"Ако минавате през ад, продължавайте да вървите без да спирате." Уинстън Чърчил

Когато нищо не върви както трябва... Ето 8 препоръки, които трябва да знаеш и които ще те мотивират, когато най-много се нуждаеш от това:

1. Болката е част от растежа.
Понякога животът затваря врати, защото е време да се движиш. И това е добре, защото често пъти ние не тръгваме напред, ако обстоятелствата не ни принуждават. Когато настъпят тежки времена, напомняйте си, че нито една болка не идва без цел. Движете се от това, което ви причинява болка, но никога не забравяйте урока, който тя ви преподава. Това че се борите, не означава, че преживявате неуспех. Всеки голям успех изисква да има достойна борба. Хубавото иска време. Останете търпеливи и уверени. Всичко ще се подреди, вероятно не веднага, но в крайна сметка всичко ще се получи...
Помнете, че има два вида болка - болка, която ранява и болка, която ви променя. И двете болки ви помагат да пораснете.

2. Всичко в живота е временно.
Винаги, когато вали дъжд, ти знаеш, че той ще спре. Всеки път, когато ви причиняват болка, раната заздравява. След тъмнината винаги се появява светлина - за това ви напомня всяко утро, но въпреки това често ни се струва, че нощта ще продължи винаги. Това няма да стане. Нищо не продължава вечно. Затова, ако точно сега всичко е хубаво, наслаждавайте му се. То няма да продължи вечно. Това, че в даден момент животът не е лек, не означава, че не можете да се засмеете. Ако има нещо, което ви притеснява, не означава, че не можете да се усмихвате. Всеки момент ви дава ново начало и нов край. Всяка секунда вие получавате втори шанс. Просто го използвайте.

3. Тревогите и оплакванията нищо не променят.
Онези, които се оплакват най-много от всички, постигат най-малко от всички. Винаги е по-добре да се опиташ да направиш нещо по-голямо и да претърпиш несполука, отколкото да се опитваш да успееш, без да правиш нищо. Нищо не е свършило, дори да сте загубили; но всичко ще е приключило, ако реално повярвате в това. Ето защо продължавайте да се опитвате. Не позволявайте сенките на миналото да помрачат бъдещето ви. Оплакванията от преживяното днес, няма да направят утрешния ден по-светъл. Вместо това вземете мерки, направете промяна като използвате наученото. И независимо от това, какво ще стане в крайна сметка, помнете, че истинското щастие започва да се приближава само когато вие спрете да се оплаквате от вашите проблеми и започнете да сте благодарни за всички онези проблеми, които нямате.

4. Вашите белези са символи на вашата сила.
Никога не се срамувайте от белезите, които животът ви е оставил. Белегът означава, че болка вече няма, и че раната е заздравяла. Това означава, че вие сте победили болката, извлекли сте си поука, станали сте по-силни и сте продължили напред. Белегът е нещо като татуировка на триумфа. Не позволявайте на белезите да ви правят заложници. Не им позволявайте да ви карат да живеете в страх. Започнете да гледате на тях като признак на сила. Джалал ад-Дин Мухаммад Руми веднъж е казал: "През раните във вас прониква светлината." Нищо не може да бъде по-близо до истината. От страданието са се появили най-силните души; най-влиятелните хора в този голям свят носят своите белези от рани. Погледнете на своите белези като на лозунг: "ДА! АЗ НАПРАВИХ ТОВА! Аз оцелях, и аз имам белези, с които да го докажа! И сега имам шанса да стана още по-силен."

5. Всяка малка битка е стъпка напред.
В живота търпението не означава изчакване; то е способността да запазваш доброто си настроение, работейки упорито за своите мечти. Затова, ако имате намерение да опитвате, вървете до края. Иначе няма никакъв смисъл от старта. Това може да означава да загубите стабилността и комфорта си за известно време и може би дори своя разум. Може да ви се наложи в продължение на много седмици подред да не ядете онова, с което сте свикнали, или да не спите толкова, колкото сте свикнали. Това може да означава, че ще се промени вашата зона на комфорт. Това може да означава, че ще чуете насмешки. Това може да означава самота. Самотата, въпреки това, е подарък, който прави много неща възможни. Вие ще получите пространството, от което имате нужда. Всичко останало е тест за вашата решителност, за това доколко вие наистина искате да постигнете целта си. И ако вие поискате това, ще го направите, независимо от несполуките и разногласията. И с всяка стъпка ще се чувствате по-добре, отколкото можете да си представите в момента. Вие ще разберете, че борбата не е преграда на пътя, това е пътят. И си струва да го извървите докрай.

6. Негативната реакция на другите хора не е ваш проблем.
Дръжте се уверено, когато лошото ви заобикаля. Усмихвайте се, когато другите се опитват да ви победят. Това е лесен начин да поддържате собствения си ентусиазъм. Когато другите хора говорят лошо за вас, продължавайте да бъдете себе си. Никога не позволявайте на никакви разговори да ви променят. Вие не можете да взимате всичко присърце, дори ако ви се струва, че ви засяга лично. Не мислете, че хората правят нещо заради вас. Те го правят заради себе си. Преди всичко никога не се променяйте, за да направите впечатление някому, който казва, че вие не сте достатъчно добри. Променяйте се, ако това ви прави по-добри и ви води към по-ярко бъдеще. Хората ще говорят независимо от това какво правите и колко добре го правите. Притеснявайте се за себе си, а не за мнението на другите. Ако вярваш в нещо, не се страхувай да се бориш за него. Силата идва от преодоляването на онова, което другите смятат за невъзможно. Животът ти се дава веднъж. Така че прави онова, което те прави щастлив, и живей с хората, които те карат да се усмихваш.

7. Това, което трябва да се случи, ще се случи.
Ти си силен, когато се отказваш да крещиш и да се оплакваш и започнеш да се усмихваш и цениш своя живот. Има благословения, скрити във всяка борба, с която се сблъсквате, но трябва да сте готови да отворите своето сърце и ум, за да ги видите. Не можете да накарате нещата да се случват. Можете само да се опитвате. В определен момент ще трябва да оставите ситуацията и да позволите на онова, което е предназначено да се случи, да се случи. Обичайте живота, доверявайте се на интуицията си, рискувайте, може да губите и отново да откривате щастието, учете се чрез опита. Животът е голямо пътешествие. Спрете да се тревожите, да си задавате въпроси и да се съмнявате във всеки един момент. Смейте се, ако нещо се обърка, живейте на мига и се наслаждавайте на всеки един миг от своя живот, какъвто и да е той. Може да не се окажете точно там, където сте искали да отидете, но в крайна сметка ще стигнете точно там, където трябва да бъдете.

8. Просто продължавай движението.
Не се страхувайте да се върнете назад - за да опитате отново, за да живеете отново, за да обичате отново, за да мечтаете отново. Не позволявайте на нещастието да ви пречупи. Най-добрите уроци в живота често пъти научаваме в най-лошите времена и от най-лошите грешки. Ще има моменти, когато ще изглежда, че всичко, което е било възможно да се обърка, се е объркало. И може да ви се струва, че сте се забили в този коловоз завинаги, но това няма как да е така. А когато сте готови да се откажете от всичко, помнете, че понякога нещата трябва да се объркат докрай, за да се оправят. Понякога трябва да се мине през най-лошото, за да се стигне до хубавото. Вселената винаги прави онова, което е правилно.

Да, животът е труден, но вие сте издръжливи. Намерете сили да се усмихвате всеки ден. Намерете смелост да се чувствате различни, но все така красиви. Намерете в сърцето си онова, което кара другите също да се усмихват. Не придавайте голямо значение на нещата, които не можете да промените. Живейте просто. Обичайте щедро. Говорете правдиво. Работете усърдно. И дори това да се окаже недостатъчно, продължавайте. Не спирайте движението.
Източник: margaritta.dir.bg

Въпреки покровителството на Живков 20 години стои забранен филмът по пиесата му „Прокурорът'
Има го черно на бяло. Отпечатано е на първа страница на „Литературен фронт“ през 1975 г. Признанието е на Тодор Живков, че тайно завиждал в лудите млади години на Георги Джагаров (1925-1995 г.), че е имал повече успехи в любовта. Тези думи са казани от Тато в непринудена реч по повод 50-годишнината на поета, минаващ за един от неговите най-доверени хора в управлението.

Авторът на стиха „Земя като една човешка длан“ е заместник председател на Държавния съвет от 1971 г. до падането на Живков от власт. И въпреки близостта си с водача на партията и народа попада под забраната на цензурата. Спрян е филмът по пиесата му „Прокурорът“, в която чрез силата на художественото слово се отрича диктатурата от сталинистки тип.

„Вярвах в социализма и се бунтувах против партийния диктат“, изповядва в края на живота си Джагаров. На въпроса чувства
ли се омърсен след 1989 г., поетът отвръща: „А кой сега не се чувства омърсен ? Ако по-рано си бил забелязан с труда и способностите си, ако си бил отличен с почит и уважение, сега няма как да не те омърсят. Така някои си представят освобождаването от тоталитаризма. Обливат ни с помия, искат да живеем в кочина. И не се замислят, че когато помията-свърши, ще се наложи да обърнат кофите върху главите си и сами да започнат да грухтят, че демокрацията е победила.


Колкото до смешната случка с Тодор Живков, не е ясно кой публикува развеселяващото приветствие на първа страница на литературния официоз. Ето откъс от него: „Нашата близост и приятелство датират от доста години. Но аз винаги съм съжалявал, а сега съжалявам още повече, че не се сприятелихме по-рано, през онази бележита епоха от твоя живот и твоето творчество, когато и аз заедно с теб бих могъл да рецитирам стиховете ти:

И ваш’те благородни дами към мене гледаха със страст, че любех аз от вас по-силно и пиех по-добре от бас.

Това е една пропусната завинаги възможност да вляза в историята и с това. Но какво да се прави? Пропуснатото е пропуснато! Аз мога само да скърбя за него, още повече че настоящото ми писмо няма да бъде публикувано и всичко ще си остане между нас“.

Нека не се стряскаме от думите и опитаме да погледнем някои фак­ти. Мнозина млади хора между 13 и 18 години, облечени предимно с дънки и шалвари, обути в маратонки, с накъдрени или късо подстри­гани коси с мъниста по тях и пуловери шпиц... тан­цуват. Ритъмът естествено е диско, а дансинг е сухата пързалка на зим­ния стадион „Дружба" в столица­та. Присъствуваме на поредния диско-маратон, една от последните форми за привличане на младите хора в ритмите на различните диско-стилове (еротично, фантастич­но. апокалиптично, симфонич­но. ..) е може би една от най-неподходяшите за осъществяване на социален контакт между пристига­щите на групички ученици...
Но за изводите още е рано. Всич­ко започва от необходимите диско­теки —тази съвременна и може би най-популярна форма за отдих и развлечение на младежта. Кое на­лага тази необходимост и въобще наясно ли сме с функциите, кои­то изпълнява, и целите, които си поставя, заведението, наричано диско-клуб?
Възникнали през 50-те — 60-те години във Франция, дискотеките първоначално са били място, къде- то са се слушали грамофонни пло­чи. По-късно различието във вку­совете наложило в подобни заве­дения да се появи диско-водещият — човекът, който подбира и пуска музиката. Съвременното понятие дискотека обикновено се свързва със слушане на музика и танцова забава, организирани от специално подготвен диско-водещ. Самото по­мещение. където става всичко то­ва, бихме могли да наричаме дис­ко-клуб.
И така. в България първият дис­ко-клуб „33“ е основан през 1967 година на „Слънчев бряг“ с диско- водещ Кръстин Банков. В момента из цялата страна има около 1500 диско-клубове. Само в столица­та те са около 30. И въпреки това са недостатъчни не само като коли­чество, но и най-вече като качество на поднасяните програми. Тези дис­котеки са собственост на различни ведомства и в повечето случаи му­зикалните програми трябза да се съобразяват с вкуса на посетителите на съответното заведение. Разбира се с това проблемите само за почват. А са много...
ДИСКО ВОДЕЩИЯТ. 
Той е деригент на спектакъла на дансинга и напълно естествено е всички висо­ки изисквания и претенции да се от­правят най-напред към него. Ами ако няма подходяща и вярна информация? Ако отсъствува точният критерий, артистизмът, съчетан с чувство на мярка? А това са неща, които тряб­ва да се научат. Курсове за дисководеши  съществуват към бюро „Естрада“ (продължителност 2 седмици), към „Интерхотели“ (продължителност 10 дни), към ко­митетите на Комсомола (45 дни) и от две години — към ВМЕИ за студен­ти, завършили втори курс на някоя инженерна дисциплина (курсът трае две години и се води като до­пълнителна специалност). Като се изключи курсът във ВМЕИ, карти­ната е ясна, а резултатът логичен: повърхностни знания по история на музиката и мъгливо понятие за приложна естетика и за младежки­те движения на Запад, свързани с различни направления в музиката. Завършилите съответните курсове получават необходимия документ, но с него усъвършенствуването на водещия едва започва. Защото изискванията към доброто диско- водене налагат да се поднася най- разнородна и винаги нова инфор­мация  която и да възпитава, и емоционално да въздействува, и да поражда интереси извън стените на дискотеката.
Сп. „Отечество“, 1982 г.


Тогава нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.Но имахме въображение!

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.







Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив