снимка Павлин Даскалов

Преди 120 години – на 28 ноември 1898 година, е открито първото голямо индустриално предприятие в България – Захарната фабрика в София. Тя е изградена на 2,5 километра извън границите на тогавашната столица край ж.п. линията София-Кюстендил върху площ от 14 000 кв.м. Фабриката е собственост на белгийската компания „Български захарни фабрики и рафинерии“ с основен акционер групата „Ернест Солвей“. 

Три години по-рано – през март 1895 г., белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия – освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.Новооткритата Захарна фабрика е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на заетите в нея е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души. 

По инициатива на ръководството на фабриката започва и строителството на пътя за Банкя, което подпомага развитието на курорта. През 1916 г. след влизането на България в Първата световна война, белгийските инвеститори се изтеглят от страната. Фабриката обаче продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе. Според архивните данни, през 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. След това постройката е използвана за складове, като е била собственост на няколко държавни предприятия. От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се намира целият архив на Българската национална телевизия – ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.
снимка Павлин Даскалов

Малко преди приватизацията на „София мел“ сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата „Крапс Мел“ през 1998 г. Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис. През 2006 г. той продава фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 000 кв.м на компанията „ЛЛИ Юромилс ГмбХ“ като част от по-голяма сделка за производствено предприятие. 

Три години по-късно Захарната фабрика става собственост на „Ти Ей Би риъл естейт“. Така за десетилетие официално обявената за паметник на културата от национално значение сграда сменя редица собственици. Но отдавна изглежда като декор на филм за бомбардировките на София. Заради това предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. През 2016 г. собствеността на бившата Захарна фабрика отново е сменена. През август т.г. на свой ред и новият собственик получава покана от Столична община да започне реставрация на комплекса. От фирмата обаче са помолили за отсрочка до Нова година.

Захарна фабрика дава името и на софийски квартал
През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб. На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя.

На снимките в материала: Първият кадър е от началото на ХХ век – 1900 година, другите са от края на второто десетилетие на ХХI век.

Източник:dnes.dir.bg

В държавните предприятия навремето имаше разпределение на фонд СБКМ, който се заделяше ежемесечно от печалбата (социално-битови и културни мероприятия). Имаше и друга група трудещи се занаятчии, които се организираха в трудово-производителни кооперации (ТПК) по браншове - шивашки, обущарски, мебелни, ремонтстрой, бръснарски. Имаше и инвалидни кооперации, на които държавата отпускаше субсидии.

Ръководствата на всички предприятия много помагаха за образованието и културата на работниците си. Например в ТПК „Освобождение” в Горна Оряховица се провеждаха четения и обсъждания на произведения на наши поети и писатели.

За работещите с вредни вещества ежедневно се даваха бурканче кисело мляко безплатно и се осигуряваха карти за балнеолечение. Всички кооператори получаваха по желание карти за отдих в почивните домове във Варна, Обзор, Несебър, Вършец, Банкя, Бяла и др. А за децата им се набавяха карти за пионерски лагери.

Чрез създадена взаимоспомагателна каса много кооператори си помогнаха и си построиха жилища.

А когато се изготвеше годишният баланс и се начисляха дивидентите след одобрение на Централния кооперативен съюз, което ставаше обикновено около 1 март, се устройваше голямо осмомартенско тържество в луксозния ресторант на града. А кооператорите можеха както усърдно да работят, така и от сърце да се веселят.

Елена Димитрова, Асеновград
/Ретро.бг/

Бащите ни от изринатия сняг ни правеха пързалка.Трупаха снега и го оформяха като улеи,след което го поливаха с вода и то се превръщаше във една вълшебна за нас пързалка....Е. ..там понякога ставаха и контузии,ама весело си беше...

Цял ден игра навън със найлони на пързалката защото някои нямахме шейни.Бузките и нослето ни бяха  зачервени от студът,но бяхме здрави .

И най важното е,че имахме ДЕТСТВО,и истински,реални  приятели ! 

По информация на българското посолство в Киев, от 09.00 ч. на 28.11.2018 г. до 09.00 ч. на 28.12.2018 г. в Украйна е въведено военно положение, се казва в съобщение на МВнР.То обхваща следните области: Виницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска.

Възможно е ограничаване правата и свободите на гражданите, а именно правото на свободно придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията, включително телефонна и електронна, изразяване на убеждения и др. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна и особено в областите, за които е обявено военно положение.

Правомощията на военното командване в условията на военно положение включват:

- организиране на блок-постове и контрол на автомобилния транспорт по всички пътища на територията;- засилен контрол по всички гранични контролно-пропускателни пунктове;

- евакуация на населението и предприятията от опасни райони;

- въвеждане на комендантски час;

- въвеждане на контрол върху средства за масова информация;

- възможно е изземване за временно ползване имущество на физически и юридически лица за нуждата на армията;

- използване на помещения и оборудвания на заводи, офиси и др. за целите на отбраната.

Министерството на външните работи на Република България съветва българските граждани пребиваващи на територията на Украйна или пътуващи за страната да предприемат следните мерки:

- да се регистрират на сайта на МВнР или в българските дипломатически представителства като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят актуален телефон за връзка;

- да избягват райони, в които се провеждат демонстрации и протестни действия, както и участие в такива;

- да следят за актуална информация в медиите;

- да следват инструкциите на местните власти, в това число полиция и военни патрули, като проявяват спокойствие и търпение.

При необходимост сънародниците ни могат да се свържат с българското посолство в Киев на следните телефони: +380 44 246 72 37 и +380 44 246 76 72, както и с българското Генерално консулство в Одеса на телефон +380 68 293 00 48.
/dunavmost/

В смолянското село Борино е израснал новият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ. Там се готвят да отпразнуват избора на оперативния председател с банкет.

На тържеството със сигурност ще звучи песента за хубавата Райме върху мелодията, която познаваме от песента за Райна Княгиня. Карадайъ много обичал да му пеят за Райме, разказва ни Ариф Ходжев. Точно тази песен предизвика скандал на последните избори. Турският певец Фарук Йълмаз пя пред тогавашното партийно ръководство и за Райна, и за Райме.
Майката на Мустафа Карадайъ и семейството на брат му Ахмед живеят нагоре по улицата.
Съседка на семейството разказва, че са останали малки без баща. „Майка ми ни е възпитавала в много сурови условия. Тя е била и мъжа. Нямаше мили очи", спомня си братът Ахмед.
Пред bTV той разказва, че с брат си Мустафа са тъкали китеници. „Майка ми приготвя стана и всеки си има 20 реда, иначе игра няма, задължения всеки си има", каза Ахмед Карадайъ.
„Ние нямахме реално детство. Есента нали се вадят картофите, тя на нивата , аз от училище - директно на нивата, а брат ми също е там. Той пък още по-малък. Така сме расли", разказва Ахмед. Днес къщата, в която са израснали братята Карадайъ, вече е семеен хотел. Ахмед, също като Мустафа - участва в политиката, но не в голямата. Председател е на общинската структура на ДПС в Борино.

„Политиката най-вероятно при нас е дошла още от едно погребение на баба ми. Тогава се опитваха да погребват с ковчези, а ние, мюсюлманите, не погребваме с ковчези. Тогава ни глобиха с 500 лева, което беше адски много пари за нас за ония времена", допълни Ахмед.
Пътят на Мустафа Карадайъ към оперативното председателско място в ДПС започва с разпространяването на партийния вестник в Студентски град в София. Два мандата е председател на младежкото ДПС, после секретар на партията. Вече втори мандат е депутат, част от управляващия триумвират в ДПС след отстраняването на Лютви Местан.
„Каквото и да се случи с брат ми, той никога няма да бъде предател", категоричен е Ахмед.
„Нашият лидер се казва Ахмед Доган, а оперативният председател си върши оперативната работа, другата част от партийните дела", разяснява той.
Местните в Борино защитават Мустафа Карадайъ и от критиките, че не говори много добре български език.

„Направете вие речник, когато говорят другите. Просто диалекта, родовете, ще видите, че Мустафа Карадайъ не греши, а истинският християнин, българин греши. А той не греши", категоричен е музикантът Ариф Ходжев.
„Ние си разбираме неговите думи - дали ще е на турски, дали на български, и на цигански може да каже някой лаф", казва друг от селото.
Сега Мустафа Карадайъ не намира много време да се прибира в Борино. „Ако има възможност винаги идва да целуне ръката на майка ни, за религиозните празници задължително идва", казва Ахмед.

Съселяните на оперативния председател се затрудняват да кажат какво точно е направил за селото им, но подчертават, че е много.

Източник:24rodopi.com
На снимката: Братята Карадайъ - детство в Борино

Цигарите „Стюардеса“ бяха сред малкото български марки, които  бяха по-популярни извън България, отколкото у нас. А по-точно в Съветския съюз.

„Стюардеса“ се произвежда от 60-те години на миналия век. Цигарите се продаваха с и без целофан, бяха масови и неособенно качествени, остри и люти.

За по-класни се смятаха ВТ

За носталгията по Стюардесите е показателен случаят преди години, когато запазена от 80-те кутия от тях се продаваше на онлайн търг при начална цена от 15 лева. Същата кутия вървеше навремето по 40 стотинки.

През 1973 г.26-годишният Ганчо Райнов е бил осъден на две години затвор заради „клеветнически твърдения” срещу тогавашния обществен строй.

Ето какво гласи присъдата:

„Признава подсъдимия Ганчо Костадинов Райнов, роден в с. Сонгурларе, Бургаски окръг, живущ в с. Лозово, Бургаски окръг, 26-годишен, българин, неженен, неосъждан, грамотен, за виновен в това, че действайки при условията на продължавано престъпление, начиная от м. май 1972 г. до 13 юли 1973 г. в района на туристическия комплекс Слънчев бряг, Бургаски окръг с цел да създаде затруднение и отслаби народната власт, системно е изготвил и разпространявал писма с клеветнически твърдения засягащи установения в нас държавен и обществен строй, поради което и на основание чл. 108 от Н. К. във връзка с чл. 54 от Н. К. го осъжда да изтърпи наказание от 2 (две) години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Зачита предварителното задържане на подсъдимия, считано от 13 юли 1973 г. до днес“.

Райнов е приложил копие от присъдата и мотивите към нея. Публикуваме ги със съкращения и без редакция.

МОТИВИ: Обвинението против подсъдимия Ганчо Костадинов Райков е по член 108 НК.

Подсъдимият Райков се признава за виновен, като обяснява, че съзнава кливетническия характер на извършеното от него, но обяснява, че вършил това с цел да може да спечели доверието на американското разузнаване и после да работи в полза на България след като проникне в това разузнаване.

Подсъдимият Ганчо Костадинов произхожда от трудово селско семейство. Бащат му е работник сега пенсионер, а майка му е член на БКП. Подсъдимият е израснал така да се каже при условията на народната власт. Под влияние обаче на редовното слушане на радио „Свободна Америка”, Би-Би-Си и на други антикомунистически и антисоциалистически информационни органи у него се е създала омраза към установения у нас народно- демократичен и социалистически строй. След завършването на гимназия и военна служба подсъдимият е завършил и Институт за Международен туризъм със специалности ескурзовод на западни групи, тъй като изучавал и владаел добре писмено и говоримо английски език. Постъпил на работа през 1971 г. като екскурзовод към ТК „Балкантурист” гр. Несебър. Това му дало възможност да има постоянен допир с най-вече английски туристи и неговото отрицателно и враждебно отношение към нашата държава и строй се засилвало. И подсъдимият решава да даде израза си за това враждебно отношение към съществуващия в нас държавен и обществен строй и желание да измени на Родината, като избяга. В изпълнение на това свое решение той започнал да пише писма до различни пропагадни централи на запад, които пишел на английски първоначално на чернова в свой бележник, който е приложен към делото като доказателство, а след това ги преписвал и чрез туристи от запад ги изпращал по принадлежност. В тези писма подсъдимия Райнов дава простор на голямата си омраза към нашата държава и общество, слагал е знак на равенство между комунисти и рабовладелци, моли капиталистите да му дадат свобода и заявява, че предпочитал смъртта, отколкото да живие в нашата страна.Така за времето от май 1972 г. към средата на юли 1973 г , когато се разкрива престъпната деятелност на подсъдимия,той е написал и изпратил зад граница 18 такива писма, които, адресирал до радио „Гласа на Америка”, до в-к „Нюйор Таймс” и “Вашингтон пост”, до Колумбиския университет в Щатите и други такива места.

Така че подсъдимият следва да се признае за виновен и наказан по предявеното му обвинение. От извършената съдебно-психиатрическа експертиза се установява, че подсъдимият Ганчо Костадинов Райнов макар да е като личност с болестна структура на характера-шизоидна психопатия с черти на инфантивност, сензитивност, себенадценяване, фантасност и егоцентризъм е разбирал естеството и харектера на извършеното и е ръководил постъпките и действията си. И следователно подсъдимият е напълно вменяем.

/Ретро.бг/

Естрадните легенди Васил Найденов и Лили Иванова са загубили почти 5 милиона лева в банки, съобщи ПИК.

С почти 700 000 евро е олекнал Кеца при фалита на фалиралата КТБ, а близо 1,5 млн. лв. са му изчезнали през 90-те години, когато става жертва на финансова пирамида и на банкрута на Частна земеделска и инвестиционна банка.

Примата Лили Иванова също е загубила пари в КТБ, твърдят запознати. Певицата се надявала, че статутът ѝ на първа звезда в България ще спаси влога ѝ за около 2 милиона лева, но казват, че тя била третирана като всички останали вложители. Според множество публикации и други известни артисти са изгорели във фалиралата банка на Цветан Василев, макар и с по-малки суми.

Веселин Маринов имал над 600 бона, Азис - 370 хиляди, а Цветана Манева и Явор Милушев - близо половин милион лева. С най-много пари олекнала Луна.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив