15:04
14:25
Admin
ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
No comments
 |
| Снимка:dariknews.bg |
Виждали сме я десетки пъти – жената, която събира картони, преживява от картони и самата тя живее в картонен дом. Намира се на една от най-скъпите улици в София, до бившия Детмаг. Там е превърнала в жилище няколко кашона, сред които спи дори и в най-лютата зима. А над главата й висят реклами на стоки, чиято цена би платила наема й за години напред.
Приемаме я като подробност от пейзажа. Както и всички хора, които по една или друга причина са загубили жилището си и са се слели със градската сивота.
Статистиката, която явно брои само хората с дом, е изчислила техния брой на 1370. Ако сложим една нула отзад, вероятно числото ще бъде далеч по-вярно, разказват от проекта „Градски номади“, които за първи път у нас направиха изследване на бездомниците – своеобразен профил на онези, които спокойно могат да бъдат наше огледало.
Класическият бездомник, посочват „Градски номади“, е разведен мъж между 50 и 65 години, често със средно образование или дори висшист. Всъщност, една четвърт от бездомниците са завършили университети. Улицата е друг „университет“ и май доживот.
Обикновено този човек е прекъснал контакти с близките си, най-често няма деца – затова и няма кой да се развълнува от факта, че живее под покрив от небе. В други случаи хората без дом са просто в лоши и/или заплетени отношения с близките си.
При жените, които са общо една трета от всички бездомници, най-често причината да се окажат на улицата е домашно насилие. Нерядко тези хора са лишени от дома си или от измамници, или са го загубили в резултат на жилищен кредит, който не са могли да обслужват. Мнозина са жертви на така наречената „трудова миграция“ – продали са единствения си дом в провинцията, където работа няма, и дошли в столицата в търсене на по-добър живот.
Повечето от тях, напук на всеобщата ни представа, не просят. Преживяват от изхвърлени картони, бутилки, пластмасови изделия, които вадят от контейнерите и след това предават. Навъртат около десет километра на ден, тъй като нямат пари за транспорт. Изкарват средно около пет лева дневно и мечтата на почти всеки от тях е да си намери „истинска работа“.
„Градските номади“ разказват покъртителни истории за хора, които са се отзовали на улицата само в резултат на това, че професията, която се упражнявали някога, е изчезнала и вече не се търси. Жена на 47 години заявила, че е „много стара“, за да се преквалифицира. Мнозина от тях твърдят, че просто няма как да кандидатстват за работа по елементарни хигиенни причини – не можеш да се явиш на интервю некъпан.
Зад „профила“ на бездомника се крият истории – като тази за портиера на бивша луксозна кооперация, когото изхвърлили като ненужна реликва от соца. Човекът всеки ден облича единствения си костюм, запазен от онова време, и го разхожда по софийските улици с илюзията, че късметът все още може да му се усмихне. Сред бездомните има и бивша известна оперна актриса, вече над 70, която продължава да сънува сцената, докато спи под открито небе.
„Човек с огромна обща култура“, разказва за нея Елеонор Генова от „Градски номади“. Има и покъртителна история за брат, изгонен от сестра си след разпра за семейното жилище. Навремето работел в библиотека. Когато напускал дома си, поискал да вземе със себе си само книгите си. Сега живее от тях в буквален и метафоричен план – когато не продава и не разменя литература за жълти стотинки, препрочита онова, което все още го държи „над водата“.
Генова разказва, че колкото и парадоксално да звучи, повечето от тези хора са силно вярващи. Мнозина дори твърдят, че са открили вярата именно в най-тежкия момент, когато са останали без дом и единствено тя ги е спряла при мисълта за един далеч по-трагичен изход.
От „Градските номади“ казват, че има някои неща, които могат да бъдат направени за облекчаване на бездомниците, но пречката е в закона. През зимата мнозина от тях например измръзват до степен, че се налага да им бъдат ампутирани крайниците. Тъй като тези хора нямат адрес, според чиновническата логика не могат да бъдат нито приети за дългосрочно лечение, нито подложени на рехабилитация.
По същия този „Параграф 22“ не им се полагат и социални помощи – няма адрес, няма човек. В момента проектът на „Градски номади“ предвижда за тези хора да бъдат построени дървени къщички, в които да се заселят, но проблемът е къде да бъдат разположени те – не всеки иска човекът без дом да му стане съсед. Пък дори и когато вече има дом.
Източник:http://ureport.bg/
- 10:41
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
В памет на тези събития, на първия конгрес на Втория социалистически интернационал, проведен през юли 1889 г. в Париж, е взето решение за провеждане на ежегодни демонстрации на 1 май и датата е обявена за международен празник на всички трудещи се. Като такъв е честван за първи път през 1890 г.
В България 1 май (18 април ст.ст.) е отбелязан за първи път в София през 1893 г., но само от печатарските работници, които правят манифестация до т.нар. „Панагюрски хан“ извън града. Едва на следващата, 1894 г., честването на празника у нас е почти повсеместно.
Първото честване на 1 май в България, 1894 г.
В навечерието на 18 април (1 май) Евтим Дабев и още двама работници от настоятелството на общоработническото дружество „Братство“ са извикани в софийското градоначалство и предупредени, че им се забраняват не само каквито и да било първомайски манифестации из града, но дори и всякакво събрание в клуба на „Братство“.
На 18 април София осъмва с по-голям брой конни стражари от обикновено и постове пред редакцията и пред клуба на „Братството“, поради което се решава празненството да се устрои в гостилницата „Александрия“ (до паметника на Васил Левски). Съдържателят е единственият, който не се подчинява на заповедта на властта до собствениците на публични заведения в София да не допускат събиране на първомайски манифестанти.
Твърде скоро обаче, демонстрантите са открити от полицията и разгонени от „Александрия“ с ръкопашен бой. Въпреки това, оттук започва манифестация по бул. „Дондуков“ до клуба на „Братството“, върху която непрекъснато налитат от всички страни конни стражари. Пред клуба има вече повече от 500 души и полицията среща твърд отпор.
Първомайска манифестация в 3 снимки от 60-те
Гонитбата на първомайците продължава след обяд. Тя се съсредоточава върху носещите червени първомайски лентички. Вечерта манифестиращите се събират в кафене „Корча“, чийто съдържател е албанец и турски поданик и разчита, че няма да бъде засегнат от властта. Но полицията нахълтва и тук и с бой разпръсва събранието, като арестува няколко десетки работници.
1909 г.
„Софийското работничество днес отпразнува празника на труда – 1 май. Събрани пред централния работнически клуб сутринта към 9 ч. те потеглиха в стройни редове, за да направят традиционната си манифестация, начело на която бяха колоездачите от работническото колоездачно дружество „Куриер“. Манифестантите бяха придружени от две музики, а покрай многото знамена на различните корпорации личаха надписите: „Да живее 1 май!“, „8 часа работа, 8 часа почивка, 8 часа сън!“, „Долу монархизма, долу войската, искаме република, искаме народна милиция!“. Така наредени работниците минаха през ул. „Цар Симеон“ покрай работническия клуб „Младеж“ – Коньовица – ул. „Позитано“ – „Нова Америка“ – ул. „Нишка“ – бул. „Мария-Луиза“ и закриха предобедната манифестация при централния работнически клуб, гдето г-н Васил Коларов ги поздрави с 1 май. След обед те ще продължат манифестацията си, а довечера в локала на Ив. Гърчев ще имат „майска вечеринка“.“
1931 г.
„1 май в София мина с малки инциденти. Към 7,30 ч. вечерта на бул. „Мария-Луиза“ и „Екзарх Йосиф“ била издигната трибуна, обаче полицията разпръсна насъбралите се, като арестува 10 души.
В салона на Народния дом се състоя снощи събрание. Когато говореше Янко Сакъзов, стана бой с камъни между младежи социалисти и младежи от патриотични организации. Полицията се намеси. Дадени са изстрели. Пукнати са при нападението главите на няколко социалисти, а голяма част от тях са контузени от пръчки и приклади.
В Пловдив, в квартала „Малък Париж“ при разтурването на едно събрание, полицията била замервана с камъни, вследствие на това стражарите с тояги и стрелба във въздуха разгонили тълпата.
На площад „Джумаята“ също било устроено събрание с оратор адвоката г-н Костов, било вдигнато и червено знаме. Полицията обаче го разпръснала и арестували около 120 души.
В Лом над гимназията било издигнато червено знаме.
В Бургас имало няколко сбивания между полицията и манифестанти.
Обявената еднодневна стачка е пропаднала с изключение в Хасково, дето стачкуваха 1000 работници и в Пловдив – 400 души.“
1945 г.
Първото отбелязване Деня на труда след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е подробно описан в сп. „Сердика“, с подобаващ патос и пропаганда. Картината на гонения и забрани е коренно променена.
„Започна украсата на площадите, улиците, учрежденията, жилищата. Трябваше всичко да бъде хубаво, като победата, и красиво, като идеята.
Официалното тържество стана пред Народното събрание. Върху фасадата му, над самите трибуни за официалните лица, са поставени барелефите на Сталин, Чърчил, Труман, Тито и Георги Димитров, а над тях огромен надпис: „Да живее нашата антифашистка коалиция, начело със Съветския съюз, Англия и Съединените щати“. Огромни скулптурни фигури се издигат в две редици на площада – те символизират единния, едномислещ и единодействуващ български народ.
Още е твърде рано за официалното тържество, още дори не се разсъмнало, а улиците на София са пълни с нетърпеливи и радостни граждани, с групи прииждащи от близките села селяни, кънтят от висок, бодър глъч, от песни и музики.
На официалните трибуни са заели местата си регентът Цвятко Бобошевски, Екзарх Стефан I, всички министри, членовете на Националния комитет на Отечествения фронт, заместник-председателят на Съюзническата контролна комисия генерал-полковник Бирюзов, дипломатическите мисии, членовете на ръководствата на отечественофронтовските партии, представители на профорганизациите, нашите и чужди журналисти.
На парадната трибуна, от която ще бъде приет парада на манифестиращите, са застанали министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на войната ген. Дамян Велчев, секретарят на НК на ОФ Цола Драгойчева, министър ген. Добри Терпешев и министър Никола Петков.
Часът е 8 и половина. Откъм Борисовата градина долита ехото на марша на труда и се задава представителната група на манифестацията – една висока разлюляна гора от национални знамена и знамената на ОФ партии.
Зад тях оттекват железните стъпки на войника: редят се гвардията, пехотата, артилерията, танкистите, с обкичени с ордени за храброст гърди. Начело на въздушните войски е самолетът „1 май“.Ето и трудовите войски, които са съумели да представят с изразителни макети своя градивен труд.
Минават колоните на Народната милиция – страж на народната свобода, славните партизани, след тях работници от софийските фабрики, спортисти, граждани.
Много ще трябва да се пише, за да се отбележат всички макети, лозунги, монтажи, които красяха първомайската манифестация: Хитлер, обесен на пречупения кръст; клетка, в която са затворени Александър Цанков и неговите „министри“; валяк, който смазва спекулата, черната борса и фашизма.Цели десет часа продължи манифестацията на първомайците. Започнали преди 50 години с едва 300 души, днес, на 1 май 1945 г., те броят 300 хиляди!“
Със съкращения от сп. „Сердика“, бр. 3-4, 1945 г.
В следващите десетилетия до промените през 1989 г. празникът 1 май протича при подобна помпозност и масовост.
Източник:http://glasove.com/
Абонамент за:
Публикации (Atom)
