Петър Бояджиев е роден на 3 юли 1947 г. в Шумен в семейство на чиновник. Завършва гимназия в родния си град. След казармата е приет да учи математика в Софийския университет. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо, който сега живее в България, разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност.
Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си. Според Бояджиев обаче тя е обесена от ДС в София една година след неговото затваряне. За това той има доказателства. В затвора съобщили на Бояджиев, че е починала от сърдечен удар. Истината той научава 9 години по-късно след излизането си. Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г.
Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец. На 6 август 1981 година е изведен нелегално от България чрез организация, извършена от Алфред Фосколо и Антон Машев. В емиграция е активен и работи в областта на защита правата на човека в България. На него дължи популяризирането на Запад Дружеството за ЗПЧ в България, както и на синдиката
“Подкрепа”. Връща се в България на 17 май 1991 година, за да участва във Втората национална конференция на СДС. Петър Бояджиев живее в Тулон, Франция, заедно със семейството си. Търсим го по конкретен повод. Бившият шеф на отдел 8 в Първо главно управление на ДС Димо Станков се закани да го съди за негови твърдения в интервю пред “ШОУ” преди няколко години. В него Петър Бояджиев казва:
„Потресен съм от последните данни, които намерих в Комисията за разкриване на архивите на Държавна сигурност. От тях излизат страшни неща, свързани с Димо Станков – бивш полковник от ДС. В документ от 7 октомври 1985 г., когато Станков е началник на отдел 8 на Първо Главно управление, той пише: „Възможни са мероприятия във връзка със заболяването СПИН. На основата на съобщенията за това заболяване на Запад у нас също възникна идеята за провеждането на активни мероприятия, разобличаващи специалните органи на САЩ като първоизточник на болестта СПИН. Нашият първоначален замисъл бе да покажем Турция предвид многобройните американски бази в страната и предвид характера на заболяването като един много опасен център на разпространяване и пренасяне на болестта от САЩ към други страни...”. И още: “...Беше разработен вариант, който предвижда да започнем с провеждане на анонимно мероприятие /от името на прикрит хомосексуалист/ в Гърция /остров Крит/, което да разширим по-нататък чрез наши оперативни възможности както в самата Гърция, така и към Испания и Португалия... Съображенията за Гърция /Крит/ са следните:
наличието на голяма американска база, чийто състав може да бъде разпространител на СПИН, наличието на голям брой прикрити хомосексуалисти, което може да обясни желанието на “автора” да остане анонимен и т. н., и т. н.”, пише по-нататък в документа, подписан от Димо Станков. Ето и разказа на Бояджиев. - Господин Бояджиев, бившият шеф на 8-и отдел и зам.-шеф на Първо главно управление на ДС Димо Станков след години се възмути от вашите твърдения по негов адрес в интервю за “ШОУ” и изригна: “Използвали сме гръцки педерасти, за да провеждаме активните мероприятия? Това никога, по никакъв начин нито е замисляно, нито е провеждано, това е абсолютна измислица. Петър Бояджиев ще отговаря за тези измислици пред съда, ще отговаря и за това, че Димо Станков е участвал в престъпления срещу човечеството, ще му се наложи да доказва много лъжливи твърдения!” Какъв е вашият коментар? - С голямо удоволствие бих се явил пред българския съд. Призовавам Димо Станков, след като го казва, да заведе дело срещу мен.
Аз няма да се крия и ще бъда на разположение на българското законодателство без никакви притеснения. В интервюто, което ви дадох преди 5 години, дори не е написана цялата истина, а част от истината. Моите твърдения почиват на информацията от справка № 16372/ 7 октомври 1985 г. Относно мероприятия във връзка със заболяването Синдром на придобита имунна недостатъчност /СПИН/ на Първо Главно управление – ДС, която е мое притежание, а освен това е публикувана в електронните сайтове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или както накратко е известна - Комисията по досиетата, така че е и обществено достояние. Това е напълно законна справка, няма нищо скрито-покрито. Предоставям я на вашия вестник. Тя е написана и подписана от началник отдел 8, ПГУ-ДС полковник Димо Станков. - Бившият полковник от ДС Димо Станков хвали българското научно-техническо разузнаване в миналото и смята, че вие не сте прав да наричате хората, които са работили в него, некадърници...
- Смятам, че са били доста слаби. Силно е било съветското научно-техническо разузнаване. Станков споменава проекта “Нева”. Случайно и аз знам нещичко за него. Един почтен бивш офицер от структурите на ДС през 1992 година ми донесе секретното решение на Политбюро на ЦК на БКП за проекта “Нева”. Този човек работил навремето в ЦК на БКП в отдела по сигурността. И като наблюдавал и анализирал, разбрал през 80-те години, че се изнасят пари и се “складират” в Африка и в други части на света под предлог, че се правят покупки. И той направил рапорт до един от секретарите на ЦК. Извикали го, говорили с него, но много бързо го преместили другаде и всичко се покрива. Но съмнението си остава в него. Но той запазил копие от това решение на Политбюро и ми го донесе. Обясни ми как Съветският съюз дал големи суми пари на българското научно-техническо разузнаване, за да откраднат тръжната документация, да им я дадат и те да направят завод за твърди дискови устройства. Това съдържаше решението на Политбюро.
Тогава главен прокурор беше Иван Татарчев, а Филип Димитров беше министър-председател. В моя офис на ул. “Гладстон” минаваха много хора. Тези момчета от НТР-а, които бяха останали извън борда, идваха и аз ги водех при Филип, даваха много информация какво е било. Този документ на Политбюро за проекта “Нева” го открадна Юрий Асланов. Той се представяше тогава за опозиционер. Поиска ми го да направи копие, дадох му го, но после той каза, че го е загубил. След време излезе, че бил агент на ДС. Една голяма част от тези пари, които руснаците са дали на НТР и са били във виенски банки и другаде по света, като дойдоха промените, ДС ги открадва от руснаците. Бях на една среща по времето на Виденов като близък до Благовест Сендов с втория човек в руското посолство. Той ми каза: “Господин Бояджиев, вашите хора от НТР и нас ни окрадоха!”/смее се/ - Вие се връщате в България в края на 1991 година. С какво се захванахте? - През 1992 година вече Филип Димитров беше министър-председател на правителството на СДС, Андрей Луканов беше в следствения арест. Ние тогава се интересувахме от това да изкараме от контрол Националната разузнавателна служба, начело с Бриго Аспарухов, която беше под контрола на президента Желю Желев, която работеше за руснаците против правителството на Филип Димитров. Второто, стратегически важно за нас, беше да не излезе Андрей Луканов от следствения арест, защото те бяха в комбина с Желю Желев. Това бяха новите генерал-губернатори на България по споразумение с руснаците и отчасти с американците. - Като казвате “ние”, кого имате предвид?
- Ние, това са всички бивши политзатворници, които се познавахме много добре кой кой е. Бай Васил Златарев от Българския демократичен форум, депутат от СДС, Владимир Абаджиев, също от БДФ, много ерудиран човек. Бай Васил Златарев беше в много тесни, доверени отношения с прокурора Иван Татарчев и той беше в нашия кръг. Бях в кабинета на Иван Татарчев, когато парламентът гласува, че отнема имунитета на Луканов и той пред очите ми подписа заповедта за ареста му. Ние искахме да разбием модела, изработен от руснаците, и да върнем компаса към интереса на българите. Всички ние, понеже бяхме бивши политзатворници, бяхме свикнали на културата на конспирацията. Не смятам, че това беше толкова лошо, защото комунистите също се базираха на конспирацията и задкулисието. Стремяхме се задкулисно да събираме информация, да пречим, да направим така, че Андрей Луканов да остане колкото може по-дълго в следствения арест. Той беше станал много нервен и заплашваше Желев, че трябва да намери формула да го изкара оттам. Той влезе там против волята на Желю Желев. Основно имахме подкрепа от главния прокурор Иван Татарчев, от наблюдаващия прокурор, който беше зависим от Татарчев. Успяхме да задържим Луканов в ареста до падането на правителството на СДС и дойде на власт правителството на Любен Беров. Луджев и “мравките” от СДС гласуваха да му се върне имунитетът и го изкараха от ареста.
- Известно ли ви е главният Иван Татарчев да се е заигравал в онези времена с “мутрите”, да е ядял и пиел заедно с тях. Много негови съвременници свидетелстват за това... - Докато съм имал отношения с Иван Татарчев, такива неща не съм наблюдавал. Поне до идването на правителството на Беров това със сигурност мога да го кажа. Имали сме сериозни отношения и когато е трябвало да се реши нещо, той го е решавал винаги. Възможно е някои да са се възползвали от неговата емоционална, комитска, македонска натура. Но и много хора разказват митове и легенди. В никакъв случай Иван Татарчев не е бил корумпиран. Както влезе, така и излезе от прокуратурата. Грешки всеки може да допусне поради недооценка на събитията и хората. - Как така се получи, че вие, бивш политзатворник, антикомунист и дисидент, решихте да ставате министър-председател с мандата на БСП?! Бихте ли открехнали завесата? - Целият кръг от бивши политзатворници беше в час на това мероприятие. Това беше един опит да “взривим” Народното събрание и да се отиде към предсрочни парламентарни избори. Никога не съм имал намерение да ставам министър-председател.
Много добре знам, че това не може да стане, защото съм френски поданик. Но ако президентът Желев и хората около него искаха да ударим БСП, трябваше аз да вляза в пленарна зала и да прочета в проектокабинета си още 4 имена на бивши политзатворници, които БСП щеше да чуе за пръв път там. И щяха да изпаднат в шок! Тогава депутат щеше да повдигне въпроса за моето двойно гражданство и да изкара документа за моята натурализация. Ударът срещу БСП щеше да е жесток и щеше да се стигне до предсрочни парламентарни избори. Защото Филип Димитров поиска вот на доверие, понеже го бяха убедили, че след като загуби властта, 100 процента се отива на предсрочни избори. Това обаче не стана. А в онзи момент СДС се беше поочистило, беше ясно кои са агенти, кои не са агенти на ДС и подкрепата за него беше 42 процента. Издигането на моята кандидатура за премиер от БСП беше активно мероприятие на бившите политзатворници като резервен вариант да се стигне наистина до предсрочни парламентарни избори.
Такава беше историята... Неофит и Калиник си скубели брадите кой е по-добър агент Спомням си една доста интересна случка. Един ден бяхме затворили в една стая сегашния патриарх Неофит /тогава митрополит / с врачанския владика Калиник, разказва Петър Бояджиев за месеците след промените през 1989 г. Двамата бяха представители на двата синода - да се опитат да си изяснят различията на четири очи. Да, но по едно време започнаха да се чуват разни подозрителни шумове от стаята и бяхме принудени да надникнем. И какво да видим! Двамата представители на две различи управления на ДС се бяха хванали за брадите и бяха на път да си ги оскубят взаимно, обвинявайки се кой бил по-добър агент и кой, служейки на ДС, служел по-вярно на Бога. Жалка сцена, която ме потресе! През този период съм пропътувал над 10 000 километра в совалки между владиците с наивното намерение да намерим пресечните точки, за да ги съберем. А то било толкова просто – пресечните точки са били в ръководството на различите ДС-управления, спомня сиБояджиев. С “търговец на сутиени” преметнахме ДС През ноември - декември 1988 г. около предстоящата визита на Митеран в България нещата се усложниха доста, връща лентата назад Бояджиев. Живков очевидно разчиташе много на тази визита, за да се представим пред съветското политбюро като важен фактор в отношенията Изток - Запад и с това да се опита да получи отсрочка за махането си.
Режимът на телефонните комуникации се затегна много. Останаха ни само няколко неконтролирани от властите телефонни линии за оперативна работа. В никакъв случай не искахме да привлечем вниманието на ДС към тях при използването им за даване на интервюта. Радиостанциите се оплакваха, че не могат да излъчват информации от България поради невъзможността да се свързват по телефона с активистите на Независимото дружество за защита правата на човека. Направихме съвещание и решихме да изпратим на място журналист. Но, кой да бъде, за да не се усетят в ДС? Така открихме един журналист на свободна практика, който имаше вече опит за нерегламентирано влизане в Афганистан – Ален Шевалариа. Той се съгласи и за целта слезе при мен в Марсилия, за да подготвим реализацията. Трябваше му, разбира се, виза. В посолството в Париж също бяха много подозрителни към всички, искащи визи за България. Ако го разконспирират още в Париж, всичко отиваше по дяволите. Но Ален се оказа много инициативен. Решил да се представи в посолството като търговец на сутиени – висока класа. Казал: “Предстои развитие на отношенията с Изтока и ние искаме да се настаним на този пазар бързо!”
Предизвикал присмехулните погледи на чиновниците там, които го приели за поредния глупак, който си мисли, че ще направи пари на Изток и - много бързо, без каквото и да е проучване, му издали виза! Много се смяхме, докато ни обясняваше, как е протекло посещението му в консулството. И тъй след едноседмичен курс на обучение в Марсилия Ален отново отива в Париж и се качва на самолета за София. Съоръжен с традиционните касети с въпроси на български и на френски. Дотук добре. Успява да се срещне с отец Благой Топузлиев и Петър Манолов. Успява посред зима да отиде и до село Климент, за да се срещне със Зайнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки. Да, ама най-важният е Илия Минев, който живее в къща, оградена с дувар в град Септември и която се охранява денонощно. И нашият човек минал през деня, гледал, мислил и решил. Вечерта се запътил към охраняващия милиционер, клатейки се като мъртвопиян и едва не му налетял да го целува и прегръща. Последният го изпратил с пренебрежителен поглед и не му обърнал повече внимание. А на завоя нашето “пиянде” прескочило като младо лъвче оградата и хоп в двора на Илия. И след няколко мига предава поздравите ми на Илия, за да не го уплаши пък него. И така са си гукали по-голямата част от нощта и после пак с помощта на Илия през оградата, пък ония нека си пазят и мръзнат! Дотук добре, събрал интервюта. Сега зорът бил голям как да изнесе касетите с интервютата. Нали вече го знаят. Не можеше и дума да става да използуваме дипломатическа поща.
Мислил, мислил и какво измислил. Беше предколеден сезон и много от служителите в посолството се прибираха в Париж за ваканцията. Разбира, че военното аташе също тръгва за Париж и нашият тръгва със същия полет. Сложил на синджир на врата си касетите да висят на гърба му и си гугукал сладко с военното ни аташе по време на проверката. Десарите, инструктирани да внимават да не правят дипломатически скандали преди визитата на Митеран, не поели риска да го проверяват персонално, а и не са можели да допуснат, че резултатът от неговата работа е при него, а не в дипломатическата поща. И така, телефонът звъни и Ален доволен ми съобщава за добрия улов – няколко интервюта на аудиозапис за гладните за материал радиостанции! Почвам да им телефонирам и да им ги изпращам. Те едва много по-късно разбраха как са стигнали до Франция тези касети, смее се дисидентът.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА /БЛИЦ/
6:36
