Живков урежда първата розова прожекция за възрастни у нас още през 1952 година

 

Розовият сладострастен  филм бил италиански

Учудващо, но още в далечната 1952 г. Тодор Живков е организирал гледането на първата по*нопрожекция у нас. Макар и тайно, епохалното събитие се е състояло в затворения комплекс на елита край Панорамния път в „Бояна“. Тогава в Секретариата на ЦК Тодор Живков отговарял за културномасовата програма на Политбюро.

„В онези години и ние живеехме във вила на Панорамния път – спомня си Дамян Дамянов. – В комплекса имаше грамадна кинозала само за правоимащите, в която се прожектираха западни филми. Най-големият любител на филми беше Тано Цолов, а ние стояхме да гледаме. Понеже компартиите бяха силни във Франция и в Италия, имаше техни. Испански и португалски нямаше, защото там бяха Франко и Салазар – заклеймени режими като фашистки. 

Имаше еротични филми също, но не порно. Единствено – без американско кино. На първите кресла седяха най-големите шефове, а пред тях имаше фъстъци, дребни сладки и безалкохолни. Ние като деца се промъквахме в тъмното и се пресягахме да си вземем, а Тано Цолов ни плясваше през ръцете.

За въпросната прожекция през 1952 г., на която не са били поканени съпругите, а само мъжете, пред мен си разправяха майка ми и Станка Димова. Порнографският филм бил италиански и бил донесен лично от Тодор Живков. Той бил душата на компанията.

Научете повече

Тази дата е черна и най-тъжна за фамилията на Тодор Живков

Датата 21 юли е най тъжната и черна за семейството на Тодор Живков. На тази дата преди години си отиват и двете му деца. Дъщеря му Людмила умира мистериозно на 21 юли 1981 г., а четири десетилетия след нея на 21 юли 2021 г. почива и по-малкият ѝ брат Владимир, пише вестник Ретро.

От Община Правец, където има поставен паметник на Людмила Живкова в родната къща на баща ѝ, превърната в музей, уведомиха „Ретро“, че специални възпоменателни събития за нея тази година не са организирани. По всяка вероятност паметта на Людмила и Владимир ще бъде почетена от техните роднини в най-тесен кръг.

И двамата са погребани на Централните софийски гробища. За гроба на Людмила се грижат нейните деца Жени Живкова и Тодор Славков, както и трите ѝ внучки Людмила, Андреа и Катерина. Вечният дом на брат ѝ Владимир се поддържа от вдовицата му Валентина. Неговите две деца живеят отдавна в чужбина. Синът му Тодор Живков-младши от първия му брак с плевенчанката Маруся Мирчевска е от две десетилетия в Америка, където е женен за рускиня и има две деца от нея. Сестра му Елизабет от втория брак на Владимир Живков с Валентина пък живее в Италия, сгодена е за италианец и има моден бизнес на Ботуша. И двамата рядко се прибират у нас, но бяха на погребението на баща си през 2021 г. въпреки изключително сложните семейни отношения в рода им.

Синът на Тодор Живков бе тежко болен в последните години от живота си. Той бе в критично състояние и прикован за леглото в наследствения си дом в квартал „Бояна“, а в последните си дни бе настанен в столична болница, където почина на 69-годишна възраст. Усложненията, които го ударили в сърцето и краката, дошли от силната форма на диабет, от която страдал дълго време преди кончината си. След 10 ноември синът на бившия Първи се бе скрил от обществото и не се появяваше публично почти никъде. През 90-те години развиваше частен бизнес, който впоследствие фалира.

Докато обстоятелствата около неговата кончина са напълно ясни, смъртта на сестра му Людмила продължава да тъне в мистерия и абсолютна мъгла вече 42 години. Ранната ѝ кончина само на 39 г. става повод за различни хипотези. Баща ѝ, макар да смята смъртта ѝ за резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в мемоарите си не изключва да е имало и някакво „външно вмешателство“. Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че Людмила може да е била убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи баща си начело на режима. Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също подозират, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива след депресия.

Официалната версия за преждевременната ѝ кончина е инсулт. В заключението си лекарската комисия казва: „В последно време в резултат на голямо напрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за възстановяване на здравето ѝ доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 г.“

В последните месеци преди смъртта си Людмила Живкова не се чувствала добре. Въпреки това тя тръгва на обиколка – първо в Индия, а после в Мексико. В Делхи припада. А на американския континент вече е толкова зле, че изпращат правителствения самолет да я върне в София. Самият Тодор Живков прекарва почти цял месец с дъщеря си в резиденцията на Боровец с надежда, че там тя ще се почувства по-добре. Ден преди смъртта си обаче Людмила се завръща без предупреждение от курорта в София. Открита е мъртва от камериерка в резиденция „Бояна“ в банята на покоите си там. Погребана е на 23 юли, а на траурната церемония се стичат над 100 хиляди души от цялата страна. Осем години преди края на живота си Людмила Живкова преживява тежка катастрофа. Тя трябвало да изпрати баща си на летището за официална визита в Полша. На Околовръстното в София правителствената кола се сблъсква с москвич. Дъщерята на Живков едва оцелява, но преживяното я променя из основи.

Източник:Фалгман

Научете повече

Людмила Живкова едва оцелява при зверска катастрофа през 1973 година

Жестокият инцидент става през ноември 1973 година, а Симо Тодоров управлява мерцедеса, в който пътува Червената принцеса, той е неин личен шофьор, пише „Ретро“.

Неговата племенница Мария разкрива, че заради смелостта му и жертвоготовността му Людмила не загива на мястото на инцидента.

„Вуйчо бил първо шофьор на д-р Мара Малеева, майката на Людмила. От 1968 г. е работил за нея. След това става шофьор на Людмила. Самата катастрофа се е случила на Околовръстното шосе посока към летището, където Людмила е изпращала баща си, заминавал на посещение в Полша. По време на изпреварване ги блъска москвич. Инстинктивно, в последния момент преди удара, вуйчо с дясната си ръка попречил да изхвръкне потрошеното тяло на Людмила от стъклото. Тя се ударила в него, но от силата на удара е можела да изхвърчи пред колата и тогава я чакала сигурна смърт“, разказва Мария.

Въпреки силните болки и на двамата Симо Тодоров натоварва в ТИР Живкова и моли водача да ги откара в „Пирогов“. За инцидента съпругът ѝ Иван Славков приживе казва: „Като я видях в „Пирогов“, едва я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение“.

„За катастрофата се изписаха и изрекоха много измислици – че били наети убийци, че всичко било нагласено. Глупости, това е истината, казана от вуйчо“, споделя още Мария Тодорова.

Катастрофата, която преживява Людмила Живкова на 12 ноември 1973 г., преобръща живота ѝ. Дъщерята на бившия Първи оцелява по чудо. В болницата тя изпада в кома, която продължава повече от месец. Специалистите обясняват, че Живкова има увредени мозъчни клетки с последствие аневризъм. 

Поставят ѝ пластина на черепната кутия и ѝ правят повече от десет пластични операции във Франция. Година по-късно червената принцеса залита по източния мистицизъм и окултизма. Тя си отива неочаквано на 21 юли 1981-ва само на 39 години, а кончината ѝ е обвита в мистерия и до днес.

Научете повече

Хванали бай Тошо на калъп край морето

Бившият първи бил хванат от жена си в резиденция Евксиноград

Интересни  разкрития за ваканциите на бившия най-силен човек в държавата -  първия секретар на ЦК на БКП – другаря Тодор Живков, прави служител на някогашното УБО, охранявало при социализма комунистическите величия.

В книгата си „Четвърт век в УБО“ авторът Анчо Бекяров твърди, че през 60-те години на миналия век бай Тошо бил хванат на калъп с камериерка в бившия царски дворец в Евксиноград. Той бил сгащен не от кой да е, а лично от съпругата си Мара Малеева.

Първата дама била бясна от изневярата, но вдигнала скандал не на неверния си съпруг, а на управляващия резиденцията Бекяров. „Защо си наел тази парясница за прислужница“, нахвърлила се върху него измамената госпожа. 

„Тя отговаряше на условията, които ми бяха поставени – да бъде красива“, оправдал се Бекярав, който по-късно описва случката в мемоарите си.

Бай Тошо не харесвал много резиденция „Перла“ край Приморско, която е уникална заради съчетанието между море и гора, която се простира до самия бряг. Тя му се струвала миниатюрна и неудобна. „А бе другари, тука като се съберем няколко чвека и ни става тясно“, мърморел той пред УБО.

Източник: Уикенд

Научете повече

Автобус, превозващ хора отбива за малко от пътя и те изчезват и до ден днешен не се знае какво се е случило

Сюжетът на „Парти бус” е вдъхновен от действителни събития.

Главният герой Алекс е шофьор на автобус, който трябва да транспортира група психично болни до местната психиатрия. В средата на пътуването той отбива до крайпътен бар за кратка почивка.

Когато се връща, намира автобуса празен, пациентите са изчезнали. Няма следи от разбиване. Нито от някакво насилие. Просто пациентите ги няма. Шофьорът оглежда околността, търси пациентите, но без успех. Той потегля към клиниката, знаейки, че заради случилото се със сигурност ще загуби работата си. Тревожен, минава покрай спирка, на която непознати хора чакат транспорт. Той спира автобуса и отваря вратите, непознатите се качват….

И до ден днешен няма информация какво се е случило с истинските пациенти. Следствието не намира никакви следи от тях и заради мистерията около изчезването им станалото е описано като паранормална история.Когато прочита тази истинска история в един форум, Диляна Данева е толкова впечатлена, че трудно заспива. Пита се защо не е филмирана. Става в два часа през нощта и започва да пише сценария на дебютния си късометражен филм “Парти бус”, на който е и режисьор.

Действителните събития се случват в САЩ през 1997 г., но Данева ги пренася у нас чрез своя още по-любопитен сюжет в точно 30 наситени минути. Характеристиката на героите, както и техните взаимоотношения са художествена измислица и са подчинени на българската действителност.

Във филма шофьорът на автобус Алекс качва група младежи, които след няколко дни купон в гората търсят транспорт към София. Но вместо да се озоват в столицата, автобусът “Чавдар” ги откарва някъде другаде… Загатва се и какво се случва с липсващите пациенти.

Главната мъжка роля на шофьора Алекс е поверена на Асен Караниколов. Останалите вълнуващи персонажи се изпълняват от Ралица Туджаро, Мария Илиева, Ива Караманчева, Антон Трендафилов шеф Петър Михалчев, Кристиян Макаров и Юли Славчев от сензационната група „Молец“, Васил Грънчаров, проф. 

Станимир Трифонов и др.Освен престижната номинация на наградите AFIN, „Парти бус“ e селектиран на различни международни фестивали, както в България, така и в чужбина, като последнo беше показан пред публика в рамките на националния фестивал „Златна роза“ преди броени дни.Режисьорът на филма „Парти Бус“, Диляна Данева е сред номинираните в категория дебют на международния филмов фестивал AFIN International Film Festival, който се провежда ежегодно в Бърбанк, Австралия. 

Провокативната лента успя да класира режисьорката до финала на фестивала, на който тя се състезава с други нейни колежки от Австралия, САЩ и Русия. Прожекциите на селектираните филми започват от средата на месец октомври, а победителите ще бъдат обявени на официална гала церемония Официалната церемония по награждаването е на 29-ти октомври.

Източник:action-newsbg.eu

Научете повече

Разрухата на една модерна и авангардна за времето си сграда-дом на младежите от цял един окръг

 

Защо разрушиха Младежкия дом в Плевен?

Масивната двуетажна сграда на Младежкия дом намираща се в Девети квартал е с разгърната застроена площ от 2938 кв.м.

През 1974 година в Плевен е открита модерна и авангардна сграда, която е трябвало да приюти младежите на града. Архитектурният проект предвиждал да се получи бетонно копие на кораба “Радецки”, но вторият етап от строежа така и не е реализиран. Въпреки това обаче Младежкият дом се превръща в една от емблемите на окръжния град.

Младежкият дом в Плевен, който не само отдавна е затворил вратите си, е и сринат из основи от лицето на Земята

Там се провеждат конференции, тематични вечери, дискусии, програми, срещи с културни дейци, другарски срещи, посрещат се групи от братските държави и прочие. Не липсват и концерти на най-известните ни групи и изпълнители сред, които „Щурците“ и „Сигнал“, а през месец май там се провеждат абитуриенстки балове. 40-50-годишните я помнят и като клуб, в който се събираха рокгрупи и в петък ставаше най-якото парти в града.

В началото на нашия век сградата хлопва врати окончателно. Причината за това е, че сградата е нефункционална отвътре и трудна за поддръжка. Освен това се компрометира поради това, че е построена в свлачищен район. Зданието е изоставено и се превръща в обществена тоалетна и свърталище на бездомници и наркомани. Така през 2008 година по време на  втория мандат на кмета Зеленогорски и Председателя на Общински съвет – Спартански, емблематичната за Плевен сграда е продадена и след това – разрушена. Дълги години там зее огромна яма  със стърчащ кран подаващ се от нея. На нейно място днес се строи модерен център – с апартаменти и магазини, с подземни гаражи.

Младежкият дом е съборен през лятото на 2008 година.Разрушаваме средище на културата и спорта, за да построим търговски център, споделят потребители в социалните мрежи. 

Научете повече

Как някога ни хранеха в Родната Казарма

В Казармата чувството беше ,че си част от Държавата,част от нещо голямо!Там беше тежко,но не чак толкова а и навсякъде беше различно!

Всяка сряда риба, а всеки петък печено пиле. Чорба задължително. За десерт - компот или пресен плод. За цялата служба не видях нито един разболял се. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. На някои може да им се стори странно, но аз пазя хубави спомени.

........................................................

Служих 86-88 година...храна имаше много даже не ни даваха да изхвърляме излишната трябваше да я ядем...служих в Ямбол...офицери и войници ядяха една храна...само масите бяха различни,на офицерите с покривки а нашите с гол плот.

.........................................................

Банкя под.52-050 (мисля така беше) Бях артелчик.Разкладката беше много добра.Проблема беше в готвачите че не можеха да готвят добре.Във офицерската столова разкладката беше същата но готвеха волнонаемни  готвачки на щат  и всичко беше направено както трябва.Да не говорим когато имаха учение,и спяха при нас  от ВВС-то,те пък имаха разкладка 3 пъти по голяма от обикновената.Със сигурност е имало и места където е било много зле,не го отричам,но при нас беше добре.*Из коментари от мрежата

Снимка:БФ-група,"Спомени от родната казарма"

Бихте ли споделили и вашите спомени от родната казарма ?

Научете повече

Едва ли ще повярвате, че той е бил вратар на футболен отбор!

Знаехте ли, че това е младият вратар Лучано Павароти в средата на 50-те години?

По него време той иска да направи кариера като футболист. Майка му пък предпочитала той да стане учител. Послушвайки я, Лучано започва работа в училище две години, но любовта му към музиката надделява.

Тогава баща му Фернандо, със свито сърце, се съгласява да подкрепи сина си и да го издържа до 30-та му година. Но има едно условие: ако кариерата не се получи, след 30-те си години той да започне работа.

През 1961 г. 26-годишният Лучано печели Международния вокален конкурс и пред света изгрява Новата Звезда на оперната сцена, а Фернандо Павароти – бащата, въздъхва с облекчение.

Кой е Павароти:

Той е един от прочутите „Трима тенори“ и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.

Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Родолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо нел'Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. 

Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея. Позицията си на водещ лиричен тенор той утвърждава между 1966 и 1972 г. В този период Павроти се представя в миланската Ла Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми“. 

На представлението на „Дъщерята на полка“ през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до“ (The King of High C) след изпълнението си на арията „Ah! Mes amis“, в чийто край написаните 8 горни до и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест“ в теноровия репертоар. Добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Джакомо Пучини – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал през 1990 г. в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава.

Освен с прекрасния си глас, Павароти е известен и с физиката си – висок е почти 190 см и през по-голямата част от живота си тежи над 160 кг. В запазена марка се превръща образът, който се появява на всички концерти – огромен човек (и певец) с брада със също така огромни фрак и бяла кърпа. С тези концерти се появява един нов вид спектакъл, в който публиката е съсредоточена в един-единствен изпълнител, открит, без грим и роля. На тях Павароти интерпретира преди всичко себе си. Според критиците не той пее Верди, Пучини или Доницети, а те са „на служба“ при него.

През 1960-те и началото на 1970-те години Павароти се съсредоточава в лиричния теноров репертоар. Неговият чист, кристален глас поразява публиката с лекотата и прецизността, с които обработва височините. Павароти се стреми да изпее всичко написано за тенор. В края на 70-те години започва да изтезава гласа си в редица неподходящи роли. Пее дори във Вердиевия „Отело“ – кошмарът на най-великите драматични тенори. Многобройните му участия в концерти на открито го принуждават да се стреми към неприсъщи за един лиричен тенор сила и обем на звука. Всичко това се оказва пагубно за гласа му. Когато през 1990 г. се появява на прочутия концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, Павароти блести като първостепенна медийна звезда, но не и като качествен вокалист.

Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.

Научете повече

Помните ли Саша Белов от култовия сериал Бригада? Ето какво се случва с него днес

Бригада е руски мини-сериал, създаден през 2002г., който проследява живота на млад руснак, който между 1989г. и 2001г. от дребен гангстер се превръща в бос на мафията и бива избран в „Думата.“Сергей Безруков споделя в интервю за сериала, че никога преди това не е играл подобна роля.

„Роля в такъв план досега не съм играл. В театъра съм играл много героични роли, но в киното са ме използвали само като характерен актьор. Доколкото касае театъра мога да се похваля: обикновено младите актьори играят епизодични роли, а аз започнах в „Табакерка” направо с главна роля. Сценарият на „Бригада” съм прочел отдавна, наистина интересно написан. Моята роля е сериозна, на сериозен човек, въпреки младостта му. Играя ролята на жесток човек, но нелишен от обаяние. Той не е просто убиец, не. Аз оправдавам своя герой. Аз, като актьор се вживявам в своя герой, но да не дава Бог да се вживея”, споделя Безруков.

Втора голяма телевизионна роля също му донася и небивал успех – в сериала „Участък”, където актьорът играе селски полицай – честен, раним и принципен човек. За ролята си като лейтенант Кравцов, Безруков е награден през 2005 г. с престижната награда „Златен орел” и номинацията „За най-добра мъжка роля в телевизионен филм“. Въпреки успеха, актьорът се отказва да продължи снимките в този сериал, и е заместен от друг актьор. Безруков веднага започва работа в киното – играе в комедията „Ключ от спалнята”. През 2017 се завръща отново към сериалите където играе  в „Tроцкий“

Още същата година получава главната роля – на Есенин в едноименния тв сериал. Приема тази роля с голямо въодушевление, защото носи името на поета и защото Есенин е любимият поет на баща му. Изиграва ролята перфектно. Следва ново предложение – пак за сериал – в „Майсторът и Маргарита”, където играе… Иисус.

През 2015г., звездата на съвременно руско кино мина под венчило с изгората си Анна Матисон. Неговият приятел Вадим Верник, който е телевизионен водещ и журналист, разкри какъв есемес е получил малко след церемонията.

„Вадик, скъпи, подписахме. Но не правим гръмки изявления. Тихо, без шумотевица. Не искаме да ни питат: кога, къде и прочие. Пазим си щастието“, разказа телевизионерът.

През юли 2016г. се ражда и дъщеричката им Маша.

Източник:www.debati.bg

Научете повече

Цeли 38 гoдини тя пaзи тaзи cнимкa кaтo cъкрoвищe! Пoжълтялaтa фoтoгрaфия криe пoкъртитeлнa иcтoрия

Тaзи нeвeрoятнa иcтoрия зaпoчвa прeди пoчти 40 гoдини. Прeз 1977 г., гeрoинятa нa нaшaтa иcтoрия, Амaндa, e caмo нa 3 мeceцa. Един дeн рoдитeлитe й я ocтaвят caмa в cпaлнятa, кaтo пуcкaт в нeпocрeдcтвeнa близocт дo лeглoтo ѝ oвлaжнитeл c пaрa.

Слeд извecтнo врeмe oт cтaятa нa дeтeтo идвa cмрaзявaщ кръвтa пиcък. Окaзa ce, чe Амaндa ce e cъбудилa, изпълзялa e oт лeглoтo и e пaднaлa върху гoрeщия урeд …С тeжки изгaряния, мoмичeнцeтo e oтвeдeнo в дeтcкoтo oтдeлeниe нa Albany Medical Center, Ню Йoрк. Тaм Амaндa имa нeвeрoятния къcмeт дa cрeщнe чoвeк, кoйтo щe ocтaнe зaвинaги в пaмeттa й.

Мeдицинcкa cecтрa Сюзън Бeргeр рeaгирa нa мoмичeнцeтo мнoгo пo-тoплo, oткoлкoтo нa oбикнoвeн пaциeнт. Тя ce грижи зa мaлкoтo дeтeнцe c тaкъв трeпeт, cякaш тoвa e дъщeря й. Сюзън ce грижи зa Амaндa c иcтинcкa любoв и ceбeoтрицaниe, пocвeщaвaйки ѝ цялoтo cи cвoбoднo врeмe.Трoгaтeлнaтa oбич нa тaзи мeдицинcкa cecтрa към мaлкия ѝ пaциeнт e улoвeнa нa лeнтa oт прoфecиoнaлeн фoтoгрaф, кoйтo прaвил дoклaд зa бoлницaтa.

Амaндa cкoрo e изпиcaнa. Въпрeки, чe мoмичeнцeтo нe мoжe дa cи cпoмни вcичкo, кoeтo ce e cлучилo c нeя, рoдитeлитe ѝ зaпaзили cнимки oт бoлницaтa. Кoгaтo Амaндa пoрacнaлa мaлкo, тe ѝ рaзкaзaли, чe дължи живoтa cи нa мeдицинcкa cecтрa нa имe Сюзън.

Тeзи cнимки cтaнaли зa нaшaтa гeрoиня иcтинcки тaлиcмaн. Пoрaди фaктa, чe кoжaтa нa мoмичeнцeтo билa oбeзoбрaзeнa oт бeлeзи, в училищe тя чecтo билa пoдигрaвaнa oт връcтницитe cи.

Кoгaтo Амaндa бягaлa вкъщи цялaтa в cълзи oт oбичaйнитe пoдигрaвки нa други дeцa, тя вaдeлa cнимкитe и ги глeдaлa c чacoвe. Иcтинcкaтa любoв и привързaнocт, кoятo млaдaтa мeдицинcкa cecтрa пoкaзвaлa нa мaлкo дeтe, дaли cили нa Амaндa дa прoдължи нaпрeд и дa нe oбръщa внимaниe нa дрaзнитeлитe cи.Изрacтвaйки, Амaндa прeживялa някoлкo плacтични oпeрaции, кoитo я cпacили oт бeлeзитe. Нo блaгoдaрeниe нa грижитe cи, мeдицинcкaтa cecтрa щe ocтaнe зaвинaги в cърцeтo нa Амaндa.

Нaближaвaйки чeтиридeceтaтa cи гoдинa, Амaнд рeшилa дa нaмeри cпacитeлкaтa cи. Тя нaпиcaлa прoчувcтвeн пocт нa cтрaницaтa cи във Фeйcбук, къдeтo рaзкaзaлa cвoятa иcтoрия и пoмoлилa хoрaтa дa й пoмoгнaт дa нaмeри блaгoдeтeлкaтa cи.

Ощe прeз първитe 12 чaca, тoзи пocт бил cпoдeлeн oт пoвeчe oт 5 000 души, a бивш кoлeгa нa Сюзън cкoрo я нaмeрил пo cнимкaтa.

Дългooчaквaнaтa cрeщa нa мeдицинcкaтa cecтрa и бившaтa ѝ пaциeнткa ce cъcтoялa нa cъщoтo мяcтo – в Мeдицинcки цeнтър Олбъни cлeд 38 гoдини! Амaндa и Сюзън нe мoгли дa cдържaт cълзитe cи, кoгaтo ce видeли.

Кoгaтo рeпoртeритe зaдaли нa Амaндa въпрoca дaли тяхнaтa cрeщa щe прeрacтнe в приятeлcтвo, тя кaзaлa: „Ниe бяхмe приятeли дългo прeди дa ce cрeщнeм. Прocтo Сюзън нe знaeшe зa тoвa.“

Тaзи иcтoрия ни кaрa дa пoвярвaмe в cилaтa нa чoвeшкитe дoбрoдeтeли. А aкo тaзи прeкрacнa cрeщa мeжду Сюзън и Амaндa ви e дoкocнaлa, cпoдeлeтe я c приятeли!

Научете повече

Интервю с първата треньорка на Ноле: Той тренираше на класическа музика и имаше извънземен талант

В българските медии има много информация за любимата жена на Новак Джокович- Йелена Джокович (с моминско име Ристич).

Тя е неговата ученическа любов, а от 2014 г. негова законна съпруга, майка на двете му деца и както Джокович не веднъж е казвал „опора в живота“ му.

В живота на великия тенесист обаче има още една изключително важна жена с името Йелена, която в едно от своите интервюта Джокович нарече „втора майка „.

Това е неговата първа треньорка, която разпознава в него бъдещ шампион в тениса и го взима под крилото си, когато той е едва пет годишен. Тренира го до 12 годишна възраст, когато по нейните собствени думи „вече не можела да му намира в Белград сериозни спаринг- партньори“.

Тази съдбовна среща на малкия Ноле с прочутата треньорка по тенис – Йелена Генчич, поставя началото на приказката на Новак Джокович.

За тази интересна и забавна първа среща между нея и Джокович, разказва самата Йелена Генчич, малко преди да си отиде от този свят през 2013 г., в студиото на ТВ предаване Агапе, където тя е гост на ТВ водещ Александар Гайшек.

Преди да стигнем до разказа на Йелена Генчич за нейната първа среща с Новак Джокович, няколко думи за самата Генчич.

Когато Новак гледал нейните купи, все я питал „Йецо, дали някога ще спечеля поне 1 купа „А тя му казвала „Един ден ще трябва да си купиш къща и в нея да имаш една огромна стая, в която да събереш всичките си трофеи „

Когато Новак гледал нейните купи, все я питал „Йецо, дали някога ще спечеля поне 1 купа „

А тя му казвала „Един ден ще трябва да си купиш къща и в нея да имаш една огромна стая, в която да събереш всичките си трофеи „

Йелена Генчич е родена на 9 октомври 1936 г. в Белград. Произхожда от род на високообразовани и интелигентни хора.

Нейният дядо по бащина линия Лазар Генчич е един от първите хирурзи в Сърбия.

Самата Генчич има завършени две висши образования – история на изкуството и философия.

Има 32 първи места от тенис турнири на Югославия, но най-голямата си слава печели като треньорката открила за тениса Моника Селеш и Новак Джокович.

Известно време е тренирала и Горан Иванишевич, който в последствие става треньор на Новак.

Освен със способността си да открива огромни таланти у невръстни деца, Генчич е известна и с нетрадиционите си тренировъчни методи.

Вместо фитнес в зала, тя е правила по два часа преходи в планината Копаоник с възпитаниците си и им е обяснявала за растителните видове, които срещали по пътя си.

Специално от Джокович е изисквала да знае английски език и поне още един чужд език.

Често го е карала да си представя, че току що е спечелил турнира Уимбълдън. Получавал е от нея някаква импровизирана купа и след това е трябвало да произнесе реч на победителя на английски език.

Когато са сядали за почивка по време или след тренировка, Генчич го е карала да и чете Пушкин и често Джокович е тренирал на фона на класическа музика, която тя му пускала.

Тя разказва, че Джокович е бил силно впечатлен от овертюрата на Чайковски 1812 г.

Казвал й е, че „тази музика го кара да настръхва „.

Тогава тя му казала „Ако по време на мач почувстваш, че не ти достига адреналин- спомни си за тази музика. Тя е толкова мощна, че може да вдигне мъртвец „

Дали в критични моменти по време на мачове, Джокович си тананика Чайковски все още остава загадка.

Йелена Генчич си отива от този свят на 76 годишна възраст, на 1 юни 2013 г, което е силен удар за Джокович.

В едно от многото интервюта по повод смъртта на Генчич, Джокович каза „Отиде си човекът който ме създаде не само като спортист, но и до голяма степен като човек „На въпроса на ТВ водещия Александар Гайшек „Как успява да забележи таланта у някое дете?“, Йелена Генчич отговаря следното:

– За разлика от повечето си колеги треньори, аз не гледам толкова колко бързо тича едно дете, дали удря силно топката и други подобни.

Разбира се гледам и тези неща, но за мен най-важно е да разбера колко точно, едно дете е заинтересовано от тениса.

Следя дали може да се концентрира и дали ме слуша. Ако едно дете на 5-6 годишна възраст, не може да се концентрира и да ме слуша внимателно какво му говоря поне 4-5 минути, аз вече знам, че това дете трудно ще пробие в тениса.

Тенисът е игра която изисква пълна концентрация. Без концентрация нищо не става.

Често на новите деца, прилагам един елементарен тест.

Карам ги да събират топките от игрището за да може да играем утре отново с тях.

Обикновено по игрището има пръснати по 20-30 топки. Ако детето събере 5-6 топки и се откаже, това говори за мързел и не достатъчен интерес към тениса.Александар Гайшек:

– Бихте ли разказали за проблема който сте имали по време на един от тренировъчните лагери с Моника Селеш и Горан Иванишевич, защото били много злояди?

Йелена Генчич (смее се)

– Да, те и двамата бяха много злояди и почти не ядяха. Аз им говорех, че не може така и трябва да се хранят.

Един ден сме в столовата и аз чувам Моника Селеш да казва на Горан Иванишевич „Какво ме зяпаш, вместо да ядеш? И на мен не ми харесва, но трябва да го изям, защото искам да стана най-добрата на света!“

Александар Гайшек:

– Нашите зрители с нетърпение очакват да научат историята около първата Ви среща с Новак Джокович. Вие вече я разказахте на мен и смея да твърдя, че това е една невероятна история, която на моменти звучи като приказка.

Моля Ви, разкажете я отново за нашите зрители.

Ето какво разказва Йелена Генчич за съдбовния ден, в който Новак Джокович я срещнал в планината Копаоник.

-Имахме тренировъчен лагер на Копаоник.

Един ден докато тренирахме с децата, аз забелязах малко момче, което стоеше от външната страна на телената ограда на лагера. Беше вплел пръстите си в мрежата, подпрял чело на оградата и около час и половина дори два часа не изпускаше от поглед тренировката ни.

Понеже беше малко дете и видимо само, реших да се приближа до него и да го заговоря. Попитах го :

– Как се казваш душице?

– Новак.

– А фамилията?

– Джокович.

– На колко си години?

– На 5 и половина.

– А какво правиш тук?

– Ами ето, гледам вие какво правите.

– А ти знаеш ли какво правим ние?

– Разбира се! Играете тенис.

– Ти играл ли си някога тенис?

– Само малко…Понякога.

– Би ли искал да играеш тенис при нас?

– Аз през цялото време чаках да ме повикате!

– С удоволствие бих те поканила да поиграеш днес с нас душице, но нямаш тенис ракета.

– Грешите! Имам пълна екипировка!

– Добре тогава, ела тук днес в 14ч .

След тези мои думи, Ноле изхвърча като стрела на някъде.

Аз обядвах и се прибрах в стаята си. По едно време забелязвам същото момче да стои мирно като войник пред портата на лагера и до него лежи едно бездомно куче.

Поглеждам часовника – 13.30 ч! Беше подранил с половин час.

Отидох бързо да му отворя портата и го попитах:

– Новаче, защо подрани толкова много? – а, той изключително сериозно ми отговори:

– Не съм подранил въобще.

Заведох го на корта и когато той си остави сака на земята, някакво любопитство ме накара да надникна в него.

Какво да видя там!

В сака му имаше приготовление достойно за Големия шлем – тенис ракета, топка, резервна тениска, кърпа, шапка, шише с вода и дори 1 банан.

Казах му:

– Новаче, майка ти много хубаво ти е приготвила нещата. Браво!

А той така лошо и сърдито ме погледна и каза:

– Извинявайте, но аз играя тенис, а не мама. Аз сам си приготвих нещата!

Попитах го:

– Откъде знаеш какво трябва да си сложиш в сака?

– Така правят Сампрас и Агаси.

Това беше първият път, когато в главата ми нещо щракна и помислих, че у това момче има нещо…

В продължение на още няколко дни, Новак идваше в лагера и аз се занимавах с него.

Забелязах че той е способен да се концентрира изключително добре върху това което му говоря и не се разсейва докато се упражнява.

В деня преди да си тръгнем от Копаоник за Белград аз му казах, че бих искала да поговоря с неговите родители, които държаха заведение в непосредствена близост до лагера. Забележете какво ми отговаря той:

– Освобождавате ли ме от тренировка, за да ги доведа сега?

На 5 години и половина, той специално ми искаше разрешение да напусне тренировката!

Казах му, че го освобождавам и той се втурна като стрела към заведението на родителите си.

След малко се върна с тях, държейки майка си за ръка.

Без да губя излишно време им казах:

– Здравейте! Аз съм Йелена Генчич и това което ще ви кажа сега, съм го казвала единствено на родителите на Моника Селеш.Ако това момче бъде тренирано правилно по програма, която аз ще изготвя за него, до 17-тата му година, той ще бъде сред първите 5 най-добри тенесисти в света.

Родителите му бяха видимо шокирани и объркани от думите ми и не знаеха какво да кажат.

В това време, Ноле пусна ръката на майка си и със ситни стъпчици се приближаваше към мен, докато накрая се гушна в мен, в очакване какво ще отговарят родителите му.

Разбрахме се да си помислят.

И както Ноле обича да казва, че „нищо случайно няма на този свят „, на следващия ден на Копаоник пристигна снимачен тв екип от Белград и някои от членовете му, влезли в заведението на родителите на Джокович.

Сърджан (баща му) решил да ги попита „дали случайно знаят някава си Йелена Генчич? Била им надрънкала, че синът му е бъдещ шампион и какво ли още не „.

Един човек от снимачния екип го прекъснал с думите:

„Човече, ти луд ли си? Йелена Генчич е най- успешната югославска тенисистка, а в момента един от най- добрите треньори по тенис!Тя не говори празни приказки!“

Тогава бащата на Ноле ме намери, извини ми се, че не са знаели коя съм и каза, че мога да поема тренировките му.

Скоро след като се прибрахме в Белград, свиках на среща в ТК „Партизан“, свои колеги треньори и заведох Новак на срещата.

Сложих го да седне на един стол, на централно място в помещението.

Толкова беше малък, че крачетата му висяха във въздуха, не можеше да стигне земята.

Обърнах се към тях и им казах:– Колеги, това е Новак Джокович, който притежава изключителен талант. Той е бъдещ шампион на Големия шлем.

Той ще победи във всички турнири.

Знам го! Затова моля ви нека заедно да изготвим един тренировъчен план за него.

Колкото по- развълнувана ставах аз, докато им говорех за бъдещето на Новак , толкова повече студенина усещах у колегите си. В един момент, един от тях вдигна ръка за да ме прекъсне и каза:

– Извинявай Йелена, ама какви ги дрънкаш ти?!

Какъв шампион на Големия шлем, какъв номер 1, какви Уимбълдъни?

Това дете е на 5 години и половина!

Отново повторих:

-Колеги повярвайте ми!Сигурна съм! Усещам го!

Всички напуснаха залата един по един и останахме само аз и Новак. Тогава му казах:

– Новаче, не бой се! Ще се справим и сами!

Александар Гайшек:

– От 5 годишната му възраст до 12 г, Вие сте дала на Новак Джокович над 3000 безплатни часа, както и безплатни тенис ракети и топки, което доста е намалило разходите на родителите му около тениса.

– Аз не броя такива неща. Други го правят.

Аз видях у Ноле едно малко момче, с огромни мечти и направих всичко по силите си, за да му помогна да ги осъществи.

Помолена за финални думи, в края на предаването Йелена Генчич, завършва със следните думи:

„Талантът на Новак, не е от този свят. „

Превод от сръбски: Таня Малкович /източник: socbg.com/

Научете повече

Пoдзeмeн гpaд лежи в подножието на Рoдoпитe

Пoдзeмeн грaд лeжи в пoднoжиeтo нa ивaйлoвгрaдcкoтo ceлo Хухлa.

Вхoдът към лaбиринтa ce пaзи в cтрoгa тaйнa и пo думитe нa хoрaтa щe бъдe рaзкрит, кoгaтo „дoчaкaмe пo-дoбри врeмeнa“.

Сeлoтo e уникaлeн aрхeoлoгичecки кoмплeкc и e извecтнo cъc cвoитe миcтeрии. От хълмa Свeти Илия ce oткривa ширoк хoризoнт към Гърция и Турция.

Прeдимcтвo, зaбeлязaнo oщe oт дрeвнитe трaки 12 вeкa прeди Хриcтa, кoитo прaвят тук cвoe cвeтилищe. Мяcтoтo e уникaлнo и c дoкaзaнитe aнoмaлии в мaгнитнoтo пoлe.

Спoрeд мaлцинaтa пaзитeли нa тaйнaтa Бългaрия вce oщe нe e гoтoвa зa бoгaтcтвaтa нa тoвa мяcтo. Тe oбeщaвaт дa рaзкрият лaбиринтa oт тунeли и вoдoпaди eдвa кoгaтo прeминe eрaтa нa пceвдoaрхeoлoгиятa.

Пoдзeмнитe лaбиринти ce cвързвaт c врeмeтo, кoгaтo пoминък нa хoрaтa тук ca билo въглищaрcтвoтo и дoбивът нa злaтo, извършвaн пo тeхнoлoгия, нeпoзнaтa и дo днec.

Другa зaгaдкa витae oкoлo вoдoпaд нa 400 мeтрa пoд върхa Свeти Илия. Твърди ce, чe oт нeгoвитe ocнoви тръгвa тунeл, кoйтo вoди дo пoдзeмния грaд пoд ceлoтo.

Изтoчник – Вeчeрнo

Научете повече

Клошарка издаде какви пари изкарва на ден

Доста шокираща изповед направи една клошарка от Кърджали. 

Тя издаде какви пари заработва на ден, а на сумата й трудещите се хора биха й завидели.

Двойка клошари ежедневно обикаля целия град в компанията на грамадни кучета. 

В търсенето на съкровища по варелите, дуото редовно изхвърля всичко, което е вътре, в контейнера за смет, извън него. 

За това сигнализират кърджалийци, цитирани от 24rodopi.com.

Научете повече

Култовото попфолк трио от 90-те се събра след 32 години

Музикантите си дадоха среща по повод 50-ата годишнина на саксофониста на формацията – Свилен.

Юбилейното парти се превърна в музикално събитие, което бе уважено от Радо Шишарката, автор на много от хитовете на Еми Стамболова и формация “Фаворит", както и от още много колеги на музикантите.

Легендарната вокалистка на състава сподели ексклузивни кадри в профилите си в социалната мрежа. Тържеството на Свилен се състоя в известно заведение в родния им Свищов.

Царицата на баладите обеща и много видеа, които ще споделя постепенно в профилите си.

Коя е Еми Стамболова:

Родена е на 30.07.1973 година в град Свищов. Зодия Лъв. Завършва икономически техникум, след това прекъсва следването си по икономика заради пеенето. Вече повече от 10 години е на сцената. Наричат я певицата с кадифения глас или кралицата на баладите. 

Започва да пее от 3-годишна възраст. Тогава, само на три годинки печели първият си конкурс в Свищов. Свири на китара. Пяла е в детско-юношеския хор на родния си град с диригент г-жа Възланова, в група за политически песни към ПДТГ / Първа държавна търговска гимназия / с ръководител г-жа Куюнджиева, в народен хор с ръководител г-н Васко Григоров, който я открива като глас. С него работи в първите 7 месеца от своята кариера, още като ученичка в IV курс, специалност счетоводство. Нейни тотални хитове са баладите "Ако те има", “Птица бяла”, “Не прекрачвай прага”, “Продадена душа”... Първият си мъж “кралицата на баладите” среща в култовото заведение “Кошарите”. Развежда се с него и ражда дъщеря си Емел от Халид, който тогава е на 23 години. Това е мъжът, който я връща към живота, затова шеговито го нарича “моето хапче”. 

Радо Шишарката:

Радо Шишарката е на музикалната сцена още от деведесетте години. Някой от известните му хитове са "Шопската салата", "Тигре Тигре" , "Бели птици и куршуми" на които е автор самия той. Писал е и текста и музика за много от своите колеги. 

През 2014г.направи своя юбилеен концерт в препълнената зала 1 на НДК, където беше почетен и от своите известни колеги/динозаври/ в бранша.

Научете повече

Лили Иванова с голям жест към DJ Мартен

Диджей Мартен Роберто отказа да пусне на Новак Джокович хита на Камелия „Луда по тебе“ след демонстративния му мач с Гришо. „Хайде, братко, пусни я! 30 секунди! 20 секунди! Моля те!“, примоли се актуалният олимпийски шампион и носител на 24 титли от Големия шлем, но и това не помогна.

Джокера се измъкна с чувство за хумор, като сам запя на корта песента, а част от публиката му пригласяше.Това се превърна в топ новина за родния елит, а бурята в чаша вода долетя дори до съседна Сърбия. Звезди от хайлайфа като Фънки и Илияна Раева съсипаха Мартен Роберто от критики, че сме се изложили пред чужденците. Други, като Ива Екимова, го защитиха, пише „Галерия“.

„Отместваме акцента от това, което се случи. Състоя се едно изключително спортно събитие с двама невероятни атлети. Това беше спортен празник, а не музикално събитие. Бях изненадан колко много хора желаят да споделят мнение по въпроси, по които никой не ги е питал. Нямам никакво желание да коментирам случката – това са неща, с които аз се боря и за които работя вече доста дълго време“, сподели Мартен пред БНР. Стана ясно още, че той предварително е обявил — само усмихнати фънки парчета. 

„Оказах се на грешното място в грешното време. Тази песен не трябваше да звучи в залата, защото се бяха погрижили да я чуе персонално от артиста“, обясни Mapтен. С други думи, дори да бе пуснал парчето, щеше да има проблем с екипа на Камелия.

Мартен Роберто работи като музикален редактор в БНР и водещ в Радио София. Стана много популярен като първия водещ на „Гласът на България“, докато то се правеше от Слави Трифонов.

В тези години жури във формата бяха попфолк фуриии като Преслава и Ивана. Бил е конферансие и на Андреа. Изявява се като диджей в нощни клубове. Високият над 190 см музикален спец често може да бъде видян да крачи по „Графа“. Дрехите му са пъстри и алтернативни. Тялото му е нашарено с чудновати татуировки, фен е и на пиърсинга. Истинското му име е Мартин Лепоев. Завършва елитната френска гимназия и оттогава съучениците му го наричат с френското произношение на името – Мартен. За музика 45-годишният диджей може да говори с часове, истински ерудит е. Сноб е в музикалните предпочитания, но не и в живота. Има много приятели, сред които Любо Киров, Свилен от „Остава“, Владо Пенев и мн. други.

DJ Мартен Роберто често е в компанията на двете си любими жени, които буквално обожава. Това са съпругата му Джули и 10-годишната му щерка Франки. С Джули, чието истинско име е Юлия, са заедно от 19 години. Мартен й предлага брак навръх Коледа в столично заведение. Крие пръстена в играчка за елхата, а тя го намира и казва „Да“.

Имали са много перипети, но остават заедно.

Върху целия гръб на актуалния диско водещ е татуирано лицето на любимата му Джули. Прави го още докато тя е бременна с Франки. А името на щерката е изписано на пръстите му. Естествено, половинката му също е фенка на татусите. Вярват, че всяка картинка по тялото пази спомен.

От дете мечтае да е радиоводещ. Омагьосан е от „Ялта“ и е едва 13-годишен, когато краде занаят.

Изрязва си музикалните класации от специализираните издания и си ги лепи в тетрадки. Още си ги пази вкъщи. Баща му го запознава с алтернативния саунд през 1992 г. След като завършва френската гимназия кандидатства журналистика в Алма матер, но го късат на изпита. Вземат го в казармата. Високият младеж служи в „Гранични войски“ Веднага след уволнението започва като диджей. Докато е млад и неизвестен няма пари дори да си вземе такси до Редута. Често се налагало да върви пеша. Още тогава проявява характер. Шефовете го карат да пуска румънски диско хитове. Той ги намира за повърхностни и банални и отказва, заради което му правят проблеми. Минава и през телевизия ММ.

Иначе DJ Мартен не е просто фен на тениса! Тренирал е здраво на корта до 13-14-годишна възраст и имал нелоши резултати. Но трябвало за избере – спортта или училището. Пък и по това време вече назрявала мечтата му да стане радиоводещ. Преди години той пусна и собствена модна колекция. С негов потник на сцената излиза не кой да е, а голямата Лили Иванова.  /www.plovdiv24.bg/ 

Научете повече

Тъжната история на Венци, който е прототипа на Радо – герой от култовия филм „Всичко е любов“

Ще започнем с категоричното – „всичко е любов“, за да ви заведем зад кулисите на един филм, който дори да не сте гледали, в което се съмняваме – накрая ще повярвате, че е част от живота ви.Разказваме за Венци. 

Той няма крака, от години живее по улиците или в изтърбушена каравана на паркинг в столичен квартал. 

Няма жилище. В караваната го приютил приятел, малко преди да умре.Това наистина е най-невероятната история, която някога сме ви разказвали. Това е история без ток, без вода и без надежда. От нея обаче ударя ток. 

Венци с небесно синия поглед твърди, че е прототипът на Радо с неговия небесно син поглед в култовия филм „Всичко е любов“. 

Научете повече

Край на истерията с Джокович и Луда по теб: Григор сложи точка

Григор Димитров най-после коментира пикантната част около мача му с Джокович в София.

Вниманието бе изместено в съвсем други посоки, които до момента Григор не коментираше.

И сега го направи в типичния си дипломатичен стил, без да засегне никой, сякаш нищо не се е случило.

Григор бе попитан какво е мнението му за партито в столично заведение, където Камелия изпя любимата българска песен на Джокович „Луда по тебе“ и двамата тенисисти доста са забавляваха.„Новак е суперзвезда. 

Той много често се държи като рокзвезда и всичко му е позволено. Познаваме се отдавна и сме близки. Много съм благодарен, че дойде и помогна на фондацията“, сподели Димитров и така напрактика затвори темата.

Научете повече

Най-накрая реших и аз да си направя скъп подарък, но сега мъжът ми и децата не ми говорят! Разказвам цялата история

След сватбата с мъжа ми заживяхме с майка му. Свекърва ми не ме обичаше и не го криеше.

Опитвах се да не привличам погледа й.

Но Лилия просто обожаваше моите дъщери, нейните внучки, и ми помагаше да ги отглеждам.

В нашето семейство се разви странна традиция: всеки биваше поздравен за рождения си ден и получаваше подаръци, но аз винаги оставах без внимание.Съпругът ми и свекърва ми всяка година получаваха поздравления и подаръци. За децата се организираха празници с гости и лакомства.

Но за мен всичко винаги звучеше по един и същ начин:

– „Защо ти трябват цветя? Какво още ти липсва? Имаш всичко“.

Разбира се, обиждах се.След време заминах да работя в Германия. Пращах всички спечелени пари вкъщи.

Тази година през септември навърших 60 години и реших да отпразнувам тази дата подобаващо. Резервирах ресторант, поканих семейството си, поглезих се, купих си нови дрехи. В крайна сметка през последните две години само работех и сега за първи път от много време исках да почувствам истинска почивка.

Както винаги, никой нищо не ми подари освен кумовете, които ми подариха гривни. Очевидно всички смятаха, че аз като „работеща жена“ нямам нужда от нищо. Но не се обидих, защото сама си направих подарък – планирах ваканция в чужбина и си купих качествена косачка.

Решението ми шокира всички. Децата очакваха да върна парите на семейството. Дъщерите ми си тръгнаха, без да се сбогуват, а съпругът ми вече не говори с мен. Но не съжалявам за избора си и се подготвям за почивката си.

Мислите ли, че постъпих правилно?

Научете повече

Защо „Оркестър без име“ е филм легенда

Всеки път гледам с интерес и вълнение този български шедьовър с прекрасни актьори като Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов, по сценарий на големия Станислав Стратиев и с режисьор Людмил Кирков. 

И се питам защо няма вече такива български филми, които са направени с талант и с любов за публиката. Може би защото няма такива актьори, сценаристи и режисьори. А защо няма – отговор да дадат специалистите.

Навремето кината се пълнеха, когато прожектираха наш филм, творческите екипи обикаляха страната на срещи с публиката и виждахме на живо някои от големите звезди от малкия и големия екран. Сега такива великани нямаме. Мощни силни таланти като Любомир Кабакчиев, Гец, Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Наум Шопов...

Какво стана след избухването на демокрацията, не знам, но не мога да се сетя за нито един нов филм, който да се е запечатал в съзнанието ми. Нито за български сериал, който да съм следил докрай. 

А едно време вечер заставахме пред телевизора и чакахме епизодите на „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“, „Дом за нашите деца“ и много други. Вместо това сега чакаме да започне турската сапунка, която за съжаление е по-интересна и по-добре направена от българската. Явно киното ни лежи на стари лаври вече десетилетия. 

Затова е хубава рубриката на БНТ в неделя вечер, от която можем да си спомняме за големи постижения на филмовото ни изкуство.

Научете повече

Легендарния в миналото експрес "Синият Дунав" се завръща с обновен състав и удобно разписание

 

Отново пускат на релси емблематичния за русенци влак Русе - София

От първи октомври тази година жителите на Русе и региона ще могат да се възползват от директна железопътна връзка със столицата София. Новата транспортна линия е резултат от упоритите усилия на областния управител на Русе Драгомир Драганов, който от началото на мандата си настоява за подобряване на транспортната свързаност между Русе и София.

Досега пътуващите между двата града бяха принудени да правят прекачване на гара Горна Оряховица, което създаваше значителни неудобства, особено за майки с деца, възрастни хора и лица с увреждания. Новият директен влак ще елиминира необходимостта от смяна на композиции и ще осигури по-комфортно и безпроблемно пътуване.Инициативата на областния управител получи широка подкрепа от кметовете на общините в Русенска област, както и от ключови фигури в транспортния сектор. Сред подкрепящите са министърът на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова, заместник-министрите Димитър Недялков и Бисер Минчев, евродепутатът Андрей Новаков, както и народните представители от Русе в 50-ото Народно събрание.

Според информация от сайта на "Български държавни железници" (БДЖ), новият влак ще потегля от централната гара в Русе в 06:17 часа и ще пристига на гара София - Север в 12:15 часа. Поради текущ ремонт на коловозите на централната гара в София, пътниците ще имат възможност да се прехвърлят на влак от София-Север до централна гара София в 12:32 часа, като пристигането на крайната гара е планирано за 12:37 часа. Столична община е осигурила удобен градски транспорт от гара София - Север до центъра на столицата.

В обратна посока влакът ще тръгва от централна гара София в 14:35 часа и ще пристига в Русе в 21:53 часа, без необходимост от прекачване.

Областният управител Драганов е настоявал за възстановяването на емблематичния за русенци влак "Син Дунав" в отговор на многобройни запитвания от жители на региона. По негово предложение, новата композиция ще бъде съставена от наскоро доставени вагони от Германия, което допълнително ще повиши комфорта на пътуване.

Драганов призовава жителите на Русенска област да се възползват от новата транспортна възможност, подчертавайки нейните предимства като по-ниска цена, екологичност и удобство. БДЖ планира тестов период на експлоатация до средата на декември тази година. Бъдещето на линията ще зависи от броя на пътниците, които ще я използват през този период.

Инициативата за директния влак между Русе и София е част от по-широка стратегия за подобряване на транспортната инфраструктура и свързаност в Северна България, което се очаква да стимулира икономическото развитие

Източник:www.dunavmost.com

Научете повече