Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката убийство. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката убийство. Сортиране по дата Показване на всички публикации


Какво означава по-тежкото обвинение, което Софийската градска прокуратура повдигна миналата сряда на 22-годишния шофьор Кристиан Николов, и до какви юридически и правни последствия може да доведе обвинението за умишлено причиняване на смъртта (а не умишлено убийство, каквито са някои интерпретации в медиите) на телевизионния водещ Милен Цветков. Този въпрос е един от основните, свързани с казуса, по ред причини. Една от тях е, че подобно умишлено причиняване на смърт в катастрофа би могло да се докаже изключително трудно.

Друга причина е фактът, че съдебната практика в България по такива казуси е твърде оскъдна и едни от последните присъди за умишлено причиняване на смърт в катастрофа или друго подобно престъпление са от началото на 80-те години на миналия век.

Адвокат Теодор Георгиев припомня, че съдебната практика познава само четири случая, в които Върховният съд е постановил решения по обвинения за умишлено причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие. И четирите решения са от 80-те години на миналия век.

За единия случай споменава на стената си във Фейсбук бившият апелативен прокурор на София Иван Петров. Това е т.нар. „Хасковски случай“. Тогава съдът приема, че по хулигански подбуди хасковлията Цветан Братанов в пътно-транспортно произшествие  е причинил смъртта на жертвите. Към онзи момент законодателят предвижда като санкция и смъртното наказание, което в последствие е отменено и заменено с доживотен затвор.

През 1982 г. Върховният съд е потвърдил смъртна присъда, която е изпълнена, за произшествие на автобусна спирка, при което загиват 6 души. Обвинението обаче е било директно за умишлено убийство – по чл. 116 от НК. Тогава този казус предизвиква полемика между практикуващите юристи, защото някои от тях твърдят, че деянието не е било умишлено, а с форма на вина „престъпна самонадеяност“, тоест непредпазливо. Прокурорът добавя, че по-късно пред студентите по право това съдебно решение е давано за пример за съдебна грешка.


Убийството на автобусната спирка в Хасково


На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни жени – Йорданка и Минка. Със средни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.


Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори. Дори юристите са раздвоени по спорния казус.


Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор.


Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията!!!) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си.


Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.


Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва тук за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.


Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.


Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение. Той пише: „Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние.“


Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели – граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.


Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.


(Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото).Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес.


„Безспорно, натискът на настроенията сред хасковлии се отразиха до някаква степен на съдебните заседатели”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отвод. По-късно тя става председател на Окръжния съд в Хасково и е един от достойните негови ръководители.


„Точно това дело стана причина да бъде променен наказателния закон. След процеса бе създаден специален член за наказателната отговорност на шофьорите. Ако трябва да преценим от разстоянието на изминалите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на обществените нагласи, и на несъвършенствата в наказателния закон”, бе мнението на Златка Пехливанова.


Останалите три случая са по член 342, ал. 3 – за умишлено причиняване на телесна повреда или смърт, каквото е обвинението на Кристиан Николов, като тази разпоредба не се занимава с въпроса дали е употребен алкохол или наркотици. И при трите случая съдът през 80-те години е приел наличие на евентуален (косвен) умисъл, не на пряк, обясни адвокат Георгиев. Това означава, че водачът напълно е осъзнавал какви могат да бъдат последствията, но не е направил нищо, за да ги предотврати.


Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години, пише "Трафик". 21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие.

То е използвано в 14 от случаите. 90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер. Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.  Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те. С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.

Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина. Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.

Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях. Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко. За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.

Чудите се дали е възможно няколко жени да бъдат толкова зли? Често обръщаме повече внимание на мъжете в това отношение, но има и жени, които спокойно можем да добавим в тази класация. Вижте 5 от тях.

1. Ирма Грезе


Ирма Грезе е работник в нацистките концентрационни лагери Равенсбрук и Аушвиц, както и пазач в женското отделение на Берген-Белзен. Обвинена е в престъпления срещу човечеството и осъдена на смърт. Обожава мъченията посредством ужасно болезнени методи, винаги носи тежки ботуши и носи пистолет за различните си нужди. Екзекутирана на 22 години, Грезе е най-младата жена, наказана с убийство от английския закон през 20 век. Заради своите действия получава прякорите „звярът на Белзен„, „красивият звяр“ и „хиената на Аушвиц„.

2. Майра Хиндли


Родена през 1942 година, Майра Хиндли е серийна убийца. Заедно с приятеля си Иън Брейди извършва изнасилвания и убийства върху 5 невръстни деца. Тези двамата са отговорни за отвличане, сексуален тормоз, измъчване и убийство на три деца под 12 години и двама тийнейджъри. Доведеният брат на Хиндли я предава на полицията. Тя твърди, че е невинна за всички убийства, но съдията решава, че е и й дава доживотна присъда. Не е освободена никога и умира в затвора през 2002 година.

3. Изабела Кастилска


Родена през 1451 година и починала 1504, Изабела е католическа кралица на Кастилия и Леон. Тя и съпругът й Фердинанд II носят стабилност на кралствата. Изабела и Фердинанд завършват испанската реконкиста, която определя изгнание или убийство на мюсюлманите и евреите, и финансират пътуването на Христофор Колумб през 1492 до „Новият свят“.

4. Бевърли Алит


„Ангелът на смъртта“ Бевърли Алит е английска серийна убийца и една от 10-те най-зли жени на всички времена. Обвинена е в убийството на 4 деца, опит за убийство на 3 други и причиняване на ужасни болки на 6 деца. Престъпленията са извършени за период от 59 дни между февруари и април 1991 година в детското отделение на болницата „Грантам и Кестивън“ в Линкълншир, където е назначена като медицинска сестра. Тя поставя огромни дози инсулин на най-малко две жертви, а в друга жертва е открит въздушен балон, но полицията не може да открие първопричината за появата му. През май 1993 година тя получава 13 доживотни присъди. Съдията й казва, че е представлява толкова „сериозна опасност“ за околните, че едва ли някога ще бъде освободена.

5. Елизабет Батори


Родена през 1560 година, Елизабет Батори е графиня от благородно кралско семейство в Унгария. Говори се, че е серийна убийца с най-много жертви от всички жени в историята. Известна е с убийствата на млади момичета чрез побой, изгаряне, осакатяване и други. Тя е под домашен арест, но никога не е осъждана, заради статута си!

Ботьо Ботев е бивш директор на отдел „Убийства“. През 2002 г. е удостоен със специалната награда „Полицай на годината“. Ботев е единственият офицер от българската полиция, който е отличен с орден Стара Планина, връчен му от президента Георги Първанов по повод неговата 60-годишнина. В интервю пред БЛИЦ Ботев говори за разстрелите на Илия Павлов, Емил Кюлев, Бай Миле, босовете на ВИС-2 Васил и Георги Илиеви.


– Г-н Ботев, какво е Вашето професионално мнение за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле, който беше направен на решето заедно с петима от гардовете му от преоблечени като полицаи килъри в градината на ресторант „Славия“?
– По убийството на Бай Миле имаше конкретни обвиняеми.
– Да, но те бяха оправдани от съдебните инстанции?
– Оправдани от съда, да. Може би доказателствата не бяха достатъчни за пред съда, но аз бих казал нещо друго – ако в една нормална държава с материалите, които имаше по делото, смятам че нямаше да има този резултат и това убийство щеше да се отчете като разкрито.
– Като човек с богат криминален опит, смятате ли, че някога ше бъде разкрито убийството на Илия Павлов?
– Трудно е да се правят такива прогнози. Трудно! Ако се работи целенасочено и така както трябва, дори понякога след години излизат престъпления. Едно от първите убийства, които ми възложиха в моята практика бе разкрито на шестата година, а аз го поех на третата година от извършването му.
– Кое е това убийство?
– Това е обикновено убийство, но на знакова фигура от онова време, което беше извършено в „Люлин“.

– Как гледате на твърдението, че над големите поръчкови убийства е разтворен чадър, за да не се разкрият?
– Не считам, че такова твърдение има основание. Това са приказки, които се говорят от гледна точка на някакви интереси. Но мисля, че когато се касае за деяния от подобен род за поръчкови убийства, свързани пряко с престъпните среди, няма основание да се смята, че има такъв чадър. В някои моменти след разкриване на определени престъпления може да се оказва влияние чрез адвокати и различни среди. В тази посока аз винаги съм цитирал делото за убийството на Андрей Луканов.
– Какво е мнението Ви за подсъдимите по това дело, които бяха оправдани от съда?
– Това дело е престъпление срещу съдебната система и срещу държавността на България.
– По време на разследването на убийството на Луканов се роди легендата за “къщата на ужасите“ в Копривщица, където са били измъчвани заподозрените за престъплението. Вие имате картина на тази къща в кабинета си. Потвърдиха ли се митовете за „къщата на ужасите“?
– Това е един мит, който бе създаден от журналисти. Това мога да кажа.
– Какво си спомняте от екзекуцията на Емил Кюлев – единственият банкер, който бе сполетян от такава жестока участ?
– Аз лично не съм работил по този случай, но мога да изразя едно свое виждане, че килърът е действал твърде неразумно. Представете си така както е извършено убийството, знаете каква беше ситуацията, ако зад колата, от която се стреля, съм бил аз, някой военен или човек, който е имал официално разрешително за ползване на оръжие. Изваждам пистолета и го застрелвам. Това нещо предвидил ли го е убиецът? Явно не. Разбирате ме за какво говоря. Самото престъпление не е било обмислено както трябва от гледна точка на безопасността на килъра. В практиката почти няма такъв случай. Има подобни, но със средства, които позволяват на извършителите веднага да се измъкнат от местопрестъплението.

– По времето, в което Цветанов беше вътрешен министър, каза, че МВР е близко до разкриването на убийството на Кюлев. Смятате ли, че това може да се случи с по-късна дата?
– Не мога да кажа, но би трябвало! Но не трябва да се процедира както при делото, което се води в Бургас срещу Кела. Той е бил задържан на базата на издирване с червената бюлетина на Интерпол в Германия. През цялото време той е скитал в Европа с фалшиви паспорти. Това е доказано. И се връща в България, когато го екстрадират от Германия. Как той казва, че не е знаел, че срещу него се води дело, когато баща му беше конституиран като адвокат по делото.
– Това е скандално. Защо толкова много се говори за съдебна реформа, а тя все не се случва?
– Не искам да взимам становище по този въпрос. Налице са редица парадокси. Приема се, че дело, по което има издадена задочно присъда, може да се възобнови при определени условия. Но аз питам дали тези условия са налице в случая с Кела? Категорично не!
– Вие казвате, че едно убийство може да бъде разгадано дори няколко години след извършването му, когато се появят нови факти, доказателства и обстоятелства.
– Да, разбира се.

– Едно от тези убийства е на Георги Илиев. По този случай 10 години след разстрела на боса на ВИС-2 от МВР заявиха, че физическият му убиец е Райко Кръвта, който го е прострелял смъртоносно със снайпер. Споделяте ли това мнение?
– Не мога да споделям мнение там където не съм запознат в детайли. В началото съм работил по този случай, но впоследствие не съм имал отношение по това, което е установено по него, въпреки че имам свое мнение по въпроса.
– Може ли да вземете отношение по убийството на брата на Георги Илиев – Васил Илиев, който беше разстрелян през 1995 г.?
– Сложен въпрос! Може би много може да се говори, но специално по този случай аз имам едно становище, че тогава от висшите ръководители на министерството този случай беше предаден на ЦС БОП (днешен ГД БОП) – аз познавах началниците на този отдел, които никога не са работели по убийства. Случаят се даде на работа при тях. Криминалните служби ги оставиха да работят само по местопроизшествието. Впоследствие някои хора съжаляваха за това решение, защото много конкретна информация се събра, свързана с цялата тази история, но реалната работа по убийството на Васил Илиев остана скрита в бумагите на тогавашната ЦС БОП. Аз определено знам как и какво са работили.
– Случайно ли разследването на убийството на Васил Илиев беше дадено в ръцете на хора, които никога не са разследвали убийства?
– Не искам да взимам становище. Казвам само факти!

Източник: БЛИЦ

Едва ли има бургазлия, който да не е чувал за Георги Николов – Мечката. Името на боса на „Първа частна милиция” все още всява респект, вече над 20 години след поръчковото му убийство, пише „Флагман“. Мечката добива митичен статут, след като в бума на силовите групировки ВИС и СИК успява да наложи тотален контрол върху охранителния бизнес по Южното Черноморие. За по-малко от 2 години Николов успява да превърне ПЧМ в най-мощната охранителна структура в региона. Фирмата работи дори и след като лицензът й е отнет през 1994 г., също като ВИС-2 на Васил Илиев, чийто представител „Първа частна милиция” става в началото на 1995 г. След разстрела на бившия спецполицай ПЧМ рухва като пясъчна кула.

Версиите за разстрела са няколко – от поръчка на руската мафия до борба за територии с ВИС и СИК
Само след броени дни – на 10-ти юни се навършват 23 години от убийството на Гошо Мечката. Разследването по случая е прекратено съвсем скоро заради изтекла давност – официално на 6 март т. г. Това означава, че вече дори и да бъде разкрит, убиецът няма да носи никаква наказателна отговорност за разстрела на една от най-знаковите фигури в региона по онова време.
Изданието прави разследване по случая и отвори „студеното досие” за убийството за боса на „Първа частна милиция”. За пръв път официално по случая проговори една от водещите фигури по разследването – прокурор Емил Христов, който по това време е оглавявал следствието към Бургаската полиция. В ексклузивно интервю за медията той призна, че основната – руска версия за убийството, с поръчител Анатолий Домнушкин и пряк извършител Андрей Баранецкий де факто е провалила разкриването на тежкото престъпление. „Съсредоточихме се само върху тази версия, което после се оказа голяма грешка и доведе до неразкриването на убийството, защото мина време. Освен гилзите и проектилите, други преки доказателства нямаше. Бяха подценени други възможни версии за българска връзка”, казал Емил Христов. Днес, 23 години по-късно, той е категоричен, че зад поръчковото убийство стоят българи. През 1995 г. обаче разследващите нямат друг избор, освен да тръгнат по руската следа, тъй като престъплението е видяно много добре и описано в детайли от десетокласничка от Химическия техникум, която редовно тренирала в зала „Атлант“.

Момичето категорично разпознава убиеца, като твърди, че той тренирал в залата със свои приятели руснаци няколко дни преди да застреля Мечката. На фаталния 10 юни 1995 г., минути след 19:30 ч., бившият полицай от Специализирания отряд за борба с масовите безредици паркира черното си Порше Карера кабрио със софийска регистрация пред входа на фитнеса в жк „Славейков”, още преди да слезе от колата обаче е прострелян смъртоносно с 2 куршума в главата и врата. Кървавата сцена се разиграва буквално пред очите на бургаската ученичка. Нейна приятелка също вижда убиеца, но той вече е в гръб, бягайки към парка. „Мечката беше вътре в колата, облегнат на седалката и целият облян в кръв”, казва момичето. Ето и непубликувания досега разказ на единствения очевидец на убийството на Мечката: „Откъм алеята бързешком излезе един от тези руснаци, които съм виждала да тренират в залата, много добре го познах! Явно е бил скрит там. В дясната си ръка държеше голям черно-кафяв пистолет, по-голям от обикновените. Георги не го видя. Всичко стана много бързо. Руснакът стреля от разстояние около 1 м, 1,5 м, диагонално отзад, вдясно зад Мечката. Стреля в главата му. Излезе дим от пистолета. Аз се изплаших и влязох вътре, тогава чух втори изстрел. Видях как този руснак вече се е приближил и му стреля трети път, отзад в тила. На Георги му текна кръв от устата. След това този руснак се изхили и побягна с пистолета в ръка към алеята. Не чух да потегля кола, нито пък видях там да има кола или други хора! Веднага отидох горе и се развиках, че са убили Мечката. Всички наскачаха! Пред очите ми е тази сцена, как този руснак му стреля отзад, в тила. Даже след третия изстрел Мечката успя да ми махне и се опита да ми каже нещо. Бях на около 15-20 м от колата, когато този руснак стреля. Видях го много добре и съм сигурна, че това е човекът, който тренираше в залата с още двама руснаци.” След подробното описание няма съмнение в каква посока ще поеме разследването. Създаден е фоторобот на извършителя, а убийството веднага е разиграно при следствен експеримент в присъствието на свидетелката. Малко след това тогавашният шеф на полицията в Поморие предоставя видеокасета, на която е записано сватбено тържество в местен хотел през април 1995 г. – около месец преди убийството на Мечката. На кадрите е запечатан украинецът Андрей Баранецкий. „Категорична съм, че това е човекът, който пред мен застреля Мечката. Познах го по лицето, косата, усмивката и телосложението”, казва единствената свидетелка на разстрела при вида на видеозаписа.
На 3-ти август 1995 г. срещу украинеца е повдигнато обвинение за предумишлено убийство. Задочно му е взета постоянна мярка за неотклонение, а майката на Мечката е конституирана като граждански ищец. Тя иска 500 000 лв. за смъртта на сина си. В края на годината разследващите правят нов пробив по случая. Точно на 31-ви декември Баранецкий е засечен заедно с още двама свои сънародници да пресича границата с влак. Групата обаче не е закопчана веднага, а разследващите успяват да ги проследят и ги арестуват заедно с бизнесмена Анатолий Домнушкин. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев дори съобщава, че убийството на Мечката е разкрито.

Арест с кръвен враг на Мечката и желязно алиби
По това време се знае, че руснакът има сериозен конфликт с Мечката. ПЧМ е наета да охранява един от магазините в Слънчев бряг на Домнушкин, но двамата се скарват жестоко след спор за пари. Бизнесменът дори обвинява Георги Николов и хората му, че са отвлекли неговата приятелка Елена Попгорелова. Един от арестуваните украинци признава, че заедно с Баранецкий и още 6 души поели охраната на магазина на бизнесмена след раздялата с ПЧМ. Останалите обаче категорично отричат това твърдение. Украинците казват още, че не познават Мечката и никога не са тренирали в неговата зала. Отишли при Домнушкин като сънародник, за да искат помощ за развиването на собствен бизнес в България. Задържаните вадят на пръв поглед желязно алиби. Баранецкий и аверите му твърдят, че в средата на май са арестувани в Стара Загора, след което са екстрадирани с влак през Русе. Това се случило буквално дни преди разстрела на боса на Първа частна милиция. Според разказа на чужденците тогава им е наложена 6-месечна забрана да стъпват в България. Разпознатият от единствената свидетелка като килър на Мечката има алиби и за деня на убийството. Той твърди, че тогава е бил на сватба в украинския град Енергодар.Ново разпознаване на убиеца и командировка в Москва.

Междувременно бургаската ученичка за пореден път посочва категорично Баранецкий като екзекутора на Георги Николов. В Русия са командировани лично началникът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов, за да проверят алибито на заподозрения. След тяхното завръщане – на 6-ти март 1996 г. са свалени обвиненията срещу Баранецкий и Домнушкин поради липса на доказателства. Двамата са екстрадирани, тъй като са уличени в незаконно преминаване на границата. Близо месец по-късно производството за разследването на поръчковия разстрел е спряно и повече не е подновено.

Източник: БЛИЦ


Цайкин убива двама в дискотека, докато кара отпуск от затвора.Извършва първото си убийство на 16 г., отмяна на смъртното наказание го спасява от разстрел.

Датата е 26 февруари 1993 г. 33-годишният Никола Цайкин и доведеният му син се отбиват в бар „Божура“ в град Баня. Настава истинска касапница, в която за 30 секунди има два трупа и още толкова ранени. Така Цайкин става един от последните, осъдени на смърт в България. През 1998 г. обаче смъртното наказание е отменено и двойният убиец получава доживотна присъда без право на замяна, която излежава в пловдивския затвор.

С годините Цайкин си печели името на затворника с най-интересна съдба. Той е зад решетките вече 29 години. Неведнъж е разкривал в редките си интервюта, че съжалява и че е имал достатъчно време да преосмисли какво се е случило в онази нощ. Спомня си събитията като на филм, съобщава „Марица“.Вечерта на 26 февруари Цайкин, приятелят му Геро и доведеният син Николай отиват да се забавляват в бара. Плащат по 10 лв. вход, избират си сепарета, настаняват се и започват да поръчват питиета едно след друго.

Купонът е във вихъра си и по нищо не подсказва, че скоро ще се лее кръв. Синът на Цайкин танцува с гаджето си. Минава полунощ, когато звънят на момичето да се прибира. Николай отива да я изпрати до дома й. На връщане в дискотеката обаче става голяма разправия. Спречква се с мъже от друга компания, като поводът е дали отново да плаща 10 лв. за вход, тъй като вече е напуснал веднъж заведението. Настава бой. Включва се и приятелят на Цайкин.

Мелето става все по-жестоко с всяка изминала секунда

Тогава Цайкин се намесва. Първо опитва да реши проблема по мирен път. Подвикнал два-три пъти всички да спрат, но резултат нямало. Тогава вижда как към него се е засилил мъж с нож. Вади своето 16-сантиметрово острие и намушква един, след което пробожда ръката на втори, събаря с юмруци трети и му нанася четири удара с хладното оръжие в гърба. Тогава от заведението излиза и бодигардът, който се намесва, за да предотврати кървавото клане.Цайкин намушква и него в бъбреците и гърдите. Равносметката от екшъна – двама умират, двама са ранени. След клането настава истинска суматоха. Чуват се писъци и далечен вой на полицейски сирени. Цайкин бяга. Прибира се у приятеля си Геро, мие ножа си и си сменя дрехите.

Всъщност, докато трепе наред в “Божура”, Цайкин е обявен за национално издирване. Пуснали го в едномесечен домашен отпуск от затвора, където вече излежавал 16-годишна присъда за опит за убийство на таксиметров шофьор и полицай, но той съвсем “забравил” да се върне. Преди това вече е излежал 10-годишна присъда за друго убийство. През 1976 година, когато е на 16, заедно с приятели ликвидират тартора на бандата, в която той се учел на “занаят”, защото ги натопил за дребна кражба.

„Просто стана объркване. Чаках Върховният съд да анулира наказанието ми. Надявах се да ми намалят присъдата само на три години, а вече имах навъртени с шест месеца повече. От адвокатите научих, че в двумесечен срок ще излезе решението, но стана белята в „Божура“. Оная вечер не бях отишъл да убивам, а да се веселя. Не можех да оставя доведения си син в беда, трябваше да го защитя. Нападнаха ме и затова посегнах“, казва Цайкин в интервю пред „Труд“.

На 9 юни 1993 г. Цайкин е извикан за разпит в Карлово. Докато дава показания обаче, забелязва отворения прозорец и за секунди изчезва пред смаяния поглед на следователя. „Отидох на морето да се укрия“, признава той.

Месец по-късно Цайкин е арестуван и прави опит да се самоубие. В зората на демокрацията процесът срещу него предизвиква гняв. На 21 октомври 1993 година в ранни зори сградата на съда в Карлово е обсадена от близки на жертвите и пострадалите граждани. Насъбралите се искат възмездие и незабавна присъда. Дори опитват да стигнат до Цайкин, за да го линчуват. Налага се да се използва лъжата, че в съда има пожар, за да се разотиде бясната тълпа. В залата прокурорът иска смъртна присъда.„Явно за него човешкият живот няма стойност. С убеденост искам най-тежкото наказание, защото днес можеше да има четири черни забрадки в залата“, казва той пред съдийския състав. На 15 ноември 1994 г. Цайкин е осъден на смърт чрез разстрел, както и да плати обезщетение на роднините на жертвите. През 1998 г. смъртното наказание в България е отменено. Цайкин е наказан с доживотен затвор без право на замяна и е спасен от куршума.

През 2006 г. Никола Цайкин подава молба за възобновяване на наказателното производство срещу него, но Окръжна прокуратура му отказва. След като прекарва години наред сам в килия, в началото на 2011 г. е преместен в обща.

Зад решетките чете и пише стихове, става набожен

Вапцаровата „Песен за човека“ в голяма степен приляга на Цайкин. „В затвора попадна на хора и стана човек…“. Зад решетките двойният убиец търпи пълна промяна. Иска да работи, не се притеснява от никаква дейност, стига да е зает с нещо. Рисува, пише стихове. Десет месеца бил включен в производството и шиел обувки. „От една страна съм затворник, но от друга – душевно свободен. Ако ме нападнат, ще отговоря словесно, но никога с нож. Не съм свикнал с мисълта, че ще бъда постоянно в затвора. Изляза ли, ще си стоя вкъщи, на работа и пак в домашна обстановка“, разсъждава затворникът в интервю през 2009 г.

Той е изключително активен във всички празнични мероприятие. Рисува картички за Коледа и Великден. С тях участвал на затворнически конкурси и спечелил куп награди. Измислил си е своя техника така, че картичките му да изглеждат като напечатани.

Най-голямата страст на Цайкин обаче е Христо Ботев. Научил е цялата му поезия наизуст и я декламира при всеки удобен случай. За времето, което е прекарал зад решетките, е изчел цялата затворническа библиотека. Освен творчеството на Ботев познава в детайли и произведенията на други родни поети.

Любимото му стихотворение на Ботев е “Моята молитва”, защото го чувства най-близко до себе си. Една от поемите, които Цайкин пише зад решетките, е озаглавена „Килия 77“. Бил затворен в нея, когато получил смъртната присъда за кървава свада в Баня.

В затвора осъденият за жестоките убийства става и изключително религиозен. Посещава редовно затворническия параклис и се отдава на вярата. Благодари, че зад решетките е станал по-добър човек.

През лятото на 2020 г. Цайкин прекарва COVID-19 в килията. Не го е изкарал тежко. Имал е висока температура и кашлица, но бързо се вдигнал на крака. Психолози казват, че се отличава от другите затворници с високия си дух и интелигентност.Вижте още:Едно от най-загадъчните убийства по Черноморието-7 куршума за приватизатора на 7 хотела


36-годишният мъж, задържан за зверското убийство в село Сваленик, Две могили, е братовчед на жертвата. Сигналът за жестокото престъпление е подаден в 22:23 часа в петък чрез тел. 112 в РУ – Две могили.

На място веднага е изпратен полицейски екип от районното управление, който е установил трупа на 37-годишен местен жител.

Местопроизшествието е било запазено от полицията,  предприети са всички необходими оперативно-издирвателни и процесуално следствени действия за изясняване на случая. Извършен е оглед на адреса от дежурна оперативна група на ОДМВР – Русе.

В хода на първоначалната работа са събрани данни, че става въпрос за убийство, след битов скандал. Последвала е светкавична реакция от полицаите и много скоро, още тази нощ, в селото е задържан 36-годишен мъж.

Случаят е документиран и докладван в Окръжна прокуратура – Русе, като в ОДМВР – Русе е образувано досъдебно производство.

Още криминални новини от миналото и сега ВИЖТЕ ТУК >>>

Годината е 1987-ма. Случва се битово непредумишлено убийство при семеен скандал. Мъж убива жена си в Казанлък. Днес за такова убийство четем всеки ден във вестника. Този тип убийци днес се разхождат с голяма усмивка на лицето си между нас. 


Но да убиеш тогава е значело почти винаги да бъдеш осъден на смърт. Да убиеш днес е развлечение и ежедневие. Това е жанрът демокрация. Но тогава, през 87-ма жанрът се нарича „развит социализъм” . Тогава Димитър удря жена си така, че тя не след дълго умира в болницата.

През 1987-ма Димитър е осъден заради непредумишленото убийство на жена си, която подозирал в изневяра. „Отечествен фронт” разказа неговата съдба (2008 г.), „появяването” му шест години след присъдата и вярата на неговите престарели родители,  че синът им е още жив.

Това е история за надеждата ведно с ужасяващата истина за изпълнението на смъртните присъди в комунистическа България. 


Тази история ни върна в годините на тихия соц – историята на един от хората, недочакали мораториума, наложен през 1989 г.

Съдбата на оживелия смъртник - от нея ще си спомните отдавна забравени неща – смъртната присъда, социалистическия затвор, безпощадната ръка на закона и тоталната липса на късмет за един човек, който ако беше убил жена си месеци  по-късно, днес щеше да е на свобода - ни повече ни по-малко. Родителите на Димитър са основните действащи лица в този разказ и може би основните виновници за неговата съдба. В тях е покълнала една надежда - че синът им ги е забравил и може би все още е някъде - лежащ по затворите, но жив. Ние трябваше да потвърдим или да отречем тази надежда породена от врачки, гледачки и информации по медиите... Но най-страшното ни откритие докато разследвахме беше, че някъде между нас бродят бивши убийци. Някъде между нас са тези, които помнят целия ужас на изпълнението на смъртните присъди в комунистическа България. Някои са държали пистолета Макаров и са прострелвали в тила хора, които по днешните стандарти на правосъдието не биха лежали и една казарма време. Случаят на последния смъртник е синтез на уникалната история на една незабравима България и един неин гражданин без късмет. И цяла една епоха, пречупена през съдбите на едно семейство обикновени българи. Те силно вярваха, че синът им, осъден на смърт, е още жив някъде по затворите. Или на друго място. Понеже в една статия пишело, че синът на бай Димо, който се казва Димитър е жив в затвора в Белене, където всеки ден отново и отново с всяко потропване очаква да дойдат и да му изпълнят присъдата. Надеждата им беше подклаждана и от факта, че  не разполагаха с дрехите и гроба на убитото си дете.

Издирвахме гроба на Димитър Димов Димитров. Ходихме и по затворническите гробища. Там също ни очакваше ужасна изненада – къде погребваха смъртниците на комунистическата правораздавателна система?!? Къде са гробовете на осъдените на смърт по времето на комунизма? Страшни неща научихме...

Ние разбрахме истината по случая Димитър Димов Димитров. Истината е злокобна и не засяга само семейството на Димитър. Истината по този случай засяга цяла една епоха. Историята на оживелият смъртник. Едни родители на осъден на смърт по времето на комунизма ни помолиха да разберем има ли шанс техния син да го е хванал мораториумът върху смъртните присъди през 1989-та. Ако няма шанс помолиха поне да намерим гроба му. Надеждата беше силна - ако присъдата е изпълнена в началото на годината 89-та то това означава, че Димитър е последният или един от последните хора без късмет застреляни от упор в тила от доброволец от управата на затвора. Но ако присъдата е изпълнена – тогава къде е гробът на Димитър? Сигурно е в някое затворническо социалистическо гробище? 

След като от Министерство на правосъдието не пожелаха да ни съдействат за повече информация, твърдейки че присъдата е изпълнена на 17 януари 1989-та година ние тръгнахме да търсим гроба на Димитър. Но гроб нямаше. Отказаха ни всякакво съдействие за намиране на тленните останки на един човек, убит от държавата преди 1989-та. Нямали сме право на тази информация, защото в нея са „замесени трети лица”... Замесени трети лица – това означава, че екзекуторът на Димитър е някъде около нас и сигурно се радва на добра пенсия. Не обвиняваме в нищо този човек, но все пак тръпки ме побиват като знам, че това може да е седящият на пейката пред нас пенсионер. И коя новина може да е по-лоша за една майка от тази, че синът й най-вероятно е разстрелян – по-лошата новина за една майка е, че синът й няма гроб. Явно няма и да има. Такива бяха порядките на комунизма - осъдените на смърт са заравяни като кучета в някоя непристъпна местност. 

Стотици присъди без гробове. Стотици майки – без място за оплакване на децата си...


Минаха 23 години от мораториума над смъртните присъди у нас. За тези години никой не пожела да каже къде са тайните гробища на режима. Оцелели затворници казват, че са на 20 минути път с камионетка от затворите. А може да са в изоставени мини. Може да са в ниви или лозя. Или може да са навсякъде. Някой ден тези кости ще изскочат и ще тормозят любителите на комунистическата идеология в съня им. А за онези , които мразят времената преди 89-та - заслужава си, най-малкото заради тези стотици заровени като кучета обикновени престъпници.

Последното право на майката и на осъденият на смърт не се е спазвало. Майката на Димитър Димов Димитров – леля Марийка Хърсева, въпреки смяната на режима и до днес не знае къде са костите на сина й. Четири години след разследването ни се оказа, че тя може би ще си отиде спокойна от този свят. Четири години по-късно и около 24 след разстрела на сина й, една майка спечели дело срещу държавата. Съдът отсъди, че тази жена има право на достъп до всякаква информация, свързана с присъдата на сина си. Сега остава да разберем как, къде и какво се е съхранило от студените досиета на кръвожадния комунизъм...
Вчера казахме на леля Марийка за тази малка нейна победа. А тя се просълзи и отговори: „Ами ако пише, че е жив!”


Източник:http://www.lentata.com/


През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 


Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.




В края на януари 1984 г. социалистическа България е потресена от дързостта на двама млади мъже – 24-годишните Стефан Атанасов и Веселин Славчев. Те обират инкасов автомобил пред хасковския клон на БНБ и успяват да избягат с плячката от 189 776 лв., огромна за онова време сума.


Младежите са добри приятели. Свързва ги любовта им към спорта. Единият е щангист, а другият културист. След казармата Стефан се задомява. Има и дете – момиченце на 3 г. Веселин минава за бунтаря и непокорния. Израства почти сам. След казармата за кратко отива на гурбет в Съветския съюз, но се връща в България още по-беден.  През есента на 1983-а двамата се срещат в Хасково и по предложение на Веско започват да кроят план как да оберат банката. Първоначално Стефан се дърпа. По-късно ще стане ясно, че през 80-те години младежите са извършили още грабежи в Пловдив, Стара Загора и Димитровград. Плячката от 8947 лв. я пръскат по живот в Слънчев бряг. Тези им престъпления остават неразкрити до фаталната 1984 г.
Веселин Славчев

При подготовката на грабежа, който ще разтърси цяла България, в продължение на седмици следили охраната на клона на БНБ. По онова време финансовата институция се е охранявала от милицията. Стефан обаче познавал отлично действията на униформените, тъй като баща му е бил служител в хасковското управление на народната милиция. Целта на обирджиите била да изчакат пред банката пристигането на автомобил с пари от някое от големите предприятия в Хасково и да го атакуват. Набелязват пачките на “Търговия на дребно”. Всеки ден касиерката Тонка Бахчеджиева, придружавана от охранителя – 65-годишния Стамо Кралев, носели към 18 ч оборота от магазините в банката.Преди нападението младежите взели ладата на свой познат. Двамата имали ключ за гаража и возилото. Преди да тръгнат към удара на живота си, те дори разтоварили чувалите с картофи, оставени от собственика на автомобила. Сдобили се и с крадени регистрационни номера от Кърджали. Привечер на 27 януари 1982 г., дегизирани с перуки и качулки от крачоли на анцузи, двамата приятели спират автомобила си до клона на БНБ на ул. “Цар Освободител” половин час преди там да дойде колата с парите. Нападателите изчакали касиерката да излезе от колата, за да позвъни на входа на банката. Недочакал да излезе милиционера, бай Стамо нарамил чувала с парите и се затътрил подир нея. През това време Веселин се втурва в гръб към пазача, за да му издърпа торбата. Възрастният мъж обаче се оказал жилав и дал отпор, стискайки я силно. Сборичкват се и падат на земята. Стефан грабва метална тръба намерена в откраднатата Лада, паркирана наблизо, и се втурва на помощ. Удря три пъти пазача, той пуска торбата и приятелят му бяга с нея. Стефан хвърля щангата, но се сблъсква с милиционера Георги Тенчев, който пази банката. Той вади пистолет, Стефан му го избива, удря го няколко пъти с ръка и също бяга. Докато служителите на клона на БНБ се усетят какво е станало, обирджиите духват в посока вилна зона “Куба 1.
За броени минути целият град е блокиран. Всички служби на милицията, ДС и военното контраразузнаване са вдигнати по тревога. Мобилизирана е дори армията. Стефан и Веселин обаче са планирали обира перфектно. Знаейки, че милицията ще заварди Хасково, те закопават чувалите с парите в двора на вилата на бащата на Стефан. Успели да върнат колата в гаража и  след това се прибират по домовете си.
Целият оперативен състав на Криминална милиция е включен в разследването. Започват разпити на свидетели, организират се агентурно-оперативни действия. Пристигнали оперативни работници и разузнавачи от София. Първата насока към престъпниците дава милиционерът Георги Тенчев. Той описва единия от извършителите като немного висок, с характерна патешка походка. Това е Стефан. Междувременно е открита и ладата, с която двамата обирджии извършили обира и избягали. Разследващите наричат собственика на возилото обект „Контрольора“. Веднага започнала оперативна разработка със същото име, която цели следенето и подслушването на „Контрольора“ и всевъзможен кръг от негови познати. До разкриването на обира обаче се стига по косъм от перуката на 24-годишния Стефан. Той страдал от заболяване на кожата на главата и заради това и преди е носил перуки. Разследващите тръгнали по фризьорските салони на Хасково и не след дълго влезли в дирите на мъжа, който си поръчвал изкуствени коси. Според запознати със случая перукер се похвалил на свой познат на кого ги е продал, без да знае, че говори пред агент на Държавна сигурност.

Стефан и Веселин са арестувани през април 1984 г. – три месеца след обира. Те показват на милицията къде са заровили парите. Парите са почти непокътнати - Стефан и Веселин успели да изхарчат 4000 лв. Част от левчетата били мухлясали от влагата след престоя си в земята, но не и унищожени.Особена заслуга за залавянето на обирджите имали шефът на Криминална милиция по онова време Георги Тишевишки и Бончо Владев, началник на районното управление на МВР в Хасково. Впоследствие заради професионалните действия по случая полковник Тишевишки е включен като автор в строго секретния наръчник на МВР, по който учат бъдещите служители на МВР в школата в Симеоново.
Адвокат на Стефан е Рени Цанова, а на Веско – Георги Гатев.
По съвет на защитниците си хасковските обирджии правят пълни самопризнания. По-късно в процеса те разказват в детайли за идеята, подготовката и начина на извършване на самото престъпление.

По искане на Централния комитет на БКП и ДКМС  в Хасково е организиран режисиран публичен процес срещу двамата обирджии. Делото директно се гледа от Върховния съд, но процесът се провежда в Дома на техниката в Хасково, където се събират над 2000 души, и се предава по радиото. Съставът е седемчленен - трима върховни съдии и четирима заседатели. Държавното обвинение им повдига обвинения за грабеж, придружен с опит за убийство - на пазача бай Стамо и на милиционера. Опитът за убийство тогава се наказва включително със смърт.
Прокуратурата настоява за смъртни присъди. Председателката на комсомола в града Господинка Пейчева също. Според нея с деянието си те са опозорили честта на Димитровския комсомол и не заслужават да живеят. Защитата обаче пледира за 20-годишен затвор, колкото всъщност се полага за обир според тогавашния Наказателен кодекс. Двамата не са имали намерение да убиват, ударите с щангата не са били фатални за пазача, пледира защитата. Той е получил една разкъсно-контузна рана на главата, в болницата са му сложили йод и са го изписали. Самият пазач също изрично заявява пред съда, че никой не се е опитвал да го убие. “Вижте ги колко са яки, другарю съдия, ако искаха, щяха да ме затрият”, казва той. Милиционерът Георги Тенчев обаче преиграва. “Удариха ме веднъж и припаднах, после втори път – и пак припаднах”, заявява Тенчев. Тогава съдията по делото го скастря “Стига си припадал, бе”. Думите на милиционера олекват още повече от съдебно-медицинската експертиза, според която той е само с пукната кост на малкия пръст на дясната ръка – резултат от боричкането пред банката. Но фактът, че единият удар е в главата, е решаващ за съда. Стефан и Веселин са признати за виновни за грабеж, придружен с опит за убийство на пазача. За милиционера са оправдани.


Съставът на съда след тридневни заседания постановява на 21 юни 1984 г. по 20 г. затвор за Стефан и Веселин. За това допринася и блестящата пледоария на адвокат Рени Цанова, която завършва обръщението си към съда с думите: “Тази сутрин, като идвах насам, 3-годишната дъщеря на Стефан ме попита: “Татко кога ще си дойде вкъщи, за да ми разказва приказката за Пипи дългото чорапче.” Не позволявайте, другари съдии, едно дете да порасне без баща. Не се превръщайте в убийци!” Решението е окончателно.

Прокуратурата обаче прави протест по настояване на комсомола. Четири дни по-късно главният прокурор Костадин Лютов иска решението да бъде отменено по реда на надзора (извънреден способ, останал в закона и през 90-те г. на ХХ в.).  На 13 юли общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд връща делото на нов състав на ВС.  Второто дело, за разлика от първото, се гледа при закрити врата. В съдебния 5-членен състав, осъдил на смърт младежите от Хасково, е Димитър Попов, който по-късно ще стане министър-председател на България. Там адвокатите представят 3000 подписа от хасковлии, които настоявали двамата млади мъже да изтърпят 20-годишните си присъди и да не им бъде налагано смъртно наказание. Прокурорът обаче демонстративно скъсва подписката в залата на Темида.


 На 31 юли 1984 г. Трето наказателно отделение на Върховния съд постановява „смърт чрез разстрел" за Стефан Атанасов и Веселин Славчев. Най-тежкото наказание за безпрецедентния обир. Престъплението е извършено с „изключителна дързост, бруталност, хладнокръвно. С нови елементи на бандитизъм, по образец на действията на престъпните групи в буржоазното общество", мотивират се върховните съдии. Смъртните присъди са потвърдени и от Държавния съвет на Народна република България. Всичките 27 негови членове поставят подписи за разстрела на Веселин и Стефан.
Смъртната им присъда е несправедлива и ненужна, но на 20 септември 1984 г. грабителите са разстреляни за назидание. И до днес гробовете им са неизвестни. Малко след изпълнение на смъртната присъда майката на Стефан умира. Баща му получава психично разстройство. Той вярвал, че смъртните присъди не са изпълнени, а детето му е заточено в някоя уранова мина.

Източник:www.socbg.com




На 15 септември – празника на МВР, Пенчо Гагов и Райко Пицурков отиват да ловят бракониери, но намират смъртта си.

НА 15 СЕПТЕМВРИ 1980 Г. ЛОВНИЯТ НАДЗИРАТЕЛ ПЕНЧО БОРИСОВ ГАГОВ (42) И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЛОВНАТА ДРУЖИНКА В МИНДЯ РАЙКО ПЕТКОВ ПИЦУРКОВ (62) ОТИВАТ В МЕСТНОСТТА ЖЕНСКИ ВИР КРАЙ СЕЛОТО, за да санкционират бракониерски риболов. Двамата са били в селската кръчма, когато идва козарката Сенка и съобщава, че на реката има четирима бракониери. Еленският зъболекар д-р Войнов и съпругата му по това време също влезли в хоремага и после закарали Пенчо и Райко до магистралата, откъдето те отишли до реката пеша по черен път. Било светло – към 20 часа на 15 септември.
Денят е празник на Народната милиция. Двамата мъже са убити по невиждан за онова време начин. Пенчо Гагов е малтретиран, удушен и застрелян в корема. Райко Пицурков е бит и… обезглавен с брадва.

След това телата им са закарани на около два километра към Златарица от лобното място край река Веселина и са захвърлени на кръст в драките. После са залети с бензин, явно за да бъдат запалени. Касапите обаче не са имали време нито да ги запалят, нито да ги заровят, защото в близката царевица е имало хора…

МЪКА БЕЗ ПОКОЙ ЗА БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ ЗВЕРСТВОТО ТАКА СИ И ОСТАВА НЕРАЗКРИТО НЕЗАВИСИМО ОТ ФАКТА, ЧЕ ПО ТАТОВО ВРЕМЕ ПОЧТИ НЕ Е ИМАЛО НЕРАЗКРИТИ УБИЙСТВА


. По онова време е построена новата сграда на милицията във Велико Търново, която е трябвало да бъде отворена официално през 1981 г. Тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов е бил толкова бесен заради неразкриването на двойното убийство в Миндя точно на празника на милицията, че забранил да има официално откриване.
Такова бе направено едва на 5 юли 2015 г. от сегашния директор на ОДМВР старши комисар Димитър Машов.

СЪПРУГАТА НА ПЕНЧО ГАГОВ – ИВАНКА ГАГОВА, ТОГАВА Е БИЛА НА 38 Г. И С ДВЕ НЕВРЪСТНИ ДЕЦА. ЕДИНСТВЕНАТА ДЪЩЕРЯ НА РАЙКО ПИЦУРКОВ – ИВАНИЧКА КУРДОВА, Е БИЛА НА 42. 

