Бюро "Балкан", както и бюрото за продажба на ЖП билети в Стара Загора, първоначално беше на ул "Ленин" в сградата на Радио Стара Загора, преди преустройството и. Там се намираше и сладкарница "Българосъветско дружество". "Балкан" е наследник на "ТАБСО", което е първото българосъветско сдружение за граждански полети и от там и името на сладкарницата, може би ! Това заведение стана клуб на дейците на културата с председател писателя Антон Михайлов.

Това е последното събитие от стартиралия на 21 март 2017 година проект Партньорство за Творчески Културен Туризъм. В рамките фестивала в Културния дом на нефохимика, утре и в неделя ще се срещнат български и турски занаятчии и приложници за обмяна на добър опит и представяне на онлайн уеб страница, разработена по проекта, където всеки желаещ  занаятчия може да се регистрира, да представи изделията си, а ателието му да стане част от туристически маршрут.

Бургазлии и гостите на града могат да се срещнат с български и турски занаятчии и приложници и с техните творби на двудневното изложение, което ще бъде разположено на открито пред Културния дом на нефтохимика на площад „Тройката“. В последния ден на фестивала участниците ще направят опознавателен турисически тур до етнографските комплеси „Генгер“ и „Шато Медово“, къщата на занаятите в Несебър, Трансграничния детски комплекс в Средец и комлекс „Божура“ край Средец. Последната част от тази обиколка ще бъде в Малко Търново и Звездец.

Всеки с умиление си спомня за ученическите години и за своите най-добри учители. Моята любима учителка е Росана Пенкова от град Бургас. Дойде в Трявна през далечната 1946 г. Преподава ни български език и литература в десети и единадесети клас. Спретнато облечена, бодра и жизнерадостна, с приятна усмивка на лицето и дневник в ръката, влизаше в клас. Отнасяше се с обич и уважение към всеки ученик.

Научи ни на правилен говор, правопис и отношение към героите в литературните произведения, които разглеждахме в часовете. Това много помогна на тези, които кандидатстваха в по-горни училища. През тези две години тя никога не повиши тон и не писа двойка на ученик. В своята дългогодишна учителска работа винаги се стремях да бъда като нея.

През 1978 г., послучай 30-годишнината от завършване на гимназията, проведохме юбилейна среща на класа. Дойдоха всички. Госпожа Пенкова ни уважи с присъствието си. Въпреки годините си, тя бе все тъй бодра и жизнерадостна. Помнеше имената на всичките си бивши ученици и живо се интересуваше от реализацията им в живота. В навечерието на 1979 г. получих от нея новогодишна честитка с пожелание за успехи в учебната ми работа с учениците.

Годините неусетно изминаха! Много от някогашните мои съученици си отидоха от този свят. Малцина са живите. Може би моята и на моите съученици най-добра и любима учителка не е вече между живите. Споменът за нея, обаче ни съпътства през целият ни живот! Хвала на такива учители!


Пенчо Пенчев, Трявна /ретро.бг/

Хората си построиха нови и големи къщи, защото всички имаха работа в ТКЗС, а и много големи и малки заводи имаха цехове там.

Занимаваха се допълнително със земеделие, изкарваха не лоши доходи и дори реализираха продукцията си за износ. Почти във всяко село имаше училище, детска градина и здравен пункт, та дори и кино. Въобще кипеше живот, а лятото беше пълно с деца.

За жалост, селското ни стопанство бе унищожено. А то не само изхранваше страната ни с продукти родно производство, но и заливахме Европа с тях, за да опитат и те там български, истински и качествени плодове и зеленчуци.

Селата ни се обезлюдиха, защото хората нямат препитание, а младите бягат навън. Над 200 села са изчезнали от картата на България, а над 500 са с по-малко от 10 жители. Такава е, за съжаление, днешната тъжна и жалка картинка.

Ретро.бг

Родителите и се местят да живеят от Беларус в Русия след аварията в Чернобил през 1986 г.. Малко след това се ражда Мария в Няган, Сибир. Когато е на две години, семейството ѝ се мести в Сочи. Там баща ѝ се запознава с Александър Кафелников – бащата на Евгени Кафелников (първият руски тенисист, ставал номер 1, носител на две титли от Големия шлем). Когато е на 4 години, Мария получава първата си тенис ракета от Александър и започва да тренира редовно с баща си. На 7-годишна възраст Шарапова посещава тенис клиниката на Мартина Навратилова в Москва, която ѝ препоръчва да започне да тренира в Академията на Ник Болетиери, където са тренирали тенисисти като Андре Агаси, Моника Селеш и Анна Курникова. Поради липса на средства баща ѝ заема пари, за да може двамата с дъщеря му да отидат в Съединените щати. Въпреки че никой от двамата не говори английски, те пристигат във Флорида през 1994 г. Майката на Мария не може да отиде с тях заради проблеми с визата. Баща ѝ се хваща на различни ниско платени работи, като миене на чинии, за да я издържа.

През 2004 Мария става третата най-млада носителка на титлата от Уимбълдън (след Лоти Дод и Мартина Хингис). По пътя си до титлата тя побеждава Ай Сугияма на четвъртфинал (5 – 7,7 – 5,6 – 1), Линдзи Дейвънпорт на полуфинал (2 – 6,6 – 7,6 – 1) и двукратната носителка на титлата – Серина Уилямс на финал (6 – 1,6 – 4). Шарапова става първата руска носителка на титлата от Уимбълдън. Няколко месеца по-късно е победата ѝ над Мери Пиърс – двукратна победителка в турнири от Големия шлем. Мария Шарапова завършва 2004 г. с победа над Серина Уилямс на WTAChampionship (4 – 6,6 – 2,6 – 4).

От юни 2004 до полуфинала ѝ на Уимбълдън през 2005 има 22 спечелени мача на тревна настилка, включително титлите от Бирмингам и Уимбълдън. Достига до полуфинал на Откритото първенство на Австралия 2005, където губи от Серина Уилямс (2 – 6,7 – 5,8 – 6). Докато защитава титлата си от Уимбълдън, Мария достига до полуфиналите без да загуби и сет, но там среща Винъс Уилямс и губи с 7 – 6,6 – 1.

Издига се до номер едно в световната ранглиста на 22 август 2005 г., но само за една седмица, когато Линдзи Дейвънпорт оглавява ранглистата. Шарапова става номер едно отново, въпреки загубата на полуфиналите на U.S. Open. Водачка е за шест седмици, след това отново е изместена от Дейвънпорт.

На полуфиналите на U.S. Open тя е победена от Ким Клайстърс и така не успява нито веднъж през годината да спечели тутнир от Големия шлем. По пътя ѝ към върха я спират бъдещите шампионки: на Откритото първенство на Австралия губи на полуфиналите от Серина Уилямс, на Ролан Гарос – четвъртфинали от Жюстин Енен-Арден, на Уимбълдън – полуфиналите от Винъс Уилямс, на U.S. Open – полуфиналите от Ким Клайстърс.

Има удивителни житейски случки, в които остава необяснимо във времето, реалното човешко участие в тях. Тези мистерии, сякаш съвсем нарочно са документирани по един, или друг начин, за да ни накарат да се замислим, не живеем ли в паралелни светове, линейно или вертикално е времето? Вижте свидетелства за някои от тези загадки:


На 1 декември 1948 г. на брега на Сомертън бийч, Австралия, е открито безжизненото тяло на неизвестен мъж. Човекът лежал на пясъка с главата надолу, а от устата му се подавала наполовина изпушена цигара. Бил добре облечен, но с малко неподходящо дебел за топлото време костюм. Полицията не открива никакви следи от насилие по тялото му. И до днес, по данни на австралийската полиция, никой не е потърсил този човек, въпреки публикуции със снимката му във вестниците. Самоличноста на човека от Самертон не е изяснена до ден-днешен. Необяснимо е как е попаднал, облечен с официален костюм, на брега, където намира края си?

Буве е вулканичен и необитаем остров в Атлантическия океан. Той е най-отдалеченият остров в света, на който има три неща: вулканична скала, ледници и мъгла. На фона на този страховит пейзаж е открита... лодка. Как плавателният съд е попаднал на острова и къде са хората, които са плавали с него? На острова не са намерени никакви човешки останки?..

Всички сме виждали тази популярна снимка, запечатала Джон Кенеди, секунди преди да бъде убит. Но знаете ли, че тази фотография е заснета от неизвестна до днес жена? Американската преса я нарича "Лейди баба", защото била възрастна и облечена по "селски"?.. Какво е правила жена с такова описание с фотоапарат в ръка, на централна улица, сред приветстващото президента множество?..

Известно е, че откраднатите от Хитлер съкровища са на колосална сума. Сред тях имало златни кюлчета, ювелирни изделия и валута на стойност 5 млрд. щ.д. След края на Втората световна война всичко това мистериозно изчезва от сейфовете на Райхсбанк, изнесено от някакъв мистериозен мъж в цивилно облекло? - Поне така твърдяли бивши служители в банката.

Във Франция наистина е съществувал човек, когото можем да наречем "Желязната маска". Той бил затворник, когото постоянно местели в различни затвори. По този начин прекарал зад решетките 35 години, до смъртта си. Погребан бил на 19 ноември 1703 г. в гробището "Сен Пол", Париж с... маската си. Чие лице са криели зад маската и за какво е бил осъден този човек, остава тайна, заровена в стар гроб. И до днес много хора, попаднали в гробището, питали къде е гробът на "човека без лице"? Остава загадка кой е той?

През 1959 г. един пастир от Северна Гърция се натъква на отвор в пещера. Влизайки вътре, вижда буквално залепен за скалата, човешки череп. По-късно археолози и антрополози определят възрастта на черепа на 700 000 години! Това, според учените, са най-старите останки на човек от европоиден тип. Защо черепът изглежда като барелеф, остава загадка.

Една от най-големите мистерии на историята е изчезването на т.нар. Девети римски легион. Пет хиляди римски войници изчезват в гъста мъгла в областта Каледония, докато се отправят на север, за да потушат въстание. Звучи невероятно, но от този многохиляден легион не е открита никаква човешка следа, от нито един войник. Римските войници сякаш се изпаряват в мъглата, или изчезват в друго измерение?


През 1954 г. един човек подава паспорта си за проверка на летището в Токио. Проверяващите изпаднали в недоумение - на паспорта му пишело, че е от Taured??? "Каква е тази страна?", попитали човека те. Накарали го да покаже на картата къде се намира неговата страна, и той показал Княжество Андора. Едновременно с това взел да се възмущава, че страната му не е изписана на картата с истинското си име, а съществува от хиляди години?!? Японската полиция отвела човека в някаква стая под охрана, за да провери самоличността му. След минути, когато влезли да го повикат, него вече го нямало там...


Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика
Превратът е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не искал повече да се примирява с положението "да царува, без да управлява".

Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в масова сила в следвоенния период. Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу БЗНС. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на т.нар. Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата групировка се опитала да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замислила провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922, завършил със страхотно поражение, което накарало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на таен заговор, в който главна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била възложена на Военния съюз.Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлявала тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и успял да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено народно събрание (април 1923) от БЗНС главозамаяло неговите ръководители и самото правителство и приспало тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. От своя страна БЗНС неочаквано насочил своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това станало причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии, припомня знам.бг. Това обстоятелство окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни действия. Централното управление на Военния съюз разработило специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите.

Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се предостави в случай на нужда и пр. Всъщност направената уговорка от ВМРО била излишна, тъй като тя се включила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители предприели дръзки провокации срещу Ал. Стамболийски и др. земеделски дейци и министри, с които успели да отклонят вниманието на правителството от главните участници в заговора. Повод за преврата били силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха и той дал знак за извършване на преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз издал директива, с която определил датата на удара - 8 срещу 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, било наредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установили и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др.

В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включил с непосредствени действия. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност. Акцията започнала по предварителния план. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказали никаква съпротива. Без особени усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започнал и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправил към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.

След като се убедил, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният преврат не бил тайна за българската общественост, известието за неговото извършване било посрещнато със слисване в страната. По-значителна съпротива му оказали привържениците на БЗНС само в някои центрове - Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застанал сам Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче била бързо сломена.

Източник:m.fakti.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив