Точно два милиона лева струва намереното съкровище в Калиакра. Доцент Петрунова обясни, че това са изключително ценни находки, като сред тях има включително и венециански златни дукати!Думата дукат е от средновековния латински ducalis = „отнасящ се за херцог“ и първоначално означава „монета на херцога“.

В наши дни археолозите мислят как да опазят крепостта от посегателствата на иманярите. Предупреждават, че видеокамера следи постоянно кой какво прави там. Тепърва продължава описването и подготовката на съкровището, открито това лято.


На 5 август тази година, се навършиха 20 години от кончината на Тодор Живков. Това беше отбелязано със скромно възпоменание пред паметника му в родния град Правец.

Вече над четвърт век оценките за него и за социалистическото време са нееднозначни. Обаче клакьорите на управляващите ренегати ежедневно плюят и отричат постигнатото през 45- годишния период на съграждане. От моите 20-годишни контакти с него съм разбрал, че този човек нямаше никакви други интереси освен просперитета на държавата и добруването на народа. Не се лакомеше за нищо, не търсеше лукс и нямаше претенции за каквото и да било в личния живот. Умееше да води диалог както с обикновените хора, така и с държавници от цял свят. Често от ръководството на социалистическия лагер го изпращаха да решава международни въпроси, които те не можеха да решат.

Често казваше, че Чаушеску, когато не му изнася на международни заседания, ставал и излизал. От СССР бяха му наложили да се срещне с Чаушеску и да го убеди съветски войски да минат през Румъния, понеже отказвал. Тодор Живков го поканил и се качили на прословутата яхта на Живков, на която беше се качвал само два пъти. Движели се откъм нашия бряг на Дунав. По време на преговорите Чаушеску демонстративно станал и напуснал. Живков иронично подхвърлил: „Оставете го, нека изпусне въздуха и ще се върне”. Така и станало, въпросът бил решен. Чаушеску не можел да избяга от яхтата, нито от хитрините на Живков.

През 1985 г. седяхме и чакахме хеликоптера. Живков се вайкаше, че някои страни от соцлагера закъсват икономически – имат външни дългове. Аз несъобразително попитах: „Ами ние какъв борч имаме?” – „Нямаме нищо, имаме милиард и триста милиона долара задължения. Можем да ги изплатим със стоки за три дена. Нямаме интерес да ги плащаме, така както ти нямаш интерес да си изплатиш апартамента.” По-късно комисията по тези въпроси беше оглавена от Луканов, външния дълг нарасна до към 7 милиарда долара. Но пък арабски държави имаха дълг към нас, та почти се компенсираше.

1984 г. беше сушава. През месец юли се отбих при секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов. Той ровеше някакви книжа. Помайтапих се, че е станал архивар. „Сушава е годината, добили сме около 6 – 7 милиона тона зърно, та ще трябва да внесем жито. Благодарение на селската предвидливост на другаря Живков сме внесли пари в швейцарски банки. Уточнявам колко трябва да купим, докато е по-евтино.”

След Десети ноември вероятно някой „демократ” е дочул за тези пари и дълго ги търсиха и приписваха като лични на Живков. Но не намериха негови лични пари.
Големи са заслугите на Живков за просперитета на България. Но след 10 ноември 1989 г., когато напусна властта, го арестуваха, съдиха, гавриха се  с него и продължават да се гаврят. Един от виновниците за това е Андрей Луканов. Помня с какво раболепие стоеше пред Живков. След 10 ноември той оглави комисията по деформацията в БКП. От Политбюро му възлагат да сондира мнение с държавните глави на Европа следва ли да съдят Живков. Всички са били категорични да не бъде съден. Луканов обаче скрива това от ръководството на партията и под натиска на лумпените, които викаха по улиците, Живков е арестуван и срещу него е заведено дело. След години Живков бе оправдан изцяло. Самият Луканов беше умен човек с примитивно мислене и много подлост. Големи морални и материални щети нанесе на България.
Не е тайна, че през последните години Живков беше обърнал поглед и на запад. Интересуваше се от новите технологии и ги внасяхме и от Германия, и от Япония. Това пораждаше недоволство у някои съветски ръководители и най-вече у предателя Горбачов. Той спря помощите за България, разтури СИВ и икономиката ни рухна.
Мястото на Живков ще определи бъдещето и историята, защото той е човек – епоха!


Христо Христов-Референта, Правец
/РЕТРО.БГ/

Тази къща в Стара Загора е била полицейски участък преди,преди 1945 година . Става собственост на семейство Караджови някъде през 60-те години на миналия век. Над колата, има две паметни плочи на убити хора от полицията в този участък.

Колата е оригинална американска "Плимут Белведере", но ремонта на двигателя не се получи и в последствие монтираха двигател от камион "Молотовка". Собственика на колата се казваше Коста, беше зет в семейство Караджови и по професия скулптор. Барелефа му беше поръчан от клиент е на Кольо Фичето.

Димитър Танев
Снимка:Николай Гичев

По време на соца нямало нищо, с което да изплакнеш окото и да зарадваш душата – това твърдение бе поставено под съмнение, заради уникално, неизлъчвано до момента архивно видео от 1988 година. Кадрите са част от архива на Петър Генчев, заснети в хотел „България“, който тогава се е считал за голямото бижу на морския град Бургас. И не случайно.

Само 12 години след откриването му през 1976 г. хотелът с вид на небостъргач за тогавашните представи вече е с всички характеристики на западен, въпреки че се намира в държава от СИВ – Съветът за икономическа взаимопомощ, който е антипод на Европейската икономическа общност, чийто наследник е днешният ЕС. Карибски коктейли във вътрешен басейн под земята, елитна кухня и еротични танци. Това са само част от всички услуги, които хотелът е предлагал на гостите си по времето на соца. Стаи с цветен телевизор, хладилник и мини бар по време, в което хората са мислели, че да имаш радиоточка върху шкафа е лукс. Видеото представлява реклама на Бургас и региона, представена през призмата на елитния хотел – какво могат да видят гостите на града, ако отседнат във високия 71 метра, 19-етажен „България“. Коментарите оставяме на вас, но преди това вижте видеото.

ВИДЕО:


Източник:bulmedia.net

В биографията на първия държавен и партиен ръководител на България преди 10 ноември 1989 г. – Тодор Живков, има множество странни несъответствия. Разминаванията са толкова фрапиращи, че са чак анекдотични. Спорове се водят около това дали Тато е повтарял първи клас и защо, истински или фалшиви са матурата и дипломата му за средно образование, както и дали въобще популярната му рождена дата е действително 7 септември.

Макар че обичаше да общува с интелектуалци, а писатели и академици бяха част от ловната му дружинка, Живков изглеждаше доста неграмотен. Докато беше на власт, много хора се питаха какво образование има. Блюдолизците около него разпространяваха слуха, че той следвал право в Софийския университет, но не завършил, защото трябвало да премине в нелегалност. Когато започнаха изкопните работи за първия пешеходен подлез в София пред бившия Партиен дом, шегобийци пуснаха вица, че багерите търсят дипломата на Първия.

Какво е образованието на Живков? В дело номер 1 през 1990 г. е посочено „средно“, пише изследователят Крум Благов. Историчката Искра Баева смята, че по онова време взелите матура са били малцинство, т.е. за времето си Тато е бил с образование над средното за страната. Това може и да е вярно, ала в сравнение със своите предшественици Живков е бил слабообразован. До 1944 г. повечето ни премиери са били с висше образование. Сред тях е имало няколко университетски професори. Дори комунистите на този пост преди Тато са били по-начетени. Васил Коларов и Вълко Червенков например са имали висше образование. Докато Живков стига мъчително и в доста напреднала възраст матура.Във всички енциклопедии пише, че Тато е роден на 7 септември 1911 г. Рождения ден той си избрал всъщност сам, когато пораснал. Точната дата на раждането му не е документирана. В спомените си той казва, че тя липсва в неговото кръщелно свидетелство. Правешкият поп Велчо, който го потопил в купела, „бил порядъчно пийнал” и записал в документа само датата на тайнството, не на раждането. Кръщавката обаче се извършила около месец след появата му на бял свят.

Майката на Живков баба Маруца до края на живота си твърдяла, че синът й е роден на 20 септември. Събитието станало „навръх Симеон”. Справка в православния календар показва, че празникът на преподобния Симеон Стълпник е на 1 септември. Това е и началото на църковната година. Но според официалната му биография Живков е роден през 1911 г., когато днешният Григориански календар още не е бил въведен. И тъй като разликата между стария и новия стил за миналия век е 13 дни, по днешното летоброене Живков ще да е роден на 14 септември. Така от думите на родилката излиза, че бъдещият политик се е появил на бял свят или на 14, или на 20 септември. Несъмнено тя е по-надежден свидетел от бебето.

„Нашият спор така и не приключи – съобщава Живков. – Наложих се аз, но тя остана докрай на своето”. Той сам си избрал 7 септември за рожден ден.

Годината 1911-а също е била поставяна под въпрос. Съветникът на Живков Костадин Чакъров твърди, че „в по-стари биографични справки се сочи годината 1909”. Като нелегален пък документите му били на името на Иван Томов, роден на 14 август 1912 г. 1911 година обаче изглежда най-вероятна, ако се съпостави с ученическите му дипломи.Живков завършва правешката прогимназия, т.е. VII клас, през 1926 г. Като се има предвид, че на училище тогава се е тръгвало на седемгодишна възраст, това прави закъснение от една година. Причината е, че малкият Тодор остава да повтаря още първи клас. Според самия него бил два пъти първолак, защото семейството му било бедно и не могло да му купи нужните учебни пособия.
От Правец Живков отива в смесената гимназия в Орхание – днешния Ботевград. Докато учи там, Живков живее у една протестантка на име г-жа Пациркова. Той започва да посещава богослуженията в нейната църква – в спомените си твърди, че така му наредили от комсомола. Пасторът дори му издействал стипендия, за да учи богословие, но това поприще не привличало младежа. По неясни причини през 1929 г. той напуска гимназията и Орхание и постъпва в Графическото училище към Държавната печатница в София. Завършва го през 1932 г., но без да държи матура.

В казармата Живков влиза чак на 25 години – през есента на 1936 г. Той твърди, че отначало го взели в Школата за запасни офицери, където започвали задължителната по онова време военна служба по-образованите младежи. По онова време школата се намирала на мястото на днешния НДК в София. След това обаче, понеже бил комунист, го преместили в Трудови войски. Като трудовак строил пътища в Етрополския Балкан и в Родопите до 1937 г.

В своите спомени Живков твърди, че взел матурата през 1939 г. в Трета мъжка гимназия в София. Явил се на зрелостен изпит под натиска на съпругата си – Мара Малеева, която е лекарка и негова връстничка. Двамата се женят в Павликени през 1938 г., тъй като тя е назначена в близкото село Дъскот. Но това не е вярно. Зрелостното свидетелство на Тато е издадено през 1942 г. По това време той вече е навършил 30 г. и се е родила дъщеря му Людмила. Д-р Малеева е назначена в с. Говедарци и семейството живее там.
Защо Живков лъже за своята матура? Най-вероятно, защото този факт развенчава един от митовете за него – че през Втората световна война е бил нелегален и е ръководел партизанското движение в Софийско. Ако беше така, той не би посмял да се яви на изпит с истинското си име. Или, както казваха шегобийците, всъщност е бил полунелегален – той се криел, но никой не го търсел.

Всичко това очевидно не пречи през 80-те години Тодор Живков да е записан сред българските изобретатели, макар и накратко. Той се запознава с шефа на лаборатория „Биоелектроника“ Стефан Найденов, който става известен със своите препарати. Те според него церят неизлечими болести. Найденов дори открива лекарство против рак – биостин. Той твърди, че е произвел и първия български ранитидин – лекарство против язва, което е направено по една таблетка, доставена от Англия.

Веднъж Живков казал на Найденов, че неговите родители баба Маруца и дядо Христо всяка сутрин изяждали по една бучка захар, напоена с две-три капки розово масло. Това помагало против склероза и те запазили ума си свеж до дълбока старост. Стефан Найденов прави изследвания и установява, че розовото масло съдържа гераниол – алкалоидна съставка, която действа антисклеротично. На базата на гераниола е създаден и пуснат в продажба препаратът жирозитал, който уж забавял процеса на стареене и е признат за изобретение. За него е написана даже книга. Найденов вписва Живков за съавтор на медикамента и патентното ведомство (тогава ИНРА – Институт за изобретения и рационализации) издава авторско свидетелство на държавния глава. Найденов лично му го занесъл. Живков обаче проявява здрав разум и отказва да го вземе. Така не оставя името си в списъка на българските изобретатели. В интерес на истината, Живков никога и никъде не е позволил да го провъзгласят за доктор хонорис кауза – титла, с която университетите се подмазват на видни политици и бизнесмени.

Източник: Ретро

За целта социалистите настояха за създаването на комисия, в която да влязат доказани авторитети, а не никому неизвестни автори, за да изготвят нов вариант на учебника по история за десети клас, който еднакво обективно да отразява историческите събития в новата българска история в годините до Втората световна война, след нея и след 1989 г. "Особено цинично е отсъствието на фашизъм и управлението с пронацистки характер, заяви Ирена Анастасова.Тя допълни, че от учебника по история за 10-и клас вече ще липсва изучаването на идеологията на нацистите за чистата раса и българското законодателство преди 1944 г., насочено срещу евреите.
Ирена Анастасова, БСП, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ 

В същото време било написано, че българският народ е спасил еврейското население. "Спасявано от какво? След като ги няма антиевропейските закони, няма окупация на Македония и Беломорска Тракия, няма ги партизаните, няма ги децата-ястребинчета, няма победа на Червената армия над нацизма, възмути се соцдепутатката. Досега поне в десети клас се е учило за чистата раса и нацизма, напомни педагожката. "Няма друга държава, която да е стигнала дотам, че да се страхува от участието си в съпротивата срещу фашизма", възкликна Анастасова. Социалистката беше категорична, че става въпрос за нова идеологизация на българското образование. "Кой предложи програмата във варианта, представен през септември 2017-а? Кои са тези корифеи на историческата мисъл, чиито имена да са публично известни? Които представят социалистическия период като по-ужасен от турското робство?, попита депутатката от БСП.

Тя цитира въпросните автори на учебника за 10-и клас, че заявили: "Тази битка водим вече пет години", като изтъкнали подкрепата на лидера на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, евродепутата Андрей Ковачев и министъра на образованието Красимир Вълчев.  "Разговаряхме с историци, равноотдалечени от партиите, те са меко казано учудени", добави Анастасова. Соцдепутатката завърши с цитат от Франклин: "Само лъжата се нуждае от силовата подкрепа на държавната власт, истината отстоява сама себе си".

Източник:БЛИЦ

LUCKY BOYS BAND са група от няколко момчета, щастливи да свирят музиката, която обичат.

Годината е 1989, градът е Левски, а те са достатъчно смели и излизат с репертоар от световни хитове. Късметът е на тяхна страна, скоро ще падне комунизмът и това ще ги разпилее по света. Видеото е заснето в столовата на завод Есмос.

Нека посветим това видео на всички млади хора от някогашна България, които мечтаеха, обичаха и живееха. За съжаление, днес град Левски е почти обезлюден, а някои от тези млади момчета не са с нас. Остава само споменът.
ВИДЕО:


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив