Днешните младежи не са застрашени от онзи глупав абсурд, наречен казарма, но периодично рaзни чичковци и дядовци, предимно с лява политическа ориентация и размити неясни спомени, надигат глас за връщането й, което ме провокира да драсна и аз няколко реда по темата. Мога да разказвам до безкрай чудновати и странни истории, но ще опитам да избера най-важното.
Липсата на задължителна казарма е признак за демокрация. Най-добрият пример е САЩ. Само професионалисти, чието семейство е осигурено до живот, т.е. дори да бъдеш убит, най-близките ти няма да останат на улицата и да се чудят с какво да купят хляб. По този начин съвсем естествено стимулират съвестното изпълнение на задълженията. Не както е при комунистическите държави – налагат принудително, след което започва голямото надлъгване и нямаш никакъв стимул да бъдеш образцов войник, защото в крайна сметка не получаваш друго освен потупване по рамото. А в замяна си заложил живота си!
Благодарение на старата ни военна слава преди 1944г, след идването на комунистите армията се пълни с комплексирани мъжленца, за които пагонът е единственият начин да добият самочувствие. Традицията продължава чак до 1989г. Това е обяснението защо сред офицерите е пълно със страхливи мишоци, незабележими в цивилния свят, но ставащи истински зверове щом прекрачат портала на поделението .
Малко хора си дават сметка за описаното в предния абзац, тъй като всеки има по някой приятел с пагон и отказва да признае недостатъците му. Опитах да го обясня на моя колежка, а тя се обиди. По късно разбрах защо: била омъжена за военен и живеела в блок на военни. Много ясно, че няма да признае фактите. Всъщност невъзможно е да ги види, понеже офицерите са по-тихи от водата в цивилния свят, а показват животинското у себе си само там, където им е дадена власт – в поделението.
Знаете приказката “Отиваш в казарма за да станеш мъж”. Как по-точно – чрез мачкане на човешкото достойнство? Това е пълна глупост. Можеш да станеш мъж в реална обстановка, т.е. на война. Hо не и в мирно време, където губиш цяла година или повече в безцелно обикаляне по лавки и караули, пазейки празни складове или такива с бракувана техника, към която и циганин-вехтошар не проявява интерес. Нали помните как теглиха самолет по шосе за автомобили, тъй като не можеше да полети? Цялата ни техника е такава.
При това положение съвсем естествено идва скуката, а тя е предпоставка за безбройните гаври с новобранци. Видях как иначе свестни момчета се изкушиха да тормозят новопристигналите. Писал съм вече за скрития звяр. В моята рота единствено аз не се изкуших, защото съм такъв и в реалния живот – мразя мачкането на други хора. Cещате ли се колко пъти и на колко места се е случвало за половин век комунизъм?
В затвореното пространство няма къде да избягаш. Аз от самото начало започнах да правя наопаки, за което понесох последствията – месеци наред без отпуска и постоянен наряд. Още в учебния център лежах в ареста, което е уникално за новобранец – по принцип се случва чак в бойното поделение. Причината: на втория караул ме хванаха да спя на поста. Така и не се примирх с безсмисленото бичене на стойки.
По-късно в бойното поделение старите войници по традиция пробвахa да ми тежкареят, но само с мен не излязоха на глава, поради което за всеки гаф ме изкарваха виновен и ротният, естествено, им вярваше. Или поне се правеше, че им вярва. Последствията: нови месеци без отпуска и постоянен наряд. Моят отговор: например ОВС по време на наряд – напуснах поделението, докато бях дежурен по рота. Hе за друго, а за да колим прасе в едно близко село. За отклонение от военна служба в по-строги времена се е полагал дисцип – военният затвор, който по нищо не се различава от истинския. Ето го поредният абсурд: пращайки те там, за нищо и никакво провинение могат да те превърнат в истински престъпник. А една малка презоградска отпуска не е като да ограбиш или убиеш човек, нали? Само че получаваш същото наказание. На мен ми се размина, защото служих, когато казармата беше на доизживяване и не спазваха строго правилника.
Интелигентният човек няма как да приеме казармата, защото всеки божи ден си припомня, че губи ценно време, което би могъл да оползотвори по много по-добър начин. Аз съм живял сред умни образовани хора, пътувал съм, наслаждавал съм се на света – още преди казармата. В един момент искат да ме заковат на мръсно място, с мръсни дрехи и, о, Боже, баня само веднъж в седмицата/!!!/. Последното направо ме шокира. Аз, който съм свикнал от малък, че банята е задължителна всеки ден, да не мога да го направя! Помня колко пъти, въпреки забраната, съм ставал посред нощ и съм се къпал със студена вода, защото нямаше топла. А в бойното поделение изобщо не пускаха вода – само по един час сутрин и вечер.
Няма елементарни условия, а искат да прекарaш в поделението година или повече. Що за абсурд?!
Въпреки това трябва да ви кажа, че има хора, за които казармата в този й вид беше като хотел. Сериозно говоря! Видях го с очите си. Ако едно момче е живяло на полето сред овце, то скача от радост като му дадат шинел и кубинки. Пък и храна в стола, и легло ... Един такъв овчар от Мездра разправяше “На втори пост всяко храстче ми вика тати”, т.е. лъскал чекии, докато е наряд. Сещате се, на този лайна да му сервираш, пак ще е доволен, защото не плаща.
Същият тип хора искат връщане на задължителната казарма. Bъпросът е ти дали би искал да контактуваш с такива в твоята рота? Едва ли ще ти хареса, но трябва да се примириш, понеже както казах, интелигетните хора не одобряват казармата.
Задължителната служба даваше възможности за измами, връзкарство и какво ли още не.
Тъй като постоянно бях наказан, единствените начини да изляза легална отпуска преди полагаемата бяха връзки или плащанe. Или двете накуп. С двустранна бронхопневмония и официално направление от лечебницата ротният три пъти/!!!/ отказа да ме пусне до ВМА – трябвали му хора. Tова е сериозно нарушение от негова страна, но кой ти гледа - нали е капитан с три висши образования /когото аз научих къде се пъха картата на Булфон – язък за трите висши :-DD/.
Точно тогава чух, че мой съученик по същия начин е имал здравословни проблеми. Hе са го пуснали до болницата, поради което е стигнал до хемодиализа – по вина на военните/!!!/. Това ми подпали фитилите и вдигнах такава врява, че още на следващата сутрин бях във ВМА. Там ме гледаха в ръцете - дали подавам пари. Hе искаха да ме приемат, въпреки че петната на дробовете ми бяха толкова големи, чак аз ги виждах на рентгеновата снимка без да съм медицинско лице. Трябваше вечерта да съм в поделението, но нарочно не отидох. Hа следващия ден зет ми откри негова приятелка, която познавала шефа на една от клиниките. Най-после ме приеха за седмица, а после 20 дни с контролен преглед. Hа контролния платих 100 марки за още 20 с контролен. Лекарят сам си каза, че може още два пъти по толкова да ми даде срещу съответното заплащане, но аз нямах нужда, защото дойде време за полагаемата отпуска.
Струва ви се много? Защото не знаете за други случаи. Най-големият връзкар си плати и го уволниха още в учебния център. Друг само пристигна в бойното поделение, откъдето роднините го взеха и повече не се върна. Трети изкара службата като на работа – куриер във ВМА от 8 до 17 часа, а през останалото време вкъщи.
При нас беше и синът на някакъв бизнесмен - може би мутра, но не съм сигурен, защото упорито криеше с тайнствена усмивка. Баща му идваше по време на вечерна проверка, говореше нещо на оперативния и взимаше войника от строя. Така беше и с отпуските – веднъж, два, три пъти и ..... шах, синът сам отказа да излиза. Tака и не разбрахме подробности. Hе знам какво са му правили в ротата старите войници, но синът изведнъж спря отпуските и по желание се пишеше наряд. Всеки сам да го тълкува според фантазията си :-
Знаете, че с достатъчно пари и връзки всеки можеше да се освободи от казарма. Hа негово място поставяха хора, които имат здравословна причина да не влизат. Така при нас се озова човек с цироза – забранено, ама факт. Имаше хипертоник, който на едно ФП /Физическа подготовка/ падна в тревата и не можеше въздух да поеме. После разказа “Мислех, че умирам”. Aбсолютният връх – в моята рота имаше олигофрен/!!!/. Изпускаше звуци подобни на тези от Чюбака и малко приличаше на него в муцуната. Знаете ли какво е да дадат на такъв автомат с 60 патрона и ти да го сменяш в 2 часа през нощта, знаейки че до преди минути е спал и в момента се чуди къде е? Слава Богу, нито веднъж не е стрелял!
Мога да разказвам още много, но ще остане за друг път. Смятам, разбрахте че от казармата полза няма, но пък вредата е огромна.Вижте още:
Тайното строго секретно военно поделение за супер мъже в България създадено през 1970 г. (ВИДЕО)
7:51
