Някога на международните пионерски лагери по нашето Черноморие идваха деца от цял свят

През 1981 бях в пионерския лагер "Клим Ворошилов" в Темплин, ГДР. (По това време в града е живеела Ангела Меркел, ама не съм я виждал, нищо че е била активистка на Комсомола . В лагера освен българската група от Разград (повечето бяха деца от селата) имаше и руснаци, и голяма група от ФРГ - към 100 деца от младежката организация на ГСДП на Вили Бранд, по това време канцлер на федералната република. В същото време в разградския пионерски лагер в с.Кранево летуваха деца от побратимения ни град от ГДР Нойбранденбург.

Емил Чанков

Съществуваха ли разменни гостувания и ходеха ли български деца на почивка примерно, в Унгария - на Балатон, или в Съветския съюз на Артек?

Научете повече

Емил Димитров и Стефан Данаилов (1978) - Дует певец и футболист

Освен голям актьор и дългогодишен политик, в дългата си професионална кариера Стефан Данаилов има и няколко музикални опита. Чуйте една малко известна негова песен, изпълнена в дует с великия Емил Димитров.

Научете повече

Българските кино и театър се качиха на небето! ПОКЛОН!!!

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота и. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

Стоянка Мутафова умира на 6 декември 2019 г. след влошено здравословно състояние.


Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.
Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971), театър „София“ (1972-1990) и Театър 199.


Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.
В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем... с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.
Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.


Стеафан Данаилов

От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).

Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).[10] Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.

През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.
На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома. Той се събужда от комата на 17 октомври.

Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г.

Георги калоянчев

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.

Научете повече

Голямата актриса Стоянка Мутафова почина рано тази сутрин

Тъжната вест съобщи нейният личен мениджър Евгени Боянов в профила си.

"Тази сутрин в 6.15 часа загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!"

Голямата българска актриса имаше напоследък здравословни проблеми и се намираше в реанимацията на Военномедицинска академия.


До последно, на 97 години тя играеше на сцената на Сатиричния театър, като я е сред основателите му.

Стоянка Мутафова бе оперирана през октомври от възпалена жлъчка, но получи усложениня и лекарите дълго се бориха за живота й,съобщава днес.бг

Актрисата постъпи в реанимацията на ВМА, където до последно бе и Стефан Данаилов, когото загубихме на 27 ноември.

На 2 февруари Стоянка Мутафова щеше да навърши 98 години. Родена в София, в семейство на драматург от Народния театър, нейният път е предначертан  да бъде на сцената. И въпреки, че първо завършва филология в Софийския университет, следващото й обучение вече е в Държавната театрална школа към Народния театър "Иван Вазов", след което и следва в театралния отдел в Прага.

Стоянка Мутафова участва в повече от 90 театрални постановки. Многобройни са и изявите и в телевизионни продукции и киното. Основен  неин партньор на сцената е Георги Калоянчев, но играе още с Георги Парцалев и Апостол Карамитев.

Остава в историята на българското кино с ролите си в "Точка първа", Любимец 13", "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Топло"... В детските спомени няма да забравим и с ролята й на баба Цоцолана в "Патиланско царство".

Мутафова има три брака - с чешкия режисьор Роберт Роснер, с журналиста Леонид Грубешлиев, от когото е и дъщеря й Мария (Муки) и с артиста Нейчо Попов. За него именно тя споделя, че е любовта на живота й.


Биография:

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.


Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Научете повече

Кметска съпруга прави музейни сбирки за Тодор Живков и д-р Мара Малеева в Дъскот

25-ГОДИШНАТА ДИАНА КЪНЧЕВА ОТ ДЪСКОТ ПОДГОТВЯ ЧАСТНИ МУЗЕЙНИ СБИРКИ за Тодор Живков и д-р Мара Малеева, които някога са живели в селото. Учителката по история е съпруга на кмета на Дъскот Петър Кънчев и е запалена по музейното дело. Сега учи магистратура и после подготвя докторантура по музеология в Софийския университет, където е завършила история. Има няколко стажа в БАН и публикации. В момента работи като възпитател в училището в Бяла черква, където също има много изяви.

ИДЕЯТА ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЪБИРА МАТЕРИАЛИ И ДА НАПРАВИ експозиции за Тодор Живков и лекарката Мара Малеева хрумнала на Диана още докато дядо й Васил Митев бил жив. Той е бивш кмет на Дъскот и съжалявал, че в селото не е останало нищо от историята, свързана пребиваването на семейство Живкови. Един ден дядо Васил извадил стари черно-бели снимки, на които бил редом до бившия първи на негов рожден ден в София. Тогава внучката се запалила по идеята да направи музейна експозиция от онова време.

След това младата ентусиастка потърсила първо собствениците на къщата, в която през 1938 – 1939 г. са живеели Живков и младата лекарка. Тя е реституиран отдавна, а стопаните основно живеят в София. Диана Кънчева предложила да купи имота, но те дали непосилна оферта. „Ако бях успяла да купя тази къща в центъра, музейните сбирки щяха да са там, а в двора да заработи ресторант „Комунизъм“, разказва учителката.

„За цялото начинание много ми помага кметът на Павликени. Вече е одобрено експозицията да бъде в две стаи с вътрешни врати в здравната служба в селото. Третият кабинет си е за действащото джипи. Общината ще направи



ремонт за своя сметка в двете стаи напролет. За да намеря снимки и предмети, се свързах с Евгения Живкова, която за мое учудване прие идеята ми присърце и ми изпрати всичко, което има в семейния архив. За съжаление, снимка на д-р Малеева в бяла престилка не успях да открия засега“, разказва ентусиазираната млада историчка.

ЗА ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ ОТ МИНАЛИЯ ВЕК ПОМАГА Д-Р ИВАН МАНЧЕВ

ЕДНАТА МУЗЕЙНА СБИРКА ЩЕ БЪДЕ ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ, посветен на Мара Малеева, и с предмети и автентично оборудване от времето преди 1944 г. Диана вече се е свързала с хирурга д-р Иван Манчев, който сега работи в болницата в Павликени. Той с охота помага на младата кметска съпруга и вече е намерил и дарил предмети от миналото, с които кабинетът ще бъде оборудван като музейна сбирка. За него е намерена кушетка от онези години и оригиналният шкаф с инструменти, които са били част от старата музейна експозиция в селото, която е била в къщата до 1989 г., преди да бъде реституирана след това. Освен това вече са факт и колбичките,

Тодор Живков в училището по случай неговата 100-годишнина

спринцовките и други медицински пособия, които са дарени от д-р Манчев. Други пособия ще бъдат дарени от болницата в Павликени, където Диана е успяла да види снимки как точно е изглеждал един лекарски кабинет в средата на миналото столетие, а съдействие за всичко това оказва и директорката на болницата д-р Кръстева.

СНИМКИ И БРАЧНОТО СВИДЕТЕЛСТВО В ДРУГАТА СТАЯ

В ДРУГАТА СТАЯ ЩЕ БЪДАТ ИЗЛОЖЕНИ СНИМКИ ОТ ПОСЕЩЕНИЯТА НА ТОДОР ЖИВКОВ В ДЪСКОТ, снимковият материал, предоставен от Жени Живкова и вероятно оригиналното брачно свидетелство на Тодор Живков и Мара Малеева. Тя идва в Дъскот през есента на 1938 г., а той през 1939 г. Живков участва в самодейния театрален състав на селото, а на 6 и 7 май 1939 г. е делегат на дъскотското читалище на XIX конгрес на Върховния читалищен съюз. На 8 февруари 1939 двамата се венчават в църквата „Рождество Богородично“ в Павликени. Кум е Ангел Симеонов – лекар в Павликени, и 14- годишната Бонка като кума. След венчавката четиримата отиват на ресторант, а вечерта младоженците се прибират с каруца в Дъскот. Сега брачното свидетелство се намира в църквата и е част от целия брачен регистър. Диана Кънчева вече е в преговори с отец Георги той да бъде изложен в музейната сбирка в Дъскот.

„За тази музейна сбирка също много ми помага археологът Мирко Робов, който е от Дъскот. Той ми предостави негативи на снимки от посещения на Тодор Живков в селото и лично посвещение за него от държавния глава от 5 май 1998 г. Искам да сложа и снимки от посещения и в други села на общината и вече съм открила няколко. Уникален експонат е дървената показалка, която Живков е ползвал, когато е бил ръководител на театралния състав. Намерила съм и още снимки от театралните изпълнения от онова време. Евгения Живкова прие много присърце моята идея. Аз ходих в София да я търся и си оставих там телефона. Не след дълго тя ми се обади лично на мобилния, приветства това, която правя, и после ми прати на имейл семейни снимки на своите баба и дядо“, разказва Диана с нескрито вълнение от своето начинание.

СРЕД СНИМКИТЕ ЩЕ ИМА И ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЪСКОТ – откриването от Тодор Живков на радиозавода в селото, където са работили стотици жители на цялата община. Има снимка и се пази указът на Държавния съвет на Народна република България от 15 май 1979 г., когато Тато е идвал по случай 100 г. от създаването на училището в селото. С този указ основно училище „ Кирил и Методий” е наградено с орден „Червено знаме на труда“ за своята вековна учебно-възпитателна работа. Снимката и указът са дарени от директорката Милка Михайлова. Оригиналите на пазените от нея снимки са си останали при нея, а обработката на тези, които ще бъдат изложени, са платени от общината.

ЗА ДА БЪДАТ РЕГИСТРИРАНИ МУЗЕЙНИТЕ СБИРКИ, трябва да минат през неправителствена организация. Заради това Диана Кънчева е станала председател на сдружение „Младежки инициативи за Павликени“, където има още десетина души в ръководството. Все още не е ясна и датата, на която експозицията ще бъде показана и отворена, но това трябва да стане до края на тази година. Макар все още да не е приключила с това си начинание, младата историчка вече замисля и етнографска сбирка в родното си село. Защото оттук е минало Самарското знаме, а тя вече е намерила и такава снимка.

Нели СУКОВА/borbabg.com/

Научете повече

Организмът предупреждава за смъртта 14 години преди тя да настъпи

Cпoрeд учeнитe oт бритaнcкия мeдицинcки унивeрcитeт в Eкcтър, тялoтo ни изпрaщa знaци oщe 14 гoдини прeди фaтaлния крaй. Кoгaтo aртeриaлнoтo нaлягaнe при възрacтнитe хoрa зaпoчвa дa ce пoнижaвa, тo тoвa пoкaзвa, чe cмърттa нaближaвa, cъoбщaвaт oт JАMА – уeб пoртaлът нa Aмeрикaнcкaтa мeдицинcкa acoциaция, пише “Факти.бг”.

Прoвeдeнo билo прoучвaнe cрeд близo 45 000 бритaнци, пoчинaли нa 60 и пoвeчe гoдини. Тo включвaлo хoрa, cтрaдaщи oт cърдeчни бoлecти и дeмeнция.

Учeнитe oткрили, чe c нaближaвaнe нa дeня, в кoйтo пaциeнтитe щe cи oтидaт oт тoзи cвят, кръвнoтo им нaлягaнe пaдaлo пocтeпeннo, кaтo двe гoдини прeди cмърттa тo ce пoкaчвaлo oтнoвo. Тoвa зaпoчвaлo oщe 14 гoдини прeди cмърттa.

Дoктoритe oтдaвнa знaят, чe кръвнoтo нaлягaнe ce пoкaчвa пo врeмe нa жизнeния цикъл, зaпoчвaйки oт дeтcтвoтo и cтигaйки дo cрeднaтa възрacт, нo при възрacтнитe хoрa нямa тoчнo oпрeдeлeни дaнни кaк щe ce прoмeни тo. Ceгa им прeдcтoи дa рaзбeрaт нa кaквo ce дължи фeнoмeнът c пoкaчвaнeтo нa кръвнoтo нaлягaнe тoчнo 2 гoдини прeди cмърттa.

Научете повече