На 10 януари 1944 г. в 13 часа е осъществен удар и по София. За първи път той се извършва по комбиниран нощно-дневен способ, причинява много жертви и разрушения и поставя гражданите на столицата на тежки изпитания

Столичани още разчистват разрушенията и гасят пожарите от попаденията, при дневния удар, когато в 22 часа 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори, нощен удар.

Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснато от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките материални разрушения.

При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710 души. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени.

Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията

Доц. д-р Петър Ненков

От готвените храни хората са могли да избират примерно свинско със зеле за 24 стотинки или пиле фрикасе за 20 стотинки.

Меню отпреди доста години разкрива колко е струвала храната в заведенията за бързо хранене,така наричаните закусвални по времето на социализма у нас.  Супите рядко са надвишавали 10 стотинки, освен любимото и до днес на всички шкембе, което е струвало цели 17 стотинки.

От готвените храни хората са могли да избират примерно свинско със зеле за 24 стотинки или пиле фрикасе за 20 стотинки.  А десертите са били повече от евтини - крем-карамел за 8 стотинки или макарони за 10.  Разбира се, ако се сравняват цените, не трябва да забравяме и, че тогава средната заплата е била около 170 лева, но дори и при такава заплата е било наистина евтино да се нахраниш на обед.

1.Да излееш шишето с нектар в сместа за курабии и после да се чудят защо са със странен аромат...а ти да се подилваш доволно.

2.Да изсипеш суров боб в почти готовата манджа на котлона и после да хрупа на гостите, а майка ти да потъне в земята от срам.

3.Да сложиш щипка на палтото на сестра си и тя да отиде на среща с приятел.

4.Да залешипиш бележка на палтото на сестра си с надпис "Опасна съм ,хапя" и тя да отиде на училище така.

5.Да си напишеш сам бележка в дневника и да твърдиш,че нищо не нзаеш когато те разберат.

6.Да намериш скритат пенсия на баба си и да си щипнеш едно левче от нея.

7.Да излъжеш,че ще спиш в приятелка а ти да отидеш на купон

8.Да купиш един шаран от магазина и гордо да обикаляш с него и въдица в ръка,твърдейки ,че се връщаш от риболов.

9.Да вържеш тенекия за опашката на съседското куче.

10.Да излееш ракията на баща си и в бутилката да сипеш чешмяна вода.

Може да допълвате с вашите спомени

Някои личности, които, въпреки че не са се учили добре, успяват да оставят ярка следа в историята и еволюцията на човечеството, благодарение на нестандартното си мислене и упоритост. Те са абсолютното доказателство, че слабите бележки в училище не са задължителен белег за липсата на потенциал в детето.

Един от най-често цитираните в категория „слаб ученик” е гениалният учен Алберт Айнщайн. Той често бил преценяван от околните като глупаво и дори бавноразвиващо се дете. В действителност невъзприемчивостта на малкия Алберт била резултат от синдрома на Аспергер, от който страдал. В онези години обаче заболяването не било познато и още никой не знаел нищо за диагнозата.

Въпросното състояние пръв описва през 1944 г. австрийският педиатър д-р Ханс Аспергер. Самият термин по името на доктора пък бил въведен едва през 1981 г. от Лорна Уинг. Днес медицината поставя синдрома на Аспергер в аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване.

Исак Нютон пък бил определян от учителите си за най-мързеливия ученик. В историята обаче Нютон остава с биографията си на мислител, физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.

Наполеон Бонапарт също бил слаб ученик, особено по хуманитарните науки. Първият френски император, определян като велик военачалник, не се научава да пише без грешки до края на живота си. В негова защита все пак историците отбелязват, че още като малък Наполеон показвал отлични математически способности.
Собственик на над 1000 патента и създател на електрическата крушка Томас Едисон дори бил изхвърлен от училище заради ниските си оценки.

Едва 11-годишен сбогом на училищния чин казал и Лудвиг Ван Бетовен. Събирането и изваждането за него не били трудна задача, а затрудненията с умножението и делението той не успял да надмогне през целия си живот.

Руският писател и драматург Антон Чехов също често е получавал слаби оценки в училище. Той дори повтарял една година в Мъжката класическа гимназия през 1868 г., тъй като се провалил на изпита по старогръцки.

И друг руски автор - Александър Пушкин, не се славел с добри резултати в училищните си години. Днес обаче той има своето място в историята на световната литературна класика, определян като един от най-великите поети, драматурзи, критици, публицисти и белетристи.

Слаб и посредствен ученик бил и Уинстън Чърчил. Въпреки това той успява да разгърне потенциала си до поста министър-председател на Великобритания два пъти. През 1953 г. е награден с Нобелова награда за литература за историко-биографично произведение, а през 2002 г. Би Би Си го нарежда сред най-влиятелните британци в историята.

Непоправим двойкаджия бил и президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди. В ученическите си години той често бил наричан „неудачник“. На този етикет обаче Кенеди отговорил като сформирал с приятелите си – също двойкаджии, банда, която нарекли „Неудачниците“.

Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис също не бил усърден ученик. По различни причини той бил многократно изключван – поради лош успех или заради дръзко поведение към учителите. Редовно пропускал уроците и се впуска в живота като пристанищен диспечер. Умира като един от най-богатите собственици на кораби в света.

В ученическите години никой не таял големи надежди и за бъдещо на Харисън Форд. Цялото му внимание било погълнато от киното и мечтата му да бъде актьор. Затова пък днес той има звезда на холивудската Алея на славата, десетки запомнящи се роли и няколко номинации за Оскар.

И Бил Гейтс не бил най-усърдният ученик. Дори заканите на родителите му, че ще „награждават” лошите му оценки с бой, не мотивирали бъдещия гений да отваря редовно учебниците.

Място сред „недобрите ученици“ има и настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп. Дръзкото поведение, с което е популярен и днес, той проявявал още като ученик. Уморени от поведението му родителите му го изпращат в училище-интернат на Военната академия, където бунтът на Тръмп се пречупва. Като ученик в интерната той е запомнен и с усърдно поведение, и с успехи в спорта.

И един от най-екстравагантните бизнесмени в наши дни - сър Ричард Брансън, не бил старателен ученик. Не бил харесван и от учителите си.

За финал – внимание към ученик, едно ниво пред двойкаджиите. С „отличните” тройки, които получавал Сергей Корольов - наричан сега Баща на съветската космонавтика, успява да завърши образованието си. Очакванията към посредствения ученик не били високи, тъй като цялото му внимание поглъщал единственият му интерес – авиационната технология. Ученият обаче е поредното доказателство, че оценката не винаги, дори твърде често, означава знание.

И сега Корольов продължава да е сочен за един от най-талантливите съветски учени. Под негово ръководство са създадени първите съветски балистични и геофизични ракети, пуснати са първите спътници, космическите кораби „Восток” и „Възход”. Именно под негово ръководство се сбъдва и мечтата за изпращане на човек в Космоса – полетът на Юрий Гагарин през 1961 г.

Източник:purvite7.bg

Когато паднеше снега ноември, чак март месец виждахме земята.И бяхме здрави. Нямаше дървени ваканции.

Нека младите знаят каква зима имаше едно време и какви незабравими емоции и приключения имахме през зимните ваканции прекарани на село,там при баба и дядо,с топли мекички за закуска,ухаещ топъл липов чай или прясно издоено от нашата крава мляко, което след варенето ставаше със един жълтеникав каймак.

Роден съм през 70-те в голям областен град и разказвам по мои спомени.Някога с нетърпение чакахме да дойде 5 януари и да започне зимната ваканция.Тя беше цели 10 дни.Майка ми опаковаше багажа и ме изпращаше на жп гарата където трябваше да хвана влак до Чирпан а от там автобус за село Златна Ливада.Пристигах към обяд в малкото градче и от автогарата на която някога кипеше живот ,се качвах на автобуса /тогава пътуваха автобуси "Чавдар" /по направление Чирпан-Димитровград/ с отбиване в моето село Златна ливада.Сядах задължително на задната седалка до прозореца,незнам защо ,но там най-много ми харесваше.

И така автобуса тръгва,минава през село Зетево и следващото село е моето.Чакам с нетърпение да видя Баба и Дядо.Автобуса пристига те ме чакат с нетърпение на спирката.Това са едни от най-незабравимите ми моменти.След задължителните прегръдки и питане как е в училище и какви оценки имам ,тръгваме към вкъщи където ме чака вкусен обяд.И така ,целия ми ден минава покрай печаката с дърва и следките приказки на моите дядо и баба.

На следващия ден с пробуждането си виждам,че е нявалял много сняг.Дядо ми стягаше шейната на двора ,но аз си имах мой си метод за пързаляне.Взехам един найлонов чувал,вътре слагах слама да е меко и с него тръгвах към хълма който наричахме "Биличкия хърман" на който вече имаше поне 10 други деца,кой с шейна кой с найлон и започваше едно пързаляне,търкаляне в снега ,надпревари и каквото се сетите чак до здрач.Вечер се прибирах целя мокър в къщи край горящата печка и вкусните гозби на баба...и така до следващия ден.


Една случка от средата на 60-те години на миналия век се е запаметила  в съзнанието ми. Не помня вече дали сме били във втори или в трети клас, но предстоеше приемането ни в организацията „Чавдарче“ и тържествено връчване на сините ни връзки. В интерес  на истината това беше някаква вълнуваща тръпка за нас, защото цялото училище ходеше със сини или червени връзки, а ние все още нямахме никакви.

Всички мечтаехме за това. Не знам как се случи, но аз бях натоварен да рецитирам стихотворение на тържеството. Възможно е и майка ми де е била инициатор, защото държеше много да се изявявам, аз бях свит и притеснителен. Това сякаш хвърли сянка върху усещането ми за празник. А и стихотворението беше дълго и трудно за учене. Помня, че всички вкъщи бяха на бойна нога и в продължение на седмица единственото, което правихме, беше да учим стихотворението.

В крайна сметка го запаметих и дойде дългоочакваният ден. Помня, че беше неучебен, заведоха ни в тогавашния музей на революционното движение и там сред пушки и автомати тържеството започна. Естествено, в пълно родителско присъствие. Тогава родителите ни много ходеха на тържествата ни, а ние в интерес на истината непрекъснато тържествувахме за нещо. Всички деца бяха весели, гледаха връзките, които дружинната ръководителка тържествено внесе на двете си протегнати напред  ръце. Пяха се песни, танцовата група игра хоро. Единствено аз трябваше да се изправя сам пред всички и да рецитирам. Цялото  тържество за мен премина като в полусън, бях просто зашеметен от страх. И естествено, се провалих. Започнах, изкарах донякъде и дотам. Не помогнаха нито подсказванията на класната, нито упрекът в очите на майка ми. Така с провал започна участието ми в детската организация, чувство, което и до днешен ден си спомням с усещане за неуспех./Ретро.бг/

*Използвана е илюстративна снимка от интернет
Михаил Николов, София


Чacoвe прeди нacтъпвaнeтo нa Нoвaтa 2020-а гoдинa почина Мaрия Хaджиивaнoвa, която беше последната жива жена, която е участвала в партизанското движение у нас, съобщава “Мoнитoр“.
Бaбa Мушa, както я наричаха близки и приятели, cи oтидe oт тoзи cвят нa 100 гoдини в дoмa cи. Изпрaтихa я дъщeря ѝ Рoзa, внуци и прaвнуци.  Мaрия Хaджиивaнoвa нe ce прeдaдe лecнo – чeтири пъти изпaдaшe в кoмa в пocлeднитe някoлкo ceдмици, нo лeкaритe я връщaхa в cъзнaниe. Зa пeтия път вeчe нямaшe cили.
Мaрия Хaджиивaнoвa e рoдeнa нa 2 ceптeмври 1919 гoдинa в Якoрудa. Тя e cecтрa нa пoлитзaтвoрник, a пo-къcнo пaртизaнкa в Якoрудcкия oтряд.

Приживе Мaрия Хaджиивaнoвa разказа (представяме без редакторска намеса):
Aз cъм oт ceлcкo ceмeйcтвo. Зaнимaвaхмe ce cъc зeмeдeлиe. A ниe, мoмичeтaтa, кaтo пoрacнaхмe cтaнaхмe жeтвaрки нa пo-зaмoжнитe. Хoдихмe дa кoпaeм, дa жънeм, дa cи изкaрaмe някoй лeв дa cи купим дрeшки. Зaвърших прoгимнaзия и oткрихa тeхникум зa мoмичeтaтa – „шeв“ и „гoтвaрcтвo“, a зa мoмчeтaтa – „зeмeдeлиe“. Нo гo зaкрихa cлeд тoвa.
Нaучих ce дa шия. Имaм пo-гoлям брaт, кoйтo имaшe гoлямa шивaчницa. В нeя идвaхa хoрa oт цялaтa Рaзлoжкa oкoлия. Тoй мe въвлeчe в тoвa нeщo. Мнoгo мe oбичaшe. Aз cъм единcтвeнaтa пaртизaнкa от Якoрудa. Cлeд тoвa излeзe жeнaтa нa eдин журнaлиcт – Гeoрги Бoкoв, бaщaтa нa Иринa Бoкoвa. Излeзнa към крaя – прeз aвгуcт.
Брaт ми cлeд двe гoдини и пoлoвинa излeзнa oт зaтвoрa и oтвoри шивaчницa в цeнтърa нa Якoрудa. Мъжa ми Гeoрги Хaджиивaнoв издържa 5 гoдини и пoлoвинa в зaтвoрa.
C нeгo бяхмe мнoгo близки и oщe oт зaтвoрa ми изпрaти ceмeeн пoдaрък. Ниe cмe 106 души пaртизaни oт Якoрудa. Нaд 500 ятaкa имa. Aз нe ги пoзнaвaм ятaцитe, нe cъм рaбoтилa c никoгo oт тях. Виждaм ги cлeд 9 ceптeмври. У нac идвaхa ръкoвoдитeлитe нa 4-тa oпeрaтивнa зoнa. Кaтo зaгинa Пaрaпунoв – oт зacaдa нa Бaлaрбaши (нaд Блaгoeвгрaд), ocтaнa Никoлa Рaчeв нa нeгoвo мяcтo.


Няма как да не си спомняте с носталгия за моторчето легенда,родното  "Балканче" 

Всъщност тогава то си беше направо синоним за мотоциклет, може би защото присъстваше в много български къщи и беше мечтата на почти всяко подрастващот момче през 70-те и 80-те.Всеки собственик на легендарното моторче си има история с него, която помни до днес.

Дали такава, свързана с със спукана гума посред пътя или да правиш центровка някъде сред нищото,дали да чистиш зацапана свещ за да може да даде искра при запалването, или просто смешна, като това да  паднеш и цялото съдържание на инструментите под седалката да се изсипе на земята точно пред погледа на  възхитените ти приятели.

Ако и вие имате незабравими спомени с това моторче легенда,моля споделете ги

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив