Легенда на българската естрада от 4 години не е излизала от дома си

Голямата певица страда от редица заболявания, но продължава да се държи.Живата легенда на българската естрада Маргрет Николова от 4 години не е напускала дома си в Трън. Наскоро музикалната икона отпразнува своя 94-и рожден ден. За последно била в София за 90-годишния си юбилей, когато в нейна чест бе направен концерт от ансамбъла на Въоръжените сили, пише вестник Ретро.

Причината Николова, считана за пионер в родната естрада, да не напуска къщата си е, че вече изобщо не виждала с едното си око. След прекаран херпес зостер зрителният ѝ орган се затворил почти напълно и ежедневието ѝ станало изключително трудно. Маргрет искала почитателите да я помнят, както е изглеждала в най-хубавите си години, затова умишлено не се показвала пред хора, въпреки че понякога я канели на различни културни събития в столицата. Певицата била благодарна, че поне не тъне в самота и единствената ѝ компания не са радиото и телевизорът. На няколко метра от нейната къща в Трън живее и синът ѝ със семейството си. Ежедневно те навестявали 94-годишната звезда и се грижели да не ѝ липсва нищо.

Голямата певица страда от редица заболявания, но продължава да се държи. Без да тръби и да се оплаква, преминала през онкологична диагноза успешно. Сега я измъчвали шипове във врата, както и мениеров синдром, който непрекъснато я замайвал и губела равновесие. Затова се притеснявала, когато няма никой около нея, да се движи из къщи, за да не получи световъртеж и да падне фатално. Дните ѝ минавали предимно в леглото. Макар да е загубила желание да пее, Маргрет не спира да слуша любимата си класическа музика. Сцената не ѝ липсвала, защото два пъти се е отказвала от нея. Първият – в апогея на кариерата ѝ, когато я сполита тежка лична трагедия и дъщеря ѝ загива едва на 18 години в зловеща катастрофа.

След това многобройните почитатели на Николова затрупват дома ѝ с писма и молитви да не спира да пее, както била решила. Окончателно от сцената Маргрет слезе през 2000 г. От миналата година получава наградна пенсия в размер на 500 лева. Нейната лична не е висока, но пък към нея има и вдовишка надбавка от покойния си съпруг, който е бил полковник. От жилището си в София, което е напуснала, също печели добре, тъй като го отдава под наем. Звездата се чувствала спокойна, че не тежала на близките си поне във финансово отношение, и не се оплаква, че е била недооценена от държавата.

Научете повече

На стара снимка от 1943г. откриха необичаен и мистериозен кадър

Фотолюбители и специалисти обърнаха внимание на стара снимка от 1943г., на която един от героите държи непознат предмет, наподобяващ смартфон. На страниците на The Sun се появи необичаен кадър.

Цветната снимка от 1943 г. е открита от британския фотограф Стюарт Хамфрис, който обича да оцветява черно-бели видеоклипове и фотографии.Картината показва британски работници, дошли да почиват на плажа. В центъра можете да видите човек, който държи непознат предмет в ръцете си, надниквайки много внимателно в него.

Специалисти пишат, че от позицията на ръцете и погледа на мъжа може да се види поведението на съвременен собственик ползвател на мобилен телефон.

И така, един от специалистите на Хамфрис пише, че „му се струва, че този човек проверява смартфона си“, той е подкрепен от други специалисти, наричайки героя на снимката „пътешественик във времето“.

Источник: news-online

Научете повече

Най-старото изречение на най-старата азбука в света е открито върху гребен за въшки

Археолози направиха неочаквано откритие – върху гребен за въшки откриха най-старото изречение на най-старата азбука в света, пишат световни медии, цитирани от bTV.

“Нека този гребен да прогони въшките в косата и брадата” е написано върху предмета.

Археолози направиха неочаквано откритие – върху гребен за въшки откриха най-старото изречение на най-старата азбука в света, пишат световни медии, цитирани от bTV.

“Нека този гребен да прогони въшките в косата и брадата” е написано върху предмета.

Гребенът е открит

в Лачиш, вторият най-важен град в Юдейското царство. Гребенът е с размери 3,5 см на 2,5 см. Намерен е още през 2017 г., но надписите са забелязани едва през декември на миналата година, тъй като повече приличат на обикновени резки.Анализ на символите потвърждава, че те са на ханаанско писмо – най-ранната позната азбука в света, създадена преди около 3800 години. Въглеродното датиране на гребена се оказало невъзмножно, но учени смятат, че е изработен около 1700 години преди Христа.

Гребенът е много износен

и повечето му зъби липсват. От едната страна е имал шест за разресване, а от другата – 14 много гъсти за премахване на въшки и гниди.На гребена са изписани седем думи, като това е първото напълно разшифровано изречение на тази азбука.

Първите системи за писане се появяват в Месопотамия и Египет приблизително 3200 години преди Христа, но те не изглеждали като съвременните азбуки. По-скоро са сбор на стотици различни символи, които означават думи и срички, а научаването им отнемало години наред.

Източник:bg-voice.com

Научете повече

Почина Мишо Царя,легенда от 90-те и дясна ръка на Иво Карамански

 

Михаил Манолов бе прочут през 90-те с ексцентричните си прояви, пробва се да научи кон да кара водни ски

Михаил Манолов, по-известен като Мишо Царя, е починал рано тази сутрин в Кърджали - около 05:30 часа, съобщиха негови близки. Той остана завинаги на 65 години.
Мишо Царя бе легендарна фигура в Кърджали и Хасково. Той е роден в Тополовград, но през 80-те години се мести в Кърджали, където започва нелегална търговия с валута.
След демократичните промени бе най-близкият приятел на Кръстника на българската мафия Иво Карамански.

Двамата често засядаха по дни на плаващата му таверна на яз.Кърджали. През 90-те Мишо Царя беше известен в цярата страна с ексцентричните си прояви. Емблематична е историята му, в която той се опитва да научи кон да кара водни ски. В лимузината, подарена му от Карамански, пък се возеше в компанията на истинско мече.

В средата на 90-те купи бракуван кораб тип "комета", който превърна в заведение. В периода 1995-1997 година кръчмата беше преустроена в първата частна безплатна кухня за социално слаби християни и мюсюлмани, които хранеше с рибена чорба.

След убийството на Иво Карамански Мишо Царя приюти за повече от година любимия му талисман цветнокожия Кингслей Боаима в бунгало край язовир Кърджали.

Мишо Царя се пробва и в политиката. През 2005 година заедно с Митьо Пищова бяха кандидати за депутати в Кърджалийско в листата на партия Евророма. Няколко дни преди изборите двамата се отказаха от участие след като разбраха, че обещания от лидера Цветелин Кънчев концерт на Азис в центъра на Кърджали няма да се състои.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболова, заради който често имаше проблеми с органите на реда. 

Сред трофейните риби, хванати от Мишо Царя, беше сом с тегло около 150 килограма. Любовта към яз. "Кърджали" стана причина последните години от живота си колоритния кърджалиец да преминат край водоема, където държеше плаваща таверна

Източник: “Флагман”

Научете повече

Отваряне на консерва русенско варено от 1975 година

От времето, когато БДС не беше само абревиатура, а гаранция за качество.

Противно на очакванията при отварянето на консервата нямаше лош ароматна развалено, а само такъв на истинско месо, пише авторът на любопитното видео.

Естествено не е годна за консумация, но цветът, консистенцията и ароматът на месото бяха като на току що произведена консерва,пише сайта дунавмост.

За разлика от някои от сегашните храни, които се развалят, преди срокът им на годност да изтече.

Научете повече

През 1969г. започва производството на тоалетна хартия за първи път в СССР.Пуснати са подробни упътвания за ползването й/Снимки/

През 1969-а година в СССР е открит първият завод за тоалетна хартия. Производството е със закупени от Великобритания машини. Това става век след първото приложение на стоката в САЩ и 50 години след масовото и навлизане в Цивилизования свят.

За да образоват населението как се ползва тоалетната хартия, са пуснати в обръщение тези подробни упътвания.

Но тоалетната хартия остава силно дефицитна стока в соц-лагера. Ето защо до самия край на Строя във всяка социалистическа държава трудещите се бършеха с речите на първите другари, отпечатани в партийните официози.

История на тоалетната хартия по света:

В древността гърците са ползвали камъни и парчета глина, докато римляните са си служили със специална пръчица, на чийто край била поставена гъба, уголемяваща се в солена вода. Хартията е изобретение, което се появява на бял свят през II век пр.н.е. и идва от Китай. Именно от там произлизат и първите сведения за използването на тоалетна хартия.

За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.

Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в утрешната тоалетна хартия. Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.

1857 е годината, в която нюйоркският предприемач Джозеф Гайети въвежда първата пакетирана тоалетна хартия, която нарекъл „терапевтична хартия“. В един пакет имало 500 листа на цена 50 цента. Гайети бил толкова горд с изобретението си, че на всеки лист стояло неговото име.

1871   Патентът за тоалетната хартия, такава каквато я познаваме днес, е издаден на 25 юли и принадлежи на американеца Сет Уилър.

1872   Създадена е хартиена фабрика Кимбърли-Кларк (Kimberly-Clark). Днес тя е една от най-големите компании, създаващи продукти за лична хигиена предимно от хартия.

Около 1880  Въпросът кой за пръв път е започнал да навива тоалетната хартия на рула е спорен. Според някои източници пръв е бил Сет Уилър и компанията му Albany Perforated Wrapping (A.P.W.) Paper Company през 1877 г., а според други е била компанията за хартия Scott Paper Co. през 1880 г. Последната се е срамувала от продукта си и не е поставяла името си върху него.

1925   Компанията за хартия Scott Paper Co. е обявена за водеща в света.

1928   Първата фабрика за производство на тоалетна хартия в Европа. Основана е от немския предприемач Ханс Кленк в град Людвигсбург.

1932   Въведена е познатата ни и до днес опаковка, съдържаща 4 рула тоалетна хартия.

1942   Във фабрика за хартия във Великобритания се произвежда първата двупластова тоалетна хартия.

1973   Първият недостиг на тоалетна хартия е бил в Америка, след като на 19 декември телевизионният водещ на популярното „Вечерно шоу“ Джони Карсън, се пошегувал, че тоалетната хартия ще изчезне от супермаркетите. На следващия ден сутринта 20 млн. души, които гледали предаването, се втурнали в магазините и на практика изкупили всичката тоалетна хартия. Отнело цели 3 седмици този ценен продукт отново да се появи по рафтовете на супермаркетите.

1991   Американската армия използвала тоалетна хартия, за да маскира свой танк в Саудитска Арабия по време на войната в Персийския залив.

1995   Сливане на компаниите Кимбърли – Кларк с компанията за хартия Scott Paper Co.

1999   Създаден е виртуален музей на тоалетната хартия.

2001   За пръв път е била въведена навлажнена тоалетна хартия в Америка от Кимбърли – Кларк.

2001   Създадена е енциклопедия на тоалетната хартия, като част от уебсайта www.ToiletPaperWorld.com. Един от създателите на този уебсайт пръв започва продажбата на тоалетна хартия по интернет.

Проучване, направено от Кимбърли-Кларк, сочи, че 61% от хората използват тоалетната хартия и за забърсване на носа, 17% пък почистват с нея, ако разлеят нещо, а процентът на жените, които си махат грима с тоалетна хартия е 8. Тоалетната хартия намира приложение и при 7% от хората, които бършат огледалата си с нея, докато 3% я използват за да почистят ръцете/лицето на своето дете. Това средство за хигиена е популярно още и при покриване на тоалетната чиния и при почистване на очила.

Както и с повечето неща в живота, които често не оценяваме, докато не останем без тях, сещаме се колко е ценна тоалетната хартия, едва когато забележим, че такава липсва. В голяма част от света, рулата с меката хартия са все още лукс, като по-малко от 30 % от хората ги използват.

Тоалетната хартия не е често тема на разговор, а за някои е дори срамно да се обсъжда, но несъмнено тя е удобно средство за поддържане на хигиена. Фактът, че според проучване, 49 % от анкетираните биха взели руло тоалетна хартия със себе си (освен храна), ако попаднат на самотен остров, говори сам по себе си. 

Научете повече

"Москвич" се завръща, само че в Китай

"Москвич" се завръща на пазара. Руската машина ще се произвежда в Китай и все още не е ясно кога ще го видим на пазара. Новият модел е кръстен на река Яуза и се очаква да бъде първият модерен руски SUV.  

"Яуза" изглежда като класически кросоувър. Прибавени са хромирани детайли, както и такива от черна пластмаса. Основата на модела е китайският JAC Sehol X4, въпреки че на предния капак виждаме емблемата на "Москвич". 

Фабриката на китайския бранд е до град Хефей в Източен Китай и именно там би трябвало да се прави и "Яуза" или по-точно - върху вече наличните Sehol X4 да се слага надписът "Москвич".

Новият "Москвич" идва с бензинов двигател от 150 конски сили и автоматична трансмисия. В бъдеще се очаква и електромобил от марката. Цената на Москвич "Яуза" все още не е напълно ясна. JAC Sehol X4 струва между 12 900 и 15 хил. долара в зависимост от модификациите му. Руският му брат-близнак най-вероятно ще пристига на цена от 1 млн. до 1,8 млн. рубли - между 16 300 и 29 300 долара.

Интериорът е по-скоро оскъден. Малък дисплей с инфотеинмънт система и панел с бутони под него. Кожен салон с велурени елементи. Възможно е и някои екстри да бъдат орязани. 

Остава и проблемът кой ще може да си закупи подобен автомобил на територията на Русия. Редица компании прекратиха вноса на свои продукти, защото в страната няма достатъчна покупателна способност.

Източник:www.24chasa.bg

Научете повече

Най-голямото дарение в световната история е дело на принца на Саудитска Арабия

Името на саудистският Принц е Ал Уалид бин Талал бин Абдулазиз ал Сауд. Благородникът дари на благотворителна организация цялото си състояние, което се оценява на огромен размер, а именно 32 млрд. долара.Според оценките на авторитетното издание “Форбс”, Ал Уалид е най-богатият човек в Саудитска Арабия.  И той реши да даде цялото си богатство за благотворителност.

“Това е мой дълг към човечеството”, коментира арабският благодетел.

Според разработения грижливо план тази сума ще бъде разпределена между получателите през следващите няколко години. Основните области, за които ще отидат парите, ще бъдат борбата срещу последиците от природни бедствия, изграждането на училища и домове за сираци, борбата с различни болести, подпомагането на жените, изглаждането на културните противоречия и подобряването на качеството на живот в отдалечените райони на света.Средствата ще се разпределят от попечителски съвет под негово ръководство.

В своя Twitter принца отбеляза, че му е дадено много и той трябва да сподели този дар с други хора. За свой вдъхновител той определя Бил Гейтс. Основателят на Microsoft, от своя страна, подкрепи инициативата на принца.

– “Няма ограничена времева рамка. В подходящо време цялото ми богатство ще отиде за добри дела. Вече голяма част от приходите ми отиват за това” – каза принцът.

– “Няма да взема тези пари със себе си в гроба си, искам да послужат добре. Има толкова много хора, които се нуждаят от помощ. Някой най-накрая ще се възстанови от болестта, някой ще може да получи образование и да се установи нормално в живота. Това е мой дълг, имам възможност да направя този свят по-добро място и ще го направя. “

Текст : Цветан Славчев

Научете повече

Любопитни моменти и култови фрази от филма „Маргарит и Маргарита“

 

-Юлияне! Я ела тука, мойто момче. Я! Връзката ми се развърза. Я да я завържеш! Ааа, не така, мойто момче, не така. Ха сега кръгом. А да видя сега как ще ми завържеш връзките.

А... а така... дълго и бавно! А такаа... Достатъчноо... 

Видя ли сега? Видя ли как се връзват връзки на началник? 

Ха сега познай:

 Колко връзки съм вързал, за да стигна дотук? Цъфнал съм като майска роза... 

И процъфтявам! И ще процъфтявам! 

Ще връзвам връзки и ще раста нагоре! Нагоре, нагоре,защото такива като мен са призвани да стоят над вас! 

Над тълпата и да ги управляват!

„Маргарит и Маргарита“ е български игрален филм (драма) от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Създаден е по идея на Александър Томов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир, Бийтълс, Кени Роджърс и Андрюс Систърз.

Противоречива любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.

Научете повече

Помните ли Пеньо/Парис/ от Big Brother? Ето какво се случва с него днес

Пеньо или Парис, както е по лична карта вече, мечтаеше за голямата сцена, но уви не проби нито като певец, нито като актьор

Станалият известен с участието си в предаването "Биг Брадър" Пеньо Даскалов започна работа като сервитьор в родния му град Стара Загора

32-годишният Пеньо или Парис, както е по лична карта вече, мечтаеше за голямата сцена, но уви не проби нито като певец, нито като актьор, макар и да завърши актьорско майсторство в колеж, пише в. "Телеграф".

Запознати издават, че Пеньо днес изцяло е заприличал на жена. Той ходел на работа с изцяло женски дрехи и гримиран.

Научете повече

Почина човекът, който не се бе къпал повече от половин век

На 94-годишна възраст почина иранецът, известен като "най-мръсния човек в света", защото от десетилетия не е вземал душ, съобщи Франс прес като се позова на държавните медии в Иран.

Аму Хаджи, който не се е мил повече от половин век и е бил самотен, е починал в неделя в село Деджга в южната провинция Фарс, предаде информационна агенция IRNA.

Хаджи е избягвал да се къпе, тъй като се е страхувал "да не се разболее", цитира агенцията местен служител.

Но "за първи път преди няколко месеца селяните са го завели в банята, за да се измие", съобщава IRNA. 

Според ирански медии през 2013 г. за живота му е заснет кратък документален филм, озаглавен "Странният живот на Аму Хаджи".

Научете повече

Актьорът Сотир Майноловски: Мамини синчета искат да са София Лорен и Ален Делон

„Боли ме, че все още даваме много на некадърни синчета само заради заслугите на бащите им. Моето откровение е, че не мога да се преустроя така бързо, както за много хора чувам, че са преустроени вече. Сънищата, които ме радват – в които мога да кажа на моя директор всичко това, което мисля за него и нищо лошо да не ми се случи“, казва известният в близкото минало театрален и филмов актьор Сотир Майноловски.

„Най-често се завръщам към моето детство, защото тогава обичах всичките си другари и бях обичан от всичките си другарчета; защото тогава не знаех думата омраза и другата дума, която влезе в нашия речник, която страшно ме смущава – корупция.

Моето любимо пътуване – не го разбирам буквално, да отида до Съветския съюз, примерно, или до Монголия. Аз винаги пътувам към утрешния ден, който вярвам, че ще бъде по-добър от днешния.

Изповядвам като девиз това, което съм откраднал от Лиляна Михайлова – да може да се научим да обръщаме само добрата страница в хората, а лошата – да остане за тях самите“.

Тези мисли Сотир Майноловски (1930-2007) споделя през 1988 г. на среща с работници от завода за обувки в Добрич. Именно в градския Драматичен театър започва и неговият творчески път.

Роден е във Варна, където завършва гимназиалното си образование. Следва актьорско майсторство във ВИТИЗ и на 29-годишна възраст излиза като щатен артист на сцената на Добричкия театър. През 1964 г. се мести отново в София и в продължение на три години играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. След това става част от трупите на театър „Сълза и смях“, Театър 199 и Младежкия театър, на който е и директор последните години, преди да се пенсионира, до 1997 г. В запис от 1988-а Майноловски говори за противопоставянето между театъра и киното и за сладостта на актьорската професия.

Театърът си остава неговата голяма страст въпреки не малкото му екранни превъплъщения, и то в едни от най-продуктивните години на българската кинематография. Снима се в „Най-добрият човек, когото познавам“, „Цар и генерал“, „На всеки километър“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“, „Спомен за близначката“, „Мъже в командировка“, „Щурец в ухото“ и много други. Познаваме го и от малкия екран, където участва в телевизионните драматизации на редица класически заглавия, сред които „Албена“ (Йордан Йовков), „Хъшове“ (Иван Вазов), „Светът е малък“ (Иван Радоев), а също така и в „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст), „Джени – жена по природа“ (Ърскин Колдуел), както и в мюзикъла „Големият и Малкият Клаус“ по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен.

Отличаващия се актьорски маниер на Майноловски откриваме в редица постановки на Радиотеатъра, които се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Тема, която вълнува актьора, е развитието на новото театрално поколение. Наред с талантите, за които магията на театъра се превръща в съдба, той забелязва и негативна тенденция у някои – театърът като начин да „начешеш“ суетата си. „Учудвам се – казва Майноловски, – играят година по сцените в провинцията и след това се отказват, напускат Толбухин (днешния Добрич) или Михайловград (днешна Монтана), или Кюстендил и веднага отиват и стоят по тия кафенета в киното, за да бъдат поканени за някоя роличка. 

Смятат, че веднага ще станат Ален Делон и София Лорен. Не може така. Аз никога няма да забравя думичките на големия български артист Константин Кисимов, който казваше: „Нямаш ли си вътре кандилцето, никакъв ВИТИЗ не може да те спаси, сине! Изкуството не прощава и театърът изхвърля артисти като тия, киното също – макар и за време, лансирани от режисьори и други приятелски среди, те отпадат, защото зрителят е най-обективният съдник“.

През цялата си творческа кариера Сотир Майноловски обикаля из театралните сцени на много български градове. За гостуващите представления той споделя: „Ние наистина сме жадни за тези очи, които ни гледат от малкия салон. Защото тези очи са много по-девствени и чисти, отколкото очите на едни зрители, които са преситени от изкуство; които се чудят къде да отидат, един афиш ги дърпа към Парцалев, друг – към Стоянка, от едната страна виси плакат на Мирела Френи, от другата страна – на Гяуров. Истинската публика е жадната публика, затова и аз, като всеки актьор, се връщам с радост в малкия град“./Ретро.бг/

Научете повече

Колекция от 30 култови и незабравими цитати от филма "Опасен чар"

"Опасен чар"... това е един от най-обичаните български филми за вечни времена. На три поколения жени и мъже. 

Филмът е сниман през 1984 и разказва за чаровен измамник, който омайва лековерни жени с предложения за брак, а след това ги ограбва.

Ловък мошеник, той непрекъснато сменя имената си,  като дори успява да заблуди и родната милиция с мнимата си смърт. 

Ястребовски, Соколов, Илия Буревестников, Мисирков са само част от имената, които използва, за да избяга от отговорност. В главната роля е Тодор Колев.

Предлагаме ви колекция от 30 култови и незабравими фрази от "Опасен чар"

1.-Никога една жена не трябва да разбира, че друга е била повече обичана от нея.

Принцип.

2.-Ти защо караш държавна кола с книжка за любител шофьор?

3.- Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.

- Куче? Старомодно...

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата...

- Лошо! Лошо, другарю...

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо!

4.- "О-о-о, Беатриче", както казваше моят приятел Франк Лойд Райт.

- Тъй вярно, другарю капитан!

5.- Вярвате ли във възкресението?

- Умерено. Като всеки марксист.

6.- Това какво е?

- Зимния Параклис...

- Тъпо! В България вече няма нито параклиси, нито зима!... Това е... носталгия по миналото...

7.-А казват, че при социализма милионерите били на изчезване.

8.- Сега ще ми покажеш пътя към тази ренесансова Флоренция на Софийски окръг!

9.- Сиси боата тази вечер да излиза без змията.

- Тя боата избяга... то всъщност беше смок.

10.- Бар, шампанско, шведски танци

11.- Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!

12.- Каква е програмата?

- Дуо Пластик, Сиси боата, Шведките и фолклорен състав.

13.- Една цветна оранжерия тип висяща градина на Семирамида

14.- Я въдим морски свинчета за лабараториите в София.

15.- Вървиш по улиците — фонтани. Някъде в ефира се чува лунната соната. Няма полиция, няма милиция.

16.-Какъв покрив? Това е въпросът!

17.- Всички сме от село

18.-Няма да работи моето кукувиче повече. Само ще си отваря човчицата, а мъжлето ще носи.

19.-Стига простотии бе, тате.

20.-Няма само аз да страдам, я!

21.-На нас гении не ни трябват.

22.-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.

23.-- Лошо ... Седларов! Лошо!

24.- Куфарчето, ако обичате. - Това е портфейла ми.

25.- Роднина, милиционер, роднина, милиционер...

26.- Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!

27.-Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.

28.-Парите са тор, от която изникват красиви цветя.

29.-Икономията е майка на мизерията.

30.-А Вие, гражданино, били ли сте чиновник?

Погребение, траурен марш, Шопен.

На другия ден те забравят.

Научете повече

Легендарния „Запорожец"-Технически характеристики и описание

В България автомобили „Запорожец“ се предлагат от ДСО „Мототехника“ със записване и предварителна вноска от 1500 лева. Срокът на доставка е от 4 до 7 години, като стойността на модела ЗАЗ-968М на нашия пазар е 4500 лева през 1988 година. В СССР цената е около 3500 рубли в зависимост от монтирания двигател.

Запорожец ЗАЗ-965 има един основен дефект – загряването. Поради задното разположение на двигателя, недостатъчното въздухоподаване и липсата на маслен филтър, срокът на експлоатация до основен ремонт е от 70 до 100 хил. километра. Въздушното охлаждане е предимство за по-лесно обслужване и ремонт, но натрупването на прах и масло по оребряването на цилиндрите също влошава топлоотдаването и води до прегряване на двигателя. Всички модели Запорожец често изискват прецизно регулиране на запалването. Всяко малко отклонение отново води до загряване на двигателя.

Моделите ЗАЗ-968 са с по-комфортно купе и повече удобства за пътниците. Въпреки това този евтин автомобил е „герой“ на анекдоти поради формата и грубата изработка. Моделът ЗАЗ-965 е наричан "Отмъщението на Хрушчов" и "Гърбавия". Моделът ЗАЗ-968 заради страничните въздухозаборници е наричан „Ушатия“. В СССР много сполучливо е кръстен „Чебурашка“.

„Запорожец ЗАЗ-965“ се произвежда от 1960 до 1963 година. Моделът ЗАЗ-965А се произвежда от 1962 до 1969 година.

Брой врати – 2

Брой места – 4

Двигателен мост – заден

Двигател – 4 цилиндров, карбураторен, V-образен с възд. охлаждане

Работен обем – 746 cm3

Колесна база – 2023 mm

Дължина – 3330 mm

Ширина – 1395 mm

Височина – 1450 mm

Маса празен – 650 kg

Скорост максимална – 80 km/h

Разход на гориво -6 l/ 100 km

Запорожец ЗАЗ-966, ЗАЗ-968А и ЗАЗ-968М

Запорожец ЗАЗ-968М

„Запорожец ЗАЗ-966“ се произвежда от 1967 до 1974 година, моделът ЗАЗ-968А от 1972 до 1978 година и моделът ЗАЗ-968М от 1972 до 1994 година.

Брой врати – 2

Брой места – 4-5

Двигателен мост – заден

Двигател – 4 цилиндров, карбураторен, V- образен с възд. охлаждане

Мощност максимална – МеМЗ-968З – 41 hp; МеМЗ-968ГЕ – 45 hp; МеМЗ-968БЕ – 50 hp

Работен обем – 1197 cm3

Дължина – 3765 mm

Ширина – 1490 mm

Височина – 1400 mm

Пътен просвет – 185 mm

Маса празен – 750 kg

Маса с максимален товар – 1200 kg

Натоварване преден мост – 300 kg

Натоварване заден мост – 900 kg

Ускоряване 0-100 km/h – 32 s

Разход гориво – 6,5 l (при 90 km/h)

Разход гориво за отопление – 0,85 l/h

Научете повече

4 куриозни факта от биографията на Тодор Живков

В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се подминават от официалните му биографи. Ето някои от тях:

Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. Според обичая Бай Тошо обичал да е със своите приятели, да отиде на конска кушия и да почерпи за имения си ден. Обичал на Тодоровден да е в Правец, заобиколен с най-близките си съратници, които по това време даже си позволявали да му попеят на ухо: „Тодоре, Тодоре, дърто магаре!“.

Когато обаче се развил култът към неговата личност, Живков престанал да празнува Конския Великден. Най-близките до него сътрудници на Тодоровден даже не си позволявали да му честият празника. Всенародното обръщение „другарю“ прилягало най-много на Живков. Членовете на Политбюро възприели обръщението „другарю Живков“ и „другарю генерален (първи) секретар“ и това се наложило на всички нива. Само двама от висшето партийно ръководство – академик Тодор Павлов и Пенчо Кубадински, се осмелявали да му говорят на малко име. Даже генерал Добри Джуров се обръщал към Тато на „другарю Живков“, макар че се знаели още от партизанската борба.

До последните си дни Бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Всички казват, че това му е по наследство от балканджийския му корен. Лекарите край Първия човек винаги се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулса му на космонавт – 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.

„Всичко се дължи на овчарлъка на младини“ – така обяснявал Тато стоманеното си здраве.

 Бай Тошо веднъж се срещнал с главния готвач от ресторант „Чевермето“ в курорта Пампорово бай Мехмед. Прочутият родопски майстор на печените агнета посрещнал Първия човек както подобава. След богатата вечеря Тато влязъл в кухнята и попитал именития готвач:

– Как си, бай Мехмед, как я караш?

– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме…

 

Чак след 1989 г. Тодор Живков се отпуска да разкаже пред журналисти за своите фатални срещи с алкохола. Според разказа на Тато той се е напивал само три пъти в живота си. Единия път това станало с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Климент Ворошилов. Съветският шеф дошъл у нас на официално посещение през 1948 г. и поканил българското партийно и държавно ръководство на прием. 

Живков като столичен секретар на БКП също бил поканен. Ворошилов донесъл от Москва разни видове водка и заповядал на българските си колеги без изключение да вдигат чашите на екс. Тостовете следвали един след друг. Съветският гост казал, че който не пие, ще бъде наказан с „наказателна чаша“. Хитрият Бай Тошо изливал под масата своето питие, но Ворошилов го забелязал и го наказал да пие водка във водна чаша. Така Живков безпаметно се напил в името на българо-съветската дружба./Ретро.бг/

Научете повече

УАЗ готви специална версия на легендарната "Буханка" за юбилея и /ВИДЕО/

Фабриката за производство на автомобили от Уляновск (УАЗ) обяви, че подготвя специална версия на "Буханка" по случай 60-ия юбилей от създаването на легендарния автомобил. Премиерата е планирана за пролетта, а подробностите около нея се пазят в тайна. Това, което се знае, е че серията ще бъде малка и техническите характеристики на возилото ще останат непроменени.

По повод юбилея на сайта на завода е обособена специална секция с важни моменти от историята на "Буханка". Първият сериен модел УАЗ-450 се появява в края на януари 1958 г., когато автомобилът получава и името "Буханка" (на руски това означава квадратен хляб, обикновено черен). От този модел се произвеждат два варианта – със задно задвижване и със задвижване 4х4. По-късно са разработени и  други модификации – камион с равна платформа и метален фургон, санитарна кола и минибус.УАЗ-450 е заменен от модификацията УАЗ-452 с по-мощен мотор и четиристепенна скоростна кутия, както и с нов интериор. През 2007 г. легендарната "Буханка" получава нов живот. В рамките на националния проект "Здраве" УАЗ доставя 2304 санитарни коли от този модел из цяла Русия. Първите 45 екземпляра, оборудвани с хидравлична серво система за управление, ключ за палене с аларма и др., са за медицинските заведения в Уляновска област.

Последната модернизация на "Буханката", поне засега, е от 2016 г., когато тя получава нови регулируеми седалки с подгряване и изолация, предпазваща от шум и вибрации. Модернизирано е и таблото.

В Русия се произвеждат няколко модела на "Буханка". Те са с бензинов двигател 2,7 литра със 112 конски сили и 198 Нм въртящ момент и механична петстепенна скоростна кутия. Цената на базовия модел с остъклена кабина в Русия започва от 619 990 рубли (около 8850 евро).

Според ръководството на УАЗ "Буханката" е автомобил, надживял времето, който не е загубил и капка от своята актуалност за 60-те години, през които се произвежда.

"Всички останали модели от този сегмент струват три пъти повече. Проведохме изследване, което показа, че без УАЗ 3741 тази ниша ще остане празна. Така че планираме да инвестираме в сигурността и комфорта на този автомобил", заяви генералният директор на завода Вадим Швецов.

Научете повече

Какво мисли една блондинка за родната казарма и днешните мъже!

Нека започна така: На 21 съм. Жена съм. И съм руса. Това е лирическо отклонение, за да подсиля хейта ви, който ще последва след тази статия…

Една блондинка ще ви говори за КАЗАРМАТА. Кофти, нали? Ама все някой трябва да го направи. Какво знае една ‘‘ руса пикла‘‘, както ще ме наречете, за казармата?

Честно казано не много.

Но като се замисля – вероятно повече от днешните мамини с(в)инчета, които дори не са се интересували от някогашната военна служба. Така де -едно време момчетата искаха да са войници, кефеха се на пушки, пистолети… синьото им беше любим цвят. Сега …

Е сега си падат по розовите шорти, обезкосмените ръце и селфитата.

За Казармата… Та, за казармата – дядовците ми починаха твърде млади, за да могат да ми разкажат какво е било по тяхно време. Но пък на мен е интересно и съм събирала мнения на хора, минали през този ‘‘ад‘‘. Чувала съм много истории за казармата. Къде хубави, къде лоши. И винаги съм си обяснявала идеята на казармата по следния начин – вид изпитание за младите ‘‘ жребчета‘‘, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един истински мъж.

И знаете ли – точно така е.

Има голяма разлика между мъжа, минал през казарма и днешните момченца, които са обличали военна униформа само за Пейнтбол и са стреляли с пушка само пред компютъра на някоя игра. България има спешна нужда от мъже с главно М, но как да стане, като вместо с военно обучение, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.

Едни се оплакват и до ден днешен пазят лоши спомени от военната си служба, други казват : ‘‘ беше хубаво ‘‘ . От коя група ще си – вероятно е зависело от добрата адаптация на младите войници. Или, както един познат ми каза : ‘‘ трябваше да бъдеш иновативен и адаптивен, за да не те мачкат, а да си отгоре….и, за да ти е добре там.‘‘

Някой казват, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на много неща там и трябва да я има. Какво всъщност се е случвало във военните поделения знаят само тези, които са били там. Ние можем само да разказваме техните истории:Ранно ставане, ранно лягане, точно определено време за хранене. Ядеш, каквото има-ако не – не ядеш изобщо. Ако си гладен и храната не стига, защото по-старите вече са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на войниците от свижданията с роднините.

Наказания. Заслужени или не е друг въпрос.

При неизпълнение на дадена задача, едно от честите наказания е било чистене на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи доста зле, но всъщност казват, че тази работа се вършела за два часа и после си почиваш, докато другите ги юркали навън. Та някои направо са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви казах!

Гадни условия, мизерия, много хора в една стая. Казармата е била изпитание за младите момчета, или ‘‘ жребчета‘‘, нещо като проверка – кой ще издържи, кой е най-силният? Здрава дисциплина, учене, физически упражнения и много практическа работа. Мъжете минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги защити от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.

Много хора – много мнения, но всички, които попитах – ‘‘На какво ви научи казармата ?‘‘ , отговарят – ‘‘ на дисциплина и самостоятелност.‘‘ А това е нещото, което липсва на днешния мъж.

От една блондинка …

Една от най-големите глупости на демокрацията е отмяната на задължителната казарма. Казарма трябва да има. Задължителна. Ако не две години, то поне 6 месеца, или дори 3. Но момчетата след 12-ти клас трябва да ги хващат и да ги научат как да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се издържа на студ и глад без мрънкане в името на някоя кауза. И най-вече – как да се пуснат от дългите поли на мама.

Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя доста по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита вече във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и поведение на малки курви с много претенции.

Защото ВИЕ сте на път да погубите българския мъж!

Трябва да се научите да бъдете мъже…поне наполовина истински, колкото са били бащите и дядовците ни.

Автор: Адриана Аврамова/sedmitchnik.com/

Научете повече

96-годишен дядо взел книжка през далечната 1941г. не се разделя с любимата си кола „Варшава" и до днес (ВИДЕО)

Преди половин век купил любимата си бяла ”Варшава”, с която не спира да обикаля из страната и чужбина, предава НОВА ТВ.

„Няма ограничение за шофьорите. Щом се чувстваш добре и лекарят ти даде, че имаш очи, че чуваш, че си с всичките си рефлекси, няма проблем”, споделя дядо Марин.

Той заминава за Чехия през 1939 година. Три години по-късно възрастният мъж получава шофьорска книжка. Но тя не е валидна в България. Разбира го като се връща в страната.

„Варшава“ е марка полски автомобили, произвеждани от 1951 до 1973 г. във фабриките FSO (Fabryka Samochodów Osobowych), откъдето произлизат и марките Полски Фиат и Полонез.

До 1957 г. „Варшава“ се произвежда по лиценз на руските „Победа“. След това дизайнът е изменен. Автомобилите „Варшава“ са използвани в Полша и в други социалистически страни много често като таксита, линейки, предпочитани са за служебни коли и по-рядко за лични автомобили. Произвеждани са също във варианти комби и пикап.

Поради голямото тегло на каросерията, марката не успява да се наложи масово на тогавашния пазар. Произведени са общо 254 471 автомобила.

Научете повече

Мъж спасява ранена вълчица с малките и, след години тя му спасява живота

Разхождайки се в далечния север, местният горски стопанин се натъква на ранен вълк. Осъзнавайки, че това е женска вълчица и се нуждае от помощта му, той я спасява, но никога не предполагал, че ще дойде ден в който тя ще му се отплати и ще спаси неговият живот.

Местните разказват, че историята започнала, когато горският изпълнявал рутинните си разходки из горичката, но изведнъж се натъкнал на огромен вълк. Уплашен до смърт, той спрял. Отнело му момент, но скоро осъзнал, че лапата на вълка е уловена в капан.Той се приближил до изтощения и наранен вълк и забелял, че тя е пълна с мляко и сигурно има малки наблизо. Той искал да я освободи от капана, но въпреки състоянието си, тя не го допуснала.

Без да знае какво друго да направи, той тръгнал да търси нейната вълча бърлога с надеждата, че може да помогне на малките й.  След като намерил бърлогата, той извикал гладните вълчета, които в крайна сметка се доверили на човека. Той хванал малките, сложил ги в торба и ги завел при майка им.Вълчицата веднага помирисала малките си и ги извикала. Бебетата се събрали около ранената си мама и скоро тя започнала да ги кърми. Човекът знаел, че и майка им има нужда от храна, и си спомнил, че по-рано през деня забелязал мъртъв елен, и решил да нахрани вълчицата с месото му.

Знаейки, че вълчицата имала достатъчно храна, за да издържи няколко дни, мъжът разположил лагера си наблизо, докато обмислял възможностите за да я освободи. На сутринта той открил малките в лагера му да играят, докато майка им гледала.Това му дало идея; може би той би могъл да спечели доверието на клетата вълчица чрез нейните кученца. Той започнал да се доближава до нея, да й говори, да я храни, докато накрая тя го допуснала до себе си.  Най-накрая той успял да освободи лапата й от стоманения капан.Вместо да избяга, вълкчицата показала своята благодарност, като извикала мъжа и го поканила да я последва в гората. Там той видял глутницата й от 8 други вълка, които я приветствали обратно с вой.

Той прекарал известно време на безопасна дистанция в наблюдение на величествената глутница, докато дошло време да си тръгне. Вълкът и малките й го последвали за известно време, сякаш искали да се сбогуват, сякаш искали да кажат “благодаря” , че спаси нашето семейство, но тяхната история не приключила до тук.

Четири години по-късно мъжът се върнал в гората. Посетил мястото на стария капан и се върнал там, където някога са живели вълците. Докато бил там, за нещастие, той се натъкнал на огромна мечка, която негостоприемно започнала да го следва и не му оставила избор освен да се покатери до най-близкото дърво. Страхувайки се за живота си, човекът не знаел какво друго да направи освен да вика за помощ с надеждата някой да се отзове.

За негово облекчение вълците чули виковете, и в типичния си стил обкръжили кръвожадното животно, спасявайки живота на горския. След като изплашената от вълците мечка си отишла, всички те си тръгнали с изключение на един.

Горския със свито сърце разбрал, че това е неговата стара приятелка вълчицата, която той някога е спасил.

Сега тя върнала сърдечният жест и вече можела да продължи по своят път. Горският никога повече не се върнал в тази част на гората, но в съзнанието му винаги ще остане невероятната история за една вълчица, нейните малки и благодарността на едно хищно животно.

Никой не може да каже дали историята е истина или не, но понякога не трябва да забравяме, че всяко едно добро ще ни се върне по един или друг начин. Светът е устроен така, че доброто винаги ще победи, без значение  от колко злоба и негативност сме обкръжени ежедневно. Никога не трябва да губим вяра.

Научете повече

Най-скъпият чай в света е Dahongpao "Big Red Robe",цената за 1kg е 685 000 долара

Da Hong Pao, известен още като Big Red Robe, е китайски сорт чай, считан за най-скъпият в света. През 2002 г. човек плати около 28 000 долара само за 20 грама от този деликатес.

Историята на Да Хонг Пао е много интересна. Отглеждането му започва в планината Уи в провинция Фуджиан по време на династията Мин (1368-1644). Според местната легенда, когато майката на императора се разболяла, той я посъветвал да консумира този чай. Според информация за чай Oolong „След изпиване на чая тя се чувстваше все по-добре и в крайна сметка се възстанови. Императорът бил толкова щастлив, че тази зима изпратил да облече храстите, откъдето идвал чаят, в големи червени рокли, за да предотврати замръзването им до смърт. Червената тъкан произхожда от името: Big Red Robe Tea. "

Най-ранните храсти Да Хонг Пао са били на територията на храма Tianxin Yongle. По времето на Мао монасите бяха изгонени от храма. Въпреки че по-късно се завръщат, земята, на която израства Да Хонг Пао, остава под контрола на правителството. През 2005 г. растенията дадоха последната си реколта. Само няколко грама чаени листа остават в ръцете на колекционери, които ги ценят като злато.

Въпреки че в Китай можете да закупите Da Hong Pao за около $ 100, тези чаени листа не са от оригиналните растения. Вместо това те идват от генетично идентични растения, които са отгледани от резници от оригиналните растения и имат подобен вкус. За да усетите вкуса на оригиналния Da Hong Pao, трябва да сте готови да похарчите цяло състояние.През 1848 г. шотландски ботаник пътува до Китай, за да получи план за това чаено растение. По това време чужденците нямаха право да пътуват много далеч в страната. Ботаникът се представи като китайски чиновник, след което открадна и контрабандира семена и растения от чаени растения в планината Уи. Той също така научи правилния процес на засаждане, бране, обработка на листата и приготвяне на чай. След това семената бяха транспортирани до Индия, където бяха засадени.

ПОЛЗИ ЗА ЗДРАВЕТО

Da Hong Pao е богат на естествен антиоксидант, полифенол, който е източникът на много ползи за здравето на чая. Консумирането на Da Hong Pao увеличава метаболизма, позволявайки на стомаха да обработва храната по-бързо. В резултат на това храносмилателните проблеми са сведени до минимум. Антиоксидантите спомагат за укрепването на имунната система и осигуряват витамини и минерали, необходими за борба с болестите.

Пиенето на Da Hong Pao може да помогне в борбата с грапавостта на кожата, бръчките и тъмните петна. Той предотвратява натрупването на плака в артериалните стени на сърцето, намалявайки риска от коронарна болест на сърцето. Чаят помага и при отслабване. Da Hong Pao съдържа аминокиселина, наречена L-теанин, която успокоява нервите и ума.

За да приготвите Да Хонг Пао, първо поставете 2 чаени лъжички от листата в чайник, след което добавете около 200 мл вода. Водата трябва да има температура 90-95 ° C. Покрийте чайника и оставете ароматите на чая да проникнат във водата. След минута-две изсипете чая в чаша и сервирайте.

Научете повече