Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации


Един от потребителите на сайта Reddit с псевдоним eriegin сподели удивителна история, която му се случила, докато гостувал на баба си.


Поглеждайки в изоставения гараж на починалия си дядо, младият мъж открил под прашните покривала няколко редки спортни коли, престояли там над 30 години, между които и Ferrari 308 и изключителния модел Lamborghini Countach.


По данни на сайта GTspirit, намереният Lamborghini Countach е едно от 321 копия на модификацията 5000S с прогнозна цена от 400-500 хиляди долара


Скъпите и редки спортни автомобили били закупени от дядото на eriegin. В началото на 80-те той планирал да отвори дилърски център за продажба на подобни изумителни коли, но поради скъпите застраховки бил принуден да се откаже от идеята.



Това истинско съкровище, под формата на тези спортните коли, е престояло заключено в гаража повече от 30 години преди да бъде открито от щастливия внук.


Lamborghini Countach 5000S е оборудвано с 4.8-литров V12 двигател, мощността на който е 380 к.с. Максималният въртящ момент е 410 Нм. като е комбиниран с петстепенна ръчна скоростна кутия. Първите 20 автомобила от 5000S са изработени с джанти Campagnolo от магнезиева сплав.


През социалистическия период в Народна република България (НРБ) тинейджерите имаха специфичен начин на живот и забавление, който се различаваше значително от този в западните страни. Ето някои ключови аспекти:


Образование и извънкласни дейности:

Училището играеше централна роля в живота на младежите.

Много тинейджъри участваха в пионерската организация и по-късно в Комсомола (Димитровски комунистически младежки съюз).

Популярни бяха различни кръжоци по интереси - литературни, научни, спортни.


Спорт и физическа активност:

Спортът беше силно насърчаван от държавата.

Популярни бяха футболът, волейболът, баскетболът, гимнастиката.

Организираха се туристически походи и летни лагери.


Музика и танци:

Слушаха се както български, така и чуждестранни изпълнители, макар достъпът до западна музика да беше ограничен.

Организираха се дискотеки и танцови забави в училищата и читалищата.


Кино и телевизия:

Киното беше популярно развлечение, макар репертоарът да беше контролиран от държавата.

Телевизията ставаше все по-достъпна, особено през 70-те и 80-те години.


Четене и литература:

Четенето беше широко разпространено хоби.

Библиотеките бяха важни културни центрове.


Социален живот:

Срещите с приятели често ставаха в паркове, градинки или на улицата.

Популярни бяха и сладкарниците, особено през 80-те години.


Трудова дейност:

Много тинейджъри участваха в бригади - организирана трудова дейност, често през лятото.


Идеологическо възпитание:

Държавата се стремеше да възпитава младежите в социалистически ценности чрез различни форми на пропаганда и организирани дейности.

Важно е да се отбележи, че въпреки контрола на държавата, младежите намираха начини да изразяват своята индивидуалност и да се забавляват, често адаптирайки западни тенденции към местния контекст.



Слави Трифонов затваря своята телевизия, екипът му отива в друга медия.Още след Нова година Слави е започнал да подготвя затварянето на своята телевизия


Слави Трифонов май се кани да затваря своята телевизия 7/8 ТВ, която създаде преди 5 години, пише „Уикенд”. Дългия още през зимата лично се е ангажирал да намери работа на всичките си хора, за да не остават с празни джобове, когато прекрати дейността на собствената си медия.


Тази мисия вече е изпълнена и се очаква съвсем скоро телевизията му да спре своята работа. Очаква се шалтера да бъде дръпнат още на 1 януари догодина.


Шоуменът от Учиндол, който вече от няколко години се опитва да бъде и политик, тръгна с големи амбиции да прави собствена телевизия, след като преди 5 години отказа да преподпише договора си за работа в bTV. Само че нещата не потръгнаха добре за него.



Сериозно недоволство


Броени месеци след като създаде 7/8 ТВ, Слави е започнал да се оплаква пред хората си, че работи на огромна загуба. Запознати твърдят, че към днешна дата той всеки месец губи поне по 300 000 лева от това, че поддържа телевизионния си канал.


Известно време се опитвал да издрапа, създавайки нови предавания с надежда да вдигне рейтинга, опита се да печели и от въвеждане на такси за достъп до телевизионното си съдържание, но положението не стана по-розово. Още след Нова година Слави е започнал да подготвя затварянето на своята телевизия.



Трифонов признал пред най-близките си, че финансирането на канала е сериозен проблем и на практика е опразнило банковите му сметки. За тази година той щял да потъне с над 3 милиона лева.


Понеже хората, с които работи, за него са като семейство, Трифонов не си е позволил да ги остави на произвола да съдбата и просто да хлопне кепенците. Той се е нагърбил да им намери работа, което след завръщането в bTV на програмния директор Апостол Пенчев се е оказало сравнително лесна задача.


Още с назначаването си в края на миналата година Пенчев направи стъпки към обновяване на програмата на bTV с нови предавания на мястото на предишните.


Говори се, че хората на Слави са се свързали с него и са му предложили няколко проекта, които могат да осъществят заедно. Резултат от това е риалитито „Бягство към победата”, създадено от екип на Дългия и водено от любимия му комик Краси Радков, както и музикалната викторина „Коя е тази песен?”, в която се труди целият „Ку-ку Бенд”.


Кои са хората зад кадър


Зад кадър, естествено, също са хора на Слави. Продуцент не е Дългия, а неговата дясна ръка – Евгени Димитров-Маестрото, който през февруари е регистрирал собствена фирма, вероятно специално за да работи спокойно с bTV.


Той обаче продължава да работи и с Трифонов. Само за Камен Воденичаров не се е намерила работа в bTV, но той развива собствени проекти, а и вече е водещ на „Последният печели” по БНТ.


Това едва ли са единствените предавания, които Дългия и хората му ще правят в bTV занапред. Напролет там се очакват още две нови продукции – „Помниш ли текста?” и „Кажи честно”.


До момента телевизията не е обявила официално кой ще ги продуцира, но се говори, че „Помниш ли текста?” най-вероятно също е предложено от хора на Слави. То, както „Коя е тази песен?”, е музикална викторина.


Състезателите трябва да допълват липсващи части от текстове на песни. Нищо чудно и тях да ги свирят музикантите от „Ку-ку Бенд”, а занапред програмата на телевизията да се пълни с все повече продукции, в които ще се четат имената на Евгени и близки до Трифонов телевизионери, докато собствената му телевизия окончателно спре работа.

Източник:fakti.bg



Напоследък се разпространяват слухове, че Мария Игнатова е прекратила връзката си със съпруга си Ивайло Цветков - Нойзи след инцидента, при който той беше хванат да шофира в нетрезво състояние преди близо година. 


Допълнително, в медиите се появиха спекулации, че тя може би се е върнала при бившия си партньор Димитър Рачков, след като двамата бяха забелязани да си разменят шеги в предаването „Пееш или лъжеш“.


Досега Мария не е коментирала публично състоянието на брака си с Ивайло или слуховете около инцидента. Липсата на общи снимки на двойката също подхрани спекулациите за проблеми в техните отношения.


Но Мария Игнатова сложи край на слуховете, като сподели в социалните мрежи изненадата, която е получила от Нойзи по случай рождения си ден – красив букет розови цветя.С трогателно послание, тя написа: „Най-красивата сутрешна изненада! Обичам те, Нойзи“, с което категорично отговори на въпросите за тяхната връзка. Игнатова демонстрира, че продължава да спазва брачната си клетва „и в добро, и в лошо“ и остава до съпруга си въпреки трудностите.

Източник:Флагман



Президентът Румен Радев, който непрекъснато критикува българските политици, смая с изказване от Ню Йорк.


Поздравявам Външната комисия в Народното събрание и парламента за приетата позиция за Република Северна Македония. Това е начинът България да се отнася по този въпрос. Ние в никакъв случай не трябва да слизаме на нивото, на което се развиха събитията и коментарите в нашата югозападна съседка.България трябва да проявява разумна позиция и призовавам всички български политици към сдържаност и разум. Все пак ние сме страна член на Европейския съюз вече доста години. И трябва да покажем много по-овладяно поведение. Това коментира президентът Румен Радев от Ню Йорк.


Относно решението ЕС да започне преговори за присъединяване с Албания, но без РС Македония, президентът каза: „Това са логични последствия за политиката на правителството на РСМ и пътя, който те избраха.Още от встъпването във власт на това правителство предупредих, че има дефицити по отношение на познанията по международно право и за всички особености по пътя към европейска интеграция и дефицити в нашите отношения. Но заявих, че сме готови да помагаме.


България ще продължи да помага, но трябва да има осъзнаване какво означава Европейският съюз и как трябва да се работи, за да се постигне националната цел, която си е поставила РСМ. До момента правителството работи в обратна посока.Правилната посока е да впише българите в конституцията, защото това е залегнало в преговорната рамка на ЕС и тя трябва да се спазва”.

Радев коментира и думите на премиера на РС Македония Християн Мицкоски, който поиска първо българският парламент да ратифицира протокола за присъединяването на Северна Македония към ЕС, а след това страната му да осъществи конституционните промени.


„Преговорната рамка от юли месец 2022 година много ясно казва. Първо – РСМ вписва българите в своята конституция и едва тогава се отваря вратата за започване на преговорите. Едва тогава е първата конференция. Така че няма какво да обсъждаме по този въпрос. Всичко е ясно”, категоричен е държавният глава.По думите на президента Радев

България става все по-видима за бизнеса в САЩ.


„Защото във взаимодействие с американския бизнес, с инвестиране от тяхна страна в България, ние получаваме нещо много важно. Не просто средства, не просто високи технологии, а пренасяне на един много прогресивен модел на създаване и на управление на успешен бизнес в България. На един прогресивен модел на отношение на бизнеса с държавата и на бизнеса с обществото.


Интересът към България расте. Особено на фона на дълбоките геополитически промени, които текат в момента, България става все по-привлекателно място за инвестиции.


И аз мисля, че те първа ние ще разгръщаме много важни стратегически проекти в редица важни области. Като започнем от сътрудничество в сферата на сигурността, на енергетиката, на високите технологии, на информационните технологии и комуникациите. Просто потенциалът е огромен”, смята държавният глава.


След разговор президентът на Иран Масуд Пезешкиан се е ангажирал пред Радев да съдейства „с всички възможни сили и средства” за освобождаването на българските моряци, взети за заложници на кораба Galaxy Leader.


„Това е много трудна и деликатна тема. България работи активно в това направление, не само с Иран. С всички държавни и правителствени ръководители, с които се срещам на Общото събрание на ООН, водим непрекъснато разговори и по телефона.


Тази тема е високо в дневния ред на България. Аз се надявам, че скоро време ще имаме положително решение”, поясни Радев.

Източник:action-newsbg.eu



„Измина най-трудният и най-самотният месец в живота ми. Не става по-леко, само става по-тежко“, започна журналистката, с което предизвика въпроси дали е загубила близък човек или е преживяла раздяла. В следващите й думи се усеща обаче и гняв:


„Видях кой е до мен и от кого да не чакам подкрепа. Научих си урока. И всичко ми напомня да не давам 100% от себе си и усилията си на хора и неща, от които не получавам и 50%“, отвърна Гергушева, която вече носи фамилията на съпруга си Мечкуева.


„Тъжно, не знам какво се е случило, но ти пожелавам да мине и да се отдадеш на мъката, след време всичко минава … Не си сама… Дръж се и времето лекува“, опитаха се да я успокоят близки на Поли, които недоумяваха какво всъщност е станало.


HotNews обаче научи, че преди месец тв водещата е загубила своята майка и именно тежките думи са свързани със загубата й.На 21 август тази година тя е публикувала следното, което подсказва всичко: „А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежи прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз.


И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. – Аз искам да те помня все така…“ Към поетичните си слова, тя е прибавила снимка на своята майка и внучето й.


Източник на новината: hotnews.bg



Никой не знае коя е тя.Все още не е установена самоличността на жената, която бе блъсната от влак във Враца, съобщават от пресцентъра на областната дирекция на МВР в града. 

Както единствено агенция BulNews съобщи, трагедията се е разиграла около 20.45 часа снощи, в района на механа "Чевермето". Жена на видима възраст около 45-40 години легнала на релсите пред движещия се влак по линията Видин-София. Композицията минала през тялото ѝ и буквално го разчленила. 


Жестока смърт! Жена легна пред влака във Враца, тялото й е разчленено върху релсите /ужасяващи снимки/


Веднага след фаталния инцидент на мястото почерня от полицаи, които се заеха да разследват случая.

Към момента обаче все още не е ясно коя е самоубийцата. Тя нямала у себе си лични документи, а заради тежкото състояние на тялото след адския сблъсък, разпознаването е трудно. 

МВР-Враца продължава работа по изясняването на тежкия криминален случай. Образувано е досъдебно производство.  



Журналистът, бивш партиен лидер и ексевродепутат Николай Бареков повежда листата на т.нар. ДПС-Доган във Враца. Новината съобщи самият той в своята фейсбук страница. Бареков е заменил в последния възможен ден за промени в депутатските листи досегашната водачка в северозападния град Ализан Яхова.


Документите за смяната са внесени около 16 часа. С решение 54 РИК Враца заличава регистрацията на Ализан Нихат Яхова регистрирана под № 1 в листата и на нейно място регистрира Николай Тихомиров Бареков. Яхова е заличена и от листата на алианса в Русе, където беше десета.„Приятели, днес станах водач на листата на д-р Ахмед Доган и на АПС (ДПС) в 6-и МИР – Враца!


Влизам в тази битка на правилната страна на Историята и на страната на България с един мотив! Бъдещето на Отечеството ни е само без Пеевски, а само ние с вас можем да отрежем пъпната хранителна връв на чудовищния модел #КОЙ с държавата. Всички други партии искат да смучат от нея и да ограбват злощастния ни народ заедно с Пеевски! Ние сме обречени да събудим цяла България и да я спасим“, написа Николай Бареков. Той публикува и снимка, на която позира, прегърнал черна котка, на фона на номера на АПС за предстоящите предстрочни парламентарни избори:Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив. Завършва българска филология в Пловдивския университет, специализира телевизионна журналистика.


Започва кариерата си като радиожурналист през 1992 година в пловдивското радио „Канал Ком“. През 2000 година заминава за София и става водещ на политическо токшоу в телевизия „Европа“. Седем години е лице на сутрешния блок на bTV. През 2010 година става директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, News7 и Super7.Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.На 25 януари 2014 година Бареков учредява партия „България без цензура“. Впоследствие става и евродепутат, като е включен в групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП.


Източник:action-newsbg.eu


 


Реквием за миналата слава...


Знам, че дежурните хейтъри са заредени с ,,бренеке“ и чакат на гюме да обстрелят всеки, който дръзне да напише нещо хубаво за живота ни по ,,онова време“. Младите хора трябва да знаят обаче, че освен добре развито селско стопанство, България тогава е произвеждала и широка гама промишлени стоки на средно европейско ниво.


През месец октомври се навършват 40 години от започването на серийното производство на цветни телевизионни приемници в град Велико Търново. Преди това от 1980 година се произвеждаха само в завод ,,Климент Ворошилов“ София.Как се роди гордостта на старата ни столица – цветният телевизор ,,Велико Търново“?

На 1 октомври 1984 година в цех ,,Телевизия“ на КРТА (Радиозавода) започна масовото производство на приемника, като до закриването му бяха произведени общо близо 2 000 000 цветни и черно-бели телевизора „Велико Търново“.


Как започна всичко?


През 1975 година бе поставено началото на производството на телевизори в тогавашния Радиозавод. Започнахме с хибридните лампови приемници ,,Мизия“ и ,,София 11″. По-късно в цех ,,Телевизия“ усвоихме производството на моделите ,,София 21″, ,,София 31″, ,,Царевец“ и портативни ,,София 31″, които вече бяха изцяло с интегрални схеми. Тук искам да спомена имената на някои от основателите на цеха като Димитър Данев, Стоян Стоянов, Милка Лалева, Магдаленка Цонева, Иван Цонев, Тончо…


Когато понатрупахме вече опит в производството на черно-бели телевизори, възникна и идеята за производството на цветни. Предприятието вече се беше разраснало и от радиозавод се превърна в КРТА (Комбинат за радиотехническа апаратура). Сформира се и институт, който започна усилено развойна дейност. През 1983 година на група млади ентусиасти от ,,Бюро телевизия“ начело с покойният вече инж. Атанас Иванов и ръководените от него инженери Райчо Митев, Венко Венков, Марин Маринов, Косьо Момчилов и др. бе възложена задачата да конструират прототип на цветен телевизор.


За няколко месеца моделът беше готов и на изложението на пролетния промишлен международен панаир в Пловдив през месец май бяха представени два броя мостри. Изделието спечели златен медал и държавното ръководство даде благословията си за започване на производството му.Едва ли има човек по това време, допринесъл за града ни и хората толкова, колкото тогавашният директор Димо Йончев.


Мнозина са били състуденти и приятели с Белчо Белчев (20 години финансов министър), но само Димо Йончев обаче успя да го убеди да отпусне необходимото количество валута, за да внесем необходимите кинескопи ,,Тошиба“, интегрални схеми и оборудването по ,,второ направление“. Ставаше въпрос за милиони долари.


Веднага след Пловдивския панаир започна подготовката за серийното производство. Дизайнер на изделието беше Пепа Дукова от Института по промишлена естетика в София. Дървените кутии се произвеждаха в Тетевен, пластмасите в Белица, тунерите в Перник, полупроводниците в Ботевград, кондензаторите в Кюстендил, а резисторите (съпротивленията) в Айтос. Насищането и спойването (чрез спойка вълна) на платките и отделните възли и детайли се извършваше в комбината и ЗВД (Стария радиозавод). Имаше работа за всички, а заплащането много добро. Оборудването беше от фирмата ,,ФИЛИПС“ и мнозина си мислеха, че телевизорът е разработка на тази фирма, но това не е така. Изделието изцяло е разработка на споменатите по-горе наши специалисти.


Към него имаше интерес от ,,ISKRA“ – Любляна, RFT – Източна Германия, а варианти на телевизора бяха сглобявани в Турция под името ,,BILTON“. Къде бяхме ние, къде бяха те?  Къде сега сме ние, а сега къде са те?


Обособен бе нов цех с ново оборудване, с нови уреди и апаратура. По това време бях на 29 години и бях организатор по производството на един от конвейрите за производство на черно-бели телевизори. Никой от колегите ми не прояви интерес да се захване с тази нова работа. Аз, като най-млад от всички реших, както сега е модерно да се казва, да се захвана с новото предизвикателство. Докато се изработваше екипировката и оборудването на новия цех определих трийсетина работника, които да се подготвят за новото производство. Вечер след работно време те оставаха на курсове за обучение и квалификация. Тук искам да спомена имената на някои от основателите на новия цех – Георги Димитров, Йордан Атанасов, Иван Косев, Мирослава Бонева, Стефан Венков, Веселин Кунев, Георги Герджиков….Към края на месец септември всичко вече беше готово и на 1 октомври започна производството.


Качеството беше над всичко. Телевизорите работеха на форсиран режим 48 часа и след това се окачествяваха. Въведен бе строг контрол и се вземаха постоянно мерки за подобряване на надеждността. Към гаранционата карта прибавяхме и писмо с обратен адрес, за да може да се набира и информация, за да отреагираме веднага при възникнал проблем.


През месец октомври бяха произведени 100 броя, през ноември 200 броя, а до 22 декември бяха произведени 250 броя телевизори. За Коледа около 500 броя (2 тира) бяха закарани в София. Продаваха се в 2 магазина – в магазин ,,Рубин“ и в магазина на ЦУМ на последния етаж. Спомням си, че управител на магазин ,,Рубин“ и сервизът към него беше една гъркиня, която се оказа, че е майка на Томас Лафчис. Народът грабеше без дори да ги пробва дали работят. За сведение, дори и фирмата ,,Филипс“ допускаше предпродажбена дефектност. Ние обаче бяхме подготвени. Заводът ни имаше служебен апартамент, в центъра на София. На всеки кашон беше залепен етикет, на който беше записан телефонът от апартамента. На него отговаряха два екипа, които стояха в жилището и очакваха обаждания за възникнал дефект.  До 20-ата минута при повикване пристигаше един от екипите и веднага решаваше проблема. Тогавашният ни шеф Емил Петров, Наско Иванов, Георги Димитров и аз се справихме отлично. До този момент софиянци не бяха виждали такова отношение към клиента. Прибрахме се чак на 1 януари 1985 година.


Пропуснах да отбележа, че през лятото по БНР се проведе и конкурс за даване име на телевизора. От различните предложения около 250 бяха за ,,Велико Търново 84″. След жребий за печеливша, доколкото си спомням бе обявена една жена от Пловдив. Наградата й беше телевизор


,,Велико Търново 84″. Коледните продажби направиха голяма реклама на телевизора. Започна голямото търсене. По това време, малко след Нова година имаше друг интересен случай. Една вечер небезизвестната журналистка Диляна Грозданова в предаването си ,,Актуална антена“  заяви следното: ,,Търновци да си гледат краставиците и доматите, а телевизорите да се правят само в София.“


Подскочих от възмущение и веднага написах протестно открито писмо до БНТ, в-к ,,Работническо дело“ и в-к ,, Народна младеж“ . Писмото бе придружено и с подписка. Съдържанието на писмото долу-горе бе, че София не е България и нека всеки да прави това, на което е способен. На другият ден въпреки, че някои се страхуваха с бай Стоян Калчев събрахме около 350 подписа и писмото беше пратено. Хората бяха възмутени. Два-три дни по-късно Диляна Грозданова пристигна със служебна кола на телевизията и се извини лично на директора Димо Йончев. На едно от събранията той ни предаде извиненията й.През лятото на 1985 година започнахме производството и на ,,Велико Търново 85″.


Нашият цех бече лицето на завода и града ни. Почти всеки ден цехът ни беше посещаван от височайши делегации. Посрещали сме Георги Атанасов, министри, членове на Политбюро, членове на ЦК на БКП, дипломати и др. Няколко пъти цехът бе награждаван като МТК – национален първенец, грамоти, флагове, значки и тн. Ласка Минчева прави 2 документални филма от по 30 минути за цеха. На няколко пъти Бригита Чолакова също беше наш гост и направи репортажи от цеха. Постепенно цехът се разрасна и през 1986 година сформирахме шест конвейера на две смени. Производството се увеличаваше с бързи темпове.


През 1984 г. бяха произведени 550 броя, 1985 г. – 7900 броя,1986 г.-16900 броя, 1987 г. – 30000 бр. От 1988 г. до 1991 г. се произвеждаха вече по около 40000 броя телевизори ,,Велико Търниво“ годишно. Бяха пуснати в производство моделите ,,SUNTER“, 882, 884, 872, 89, 5119, 5122 и др.


Въпреки това обаче, не успявахме да задоволим нарастващите потребности на хората. За ликвидирането на дeфицита през 1988 година бе сформиран цех ,,Електрон“, на който станах началник. В него сглобявахме телевизорите ,,Електрон 380″ и Рубин. До 1991 година от тях бяха произведени около 400 000 броя.


Това е накратко историята за производството на телевизори във Велико Търново, разказана от Цоньо Цонев. Записал Стилян Найденов



По времето на социализма Дупница, тогава гр. Станке Димитров , е бил градът на пушещите заводски комини, строените роти на площада, наливната кока-кола в сладкарниците и славните победи на футболния „Марек”. 

През 70-те години футболният тим на забутаното градче в Югозападна България прави фу­рор на европейската сцена. На плашещия си стадион „Бончук“ отборът на „Марек“ взима скалповете на „Ференцварош” „Байерн“ и водения от Алекс Фъргюсън „Абърдийн“. Напере­ните гости от чужбина пристигат с големи на­дежди, но си тръгват с разбити мечти и кости. „Марек“ печели и трите си домакински мача и е единственият български отбор с пълен актив на свой терен в евротурнирите.През 1977 г. Станкето е имал щастието да разполага с един от най-силните отбори в България. „Марек“, което в абревиатура означава „Марксист, ан­тифашист, революционер, емигрант, комунист“,  всъщност е прозвището на легендарния кому­нистически деец Станке Димитров, говорител на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ преди 9 септември 1944 г. Станке загинал в са­молетна катастрофа край Брянск малко преди съвет­ските войски да влязат в България. На негово име кръстили град Дупница, а футболният тим получил за име прозвището му Марек. Стадионът в Станке Димитров пък бил наречен „Бончук„ в чест на заги­налия зам.-командир на дупнишкия партизански отряд Никола Чуковски – Бончук.

В онези години било цяло чудо 30-хилядно градче като Станке Ди­митров да има отбор в „А“ група. Считало се, че това е привилегия само на най-големите градове.  Докато обаче окръжният център Кюстендил стигал най-много до „Б“ група със своя „Велбъжд“, комшиите от Станкето не само ритали в елита, но и Докопали бронзовите медали през 1977 г. Треньорът разполагал със свирепи играчи, готови да се раз­правят с всекиго. Вратата на „Марек“ пазел митичният Стоян Стоянов-Пантерата. Пред него играела най-бру­талната защита в България: Севдин, Колев, Караколев, Вуков, Палев и Райнов имали на сметката си дузина изпочупе­ни крака, посинени глезени и разбити капачки на колене. Нападението се водело от двама близнаци от Чепинци – Иван и Вен­цислав Петрови. Душата на „Марек“ бил легендарният Сашо Паргов – офанзивен халф, от когото треперела цялата „А“ група. В Стан­кето под ножа минавали всички начело с ЦСКА и „Левски“.

Стадион „Бончук“, 14 септември 1977 г. “Марек”- „Ференцварош” 3:0Наложило се обаче и на футболна Европа да разбере какво е да играеш в ада на „Бончук“. Славната евроистория на “Марек” почва през 1977 г. Отборът участва за първи път в европейски турнир, след като предишния сезон като новак в елита завършва с бронз. Първи в жертва паднали нафуканите унгарци от „Ференцварош” (Будапеща) за Купата на УЕФА. Планът на стратега Янко Дин­ков бил да нанесе своя удар в първия мач в Станкето, а на реванша да устискат със зъби и нокти. Треньорът на „Ференцварош“ Ерньо Далноки пък довежда на „Бончук“ половината наци­онален отбор на Унгария начело с халфа от световна класа Тибор Нилаши.  14 септември 1977 г. оба­че се оказва много студен ден. Разбира се, в съблекалнята за гости печката не е запалена „Ще има топла вода да се избаняте след мача“, обяс­няват „любезните” домакини. За да не зинзикат, унгарците поискали по чашка коняк. Янко Динков поръчал да занесат в съблекалнята на гостите цял кашон от култовия “Плиска”. Ударили по едно за кураж, онези излезли решени да се разправят с „Марек“. Загрелите унгарци са разбити на терена, а от коняка останал само горчивия привкус. Сашо Паргов им скъсал мрежата с първия гол за тима си в Европа, а след него близнаците Петрови направили 3:0! На реванша в Будапеща хората от Стан­ке Димитров се бранили като опълченци, загубили само с 0:2 и продължили във втори кръг.

Стадион „Бончук“, 2 ноември 1977 г. “Марек”- „Байерн” 2:0За беля им се паднал един от най-силните отбори в Европа – „Байерн“ (Мюн­хен), който за пръв път гостува в България, и то на възможно най-екзотичното място. Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. По онова време за „Байерн“ играели най-силните национали на Западна Германия – вратарят Сеп Майер, защитниците Грубер и Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге, голмайсторът Герд Мюлер, Ули Хьонес и Клаус Аугенталер, плюс югославският национал Бране Облак. 

Никой не предполагал, че Сашо Паргов и весела­та компания от Станкето могат да направят нещо. Преди реванша от „Байерн“ великодушно подарили на „Марек“ пет кашона чисто нови екипи на „Адидас“ и футболни обувки последен модел. Техен пратеник прис­тигнал в Станке Димитров, за да огледа стадиона. Немецът останал потресен от олющената съблекалня за гостите. „Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?“, запитал тактично баварецът. „Е, като не ще, да ходи мръсен“, възпитано отговорили стопаните от Станкето. Ден преди мача идва и съдийската тройка начело с турски рефер.Пристигането на „Байерн“ се приело от местните жители като кацане на извънземна цивилизация. За реванша в града е истински празник! Мачът е в сряда, но предишната неделя била работен ден за целия град, за да може денят на двубоя да бъде почивен.  На 2 ноември 1977 г. автобусът на “Байерн” пристига 2 часа преди мача. Но те дори не подозирали за футболният ад, който ги очаквал. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник. 

Срещу тим, който въобще не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг „Велбъжд“, или един от най-славните клубове в света.Двубоят е от 15 ч, но още преди обед стадион “Бончук” е препълнен от над 30 000 запалянковци. Времето е лошо, вали дъжд. Някои от феновете са си взели и храна, други играят карти в очакване на големия двубой. Германците начело с Майер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Шварценбек и Румениге, които са виждали всичко във футбола, излизат да се разтъпчат на терена и са удивени от препълнените трибуни час и половина преди началото на мача. Дори по клоните на дърветата около стадиона са накацали с хора. От Югославия идват над 2000 запалянковци заради Бранко Облак. Словенецът е от първите от социалистическия блок, пуснати да играят на Запад. Стадион „Бончук” е щял да рухне от рева на екзалтираната публика. Станкедимитровци започват мача толкова силно, че не дават шанс на немците да се осъзнаят.

Малко след като по радио „София“ завършило предаването за нивото на река Дунав в сан­тиметри, включили пряко в ефир коментатора от мача в Станке Димитров Тихомир Бенчев. „Драги слушатели, на стадион „Бончук“ става истинско чудо! „Марек“ води на „Байерн“ с 2:0!“, изревал Бенчев в ефира.В това време на терена не можело да се познае кой отбор е германското страшилище и кои са рендетата от България. „Марек“ емнал баварците още от началото. Сеп Майер удържал без гол около половин час, но след това капитулирал при удара на Иван Петров – 1:0 за „Марек“, Няма и 5 минути след това Сашо Паргов изстрелял една бомба и направил Майер без­помощен 2:0! До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката „белите“ от „Байерн“ се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна. Само още един  гол трябва­ло, за да докарат мача  до продължения.

Прогнозите, че „Байерн“ ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. Общо взето се повтаря картинката от първата част, с далеч по-креативна игра на „червено-сините“ домакини. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. „Байерн“ все пак оцелява по чудо, но „Марек“ е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги. А показаното срещу баварците разбива на пух и прах ширещите се твърдения, че „Марек“ разчита само на брутални действия и груби нарушения. 

Отборът, който прави играта в този епичен мач, е българският.Всички на „Бончук“ ревали от щастие – победили отбор от световна класа, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион. Германците остават много впечатлени от сърцатата игра на „Марек“. Треньорът им Дитмар Крамер дълго стискал ръка­та на Янко Динков. Сеп Майер пък подарява на колегата си от „Марек“ Сто­ян  Стоянов ръкавиците си, които и до днес стоят в трофейната витрина на клуба. А парите, които получава отборът…, всъщност кой тогава говори за пари. Момчетата играят за чест и слава. „Германците играха за по 10 000 марки премия, ние – за по 80 лева”, спомнят си Венци и Иван Близнаците. От “Байерн” проявили интерес към братята, но по онова време подобен трансфер е немислим.  Победата на „Марек“ и начинът, по който е постигната, са без аналог не само в българската футболна история, но дори и в световната. 

Силата на отбора е в колектива, момчетата и треньорите са били като едно сплотено и дисциплинирано семейство. С местни футболисти „Марек“ постига феноменални резултати. А играчите от този период стават легенди, чиито имена и до днес предизвикват носталгия не само у местните фенове. Братята Петрови, Паргов, Кючуков, Роман Караколев, вратарят Стоянов, Севдин са се превърнали отдавна в незабравими герои. Те са живото доказателство, че с дух, вяра, желание и честност към играта могат да се покоряват мечтите. Най-великата страница в историята на клуба е написана със златни букви и сребърно мастило.

Ето какво пише в. „Народен спорт” за мача:МАРЕК – БАЙЕРН МЮНХЕН 2:0

Без да бъде респектиран от шумното име на съперника, станкедимитровският отбор разумно и хладнокръвно премина през трудните перипетии на първото полувреме. Запомнихме удар на В. Петров с глава в напречната греда. После в обстрела на противниковата врата взеха участие Е. Кючуков и Райнов. Вярно е, че Мюлер и Дюрнбергер също се озоваха на стрелкови позиции, но станкедимитровци ликвидираха надвисналите опасности с присъщата им самоотверженост. Постепенно обръчът около Майер започна да се затяга. Трикратният европейски шампион губеше в някои важни преки двубои: Ив.Петров – Шварценбек, В.Петров – Аугенталер, Караколев – Хьонес. Румениге се явяваше в острието на мюнхенското нападение, но Севдин все пак успяваше да застане на пътя му и да го принуди другаде да търси пукнатини. И ето настъпи минутата на първата радост!

Стенкедимитровци преминаха в разгърнато настъпление. Топката се пренесе от крак на крак от левия фланг чак вдясно на ъгъла на наказателното поле и попадението на Ив.Петров бе „като по конец” – 1:0. С удвоена радост малко по-късно публиката поздрави и бомбения удар на Паргов в горния ъгъл – 2:0.двубой получи своята интересна развръзка. Щеше ли да се стигне и до щастливата развръзка? Трябва да кажем, че станкедимитровските футболисти вече почти се бяха добрали до нея. Дъхът на зрителите спря, когато мюнхенската отбрана, включително и Майер, гледаха като слисани атракцията на братя Петрови – само 2-3 метра от голлинията! Иван ловко прехвърли куп от пазачи (може би сам трябваше да стреля?) и Венцислав засече топката с глава, но – уви! – улучи напречната греда.

После „Байерн” реагира като ужилен. Почувствал възможността за нова угроза, подобри организацията си. Румениге, Аугенталер, Рауш разшириха периметъра си на действие. Шварценбек бе по-сигурен във високите центрирания пред вратата на Майер. Особено ярко изпъкна и игровата интелигентност на Капелман. Няколко пъти Стоянов трябваше да се изпъва по дължината си, за да отбива далечни удари. „Марек” не можа да поддържа предишното високо темпо, но се оказа достоен за победата, която издига престижа му, макар че с едни гърди напред в осминафиналите прекрачи „Байерн”.

Ето какво казаха треньорите. Д.Крамер („Байерн”): „Не може да има и съмнение в заслужения успех на домакините. В продължителен период разочаровахме – особено в нападение. Показахме на какво сме способни в последните 20 минути.

Я. Динков („Марек”): Победихме силен противник. Това повишава самочувствието ни, помага за международното ни реноме. Най-висока оценка бих поставил на Стоянов, Палев, Караколев, Райнов, Томов, братя Петрови.

„Марек”: Стоянов, Севдин, Вуков, Караколев, Палев, Райнов, Паргов, Томов (82-Божурин), Ив.Петров, В.Петров, Е.Кючуков

„Байерн”: Майер, Нидермайер, Грубер, Шварценбек, Рауш, Дюрнбергер, (46-Капелман), Румениге, Облак, Г.Мюлер, Хьонес (65-Кьонкел), Аугенталер

Голмайстори: 1:0 Ив.Петров (33), 2:0 Паргов (38)

Съдия – Е.Дилек (Турция); стадион „Бончук” – 32 000

Гр. Станке Димитров

1978 г. „Марек” прави за смях ЦСКА и грабва Купата на Съветската армияПрез 1978 година „Марек“ завършва 14-и в първенството, но печели една знаменателна Купа на България (тогава Купа на Съветската армия), като прави за смях ЦСКА насред стадион „Народна армия”. Двубоят е навръх 30-ата годишнина от създаването на армейския клуб и никой не се съмнява, че „червените“ ще вземат трофея по случай юбилея си  Цял Станке Димитров се изнася на мача в София. Тръгва виц, че в града останал само един милиционер и един сакат дядо, който също мислел да тръгва за столицата, но внукът му скрил патериците. 

Половината стадион реве за „Марек“. ЦСКА е повален с гол в 30-ата минута. Десният бек Любен Севдин изстрелва страшна тупалка от 30 метра и носи по­бедата с 1:0. Купата е връчена на капитана Сашо Паргов от съветския военен аташе генерал Гиви Орджоникидзе, докато омърлушените „цесекари“ напускат стадиона като след погребение. Успехът на „Марек“ остава в историята с числото 30 – гол от 30 метра в 30 минута пред 30 000 зрители в чест на 30-ата годишнина на ЦСКА. Този успех се превръща в истински мит, защото малкият „Марек“ разваля удоволствието на най-титулувания български клуб в сезона на неговата 40-годишнина. Това прави тима за втори пореден път евроучастник, този път за КНК.

Стадион „Бончук“, 13 септември 1978 г. “Марек”- „Абърдийн” 3:2Жребият отново е безмилостен и им праща шотландския“ „Абърдийн“.И отново на „Бончук“ пристига знаменит отбор, предвождан от новоназначения им мениджър Алекс Фъргюсън. Сприхавият Алекс Фъргюсън минавал за обещаващ млад специалист, но бил уволнен от предишния си тим „Сейнт Мирън“ с мотив за „непочтително ругаене на клубната се­кретарка“.  Това на практика е първият европейски мач за сър Алекс Фъргюсън, който по-късно ще спечели всичко с „Манчестър Юнайтед“. „Нашите български противници могат да бият всекиго у дома. Само преди година там е падал „Байерн“ с 0:2 и „Ференцварош“ с 0:3. 

Затова трябва да вни­маваме…“, предупреждава шотландецът.„Гостуването беше истински кошмар. Високите 6 фута близнаци Петрови направо разпиляха отбраната на Абърдийн. Някой счупи крака на Уили Гарнър…“, пише Йън Пол, пратеник на вестник „Глазгоу Хералд“. Клетникът Гар­нър е изнесен на носилка и закаран за гипс в местната болни­ца. По-късно шот­лан­дците ще научат, че през 1966 г. на същия стадион кракът на Георги Соколов от „Левски” е бил строшен на три места с един-единствен удар. Все пак Ярви извежда „Абърдийн“ напред с бърз гол. След почивката обаче „Марек“ се развихря. Близ­наците Петрови обръщат резултата до 2:1, преди Харпър да изравни за 2:2. В последната минута обаче 20 000 запалянковци  хвърлят шапки – Иван Петров пробива вратаря Лейтън –  3:2   за „Марек“!

 Алекс Фъргюсън е бесен. На реванша на стадион „Питодри“ Фърги слага в съблекалнята на „Марек“ екипа на жертвата от „Бончук“ Уили Гарнър, за да накара българите да се срамуват. До почивката тимът на Янко Динков удър­жа без гол. През второто полувреме Страхън, Ярви и Харпър обаче са точни за 3:0 и „Абърдийн“ продължа­ва напред.

1982 г. – Футболната приказка за „Марек” свършва

 Футболната приказка за град Станке Димитров завършва четири години по-късно. Всичко почва с това, че Янко Динков е уволнен.  На 13 юни 1982 г. „Марек“ изпада от „А“ група след загуба с 1:2 в баража с „Розова долина“ в Казан­лък. До последните минути резултатът 1:1, което оставя „Марек“ в елита. Смъртната резерва на казанлъчани Кънчо Кънев – Дупката обаче вкарва гол накрая и подписва присъ­дата – „Марек“ отива в „Б“ група. Десетилетия наред тимът гние във втора и трета дивизия. И до днес обаче на „Бончук“ помнят онзи славен тим, който можеше да бие дори и „Байерн“.



Предстоящата зима ще бъде топла, но ще има студен период, в който се очакват сериозни количества снеговалежи, големи преспи и екстремно ниски температури. Това заяви в ефира на Нова нюз климатологът Симеон Матев.

„Буря като урагана „Борис“ не се очаква. Има голяма вероятност на много места в страната, особено в Северозападна и Централна България да паднат значителни валежни количества от порядъка на 30-40 до 70-80 литра на кв.м. Очакваме за 24 аса да падне една месечна норма“, каза климатологът.

„Неприятното в случая е, че днес е в сряда и има време до неделя – понеделник. С наближаване на тези дни, ще се разбере точно къде ще паднат тези валежни количества“, заяви експертът.

„При нас винаги има проблем с нещо, затова трябва да подчертаем, че може да има наводнения“, подчерта той.

Ситуацията в Европа

„Наводненията, които бяха в Централна Европа – много мащабни и с огромно количество дъжд можем само да се радваме, че този дъжд не удари и страната ни“, коментира Матев.

„В Европа се случват неща, които са се случвали и преди – наводнения и пожари. Честотата, с която обаче се случват и това, че се случват едновременно абсолютно противоположни явления, не се е наблюдавало в рамките на това човешко съвремие – 150-200 години“, каза той.„Това буди тревога сред хората“, призна климатологът.

Какво ни чака през следващите години?

„Трябва да сме готови за тези събития, защото изчисленията на моите колеги показват, че през следващите години, ще ставаме все по-често свидетели на дълги интензивни суши, така и на наводнения. Те ще вървят ръка за ръка“, прогнозира Матев.Той онагледи казаното с пример за горещо и сухо лято, последвано от дъждовна есен, носеща наводнения.„Това сега е най-горещото лято, което сме виждали, но то идва след най-горещата зима, която сме виждали. Предишното лято също бе най-горещото до тогава“, каза той.

По думите му това е нещо уникално, което преживяваме.Каква зима можем да очакваме?

„Според народното поверие, ако видим цъфнали люляци и други растения, които сега не трябва да растат, то ще имаме сурова зима. Науката обаче вече обори всички тези твърдения“, каза Матев.

„С последните модели, които разполагаме, изглежда, че зимата ще бъде по-топла от обичайното. Ще има и студен зимен период, който не сме имали в последните 5-6 години“, обеща той.

„Ще усетим тази година зимата така, както сме свикнали ние в нашите спомени. В съвремието деца на по 7-8 години не знаят какво е истински дебел сняг с люта зима – снегът да скърца от ниските температури“, каза Матев.



15-годишно момиче накара зрители и ментори да се изумят след фамозно изпълнение на песента „Ain‘t No Way“ на великата Арета Франклин по време на последния епизод в „Гласът на България“.


Жаклин Костадинова беше момичето зад завесата, което предизвика абсолютен фурор с вокалните си умения, както и свирепа битка. Първо Мария Илиева блокира Дара, след това Иван Лечев блокира Мария, а накрая Жаклин отиде в отбора на Графа.Десетки зрители буквално заляха мрежата със суперлативи след изпълнението на момичето, но сред тях се откроиха и някои доста негативни реакции за настоящия сезон на „Гласът“.


„Много, много хубаво и магнетично изпълнение! Поздравления!“



„Най-после да чуя качествен глас. Два поредни епизода гледам само посредственост. Този сезон се очертава много слаб. Добре че този девойка вдигна летвата. На 15 така да пееш Арета Франклин!!! Чудо е това момиче“.


„Брилянтно изпълнение! Настръхнахме, плакахме и вярваме в теб, ти си Гласът на България!“.



Танцьорът Атанас Месечков и половинката му Кремена отпразнуваха 8 години от сватбата си и 5 години от появата на сина им Давид.


По традиция тази годишнина се води тенекиена.


С това твърде сиво название наричат 8-та годишнина от бракосъчетанието. И в потвърждение на това, че семейният живот се върти главно около кухнята и прозаичните неща от всекидневието, двамата съпрузи си подаряват лъскави домакински съдове. Взимат се лъскави предмети за кухня, припомня.


„8 години любов и 5 години Давид – какво по-красиво от двоен празник за нашето семейство на този ден!Преди време мечтаех за семейство, без да подозирам, че толкова скоро ще получа най-ценния дар, за който човек може да мечтае – голямо, щастливо семейство. Давид се роди точно на нашата годишнина, без да пита, и сякаш съдбата е решила всичко, защото името му означава „възлюбен“.


Да се събуждаш всеки ден с армия от деца, които ти казват, че те обичат, е несравнимо щастие и привилегия.За моето HABIBI Kremena Mesechkova думите никога не стигат! Да намериш сродна душа, с която сте толкова близки, че се питате дали не сте едно цяло, е неописуемо.


Пожелавам на нас – и на всички вас – дълъг път, изпълнен с пътешествия, радост, още повече любов и разбирателство. Празнувайте с нас и за нас в този ден. Вдигнете едно наздраве и нека моите пожелания станат и ваши сбъднати мечти“, пише в социалните мрежи танцьорът.



Вярната икономка на Лили Иванова вече не може да се грижи за домакинството на естрадната легенда, защото ѝ се е родило внуче. Мария посрещнала празниците в къщата си в село Яна, в компанията на роднини и близки.


Мария се нагърбила с грижите за дома и прехраната на звездата по съвет на Магда – по-голямата сестра на Лили Иванова.Усмихнатата Лили Иванова получава добри думи и отношение на едното много светски събитии, които посещава.


През 90-те години двете работили в дома за ветерани на културата и изкуството.Мария също винаги се озовавала при най-малкия сигнал, че Лили се нуждае от нещо. Тя пазарувала и почиствала, но за съжаление вече не може да го прави в пълен обем заради налегналите я семейни грижи и раждането на правнучката ѝ.


Мария е една от малкото която си е спечелила правото да дава съвети на кралицата на бг естрадата.Тя я наставлявала майчински, да не се преуморява и да ходи поне в домашна обстановка с ниски токове, защото Лили от известно време се оплаква от болки в краката, писа „България Днес“.


Започнати коментират под публикацията, че икономката Мария често споделяла на своите приятели истината, за това да живееш с Лили Иванова. Тя описвало това, като прекрасна възможност, а Лили като жена, която може да обогати всеки със своите знания и умения. Мария споделяла, че с Лили не се карат, както се пише по медиите, а си живеят в хармония.



Хапнете нещо сладичко за мое здраве. Това написа във Фейсбук известния български певец и актьор Орлин Павлов преди ден, когато отпразнува своя рожден ден. Павлов публикува сантиментална снимка от първия си рожден ден.


 Орлин Орлинов Павлов е роден на 23 април 1979 г. в град София. Родителите му са оперни солисти на Пловдивската опера от 30 години. Орлин Павлов-старши е бас, а майка му Тиха Генова е сопран. 


Дядо му е Павел Павлов, летец-изтребител, загинал по време на Втората световна война.На 14-годишна възраст Орлин е приет в театрално-експерименталната паралелка на Николай Георгиев и в трупата „4хС“, която гастролира на много български и международни сцени и печели много награди. По-късно е приет в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Сценични синтетични изкуства“.


Паралелно със следването работи в „Държавен сатирично-вариететен театър“ в Габрово като актьор в продължение на две години. През 1998 г. се явява на кастинг за шоу програма в клуб „Опера“ в София, където работи заедно с Галя и Миро, пианиста Живко Петров, както и с други популярни български имена в музиката.



Известният турски певец и режисьор Метин Аролат почина от инфаркт по време на концерт в Истанбул.


На 52-годишния артист му прилошало на сцената, пишат местни медии. Актьорът е бил лекуван и откаран в болница, но лекарите не са успели да спасят живота му.Само три дни преди трагедията Аролат даде интервю, в което каза, че никъде не се е чувствал толкова щастлив, колкото на сцената.


Метин Аролат е роден на 28 май 1972 г. в Измир. След трагичната смърт на по-големия му брат, той решава да се занимава с музика и се мести в Истанбул.Започва кариерата си в рекламна агенция и работи по проекти, отличени с международни награди, включително „Златен лъв“ на фестивала в Кан.


През 1995 г. става известен благодарение на хита “Dert Not” и създадения от него видеоклип.



Екшън във влак. Кондукторка бие пътник, след като разбрала, че е без билет.


Между двамата възниква и спор, а на видео в социалните мрежи, се чува как служителката на БДЖ крещи и налага пътника на земята с ритници.


Въпреки, че по това време няма много други пътници във вагона, никой не се намесва, за да отърве момчето от кондукторката. 

А от коменатрите става ясно, че дете заснема клипа, пише Телеграф. Това не е първия случай, в който кондуктор напада пътник. 

Преди време служител на БДЖ разцепи веждата на пътник, след като между двамата избухнал спор за качеството на обслужване в железницата.


 

Когато друга колежка беше на смяна, децата плачеха и искаха мен или ще си ходят, каза попфолк легендата.

„Бях най-добрата детска учителка!“ Тази изненада поднесе на широката публика Камелия. Попфолк фурията, чиито акция скочиха до небето, след като изпя на живо на Новак Джокович любимото му парче „Луда по тебе“, разкри, че преди да нагази в бурните води на фолка, си е вадила хляба като даскалица.

„Когато бях на смяна, всички деца идваха с усмивка“, хвали се гласовитката от Чипровци. Певицата добавя, че винаги е посрещала малчуганите на вратата. „На другия ден, когато беше на смяна друга учителка, децата плачеха и искаха да си ходят“, спомня си Камелия. „Дори дете, което не можеше да заспи, при мен винаги заспиваше“, изтъква колко е била харизматична за хлапетата някогашната учителка.

Звездната фолкаджийка довери още, че „много обича децата“. По думите й Камелия е успяла да открие какво им е нужно най-много. „На малчуганите им трябва внимание. Играех си с тях на кегли, на криеница“, разказва най-обсъжданата БГ певица в момента.

Камелия признава, че едва ли вече ще може да познае порасналите си питомци. Не забравя обаче времето, прекарано в детската градина, когато е придобила ценен опит, необходим й при отглеждането и възпитанието на сина й Баян

Новак Джокович пее „Луда по тебе“ на Камелия с българските фенове в „Арена София“

За съжаление русата амбиция не разкрива какво я е накарало да зареже даскалската професия. „България Днес“ обаче научи, че второто работно място на младата Камелия, вече като начинаеща попфолк изпълнителка, е ресторантът на хотел „Житомир“ в Монтана. Тогава изпълнителката още не печели огромните суми, с които може да се похвали в разцвета на кариерата си. В този период бившата детска учителка разчита на спонсорството на заможни приятели, каквото и да означава това.

„Майка ми като всяка майка искаше до мен да има успял и стабилен мъж. И аз да съм една принцеса“, споделя Камелия. „Но сърцето не пита. И аз се радвам, че тогава го послущах, че послушах инстинкта си и се влюбих в 19-годишен младеж“, връща лентата назад хитовата певица, за да обясни защо не е свързала живота си с „чичко паричко“.

„Тогава за пръв път усетих някаква борба между сърцето и ума си. Когато съм с майка ми, се включва умът ми. Когато съм с Цветин – сърцето. И на нея го споделих, но знам, че родителите трудно разбират децата си. 

Даже в един период се бяхме разделили с Цветин, защото аз се бях объркала и вече не знаех какъв човек ми трябва. Бях успяла, известна, финансово независима, ухажваха ме много мъже, но мен парите никога не са ме привличали. Това не ми е достатъчно. Искам някой, който да ме приема без грим. Да ме разбира, когато плача“, изповяда се попфолк легендата.



Някои музикални епохи може и да са отминали отдавна, но са родили част от най-великата музика, която някога ще чуем.

Днес трябва да се считаме за щастливци, че някои от иконите от миналото, достигнали своя връх още преди десетилетия, не са се отказали и продължават своята дейност.

На достолепна възраст, легендите радват отдавнашните си фенове и печелят нови почитатели сред младите поколения, демонстрирайки невероятна отдаденост и дълголетие.

Фигурите, задали основите на модерната поп музика, или написали най-популярните песни в рок и кънтри жанровете, не се отказват и изнасят концерти, записват албуми, пътуват по турнета и радват публиката, отдавна прехвърлили 70-те (а понякога и 80-те) си години.

Днес хвърляме поглед към част от тези неугасващи, вечни звезди – сякаш неподатливи на времето.

Rolling Stones

За дълголетието на Rolling Stones привидно е казано всичко.

Основани още през 1962 г., те минават през редица промени в състава, но Мик Джагър и Кийт Ричардс остават стабилното ядро, което поддържа огъня вече над 6 десетилетия.

И двамата лидери вече прехвърлиха 80-те, докато третият официален член Рони Ууд е на 77.

Това не им попречи през миналата година да издадат прекрасния албум Hackney Diamonds, а впоследствие обявиха, че можем да очакваме и още нова музика от тях.

До последно с Rolling Stones свиреше и емблематичният им барабанист Чарли Уотс, който обаче почина преди три години.


Боб Дилън

83-годишният Дилън е същинска емблема и е един от най-влиятелните хора в цялата музикална история.

Кариерата му е без аналог с 40 студийни и 21 лайв албума и хитове като Blowin’ in the Wind, Like a Rolling Stone, The Times They Are a-Changin’ и Tangled Up in Blue.

След толкова много незабравими песни и смели промени в подхода и стила, Дилън не спира да твори, а последният му албум Shadow Kingdom излезе през миналата година.

Един от най-великите композитори и поети продължава да се появява пред публиката и на концерти, като тъкмо завърши летните си участия на турнето Outlaw Music Festival Tour заедно с Уили Нелсън и още легенди.


Ринго Стар и Пол Маккартни

Двамата бивши членове на Beatles поддържат своите успешни солови кариери над 50 години след разпадането на величествената група.

Ринго Стар е на 84 и е сред най-възрастните рок звезди, които остават активни, а последният му дългосвирещ албум What’s My Name е от 2019-а.

Миналата година пък издаде EP-то Rewind Forward, съдържащо четири песни, включително една композиция на Маккартни.

82-годишният Пол сътвори страшно много след края на Beatles и до днес продължава да прави музика, да влиза в колаборации и да радва феновете си на концерти.

Преди две години той стана най-възрастният хедлайнер в историята на митичния фестивал „Гластънбъри“.


Уили Нелсън


Символ не само на кънтри музиката, но и цялостно на американската култура, уникалният китарист и певец сякаш е минал през всичко възможно в кариерата си.

Но и на 91 години има какво още да даде на публиката.

Над 70 издадени албума, много от които превърнали се в класики, никога не стигат, когато става дума за фигура като Уили Нелсън.

Безброй написани песни, колаборации с други легенди и култови истории изпъстрят живота на иконата, а той си остава и сред най-обичаните и признатите музиканти в който и да е жанр.


Доли Партън


Споменавайки Уили Нелсън, няма как да не стигнем и до друга легенда, която може да е свързана предимно с кънтри музиката, но отдавна е излязла извън нейните рамки.

Певица, актриса и автор на хитове като Jolene и I Will Always Love You, Доли Партън е постигнала всичко в музиката.

Доказала се е и като филантроп и подпомага редица каузи със своята фондация, а на 78 години няма никакво намерение да спира.

През миналата година даже издаде рок албум, включващ колаборации с Пол Маккартни, Ринго Стар, Елтън Джон, Стинг и още доста нейни колеги.


Пол Саймън


Творческият лидер на дуета Саймън и Гарфънкъл е на 82 години, но композира, работи върху мюзикъл и беше обявил планове за албум с половинката си Еди Брикел.

Саймън отдавна не е организирал турне и отдавна приключи работата си с Арт Гарфънкъл, а признава и че вече почти не чува с лявото ухо.

Но и той е от тези, при които гладът за творчество надделява над всичко.


Бъди Гай

Легендата на блуса навърши 88 години и е един от най-възрастните музиканти, които все още правят турнета.

През юни даже беше хедлайнер на големия блус фестивал в Чикаго и изявата там беше част от неговото прощално турне.

Иновативният му подход към китарата е вдъхновил поколения музиканти, а кариерата на Бъди Гай започва още през 1953 г.

Някои от най-известните му песни са Stone Crazy, Mustang Sally и Feels Like Rain, а неговите албуми и колаборации са десетки.

Твърди, че единственият му порок е глътката коняк, която отпива на всеки концерт.

Снимки: Getty Images /Източник:intrigi.bg



Щурата Петя Дикова показа снимка от сватбата на родителите си, събитие случило се доста отдавна. На кадъра, запечатал този мил спомен от тяхната сватба се виждат родителите на Петя – Аня Пенчева и Сашо Диков, както и техните кумове актьора Николай Бинев и неговата съпруга актрисата Домна Ганева.


„Моите родители са се женили на днешния ден. От тях научих много за любовта, за разделите, но и за уважението и грижите след като бракът е приключил. Днес и двамата са щастливи с други хора, но у мен остана вълнението от тази дата, благодарение на която и мен ме има.“, написа тя.Двамата отдавна не са заедно. Припомняме, че след раздялата актрисата Аня Пенчева се омъжи за бившия лекоатлет Ивайло Караньотов, с който имат син Ангел.

Петя Дикова е щастлива с дългогодишния си партньор поета Илиян Любомиров, с който имат две деца – две момчета – Александър и Илиян. Сега, водещата е изправена пред ново предизвикателство, защото става водеща в дигиталните епизоди на “Гласът зад кадър“, за да споделят с най-големите фенове на предаването миговете на напрежение, радост и смях на сцената и зад нея.


Предаването стартира съвсем скоро и отново ще прикове вниманието на зрителите. Този сезон има промяна в състава на менторите. На мястото на Миро ще се изявява Графа, който ще се бори с Дара, Мария Илиева и мастър Лечев да грабне короната на победител.

Източник:intrigi.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив