А и защо трябваше да трошим пари за път до морето, хотели за нощувки, шезлонги и чадъри, като си имаме край Габрово Жълтешката река и река Мечковица в района на село Гачевци. Водата в тези рекички през лятото е бистра като сълза и достатъчно топла, за да се къпем в нейните вирове. По бреговете им се намира и пясък за плаж.

Аз със съпругата ми и двете ни момченца ходехме в почивните дни през лятото да се печем и къпем в рекичката Мечковица. Установявахме се на брега и до една стара воденица, от която беше останал само дървеният ѝ улей, по който още течеше много вода. След като се напечахме на слънцето, заставахме под улея и се разхлаждахме. В близост до мястото, където, тъй да се рече, плажувахме, се намираше стара каменна чешма с голямо корито. Водата беше много студена. В един неделен ден през лятото, когато си почивахме на брега на реката, дойде един мъж и затвори отвора на коритото на чешмата. След като то се напълни със студена вода, сложи в него еднолитрова бутилка с габровска жълта сливовица да се изстудява. След това отиде край реката да се пече на пясъка. После на чешмата дойде друг мъж, вероятно негов приятел. Взе шишето с ракията от коритото и постави на негово място друго шише, пълно с жълта лимонада.

Стана ми интересно и реших да изчакам да видя развръзката на тази „приятелска” шега,пише ретро.бг

Надвечер мъжът, който остави бутилката с ракията да се изстудява, дойде с няколко свои приятели и седнаха на сянка край чешмата. Той извади шишето от коритото на чешмата и го подаде на най-възрастния от тях пръв да запие и да каже мнението си за неговата домашна сливовица. Човекът отвори бутилката и пийна малко. Поклати глава, усмихна се и му върна бутилката. Той също пийна малко от нея, намръщи се, грозно изпсува и хвърли шишето надалеч.
Е, всичко това си беше само една весела габровска шега, ама не съвсем. Изпиха му на човечеца студената сливова ракия други негови авери, а него направиха за смях.

Ангел Ангелов, Габрово

Купищата лъскави лакомства, с които сега изобилства всеки магазин, едно време можеха да се намерят само в „Кореком“. При социализма се задоволявахме с малък асортимент десерти, за чийто вкус обаче сега си спомняме с носталгия,припомня ретро.бг

Сладолед „Ескимо“

Соцсладоледът докарваше до екстаз стотици хиляди малки и големи другари, другарки и другарчета, които го консумираха с килограми. Леденото удоволствие струваше няколко жълти стотинки. То бе във  фунийка или така обичаният „Ескимо“ на клечка.

Бонбони „Лакта“

Вкусът на карамеления бонбон „Лакта“ не се забравя никога, а кефът, с който изстъргваш залепналата кафява субстанция от зъбите си, е несравним. В наше време се появиха множество вариации на този бонбон, но все несравними с вкуса от времето на соца.

Шоколад „Кума Лиса“

Шоколадовата класика с изобразена на опаковката лисица бе мечтата на всяко дете. И беше от истински млечен шоколад.

Пастите

Социалистическите пасти бяха гордостта на народните сладкарници. Бяха винаги с дебел блат, често пандишпанов, с маслен крем и колкото по-сладки, толкова по добре. Гравирани със захарни зайчета и розички в различни цветове. Бяха тежки, но ги имаше в изобилие и за без пари. Вървяха отлично в комбинация с боза или лимонада.


Лимонови резенки

Не може да не ги помните и да не сте ги яли. Наредени бяха в два реда в продълговата кутия: един ред лимони и един ред портокали.
Това захарно соцчудо си остава най-доброто постижение на желираната индустрия. Поръсени бяха със захар и обилно подправени с лимонтузу. И днес можете да ги намерите, но вече не със същия вълшебен вкус.

Васил Михайлов се сдоби с правнучка. Той все още се чуди как ще викат накратко на момиченцето, чието име е Леа, пише „24 часа“.

Баща на бебето е внукът на Михайлов, който носи неговото име, а щастливата майка се казва Радостина. Леа се е родила в петък сутринта около 1 часа в София.

“Това е най-хубавото, което може да се случи”, казва актьорът.Бъдещата професия на малката Леа вече се мисли от прародителите ѝ които се надяват след време да я видят на сцена. Дядото на детето – Александър Михайлов, се похвали пред в. “24 часа”: “Имал съм детенце преди 31 години, но да имаш внуче, е съвсем друго.”

Тeзи кaмиoни вce oщe ce cрeщaт нa тeритoриятa нa нaшaтa cтрaнa, нo дoпрeди някoлкo гoдини, приcъcтвиeтo им пo нaшитe пътищa бeшe oщe пo-мacoвo. Знaeтe ли oбaчe кoлкo хaрчaт нaй-пoпулярнитe cъвeтcки кaмиoни? Oтгoвoр нa тoзи въпрoc ни дaвaт руcнaцитe oт аutоrеviеw, цитирани от Факти.бг. 

Cтaвa думa зa кaмиoнитe ЗиЛ-130 и Гaз-52.



Първият ce прoизвeждa oт 1962 гoдинa и пo зaвoдcки дaнни трябвa дa хaрчи 30 литрa нa 100 килoмeтрa прoбeг в cмeceн рeжим. В рeaлни уcлoвия oбaчe цифритe ca cъвceм други. При нaпълнo изпрaвнa мaшинa, руcнaцитe oт аutоrеviеw твърдят, чe рaзхoдът 60/100, нo пo нaшитe ширини cмe чувaли и зa дocтa пo-cтряcкaщи цифри.

Гaз-52, кoйтo ce прoизвeждa oт 1964 гoдинa и ce прaви 29 гoдини бeз измeнeния би cлeдвaлo дa хaрчи пo пacпoртни дaнни caмo 20 литрa нa 100 килoмeтрa, нo и при тaзи мaшинa рeaлнocттa ce рaзминaвa c дaннитe нa хaртия. Руcкитe журнaлиcти oбaчe твърдят, чe рeaлният рaзхoд нa Гaз-52 e дocтa пo-ниcък oт тoзи нa ЗиЛ-130 – caмo 305 литрa нa 100.

6-годишната Деница изчезна на 31 декември 2000 г., а трупът й беше открит на 5 януари в блатни папури край село Могила

Бруталното изнасилване и убийство на 7-годишната Криси в сливенското село Сотиря връща спомени към случай отпреди 19 години, когато в Нови пазар жертва на подобно престъпление стана шестгодишната Деница, пише "Трафикнюз". Тя изчезна на 31 декември 2000 г., а трупът й беше открит на 5 януари около 9.30 ч. в блатни папури край шуменското село Могила.  Момиченцето нямаше видими белези  и беше открито със същите дрехи, с които е било облечено в деня на изчезването,пише БЛИЦ


Деница беше първокласничка в училище "В. Левски" в Нови пазар. Там учеше и 10-годишният й брат Венцислав. Момиченцето имаше и още едно по-малко братче Петър,  на 1,3 г. Целият град беше шокиран от изчезването на детето, а сред версиите на полицията беше и че Деница е отвлечена от престъпник рецидивист, лежал в затвора за кражби, грабежи и блудства.

Родителите на момичето Елена и Петър Петрови бяха толкова отчаяни, че дори търсиха помощта на местните ясновидци, които твърдяха, че е жива и ще си дойде. Цяла седмица полицията не спря да търси Деница. При поредното претърсване детето беше открито. По думите на разследващите 6-годишното момиче било изнасилено "на всички възможни места", а след това удушено. Веднага след направените съдебно-медицински експертизи за  общодържавно издирване беше обявен 53-годишният Илия Хараламбев Илиев, който има криминални регистрации и е осъждан.


Целият екип учени бил разстрелян по неизвестни причини!
ТВ предаването „На живо“ разсекрети архивите на НКВД за създадената през 1933 г. лаборатория „Андроген“, чиито служители по лични указания на Сталин трябвало да разработят еликсир на младостта за управляващия елит на СССР.

След известно време лабораторията била унищожена, а служителите й били разстреляни през 1938г. Тайните документи били открити в архивите на НКВД от писателя Игор Соколов. Той ги изучавал в продължение на 20 години и казва, че лабораторията е работила в близкото московско село Красково в една от вилите. Те не щадили средства за изследвания.

Предполага се, че били поставени две цели на персонала на лабораторията, да удължат живота на висшето ръководство и да получат алхимично злато. Възможно ли е служителите на Андроген да са били разстреляни, защото са успели да разкрият тайни, които не могат да станат достояние на масите?

Какво казаха гостите в студиото за това как продължава търсенето на това вълшебно лекарство днес? Каква „алхимична“ история разказа правнукът на Матилда Кшесинская Константин Севенард?

Какъв „младежки еликсир“ е създаден през 30-те години на миналия век от учения Алексей Замков - съпруг на известната Вера Мухина? Имало ли е случаи в историята, когато изследователите са се доближили до тайната на „философския камък“ и „алхимичното злато“?

И какво казват хората, които днес продължават да търсят тайната на вечната младост, като имплантират бактерии от мозък на мамут, живеят без сън 16 години и пият на вода от Розовото езеро в Крим?

/БЛИЦ/



Според думите на хора от екипа му шефът им бил вече трайно обвързан. Девойката, на която е поискал ръката била 25 годишна, но името й ревностно се пазело в тайна.

Говори се, че Слави бил на луксозна почивка баровския хотел „Хаят” в Абу Даби. Но не бил сам, а го придружавала новата му любима, която била заедно със своята сестра. Влюбените пиленца още на 30 декември летели за Обединените арабски емирства и цяла седмица останали в хотела. За който Трифонов се бръкнал с над 850 евро за нощувка в апартамент.

Точно на тази тузарска новогодишна ваканция Гологлавия водещ паднал на колене и подарил на възлюбената си годежното бижу. Това са единствените подробности, които са известни за мистериозната красавица, омаяла ергенското сърце на Трифонов.

До последно Слави крил от хората си къде ще е по Новогодишните празници. Първо имал планове заедно с роднините си да почива в Куба. Но смъртта на татко му осуетила ваканцията. В последния момент завел бъдещата си съпруга в арабското емирство, предават от hotnews.bg.

Мълви се, че избраницата му, с която смята да мине пред олтара била от Перник. Момичето било от имощен род. Любовната им връзка била само на няколко месеца. Случило се когато Дългия се нанесъл в в новото си имение в с. Кланица и си направил адресна регистрация в Перник. Бъдещият му тъст благословил младите. Одобрил връзката им, въпреки голямата разлика в годините между годеника и годеницата.

При отварянето на бойната машина на мястото на водача са намерени останките на младши лейтенант танкист. Той имаше пистолет с един патрон и бележник, а в бележника имаше карта, снимка на приятелката му и писмо с текст който ще Ви просълзи:

25 октомври 1941 г. "Здравей, Варя! Не, няма да се срещнем с теб. Вчера по обяд разбихме поредната колона на Хитлер. Фашистки снаряд проби страничната броня и избухна вътре. Докато бях с танка в гората, Василий умря.

Раната ми е жестока и тежка. Погребах Василий Орлов в брезова горичка. Василий умря, като нямаше време да ми каже нито една дума, не предаде нищо на красивата си Зоуи и русокосата Маша, която приличаше на глухарче в пух.
Така един от трите танка остана. По тъмно бях в гората. Нощта премина в агония, загуби се много кръв. Сега по някаква причина болката, която изгаря през целия гръден кош, утихна и в душата е тиха.
Жалко е, че не направихме всичко. Но направихме всичко възможно. Нашите другари ще гонят врага, който не трябва да ходи из нашите полета и гори.

Никога нямаше да живея такъв живот, ако не беше ти, Варя. Винаги си ми помагала: на Халхин Гол и тук. Вероятно в края на краищата, който обича, е по-мил към хората.
Благодаря, скъпа! Човек остарява а небето е вечно младо, като очите ти, които можеш само да гледаш и да се възхищаваш. Те никога няма да остареят, никога няма да избледнеят.
Времето ще отмине, хората ще лекуват раните, хората ще строят нови градове, ще отглеждат нови градини. Ще дойде друг живот, ще се пеят други песни.
Но никога не забравяйте песента за нас, за трите танкиста. Ще имате красиви деца, пак ще обичате.
И аз съм щастлив, че ви оставям с голяма любов към вас.
Вашият Иван Колосов "

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив