Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации


„Боговете сигурно са полудели“ (на английски: The Gods Must Be Crazy) 


Филм комедия от 1980 година, по сценарий, режисура и продукция на Джейми Уис. Филмът е международна копродукция между Южна Африка и Ботсвана.


Действието се развива в южна Африка. Главен герой е намибийският фермер и актьор Нхау в ролята на бушмена Кси, ловец събирач от пустинята Калахари, чието племе Сан открива стъклена бутилка от Кока-Кола, хвърлена от самолет, и решава, че това е дар от боговете. Когато Кси е изпратен от племето си да върне на боговете тяхната бутилка, пътешествието му се преплита с това на микробиолог, новоназначена учителка в селско училище и банда партизани-терористи.


Филмът чупи боксофис рекордите, като става финансово най-успешната филмова продукция в историята на южноафриканското кино. Филмът има комерсиален успех и получава положителен прием от критиката и в други държави включително САЩ, където се разпространява от 20th Century Fox. 

Въпреки това, към филма има и критики заради изразяването на покровителствено отношение към чернокожите, стереотипното им представяне като необразовани хора и заради изобразеното неведение по отношение дискриминацията и апартейда в Южна Африка.



ЗИЛ-157 е съветски многофункционален военен камион на компанията „ЗИЛ“. Производството му започва през 1958 г., и е стандартен камион на съветската армия до 1979 г., когато е заменен от Урал-375Д и ЗИЛ-131. 

Самият ЗИЛ-157 произлиза от по-стария ЗИС-151. Китай, с помощта на СССР, започва производството на директно копие на камиона, наречено Дзиефан СА-30. Производството в Съветския съюз е прекратено през 1987 г. В България ЗИЛ-157 е познат с прозвището Джуган (не „Джоган“). 

Произлиза от разговорен руски или грузински, където джуга означава желязо, и оттам познатото на всички, служили едно време в казармата – „Джуган“, тоест „Железен“. 

Идеята за камиона е заимствана от американските Студебейкъри през войната, като ЗиЛ-151 е почти пълно тяхно копие, но ЗиЛ-157 е усъвършенстван вариант. Благодарение на единичните гуми отзад се избягва запълването на разстоянието между двойните гуми с кал; има самонапомпващо устройство, гумата може да се спадне до 0,5 техн. атмосфери и да се движи по сняг, кал, разорана земя.

 Против превъртане на гумите и късане на вентила се използва метален обръч (клин), притиснат между разглобяемата джанта. Предното предаване се включва отделно, при нужда има и понижаваща предавка (демултипликатор). 

При някои варианти зад предната броня има лебедка за самоизвличане, а при други, предимно свързочни машини, вместо лебедка може да е монтиран генератор.


 

Снимка:btvsport.bg

Родена на 14.02.1967 г. в София. През 1980 г, на възраст 13 години само Мануела става най-младата шампионка на България за жени, докато през 1988 г. най-малката й сестра – Магдалена, не чупи рекорда й с 4 месеца.


Професионалната й кариера продължава от 1981 до 1994 г. За първи път намира място в топ 10 на световната ранглиста на 28.05.1984 (№9), за да стигне до най-доброто си класиране – №3 на 04.02.1985 г. Пред нея са само тенис легендите Мартина Навратилова и Крис Евърт.


Спечелила е 19 титли на единично, което й отрежда 20-о място във вечната класация и 4 титли на двойки.


Има 41 участия в турнири от Големия шлем. Два пъти е полуфиналистка (САЩ 1992-93) и още 12 пъти играе четвъртфинали (Австралия – 3, „Ролан Гарос“ – 4, Уимбълдън – 1 и САЩ – 4).

На Откритото първенство на САЩ има 39 победи в 51 мача плюс титла на смесени двойки от 1984 г. с Том Гъликсон.


През 1988 г. е вече и с швейцарско гражданство, но дарява на България спечеления бронзов медал от Олимпийските игри в Сеул. На Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. представлява Швейцария.


В кариерата си е спечелила 475 от общо 662 мача или 71,8% успеваемост, което я поставя към даден момент на 16-о място във вечната класация по този показател (при минимум 200 победи).


В момента е на 21-о място в историческата класация по победи.


Като член на българския отбор за Фед Къп, Мануела, заедно със сестра си Катерина, извеждат България два пъти до номер 3 в света (Нагоя – 1985, след САЩ и Чехословакия, и Ванкувър – 1987, след САЩ и Западна Германия). Играла е за отбора на България от 1983-87 г, а за отбора на Швейцария – от 1990-92 г. Заедно с Якоб Хласек печели Хопмън Къп за Швейцария през 1992 г.


През 1993 г. е обявена за спортист №1 на Швейцария.


Има успехи над Мартина Навратилова, Крис Евърт, Габриела Сабатини, Мери Джо Фернандес, Аранча Санчес-Викарио, Яна Новотна, Зина Гарисън, Дженифър Каприати и др.


ТИТЛИ НА СИНГЪЛ, 19:


Година Турнир Организатор Категория

1984 Лугано WTA $ 100 000

Перуджа WTA $ 150 000

Индианаполис WTA $ 200 000

Токио WTA Lion’s Cup

$ 200 000

Токио WTA $ 250 000

1985 Токио WTA $ 250 000

1987 Чарлстън WTA $ 75 000

Махуах WTA $ 150 000

1988 Уичита WTA V – $ 100 000

Финикс WTA V – $ 100 000

1989 Индиън Уелс WTA III – $ 250 000

Женева WTA V – $ 100 000

1991 Линц WTA V – $ 100 000

Женева WTA IV – $ 150 000

Байон WTA IV – $ 150 000

1992 Байон WTA IV – $ 150 000

1993 Линц WTA III – $ 150 000

Цюрих WTA I – $ 750 000

1994 Осака WTA III – $ 150 000




Новак Джокович е един от най-известните и обичани тенисисти в света, но за хората на Балканите той е много повече от това.


Кариерата на Новак беше пълна с възходи и падения, но той винаги оставаше смел и решителен в преследването на възможно най-добрите резултати.


Неговата упоритост, фокус и работна етика са наистина впечатляващи.Новак е повече от спортна икона – той е пример и вдъхновение за много хора на Балканите, но и извън тях. Неговата смелост, упоритост и всеотдайност са пример, който ни вдъхновява никога да не се отказваме от мечтите и целите си.


Днес Новак печели пари по различни начини, включително парични награди от тенис турнири, спонсорски сделки, както и приходи от реклама, инвестиции и други бизнес начинания. Той също така е собственик на различни недвижими имоти и компании, които допълнително допринасят за неговото богатство.Според проучване на „Форбс“ Новак е сред най-добре платените тенисисти в света днес. Според други изследвания богатството на Новак се оценява на 230 милиона долара. Голяма част от тези пари идват от турнирни награди, но най-големият източник на пари за Новак са спонсорствата.


Например през 2021 г. Новак спечели само 4,5 милиона долара от турнири, докато печалбите от спонсорство бяха над 30 милиона долара.


Джокович приема спонсорски договори само с водещи марки. Сред тях са:


„Hublot“ – една от най-скъпите марки часовници.


„Lacoste“ – френска марка. Спонсорството е на стойност над 9 милиона долара годишно.


„Head“ – фирма, която произвежда ракети. Спонсорството е на стойност над 7 милиона евро годишно.


„Asics“ – компанията, чиито обувки носи Новак. Спонсорството е на стойност над 4 милиона евро годишно.


Някои от предишните спонсори на Новак бяха: „Peugeot“, „Adidas“, „Seiko“, „Sergio Tacchini“, „Mercedes Benz“ и др.В момента притежава два апартамента в Ню Йорк, великолепен имот на хълм в Монте Карло и апартамент в Белград, имоти за над 7 милиона евро.


Освен това Новак притежава собствен тенис център в Белград. Неговият тенис център си сътрудничи със световни партньори като VTNA, ATP, Serbia Open и др.


Новак обаче е известен със своята скромност и отдаденост към спорта, както и с работата си за напредъка на тениса и популяризирането на спорта като цяло. Неговият път от трудното начало до постигането на огромно богатство и световна слава е вдъхновяващ и показва колко е важно да имате смелост, талант и решителност, за да сбъднете мечтите си.


Като цяло Новак е повече от просто богат спортист – той е икона в света на тениса, пример и вдъхновение за мнозина./ПловдивПрес


 


Където има добри думи – там няма спор


Дамян Дамянов беше ботевски тип човек – сякаш беше изпълнил заръката му силно да люби и мрази, споделя в навечерието на 80 годишнината си съпругата му Надежда Захариева в специално интервю за в. „СТАНДАРТ“– Госпожо Захариева, наскоро БНТ представи документалния филм „Изповед в стихове“, който е създаден за Вас. Нека поговорим и за уроците от живота.


– Не желая да уча никого на нищо, пиша така както мисля, и си позволявам свободата да го правя. Моята философия е по-различна от философията на голям процент от представителките на от женския пол в света. Когато пиша стихове за песен, се старая да да „вляза“ в душата на човека, за когото са предназначени. Срещам се с него, снемам, тъй да се каже, анамнезата на душата му, за да може текстът да се отнася за този, който ще го изпълнява. А не за самата мене. Влизам в роля.


Тези свои текстове наричам „съчинения на тема“ и не ги включвам в книгите си. В тях има стихотворения, по които са създадени песни, но това означава, че някой от певците е открил себе си в него. В моите книги измислици няма. Всяко стихотворение е продиктувано от живота ми. С още по-голяма сила това се отнася за Дамян. Той беше ботевски тип човек – сякаш беше изпълнил завета му силно да люби и мрази. Когато обичаше – обичаше, когато мразеше – мразеше! Наскоро моя приятелка, която също е съпруга на поет ми сподели, че намерила любовно стихотворение, посветено на нея, в което той казва: „Ах, колко те мразя, защото те обичам“. Древна мъдрост гласи, че който бил искал да се отдаде на някоя муза, не трябвло да се жени. Има желязна логика! Уви, семейството до голяма степен е от лична свобода. Когато си сам и в името на някоя кауза решил да си заложиш главата, я залагаш сравнително спокойно. Но когато си „глава“ на семейство, неизбежно си даваш сметка, че залагайки своята собствена глава, ще пострадаш не само ти, но и цялото ти семейство, за чиято съдба носиш отговорност. Бях на 46 години, когато прочетох тази всъщност, жестока мъдрост. Отидох веднага в кабиента на Дамян и му казах: „Виж какво пише тук…“. Засмяхме се, казахме си за пореден път: „Опомнихме се, късно, бяхме вързани жестоко.“ Но след 26 години брак и три деца, изобщо не помислихме за „освобождение“ от „жестокото ни връзване“…


– Животът обаче, понякога ни изненадва.


– Според мен всичко става точно така, както е трябвало да стане. Пак ще си позволя да цитирам  древна шумерска поука: „Съдбата е упорито куче, по петите следва човека.“ Както биха казали нашите баби: било ни е писано да се срешнем и след няколко месеца  Дамян да ми направи най-странното  предложение за брак: „Наде, ти си много добро момиче. Защо не се ожениш за мен?“. Шокирана, аз реагирах: „Дамяне, ти си луд!“ След години разбрах защо предложението му за брак е било точно такова. Няма да влизам в подробности. Нали бях много четящ човек, и нали повечето от авторите на книгите, които четях, бяха мъже, ми се искаше мъжът, с кого ще живея, да бъде по-умен от мен. Седем месеца след Дамяновото предложение и моя отговор, че е луд, лудите станахме двама. И на 23 юли 1964 г. изненадахме българското общество с нашия брак…


Голяма част от Дамяновите почитатели го приемат само за майстор на любовна лирика. Вероятно защото не са открили любовта, за която са мечтали… Но Дамян раждаше стихове от всяко нещо покрай него. И това не беше само Любовта! Той обичаше болезнено България. Няколко негови стихосбирки са посветени само на тази негоза Любов! В една от тях има цикъл „Пантеон“, който съдържа творби, посветени на най-великите българи. В едно от стихотворенията  за Ботев Дамян казва: „Българийо, майко, горд съм до сълзи, че раждаш и „луди“ поети“. Този стих ме подсеща, че преди доста години известен  „великан на духа“ зададе в публичното пространство въпроса защо му е трябвало на Ботев да ходи да се бие за свободата и да загине. Да бил останел жив, за да видим какво щял да напише след Освобождението. Вероятно затова бях впечатлена от мисъл на Елиас Канети, която срещнах в книгата му „Спасеният език“: „Поетът трябва да знае кога да умре.“ Тогава си помислих как си бяха отишли от света Ботев, Дебелянов, Яворов…


– Каква душа имаше Дамян Дамянов?


– Живяхме заедно в продължение на почти 35 години. Дамяновата душа бе много деликатна. Понякога казвам, уж, на шега, но това е самата истина – Дамян беше  “ две в едно“  – човек с комплекс на малоценност,  заради физическите параметри на тялото си.  И със свръхчувствителна душа на голям поет! Не е редно съпругата да нарича съпруга си голям, защото може да бъде упрекната в „конфликт на интереси“. Но това е така. Голям е! Съпругата на Дамян Дамянов и читателката на неговите творби, не са едно и също нещо. Имало е причини да не остана съпруга, но останах. За това благодаря на примера на майка ми. Кротка, работлива, смирена, дори когато имаше основание да не е такава. Не си доспиваше, много работеше. Бяхме седем деца. Когато ние си лягахме, тя оставаше будна да кърпи чорапите ни… Още помня игрите, на които тя ни научи! Въпреки невероятно трудния си живот, тя беше винаги засмяна. Затова и в книгата си с избрани стихотворения „Душа на длан“ (2019), включих посветеното на нея стихотворение „Усмивката на майка ми“ от първата моя стихосбирка „Непредвидени стихотворения“ (1978). Прочут западен писател казва: „Нещастието на всяка жена е, че рано или късно заприличва на своята майка.“ Точно в това „нещастие“ се състои моето щастие! Не си позволих да кажа нещо нелицеприятно на Дамян, дори когато е имало причина да го направя. Нито за миг не забравих, че душата му е като гола рана, която боли, дори когато я погалят…


– Имаше ли причина за това или, както се изразихте, е заради чувствителността на поетичната душа?


– Хората трудно приемат различните от тях. В повечето случаи доброто отношение е само демонстрация! Детството на Дамян не е било леко. Бил е обект на подигравки. Замеряли са го с домати. Децата не са разбирали какво правят, но са го правели. И на майка му не ? е било леко. Съветвали са я „да му сложи възглавницата“, защото е млада и ще си роди друго дете…  Когато върху му се изсипа невроятен човешки злобопад, му казах да опише живота си едно към едно – с всички жестоки неприятности. Каза, че не може да го направи. Никой негов почитател не може да повярва, че Дамян Дамянов нямаше никакво самочувствие. До такава степен, че не можа да се зарадва и на славата, която имаше. Някой му беше внушил, че славата му на поет се дължи на съжалението към съдбата му… Той беше повярвал. Обяснявах му, че му завиждат и затова говорят така. „На какво ми завиждат?! – чудеше се той. – Та аз не мога да направя нито крачка сам!“ Цитирах му Еклисиаст: „Всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист“.  Нищо ново няма под слънцето! И завистта е стара, колкото света. И не е български патент!


– А с Дамян Дамянов говорили ли сте по темата за завистта и творчеството?– Дамян ме е питал защо му завиждат и аз му обяснявах, че когато всеки иска да постигне слава, е нормално да се поддаде на това грозно чувство, което е вредно за самия завиждащ.  А Дамян се радваше на огромен брой почитатели. Случвало се е да сме в творчески дом на писателите в Рила. Туристите, които минаваха край дома, питаха кои писатели са в момента в него. Като чуеха, че Дамян Дамянов е там, искаха да се покаже на прозореца, за да го видят. Този факт по всяка вероятност е дразнел колегите му. Любовта към Дамян се дължеше на невероятната искреност на неговите стихове. Всяка дума в тях е заредена с неговата енергия. Тъй като говореше доста неясно и събеседниците му не го разбираха добре, той се стремеше да пише ясно, за да бъде разбран. Не мога да съдя хората, които му завиждаха.  


Дамян ми даваше да прочета всяко свое ново стихотворение. Спомням си, че веднъж заради една дума, стигнахме до скандал. Беше написал:


 „За мене всяка крачка е усилие.


И всеки жест – цял подвиг, непознат


за пъргавия, здравия и силния.


Аз съм сакат! Сакат! Сакат! Сакат!“


Това „сакат“ ме подразни. Помъчих се да му обясня, че читателите отдавна не се интересуват дали е физически сакат, или – здав! В стиховете си не си сакат, затова не употребявай тази дума!


– Не използват ли пишещите понякога поезията, за да излеят и болките си?


– Не понякога – винаги! Човек не смее да сподели всичко с всеки друг. Но споделяйки чувствата си с т. н. бял лист (вече – с лаптопа или – телефона), споделя всичко с всеки, който го прочете.  Случваше се Дамян да изпадне в криза за няколко дни. Както казва в „Приказка“ – „Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на своята тъга.“ Наричах тези негови състояния „дупки“. Но той беше силен дух! Превъзмогваше кризите. Сам се спасяваше от „прегръдките на своята тъга“.  И успя да вложи тази своя енергия във всеки свой стих. Не е между нас от 6 юни От 1999 гЕ Когато ходя на срещи с читатели, хората ме питат за него, искат да им прочета и негови стихове.


Между другото, приписват му и няколко любовни стихотворения, които не са негови.


Дамян беше изключително скромен човек. И много горд – страхуваше се да не го съжаляват… Няколко години след като бяхме сключили брак, млада психиатърка защити дисертация на тема „Поезиотерапия“. Оказа се, че най-лечебните, даващи на хората сила да излязат от депресията си, са стихотворенията на Дамян.


– Интересно е как, когато човек има радост или пък разочарование, прибягва до стиховете му и се открива в тях.


– За мен е обяснимо. Тайната е, че – щастлив или тъжен, Дамян не се старае да изглежда някакъв, какъвто не е. Той казва: „Поетът – нито дявол, нито Господ – е длъжен, както мисли, тъй да пише…“. И когато някой читател помисли, че това, което чете, го е написал самият той, авторът става негов любим поет. Защото, без да се познават, поетът е прочел душата на своя читател.  Почти всеки ден в мрежата качват стихотворението му „Към себе си“. Много  хора са ми казвали, че са оздравявали, когато в критични моменти са си рецитирали това негово стихотворение.


„Когато си на дъното на пъкъл,а


когато си най тъжен и злочест,


от парещите въглени на мъката


си направи сам стълба и излез“


Любимата поговорка на Дамян беше: „Загубиш ли пари, нищо не губиш; загубиш ли драве, много губиш; загубиш ли дух, всичко губиш.“ Дамян винаги е бил с крехко здраве, но между 1989 г. и 1999 г. често пъти животът му висеше на косъм. Лекарите от ВМА положиха много грижи, за да продължат живота му. Аз го придружавах винаги, защото той се притесняваше да му помага друг човек. Най-дългият ни престой във ВМА беше от края на ноември 1993 г. до края на март 1994 г. Три месеца бяхме в клиниката по интензивна терапия и един – в клиниката по пулмология. Докато бяхме в интензивното отделение, Дамян веднъж ми каза: „Това тук е адът“. „Не е адът – отвърнах аз, – това е гара разпределителна между живота и смъртта.“ Така беше. Виждах как обезболяват с морфин непоносимите физически болки на някои пациенти. Тогава си спомних как на една стена в нашето училище висеше лозунгът: „Религията е опиум за народите“. Не го разбирах.  Там, в отделението по интензивна терапия, си помислих, че това всъщност е истина.  Религията е лекувала непоносимите душевни страдания на хората. С думите „Така е рекъл Господ! “ или „Така е било писано!“ хората са преглъщали смирено ударите на жестоката си съдба. Моята баба е родила 12 деца. Шест от тях са умрели като малки. Как ли би останала жива, ако не е била сляпо вярваща? Вероятно си е казвала „Така е рекъл Господ!“ и е продължила да отглежда останалите живи деца…  Не съм сляпо вярваща. Но харесвам молитвата: „Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, куража да променя нещата, които мога, и мъдростта да правя разликата между двете.“  Много рано осъзнах, че имам право да променям само себе си! И постигнах смирението да приема всеки човек такъв, какъвто е. Е, не всеки… Но Дамян – да.  Изпаднеше ли в някоя от „дупките“, целият свят му беше крив.  А пък аз – единственият представител на целия свят, влизах в ролята на негов отдушник. Описала съм тази своя роля:


„Викай! Викай! Излей си душата!


Вън не може Ч крещи у дома!


Изсипи върху мене вината


на голямата лоша земя!


Звярът-мъка, старателно скриван


от света, тук без страх отключи!


Викай! Викай! Пред други не бива!


Но пред мене недей да мълчиш!


Аз безропотно ще те изслушам.


Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!


На човека му трябва отдушник –


насъбраното зло да излей“.


Всеки от нас има и добра, и зла страна. И трябва да избере свой духовен учител, с чиято помощ би победил злото в себе си. Аз избрах Христос – такъв, какъвто си го представям!


Християнството е мой осъзнат избор. Вярвам в истинността на древна индийска мъдрост: „Щастието е в сляпата вяра, знанието – сабя без дръжка.“  Не мога да съм сляпо вярваща, но съм щастлива…   


Не знам какво ни става… Не мога да приема т.н. „език на омразата“. А той приема чудовищни размери. Става ми криво, като чуя обиди по адрес на учители, на лекари… Че всяко стадо има мърша, знам, и не е редно заради „наш Иван“ да намразим и Свети Иван… Дали защото сме видели много добро от лекарите и Дамян, и аз, ми се иска да разкажа как с Хайгашод Агасян написахме песен за тях. Преди доста години се оказахме двамата с Хайго в кабиента на лекар във ВМА. Говорихме, каквото говорихме и нашият приятел се оплака на Хайго, че не искам да напиша текст за песен за лекарския труд. За хора като нас била славата, а за лекарите – бутилките уиски и кутиите бонбони. Тръгнахме си.


С прибирането ми вкъщи текстът се „роди“. На следващия ден го занесох на Хайго. И песента стана. Ето го:


„Докторе, как мина твоя ден?


Докторе, не си ли уморен?


Колко ли човешка скръб и жал


в своята душа си насъбрал!


Слагаме във твоите ръце


болката на своето сърце.


Вярваме, че ти ще ни спасиш!


Колко ли е страшно да сгрешиш!


За нощите ти будни,


за дните твои трудни,


за всеки дъх, от тебе възкресен,


за пулса на живота,


за вярата в доброто,


докторе, бъди благословен!


Ти лекуваш нашия живот.


Ти намираш през страха ни брод.


Докторе, а в твоя миг нелек


има ли до теб добър човек?


Когато песента беше готова, направихме „заговор“. Хайго ни събра в своя дом. След като си поприказвахме, домакинът ни попита дали искаме да чуем негова нова песен. Разбира се, че искахме! Хайго засвири и запя… И разплакахме нашия приятел.


– Как човек да преценява днес каква литература да чете? Има толкова много издания и се отпечатват още.


– Не зная как преценяват другите хора. Само за себе си знам какво искам да чета. И го чета.Често чувам да казват, че всички пишели, а никой не четял. И бързат да обявят някого за графоман. Това е обидно! Особено когато пишещ човек го казва по адрес на друг пишещ човек. Ще ви разкажа случка от живота на Дамян. Той е започнал да пише стихове в детска възраст. Като ученик е изпращал свои стихотворения до софийски вестници. И нали по онова време стихотворенията, които е чел по вестниците, били само за социалистичедкото строителство, и той пишел за комбайни, за вършачки и т. н. И веднъж получил писмо: „Момче, спри да изпращаш стихотворения, от тебе поет няма да стане!“ Отчаял се бъдещият поет Дамян Дамянов. Майка му се видяла в чудо. Повикала на помощ литатурния критик Симеон Султанов, с когото били  роднини. И „бате Симо“, както му казваше Дамян, го попитал: „Ти, мойто момче, ходил ли си на полето? Виждал ли си комбайн? Не, нали? Имаш уникална съдба! Пиши само това, което ти е минало през сърцето!“ Благодарение на този съвет комбайните и вършачките изчезват от лириката на Дамян Дамянов, а стихосборката „Ако нямаше огън“ (1958 г.), в която всеки стих е излязъл от сърцето на младия поет с уникална съдба, се разпродава светкавично и претърпява второ издание. Бяхме вече женени, когато млад критик укори в „свръхпроизводсто“ няколко поети, между които и Дамян. Спомням си реакцията на Добри Жотев: „Дамяне, тоя човек не знае ли, че ти пишеш, както дишаш!“ Само веднъж Дамян изпадна в творческа криза. Няколко месеца не беше написал нищо в рими и в ритъм. И като китайска капка повтаряше: „Аз съм един умрял поет.“ Един ден не издържах и му казах: „Виж какво, вместо да се самосъжаляваш, седни и напиши нещо в рими и в ритъм! Дори да е глупост, нека мозъкът ти да си спомни какво е работил!“ Послуша ме. След около час и половина ме извика. Очите му искряха от щастие: „Виж!“ Прочетох великолепно стихотворение, което не знам наизуст, но помня началото и финала. Започваше с  „А мислех, че поетът е умрял във мене под камарите от проза…“ и завършваше с: „Поете, силом думи не търси! Потрябваш ли им, те ще те намерят!“ 


 Никой не знае дали днешният „графоман“ няма да създаде някой ден шедьовър…


– Сега готова ли си пак да пишеш текстове за поп-фолк песни?

– Нали знаеш – никога не казвай никога. Няма срамен труд, но дано не ми се наложи



Звездите на балканския тенис Григор Димитров и Новак Джокович избухнаха до сутринта в нощна София. Това се случи малко след като двамата сътвориха страхотен спектакъл и зарадваха феновете в „Арена София“. Шоуто продължи в столичен бар. А там любимата певица на Ноле Камелия го изненада с живо изпълнение на хита „Луда по тебе“.

Както е известно, Джокович много харесва тази песен и неведнъж я запя, включително и след края на мача му с Гришо. Той поиска от DJ Мартен да пусне парчето в зала „Арена София“, но желанието му не бе удовлетворено. Това обаче не спря сърбина сам да подхване песента с микрофон в ръка.

Тази ситуация пък бе забелязана от самата Камелия, която коментира въпросната случка в социалните мрежи и обеща, че лично ще изпълни песента на Джокович. Впоследствие певицата изпълни обещанието си, което изключително зарадва Ноле, който се развихри и дори танцува с нея и хвърля салфетки в компанията на Гришо.



Той се състоя в зала „Арена 8888 София“, която буквално се пукаше по шевовете. Българинът достигна до победата с резултат с 6:4, 2:6, 10:6.

Съдия на двубоя бе сръбкинята Марияна Вельович. Събитието бе организирано от фондацията на Григор Димитров. Сред специалните гости на мероприятието бяха кметът на столицата  – Васил Терзиев, старши треньорът на Левски – Станислав Генчев, Димитър Бербатов, Любо Ганев и Мануела и Катерина Малееви.

Победителят в мача бе решен с шампионски тайбрек.

Григор спечели първата точка, но Новак отговори с две точки на собствен сервис. Джокович първи направи минипробив, като това се случи след сбъркан бекхенд от първата ни ракета. Българинът остана близо в резултата след уинър от форхенд. 

Григор изравни при 4:4, след което на свой ред имаше минипробив преднина. Той поведе със 7:5 и се приближи на 3 точки от победата. Последва грешка от форхенд на Джокович.

Срещата приключи, след като едно от децата, които подаваха топките, реализира мачбола.

Източник: Sportal




Жената на Ноле, Йелена Джокович винаги е плътно до него и публично го защитава в социалните мрежи, когато е необходимо. 

Тя го е подкрепяла през цялата му процъфтяваща кариера, но 38-годишната красавица със сигурност е нещо повече от примерна съпруга.  

Училищна любов

Преди да се оженят през 2014, Йелена Джокович – бивша Ристич – има 8-годишна връзка с Новак. Те всъщност са учили в едно и също средно училище. Тяхната пищна сватбена церемония се състоя на територията на курорта Аман Свети Стефан в Черна гора, само дни след като Джокович спечели втората си титла от турнира „Уимбълдън“. Лъчезарната булка беше облечена в изящна рокля на Сара Бъртън, креативен директор на модната марка Alexander McQueen.

Пътешественик по душа

Като съпруга на тенисист и мултимилионер предприемач, Йелена е посетила много страни, подкрепяйки мъжа си на различни турнири. Но любовта ? към пътешествията се е зародила много преди да стане г-жа Джокович. След гимназията Йелена се мести да живее в Италия и завършва бакалавърска степен по Бизнес администрация в университета „Бокони“ в Милано. След това получава магистърска степен от Международния университет в Монако.

Отдадена майка

Двойката посрещна първото си дете – син на име Стефан – през 2014 г. Тогава Новак обяви щастливата новина в Twitter, пишейки: „Стефан, нашето бебе ангелче се роди! Толкова се гордея с моята красива съпруга Йелена! Благодаря ви много за вашата любов и подкрепа. Обичаме ви всички!!!“. През 2017 на бял свят се появи и тяхната дъщеря Тара. Йелена е не само отдадена майка на две деца, но и се грижи за двете кучета на семейството.

Управител на фондацията на Новак Джокович

Между аплодисментите за съпруга си и отглеждането на децата им, Йелена управлява благотворителната организация на двойката, фондацията „Новак Джокович“. Тя има за цел да помогне на деца в неравностойно положение и да подобри образователната система на Сърбия.

Блогър

35-годишната Йелена също така стартира едноимен блог, където демонстрира своите писателски умения и споделя лични истории, съвети и препоръки.


„Осъзнах, че с моята непредубеденост и незасищащ глад за знание, се променям и трансформирам с такова темпо, че е наистина трудно да ми сложат етикет или да ме поставят в една определена кутия. Аз съм навсякъде и никъде. Неразбрана и напълно оценена“, написа тя веднъж на своите читатели.


 

Снимка:Кадър БТВ

Тази песен не трябваше да звучи в залата, защото се бяха погрижили да я чуе персонално от артиста, разказа той.

В последните няколко дни всички в България говорят за Джокович, Гришо, Камелия и DJ Мартен. Сега именно последният реши да коментира създалата се ситуация.

Какво се случи?

Водещата на сутрешния блок по bTV Мария Цънцарова попита DJ Мартен какво се е случило по време на събитието с Джокович, че има такъв жесток отзвук в социалните мрежи.„Не знаете правилните въпроси в момента. Може ли да кажа какво се случи? Всички са много щастливи от това, което се случи. Не сте сигурни какво се случи“, отговори той, което раздразни Цънцарова.

„Какво ни е на въпроса?“, попита го остро тя. 

„Не задавате правилния. Искам да кажа какво се случи“, каза DJ Мартен и тя му даде думата. 

Луд фен и голяма чест

„Аз съм голям фен на Джокович. Разбира се, фен съм и на Григор Димитров, който е страхотен тенисист. Аз се вълнувам от това, което прави Джокович, защото много е еволюирал в поддържането на формата си.

За мен беше невероятна чест, че ме поканиха на това събитие.  Подготвях се и попаднах на едно интервю на Джокович, за „Вог“, където казва, че любимата му песен е Easy Lover. Припознах музикалните вкусове, защото се интересувах какво харесва този човек и целият ми сет е съобразен с това“, обясни той.  

Камелия е голямата изненада

„Парчето, което харесваше, беше в моя сет. Пусках и български фънк. Това е музиката, която този човек харесва.

Казаха ми, че Камелия ще бъде специално поканена на афтър партито, за да го изненадат. Организаторите бяха подготвили това„, допълни още DJ Мартен. 

„Когато той се обърна към мен и поиска тази песен, никой от екипа не знаеше какво да направи в този момент. Имах късмета камерите да са обърнати към мен.

Оказах се на грешното място в грешното време. Накрая на събитието се оказа, че се намирам на най-тъпото място.

Когато попита, камерите бяха към мен. Тази песен не трябваше да звучи в залата, защото се бяха погрижили да я чуе персонално от артиста.

Това, което аз пусках беше изцяло подчинено на това, което този човек харесва“, каза DJ-ят.

Кой взима решенията? 

„В залата на Новак Джокович и Григор Димитров и вие си мислите, че аз решавам какво ще пускам„, попита той. 

„Никой не оставя такова решение в моите ръце. Имам изявление от мениджмънта на Григор Димитров, че са много доволни от аранжимента“, заключи диджеят. 

Източник:budnavarna



От два дни Камелия е "в устата" на всеки българин, благодарение на Новак Джокович.


52-годишната поп фолк икона е изглеждала съвсем различно като дете.


Ето две нейни снимки от личния архив, които набраха хиляди лайкове.На първия кадър е ученичка. Както се вижда, тя е била примерно пионерче с шалче и плитка. „Малко момиченце с големи мечти … ех, животе!“, написа звездата преди няколко години.


Камелия е родена в Чипровци. Музикалният ъ дебют е на 11-годишна възраст като солист на училищния хор, с който изпълнява руска песен. 

През 1994 става победител в организираните по това време конкурси за красота „Мис Чипровци“ и „Мис Монтана“. Пее по сватби и кръщенета в Северозападна България, става част и от оркестъра „Видин“. През 1997 година подписва договор с музикална компания „Пайнер“, която дава тласък на кариерата й. Следват много поп фолк хитове, албуми, концерти и хиляди почитатели.

Източник:petel.bg



Не диджеят Мартен Роберто, а мениджърът на Григор Димитров е причината да не се пусне песента „Луда по тебе“ по време на демонстративния мач с Новак Джокович в София. Това разкри популярният спортен журналист и телевизионен водещ Крум Савов.

Камелия е трябвало да пее на живо в залата с Джокович

Той уточни, че още преди месец е имало идея, организация и подготовка Камелия да дойде в залата и да изпее на живо песента. Това бе потвърдено и от самата изпълнителка, която призна, че нещо се е объркало и тези планове са попаднали.

Мениджърът на Григор Димитров стопирал „Луда по тебе“

Категоричната забрана е дошла от мениджъра на Григор Димитров – Георги Стоименов, който е казал на тази идея: „too much“ (в превод: това е прекалено). 

Ето какво написа журналистът Крум Савов в личния си профил във Фейсбук:

„Никакъв Мартен Роберто не е отказал на Новак Джокович „Луда по тебе“! За тези, които не са гледали вчерашния Крум Савов Live, повтарям кой и защо е в основата на целия конфуз: още преди месец е имало идея, организация и подготовка Камелия да пее в залата, на живо заедно с Ноле песента, която всъщност не е нейна или на Лепа Брена, а гръцка…“


„В крайна сметка категоричната забрана за поздрава е дошла от личния гуру, агент и мениджър на Григор – Георги Стоименов с думите, цитирам: „Too much!“ Това е“, пише Крум Савов.

Източник:www.actualno.com



„Луда по тебе“ на Камелия се превърна в интернет сензация заради сръбски филм и стана любима на двама велики спортисти…


С поне три десетилетия история, българският поп-фолк вече има всички основания да претендира, че не е просто мимолетно отклонение от музикалната норма. „Лекият“ жанр има своите вечни хитове, които рядко обаче са способни да прескочат границите на страната извън партитата на нашите общности в чужбина…


Виновен за възобновения интерес към песента на родната певица „Луда по тебе“ е сръбският филм „Южни ветар”. Криминалната драма мина и през българския фестивален екран, като в нея участват и двама родни актьори – Христо Шопов и Ивайло Захариев. На фона на реалистичната история за престъпния свят на Белград, родената в (сръбския!) Димитровград Габриела Пейчев изпява именно „Луда по тебе”.Хитът на Камелия от втория й албум се пееше отцяла Бъгария след мача Димитров – Джокович късно предната вечер, а забавните клипове на двамата големи бяха споделяни от хиляди.

Оказа се обаче, че и друга спортна легенда, а именно футболистът Златан Ибрахимович, е фен на песента на Камелия „Луда по тебе“. В началото на годината шведът се появи на фестивала „Сан Ремо“ и остави безмълвни всички. „Маестро, музика“, каза само Златан, след което оркестърът изсвири хита от 90-те..



Огромна реклама на България и София направи пред милионите си фенове мегазвездата на световния тенис Новак Джокович!


В профила си в Инстаграм той публикува няколко снимки отразяващи престоя му в нашата столица. 

Ето ги и тях:








Най-добрият тенисист в света Новак Джокович инвестира част от парите от ползотворната си кариера в недвижими имоти, пише „Б92“.

Ню Йорк

Новак притежава два мезонета в „Голямата ябълка“, за които е платил 10 милиона долара. Те се намират в квартал Сохо и са проектирани от архитекта Ренцо Пиано, за да излъчват лукс.

Маями

Ню Йорк не е единственото място, където Джокович притежава недвижими имоти, тъй като световният номер 1 също е създал оазис за себе си в Маями. Къщата е с площ 35 акра и гледа към океана. Тъй като никога не са искали да живеят там, те купуват имота за 5 и го продават за 7,15 милиона.

Ноле най-много обича да ходи на почивка със семейството си във вилата си в Марбея, която струва 10 милиона евро и е негова  собственост от 2020.




Космай

Купиха и къща в Космай, която струва 2,9 милиона, но веднага решиха да я ремонтират. Парцелът, на който са закупили къщата, е с площ от няколко хектара.

Херцег Нови

Новак Джокович купи луксозен имот в новооткрития квартал Порто Нови за 10 милиона евро. Сигурно сте обърнали внимание къде семейство Джокович прекарва лятната си ваканция между турнирите и най-често това е точно в черногорския луксозен квартал. Не е безизвестно, че Новак и Йелена избират Черна гора за всички семейни тържества, затова често летуват в този комплекс.

Монако

Може да се каже, че Новак е инвестирал най-вече в недвижими имоти в Монако. Той има имение в Монте Карло, което гледа към Средиземно море. Не се знае точно колко пари е вложил в него.


Въпреки че певицата е на сцена повече от 25 години, тя по нищо не отстъпва на останалите си колежки и дори напротив, продължава да пълни клубовете и да създава хитове – и то без помощта на музикална компания.

Камелия Владимирова Вескова е родена в Чипровци. След гимназията изпълнителката се мести да учи в София. Там завършва техникума по кожени изделия “Димитър Денев” със специалност “Моделиерство”. През 1994 г. за пръв път се появява в публичното пространство, като става победител в конкурсите за красота “Мис Чипровци” и “Мис Монтана”. Това й дава право да участва на финала на конкурса “Мис България” в София, където се класира в топ 6.

След това Камелия започва работа като фотомодел. Успоредно с това прави и първите си стъпки като певица. Красавицата пее по сватби и кръщенета в Северозапада. Тогава откровено подражава на идола си от детските години — сръбската суперзвезда Лепа Брена. В началото на 1996 г. става част от оркестър “Видин”, с който заминава за Швейцария, където работи 12 месеца.Следващата година Камелия се завръща в България и се явява на кастинг за музикална компания “Пайнер”. Продуцентите я харесват и блондинката подписва договор. В края на годината се запознава с настоящия си приятел Цветин Томов, който става неин личен мениджър и половинка в живота. Двамата продължават да бъдат партньори в професионален и личен план и до този момент.

Големият пробив на Камелия идва през 1998 година, когато излиза нейният дебютен албум “Огън момиче”. Проектът, съдържащ хитовете “Огън момиче”, “Грях ли е това”, “Истински мъж”, “Само тази нощ” и “Защо повярвах”, буквално я изстрелват на върха на музикалните класации. Последното парче става “Хит на 1999 г.” и е определено за класика в жанра. 20 години по-късно то задължително звучи по всички фолк клубове в страната.

Почти на прага на новото хилядолетие излиза вторият голям проект на Камелия – “Златна рибка”. Той съдържа емблематичните за жанра хитове “Луда по тебе” и “Ти си” (първият черно-бял клип в жанра). През пролетта на 2000 г. фирма “Пайнер” и Българската асоциация на музикалните продуценти обявяват албума “Златна рибка” за златен по продажби и той става първият с такъв статут в България. Общият му тираж достига 200 000 копия. 3 години след появата си, проектът е обявен за най-продаван в историята на попфолка у нас.

Изпълнителката е неуморима в работата си и непрестанно радва феновете с нови проекти. Третият й албум — “Нещо горещо”, също постигна огромен успех, а в него се съдържа една от най-емблематичните песни в кариерата на Камелия, която се изпълнява не само от почитателите на “лекия жанр” – баладата “Залеза и зората”.

Няколко пъти се снима за мъжкото списание “Плейбой”, а тиражът на изданието с нейната корица достига рекорден за това време тираж от над 65 000 копия. Многократно е определяна за най-сексапилна личност и най-секси певица от различни авторитетни издания.

Вече изградила имидж на икона в попфолка, Камелия се изявява и като телевизионен водещ няколко пъти – била е водеща на забавното предаване “Голямата уста” по Нова телевизия, “Споделено с Камелия” по тогавашната ТВ7, водеща на конкурса “Мис България” заедно с актьора Кирил Ефремов и авторското “Марс и Венера”, отново по Нова.

В края на 2014-а в кариерата на Камелия настъпва огромна промяна. След дългогодишна работа с “Пайнер”, тя решава да напусне и да се изявява като самостоятелен артист. Въпреки че в началото новите песни не постигат успехите на предишните й парчета, след известно време блондинката отново е на върха. 

Част от последните й предложения – “Минута живот”, “Плюшено мече” и “Името ти” със Сашо Роман натрупаха милиони преглеждания в Мрежата и показаха любимата на феновете лирична страна на Камелия. А дуетът й с Гъмзата – “Дразни ме”, има над 10 млн. гледания в ютюб и редовно звучи във фолк клубовете у нас.Днес Камелия имаше още един повод за радост. Класиката в нейната дискография “Луда по тебе” е любимата песен на най-голямата тенис звезда в момента Новак Джокович. Тя се възроди за нов живот след като преди две години Ноле празнуваше поредната си победа на фона на „Луда по тебе“ и впоследствие предизвика истинска сензация в Сърбия и стотици души публикуваха в интернет свои версии как пеят парчето. И въпреки че оригиналът е на югославската звезда Лепа Брена.

Песента нажежи страстите и снощи, когато на демонстративния мач с Григор Димитров, ди джеят отказа да му е пусне. Наложи се два часа след това Камелия да му я изпее на уше в столична чалготека.

Този успех е още едно от постиженията, които музикалната икона може да добави към своята дълга и изпълнена с върхове кариера. Блондинката не крие, че обича провокацията и обича да предизвиква въображението на своите фенове както в творчеството си, така и в социалните мрежи с разкрепостени фотоси.


 

Снимка: Джокович - 2006 г., Getty Images

Неразказаната история на Новак Джокович, факти за сръбската суперзвезда.

Всяка история има своето начало, а на този ден, 22 май 1987 г. в Белград, Сърбия, започва една от най-прекрасните приказки, написани на корта. 


Ето няколко интересни факта за сръбската суперзвезда, които може би не знаете:


Кой е Новак Джокович?

Новак Джокович е професионален тенисист от Сърбия и е смятан от мнозина за най-великия мъж тенисист на всички времена. 


Историята на успеха на Джокович - от скромното му начало до превръщането му в тенис легенда - е доказателство за забележителните му лидерски умения и способността му да преодолява както лични, така и професионални предизвикателства.


Пътят на Джокович към върха не е никак лек. Роден в разкъсваната от войната Сърбия, той израства в неблагоприятни условия, които биха отблъснали мнозина. Непоколебимият му фокус и неутолимата му жажда за съвършенство обаче го водят напред.


Новак Джокович е роден на 22 май 1987 г. в Белград


Родителите му, Сърджан и Дияна, са професионални скиори, но се отказват от кариерата си, за да подкрепят тенис мечтите на сина си.


Въпреки трудните обстоятелства при раждането си, Джокович се превръща в един от най-великите тенисисти на всички времена.


Започва да играе тенис на четиригодишна възраст.Любовта на Новак Джокович към тениса се заражда още в ранна детска възраст. Той е само на четири години, когато за пръв път взима тенис ракета.


Родителите му, които са били професионални скиори, забелязват таланта му и решават да подкрепят страстта му към тениса.


Джокович започва да играе в местни турнири на шестгодишна възраст и бързо си спечелва репутацията на вундеркинд. Когато е тийнейджър, той вече се състезава в международни турнири и си създава име в света на тениса.Джокович е политолог, владеещ свободно 5 езика

Той  е не само суперзвезда в тениса, но и полиглот. Говори свободно пет езика, включително сръбски, английски, немски, италиански и френски.


Способността на Джокович да говори няколко езика му помага да се свърже с фенове от цял свят, а също и да общува с други играчи и да дава интервюта на няколко езика.


Основава фондация „НОВАК ДЖОКОВИЧ“ в подкрепа на образованието в ранна детска възраст


През 2007 г. той основава фондация „Новак Джокович“, която има за цел да подпомага ранното детско образование в Сърбия и други страни.


Фондацията е построила и ремонтирала над 40 училища и детски градини, предоставяйки образование и средства на хиляди деца.Джокович също така е дарил милиони долари за различни благотворителни каузи, включително за помощ при бедствия и медицински изследвания.


Неговата отдаденост да се отдава на общността и да оказва положително въздействие върху света е наистина вдъхновяваща.Джокович е веган и дължи растителната си диета на успеха си на корта

Един изненадващ факт за Новак Джокович е, че той спазва строга растителна диета. Всъщност той е веган от 2011 г. насам. Сърбинът вярва, че растителната му диета му е помогнала да подобри цялостното си здраве, да повиши енергийните си нива и да се възстановява по-бързо от контузии.


Той дори написа книга за диетата си, наречена „Сервирай, за да спечелиш: 14-дневен безглутенов план за физическо и умствено съвършенство“.


Въпреки че е критикуван от някои, които смятат, че веганската диета не е подходяща за спортисти, Джокович продължава да доказва, че е възможно да се постигне величие, като се следва режим, базиран на растително хранене.G.O.A.T. ли е Джокович?

Въпреки че някои могат да имат различни мнения за това кой е любимият им играч или кандидат за най-велик играч на всички времена, по всички важни параметри Джокович излиза начело като G.O.A.T. (бел.ред. - абревиатура в превод от англ. ез. "най-велик за всички времена").


Коментарът на 14-кратния шампион от Големия шлем Пийт Сампрас, направен през ноември 2021 г., е последният силен коментар, който сочи, че Джокович е най-добрият тенисист на всички времена.


Наистина смятам, че това, което Новак направи през последните 10 години, печелейки мейджърите, бидейки постоянен, завършвайки под номер 1 в продължение на седем години, за мен е ясен знак, че той е най-великият за всички времена“, каза Сампрас.

Източник:darik.bg



Слабо известният за широката общественост диджей Marten Roberto (с едва 9 хил. последователи в социалните мрежи и невразчни участия в няколко предавания), който явно нито има чувство за хумор, нито усет за мястото си в света, отказа да влезе в роля и да пусне песен на олимпийският шампион и най-велик тенисист Новак Джокович по време на мача му с Григор Димитров в „Арена Армеец“.


С това си навлече гнева на хиляди. „Този за какъв се мисли? Да не смята, че е по-велик от Ноле?“, гневят се фенове, които също не харесват чалга, но смятат, че ако диджеят изобщо усеща емоцията на публиката, трябваше да изпълни желанието на Новак.


„Най-голямата звезда на световния тенис, Джокович, след шоу с най-добрия български тенесист и също световен ас – Григор Димитров, поискал като музикален поздрав известния кавър на Камелия „Луда по тебе“. И наетият да пуска музика на събитието нашенец, някакъв DJ, или както шеговито, но вярно наричахме едно време DJ-ите – „оператор на касетофон“, бил отказал, защото не бил пускал чалга. 


Кой те пита, бе, драги?! На теб ти се плаща да натискаш копчетата и да пускаш музика, каквато гостите искат и харесват. Намерил се той, пускач на всевъзможни просташки рап и хип-хоп песньовки, да се прави на творческа полиция. Отрежете му хонорара, щом не си върши работата, за която сте го наели. То бива селяндурщина, бива интелектуален провинциализъм, ама чак такава простотия не бива. Всяка жаба да знае гьола“, написа във фейсбука си Борислав Цеков.

Източник:Фалгман



Дискотека „Гранд Мултиплейс“ бе изградена в началото на века по испански модел – с тематични клубове, модерен интериор и невиждани за времето си ефекти. Атракционът е в апогея си 2004-2005 г. Под един покрив са събрани ресторант "Св. Георги", дискотека "Екстрийм", попфолк зоната "Най клуб", "Буда бар" и "Домби бар"


Началото на края настъпи на 25 август 2005 година, когато на централното външно сепаре на „Буда бар“ бе екзекутиран босът на ВИС 2  Жоро Илиев. Той бе прострелян в сърцето от снайперист, а до ден-днешен убийството остава неразкрито.


В зората на демокрацията някогашната "Камелия" е любимият терен на борците. По това време няма СИК, няма ВИС и бившите възпитаници на спортни школа намират реализация като охрана на новопоявилите се бизнесмени и техните първи имоти. Наемател на "Камелия" е Пламен Тимев-Ганди. По това време той държи и друго нашумяло заведение - дискотека "Ла Страда" във вилно селище "Дюни".


"Камелия" е едно от малкото луксозни заведения в западната част на Слънчев бряг. Преди голямата разпродажба и строителния бум всички хотели и основните атракции са концентрирани от страната на плажа. В периода на соца тук има кореком и голям магазин. Малкото постройки в западната зона всъщност са върху частни земи и след реституцията теренът под “Камелия” е върнат на няколко наследници.

След време те продават земята под "Камелия". Фирмата купувач се оказва една от близките до "ВАИ холдинг" и само след няколко години от "Камелия" не остава и помен. Първо там се появява комплексът “Сохо”, а след това и прословутият “Мултиплейс”.Той е сред предпочитаните места на боса Георги Илиев, едно ВИП сепаре винаги е било готово за него в "Буда бар". Затова и след победата на неговия "Локомотив"(Пловдив) в Бургас над "Београд" на 25 август 2005 г. Илиев избира да празнува тук. В крайна сметка старата "Камелия", където получава първите уроци от брат си Васил, се оказва и негово лобно място.


"Ела да пием по ракия. Кога ще започнеш да пиеш?", са последните думи на Георги Илиев, преди куршум да го улучи точно в сърцето. Поканата била към изпълнителния директор на клуба Емил Наков. Илиев е прострелян от снайперист, докато говори по мобилния си, минути след като с охраната си влизат в заведението. Убийството на Илиев променя съдбата на "Мултиплейс". Комплексът е затворен до края на сезон 2005 г.


В следващите години висаджии продължават да го управляват, но култовото място остава белязано от трагичното събитие. Четири години по-късно го продават и мястото вече се нарича "Гранд диско Арена". Новият собственик - бизнесменът Евелин Георгиев, повече известен като Финьо, побързал да смени името на "Гранд де лукс", за да не свързват придобивката му с криминалната история.


Финьо, както е известен в бизнес средите Георгиев, е шведски гражданин и участва в 15-ина български фирми. Той успешно разработи бранда за нощни клубове „Селена“, но след 2011-2012 година бизнесът му започна да замира.  Още в първото правителство на Бойко Борисов НАП наложи под сериозен мониторинг Георгиев, защото дължеше над 1,5 млн.лева за осигуровки и неплатени данъци.


През последните години в Слънчев бряг бяха открити няколко конкурентни нощни заведения, интересът към тази дискотека драстично намаля и 2016 бе последната, в която работеше.


Днес сградата е в окаяно състояние. От обявата на частния съдебен изпълнител става ясно, че общата й площ е 3200 кв.м., а началната тръжна цена, от която ще започне продажбата е 2 904 726,40 млн.лева. Парите ще бъдат използвани за покриване на дълговете към кредитор №1 – „Уникредит Булбанк“ и Община Несебър – за местни данъци и такси, неплащани от години.

Източник:Фалгаман



Остава обаче мистерия коя е половинката на Сашо Диков, но пък и кадърът предизвика внимание


От последния пост на дъщерята на Сашо Диков и Аня Пенчева – Петя Дикова, последователите й останаха с впечатлението, че журналистът е открил нова любов. Петя, която тази есен ще води дигиталните епизоди на музикалното състезание на Би Ти Ви „Гласът на България“, помести в профила си кадър от сватбата на родителите си и сподели, че към днешна дата и двамата са „щастливи с други хора“.


Поводът Петя да покаже кадъра бе годишнина от брака майка й и баща й. Макар по-късно двамата да се развеждат, както и дъщеря им отбеляза, емблематичният спортен журналист и вечният секссимвол от актьорската гилдия са запазили не само взаимно уважение, но и са близки приятели. Именно покрай това изтъкване Петя вметна и за настоящия статус на Сашо и Аня в личен план. Известно е, че след развода актрисата открива голямата любов в лицето на Ивайло Караньотов, с когото са заедно повече от 30 години и имат син Ангел.Доскоро за Сашо Диков, който на 25 юли празнува 72-рия си рожден ден, не се знаеше дали има половинка, понеже всякога е отклонявал медийния интерес към нея. Затова е новина вметването от дъщеря му, че и той не е сам.

„Макар че никога не е говорил с имена, се е случвало Сашо Диков да изрази удовлетвореност в реализирането си на любовния фронт. Според слуховете в личния си живот спортният журналист нямал много общо с публичния си образ. Сашо Диков бил галантен кавалер и даже романтик.


„Моите родители са се женили на днешния ден. От тях научих много за любовта, за разделите, но и за уважението и грижите, след като бракът е приключил. Днес и двамата са щастливи с други хора, но у мен остана вълнението от тази дата, благодарение на която и мен ме има“, сподели Петя на 10 септември в Инстаграм, публикувайки сватбена снимка на родителите си.


Остава обаче мистерия коя е половинката на Сашо Диков, но пък и кадърът предизвика внимание. На него младоженците сияят от радостно вълнение, а в левия край на кадъра се вижда актьорът Николай Бинев, който почина през 2003 г. Зад Сашо Диков се подава съпругата на Бинев – актрисата Домна Ганева, която си отиде през 2012 г. Сашо Диков и Аня Пенчева наистина запазиха не просто добри отношения, но и приятелство, като неведнъж са го доказвали през годините.


Двамата заедно се радват на успехите на дъщеря си Пипи, както я наричат и на внуците си. Прекарват и доста време с тях. Сашо често може да бъде забелязан да се разхожда в Южния парк с дъщеря си и двете й момчета Александър и Илиян, кръстен на татко си Илиян Любомиров, който е поет и работи в рекламния бизнес. Преди дни пък Стажанта придружи Пипи на спектакъла „Фантомът на операта“, който се завърна в София, както тя отбеляза, за финални 9 представления, след рекордните 14 напълно разпродадени спектакъла.


Петя сподели и кадри, за които позира с татко си. Той изглежда намръщен, макар че тя с чувство за хумор е уточнила, че е весел. Явно е шега помежду им, понеже преди години, когато си направиха семейни снимки, Петя пак я пусна в действие. Тогава тя бе все още бременна с Илиян, който сега е на 3, и позира с батко му Александър – скоро ще навърши 5, както и с баба им Аня Пенчева и дядо Сашо Диков. За снимката спортният журналист се е усмихнал широко, което май е нетипично за него, докато внукът му е сериозен.


„В нашето семейство дори и на празник имаме квота – най-много един усмихващ се Сашо на снимка пошегува се Петя Дикова тогава. Едва ли тогава е имало изненадани, че бившите съпрузи са се събрали за семейна фотосесия. Все пак открай време е известно, че са в топли отношения. Освен с Аня Пенчева Сашо Диков се разбира прекрасно и с половинката й Ивайло Караньотов. Даже неведнъж са се събирали край трапеза със и без повод. Последно миналата година звездата на Народния театър „Иван Вазов“ организира малко тържество за рождения си ден, на което присъстваха Пипи със семейството й и брат й Ангел с половинката си и синът им Борис. Наздравици с Аня вдигаха и настоящи й мъж Ивайло Караньотов, и бившият й съпруг Сашо Диков.

Източник: Уикенд



Григор Димитров Димитров е български професионален тенисист. В своята кариера е спечелил 9 титли на сингъл от Световния Тур на ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти). През октомври 2013 г. в Стокхолм, Димитров става първият българин спечелил титла на ATP Tour. През м.юли 2014 г. за първи път се изкачва в Топ 10 на най-добрите тенисисти в света. На 20 ноември 2017 г., след като печели титлата на заключителния финален турнир на ATP, достига до своето върхово постижение – 3-то място на сингъл в световната ранглиста и остава на тази позиция 10 последователни седмици.


В периода юли 2014 г. – ноември 2018 г. Григор Димитров общо 81 седмици e сред най-добрите десет тенисисти в света, от които 63 последователни седмици (21 август 2017 г. – 4 ноември 2018 г.). От 1 април 2024 г. отново е в Топ 10 на световната ранглиста на най-добрите тенисисти в света.


Преди професионалната си кариера Димитров се радва на успешна юношеска кариера, в която достига до номер 1 в световната ранглиста и печели през 2008 г. последователно титлите на сингъл при юношите на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.


На Уимбълдън през 2024 г. от активните тенисисти, той е с най-дълга серия от последователни участия на турнирите от Големия шлем, общо 54.

Видео от афтърпартито на Ноле и Гришо

Димитров е първият и единствен български тенисист, достигал до четвъртфинал или по-добре на всеки турнир от Големия шлем на сингъл, класирал се за заключителния финален турнир на ATP и на финал на двойки (през 2011 г.). Печели наградата „Спортист на годината на България“ през 2014 и 2017 г. Избран е и за Спортист на Балканите за 2017 г.


До края на 2023 г. в професионалната си кариера на сингъл има 413 победи от 686 изиграни срещи.


Васил Найденов е български естраден изпълнител, композитор и създател на текстове за песни. Завършва Естрадния факултет на Музикалната академия със специалност пиано. Започва кариерата си като пианист на състава „Златни струни“ през 1969, а в периода 1976 — 1978 е вокал на Диана Експрес. След песента „Синева“ му излиза прякора Васко Синевата.Неговата истинска популярност, песента, която го превръща в певец номер едно на България и любимец на публиката през 80-те години на 20-ти век е песента от филма „Адаптация“ (1979) обявена за мелодия на годината. Всяка песен, която изпълнява след това, се превръща в хит: „По първи петли“, „Любовта продължава“, „Телефонна любов“, „Сбогом казах“, „Чудо“. По това време излиза и новият му прякор — Васко Кеца. Пее дуети с Лили Иванова, Маргарита Хранова и Силвия Кацарова.


Веселин Маринов е български певец. Той е роден на 04 август 1961 г. в град Полски Тръмбеш в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има 6 години по-голям брат Марин.

Приет в Консерваторията и завършва Естрадния отдел през 1983 г. в класа на Петър Димитров. В неговия курс са били Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов.

Още през 1981 г. рок група Импулс канят Веселин Маринов да им стане солист. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в залата на Консерваторията. Първата му изява в Импулс е на 2 декември 1981 г. във Видин. Първата записана песен на Веско в Импулс е „Среднощна музика“.

Първите песни на Веселин Маринов излизат на малка плоча заедно с група Импулс. През 1983 му е извършена операция на гласните струни и е принуден да напусне групата.

После излиза и първата му самостоятелна плоча, след нея албумът „От любов“ на дългосвиреща плоча (1987г.). През 1983г. той среща  Мария, която тогава е кандидат-студентка в Консерваторията. През 1988 г. се ражда дъщеря им Йоана.

През 1988-1990г. Веселин Маринов изпада в дълбока творческа криза и решава да замине за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с представянето на различни модни колекции. След 4 години, през които е отделен от семейството си, издава 2 албума на немски език. Той се връща в България печели Голямата награда – Златен Орфей+. Песента, която го прави много популярен през 1994 година е „За теб, Българийо“ по музика на Тончо Русев и текст на Евтим Евтимов. След това издава албума „Горчиво вино“ чийто успех го кара да остане в България. След 1998 г. Веселин Маринов издава всяка година нов албум, а през 2003 г. зарадва почитателите си с два нови албума.

Георги Христов е роден на 28 януари 1964 г. в град София. От малък мечтае да стане певец и успоредно с обучението си в училище ходи и на уроци по музика. Първата му публична изява била когато е едва 6-годишен и леля му го качва на сцената на бар „Москва“, а той изпълнява песента „Бу-бу“ на Оскар Бентан. Тогава още проличават музикалните му заложби. Професионално пред публика пее за първи път шестгодишен на сцената на читалище „Раковски“ на празника на училището си. Песента е хитът на Емил Димитров „Моя страна, моя България“, която той представя с акордеон. 

Любовта към музиката и стремежът на Георги Христов към сцената се засилват у него през годините и когато завършва гимназия през 1981г., веднага кандидатства и е приет в Държавната музикална академия, където е студент до 1983 г. Всъщност, в тези години той вече има първите си изяви и е известен в музикалните среди. Още тогава става солист на група „Такт“ и през лятото на 1981 г. реализира първия си студиен запис на песента „Следи“, на която по-късно прави кавър версия. Съвсем в начaлото на своята кариера, още студент, Георги Христов гастролира в Монголия и бившия Съветски съюз с Биг-бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. 

Авторите, които първоначално подават ръка на младия талант, са изключително талантливите композиторки Зорница Попова и Мария Нейкова. Те написват първите му песни, с които той прави впечатление на широката общественост. Сред тях са „Всяка нежност е за двама“, „Накажи ме с любов“, „Ще те накарам да се влюбиш“, „Дали си разбрала“…

Съвсем скоро започват и участията на Георги Христов по престижните фестивали „Златният Орфей“, „Мелодия на годината“, „Бургас и морето и неговите трудови хора“, „Пролетния радиоконкурс“… Там печели първите си награди. И така много скоро младият певец с впечатляващи вокални качества завладява сърцата на публиката и привлича много свои почитатели. Не закъсняват и поканите към него за концерти в чужбина – Европа, Азия, САЩ… Постепенно певецът набира опит и самочувствие да участва на престижни международни форуми на Стария континент и в Щатите, от които четири пъти е печелил най-големите отличия – Гран При.

 През годините Георги Христов непрестанно обогатява репертоара си и в стилово отношение. Изпълнява както песни от течението на модерния поп – балади, диско, латино и рок, така и фолклор от различни краища на България. Правил е кавърверсии и римейкове на хитове на едни от най-големите световни звезди. И така Георги Христов пее на пет езика. Всичко това дава отражение върху вокалното му майсторство и развива въображението му на композитор и текстописец, в ролята на какъвто е създал над 50 свои песни.




НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: