Макар да не са много полезни, мекиците са любима закуска на много хора.
Дали ще ги консумирате със сладко или солено, те са изключително вкусни.
Предлагаме ви една много лесна рецепта за мекици:

Продукти:

1 кофичка кисело мляко

1-2 суп.л. олио

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

бакпулвер

Приготвяне на мекиците:


Смесете млякото, олиото, солта и захарта.

Прибавете брашното и бакпулвера, след което омесете меко тесто.

Месете, докато в срязаното тесто се появят дупчици.

Оставете го да почине 30-ина минути.

С намазани ръце откъснете от тестото топчици.

Раздърпайте ги и ги пържете в много горещо олио.

Можете да сервирате мекиците със сладко, сирене, айрян или кисело мляко.

ВИДЕО:


Канадско-американският актьор Киану Рийвс е известен в десетки държави със своите роли в „Матрицата“ (1999), „Адвокат на Дявола“ (1997) и други популярни филми, но много по-малко хора по света са наясно с необичайните и трагични обстоятелства в неговия живот и с всичко, през което е минал. Видеоклип, публикуван във Facebook, разказва накратко за съдбата му. Видеото, както и други подобни на него за Киану Рийвс, беше споделено в последните седмици хиляди пъти и послужи за мотивационен материал, който да увери хиляди хора, че винаги има път напред човек да се справи с трудностите, че това, което ни се струва проблем всъщност често не е и че този актьор не е като всички останали. Преди да стане богата филмова звезда, Киану Рийвс преминава през серия трагични събития. Той е роден в Бейрут, Ливан. Син е на дизайнерка на костюми и геолог.

Майката на Рийвс е англичанка, а баща му американец с хавайски, китайски и английски произход. Тя работи в Бейрут, когато среща бъдещия си съпруг. Бащата на Рийвс работи като неквалифициран работник, но бива пратен в Хавайския затвор заради продажба на хероин. Той изоставя своята съпруга и семейство, когато Киану е на 3 години и Рийвс изобщо не поддържа отношения с него. Рийвс е кръстен на своя чичо – Хенри Киану Рийвс. Киану е хавайска дума, която означава „хладен лек вятър над планините“. Майка му се развежда и се мести първо в Австралия и после в Ню Йорк. В Америка тя среща Пол Арън – режисьор в Бродуей и Холивуд, за когото се омъжва. Двойката се мести в Торонто, Канада, но се развежда през 1971.

По-късно, през 1976, майката на Рийвс се омъжва за организатора на рок концерти Робърт Милър, но се развежда и с него през 1980. Четвъртият й съпруг Джак Бонд е фризьор. Техният брак се разпада през 1994 година. Баби и дядовци отглеждат Рийвс и сестрите му. В продължение на 10 години, от 13-ходишен нататък, актьорът не вижда и не чува баща си. Учил е в четири различни средни училища, което прави образованието му много трудно. Сестра му Ким е имала дислексия. Губи най-добрия си приятел, когато е на 23 години – Ривър Финикс умира от свръхдоза пред клуб в Лос Анджелис през 1993 г.

През 1999 г. любимата на Киану Рийвс Дженифър забременява с дъщеря им. Но детето е мъртвородено и това им коства връзката. Погребват Ава (8 месеца), а няколко седмици по-късно се разделят. Дженифър загива при автомобилна катастрофа 18 месеца по-късно, Рийвс трудно преживява това. Една от сестрите на Киану Рийвс е имала левкимия. Тя е излекувана. Впоследствие актьорът дарява 70% от парите, които печели от „Матрицата“, на болници за лечение на левкимия. Популярни са твърденията, че макар че е милионер, Рийвс може да бъде видян в метрото на Ню Йорк – това е истина, но той също така е и любител на мотоциклетите, кара и „Порше“, има ретро класически мотоциклети.

Източник: БЛИЦ

Бюро "Балкан", както и бюрото за продажба на ЖП билети в Стара Загора, първоначално беше на ул "Ленин" в сградата на Радио Стара Загора, преди преустройството и. Там се намираше и сладкарница "Българосъветско дружество". "Балкан" е наследник на "ТАБСО", което е първото българосъветско сдружение за граждански полети и от там и името на сладкарницата, може би ! Това заведение стана клуб на дейците на културата с председател писателя Антон Михайлов.

Това е последното събитие от стартиралия на 21 март 2017 година проект Партньорство за Творчески Културен Туризъм. В рамките фестивала в Културния дом на нефохимика, утре и в неделя ще се срещнат български и турски занаятчии и приложници за обмяна на добър опит и представяне на онлайн уеб страница, разработена по проекта, където всеки желаещ  занаятчия може да се регистрира, да представи изделията си, а ателието му да стане част от туристически маршрут.

Бургазлии и гостите на града могат да се срещнат с български и турски занаятчии и приложници и с техните творби на двудневното изложение, което ще бъде разположено на открито пред Културния дом на нефтохимика на площад „Тройката“. В последния ден на фестивала участниците ще направят опознавателен турисически тур до етнографските комплеси „Генгер“ и „Шато Медово“, къщата на занаятите в Несебър, Трансграничния детски комплекс в Средец и комлекс „Божура“ край Средец. Последната част от тази обиколка ще бъде в Малко Търново и Звездец.

Всеки с умиление си спомня за ученическите години и за своите най-добри учители. Моята любима учителка е Росана Пенкова от град Бургас. Дойде в Трявна през далечната 1946 г. Преподава ни български език и литература в десети и единадесети клас. Спретнато облечена, бодра и жизнерадостна, с приятна усмивка на лицето и дневник в ръката, влизаше в клас. Отнасяше се с обич и уважение към всеки ученик.

Научи ни на правилен говор, правопис и отношение към героите в литературните произведения, които разглеждахме в часовете. Това много помогна на тези, които кандидатстваха в по-горни училища. През тези две години тя никога не повиши тон и не писа двойка на ученик. В своята дългогодишна учителска работа винаги се стремях да бъда като нея.

През 1978 г., послучай 30-годишнината от завършване на гимназията, проведохме юбилейна среща на класа. Дойдоха всички. Госпожа Пенкова ни уважи с присъствието си. Въпреки годините си, тя бе все тъй бодра и жизнерадостна. Помнеше имената на всичките си бивши ученици и живо се интересуваше от реализацията им в живота. В навечерието на 1979 г. получих от нея новогодишна честитка с пожелание за успехи в учебната ми работа с учениците.

Годините неусетно изминаха! Много от някогашните мои съученици си отидоха от този свят. Малцина са живите. Може би моята и на моите съученици най-добра и любима учителка не е вече между живите. Споменът за нея, обаче ни съпътства през целият ни живот! Хвала на такива учители!


Пенчо Пенчев, Трявна /ретро.бг/

Хората си построиха нови и големи къщи, защото всички имаха работа в ТКЗС, а и много големи и малки заводи имаха цехове там.

Занимаваха се допълнително със земеделие, изкарваха не лоши доходи и дори реализираха продукцията си за износ. Почти във всяко село имаше училище, детска градина и здравен пункт, та дори и кино. Въобще кипеше живот, а лятото беше пълно с деца.

За жалост, селското ни стопанство бе унищожено. А то не само изхранваше страната ни с продукти родно производство, но и заливахме Европа с тях, за да опитат и те там български, истински и качествени плодове и зеленчуци.

Селата ни се обезлюдиха, защото хората нямат препитание, а младите бягат навън. Над 200 села са изчезнали от картата на България, а над 500 са с по-малко от 10 жители. Такава е, за съжаление, днешната тъжна и жалка картинка.

Ретро.бг

Родителите и се местят да живеят от Беларус в Русия след аварията в Чернобил през 1986 г.. Малко след това се ражда Мария в Няган, Сибир. Когато е на две години, семейството ѝ се мести в Сочи. Там баща ѝ се запознава с Александър Кафелников – бащата на Евгени Кафелников (първият руски тенисист, ставал номер 1, носител на две титли от Големия шлем). Когато е на 4 години, Мария получава първата си тенис ракета от Александър и започва да тренира редовно с баща си. На 7-годишна възраст Шарапова посещава тенис клиниката на Мартина Навратилова в Москва, която ѝ препоръчва да започне да тренира в Академията на Ник Болетиери, където са тренирали тенисисти като Андре Агаси, Моника Селеш и Анна Курникова. Поради липса на средства баща ѝ заема пари, за да може двамата с дъщеря му да отидат в Съединените щати. Въпреки че никой от двамата не говори английски, те пристигат във Флорида през 1994 г. Майката на Мария не може да отиде с тях заради проблеми с визата. Баща ѝ се хваща на различни ниско платени работи, като миене на чинии, за да я издържа.

През 2004 Мария става третата най-млада носителка на титлата от Уимбълдън (след Лоти Дод и Мартина Хингис). По пътя си до титлата тя побеждава Ай Сугияма на четвъртфинал (5 – 7,7 – 5,6 – 1), Линдзи Дейвънпорт на полуфинал (2 – 6,6 – 7,6 – 1) и двукратната носителка на титлата – Серина Уилямс на финал (6 – 1,6 – 4). Шарапова става първата руска носителка на титлата от Уимбълдън. Няколко месеца по-късно е победата ѝ над Мери Пиърс – двукратна победителка в турнири от Големия шлем. Мария Шарапова завършва 2004 г. с победа над Серина Уилямс на WTAChampionship (4 – 6,6 – 2,6 – 4).

От юни 2004 до полуфинала ѝ на Уимбълдън през 2005 има 22 спечелени мача на тревна настилка, включително титлите от Бирмингам и Уимбълдън. Достига до полуфинал на Откритото първенство на Австралия 2005, където губи от Серина Уилямс (2 – 6,7 – 5,8 – 6). Докато защитава титлата си от Уимбълдън, Мария достига до полуфиналите без да загуби и сет, но там среща Винъс Уилямс и губи с 7 – 6,6 – 1.

Издига се до номер едно в световната ранглиста на 22 август 2005 г., но само за една седмица, когато Линдзи Дейвънпорт оглавява ранглистата. Шарапова става номер едно отново, въпреки загубата на полуфиналите на U.S. Open. Водачка е за шест седмици, след това отново е изместена от Дейвънпорт.

На полуфиналите на U.S. Open тя е победена от Ким Клайстърс и така не успява нито веднъж през годината да спечели тутнир от Големия шлем. По пътя ѝ към върха я спират бъдещите шампионки: на Откритото първенство на Австралия губи на полуфиналите от Серина Уилямс, на Ролан Гарос – четвъртфинали от Жюстин Енен-Арден, на Уимбълдън – полуфиналите от Винъс Уилямс, на U.S. Open – полуфиналите от Ким Клайстърс.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив