16:38
Тодор Живков и Мара Малеева сключват брак през 1938 г. Тогава той е секретар на РК на БКП в пролетарския квартал “Коньовица”, а тя е участъков лекар в с. Говедарци, Самоковско. Като секретар на Втория районен комитет на БКП в София той вижда студентката Мара Малеева за първи път при една акция. По време на гражданската война в Испания към ЦК на партията имало комисия за прехвърляне на доброволци по специален нелегален канал. И една вечер двамата помогнали на няколко души да заминат инкогнито за Испания.
„Тя беше скромно, нежно и симпатично момиче – пише Живков в своите „Мемоари“, издадени през 1997 г. – Веднага се набиваше на очи нейният подкупващ и сърдечен начин на общуване, както и подчертаната интелигентност…“.Първото назначение на Мара Малеева като лекарка е в с. Дъскот, Павликенско. В това село имало „партийна ядка“ още от 1896 г., една от първите в страната. Живков обяснява, че двамата с Мара веднага се включват в организацията, в която членували 15 комунисти. След Дъскот работи последователно в селата Лесичево, Пазарджишко; Говедарци, Самоковско; Оризари, Пловдивско и Костинброд.
През пролетта на 1944 г. в Говедарци се разчува, „че мъжът на докторката станал шумкарин” и е убит в сражение под връх Мургаш на 3 май 1944 г.. Месеци наред, почти до 9 септември. тя живее в неизвестност, но не казва за страховете си нито на родителите на Тодор, които тогава са при нея в Говедарци, нито на своите.
През юли д-р Мара Малеева е преместена на работа в Оризари, после в Костинброд, а двегодишната Людмила е пратена при семейството на вуйчо си, който работи като адвокат в Смолян. Там живее 4 месеца. След 9 септември семейство Живкови отново се събира в София, където бащата става шеф в новосъздадената милиция, а после в партията.Докторката първоначално е назначена в първа вътрешна клиника на Висшия медицински институт, след това минава на партийна работа, а накрая се посвещава единствено на семейството и кариерата на мъжа си. Живков расте в партийната и държавната йерархия, а д-р Малеева е негов първи съветник. Тя става и първата съпруга на комунистически лидер у нас, чието име и снимка са публикувани в българската преса.
По времето на Сталин в СССР и целия соцлагер е нямало практика „Първите дами” да бъдат на показ. Когато на власт идва Никита Хрушчов, до него вече редом стои съпругата му Нина Хрушчова. Този почин е приет и от останалите ръководители на социалистическите държави, особено при важни посещения зад граница. През октомври 1966 г. премиерът Тодор Живков е поканен от ген. Шарл дьо Гол на официално посещение във Франция, а Мара Малеева като нежната половинка на Първия е част от голямата делегация.
Павел Писарев, който по време на това посещение е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж, разказва, че българската делегация спира в градчето Сен-Пол дьо Ванс, за да разгледа някакъв хотел и местната школа по туризъм. И Мара Малеева смъмря съпруга си: „Тодоре, иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев…“ (Иван Башев тогава е министър на външните работи, а Балев – началник на кабинета на Живков – б.а.)
Преводач на Живков при визитата му във Франция е Нино Николов – дипломат и поет. „Как върви преводът, Нино? – пита го веднъж Живков, може би с очакване той да го похвали пред хората от делегацията, които се събират всяка вечер, за да направят преглед на деня.
„Добре, добре, другарю Живков, добре говорите и аз го превеждам по-интелигентно – изтървава се Нино Николов. Силно смутен, бърза да се поправи: „Аз пофранцузвам малко фразите.“ Всички прихват да се смеят, а най-силен е смехът на Мара Малеева.От както се запознават до края на земния си път, с добре подчертаната си интелигентност Мара Малеева е изключителен негов авторитет и коректив в живота. До края на живота си тя има сериозен контрол върху поведението и държанието на съпруга си, който не блести с особено висока култура. Благодарение на нейното настояване той завършва средното си образование. Докато е „полулегален” и няма възможност да работи семейството им се крепи единствено на нейната заплата. Когато започва да се изкачва по стълбичката към властта тя бди непрекъснато до него. Не му спестява критика и упреци дори на публични места. Учи го на обноски, как да се облича, как да се държи на официални приеми и вечери. Помага му с писането на речите, с часове репетират четенето им. Живков никога не става забележителен оратор, но в първите години след 9 септември е направо слаб. Затова тя го кара да й чете словата си, преди да ги произнесе публично. Преди прословутия Априлски пленум тя и доверената му секретарка Ангелина Горинова са единствените, които са знаели съдържанието на речта му пред пленума, преди да бъде занесена за одобрение в съветското посолство.До такава степен той и се доверява и разчита на нея, че тя се оказва непрестанна спътница в живота му, на която знае че във всеки един момент може да се довери и получи мъдър съвет. Винаги си дава ясна сметка за голямата роля на жена му в неговата политическа кариера. Дипломираната лекарка изключително много държи на скромността и всячески се старае да опази и семейството си от излишни залитания. Въобще до началото на 70-те години всичко в живота на управляващия елит в България бива някак си по-скромно.Тя в същност носи титлата „първа дама” по – малко от четири месеца. На 8 юли 1971 г. в започва да действа избраният от Народното събрание Държавен съвет, чийто председател е Тодор Живков. Той се отказва от премиерския пост, но остава първи (от 1981-а генерален) секретар на ЦК на БКП. Новата му длъжност вече го прави държавен глава, един вид президент на страната. Съпругата му д-р Мара Малеева вече е сериозно болна от тежката болест и не може да го придружи на нито едно посещение в чужбина или събитие в страната.
За съжаление не и е писано да стои дълго до своя съпруг, а Живков изключително тежко преживява загубата й. Крепителката на дома Живкови умира на 23. 10. 1971. от рак на стомаха в София. Това става малко след като Живков на официален прием отпразнува 60 годишния си юбилей и 5 месеца след раждането на внука й Тошко Славков. Последните й снимки показват отпечатъка на тежката болест върху лицето й, но тя се стреми да не показва страданието си пред своите близки. За края на живота на жена си в мемоарите си Живков е написал: „В съзнанието ми се е вдълбал един епизод, който ме беше разтърсил дълбоко. Влезнах в стаята , тя лежеше на бялото си легло, отпуснала глава върху възглавницата, и слушаше записа на последната ми реч. Слушаше гласа ми, а очите вече се взираха в отвъдното… Мисля си, че такава раздяла с любимия човек не може да бъде измислена, тя се ражда от самия живот.“Няма го вече човекът, който да го направлява и предпазва от евентуални грешки. А може би щеше да озапти и огромното венцехвалене на съпруга й за 70-годишния му юбилей. Въобще с кончината на Мара Малеева изчезва и критичното начало в най-близкото обкръжение на Живков. Самият той казва, че проблемния му син Владимир, би израснал като различен човек, ако не беше ранната загуба майка му. Изглежда ролята, която Мара Малеева играе в дома, а от там и в обществото значително надхвърля това, което се вижда в светлината на прожекторите.
След смъртта й, Трета градска болница в София е наречена на нейно име, както и малък площад в родния Пловдив.Останал без подкрепата на съпругата си, той търси опора в Людмила. Докато Мара Малеева е жива, Живков не си позволява да издигне на отговорна работа почти никой от фамилията. Съзнава, че Живков трябва да бъде предпазлив и да не дава повод да бъде обвинен в семейственост. След смъртта й вече няма кой да го възпира и той търси упора в амбициозната си щерка Людмила. Само месец след смъртта на майка си тя започва стремглава кариера в политиката. Баща й я издига бързо във властта: през 1975 г. тя става председател на Комитета за култура, през юли 1979 г. – член на Политбюро. При някои от визитите на баща си в чужбина Людмила Живкова влиза в ролята на първа дама. Упорито се говори, че той я подготвя за свой наследник. Десет години по-късно, в навечерието на неговия 70 годишен юбилей, Людмила внезапно издъхва, а спекулациите около смъртта й, витаят и до днес.
В разговор с приятел в края на живота си Тодор Живков тъжно споделя: „През 1971 г. загубих жена си Мара Малеева, през 1981 г. – дъщеря си Людмила, а през 1991 г. – свободата си.“
