Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката хисаря. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката хисаря. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 м н. в. Отстои на 44 км северно от областния град Пловдив и 24 км южно от град Карлово.


Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 емана) и температура 41 градуса, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.

Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 емана) и температура 41 °C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабо минерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.Минералната вода на извор Момина сълза също е слабоминерализирана, но със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Температурата и е 42 °C.


Стефан Данаилов в първата си кинороля, която изиграва като петокласник - участието в приключенската продукция „Следите остават“ по Павел Вежинов .В дясно е Георги Наумов.Той също става актьор и играе в доста филми.

Доайените на българския театър – Стоянка Мутафова и Татяна Лолова се молят техния по-млад колега Стефан Данаилов да прескочи трапа, пише Lupa.bg. Госпожа Стихийно бедствие се интересувала от състоянието на Ламбо, след като разбрала неприятната вест, че актьорът е изпаднал в кома и е на ръба между живота и смъртта.
97-годишната Стоянка Мутафова продължава да играе в хитовата постановка "Госпожа Стихийно бедствие", където си партнира с Ирен Кривошиева – майката на единствения син на Ламбо – Владимир Данаилов. Именно от Кривошиева Мутафова получавала информация как е Стефан Данаилов. Ирен пък била в непрекъснат контакт с детето си, което е в САЩ. Владко обаче редовно се чувал с доведения син на баща си – Росен Цанков, който е неотлъчно до леглото на големия актьор.

„Имаме много общи приключения. На колко турнета сме били заедно, аз пътувах винаги в неговата кола, говорехме си с часове”, спомня си Мутафова за Данаилов.
„Много го обичам и му желая от все сърце да е все същият чаровник, какъвто го знаем. Ама бил недовиждал. Ама не можел да ходи! Пита ли ме мен, дето съм точно 20 години по-дърта от него! Я да не преиграва! Я марш на сцената, Стефане!, заканва се на своя любим колега Госпожа Стихийно бедствие.
Молитви за здраве за Стефан Данаилов отправя към Господ и друга негова голяма приятелка и добра колежка Татяна Лолова. „Ох, миличкият, толкова много го обичам. По-малък е от мен, знам, че много тежки и трагични неща му се струпаха на главата напоследък. Той загуби съпругата си Мери преди 5 години, и аз загубих моя Славе преди 10 месеца. Знам какво му е на Стефан. Той преодоля и коварно заболяване. Искам да си стъпи пак на краката", казва Лолова.

Партньорката на Ламбо на сцената - Аня Пенчева, заради която той се върна в театъра след 5-годишна пауза със спектакъла "Актрисата", всеки ден звъняла на близките на Стефан Данаилов да се интересува за здравословното му състояние.

Всички ученици на Мастера от различни поколения непрекъснато звънели на доведения му син Росен Цанков и на племеницата му Росица Обрешкова, за да питат как е любимият им професор.
Вчера майор Деянов е изпаднал в кома и макар че е на лечение във ВМА от седмица състоянието му рязко се е влошило в сряда. Той претърпя инцидент през лятото, който завърши с операция на тазобедрената става, а от санаториума на МО в Хисаря, където се възстановяваше, актьорът по спешност бе транспортиран до ВМА-София и приет в реанимацията заради проблем с излив на белия дроб.

Дведеният син на актьора Росен Цанков обясни, че му е направена пункция на белия дроб заради проблеми с дишането. "Имаше затруднено дишане и се наложи апаратно дишане. Лекарите решиха да го поставят в медикаментозна кома. Иначе си беше в съзнание", уточни Цанков.


Критично остава състоянието на филмовата легенда Стефан Данаилев. В сряда лекарите във Военно-медицинска академия го поставиха  в изкуствена кома.

Заради затруднения в дишането 76-годишният актьор е бил интубиран, съобщиха източници, предаде NOVA TV. От ВМА до момента не разпространяват информация за състоянието му.

Преди седмица легендата на българското кино и театър беше настанен в интензивното отделение на болницата заради събиране на вода в белите дробове. През август Ламбо бе приет по спешност в болница в Бургас, където му беше направена операция на тазобедрената става.



Легендата на българското кино и театър бе приет в лечебното заведение в началото на месеца с усложнения след вирус. В последствие стана ясно, че е развил белодробна емболия и е трябвало да му бъде направена пункция. Вчера обаче състоянието му рязко се е влошило и той е изпаднал в безсъзнание.

От ВМА отказаха отказаха всякакви коментари, в това число и дали е в съзнание.

Стефан Данаилов вероятно има хипостатична пневмония, която е довела до полиорганна недостатъчност и затова се е наложило да бъде на асистирана вентилация, предполагат лекари, които чуха за влошеното му състояние, цитирани "24 часа". Застойната пневмония е често срещано усложнение след счупване на бедрената шийка. То се получава заради липсата на движение след травмата и съответно проблемите с кръвообръщението в малкия кръг. При неговата възраст и общо състояние такова усложнение е напълно реалистична хипотеза. Пневмонията води до дихателна и полиорганна недостатъчност.

Данаилов страда от паркинсон, високо кръвно и сърдечни проблеми. Преди време преживя и онкологично заболяване като заради възстановяването си цели 5 години не се бе качвал на сцена. Направи го отново през юни тази година – при това на скутер на сцената на Народния театър.

След инцидент през август актьорът бе приет по спешност в болница в Бургас, където му беше направена операция на тазобедрената става. След допълнителни изследвания през септември на големия артист бе назначена рехабилитация във военния санаториум в Хисаря.

Източник:vesti.bg

Започнах работа през 1974 г.в свинекомплекса  в село Зимен, към Окръжно предприятие за хибридно свиневъдство — Карнобат, Бургаски окръг. В сектора за свине майки-кърмачки бяхме 19 жени от всичко 21 работници. На месец тук се опрасваха по над  500 животни, които заедно с малките прасенца отглеждахме до 28-ия ден.

Благодарение на извършената реконструкция и модернизация ръчният ни труд бе намален, основните производствени процеси бяха механизирани — храненето, поенето, почистването на тора и др.Така имахме повече време да се грижим за правилното развитие на малките прасенца. Ние, жените, в свинекомплекса,бяхме половината от целия персонал и се чувствувахме равностойни на мъжете.
Еленка Маркова
Радостни бяхме, че се полагат големи грижи за нас. Създадени бяха условия за пълноценна почивка,напълно безплатен стол, осигурен ни бе безплатен превоз от домовете до работното място. Годишните си отпуски можехме да прекарваме в курортите Хисаря, Велинград, парк „Росенец“ и др.курорти на символични цени

От работата си като свинегледачка бях много доволна. Няколко години подред редовно изпълнявах трудовите си норми, за което съм награждавана многократно. През 1981 г. получих значката „Отличник“ на НПО по хибридно свиневъдство, а година по-рано  бях изпратена на безплатна  екскурзия в Съветския съюз.

Еленка МАРКОВА

Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.
След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”.  „Аз съм бил в този тунел”- заклева се доцентът.
“Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.

Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”
Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.
Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.

Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.

Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.  Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.

Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.
Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”. Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората.

Източник:burgasnews.com

Уважаеми гости, скъпи наши земляци, другари и другарки:

Било отдавна, много отдавна, когато на територията на днешното Златно ливаденско землище, покрай брега на бийликя по ямите се намирало тракийско селище.Къщите му били плетени от върбови пръти, а покривите са били покрити със сухо сено притиснато с въже оплетени от саз в край щета на които са окачвани вързани тежести от кютюци или камъни с естествено пробити дупки в тях. Същите са били измазвани добре с маришка пръст, а след това стените са боядисвани с бяла пръст, а пода замазван с червена пръст. Такива естествени багри е имало на територията на това землище. Никита Ханиет, летописец, по-късно пише: „Менгалия е била чудно хубаво селище! Населението й се занимавало с риболов от Хебрус: (Марица), пчеларство, скотовъдство и най-вече с коне. Трудолюбието на траките е било пословично - от сутрин до вечер са работили и обработвали земята с колове и скубане на трева за зимнина на стоката си. Имало е странен обичай в траките, когато водача на племето умира, заедно с него е погребвана и жена му. Такива следи от това време има в могилите: Алтън, Котката, Циганска (при гробищата) и Гола могила, които за съжаление някои от тях са разорани и са им изгубени следите.

След траките идват славяните, които разширяват селището, което се разполага на три махали - една около Бяла вода, втора около скелята на Пасювото кладенче и третата наречена хранилище, която е била разположена в района под Хисара (двора на ТКЗС). Славяните са усъвършенствали оръдията за производство, като сърпове правели от бронз. Те били скромни и добри хора. Но при нападения от страна на врагове са дейсвали единно и с голяма смелост. Изчаквали враговете до близките разстояния и са ги обръщали в бяг и смърт. Гръцки историк пише: „Когато менгалци излязоха из върбите, се нахвърлиха върху неприятеля и до един избили нападателите си".

С идването на българите по славянските земи Мигалия!става нещо като селище от „градски тип", развиват се занаяти, хасарджийство, грънчарство, коларство и др.

Разливът на Марица при скелята става примамлива отворена врата за минаване на отвъдната й страна. Знае се от историята, че Иван Асен II с конницата си минава през скелята за да атакува византийците при Клокотница - Хасковско и ги побеждава. На скелята откъм наша страна поставя 1 1/2 м бял камък, за да се знае от поколенията му бойният му път.

По време на римското господство се изгражда кула-наблюдателница на хисарските скели от която е наблюдаван римският път Рим-Белград-Средец-Константинопол.

Легенда се носи, че калето е снабдявано с питейна вода по грънчарските тръби от извора намиращ се някъде под Змейова могила. А за разливна вода охраната е слязла по скрити стълби в канарата, за да вземе вода от реката. Под скалите е имало „нещо като микроязовир" в който властителите са хвърляли тези, които крадат и не спазват установените тогавашни закони.

Фрезките на камъните с които е било изградено калето и до сега не са постигнати от каменоделни майстори.

Султан Баязид наречен светкавицата изгаря селището до основи и прогонва населението му, за да го видим чак след пет века да се създава. Първата къща-колиба е била направена от Съраиван в гората на днешния Манда-гьол. За да се засели тук причината е била, че при борба в ръцете му умира турчина. Турците настръхнали и са искали да го убият. Той намира спасение в гората, като в последствие довежда и семейството си. Спахия владетел по това време е бея на Балабанлии - (сега с. Великан) Алил, който е имал нужда от пастири - говедари и овчари. Саръиван става биволар при него с уговорката да го варди от турците, като негов човек. По това време около 1800 г. става пробуждането на народите за по-добър живот. През 1812 г. започва война между Русия и Турция. Англия се намесва на страната на турците. Русите побеждават, Нахимов се прославя като пълководец. Нашият народ пее песен за адмирал Нахимов -„Сбахтали се сбахтали русин и ингилизин", русин Нахимов в морето ингилизите натика"... В 1830 г. на Радкова могила при Сойката се изгражда „Аязмото" с църква и параклисче, а после и няколко стаи за нощувка на богомолците. Основоположници на това светило за тогава са дядо Атанас, дядо Стоян, дядо Господин, баба Деля и др. на брой - 9 човека. Купуват от Русия камбана, която окачват на дъбчето пред църквата. Учителят Манол от Медово казва, че отец Паисий тръгнал от Медово за манастирчето в Алтьнчаир, където и починал.

По време на възраждането тук в манастирчето е идвал апостолът на свободата Васил Левски. Дядо Господин Дюшуня, който умря на 108 г. ми е разправял, че Левски не един път е огласял „Сойката" със своята песен „Сбирайте се моми, булки и вие млади ергени да чуете барем една песен от мене" и пр.

Както е известно Левски е бродил из цялата страна да основава комитети. Неговите пътеки са били преки и винаги се е придидружавал с верни хора на народното дело. Според записките на Захари Стоянов такъв доверен човек е бил нашият съселянин Христо Комитата. Една вечер те се срещат при двата бряста и двата големи камъка в реката под скалите на Кукумявкините камъни, от където Христо Комитата го съпровожда отвъд с гемията срещу Ябълково като обяснява, на гемеджията турчин, че това е нашенско момче и отива да го годява в Алмалии. На връщане някъде по средата на Марица гемеджията го пита: „Верно ли е, че момчето е от Алтънчеир, а комитата повдига абата нагоре, за да лъсне брадвичката, която носи на пояса и му казва: „Да мълчиш, че чуя ли дума жив ще те одера, това да знаеш"!

Освободителите - братята руси идват на Шипка, младежите отиват на групи вечерно време да се доберат до тях и да им помагат. От селото макар и 18 г. е в помощ на тях Янко (дядо Янко). Селото ги посреща с топли баници и червено вино. Народа пее песен „Дойдоха брате, дойдоха, Донските казаци с дългите маждраци" и „Свирчо свирна от море и от Тих бял Дунава" - наскачаха братя българи, братята руси си посрещнат". В освободителната война на Шипка вземат участие Христо Комитата и Таню Иванов.

Алтьнчаирци вземат участие във всички народни инициативи. Така например при съединяването на Южна и Северна България връзка с комитета е дядо Иван Даскала. Можем да споменем дядо Митю Татарина, който се отличава в боя през 1885 г., а могат ли да подминат и старши подофицера Митю Стоянов, който връщайки се от войната през 1912 г. заявява: „Аз мислех, че воювам за брата роб, а то било за богатия джоб".

Войната 1918 г. донесе Владайските събития, участник в тях е Таню Денев. А какво смятате, без значение ли е връщането на пленниците: Ангел Тодоров, Господин Радев, който донесъл френската реч в селото. Петко Иванов, Стефан Славов и др., които пребродиха планини, гори и реки, за да се доберат до родното село. В „Диви разкази" Николай Хайтов пише след погрома на Преображенското въстание „Николай Тенев стана по неволя воденичар в Алтън Чаир, но никой не го издаде. Сдружението на народа и взаимопомщта си се проявиха неведнъж в миналото. Събирането на храна за Съветска Русия, пари за изграждането на Партиет дом до Лъвовия мост в София и др. по предложение на учителя Добринко Атанасов - член на БКП.

Много са още живите, които могат да изброят имената на 18 човека взели властта в свои ръце през 1923 г. А кой може да забрави обединителното хоро през 1925 г. което се изви тук на Биглишкия харман водено от партийния секретар тогава - Тодор Маврев, този красавец равен на Бенковски до него нахващани днешните сдружени земеделци.

По указание на Партията през 1927 г. в селото се основава читалище „Селско пробуда". Дейността му не се изчерпваше само с даване на представления по ваканции, а в закупуване на книги за прочит. Редно е да споменем, и някои хора от активистите „артисти" - Тодор Маврев, Атанас Добрев, Атанас Русев, Слави Господинов, които понякога играеха и женски роли.

През 1928 г. стана земетресение, което засегна и нашето село. Пристигна материал за раздаване като греди, дъски, пирони и др. Будните златоливадци забелязаха, че комисаря не разпределя правилно наряда. Остро реагираха и властта беше принудена да се вслуша в народния глас. „Смени го!" И работата се оправи.

Както Яворов описва „Градушка" точно така тя се изви през лятото на 1932 г. над нашето землище. Хората бързо смениха житото с просото, ечемика с царевицата и така се избегна една гладна и много тежка година, която можеше да последва ако бяха мързеливи, а не трудолюбиви.

Трудолюбието на златоливадци е известно навсякъде. В една бръснарница в София слушам бръснаря, който говори на всеослушание - „А бе, ти знаеш ли какво е Златна Ливада? - Богатство! Пролет взимат пари от ягнета и буби, лятно време от жито и царевица, есен от бици и катърчета, а зимно време от тютюн и памук." Запитах го „откъде си", а той ми каза „от Станимъка съм и се казвам Янко Граховски". Браво на бай Янко!...

Писателят Никола Гарвалов - родом от Чирпан пише: „Златноливадци си имат всички и един Андрейко руснак, който мери нивите им, върши подялба на дворищата им, пее в църквата, лови риба и рисува през свободното си време. Аз ако не бях на друго поприще се посветил, щях да живея сред тези честни, добри и сърдечни хора". В. „Мисъл" и „Воля", 1932 г.

През 1932 г. гост ми беше Цоню Тодоров Киров-убит като партизанин във Варненско. На път за Марица видяхме Андрейко да рисува къщата на Иван Добрев - „Защо рисуваш тази къща", а той отговори - тази къща и къщата на Христо Дюлгерина са характерни със своята“красота".

След първата световна война хората в селото освен със земеделие са се занимавали с едър и дребен рогат добитък - прасета, птици и др. домашни животни, но са се насочвали и към занаятчийството. След 1925 г. първи от селото излиза да учи занаят за коларожелезар - Ганю Пенев Радичев. Същият отива в град Чирпан, след изучаване на занаята се връща в селото и отваря собствена работилница в която е изработвал прекрасни конски каруци и волски коли за населението на тогавашната Чирпанска околия. По-късно и Точо Денев учи този занаят при Дянко Петров в гр. Чирпан.

В село Златна Ливада започват тази професия да работят Ради Славов, малко по-късно Таню Русев и Боню Димов. При тези майстори работиха като чираци братята Паню и Христо Димитрови, Ганю Комитов и Слави Радев - син на Ради Славов. Тези майстори и чираци със своите сръчни ръце изработиха много конски каруци и коли, даваха им отличен външен вид и художествено оформление. Те бяха истински художници на ковано желязо. Най-стар ковач железар в селото е дядо Мехмед, кове всякакво желязо.

Майстори зидари - строителни работници, като първи в селото са били Христо Дюлгерина и синовете му Янко Сакъзов, Нико Вълчев и Атанас Дюлгерина и тримата дошли от родопския край. Те първи въведоха тази професия в селото и останаха да живеят и работят до края на живота си в селото. Местните такива майстори израстнаха - братята Златко, Вълю и Апостол Петрови, Тиню Станилов, Иван Чавдаров, Милю Димитров, Стоян Ников, Димо и Недю Паневи. От тях най-забележителен в тази професия е Нико Вълчев, който израстна като предприемач строител на пътища, мостове, училища и др. в околията и окръга.

В селото ни наред с другите професии се разви и шивачеството. Като най-добри всред абаджиите бе Георги Генчев. Куцият дядо Никола, а сред шивачите Руси Димов, Костадин Костадинов, Димитьр Атанасов, които изработваха със своите сръчни ръце прекрасни костюми на млади и стари в селото.

Освен това в селото се развива и занаята по обущарство. В това отношение като майстори се проявиха Ангел Тодоров, Теню Славов, Вълю Радев и Владо Колев Бакалов. Изработваха нови обуща за млади и стари, да завият хорото до късна вечер.

През периода 1930-1940 г. наред със Занаятчийството се породи в селото и първата група пролетарски работници - братята Георги и Вълю Димови, Гълъб Бонев, Бончо Радичев, Иван Данев, Руси Атанасов, Иван Димчев, Хубен Калинов, Петър Николаев, Грозю Господинов и Тиню Вълев. Тези прекрасни младежи изпитаха горчивината на живота от жестоката експлоатация на бившите Чирпански търговци.

' За трудолюбието на хората от селото след първата световна война може да се каже, че млади и стари се славяха с трудолюбие, обичаха да обработват земята, получаваха по-високи добиви в сравнение с околните села. Занимаваха се с градинарство, лозарство, бубарство, а също се славяха с отглеждане на белите едри дългоухи овце. Особено като много добри овчари се славяха другарите Добринко Вълев, братята Диню и Таню Атанасови, братята Гиню и Димитър Дякови, Паню Радичев, Димо и Милю Господинови, а от по-старото поколение бяха Слави Ресев, Руси Стефанов, Киро-Чавдаров.

Известни бяха хората ни с добива на хубави и вкусни дини и пъпеши, вкусния петмез, тиквения рачел, прекрасното къткът сирене, гроздова туршия и отличното памидово вино. Със своето трудолюбие се отличаваха и жените, които през зимата организираха седянки за предене с вретено, хурка и къделя - на вълна и памук. По-прочутите попрелки и мижии предяха, чепкаха, мъкнеха и тъчяха хубави платове и черги в най-различни разцветки. Бялото платно избелваха на Бялата вода.

Не оставаха назад и нашите народни селски музиканти, които всяка неделя по хора, годежи, сватби, кръщенета, вечеринки и осмянки веселяха народа, за да бъде утре по-весел и трудолюбив. Такива бяха кларнетистите Станил Стефанов и син му Ради Станилов, Таню Пасев, Боню Димов с цигулката и Радич Панев с гайдата. Не са за забравяне и прекрасните кавалджии, които нощно време свиряха с овцете и свирнята им се носеше далеч по полето. Известни бяха кавалджиите Дуко и Стани Славови, Наню Станиславов, Димитър Дяков и националния кавалджия Петър Генов (Пънето).

Мирният живот на нашата страна и на хората ни в село бе нарушен през 1939 г. вследствие на вероломното нападение на хитлеристка Германия върху Европа и Африка. Нашата страна бе окупирана от немците, които ограбваха мирния труд на нашия народ. Настана глад, мизерия, морален и политически тормоз. Във връзка с тази окупация в нашата страна се надигна масово недоволство. Създаде се партизанско движение в което взеха участие младежите: Владо Александров, Владо Велчев и Иван Данев. На фронтовете в Югославия, Унгария и Австрия по време на отечествената война взеха участие следните бойци: Иван Данев, Владо Белчев, Бончо Радичев, Вълка Иванов, Костадин Костадинов, Колю Караманов, Рисди Станилов, Станчо Димов, Таню Данев, Милю Господинов и Иван Атанасов Русев. При превземането на гр. Надетат -Унгария загина геройски фелдфебел-школника Иван Атанасов Русев през м. март 1945 г. Той бе изключително храбър и със своя героизъм увличаше бойците от взвода който командуваше. Той не дочака крайната победа над хитлеристите, която така много мечтаеше да види. Един ден преди да загине последната му среща с човек от селото беше Бончо Радичев, който му е предал пакети цигари и подарък. Пръв налбантин е Руси Митев, а първи пчелар Димитър Станчев.

През 1927 г. в селото ни се основава всестранна кооперация за подпомагане на нуждающите се. Първият касиер и счетоводител бе Вълю Атанасов. Създаден бе кооперативен магазин за снабдяване на селото и кооператорите с по-евтини стоки за потребление. Членовете на кооперацията бяха снабдявани със специални купони, срещу които в края на годината, според потреблението, получаваха дял от годишната печалба. Това стимулираше кооператорите за участието им в кооперативното дело и влияеше положително на хората от околните села. Почти цялото село участваше в работата на кооперацията.

Въз основа на наследените прогресивни традиции по-късно се създаде и младежко кооперативно движение - младежка кооперативна група,която развиваше голяма дейност за изграждане на коопиративно съзнание и взаимопомощ между хората. В това отношение помагаше и създаденото в селото читалище. Изнасяха се вечеринки, и забави, сказки и беседи. Младежката група посещаваше и съседните села и изнасяше вечеринки в селата - Меричлери, Куза, Ябълково и др.

Младежката кооперативна група имаше за задача да пропагандира стимула към знанието и образованието. Поради материални затруднения само малка част младежи можеха да учат в гимназия.

През 1939 г. жителите на с. Златна ливада наброяваха 1080 души. Днес, след 36 години, селото наброява 400 жители. Новото училище в селото е построено през 1930 година. Днес училището е затворено поради това, че няма ученици. Само 4 деца учат в с. Зетево. Навън от селото са излезли общо 480 души. От тях около 60 са със средно образование, около 40 със специално образование, с виеше образование са 23. От тях ветйринарни лекари - 4, агрономи - 3, зъболекари - 2, инженери 6, химици - 4, лесовъд -1, финансисти - 3. С полувисше образование са излезли 20. От тях 10 учители, 4 офицери и др.

Разселниците се разпределят в следните по главни райони на страната: София - 65, Димитровград -116, Пловдив - 60, Стара Загора - 50, Казанлък -10, Чирпан - 60, Варна -10, Хасково -15, Бургас -10, Ямбол - 8. Общо -480 човека. Сега има 400 плюс 480 разселници и починали за периода 208.

, Драги другари, родното ни село носи име Алтън чаир до 1897 г., а сега се- нарича Златна ливада. Самото име говори за красота, за златни тучни ливади, коитоща били причина преди много години да се носи название „Алтън чаир". Кристално бистрия извор „Бялата вода" е разливал от векове водите си по равната земя край река Марица където е напоявал разслания жълтозелен килим на златните ливади заедно с дългото езеро „Биглика". Вечер във блатните тръстики на недостъпния „Беглик" нощуваха милиони птици, които се носеха като огромни облаци ята пред залеза на слънцето. Във водите на „Беглика" се развъждаше една твърде рядка златна рибка наречена калиник/ чудно красива и вкусна, срещаха се и много щуки. Езерото „Биглика" имаше промишлено значение. От него се произвеждаше саз от който тъчаха рогозки чирпанските хасарджии и нашите селяни, а от блатната тръстика (камъша) се правеха скели за буби и тавани на къщите. В Марица се срещаха зимно време диви гъски, лебеди и патици. Днес почти няма помен от дивната красота на Златна ливада и „Беглика".

Пасбището „Адата" край река Марица на площ от 500 декара бе осеяно от вековни дървета от дъбове, сребристи каваци, брястове, ясени и други, отрупани с гълъби и врани, които мътеха в тяхните коруби. Днес от тези огромни дървета виждаме жалки останки, повалени и изгорени трупове, като паметници на безумието. Край реката „Сенака", също виждаме гробища от съборени и изсъхнали дървета. Красотата на полето е изчезнала. Голите блокове приличат на пустиня. Несъществува горната чешма с обилната чиста вода, сухото кладенче, кладенците вЖуюзлика, кладенчетата до Адата, Хаджийското кладенче, Бабеното Марино кладънче, Горчивото кладенче, чиято вода лекуваше болни очи и др. Несъществуват Горната воденица, Хаджиевата воденица. Изчезнаха от селото щъркелите тъй като няма дърво къде да свият гнездо, голямите диви гълъби, дивите патици, които се размножаваха в „Беглика" и Върбалаците край Марица. Изчезнаха и орлите. Жабите намаляха, пъдпъдъците и яребиците са на изчезване, къклика е почти на изчезване. Красивата нощна птица „турник" почти не се чува да крещи по „кайряците". Престъпно невежи печалбари безотговорно унищожиха величествената скала на Хисаря - Големия камък. Водите на извора Бялата вода бяха вкарани в домовете. Това бе вековна мечта на населението от околните села. Но с едни придобивки бяха отнети други. Сега след като са решени въпросите за високите добавки на селскостопанските култури, след като се подобри бита на населението, остава да се помисли отново за възстановяване на природните красоти. Загубеното може, макар и от части, да се възстанови, да се възстановят природните красоти. Не липсват правителни документи за опазване на природата, но не се изпълняват. Зеленината може да се възстанови, кладенците могат да се почистят, ливадите да се създадат отново. Няма ефективно земеделие без скотовъдство. Хубавата река пред нас е гола, без дървата край нея. Могат без особени трудности да се насадят върби, каваци, брясти, липи и др.

Този, който през целия си живот не е построил къща и не е посадил поне едно дърво, той не е изпълнил дълга си към бъдещето поколение. Нека всеки от нас роден в с. Златна ливада, поеме обещание, като благороден дълг към родното село, да посади и отгледа поне едно дърво на територията му. Този благороден почин ще послужи на поколенията като жив пример на възпитание, да ценят и пазят природните красоти. Днес в цял свят се надига повик за опазване на природата и нейните красоти. Нека апелираме към местните ръководители на стопанството и съвета да се отзоват на народния глас и зорко да пазят природната среда, на която и те да се радват.

Нека положим общи усилия да запазим и възстановим всичко, което говори за историята на родното село, за бита, за поминъка, за културата на дедите ни от миналото.

Технизацията на новия живот не бива да уврежда културното наследство от миналото.

Понякога се чуват изказвания от песимисти, че нашето родно село ще изчезне, тъй като в него останаха малко жители. Нека уверим тези предсказвани (пророци) да знаят, че село Златна Ливада никога няма да изчезне. Напротив, ще направим всичко възможно, за да го разкрасим и възвърнем към по интензивен живот, на красота и привлекателност.

. Нека обещаем, че ще посещаваме всяка година „празника на родното село" в бъдеще. Нека този празник ни сплоти и стане израз на * родолюбие, патриотизъм и преданост към отечеството.

Благодаря от сърце на Инициативния комитет, че ми даде възможност да изнеса това слово, а настоящото и бъдещето нека да се разказва от по-младото поколение за приноса на златноливадци в градежа на великото дело което гради НРБългария.

Да ни е честита срещата на трите поколения. Благодаря за вниманието.
Автор: Слави Господинов 







Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1965г. и е най-големият и внушителен паметник на Васил Левски изграден до момента. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на почти половин век. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.През пролетта на 1959 г. началника на отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния народен съвет предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. Мотивът е „Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост „Хисаря“ , която разделя „Вароша“ и „Дръстене“… и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“. Там е и мястото, където великият българин в късни доби често е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при местни люде.


Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес ? За този въпрос всеки си има свой собствен отговор.

Ще започнем с цените на основни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като задължително трябва да отбележим, че за разлика от днес, преди 1989 год. в страната ни има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Характерни са списъците с чакащи реда си хора да се сдобият с телевизор и друга битова техника. Известен от онова време е и израза „пуснали са маслини, кафе, луканка“ и т.н.  Дали, чрез чакане на километрични опашки пред магазина или с използването на връзки, населението в повечето случаи успява да намери начин да се сдобие с желаната от него стока, въпреки недостига в търговската мрежа. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, чийто достъп до тях е изключително ограничен за обикновения социалистически труженик.
Ето какво показват числата на сухата статистика и нека всеки сам намери отговора за себе си.


През 1989 година средната заплата у нас е 274 лв.
Според данните на НСИ преди 24 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти!
1 килограм от хляб “Добруджа” струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на прасетата е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g – 8 стотинки.
1литър прясно мляко – 30 стотинки ;  500g кисело мляко произведено от краве мляко – 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко – 37 ст.
1kg сирене: от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева.

Баничка със сирене – 10 стотинки.; Цена на вафла– Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки.
Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.;
100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава – 0,70 лева.
Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време.
 Кутия шоколадови бонбони „Финни Млечни“ – 1,40 лева. ; бонбони „Черноморец“ – 1 лев.; Кутия локум – 20 стотинки.; Цена на дъвка – Восъчна дъвка „Бисер“ (кутия с 6 дражета, българско производство) – 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой – 10 ст.
 Цени на безалкохолни напитки:

Цена на боза – чаша боза (200ml), произведена със захар – 4 ст., чаша боза (300ml) – 6 ст., чаша боза (500ml) – 8 ст.
Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон)
– 5 стотинки.
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)– 9 стотинки.
Минерална вода - Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря – 8 ст.
 Швепс 330ml (Schweppes)- 15 стотинки.
Кока Кола 330ml (Coca Cola)-15 стотинки.
При социализма Кока-Кола почти не се е намирала по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките „Алтай“ и „Етър“, с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. Schweppes ® преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.
Цена на бутилка бира:Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. – 26 ст. 1989 год. – 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири.
Цена на яйце от кокошка: от 8 ст. до 10 стотинки.
Цена на маслини – 1kg маслини – 60 стотинки. Маслини не винаги има в търговската мрежа.
Цена на лютеница
Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда в два варианта:
- С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
- С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.
Цена на рибата:
1kg риба Цаца (Копърка) - 60 стотинки.; 1kg риба Скумрия-1,60 лева.; 1kg риба Сафрид-
1,40 лева.; 1kg риба Мерлуза-1,20 лева.
По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия рибоконсервен комбинат в Европа „Славянка“.
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време.Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия „Мусалла“, „Пражка шунка“ от бут, лебервурстът и др. Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос „Такива салами да има в Маями?“

Свинско месо:  Цена на 1kg свинско с кости (котлет)-2,60 лева.
Цена на 1kg свинско шол -4,50 лева.
Цена на 1kg свинско бон филе - 7 лева.
Цена на 1kg луканка - 6 лева.
Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане.  Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.

Цени на плодове и зеленчуци:

Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението.
1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки.
Цена на грозде: 1kg българско грозде – 30 ст.; Цена на диня - 1kg диня – 5 стотинки.
Цена на банани
1kg банани – 1,20 лева по празници (най-вече за Нова година) – с чакане на опашки и ограничения за кг. В останалото време в т.нар. „Показен магазин“ – цена 2 лв. – без чакане на опашки.
Цена на портокали - 1kg портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока.

Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената Война, СССР и Източно Европейските им сателити развиват с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия. Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват приоритетно лека промишленост, с което се създава убеждението, че всичко което е капиталистическо е много по- добро и качествено от нашенското.
Цени на облекло, обувки и битова техника произведени у нас:
Джинси (дънки) италианско производство:– 22 US$ в кореком, на черния пазар – 60-70 лева.
Цена на мъжка риза: 7 лева.
Цена на чифт обувки: 20 лева.


Цена на автоматична перална машина: 500 лева.
Цена на хладилник: 300 лева.
Цена на цветен телевизор: 1000 лева.

Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни. По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им.
Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50% от заплатите тогава. Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.

Източник на част от информацията:
www.konzertfilmer.de







Изглед от 1973 година



Хранителен магазин в Хисаря,през 80-те

Магазин плод-зеленчук в Хисаря,80-те

Изглед от 70-те



Най четени:

Популярни публикации👇