Притежава и разработва 19 дка земя, на която отглежда лозе, жито, царевица, цвекло и ябълки е задължен от " народната" комунистическа власт да предава 75% от добива си към местния ТКЗС фактически до края на живота си.В зависимост от добива си за сезона за определената продукция.
Материал предоставен от George Nikolov

На 7 септември 1978 г. /рожденият ден на Тодор Живков/, на улица в Лондон, със сачма пълна с рицин е прострелян българският писател и дисидент Георги Марков. Умира 4 дни по-късно в лондонска клиника. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“.


Георги Марков работи като писател и сценарист ( един от сценаристите на култовия “На всеки километър”), но след 1969 г. емигрира на Запад. Започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. В репортажите си той критикува комунистическия режим в НРБ. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ, но и до днес не са намерени категорични доказателства за това.

В контекста на гореизложеното, кой според вас уби галеника на властта и станалият после дисидент зад граница Георги Марков ?

За 40 години от предвидените  430 км са построени едва  163.

Автомагистрала „Хемус“ е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва столицата София с град Варна, и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукти – 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол, 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка, 4 между тунела Ечемишка и Правец, и 3 между Правец и Ябланица.
Четирите най-големи виадукта, (между които и най-високия на Балканския полуостров) са завършени в периода 1985-1989 г.

„Силният пол” – така е прието да се наричат мъжете. Вероятно до навлизането на технологията, понятието е вярно, но след като техническите способи взимат връх над физическата сила, за дамите се откриват нови полета за изява. Психическата устойчивост и прецизността се оказват решаващи в много професии. За съжаление феминизацията засяга и една част от мъжкия свят, която би било чудесно да беше запазена само за тази половина на човечеството – войната. Българската антифашистка съпротива увлича много жени в редиците си и една от тях е легендарната Митка Гръбчева.


Митка Гръбчева (Огняна) е българска политическа деятелка. Родена е през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Българска партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).
В периода 1944-1960 година е служителка на Държавна сигурност. Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известна българска режисьорка. Авторка е на мемоарната книга „В името на народа“.
Партизанката от “Чавдар” и “Георги Бенковски” остава вдовица на 52 години. Съпругът й генерал-майор Димитър Гръбчев умира през 1968 г. с горчилката, че е обвинен за английски шпионин. Най-големият пост, който е заемал, е началник на охраната на Георги Димитров. Самата Митка веднага след 9 септември 1944 г. постъпва в Дирекцията на милицията. Появяват се децата й Иванка, бъдещата режисьорка, и синът й Сокол.

Вятърът на промяната издухва добрите й до промяната отношения с Добри Джуров. Не иска да види и Андрей Луканов. Омерзението й стига до онази точка, че не иска да види и да преглътне старата си вражда със старата си бойна другарка Вълкана Горанова, съпруга на Пеко Таков. Омразата й към ренегатите стига дотам, че когато вижда Тодор Живков в ареста, напуска стаята разстроена.За нея Янко до последно си остава стар и достоен боен другар и политик.
Малко известен епизод, е този свързан с партизанското движение и оялите се функционери. Годината е 1977 г. Годината на голямото земетресение във Вранча. Фурията Митка Гръбчева погва с патлак в ръка старите си бойни другари, с които живеела в един блок Не могла да преглътне факта, че хора, които са си слагали главата в торбата, изхвърчали на улицата и треперели по долни гащи навън от няколко “мижави” земни труса.
Някъде по това време става известно, че ятакът, който се грижил за нея, я помолил поне да й каже името си, ако с нея се случи непоправимото и стражарите го заклещят. Тогава тя направо го парализира: „Ще ме познаят по снимката, така че ако умра, откърти една дъска в клозета и ме хвърли там! „

Интересно е, че през целия си живот не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си. След 10 ноември синът й Сокол остава без работа. Тя спокойно заявява: ”Здрав и прав е. Ще се оправи”.

Годините минават и идва 10 ноември 1989 г. Минават още години и настъпва 1993-та. “Желязната лейди” на българското партизанско движение неочаквано попада в болница. Цял месец лекарите се борят за спасяването на живота й. Правят й четири хемодиализи. Докторите се дивят на издръжливостта на сърцето й. Заключението е сърдечна недостатъчност, след интоксикация. Постепенно нещата се проясняват. Картинката за последните дни на Митка Гръбчева е потресаваща. Партизанската легенда се е готвила дни, седмици или дори месеци за смъртта. Завещанието й е да не я кремират, а в последния й път да я изпратят само най-близките.
С приближаването на фаталния ден Митка Гръбчева все по-трудно се грижи за себе си. Обаждат се стари болежки, но до последно не позволява на близките й да се грижат за нея. Дори не им дава да перат бельото й. Близки и далечни приятели и познати подозират, че Митка се готви за последния си ден.
Заключва се в стаята си и поглъща слонска доза психотропни – 100 таблетки, които предизвикват жестока интоксикация. Вади пистолета от чекмеджето, но не го използва. Вероятно за да го употреби в краен случай, но дотам не се стига. Оръжието е намерено по-късно в банята. Установява се, че не е използвано. Явно е бил застраховка, че смъртта ще бъде сигурна.
Така завършва живота си една корава жена. „Героиня”, „терорист”, „желязна лейди”, „черен ангел”. Всичко това събрано в една жена. Оценки няма да поставяме, нашата цел е просто да напомним за всеки от социалистическия период на България, оставил отпечатък в бъдещето.
 
Източници: wikipedia.org, blitz.bg

В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастични форми. Интересно карстово образувание е скалният свод Крали Маркова дупка, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Беклемето
Местността Беклемето в Троянския проход е разположена на 1320 м надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

Майкъл Джоузеф Джексън е роден в Гери, Индиана, САЩ. Той е седмото от общо девет деца на фамилията Джексън. Освен него в семейството му има още три момичета и пет момчета. Баща му, стоманолеяр, подтиква децата си да пеят от много рано. През 1993 година Майкъл Джексън за първи път разказва за физическия и емоционален тормоз, на който е подложен като дете от страна на баща си в интервю с Опра Уинфри.


Братята му Джаки, Тито и Джърмейн сформират групата „The Jackson Brothers“. През 1964 г. Майкъл и Марлън се присъединяват към нея и я прекръстват на „The Jackson 5“, a още по-късно - на „The Jacksons“. В периода 1966-1968 г. често свирят в стрийптийз-клубове и други нощни заведения. През 1968 г. подписват първия си договор с Motown Records и записват песните „I want you back“, „ABC“, „The Love You Save“ и „I'll Be There“. Успехът е зашеметяващ и всички те достигат до номер едно в класациите на Billboard Hot 100. Списанието Rolling Stone нарича Майкъл Джексън гений с невероятна музикална дарба. През 1971 г. албумите им са най-купуваните в САЩ. Братята записват 4 албума, но към края на 1973 година продажбите намаляват и през 1975 г. те напускат Motown Records.
През 1975 година подписват нов договор, този път със CBS Records (по-късно Sony Music Entertainment) и Епик Рекърдс (Epic Records). От 1976 до 1984 г. издават още 6 албума. През 1979 г. „The Jacksons“ бият всички рекорди с албума си „Triumph“.


Израстването на Майкъл: на 7 години става солист на състава, по-късно започва да пише много от хитовете на групата, на 11 години той вече е звезда, а на 20 решава да започне соло кариера.
През 1978 г. Джексън играе с Даяна Рос във филма „The Wiz“ в ролята на Плашилото. Там започва партньорството му с Куинси Джонс, който се съгласява да издаде първия му соло албум Off the wall, който излиза през следващата, 1979 година, и продава около 20 милиона копия в цял свят.
Хитовете от този албум са „Don't Stop 'Til You Get Enough“ и „Rock with You“. Майкъл печели 3 награди на American Music Award в категорията „най-добър R&B изпълнител“, „най-добър R&B албум“ и „най-добър R&B сингъл“ и „Грами“ в категорията „най-добър R&B изпълнител“. Въпреки огромния успех за първи албум, той счита, че това не е достатъчно и обещава още по-голям успех със следващия си албум.


През същата година Майкъл Джексън чупи носа си при сложен танцов елемент. Първата пластична операция не е съвсем успешна, той се оплаква от проблеми с дишането и се налагат още няколко операции. Това е първата видима промяна, когато носът му става по-тесен.


Много скоро Джексън се превръща в един от най-известните певци в света, а албумът му Thriller (1982 г.) е продаден в над 110 милиона копия, което го прави най-продаваният музикален албум в историята. Държи рекорд в историята на музиката за най-много спечелени в една година (1984 г.) статуетки от наградите Грами - 8 на брой за албума си Thriller. Въвежда в музикалната индустрия така наречените short films, клипове-истории - каквито са Thriller, Bad, Remember the Time, You Rock My World, Ghosts и т.н.


Неговият типичен и извънредно характерен глас, както и маниера му на танцуване и звукът като цяло оказват силно влияние на много съвременни хип-хоп, поп и R&B творци. Майкъл Джексън също така е и хуманист, който чрез своята фондация Heal the World Foundation прави милиони долари дарения на различни организации, особено тези, свързани с подпомагане на изпаднали в нужда деца - гладуващи, болни или нямащи достъп до образование.


Животът му е свързан с много противоречиви и странни събития. Той е женен два пъти и има 3 деца — една дъщеря и двама сина. Майкъл е един от малцината, които са включени в Рокендрол залата на славата два пъти. Той е вписан в книгата на световните рекорди на Гинес - общо с 15 награди „Грами“ и 17 номер едно сингли. През юли 2009 г. в Англия е планирано турне с 50 негови концерта, за които билетите са разпродадени. Майкъл Джексън умира само седмици преди началото на турнето, на 25 юни 2009 г., след спиране на сърдечната дейност. Преди смъртта на Джексън са били предписани лекарствата пропофол и лоразепам. Личният му лекар е обвинен и намерен за виновен за непредумишлено убийство. Смъртта на Майкъл Джексън предизвиква международна вълна на скръб и милиони зрители наблюдават на живо по телевизията неговата възпоменателна церемония.

Източник:www.obekti.bg

Настоящата програма за обучение на дисководещите е пръв по рода си опит цялостно и системно да се очертаят споените теоретически и практически познания, които трябва да притежава дисководещият. Програмата е изготвена непосредствено- след обнародването на Наредба № 7 за дискотечната дейност на Комитета за култура, ЦК на ДКМС, Министерство на Финансите, МПТПС и ЕАТО, и има за цел да подпомогне по-нататъшното преустройство на тази дейност.

Превръщането на дискотеките в средища за идейно-естетическо вмешателство на младежта е задача, която изисква обединените усилия на много организации и ведомства. Но тя в решаваща степен зависи от позицията, от знанията и убежденията иа човека зад пулта - от дисководещия. Днес диско-водещ може да бъде само човек със зрял марксистко-лепински мироглед, с изграден класово-партиен критерий за оценка на обществените и културни явления, човек който не следва, а води и Нормира младежките интереси.

Програмата има няколко предназначения:

Нс първо място тя служи като основа за организиране на школи и курсове за дисководеци в средните и висши учебни заведения, във Факултетите за обществени професии, във ведомствените звена за квалификация в системата па комплекса “Култура" и в ЦКИ "Г. Димитров.


 Използвани са илюстрации от ФБ-групата "Аз бях DJ през 80-те"

Игрите на стражари и апаши,къпане в реката на село по време на летните ваканции,походи до съседни села, попълването на лексикони и още много други неща от 70-те, 80-те и 90-те години, днес повечето от тях са безсмъртно непознати и звучат като неща от друг континент за днешното поколение неща.

Детството беше изпълнено с много весели и незабравими моменти. Нямаше нито смартфони, нито интернет и кабелна с безброй канали, тогава децата излизаха навън и играха по цял ден .Времето минаваше бързо, а когато родителите ги викаха да се приберат, защото вече е късно, те се правеха на ударени сякаш не ги чуват.

Ето някои приказни спомени от детството:













На 24 август ваканционно селище „Албена“ отбелязва 48 години от създаването си. Началото му е поставено съвсем не на шега на 1 април 1968 г., като е предвидено строителството да се извърши на седем етапа и да приключи около 1976 г.

Дотогава мястото между Кранево и Балчик, където в последствие „Албена“ издига снага – местността Фиш-фиш, която траките наричали Долината на пролетта, а римляните – Гераниум, т.е. здраве, е пущинак, сред който омърлушено се скатават две стари и неприветливи почивни станции. Теренът обаче бързо се превръща в мащабна строителна площадка.

В тогавашния град Толбухин (дн. Добрич) се създава специален строителен полигон, на който се изпълнява номенклатурата за бъдещия модерен курортен комплекс. Там се изготвят сравнително малко на брой унифицирани панели, които обаче позволяват голямо разнообразие по отношение на етажност и конфигурация.

Всъщност именно в това е уникалното в „Албена“, което е ново и за световната архитектурна практика – тук художествената форма е постигната не чрез монолитно строителство, при което свободата на обемните и структурните съчетания е безгранична, а чрез прилагане на индустриализираното сглобяемо строителство с готовите панели и пр. Пластичност на визията придава единствено раздвиженото комбиниране на балконите и техните парапети, които се явяват основен елемент на външното оформление.

Генерален изпълнител на мащабния обект е Държавно строително-монтажно обединение „Добруджа“ от Толбухин, а шефът на инвеститорската дирекция – покойният днес инж. Димитър Киряков, често обича да подхвърля, че „изпълнители на обектите са потомците на Кольо Фичето“.

Когато започва строителството, наоколо няма нито едно дърво. Благодарение на ландшафния проект на паркостроителя инж. Елена Качарова, мястото бързо се изпълва с пищна зеленина, гарнирана с много ценни и редки растителни видове.

Ръководител на авторския архитектурен колектив, изготвил проектите за „Албена“, е арх. Николай Ненов. В екипа му влизат арх. Тодорка Попова, арх. Христо Христов, арх. Райна Шопова, арх. Димитър Аврамов, арх. Мария Саваджиева и др.

Една от първите проектантки на новия курорт е и моята майка арх. Димитрина Василева – нейни са проектите за хотелите „Славянка“ и „Камелия“, както и млечен бар „Лилия“, който по-късно сменя функцията си и е превърнат в стол за почиващите.

Та тя ми е разказвала, че първоначално комплексът се е казвал „Балчик – юг“. Лично Тодор Живков често наминавал през проектантската организация да види как напредва проектирането му.

При едно от тези посещения Първият подхвърлил: „Тук, в този край, е живяла една красива българка – героинята на Йордан Йовков Албена. Пожелавам успех на колектива и дано комплексът стане красив като нея“.

Това му пожелание, разбира се, се оказва достатъчно още на другия ден на антетките на проектите вместо „Балчик – юг“ вече да пише: КК „Албена“...И до днес Северната перла на нашето Черноморие остава един забележителен архитектурен ансамбъл с оригинална и самобитна визия и атмосфера.

Като за финал ще разкрием и тайната на тази мащабна артихектурно-строителна творба – размерите на основния пространствен модул, които са 300/420/260, са извлечени от „божествената пропорция" на... Златното сечение. Този факт споделя самият главен проектант арх. Николай Ненов в бр. 2 на сп. „Архитектура“ от 1989 г.

Днес „Албена“ е символ на модерен морски туристически продукт и предлага разнообразни форми на отдих и екотуризъм. А красотата му няма равна, може би защото носи името на една красива жена, макар и литературен образ. Една красавица, която мечтае в едноименната Йовкова пиеса: „Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя, както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците, да наредя саксии с босилек, с френче, с мушкато...“. Е, май мечтата й се е сбъднала!

Автор: Диана Славчева,източник: desant

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив