Показват се публикациите с етикет Курорти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Курорти. Показване на всички публикации
През 60-те и 70-те години на миналия век България започва развитие на туризма и за кратко време успява да привлече много чуждестранни туристи както от страните от соцлагера, така и от Западна Европа, САЩ, Австралия, Канада.
Във водещите западни медии през тези години се появяват множество публикации, които описват България като интересна туристическа дестинация, в която западният турист си заслужава да отиде. Ето какво пише за курорта „Албена” в. „Маями Нюз” през 1974 г.:

„Островърхи бели пирамиди, издигащи се в полукръг върху пясъка. Това веднага ми напомни за средиземноморската архитектура в шикозните курорти, изпъстрили френското крайбрежие. Но аз се намирах в „Албена”, България – едно име, което трябва да се запомни. Новата европейска Ривиера е построена съвсем скоро – през 1968 г.”, Така започва своя репортаж Барбара Бърнс от всекидневника „Маями Нюз”.
„С целия си бляскав международен имидж, който представя на посетителите, които идват тук за първи път, „Албена” предоставя и някои приятни изненади за туристите, които искат нещо различно от шумните и добре познати курорти”.

Публикацията разказва, че самото име на курорта е символ на красота, вълнение и чар в българската фолклорна традиция. Стъпаловидните фасади на хотелите в „Албена” са описани като „стълбите на Нептун, изкачващи се към синьото небе”, а 39-те хотела и вилите в курорта – като „модерни и комфортни”.
Авторката описва приятните ресторанти и ниските цени в Албена, а българската кухня определя като „леко пикантна, с едва доловимо гръцко и турско влияние, но с изразен собствен стил”. И разказва за скарата, шопската салата и различните млечни специалитети, които според нея обясняват дълголетието на много от българите.
„Маями Нюз“ разказва и за нощните заведения, пълни със забавляващи се българи и туристи, в които може да се намери рок, български фолклор и дори класическа музика. Специално е спомената известната фрегата на плажа, която през деня предлага напитки на плажуващите, а с настъпването на вечерта се превръща в атрактивен нощен бар.

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.


Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук.

Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия поризходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 m надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.
Вижте как е изглеждал Банско през 1974 година:









Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през годините  социализма.В края на летния сезон, започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място.След края на 90-те,курорта е коренно  променен, става една от основните парти дестинации за алкохолен туризъм,основно на тийнейджъри и студенти от цяла Европа.

Вижте как е изглеждал курорта в годините на социализма:




















От 1999 г. насам започва и масовото строителство в комплекса. Собствениците искат бързо да върнат парите, дадени за приватизация. Оказва се, че по това време да се строи без разрешение е законно, понеже до 2003 г. законът у нас позволява незаконно започналите сгради да бъдат узаконявани. В Слънчев бряг този процес върви на пълна пара. Вследствие на съвместните усилия на държава и община бетонът започва бързо да превзема Слънчев бряг. Строителството е безконтролно и хаотично. Паркът на Слънчев бряг, създаван с десетилетия, е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта, изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва. Имиджът на курорт, потънал в зеленина и приютяващ семейства, отива в историята. Слънчев бряг се превръща в море от бетон и евтино място за ниско платежоспособни туристи.


Днес Слънчев бряг е лъскаво място с много чуждестранни туристи, електронна музика, оферти за евтин алкохол и евтини жени. Славата му на дестинация за алкохолен туризъм обхваща цяла Европа а британските родители изпадат в ужас, само когато чуят думите Sunny Beach от устите на децата си.
ВИДЕО:
Някога обаче този курорт имаше съвсем друга слава и един много по-различен, но специфичен чар, който бе смазан от големите мастодонти, символи на прехода....
Кога е било по-добре,оставяме да прецените сами!

Днес, приказният някога ландшафт от хилядолетни дюни с атракции и лонгозни гори е безвъзвратно унищожен, а презастрояването го е превърнало в обикновен крайбрежен град.


До преди четвърт век Слънчев бряг беше чудесно място и за възрастни, и за деца. А днес би трябвало да се сложат указателни табели с надпис: „Забранено за лица под 18 години“!

Девойки, се завръщат освежени на плажа, където ги очаква финият пясък, топлото море и красивите гларуси… Слънчев бряг през 1960г.

Летата отминават едно след  едно,но споменът за тях остава завинаги.Лятото, най-светлият, безгрижният и влюбеният сезон. Летата по морето са  като лека, прозрачна обвивка, която ни прави по-щастливи, по-усмихнати, красиви, леки като перце.








Топлината, с която ни обгражда слънцето и ароматът на  морският бриз ни дават куража да преследваме мечтите си, да се отпуснем, да се влюбим. През лятото животът сякаш тече по-бавно и по-бързо едновременно. Лежерните следобеди минават толкова бавно, сякаш времето е спряло, а безоблачните, романтични вечери отлитат бързо, сякаш отвяни от морски бриз. Мислим само за хубави неща: разходки по парещия пясък, небе, изпълнено със звезди, лек бриз, галещ кожата, бронзов загар, безсънни нощи, изпълнени с емоции.  А спомените от изминалите лета ни сгряват през студените зимни дни....



Българското Черноморско крайбрежие започва от нос Сиврибурун при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. 



Дължината на крайбрежието е 354 км (200.167 километра по дъгата на земния сфероид), от които 200 км (120 мили) представляват плажна ивица, покрита с пясък.Физикогеографски, зоната обхваща крайбрежието, включително и част от шелфа и сушевата ивица, която има ширина от 10 до 40 – 50 км съответно в зоната на Балкана и на Странджа.

Северното крайбрежие е завършекът на Добруджанското плато, което в северната си част е с стръмна брегова ивица. При Дуранкулак и Шабла има обширни пясъчни плажове и няколко крайбрежни езера, при Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра брегът е стръмен, образуван от червенообагрени твърди сарматски варовици и конгломерати, които се спускат 70 метра надолу до морето. Край Балчик и Каварна, варовиковите скали се прорязват от гористи долини. Релефът на крайбрежието около курортите Албена и Златни пясъци е хълмист, с типично изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Лонгозните гори при устието на Батова река бележат началото на Франгенското плато. На юг от Варна са характерните за северната част лонгозни гори, особено гъсти край устието на река Камчия.

Видео

Устието на Резовска река дели българското от турското Черноморие
Стара планина потъва в Черно море при нос Емине, разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие е познато с неговите широки и дълги плажове за разлика от северното, което има по-скалист релеф.

В български териториални води се намират пет Черноморски острова:

Света Анастасия (старо име Болшевик) – площ: 0,222 км2  / 8,5 дка
Св. Иван – площ: 660 декара
Св. Петър – площ: 4 – 5 дка
Св. Кирик и Юлита (старо име: Св. Кирил) – площ: 82,589 дка
Св. Тома (известен още като Змийски остров) – площ: 3 дка  / 10 дка 

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 година.
През 1958 г. се появява и първото заведение в Слънчев бряг - стол “Оазис”.
На 1 юни 1959 г. е открит първият ресторант - “Нептун”.
През 1959 година - първият хотел - „Калина“, който на 8 юни 1959 г. посреща туристи, няколко минути след излизането на строителите от обекта. Туристическият сезон започва без официално откриване. Готовност за тържеството е имало, но то не се е състояло, тъй като трансферът е с чужди автобуси, които не влизат по главния път, а откарват гостите направо пред хотела. Веднага след настаняването си, чуждестранните туристи забързали по бански към морето.


През тази година курортът пуска още 30 работещи хотели и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Сред тях са: хотел „Хризантема“, „Жерави“ и хотел“ Чайка“, в който на първия етаж се е намирал и внушителният апартамент на Тодор Живков.


Малко по-късно, през 70-те отваря и врати така луксозният за времето си хотел „Кубан“, чийто нощен бар е предлагал уникално вариететно шоу. Един от най-големите хотели е бил „Континентал“, който събирал 1500 легла. На Южния плаж в Слънчев бряг се е намирала емблематичната „Фрегата“, която изгаря в пожар.
Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. Негови проектанти са инженерите: Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.


Слънчев бряг е първият български курорт, удостоен с екоприза “Син флаг”, издигнат с ритуал на плажа пред хотел ”Европа” на 4 юли 1995 г.

Днес на територията на територията на комплекса  има разположени повече от 300 хотела, тризвездни, четиризвездни и петзвездни, както и над 100 атракционни заведения, между които и най-големият воден парк на Балканския полуостров – “Аква Парк”. 

Лагерът „Лиляна Димитрова“ е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“



Малко хора знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс Слънчев бряг, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова”, съобщава сайтът zamoreto.com. Някога местните хора са наричали това райско място „Царската градина”.

Лагерът е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на мястото на бившия хотел „Чинар“, бившето Казино и хотел Глобус. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“ през лятото на 1949 година. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков. Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.

Първоначалният вид на лагера е бил палатков. Спалните помещения са били палатки, а столовата е била на открито - под дърветата, изградена от дървени маси и сковани пейки. Кухнята и складът за продукти са били обособени в дървени постройки. Първоначално част от кухнята и миенето на съдовете също са били на открито, като за целта е използвана подпочвена вода. Водата за готвене и пиене е набавяна и пренасяна в цистерна, с помощта на конски впряг от близкия град – Несебър. Токът се е генерирал чрез агрегат.

Следващите години за спални помещения са изградени дървени постройки, както и масивна кухня и столова. Водата е добивана от местността „Кюнчето”, която се намира в близост до прочутия ресторант-атракцион „Ханска шатра“. За нуждите е изграден масивен трансформатор, а токът от помпената станция обслужва отводняването на блатото.

От създаването му до края на 1958 година управител-домакин на лагера е Андрей Аргиров Василев. Целият персонал, обслужващ гостите е от жители на град Несебър. Спасителите също са от Несебър. За превеждане в приличен вид и облагородяване на района са помагали и ученици от града.
През летния сезон за всяка смяна се провеждат учебни, спортно-развлекателни и богати културни прояви.

След 1958 година, със започването на строителството на Слънчев Бряг, лагерът се премества в с.Равда. Където по-късно се изгражда цяло лагерно градче на различни окръзи и предприятия.
flagman

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: