Лили Ванкова проговори за Гунди! Ето какви са били отношенията й с легендата и какви подаръци е получавала от него

Тв легендата Лили Ванкова действително е имала интимна афера с Гунди – слух, който се носи вече повече от пет десетилетия в светските среди в София. Покрай успеха на филма „Гунди – легенда за любовта“ пикантната мълва бе възобновена, а славната говорителка от едно време е подложена на истинска канонада от покани да говори с медиите.

Лили Ванкова обаче отклонява всички предложения, включително от „Уикенд“. 82-годишната дама дори е сменила номера на мобилния си телефонен, за да не бъде притеснявана от любопитни репортери.

Близка приятелка на едно от славните лица на БНТ обаче разкрива сензационно пред наш репортер, че Лили е признавала пред колежките си от телевизията за романтичните си отношения с Гунди. Двамата са имали страстна връзка в продължение на около година, след което са се разделили. Любовта им обаче била обречена и Лили Ванкова сама настояла да я прекратят.„Лили години наред не говореше по тази тема, но в един момент призна, че наистина е имала голяма любов с Георги Аспарухов. Лично на мен ми е показвала и снимки – били са заедно на море във Варна. Освен това още пази подаръци, които футболиста от „Левски“ й е подарявал – красив копринен шал, донесен от Унгария, и златни обеци. Казваше, че по-важни са й спомените, които има с него – те я топлят“, разказва пред „Уикенд“ колежка на славната говорителка от БНТ.

Лили Ванкова и Гунди започнали отношенията си през далечната 1968 г. По това време Георги Аспарухов преживявал поредната си криза в брака си с Величка и дори бил подал молба за развод, която обаче оттеглил по настояване на важни хора от МВР. Говорителката от телевизията пък вече била сключила брак с първия си съпруг Райчин Пръмов, но не била особено щастлива. Двамата с Гунди се стараели да крият отношенията си, но слуховете бързо пламнали в София. „Лили ми е доверявала, че са се срещали в апартамента на негов съотборник от „Левски“, като спазвали жестока конспирация – първо тя ходела там дегизирана с перука, след което идвал той с тъмни очила. Но пак ги разкрили“, разказва източника на „Уикенд“. В един момент вече всички знаели и те престанали да се крият чак толкова упорито. „Аз наистина бях готова да се разведа и след като той уреди отношенията си с Лита, да създадем семейство. Но се намесиха други обстоятелства и се наложи да преустановим да се виждаме“, признала й Лили Ванкова, без да уточнява какви са тези „обстоятелства“. Най-вероятно нареждането е дошло от върховете на държавата – по това време Гунди е вече национален символ и партийците бдят за репутацията му, а родителите на Лита са високопоставени хора.

Точно тогава тръгва слуха, че Лили Ванкова е родила незаконен син от Гунди. Тази клюка и до ден-днешен преследва говорителката и тя се кълне, че не е истина. Детето е от мъжа й. Заради слуха тв звездата си има сериозни неприятности и дори стига до болница, след като прави нервен срив. Тогава й се налага да отсъства няколко месеца от екрана на телевизията.

След като Георги Аспарухов загива в свирепата автомобилна катастрофа през 1971 г., Лили Ванкова също е съкрушена и плаче с дни. Тя дълго се чуди дали изобщо е уместно да отиде на погребението, където съболезнованията ще приема вдовицата на бившия й любовник Величка. В крайна сметка отива, прикрепяна от две свои колежки в телевизията, наметната с шала, подарен й от Гунди.

„Лили ми е разказвала, че години по-късно тя се е срещала с Лита. Обещала й е никога да не коментира публично какви са били отношенията й с Гунди – завет, който спазва и до днес“, завършва историята приятелката на Лили Ванкова. Говорителката не се изкушила и преди 15 години, когато я поканили да участва в един от първите сезони на „ВИП Брадър“. Тогава й предложили доста висок хонорар, за да разкрие истината за нея и Гунди. Лили Ванкова със страшно омерзение затръшнала телефонната слушалка на продуцентите.

Научете повече

Защо на мъжете с бради не се гледаше с добро око по времето на СОЦА в НРБ

След като излезе от печат брой втори на сп. „Жената днес”, се получиха няколко писма, адресирани до главния редактор. В тях читатели недоволстват, че на първа корица и на страница 24 са поместени ликовете на двама мъже с бради. Ще започнем с едно признание: нямаме никакво лично предпочитание към брадите.

И с едно недоумение: може ли и трябва ли да се съди отрицателно за хората само заради това, че те сами се харесват, или онези, на които държат, ги харесват с бради. И с един въпрос: бива ли брадата да се преценява отделно от главата? От личността на човека – като морал, поведение, трудови и обществени изяви, цялостно отношение към политическите и нравствени ценности на нашето време?

Разбираме смущението на някои родители, чистите подбуди на някои честни и добри граждани, склонни да отъждествяват брадите с декласирани екземпляри из средата на хипитата, с рошави и обрасли безделници, с брадати негодници, дълбоко чужди на нашия народ с моралния си облик.

Но откъде накъде ще сравняваме всички, които носят бради, само с подобни типове? Нека опитаме да се върнем назад във времето и да си спомним, че много от българските хайдути и възрожденци носеха бради. А дали някой от нас би могъл да си представи Ботев гладко избръснат? Ами скъпите на всеки прогресивен човек образи на Маркс и Енгелс, на Димитър Благоев и негови съратници, на Георги Димитров от по-млади години? Или на рицаря на революцията и съветската държава Феликс Дзерджински? 

Не са ли брадатите смелчаци на Фидел Кастро дни от най-дръзките и обаятелни противници на северноамериканския империализъм?

Ами колко нежни поети, големи писатели, световноизвестни учени, велики музиканти и художници остават в съзнанието на поколенията със сътвореното от тях, независимо че са били с бради.

Ще оставим на читателите сами да си припомнят (инак би трябвало да изпишем един безкраен списък) колко много гладко избръснати хора са нанасяли, нанасят и днес неизброими беди на човечеството.

А ако се огледаме около нас, ще открием не един гладко избръснат мързеливец, който живее на гърба на близките си или на обществото; или хора, които не подбират средства, за да постигнат личните си цели, без да ги е еня за общото; или подлеци, които тровят живота на не един човек, макар и инак всички те са с външно „приличен” вид.

И на какво основание в края на краищата едно вълмо от косми, което стои не на горния а на долния край на лицето, е нещо като вълчи балет в очите на някои хора?

Млад специалист разказваше, че когато кандидатствал за работа, завеждащата „Личен състав” отрязала категорично: „Докато не си обръснеш брадата, не можеш да работиш при нас.” А ако си беше дала труд, вместо да се вторачва в брадата, да хвърли бегъл поглед на документите, щеше да види, че младежът е активист на Комсомола, но не от кариеристични подбуди като някои, а от дълбоко вътрешно убеждение; че е от първенците на своя випуск и иска да служи на обществото със знанията и способностите си. 

От 3 години същият млад човек е – по думите на директора на ведомството, в което работи сега, – един от най-талантливите и перспективни кадри. Ами ако и тук бе приложена „брадатата” мярка и развитието на младия човек бе спънато и обществото ощетено?

Източник: списание „Жената днес“, 1979 г.

Научете повече

Шофьор на училищен автобус оставя момче в грешния град , то се обажда на майка си, казвайки: Аз съм в тъмна, мръсна стая

Един ден съпругът ми и аз не можахме да вземем сина си от училище поради работа, така че помолихме Кайл да вземе училищния автобус със съучениците си. Нещата обаче се объркаха, когато шофьорът на автобуса направи грешка с местоположението на спирките. Изглеждаше като нормален четвъртък, когато се сбогувах с Кайл, докато той отиваше на училище със съпруга ми Тристан. Кайл не беше свикнал да се вози в автобуса, защото или Тристан, или аз обикновено го вземахме. Но тъй като този ден и двамата бяхме заети с работа, уведомихме учителя му, че той ще вземе автобуса и ние ще го вземем от спирката, която беше по-близо за нас. Тя му помогна да разбере какво да прави, преди да се качи на автобуса.

„Добре, Кайл, шофьорът на автобуса ще обяви имената на автобусните спирки. Трябва да обърнеш внимание и да изчакаш той да ти се обади, нали?“ Г-жа Патерсън му каза, преди да се качи на автобуса. Кайл, който беше уверен и независим, отговори: „Благодаря ви, г-жо Патерсън. Ще бъда нащрек и ще го изчакам да извика Пфлугервил“, след което я прегърна, преди да се качи. Той намери мястото си, когато шофьорът затвори вратата, знаейки, че спирката му е по-далеч от останалите. И така, той започна да чете книга по време на пътуването.

Кайл знаеше името на нашия квартал, но не беше запознат с автобусната спирка, тъй като никога преди не беше взимал автобус. След няколко спирания шофьорът извика „Pflugerville“. Кайл се огледа и забеляза, че той е единственият, който слиза. Той благодари на шофьора и слезе, като се озова сам на спирката. Той извика: „Татко? мамо?“ но нямаше телефон, така че той седна, мислейки, че просто сме закъснели. Когато стана по-тъмно и по-студено, Кайл започна да се страхува и се луташе наоколо, опитвайки се да намери къщата ни, но скоро се изгуби. Докато вървеше, изведнъж се появи тъмна фигура и Кайл започна да плаче, ужасен, че е в опасност.

Този ден беше хаотичен за нас. Изгубихме представа за времето и с Тристан се втурнахме към автобусната спирка в съседния град, очаквайки да видим Кайл. Но когато децата слязоха, разбрахме, че го няма. Паниката настъпи, когато шофьорът на автобуса, пребледнял, се приближи до нас. „Много съжалявам, направих грешка. Обадих се на „Pflugerville“ твърде рано. Върнах се да го търся, но…” той млъкна. Бях обзета от страх и гняв.Въпреки че обещахме да предприемем действия по-късно, основният ни фокус беше да намерим Кайл. С падането на нощта Тристан и аз отчаяно претърсихме района, крещейки името му без отговор. Сълзи изпълниха очите ми, докато през ума ми се въртяха ужасни мисли. Изведнъж телефонът ми иззвъня, нарушавайки тишината. „Мамо?“ Гласът на Кайл, смесица от облекчение и страх, беше най-добрият звук, който някога съм чувала. „Скъпи, къде си? Търсихме те — казах, опитвайки се да запазя спокойствие. Обаждаше се от непознат номер. Чий телефон използваше? „Аз съм с Франк. Аз съм в тъмна, мръсна стая, но…”

Обаждането внезапно прекъсна и сърцето ми се сви. Някой да беше взел Кайл? Кой беше този Франк? Веднага се обадихме на полицията и те проследиха обаждането до западнала част на града. Когато пристигнахме в стар приют, намерихме Кайл в безопасност, но уплашен, седнал с бездомник на име Франк.

Тристан и аз бяхме ужасени. Франк изглеждаше груб и ние предположихме, че е отвлякъл сина ни. Тристан почти се нахвърли върху него, но Кайл ни спря. „Татко, мамо, защо му се сърдите? Трябва да му благодарите! Ако не беше Франк, все още щях да съм навън и да мръзна, или още по-лошо, някой можеше да ме вземе. Бързо осъзнахме, че Франк е защитил Кайл, когато най-много се нуждаеше от помощ. Чувствайки се засрамени от първоначалната си реакция, ние се извинихме на Франк, но той ни увери, че всичко е наред.

След това Кайл обясни как Франк е използвал последните си пари, за да му купи сандвич и дори му е дал одеялото си, за да се стопли. Бях преизпълнена с емоции не само от това, че почти загубих Кайл, но и от добротата, която Франк му беше показал. Същата вечер Тристан и аз заведохме Франк в местен китайски ресторант за хубава храна, за да покажем нашата благодарност. Франк беше толкова щастлив и повтаряше, че не трябва да го правим, но знаехме, че това е най-малкото, което можем да направим. — Ти спаси сина ни, Франк. Ние сме невероятно благодарни – каза Тристан и му наля малко чай.

Не искахме да спираме само с това да го почерпим с вечеря. Тристан, който работеше в голяма фармацевтична компания, дръпна някои връзки и намери работа на Франк в един от техните аптечни клонове. Освен това се погрижихме да има топли дрехи и храна, докато се адаптира към новия си живот. Животът на Франк се промени към по-добро – той успя да се изнесе от приюта, да наеме малък апартамент и да стане успешен охранител. Той намери нови приятели и се наслаждаваше на работата си.Франк никога не е очаквал, че помощта на Кайл ще промени живота му, но това се случи. Поглеждайки назад, виждам как това, което започна като момент на страх, се превърна в неочаквано приятелство и напомняне за добротата на хората. Франк, някога непознат, сега заема специално място в сърцата ни.

Научете повече

Слави Трифонов се завръща в bTV с ново шоу

От медията залагат на Дългия, за да си върнат рейтинга и да са конкурентни на Нова

Слави Трифонов официално се завръща в ефира на bTV с нов проект. След като екипът му вече реализира предавания като „Помниш ли текста“, „Коя е тази песен“ и „Бягство към победата“, самият Слави ще стартира танцувалното шоу „Танцувай с мен“, което ще дебютира през февруари.

Шоуто ще бъде пряка конкуренция на популярния формат „Като две капки вода“.

От bTV са решили отново да заложат на танцов формат, въпреки провала на „Денсинг старс“, и този път поверяват проекта на Трифонов с надеждата да повишат рейтинга.

„Танцувай с мен“ ще включва известни личности, които ще се състезават с танцови умения, а победителят ще получи специална награда.Това е поредната стъпка на Слави към завръщането му в bTV – телевизията, в която той изгради кариерата си. След неуспеха на собствената му телевизия, новото шоу дава нов шанс както за него, така и за неговия екип.

Слави Трифонов към Бойко Борисов: Обиждаш всички българи

„Бойко Борисов заяви, гледайки в камерите, следното: „Не желая да се занимавам с тази разбита държава“. Край на цитата“, коментира в позиция във Фейсбук лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.

Той поясни, че от думите на председателя на ГЕРБ си е направил „следните изводи:

Бойко Борисов отдавна се е самозабравил и е абсолютно убеден, че ако не е той, държавата няма да съществува.

Борисов се отказа от премиерския пост

И, ако не е той, България ще се разпадне и ще изчезне.

И понеже, някакви други се опитват да управляват държавата, обаче нямат неговата сила, ум и качества на политик, се провалят в управлението на държавата.

Единственият, който може да оправи бакиите на тази разбита държава, е самият Той – Бойко Борисов.

Но вече е обиден, някакви там нещастници му се мотат в краката и създават някакъв тъп, демократичен процес, който му пречи и го обижда“, заявява Слави Трифонов.

„Затова ще бъда откровен и ще му кажа следното: Държавата – това са хората и като говориш така, обиждаш всички българи. Бойко, като не желаеш да се занимаваш с тази „разбита държава“, недей повече да се явяваш на избори“, завършва Слави Трифонов.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Никой не знае, че жена е живяла в колата си в продължение на години, докато съседът не открива това

Мъж с ужас открива, че възрастната му съседка живее в счупената си стара кола, въпреки че има къща.Понякога ни е необходимо много време, за да осъзнаем, че нещо не е наред, много не е наред, и то от много време. Дейвид Касъл е свикнал да вижда съседката си Оливия Мадисън да пристига и да си тръгва с колата си по същото време, по което и той.

Поне така си мислеше, докато не дойде нощта, в която се прибра в 2:30 ч. и видя госпожа Мадисън в колата ѝ – очевидно бързо заспала. Дали се е заключила сама? Дейвид се зачуди. И тогава осъзна, че всъщност никога не беше виждал госпожа Мадисън да кара колата си, нито веднъж.

Разтревожен, Дейвид се приближи до разнебитения стар форд и надникна вътре. Госпожа Мадисън се беше облегнала на предната седалка от страната на пътника, покрита с дебела завивка, и спеше бързо.

На задната седалка бяха подредени грижливо няколко кашона с хранителни продукти и стоки от първа необходимост. Беше очевидно: госпожа Мадисън, седемдесет и девет годишна, живееше в колата си!

Но защо, зачуди се Дейвид ужасен. Тя притежаваше къщата до неговата, хубава викторианска двуетажна къща, която след смъртта на господин Мадисън преди три години бе започнала да изглежда печално занемарена.

Дейвид се прибра вкъщи и събуди жена си. “Лидия – каза той, – мисля, че госпожа Мадисън е живяла в колата си. Скъпа, моля те, оправи спалнята за гости. Ще я доведа.”

Лидия скочи от леглото. “О, Боже мой, Дейвид! Госпожа Мадисън?” – изпъшка тя. “Но тя трябва да е на деветдесет години!”

“Знам – каза Дейвид мрачно. “Никога не съм мислил, че ще видя някой мой познат да живее на улицата. Ще отида да я взема.”“Не я плаши, Дейвид”, помоли Лидия.

“Не се притеснявай, няма да го направя, но тази вечер е студено”, каза Дейвид. “А тя няма да спи в тази кола нито една нощ повече!”

Много от нас преминават през този свят, без да виждат какво ни заобикаля.

Дейвид се върна навън и отново се приближи до колата на госпожа Мадисън. Той почука леко по прозореца, докато клепачите на госпожа Мадисън не трепнаха. “Госпожо Мадисън”, извика той тихо. “Това е Дейвид Касъл от съседната къща!”

Госпожа Медисън се събуди и изглеждаше малко уплашена, но любезната усмивка на Дейвид я успокои. “Мисис Медисън. Моля, слезте от колата и влезте вътре. Жена ми е приготвила за вас чаша горещ шоколад и топло легло”.

“Дейвид – каза госпожа Мадисън, – съвсем съм добре… Моля, не се притеснявайте”.

“Няма да си тръгна, ако не дойдеш с мен”, каза твърдо Дейвид и най-накрая госпожа Мадисън отвори вратата и излезе от колата. Дейвид я зави с одеялото си и я поведе по пътеката към вратата си.Вътре Лидия го чакаше с обещаната чаша горещ шоколад. Госпожа Мадисън отпи първата глътка и очите ѝ се напълниха със сълзи. “Правех горещ шоколад точно като този за моя Чарли, когато работеше нощни смени…” – каза тя.

“Госпожо Мадисън, защо спахте в колата си?” – попита нежно Лидия.

Госпожа Мадисън затвори очи. “Не мога да се прибера у дома, разбирате ли… Не и откакто Чарли…”

“Не сте се прибирали у дома, откакто съпругът ви почина?” – попита Дейвид шокирано.

Госпожа Мадисън плачеше тихо. “Отначало го направих – обясни тя, – но после… Там, където беше той, цареше ужасна тишина, а после изведнъж отварях някое чекмедже или врата и го усещах, сякаш току-що е бил там.“Не можех да живея с липсата му или с постоянните напомняния, Дейвид, не можех да живея с тази болка. Затова една вечер просто взех завивката си и излязох пред колата. Това беше първата спокойна нощ за мен, откакто Чарли почина.

“Така че започнах да спя тук, но скоро не можех да издържам да влизам в къщата за нищо. Изключих водата и осветлението и започнах да живея в колата си. Вече минаха две години. Вие сте първият човек, който забеляза това.”

“Но как се справяш, имам предвид за банята?” – попита любопитно Лидия.“От десет години съм член на група за фитнес на възрастни хора, ходех с Чарли – каза госпожа Мадисън. “Така че ходя там, къпя се и какво ли още не… справям се.”

“Госпожо Мадисън”, каза Дейвид нежно. “Защо не продадете къщата и не се преместите някъде другаде?”

Госпожа Мадисън се изчерви. “О, Дейвид, мислила съм за това, но къщата е толкова разхвърляна!”

“Е, сега си легнете, а утре аз ще отида да я огледам, добре?”. Дейвид каза любезно. “И ако ми позволиш, ще почистя къщата и ще можеш да я продадеш”.

Госпожа Медисън прегърна Дейвид и Лидия с благодарност. “Благодаря ви, скъпи мои. Вие ми дадохте надежда.”

На следващия ден Дейвид се обадил на свой приятел, който имал малък бизнес за реставрация на стари къщи, и го помолил да посети заедно с него къщата на госпожа Медисън. Когато двамата мъже влезли в къщата, те били шокирани.

Цялата къща била покрита с пластове прах, а от таваните и осветителните тела висели дебели завеси от паяжини, но по-лошото било, че стените били покрити от пода до тавана със странна на вид черна слуз.

“Навън!” – извика приятелят на Дейвид и го избута през вратата. Той отиде до колата си и върна две маски за лице и поредица от стъклени тръбички. Двамата мъже се върнаха вътре и Дейвид наблюдаваше как приятелят му събира проби от веществото, за което казваше, че е плесен.

Приятелят на Дейвид поклащаше глава. “Приятелю – каза той, – това може да е лошо. Ще занеса това в лабораторията, за да видя какво ще кажат. но може да е лоша новина”.

“Хайде – каза Дейвид. “Мога да извикам почистваща служба… Само малко мухъл и прах не е краят на света”.Но приятелят на Дейвид поклати глава. “Ако това е, което мисля, че е, няма начин тази къща някога да бъде чиста – или безопасна за живеене”.

“Безопасна?” – попита Дейвид. “Какво имаш предвид?”

“Ако това е токсичен мухъл, той ще се е просмукал във всяка пукнатина на тази къща, под всяка дъска на пода, във всяка стена. Всъщност, ако твоята приятелка беше живяла в къщата, досега щеше да е сериозно болна!”

Три дни по-късно от лабораторията дойдоха новините. Това беше разновидност на много опасната плесен Stachybotrys, която техниците никога не бяха виждали преди. Те съобщиха, че става дума за “екстремен случай”, и препоръчаха всички спори да бъдат унищожени.

Дейвид съобщил на г-жа Мадисън лошата новина и двамата решили да се обадят на пожарната и да поискат тяхната помощ за справяне с проблема. Експертът от пожарната им казал, че единственият начин да се уверят, че мухълът няма да се разпространи в други домове, е да изгорят къщата. Разглобяването на къщата би изпратило облаци от спори във въздуха и би им позволило да се разпространят из целия квартал.

За съжаление, г-жа Мадисън приела съвета на пожарната и наблюдавала как те подклаждат внимателно контролиран пожар. И докато старата ѝ къща гореше, тя плачеше. Дейвид я обгърна с нежна ръка и каза: “Имате дом при нас, мисис Мадисън, колкото дълго искате, знаете го!”

Госпожа Мадисън кимна. “Знам, Дейвид, благодаря ти, но се надявах отново да си имам собствено местенце…”

На Дейвид му хрумна една идея, но я запази за себе си. На следващия ден той свикал среща на всички най-близки съседи. “Както всички знаете, госпожа Мадисън изгори къщата си, за да предотврати разпространението на токсична плесен, която може да навреди на всички нас.

“Мисля, че всички трябва да се включим, за да се опитаме да решим нейния проблем. Има ли някой идеи?”Една от жените вдигна ръка. “Аз съм агент по недвижими имоти, а парцелът на госпожа Медисън е голям, много по-голям от който и да е от нашите парцели. Мисля, че познавам строителен предприемач, който може да се заинтересува!”

Както се оказа, предприемачът беше много заинтересован и Дейвид договори отлична сделка от името на госпожа Медисън. Строителят изграждаше серия от къщички за възрастни хора и като част от щедрото заплащане, госпожа Медисън получи правото да живее в една от най-добрите къщички до края на живота си.

Благодарение на добротата на Дейвид госпожа Медисън получи добра цена за парцела си и малък самостоятелен дом, който си беше неин, и остана в квартала, който обичаше, в съседство с най-добрите си приятели Дейвид и Лидия Касъл.

Научете повече

Решиха съдбата на Геро и Капките

Слуховете за отстраняването на Герасим Георгиев – Геро от „Като две капки вода“ предизвикаха бурни реакции в последните дни. Спекулации твърдяха, че продуцентите търсят начин да върнат Зуека, а причината за недоволството от Геро била неговото значително отслабване, което уж му отнело харизмата.Продуцентът Кирил Киров – Кико потвърди новината, че нов сезон на „Капките“ ще има и кой ще бъде водещ.

„Какъв човек трябва да си, за да си измислиш такива глупости!? Искам да кажа, че Геро е не просто чаровен, а гениален артист. Без значение с или без тези 70 кг, които свали. Всички ние в Global Group сме с Геро от много години и ще бъдем още дълго. Работим заедно и сме приятели.

Не само това – гордеем се с това, което направи за здравето си и смятаме, че хората трябва да взимат пример от него. Геро ще води Капките и ще има още много изяви в партньорство с нас“, заяви той, цитира Блиц.Това развълнува феновете на шоуто, които вече с нетърпение очакват новия сезон. Слуховете, че „Капките“ няма да продължат, също бяха отхвърлени. Продуцентите потвърдиха, че шоуто ще се завърне, а публиката остава в очакване да разбере кои звезди ще се включат в новото издание.

С неоспоримия си рейтинг „Като две капки вода“ продължава да бъде лидер сред развлекателните програми в България, а Геро за пореден път доказва, че талантът и харизмата му нямат нищо общо с килограмите

Научете повече

През 1960 г. той участва на зимната олимпиада като скиор, но остава запомнен като велик български футболист!

 

Александър Шаламанов с фланелката на националния отбор на България

Александър Шаламанов – Шами е сичтан за най-добрия десен защитник на националния отбор по футбол на България за всички времена. На този пост през 1966 г. е избран в идеалния отбор на световното първенство и е включен в идеалния отбор на света.

Александър Шаламов е легендарен играч за отбора на „Славия“(София), но също така и за националния отбор на България. Позицията, която заема на терена е на десния бек. Интересното за Шами, е че той е юноша на големия столичен съперник „Левски“(София). В школата на „Левски“ прави първите си футболни стъпки, след което преминава в школата на „Славия“.

Има период и в младежкия отбор на ЦСКА, където дори успява да пробие в мъжкия тим и да дебютира през сезон 1962/63. През 1962г. преминава в мъжкия състав на „Славия“, където играе до края на кариерата си през 1974г. Той е част и от обединения отбор на „Локомотив“(София) и „Славия“, по-известен като  ЖСК „Славия“ в периода 1969 – 1972г.

Шампион на България през 1960/61 и 1961/62 с ЦСКА, носител на купата на Съветската армия през 1960/61 с ЦСКА и през 1962/63; 1963/64; 1965/66 със „Славия“ (София). Вицешампион през 1966/67 и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65, 1965/66, 1969/70 и 1972/73 с „белите“. В „А“ ПФГ има 265 мача (262 за „Славия“ и три за ЦСКА) и 10 гола. Обявен е за спортсмен №1 през 1967 и 1973 и за футболист №1 на България за 1963 и 1966г., на трето място в анкетата през 1964, 1967 и 1972 години.

В европейските клубни турнири е изиграл 26 мача и е отбелязал един гол (16 мача за КНК и 10 мача с един гол за купата на УЕФА). Полуфиналист за КНК през 1967. През 1974 е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944-1974). През 2011г. е избран от читателите в идеалния отбор на България за всички времена на поста десен защитник.

В „А“ националния отбор има 42 мача и един гол, за „Б“ националния има един мач, за младежкия има три мача и за юношеския – четири мача. Участвал е на финалите на две световни първенства (Англия – 1966 и Мексико – 1970). През 1966 г. е избран в разширения състав на идеалния отбор на световното първенство на поста десен защитник и е включен в идеалния отбор на света, подбран от изданието World Soccer.

След като окачва бутонките, „Шами“ е помощник треньор в „Славия“, а през сезон 1983/84 година е и старши треньор на отбора.

Интересен факт от живота на легендарния Александър Стефанов Шаламанов е, че освен футболист е и бил професионален волейболист, а също така и скиор. 

През 1960-та година участва на зимната Олимпиада в Скуо Вали (САЩ). Великият Шами ни напусна на 25-и октомври 2021г. на 80 годишна възраст.

Източник:ritnitop.bg

Научете повече

Футболни легенди подкрепиха идеята за паметник на Трифон Иванов

Футболните легенди Христо Стоичков и Красимир Балъков пристигат във Велико Търново на 1 юли като гости на „Открита сцена Евро 2024/САЩ`94“. Основната кауза за проявата е събиране на средства за издигане на паметник на Трифон Иванов в града, съобщиха от „Етър“.

„Етър“ също се присъединява и приветства идеята с пълната убеденост, че „железният защитник“ напълно заслужава подобно признание в болярския град“, написаха от клуба.

Христо Стоичков и Красимир Балъков отправиха специално видеопослание, в което определиха инициативата като прекрасна. Двамата анонсираха много изненади в срещата разговор с феновете и призоваха всички на 1 юли вечерта след 18 часа да се съберат пред паметника на Асеневци в старата столица.

„Открита сцена Евро 2024/САЩ`94“ в рамките на цял месец излъчва битките от Европейското първенство в Германия, както и паметните мачове на Пеневата чета от САЩ`94. За срещи с феновете вече бяха поканени редица легенди на българския футбол, като Георги Василев, Бончо Генчев, Илиян Киряков, Пламен Николов.

Предстоящата визита на единствените двама българи, избирани в Идеалния отбор на Световно първенство, е на път да стане кулминацията от проявите. Същата вечер предстоят два от осминафиналите на Евро 2024 в Дюселдорф и Франкфурт.

Средствата от мърчандайз продуктите, както и част от печалбата на организаторите ще отидат за построяване на паметник на легендата Трифон Иванов./Ретро.бг/

Научете повече

Тези младежи днес са едни от най – известните лица в страната ни

Орлин Горанов пусна снимка от времето, когато е отбивал военната си служба и предизвика голям интерес. На нея се оказа не само той, а и големия Иван Лечев, с който са били заедно.

Изнамерих една снимка на батко ви Орлин, преди около 110 години по време на военната ми служба Ляво: Сашо, долу – моя милост и вдясно е моят страхотен приятел Иван Лечев. Абсолютни тигри! Ех, времена.

Освен далечен спомен, и като че ли малко носталгия е предизвикала фотографията у певеца и както сам казва това е като от един предишен живот.Знаете ли! Пия си обедното кафе, разглеждам тези фотографии и не се натъжавам. Да, струват ми се, като от предишен живот. Хем толкова далеч, хем не …. 

Да ви кажа честно, хич не ми е дошъл акълът от тогава. Същият съм си! Като характер, като мироглед, безкрайна самокритика и устрем към самоусъвършенстване. Това което се променя в нас когато остаряваме е само визуално, но и то има своя чар. Следите на времето… за това, че сме тук и сега, през хиляди години сън  Хубав ден да имате… е… понасълзявам се малко де, но то си е в реда на нещата.

Снимката докара много спомени и в някои от техните почитатели.Страхотни!!! И любими Орлин (ако позволиш) така добре си се изразил….нямам думи ! Все едно чета свои мисли! !!!

Един кадър, а толкова много класа! Здрави да сте и още дълги години да ни радвате и „храните“ с изкуството си!

Прекрасни и вечно млади момчета! Бъдете здрави и благословени!

Добре че има такива младежи/мъже/ с вас светът е по хубав и стойностен.

Желая ви много здраве, щастие и нови незабравими песни!

Прекрасни младежи доказали са се че са истински кавалери и българи. Нека да са здрави още толкова години колкото са сега.

Източник:vijti.com

Научете повече

Ямболски цепелин извършва първият междуконтинентален полет с дирижабли в света поставяйки световен рекорд

Първият междуконтинентален полет с дирижабли в света е осъществен от българския град Ямбол до африканския Хартум през 1917 г., поставяйки световен рекорд. 

Повече за историческия полет и за огромната база за цепелини, издигната край Кабиле, разказа директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол - д-р Стефан Бакърджиев в предаването "Операция История".

"Изненадващо е за повечето българи, че въобще в България е имало такива цепелини и че този междуконтинентален полет, който дълго време е бил световен рекорд за полет без кацане и дозареждане, е осъществен от България", посочи Бакърджиев. 

По време на войната "ямболският" цепелин престоява във въздуха 95 часа и 5 минути, като изминава повече от 6000 км., от Ямбол до Хартум, столицата на Судан.

"Този цепелин по този начин доказва възможностите на този тип летящи военни кораби. След завръщането си цепелинът е оборудван за военни цели и извършва още 10-ина полета", разказа д-р Бакърджиев пред Bulgaria ON AIR.  

Той коментира и изложбата в музея в Ямбол - "Светът на дирижаблите и когато Ямбол беше част от него".

Повече за историческия полет разказа директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол - д-р Стефан Бакърджиев Целия разговор гледайте във видеото.  

"В изложбата по интерактивен начин може да се научи историята на тези въздушни кораби в световен мащаб, посетителите могат да усетят техните размери, да научат историята и на ямболския цепелин, чрез добавена виртуална реалност могат да станат част и от управлението на цепелина", каза директорът на музея. 

Източник:www.bgonair.bg

Научете повече

Помните ли Давид от Биг Брадър 2010 г?Ето как изглежда и какво се случва днес със бившият на Елеонора

Бяха времена, когато Биг Брадър създаваше новия дневен ред на светските новини, но днес това е предимно Инстаграм, където се „раждат“ всеки ден нови „знаменитости“ и хора, мислещи се за важни.

На всички ни е ясно, че повечето от тези хора се приемат за VIP, а всъщност са… нищо. Да не бъдем обаче груби с родните инфлуенсъри, но да не забравяме, че преди няколко години участниците от Биг Брадър бяха първите риалити звезди у нас.

Днес доста от тях са тотално променени,имат си нови половинки, някои деца, развиват се далеч от камерите и светската суета. Спомняте ли си Давид, по-известен с прякора Чехльото?!Давид стана доста известен със красива половинка Елеонора, с която имат дъщеря. Двамата станаха известни през 2010 г., когато прекрачиха прага на Къщата на Биг Брадър Фемили. 

Не мина много време, за да разбере цяла България, че помежду им има сериозни проблеми, които в крайна сметка приключиха с раздяла. Скандали, сцени на ревност, един шамар и доста други грозни моменти.

Днес обаче Давид  е щастливо разделен с еротичната танцьорка Елеонора. Качанов днес се занимава с хотелиерство, ако съдим от описанието във Фейсбук, където е отбелязал, че е мениджър на спа хотел във Велинград, пише vbox7.com. 

Семейното му положение не е известно, но е отбелязал, че в момента е необвързан. Е, във Фейсбук това е доста всеобхватно твърдение, а и кой изобщо и променя статуса в днешно време там точно!?

С бившата му жена не е ясно какво се случва, а в социалните мрежи не е изобщо активна. Като гледаме обаче, Давид изобщо не тъжи за Елеонора. Видно е от фотосите му в социалната мрежа, че в свободното си време се занимава с риболов, който му се отдава.

Източник:lupa.bg

Научете повече

Помните ли големия победител от „Биг брадър фемили“ Весо Гробаря? Ето какво се случва с него днес

Гробарят Веселин Кузмов, който заедно със съпругата си Ели грабна голямата награда от 200 000 лв. преди 15 години, днес направо плаши с вида си. Бившият съквартирант от тв шоуто прилича на истинско страшилище. За това свидетелстват многобройните му снимки в социалните мрежи.  

Цялото тяло на Кузмов е нашарено с рисунки, а по лицето му има над 20 различни изображения, предимно черепи и странни знаци. Гробаря е изрисувал челото си с огромни разперени крила, не е пожален дори носа му, на който има кръст. Той не крие, че злоупотребява с наркотици, които явно го подтикват да се превърне в хиперболизирано копие на Благо Джизъса, пише „Уикенд“. 

Голямата печалба в риалитито не донесе много щастие на семейство Кузмови. 

След финала на „Биг брадър фемили” те се разделили, но поделили по равно парите. Страстта на Веселин към шантавите рисунки датирала отдавна, но първоначално имал татуси само на няколко места. След раздялата си с Ели бившият съквартирант, известен с буйния си нрав и груби обноски, изпаднал в депресия. 

Веско стряскал комшии, познати и съвсем непознати хора не само със странния си вид, но и с поведението си. Гробарят често си говорел сам, а от апартамента му се разнасяли крясъци и силна метъл музика. Заради среднощните викове, няколко пъти съседите му се опасявали, че в дома му става нещо страшно и викали полиция. Униформените съставяли протокол и го предупреждавали, той се кротвал и след дни екшъните продължавали.

100-килограмовият ексцентрик шокирал с изказвания, че обича смъртта и два пъти е бил „пътник”. Според съседи на Гробаря, печалбата му от „Биг брадър фемили” била профукана за дрога и оргии с проститутки. Веднъж извикани в дома му ченгета заварили над 8 жрици накуп! 

За разлика от мъжа си, Ели Кузмова преживя истинска метаморфоза и се опита да се възползва от своите 5 минути слава. Пухкавата блондинка драстично се втали и се подложи на куп разкрасяващи процедури. Ели сложи 840 кубика силикон в гърдите и корекция на устните.  

След раздялата си с бившия си мъж, с когото нямали брак, тя преживя любовна афера с популярния в ъндърграунда бандит Пеньо Мангъров, който излежаваше присъда за изнасилване. Блондинката се сближи с Азис покрай общата им любов към кучетата и дори се снима в негов клип. По-голямата част от нейния дял от печалбата Ели използвала, за да върне стари дългове и за пластични операции.

Научете повече

Приятелката на самоубилия се полицай разплака всички: Вижте усмивката му! Вижте я! Вече я няма

Приятелката на самоубилия се полицай разплака мрежата с думите си за него. Виктория Бисерова използва социалната мрежа фейсбук, за да разкаже как е минала последната година на полицая Димитър Петков и публикува тяхна лична снимка. 

Основната версия за самоубийството е, че служителят на МВР изпаднал в ужас, защото срещу него било повдигнато обвинение за умишлено убийство и най-вероятно е щял да влезе в затвора.

По думите на момичето в последната година двамата умишлено са избягвали да гледат следят медиите и да гледат новините и са се криели.

Ето и цялата публикация на Виктория:

Не искахме да четем заглавия „Ето вижте, как изглежда полицаят застрелял момче…“. За да не се притесняваме да излезнем да си купим хляб, без някой да ни посочи с пръст и да каже – “ Ето ги! Това са те!“. Спряхме да пускаме телевизора и да четем новини, за да не слушаме упреците на разни знайни и незнайни специалисти! Но стига вече!!!

Ето, вижте! Вижте, какъв човек се жертва заради вас! Рядко се среща толкова отдаден служител (повярвайте ми…знам, какво говоря)! Който е работил с него знае! Знае, че винаги ходеше с аптечка на кръста си, която сам е закупил с мижавата си заплата, за да може да помага на всеки изпаднал в нужда, защото линейките често закъсняват!Който го познава знае, че не е подминал гладно животно на пътя! Знае, че той обичаше професията си и даваше всичко от себе си, за да изпълнява служебните си задължения по най-добрия начин! Който го познава знае, колко е услужлив и никога не отказва помощ!

Който го познава знае, колко много обича децата и как се прави на маймуна само, за да ги развесели!А който не го познава… много е загубил! Всички загубихте човек, който защитаваше другите с цената на собствения си живот! Той правеше скапаните ви софийски улици, които дори не можете да асфалтирате, по-спокойни! А вие го посочихте с пръст, защото си свърши работата!

Е…Вече няма нужда да го крия и да го защитавам от този несправедлив свят! Гордо мога да покажа усмивката му! Вижте я! Вече я няма…

Научете повече

От вариететна танцьорка при Астор, Мими Иванова става удивителна певица

Доста вода е изтекла от мига, в който магът Астор среща една от първите си големи любови. Тя е от Хисаря и се оказва сред групата артисти и танцьори, която развълнувана и нетърпелива тръгва на поредното си голямо турне. Част от шарения му екип по вариететата, в зората на кариерата на българина от арменски произход, родом от Шумен. 

Момичето е младо, на 19 години, току- що завършило музикално училище. Десетина мъже от трупата се хвърлят в яростна борба за нежната й компания. Ухажвания, цветя, носене на куфари. Астор остава встрани от цялата надпревара. Той решава да изчака и, както го е учили известните шуменски ухажори. Тактиката успява. През януари 1967 г. момичето, което се казва Мими Иванова, става звезда на най- новата тогава програма “Цирк на сцена”. 

Скоро и магът е в тази продукция. Той е убеден, че съдбата го е срещнала с много сериозен и талантлив човек. Решил е, че трябва да бъде верен и да не прави никакви грешки. Гледа в далечното бъдеще и се вижда само с талантливата певица. И така цели три години са интимни гаджета. През това време се разделят само за няколко месеца. По настояване на Астор, Мими се качва на музкалната сцена. Подчертава, че има талант и трябва да го развие! Иванова заминава за гастрол в Полша. Магът остава в Русе, където работи и страда към онзи момент. Той прегръща скришом блузата й, която тайно е скътал, преди тя да замине. Луда радост го обзема, щом получава покана от Мими да отиде при нея. 

Идва най-щастливият май в Катовице. Но Астор отново трябва да се връща, раздялата е мъчителна. В края на май в апартамента на Мими във Варшава се звъни:

“Ако до седмица не си дойдеш- край!”

Гласът, идващ от България, е тъжен, но категоричен. Шуменският плейбок е извън кожата си. След няколко дни Мими пристига. Любовта надделява. Двамата работят заедно на морето. Не искат да крият щастието си. През есента на 1968- а талантливата певица влиза в естрадния отдел на Музикалната академия. 

Разделите стават по- чести и по-дълги. Някой вече е подшушнал на Мими, че за да успее, трябва да има до себе си музикант, а не магьосник. Тя става солист на елитния тогава оркестър “София”. Разговорите за общото бъдеще са все по- трудни, мъчителни и неясни. Лятото на 1969-а бележи окончателната раздяла. Астор е на Златни пясъци, а Мими на Слънчев бряг. Изтерзан, той не издържа и тръгва да я търси.

Рейсът е прашен и горещ, но магът гори от нетърпение да види любимата си. Изведнъж в средата на пътя като червей започват да го гризат думите на близък приятел:

“Тя те изостави, а сега търчиш да я гониш. Бъди мъж!” “Извинете, мога ли да сляза?”, пита Астор. Шофьорът на автобуса гледа озадачен, но натиска спирачката. Гологлавият пътник остава сам сред голото поле. Не след дълго научава, че през тези няколко месеца Мими Иванова непрекъснато го е чакала.

“Подскачаше винаги, щом се мерне някой с брада. Можеше поне веднъж да дойдеш и я видиш” казва с упрек момичето, което живяло в една стая с Мими. После идва онзи концерт на Емил Димитров, на който Астор е поканен от неговия брат и свой кум Юлиан. Естествено почетната група е на първия ред на балкона. В един миг магът усеща, че някой втренчено го гледа. Погледът просто го пронизва. Обръща се и вижда до себе си Мими. Не помни как е казал:

“Запознай се с моята съпруга Пепа.” От раздялата им е минала година и половина. Днес споменът за тази история предизвиква весел смях и приятно чувство и у мага, и у неговата възлюблена. Мими и съпругът й Развигор Попов са чести гости в ресторанта на Астор. На юбилейния спектакъл по повод неговата 60- годишнина Мими бе една от звездите. Дори двамата направиха дует. Публиката ги изпрати с аплаузи и изобщо не предполагаше, че това изпълнение има своята далечна, ама много далечна предистория. Години след това Астор отново е ерген, ако така може да се нарече един разведен мъж. Съдът току- що е узаконил раздялата със съпругата му Пепа.

Магът е изтерзан, но няма време да се отдава на любовни мъки. Предстои спектакъл по повод 40- ата му годишнина, а освен това в състава не достига една балерина. “Чух, че някъде около Ихтиман има едно момиче, което става за тази работа”, казва един от асистентите му. В село Бодров пристига цяла делегация. Тръгват по празните улици, напечени от лятното слънце. Те дори не знаят името на дамата, която търсят. Питат напразно. Накрая някой ги насочва:

“Майка й работи на гарата.”

Оказва се обачe, че майката е в отпуск- на 50 км от мястото, на което я търсят. Срещата е доста драматична:

“Госпожо, г-н Астор иска да покани дъщеря ви за балерина в нашето шоу.” Жената едва не изгонва цялата софийска делегация. Магът пуска в ход цялото си обаяние, но напразно. Накрая изкуството побеждава. Намират и Таня, красива и нежна. Невидима, но пареща искра прескача в първия миг, в който се се срещат балерината и бъдещият й шеф. В началото те крият чувствата си от останалата част на трупата. Двамата остават заедно в продължение на 8 години. После Астор ще каже, че тя е най-добрият човек, когото познава. И непрекъснато ще съжалява, че не е могъл да остане с нея. Днес Таня пак е най-добрият човек и страхотна балерина, обичаща съпруга и майка на две деца, но от друг мъж. Често зрителите могат да я видят в спектаклите на големия маестро.

Източник:periscop.bg

Научете повече

Помните ли Боби Ръгбиста от Big Brother 2006-та? Ето какво се случва с него днес

Един от най-популярните участници и то в два сезона на култовото реалити Big Brother е Борислав Борисов, по - известен като Боби Ръгбиста. 

В първото си участие през 2006г. той стана популярен със впечатляващата си визия и флирта с Лили, който всички следяхме с интерес. Няколко години по-късно той влезе в реалитито всезона All Stars, където се появи с актуалната си половинка Никита Джонсън.

Лили и Боби от Биг брадър 3 в Шоуто на Азис

В годините светските издания го свързват с доста жени, но самият той не е коментирал личния си живот публично.

Днес Боби се занимава с татуировки и се е отдал на тази страст, както става ясно от социалните му мрежи. Живее в Малмьо, Швеция. 

След като загуби баща си през 2019г. Боби често се връща в родния дом и твърди, че "Най-хубаво си е в къщи". Връзката му с близките очевидно е силна и му дава много радост и хармония.

Боби не е забравил страстта си към ръгбито и продължава да спортува доста активно.

Какво се случва към днешна дата с Боби и отношенията му с Никита не знаем, но снимките им, които все още стоят в социалните мрежи са достатъчно красноречиви за силната им любов. 

Източник:www.edna.bg

Научете повече

Помните ли победителката от Big Brother – 2015 г.Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Атрактивната дама победи Кирил с цели 70% зрителска подкрепа  в Big Brother 2015

Четири седмици зрителите на Нова живяха с емоциите на 13-те Съквартиранти в Big Brother 2015.  Всеки един от тях научи по нещо ново за себе си и напусна Къщата по-известен, отколкото преди да прекрачи прага ѝ. Big Brother променя съдби и това категорично ще се случи с всеки един, получил шанса да влезе в този уникален телевизионен експеримент.

Всеки влезе в Къщата с категоричната заявка, че именно той ще бъде победителят. Само един обаче щеше да успее да се окичи с титлата Победител. След зрителско гласуване, Катя финализира участието си в Big Brother на почетното пето място. Пред Ники Кънчев русокосата красавица сподели, че е доволна от участието си, от намирането на нови приятели и от сбъдването на мечтата си да влезе в най-известната Къща в България.

Зрителите на Нова отредиха четвъртата позиция на сексапилната Анита. Тя изрази своята благодарност към Big Brother , защото престоят в Къщата ѝ помогнал да разбере, че нищо друго няма значение освен семейството.

Бронзовият медал бе присъден на Пламен Богданов и той напусна най-великото шоу на България на метри от финала. Преди да се види с Ники Кънчев, Пламен се завтече да прегърне най-близките си Съквартиранти, след което изрази пълната си подкрепа към финалиста Кирил.  

На кафе с победителката във Big Brother - Никита Джонсън (18.09.2015г.)

Среброто отиде в ръцете на Кирил и той напусна Къщата завинаги с 30% зрителска подкрепа. Борсовият агент призна, че е спечелил, още влизайки в това шоу. Един от най-запомнящите се образи в Къщата изрази щастието си, че е срещнал прекрасни хора, което за него е най-голямата награда.

Седем години след последното издание на най-великото шоу, най-голяма подкрепа получи Никита. Тя спечели сърцата на 70% от зрителите на Нова. Големият победител за 2015-та си тръгна с 26 651 лв., нов луксозен автомобил и любовта на публиката.

Никита Джонсън е едно от емблематичните имена за Big Brother България. Риалити звездата се превърна в една от любимките на зрителите за всички времена, но днес трудно бихте я познали, ако я видите. Причината? Нови пластични интервенции:

Снимките са отпреди няколко дни, но трябва да признаем, че е прелестна! Промяната засяга носа, скулите, брадичката. От кадрите, които е публикувала в социалните мрежи, виждаме, че тя е истински щастлива и по всичко личи, че все още живее в Швеция, където развива свой бизнес, свързан с естетическите услуги. 

Никита живее в шведския Малмьо, а студиото й е на повече от 15 г., но редовно се връща в родината си, като прекара немалка част от лятото именно на българското Черноморие.

Новините около Никита обаче не са свързани само с тази промяна. Тя и Борислав (по-известен като Боби Ръгбиста) са се разделили и то отдавна. Той има нова връзка, докато Никита е избрала да държи личния си живот офлайн. ВИЖТЕ ОЩЕ:Помните ли Боби Ръгбиста от Big Brother 2006-та? Ето какво се случва с него днес

Научете повече

Тя бе станала баба, без да разбере ! Сама успя да отгледа дъщеря си и дори да я изучи в университет

Деница бе станала баба, без да разбере. Тя сама успя да отгледа дъщеря си и дори да я изучи в университет. 

Тъй като дъщеря и Ели учеше в столицата, се случваше по няколко месеца да не се прибира при майка си. Така, последната година преди да завърши, тя  си дойде за Коледа с малко бебе, с червени бузки.

- Това е внукът ти, мамо! – сюрпризира я тя – Казва се Денислав, защото е кръстен на теб! Ще трябва да го гледаш, за да мога да завърша образованието си!

- Това дете баща няма ли? – запита Деница.

Дъщеря и се засмя:

- Колкото аз съм имала баща, толкова и моето дете ще има! Нали виждаш, че днешните мъже за нищо не стават!

От този момент Деница се зае с отглеждането на внук си. В началото и бе трудно, защото бе сама, но постепенно свикна и дори започна да и харесва. Малкото човече растеше бързо и правеше живота и интересен, и смислен.  Тя работеше като продавачка на яйца, в кооперацията където живееше. Всъщност, магазинът се помещаваше в гараж. В задната част на гаража Деница бе сложила дървена кошара за детето и бе преградила със завеса пространството. Така можеше едновременно да работи и да отглежда малкия. Ели завърши, но не се върна, защото си намери работа в столицата. Прибираше се за малко през няколко месеца, гушкаше сина си и му подаряваше разни играчки или дрешки. Държеше се с него, все едно бе чуждо дете, при което бе дошла на гости. Това дразнеше Деница, но предпочиташе да не се разправя с дъщеря си. От малка тя си бе все тъй вироглава и своенравна.

Времето минаваше бързо и неусетно. Момченцето порасна и скоро щеше да стане на три години. Със скромните си възможности, Деница му приготвяше за ядене предимно пилешка или супа от топчета. Когато имаше възможност, му правеше дърпана баница. Детето буквално я обожаваше и все молеше, да му приготвя. Затова, вместо тортичка за рождения ден, Деница реши да му направи баница. Есента бе напреднала и разходите се бяха увеличили. Тя смяташе буквално всяка стотинка. Затова, когато отиде до близкия магазин, запита кое сирене е най-добро, за баницата на внука си. Продавачката бе с жълта, рядка коса и сякаш измита физиономия. Имаше нещо отблъскващо в нея, когато заяви:

- Всичкото сирене е хубаво! Ние лоша стока не продаваме! Като искате да сте сигурна, вземете от това, по-скъпото сирене!

Деница посочи една малка бучка и продавачката я претегли. Тя се прибра у дома и сложи бучката в прясна вода, за да се обезсоли сиренето и да е по-вкусно. Вечерта, след като се прибраха, Деница започна да прави баницата. Омеси тестото и започна да го разтяга на кори. Когато обаче посегна за сиренето разбра, че цялата бучка се бе разтворила във водата. В магазина я бяха излъгали и пробутали някакво менте, вместо сирене. Тя се отпусна отчаяна на дивана. Нямаше как да направи баницата без сирене. Край нея се завъртя детето и запита:

- Бабо, кога ще е готова баницата?

- Скоро, моето момче! – успокои го тя и стана. Вече няколко пъти я бяха лъгали с некачествени стоки в този магазин и не искаше повече да търпи.

Тя взе купата с разтвореното сирене и поведе детето с нея, към магазина. Още от вратата жълтокосата продавачка я съзря и се махна от касата. На нейно място застана някакво младо момиче. Деница обясни, какво се е получило от изкисването на сиренето, но момичето само вдигна рамене.

- Вижте какво! – ядоса се Деница – Изкарвам всеки лев с честен труд и няма да позволя, да ме лъжете!

- Като имаш претенции, върви в съда! – обади се зад гърба и продавачката с жълтата коса.

- Така ли? – чак очите я заболяха от яд – За една бучка сирене, да ви съдя значи?!

- Ти сама си решаваш! – бе равнодушният отговор.

- Добре! – Деница пусна ръчичката на детето и приближи към витрината с млечните продукти.

Тя обиколи и застана до отворена кутия от няколко литра зехтин.

- Къде си тръгнала? Махай се от там! – опита се да я спре продавачката.

- Ще ви върна сиренето! Моля, заповядайте! – тя изля купата в зехтина и се върна при детето.

- Глупачке! Сега ще платиш всичкия зехтин! – заплаши я жълтокосата.

- Нищо няма да ви платя, измамници проклети! Като не ви харесва, вървете ме съдете! – през зъби отвърна Деница, взе детето и напусна магазина.

Зад гърба си дълго слуша крясъците и обидите на възмутената продавачка. У дома гушна малчугана и си поплака. Детето я погали с малката си ръчичка и запита:

- Бабо, няма ли да има баница?

- Ще има, момчето ми! Сега ще купя ново сирене и ще я направя!

- А с какви пари?

- Има тук едни левчета, дето събирам от половин година, да си оправя зъбите, че ме болят. От тях ще взема.

- А защо да не отворим моята касичка със стотинки? – предложи малкият. – Сигурно с моите парички ще бъде по-вкусна баницата!

Деница изтри сълзите си и двамата отвориха касичката. Вътре имаше събрани малко над пет лева или колкото половин килограм сирене. Тя взе стотинките и двамата тръгнаха този път към друг, по-отдалечен магазин. Купиха сирене и на касата им предложиха късметче за Коледа. Деница накара детето да изтегли късметче. То извади от купа едно сгънато листче и видяха, че печелят торта.

- Не може да бъде! – прошепна Деница.

- Може, как да не може! – засмя се момичето зад касата – Вие сте големите късметлии, защото най-големия късмет е тортата!

Тя отиде до щанда за сладкиши и след малко донесе голяма торта, сложена в картонена кутия. Като я държеше внимателно, Деница и малчугана се прибраха у дома. Сложиха тортата в хладилника и след като метнаха баницата във фурната, баба и внук се загледаха с грейнали лица.

- Сега ще можем да ядем една хапка баничка и една хапка торта! Това ще е много хубав рожден ден! Нали, бабо?

- Да, момчето ми! Ако не друг, Господ се грижи за чедата си!

Всъщност, празникът можеше да започва.

Научете повече

През 1948 година три села се сливат в един български град, който днес конкурира дори Световни туристически дестинации

Този български град е образуван през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.Наречен е на името на комунистическата партизанка Вела Пеева.

Това е Велинград.Велинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 24 090 души по настоящ адрес и 25 323 души по постоянен адрес.

Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от областния център Пазарджик, на 34 km от Септември, на 81 km от Пловдив и на 135 km от столицата София.

Хубаво време

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °C. Относителната влажност на въздуха е 75%.

Богатство на води

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица.

Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. 

Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионис. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“

Познат от древността

За авторитета и значението на храма на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро), две могили в местността „Юндола“ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец“, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере“ и „Ремово“. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.В началото на 6 век Чепинският край е населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти.

По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян.От това време са останали следи от укрепления: в местността „Стража“ – на 12 km източно от града и в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на Ракитово. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517, посочва появяването на първите мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „Летописа на поп Методи Драгинов“ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкият владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени.Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвет

Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколкодневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.Обявеният за СПА столица Велинград в последните години неизменно влиза в новините с една своя характеристика. Офертите, които се предлагат за прекарване на празници като Нова година или Великден или пък за СПА почивка, конкурират по цени места като Дубай и Френската Ривиера.

Научете повече

Познахте ли кои известни личности са на тази снимка от 90-те

Константин Иванов Славчев( в средата на снимката) е роден на 17 юли 1976 г. в гр. София. Известен с първото си име Константин, той е български попфолк изпълнител и съсобственик в известна верига заведения, Plazza Dance Sofia и Plazza Dance Ahtopol. Баща му Иван работи в системата на МВР, а майка му – Марияна е учителка. Спортът и музиката са негови увлечения от малък, завършва спортното училище „Левски-Спартак“, а с музика започва да се занимава сериозно от 1999 година. В казармата Коцето кара в ШВСМ „Левски“ или т.нар. Спортна рота през периода 1995 – 96 г. Негова първа братовчедка е известната поп-фолк изпълнителка Лияна.

Бивша приятелка на Коцето е друга българска звезда – фолк певицата Райна. През 2006 г. двамата влизат в къщата на Vip Brother (1 сезон), но там Коцето продължава сам към големия финал и става победител. На 17 септември 2010 година се жени за Надежда Стоянова. На 30 ноември 2010 г. се ражда първото му дете – Марияна. На 11 октомври 2015 г. се ражда синът му Александър.

Райна Кирилова Терзийска(вляво до Константин) е родена на 30 септември 1981 г. в гр. Сандански. Името ѝ е избрано след като баща ѝ отива при баба Ванга, с която имат предварителна уговорка. Той изпълнява заръката на пророчицата и занася поръчаните легенче, кукла и цветя. Баба Ванга взима карамфилите, избира един от тях и казва: „Райна ще се казва детето, и така ще я наричате, няма да ѝ преиначавате името.“ След един месец пророчицата става кръстница на Райна. Райна е буйно и палаво дете и добра ученичка. В 6-и клас се записва на курсове за манекени, в същото време тренира и спортни танци. Малко по-късно се записва да тренира карате, учи народно пеене и тренира лека атлетика. Преди да започне кариерата си на певица, Райна е професионален модел в агенция „Интерсаунд“ в продължение на пет години.

Познахте ли другите на снимката ?

Научете повече

През 1961 г. в София за първи път се случва нещо невиждано в цяла България

Малко хора знаят истинския произход на думата Спа, която от дълго време е неразделна част от „книжовния“ български език. Спа всъщност е малко курортно градче в източната част на Белгия, близо до Лиеж, което още от средновековието е известно със своите минерални извори.

С течение на времето се утвърждава, като един от най-популярните в света балнеологични курорти, а името му се превръща в нарицателна дефиниция за балнеолечение, не само у нас, но и в много други страни. В Спа между другото се намира и най-старото в света действащо казино, чиято сграда е построена през 1762 г., както и известната състезателна писта за Формула 1, наречена по същия начин. 

През лятото на 1961 г. именно там (и по-точно пред сградата на казиното) е даден стартът на поредното 31-во международно автомо­билно рали, организирано от Кралския автомобилен клуб на Белгия. За нас е особено инте­ресно, че тогава за първи път в маршрута на тази престижна надпревара е включена България.

Благодарение на това в начало­то на 60-те години родните любители на автомобилния спорт имат възможността не само да видят на живо ня­кои от най-атрактивните спорт­ни автомобили на Западна Ев­ропа, но и едни от легендите на европейския автомобилен спорт. На старта в град Лиеж се явя­ват 84 екипажа с по двама със­тезатели, но само малка част от тях успяват благополучно да преодолеят общото разстоя­ние от 5600 км, разделено на 28 часови контроли, и да стигнат до финала.

На 1 септември 1961 г. между 07.30 и 12.30 ч. в центъра на Со­фия пристигат последовател­но 69 автомобила. Във временното класиране към същия момент с най-малко наказателни точки е английският екипаж на Морис-Амброз с Austin-Healey. С такъв автомобил е и дамски­ят екипаж Мос-Уисдъм, който е на десето място. Пат Мос, 30-годишната сестра на све­товноизвестния автомобилен пилот Стърлинг Мос (и съпру­га на шведския автомобилен състезател Ерик Карлсон), то­гава е особено популярна у нас със спортните си постижения, а интервюто, което дава пред журналисти от в. „Авто Мото“, е истинско събитие както за редакционния екип, така и за хилядите читатели на вестника. Пат Мос споделя:

„На границата при Калотина бяхме изненадани от топлото посрещане на участниците в маратона. Отличната органи­зация в работата на пропуска­телния пункт спомогна за „светкавичното“ извършване на митническите формалнос­ти и ние след около 20-30 се­кунди потеглихме за вашата столица. По пътя до София имахме възможност да се движим с висока скорост поради това, че никъде не срещнахме препятствия – пътят беше ху­бав и идеално чист.“

Своята позитивна оценка за организацията от българска страна изказва и заместник-главният администратор на Кралския авто­мобилен клуб на Белгия Марсел Льофевр, който е старши спортен комисар на автомо­билния маратон за България. От наша страна Льофевр полу­чава голяма сребърна купа с ор­наменти, която да връчи на екипажа победител при завръщането в Белгия.

След изтощителния маратон, на 3 септември в Лиеж фини­шират само осем автомобила, а победител в ралито става белгийският екипаж на Бианки-Харис със Citro?n DS 19. Ралито има още няколко последователни издания и през следващите години, през които в неговия маршрут неизменно присъства и София – единствената столица от Източния блок, удостоена с тази чест.

Източник :autobild

Научете повече