Бгспомен

Злополучния концерт на група “Сигнал” в Бургас през 1982 година (Статия)

В спортна зала "Изгрев" настава страхотен бой между милиционери и публика. Мнозина са пребити, първите редове опустяват. Данчо Караджов хваща микрофона и извиква "Няма да свирим и да пеем под ударите на милиционерските палки."
Дни след инцидента в морския град плочите на рок групата са иззети от магазините. Певците негласно са изхвърлени от телевизия, радио и каквито и да било сценични изяви

През лятото на 1978 година на българската музикална сцена изгрява нова рок група. Тримата музиканти Йордан Караджов, Румен Спасов и Христо Ламбрев се отделят от група “Златни струни” и основават група “Сигнал”. Барабанист е Георги Кокаланов, който през пролетта на 1979 год. е заменен от Владимир Захариев. Със създаването си групата работи като студийна формация в националното радио. През август 1978 година по радиото прозвучава и първата им песен „Любов”, а на следващата година издават и първия си албум „Вечен кръстопът”. Тогава е организиран и първият им концерт в столичната зала „Фестивална”. Появяват се и първите им големи хитове "Може би" и "Спри се", които ги изпращат на върха на слушателския интерес. Печелят трета награда и на най-престижния тогава у нас международен музикален фестивал „Златния орфей”. Вторият им албум излиза през 1980 год. и с "Попътен вятър" продължават и техните концерти и турнета у нас и в чужбина. На международния шлагерен фестивал в Дрезден печелят първа награда за изпълнение.

В годината, която България чества своята 1300 годишнина „Сигнал” издават първият двоен рок албум в историята на музиката у нас, от който излизат хитовете "Да те жадувам" и "Лодка ли е любовта". През същата година на „Златния Орфей”, музикантите изнасят самостоятелен рецитал – своеобразен връх в кариерата на всеки български изпълнител, по онова време. С изключително силен старт започва и международната им концертната дейност. Групата покорява сцените в СССР, Германия, Полша, Чехословакия, Румъния, Куба, като свири изключително свои песни на концертите си и изпълнява парчетата си само на български език. За краткия период от нейното създаване, бандата успява да набере изключителна популярност и многобройни почитатели. Концертният им живот върви с пълна сила, билетите се разграбват на секундата, групата заема челни позиции в музикалните класации в страната.

В началото на новата 1982 година им предстои поредния концерт в морския град Бургас. Афишите за събитието са разлепени из града, а билетите много преди обявената дата 10 февруари са разпродадени. В мразовития февруарски ден пред зала „Изгрев” (днес “Бойчо

Зала "Изгрев"

Брънзов”) се струпва тълпа от почитатели дошли да се насладят на музиката им. Напрежението е огромно и се усеща още преди началото на концерта. Феновете, които не са успели да се сдобият с билет за шоуто, търсят пропуски на черно и на двойна цена. Планираните от „Концертна дирекция” два концерта на групата са обединени в един. Залата няма необходимия капацитет за множеството дошло да види любимците си и се пука по шевовете. Групата едва си пробива път през публиката до сцената. Десет минути след обявения час на концерта, „Сигнал” се появяват на сцената на спортната зала. Шоуто започва. Пред сцената и отстрани нея има кордон от милиционери, които са натоварени с охраната на музикалното събитие. Заради полските събития тогава, (през 1980 г. Лех Валенса създава “Солидарност”, а на 13.12.1981 г. в Полша е обявено военно положение) властите у нас са настръхнали някой да не наруши безметежното им управление.

Групата е изпяла първите си две песни. Същевременно милицията бди особено зорко за антикомунистически прояви в контекста на полските събития. На третата песен всички в изпълнената до краен предел зала пеят в един глас заедно с момчетата на сцената, няколко хилядната публиката е в екстаз. Феновете са на крака, веселят се и подскачат с ритъма на музиката. Милицията се разбеснява. Един от униформените превишава правата си, изважда палката и удря едно момиче, което се свлича пред сцената и припада. След това народната милиция устройва истински погром в залата, като започва да млати ожесточено ентусиазираната тълпа. Настава страхотен бой. Мнозина са пребити, първите редове опустяват. В този момент групата спира да свири. Данчо Караджов хваща микрофона и извиква "Няма да свирим и да пеем под ударите на милиционерските палки." Концертът е прекратен. Започва разследване, от което пострадват самите музиканти. Веднага след концерта от Комитета за култура последва моментална забрана да изнасят концерти. Негов председател по това време е Георги Йорданов, наследил поста след кончината на Людмила Живкова. Плочите им са иззети от магазините. Група „Сигнал” негласно са изхвърлени от телевизия, радио и каквито и да било сценични изяви. Това е и първата явна проява на дискриминация на български рок музиканти по времето на социализма. Многобройните им почитатели са бесни от случилото се. Те застават категорично зад тях, пишат протестни писма до различни институции и това повлиява положително. Една година след злополучния концерт в Бургас забраната пада. Силният им дух и подкрепата на феновете им помагат отново да се качат на сцената.

По време на негласната забрана музикантите не стоят със скръстени ръце, а подготвят поредните си хитове, които публиката чува за първи път във Видин, където се състои първият им концерт след едногодишната им забрана за сценична дейност. През следващите години групата продължава да свири и издава хитове необезпокоявана от никой, печели много музикални награди и с много труд, упоритост и най-вече благодарение на любовта на своите фенове успява да се задържи на музикалния небосклон и до днес. През своята 35 годишна история рок групата има издадени 18 албума, над 7 000 концерта и участия, и повече от 500 000 продадени плочи.

Научете повече

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

“Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация”.

Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си - радио “Лондон”, на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. Тя току-що е кацнала на летището в Лондон. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания в кабинета на Едуард Хийт.

Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора. Може би защото нейното първо висше образование е по химия.

В Стара Загора Маргарет Тачър прекарва няколко часа на 30 септември 1971 г. Тогавашната директорка на училището доц. Мария Димова пази ревниво снимките от онова време.

“По-късно я нарекоха Желязната лейди, но през оня ден Маргарет Тачър се държа много мило, беше непосредствена с нас”, спомня си доц. Димова.

Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия при учителката Добринка Калпакчиева и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците.

“Езикът на химията е един и същ по цял свят, а тя го разбираше. Искаше да се увери дали всичко, което й показваме, е нагласено заради нея, или обучението при нас наистина се води сериозно”, разказва Мария Димова.

Бившата директорка Мария Димова разказва за срещата си с Желязната лейди.
Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността “Контролно-измервателни прибори и автоматика”.

Маргарет Тачер питала за всичко в училището. Следобед същия ден имала насрочена среща в БАН и като разбрала, че домакините се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора “Верея”, само и само още малко да останат при учениците. Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала при тях 2 часа.

По това време днешната професионална гимназия по био- и химични технологии имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца.

“Тачър се впечатли, защото тогава с учениците наистина бяхме влезли в комунизма”, разказва Мария Димова. Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора, неговите възпитаници ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.

Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър изпратила благодарствено писмо на директорката:

“Уважаема госпожо Димова,

Благодаря ви много за интересното и приятно посещение във вашето училище. Както вероятно разбрахте, на мен ми направи силно впечатление отличното обзавеждане и близкото сътрудничество със завода на вашия съпруг.

С най-добри пожелания за бъдещи успехи в новата сграда и дори в по-хубава сграда

Ваша Маргарет Тачър”

По това време съпругът на Мария Димова - Георги Димов, е директор на Химкомбината в Стара Загора. А колкото до сградата, директорката дори и пред гостенката от Англия не скрила, че трябва да я делят с електротехникума. 42 години по-късно нищо не се е променило.

Димова напуска Стара Загора през 1977 г., когато съпругът й става министър на химическата промишленост, а тя отива на работа в образователното министерство.

Повече съдбата никога не я срещнала с Тачър. “Мисля, че си станахме взаимно симпатични с нея тогава, но аз, както и цялото мое поколение, не говорехме английски и това попречи да осъществим контакт след това”, казва 80-годишната бивша директорка.

Днес перспективите пред някогашното химическо училище не са толкова блестящи. Гимназията може да бъде закрита, тъй като заради кризата в последните 3 г. не е приемала нови ученици. В момента възпитаниците й са 33-ма, след като завърши поредният випуск ще останат 19.

Днешният учителски колектив начело с директорката Мариана Стоянова правят всичко възможно 50-годишното училище да не бъде закрито. За новата учебна година е заложен прием на ученици след 8-и клас по специалността химик-оператор. А бившата директорка Мария Димова се надява, че споменът за визитата на Тачър може да му помогне в днешни дни.

ВАНЬО СТОИЛОВ

Желязната лейди в интервю пред радио “Лондон”: Българите обучават великолепни техници, но рядко експериментират
РАДИО “ЛОНДОН” - 2 октомври, 1971 г. На нашия първи въпрос, че мнозина във Великобритания смятат, че образователната система в България е на високо ниво и дали тя споделя това гледище, г-жа Тачър отговори:

- Това е вярно и положително, образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно.

Следващият наш въпрос бе: Г-жа Тачър, от това, което видяхте в България, смятате ли, че има нещо, което ние можем да приложим?

- Разбира се. И в двете наши страни все повече и повече младежи и девойки завършват училище, а в същото време се явяват все повече кандидати за сравнително по-малко места за висшисти. При нас процентът за висше образование е по-висок, докато при тях не е така. Университетите, знаете, са древни институции. В момента българите съсредоточават своето внимание върху висшето образование за стопански нужди. В същото време чрез системата за висше образование в България се обучават все повече и повече учители с цел да се повдигне общото ниво на образованието.

Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас.

Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?

- По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.

По-нататък запитахме г-жа Тачър дали в резултат от нейното посещение в България очаква създаване на по-тясно сътрудничество в областта на образованието.

- Аз ще следя най-живо развоя на образованието в България и се надявам, че те ще правят същото. Надявам се също в близко бъдеще да увеличим улесненията на учителите по английски език в България, както и улесненията за опреснителните курсове. Тук мога да кажа, че в България има много добри училища за изучаване на аглийски език. Те са великолепни.
Източник:https://www.24chasa.bg

Научете повече

Последния разбит бардак в България през пролетта на 1945 г.(Статия)

В първите години след Девети септември братя Джамбазови въртят бизнес с храни, секс и хазарт
Това се случва през късната пролет и лятото на 1945 г.
Последиците от войната още не са преодолени и особено в градовете се чувства остър недостиг от хранителни продукти. При това положение магазин „Ягода” на тримата братя Джамбазови – Петър, Николай и Йовчо, който се намира на ул. „Искър” в София, е истински оазис.

Магазин „Ягода“ бил много популярен.
На тротоара се продават всякакви плодове и зеленчуци, а вътре – сирене, кашкавал, мляко, салами и дори деликатеси – шунка, луканка, суджук, пастърма, но всичко е много скъпо. Килограм сирене струва 400 лв., при положение че средната заплата е 1800 лв. Затова клиенти са главно хора от буржоазията, която, въпреки че в България има нова власт, е запазила собствеността си върху предприятията, банките, застрахователните дружества и т. н. (национализацията става на 23 декември 1947 г.). Така че братя Джамбазови имат достатъчно платежоспособни клиенти, поради което месечната им печалба възлиза на 25-28 хил. лв. Но това е само явният им бизнес.
На втория етаж са оборудвани две стаи за сексуслуги

Има основание да се смята, че това е единственото останало в центъра на София място за платена любов. В мазето пък е оборудвана стая за игра на покер, на 21 и рулетка. Цялата тази дейност се осъществява само от тримата братя. Петър продава стоките в магазина, Николай осигурява проститутките, а Йовчо върти хазарта. През 1945 г. те са съвсем съвестни данъкоплатци и внасят месечно по 4800 лв. в общинската хазна. Освен това за всеки религиозен празник организират продажба на стоки на занижени цени. Те издържат изцяло черквата ”Св. Спас” (тя е разрушена през 1959 г. и на нейно място е построена Външнотърговска банка, която днес се нарича УниКредит Булбанк).
На 2 август, когато по тогавашния стил се чества Илинден,

братята получават разрешение от общината да поставят 40 маси на тротоара, на които да нахранят безплатно бедните
В 12 ч. те са заети от 200 души и всеки получава сандвич и чаша бира. В 12,20 часа пристига милиционерски отряд, който нахлува на втория етаж и в мазето. Установяват незаконната дейност – проституция и хазарт. Тримата братя са арестувани и след 15 дни ги изправят пред съд, който им отрежда по 15 г. лишаване от свобода и отнемане на имуществото. И тримата братя умират в затвора – Петър през 1956 г., Николай през 1958 г. и Йовчо през 1960 г., когато са му оставали само 2 месеца до излежаване на присъдата.
http://www.blitz.bg/

Научете повече