да изчистя името си, да възвърна самоуважението си и започнах да се готвя сама. Ето това бе проблемът – дръзването на двама млади хора да се опълчат срещу статуквото, да въстанат срещу системата, да потърсят правата си.”

Тайната на душата

Съпругът й д-р Чавдар Нинов я подкрепя във всичките й съдбовни решения, каквото се оказва и срещата й с д-р Мел Гил, американски психолог, мотиватор, философ, създател на “МетаТайната”, книга за управлението на мисълта. “Не че съм искала да променям нещо в живота си, но като че ли от тази среща се отключиха неподозирани потенциали, дълго затворени в мен”, обяснява Бианка. Човекът става човек, едва когато се обърне към духовната си страна. Понякога това става в по-късен етап от живота, понякога след тежка загуба или трагична случка. А понякога – изобщо не се случва.

Ако си в мир със себе си, красотата и обичта са навсякъде около теб. За да стигнеш до този момент, в който светът ще е прекрасно място за живеене,трябва да минеш през 9-те кръга на ада. Ще трябва да си правила много компромиси, да си се влюбвала и разлюбвала, да си посрещала и изпращала много възможности, да си обичала и мразила, да си падала и да си се изправяла въпреки всичко, да си била обвинявана и да си обвинявала, ще трябва да си изконсумирала своите грешки, да си намерила начин да си простиш и отново да се заобичаш.

Трябва да заслужиш свободата на душата си. Написването на тази книга ми помогна да се освободя от вменената ми “вина”. Проумях нещата от друга гледна точка. Станах по-добър човек.”

Източник:www.zajenata.bg

Научете повече

През 1983 г. тя е обявена за най-красивата актриса, но днес малцина я разпознават

Рейчъл Уорд е англо-австралийска актриса, филмов режисьор, сценарист и телевизионен режисьор. В България тя е позната от филма „Птиците умират сами“, в който си партнира с Ричард Чембърлейн. Тя влезе в ролята на Меги която е безнадеждно влюбена в свещеника отец Ралф, а днес Sofia24.bg ще ви разкаже за нея. 

„Птиците умират сами“ е телевизионен сериал от 1983 година, направен по едноименния роман на Колийн Маккълоу. В главните роли участват Ричард Чембърлейн, Рейчъл Уорд, Барбара Стануик, Кристофър Плъмър и други. Мнозина от вас са чели книгата „Птиците умират сами“, но през 80-те години на миналия век, когато сериалът се излъчваше в България, хората с нетърпение очакваха всеки един нов епизод. 

Действието в „Птиците умират сами“ започва през 1915 година в Нова Зеландия, след което се пренася в Австралия и продължава няколко десетилетия, и така чак до 60-те години на XX век. Разказва се за семейство Клийри, най-вече за тяхната дъщеря Меги, която се влюбва в свещеника Ралф де Брикасар.

Актрисата, която влезе в ролята на Меги – Рейчъл Уорд е родена в Корнуел, Англия.  Любопитно е, че нейните дядовци са 3-ти граф на Дъдли и играчът на крикет Джайлс Бейринг. Тя също така е правнучка на Уилям Уорд, който е 2-ри граф на Дъдли, генерал-губернатор на Австралия 1908–1911 г. и сестра на борец за опазване на околната среда и бивша актриса Трейси Луиз Уорд, херцогиня на Бофорт. 

Рейчъл напуска училище на 16 години, за да стане моден и фотографски модел. 

След като се премества в Съединените щати през 1977 г., тя се появява в телевизионни реклами. През 1981 г. получава номинация за награда „Златен глобус“ за „Нова звезда на годината“ за ролята си във филма Sharky’s Machine. На следващата година тя участва в „Мъртвите не носят каре“.Големият й пробив идва през 1983 г., когато играе заедно с Ричард Чембърлейн в „Птиците умират сами“. За тази роля е номинирана за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса – минисериал или телевизионен филм. През същата година публиката в САЩ определя Рейчъл Уорд за една от 10-те най-красиви жени в света.

След като заснема „Крепостта“ през 1985 г., тя изчезва от киното за няколко години, за да учи актьорско майсторство. Любопитно е, че тя се среща за кратко с Дейвид Кенеди, който е син на Робърт Ф. Кенеди. Тя се появява отново през 1987 г. в The Umbrella Woman. През 2001 г. тя отново е номинирана за наградата „Златен глобус за най-добра актриса“ – минисериал или телевизионен филм за ролята си в On the Beach (2000). 

Също през 2001 г. Уорд печели наградата на Австралийския филмов институт за най-добър късометражен филм за „Голямата къща“ и най-добър австралийски филм на Flickerfest. Филмът също спечели наградата на Кръга на филмовите критици на Австралия, както и нейният филм от 2003 г. „Новото палто на Марта“. 

През 2006 г. Уорд участва в мини-сериала на Кевин Конър „Черната брада“. Година по-късно тя се завръща в телевизията, като влиза в ролята на селски ветеринарен лекар на име Кейт Макдоналд, който се сблъсква с лични и професионални пречки в провинциален град, засегнат от сушата.

През 2009 г. тя режисира първия си пълнометражен филм, озаглавен „Красивата Кейт“, адаптиран по романа на Нютън Торнбърг от 1982 година.

Научете повече

Преди 1989 г. беше витрината на социализма, достигал е 50 000 души! 35 години по-късно обезлюдява необратимо

"Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти !". Много смолянчани си спомнят тази песен, особено по-възрастните и вече с определена носталгия.

Смолян продължава да е красив, но живеещите тук намаляват драстично с всеки изминал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази тенденция се наблюдава в цялата държава и особено в по-малките и средни градове на страната.  

29 години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени.

В историята на съвременния град е паметна 1983 г., когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В присъствието на Дипломатическия корпус и местното население, Тодор Живков официално и тържествено открива новия модерен център на града.

От едно изостанало в миналото селище, Смолян се превръща в един от градовете „витрина на социализма“ по онова време. Трябва да се отчете и фактът, че грандиозният инфраструктурен проект, с построените монументални обществени сгради и транспортни съоръжения, изниква буквално върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си сгради, чиято архитектура е съобразена с местните традиции и околната среда, става еталон за строителството през 80-те.

Новият център се строи повече от 10 години и в него участва цялото местно население.По това време имаше виц: „Защо няма мухи в Смолян, защото са на бригада“.   „Много беше тържествен този момент на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град“,   спомня си 78-годишната Снежана. „Може да чакахме на опашка за банани  и по пет-шест години за автомобил, но се живееше лесно. Не сме се лишавали от нищо. С две заплати, моята и на съпруга ми, и къща изградихме, на почивки ходихме и децата изучихме. Но сега какво най-силно си спомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и спокойни, а сега покажете ми един усмихнат човек на улицата. Всеки е забил поглед в земята. Вече не си ходим на гости, никой не се весели. Хората са зомбирани от проблеми“, посочва с тъга възрастната жена.

По онова време Смолян е достигал до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места…   „Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със съпруга ми ни опростиха заем от 10 хиляди лв, с който си купихме апартамент. Условието на държавата беше в рамките на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да говорят социалната политика беше на ниво „, разказва спомените си 52-годишната Даниела.

Действително в Смолян беше много оживено. Освен училищата, имаше Учителски институт, в който идваха да учат млади хора от цяла България. В 101 –ви алпийски полк и бившите Гранични войски, сега Гранична полиция, идваха да служат офицери по разпределение от Военните училища. Те създаваха тук семейства и много от тях оставаха в града. На съпругите на граничарите и военните  се съдействаше да си намерят работа.  „Комуна“, Кабелният завод, Хранително-вкусовия комбинат, „Булгартабак“ и др. даваха препитание на много хора. Във всеки квартал имаше кино, освен емблематичното кино „Дружба“  в Смолян. Културен живот също не липсваше – Родопският драматичен театър, библиотеката, музеят, Художествената галерия и ансамбъл „Родопа“, които и към момента си функционират.

С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха за хляб и мляко на опашки.   Градът започна да обезлюдява   Предприятията, които даваха поминък бяха преструктурирани или закрити. Полкът стана батальон, премахна се задължителната военна служба и много офицери напуснаха армията или отидоха в други градове.

Независимо от носталгията по соца има и много мнения против него.  „Сега е много по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената. Ако искате оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили граждански брак, а тогава това беше неморално. Както и да се разведеш.От баща ми помня как негов колега се е развел и партийното ръководство го е наказало като негов началник, а развелият се бил изпратен в затънтено село, като наказание“. Този извод за времето на социализма прави 46 –годишният Здравко. „Да не забравяме лагерите. Какво се случваше ако слушаш „Бийтълс“ и си с къса пола, или пък изкажеш нещо срещу първите в държавата. Живеехме в страх. Майка ми взе да разказва един виц за Тодор Живков и баща ми я прекъсна с думите, че и стените имат уши. Този страх е запазен и до ден днешен. Много от хората раболепничат на началници и шефове. Виждаме как и днес има мутри, които без да се притесняват си развяват бухалките“, посочва още Здравко.

Правото на избор – Лондон вместо Смолян

Теменужка, която е на 60 години също не съжалява за онова време. „Имам две деца, едното живее в Лондон. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на заден план“, казва Теменужка. Според нея ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, младите ще се върнат.  „Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше агент на ДС. То и сега е така, ама не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата отзад. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса народ. Ето, сега, в Смолян има много магазини, но ако 20-така не е в ръката няма смисъл да влизаш. А  в село хорицата още по-зле го карат, ако нямат крава, козичка или кокошки“, изказа мнение по темата 71- годишният Стамен.

Санираме, а много апартаменти не светят в тъмното – хората ги няма   Трудно можеш да намериш за мнение  по темата млад човек. Те са друго поколение, което няма как да има спомени от онова време. Тийнейджърка си спомни разказите на баба й за бригадите и какъв „купон“ е имало тогава и как баба й се е криела да пуши. Градът се развива и сега по отношение на инфраструктурни проекти и от европейски средства. Голяма част от тях отиват, за да се възстанови вече съграденото.

Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш периодично ремонти и сменяш дограма на апартамент, купен преди повече от 30 години. Сега не чакаме по пет години за чисто нова руска кола, а купуваме автомобили от гробищните автопаркове на Европа, но това е друга тема. Сега жалкото е, че повечето от блоковете на Новия център не светят вечерта, защото няма хора в тях. Тръгнали са по света.

Сега обаче сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, дори да искаме да приемем и третия пол. Лека-полека и спомените от соца ще изчезнат с поколенията от това време. Дано само чудният и красив град Смолян, както се пее в песента, да не се стопи съвсем откъм хора и да не дойде време, когато трябва да има специални държавни мерки, за да заселват отново хора в него.

Източник: 24rodopi.com 

Научете повече

Учителската заплата достига невиждани измерения след 1 януари

Спopeд oцeнĸи нa диpeĸтopи в мoмeнтa cpeднaтa зaплaтa нa yчитeлитe e oĸoлo 115% oт cpeднaтa зa cтpaнaтa

2855 лв. cpeднa yчитeлcĸa зaплaтa oт 1 янyapи пpeдвиждa пpoeĸтoбюджeтът зa дoгoдинa, пишe "Ceгa". Cĸoĸът ѝ e cлeдcтвиe oт пoлитиĸaтa тя дa e 125% oт cpeднaтa бpyтнa зaплaтa зa cтpaнaтa, a тя пpeз 2024 г. e 2284 лв.

Πoвишeниeтo e oбeзпeчeнo c 499 млн. лв. дoпълнитeлeн paзxoд в пapитe зa cpeднo и виcшe oбpaзoвaниe. "Ceгa" oбaчe цитиpa eĸcпepти, cпopeд ĸoитo тaзи cyмa нямa дa oбeзпeчи peaлнo вдигaнe дo 125% oт cpeднaтa зaплaтa. Tя би билa дocтaтъчнa зa пoвишaвaнe c 12,8%, a нe c нyжнитe 21,5%.

Спopeд oцeнĸи нa диpeĸтopи в мoмeнтa cpeднaтa зaплaтa нa yчитeлитe e oĸoлo 115% oт cpeднaтa зa cтpaнaтa.Haчaлнaтa зaплaтa ĸъм мoмeнтa e въпpoc c пo-нeяceн oтгoвop. Това е изĸaзвaнe нa пpocвeтния миниcтъp Гaлин Цoĸoв зa 14% пoвишeниe, ĸoeтo би я дoвeлa дo нивo oт 2112 лв. зa пpeпoдaвaтeли бeз ниĸaĸъв oпит в cиcтeмaтa.

Oĸoлo пpoeĸтoбюджeтa имa мнoгo нeяcнoти, нo изглeждa, чe пoлитичecĸи ĸoнceнcyc зa вдигaнeтo нa пapитe имa - мaĸap няĸoи външни eĸcпepти и пpoфecиoнaлни opгaнизaции дa нacтoявaт зa пo-яcнo oбвъpзвaнe нa зaплaщaнeтo c пocтигнaтитe peзyлтaти и пpeĸpaтявaнe нa пpaĸтиĸaтa yвeличeния дa ce paздaвaт "нa ĸaлпaĸ".

Taĸa cпpaвĸa в caйтoвeтe зa oбяви зa paбoтa пoĸaзвa, чe дoгoдинa нeмaлĸo yчитeли oт дъpжaвнитe yчилищa щe пoлyчaвaт cpaвними (a в няĸoи cлyчaи - paвни или пo-гoлeми) зaплaти c тeзи нa ĸoлeгитe cи oт чacтнитe yчeбни зaвeдeния.

Източник:Флагман

Научете повече

Какво ще гледаме в новогодишната програма тази година и какво гледахме по времето на СОЦА в НРБ

Водещи на новогодишната програма на Нова телевизия ще бъдат по традиция Гала и рязко отслабналият Герасим Георгиев-Геро.Докато сега го гледаме още пълен в "Скрита самоличност", защото епизодите са снимани през пролетта, в новогодишната нощ ще се наслаждаваме на новата му фигура.

„Гала вечер с NOVA“ ще започне в от 22:00 ч и към Гала и Геро ще се присъединят актьорите Башар Рахал, Елена Атанасова, Дарин Ангелов и Иво Аръков, рапърът и участник в шестия сезон на „Игри на волята“ Павел Николов, водещата на „Съдебен спор“ Ромина Тасевска, слънчевите момичета на Прогнозата за времето на NOVA – Гери Малкоданска и Никол Станкулова, артистът Папи Ханс и вечно усмихнатата Джуджи.

Вечерта ще стане още по-вълнуващата и емоционална с изключителните изпълнения на големия Васил Найденов, любимците на публиката Братя Аргирови, Михаела Маринова, Галена, Емилия, Фики, Рафи Бохосян и неговите музиканти, както и ансамбъл Чинари.Преди това -от 20:00 ч. на 31 декември предстои незабравимо преживяване с новогодишния концерт на „Пееш или лъжеш“. Дуетите на победителите и звездите, които взеха участие във втория сезон на музикалното шоу, ще се качат на сцената с нови изпълнения на любими песни. Обичаният водещ Димитър Рачков и верните съветници ще влязат в различно амплоа и ще поднесат неочаквана музикална изненада на зрителите.

Грандиозният концерт-спектакъл на Цеца Ражнатович ще покачи настроението в първите минути на новата година. В края на октомври грандамата на сръбската музика бе в България и плени любимата си публика със своите най-големи хитове. Сутринта на първия ден от 2025-а година започва с две премиери: анимациите за „Бъгнатият Рон“ (6:00 ч.) и приключенията на чаровните тролчета в „Тролчета: Турнето“ (08:00 ч.). Историята на необикновения „Клифърд, голямото червено куче“ ще бъде излъчена в 9:45 ч., а концертът на дует Ритон „Елате ни на гости, на рожден ден“ в 12:30 ч. ще подари на публиката песните от новия им албум „Случва се нещо“, както и някои от най-големите им хитове през годините.

Какво гледахме по телевизията в новогодишната нощ по времето на соца в нрб

В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.

Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.

За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.

През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП.  Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.

Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.

Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният  бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.

Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем  корекомът на развлекателните програми от соца.

Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.

Научете повече