При едно от поредните възобновявания на разследването през 90-те години Иваничка и Иванка са събрали около… 7000 ПОДПИСА ОТ ОБЛАСТТА И СА ПРАТИЛИ ПЕТИЦИЯТА ДО ТОГАВАШНИЯ ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР МЛАДЕНОВ. Последвал е безличен отговор: “По случая се работи“. Писали са и стотици жалби и молби, правили са и собствени разследвания, знаят повече от редица криминалисти на новото време.

ДЕЦАТА НА ПЕНЧО ГАГОВ СА ГОЛЕМИ И ДОПРЕДИ 13 Г. ДЪЩЕРЯ МУ БЕ ОМЪЖЕНА В ИТАЛИЯ. 

Идва си рядко и при всяко гостуване пита дали има нещо ново. Внуците на Райко – също.Телата на убитите са намерени на 17 септември 1980 г. към 9 часа сутринта. В издирването участват и близките. Те намират шапката на Пенчо Гагов. Пистолетът му обаче не е намерен. Дясната ръка на Пенчо е била изкълчена, бил е душен. Прострелян е в лявата страна, куршумът минал през корема. Райко през това време успял да избяга и започнал да вика за помощ, чули го в крайните къщи, но никой не излязъл да види кой и защо вика. Тичал е из царевичните блокове, когато убийците го настигат и го бият с камъни по главата, но не са успели да го довършат. Полуживият Райко и мъртвият Пенчо са били натоварени в багажника на москвича. Когато Райко промърдал, са го съсекли с брадва. Главата му била дялната, рязали са го като прасе.

АГЕНТУРНА РАЗРАБОТКА “РИБАРИТЕ“ ПРОВЕРИЛА БЛИЗО 200 ДУШИ ОТ СТРАНАТА
ПО СЛОВЕСНО ОПИСАНИЕ НА КОЗАРКАТА ОТ МИНДЯ СЕНКА И НА СЪПРУГА Й БИЛ НАПРАВЕН ПОРТРЕТ НА ЕВЕНТУАЛНИЯ УБИЕЦ НА Гагов и Пицурков, който е бил разпространен до всички милиционери в страната. Според спомени на разследващи от онова време на седмия ден от убийството при козарката Сенка, отдавна покойница, се появил мъж, който я заплашил с пистолет да мълчи и да не казва какво и кого е видяла на 15 септември. Тя обаче въпреки това дала описание и по него бил направен автопортрет на един от убийците. Някак си извън разследването останало и странното самоубийство на пазача в Еленския партиен дом Иван Павлов, който се гръмнал с пистолет в главата през февруари 1981 г. В тетрадката за приел-предал дежурството той е писал нещо за Миндя, което обаче после задраскал. Никой не повярвал, че този мъж си е сложил край на живота сам, но разследване нямало.

ВСЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ МВР ЗАПОЧВА АГЕНТУРНА РАЗРАБОТКА “РИБАРИТЕ”, КОЯТО СТОИ ОТВОРЕНА ДОСТА ГОДИНИ. 


Чрез нея са проверени близо 200 бракониери от околията и страната, правени са записвания със специални разузнавателни средства, следени са евентуални заподозрени, проверявани са москвичи от цялата страна. Един от роднините на жертвите получава анонимно писмо с номер на кола с бургаска регистрация Б 66-70 на Н. И. от Бургас, който в оня период бил в района. Човекът е бил на работа в Твърдица. Един от проверяваните е бил бракониерът П. П. Д. от Трявна. Той тогава казал, че чул разговор между двама шофьори, които твърдели, че един от убийците след драмата бил ранен и потърсил медицинска помощ от доктор във Вонеща вода. Д-р Д. от Вонеща вода обаче не си признал, че ранен бракониер е търсил помощ от него след 15 септември.

В ТЕСНИЯ КРЪГ ОТ ЕВЕНТУАЛНИ ИЗВЪРШИТЕЛИ СА ПОПАДНАЛИ И ВОЕНЕН ШЕФ ОТ ЛЯСКОВЕЦ и началник на пожарната. Шофьор от Ветринци във фаталната нощ срещнал две коли, които се прибирали от Миндя. В крайна сметка въпросната разработка не е довела до нито един арест, а в годините е забравена.

СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО N 795 ОТ 1980 Г. СПРЯНО ОТ АНГЕЛ ГАНЕВ СЛЕД 11 Г.


Било е образувано следственото дело N 795 от 1980 г., спряно през 1991 г. от тогавашния прокурор в Главна прокуратура Ангел Ганев, родом от Горна Оряховица. 
През март 1989 г. 
АНАЛИЗЪТ НА СЪБРАНИТЕ МАТЕРИАЛИ ПО ДВОЙНОТО УБИЙСТВО НА ГАГОВ И ПИЦУРКОВ ОТ 1980 Г. В МИНДЯ ПРИКЛЮЧВА. 

Доказателствата – разпити на свидетели, експертизи и справки, са събрани в… 91 тома. Върху 13 810 листа са описани всички мероприятия от явните проверки на милицията. Освен това има и секретни материали – справки от използване на специални разузнавателни средства и оперативни разработки. 

Всичко това Е ПРЕДАДЕНО НА ТОГАВАШНИЯ ШЕФ НА МИЛИЦИЯТА В СОФИЯ ГЕН.-МАЙОР ЛЕОНИД КАЦАМУНСКИ, КОЙТО ПОСЛЕ Е НАЧАЛНИК НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ. 

След като справката не вижда бял свят, работещи по случая пращат изложение на тогавашния главен прокурор Евтим Стоименов през май 1990 г. Вместо арести на заподозрени обаче последва “лов на вещици” – уволнения и рапорти за пенсиониране.

В АРХИВИТЕ НА ОБЛАСТНАТА ПОЛИЦИЯ ТОВА СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО Е ОТ 15 ПАПКИ. Образувано е на 16 септември 1980 г. в отдел “Следствен” на ОУ на МВР. Следовател е бил Димитър Петков. Разпитани са стотици свидетели, проверени са хиляди автомобили.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИ ПО СЛУЧАЯ Е РАБОТИЛА ГРУПА ОТ СОФИЯ. 


Според нея е имало достатъчно доказателства за арести вместо за спиране на делото. Според ръководителя на групата Кирил Тупаров в справката „са били посочени конкретни имена, подкрепени със съответните експертизи”. Според една от версиите виновен за убийството е бил бившият полицай Иван Чичовото, който пък бе убит преди две години в Дома за стари хора от своя съквартирант по време на битова свада. Според друга версия сред бракониерите е бил мъж от Лясковец заедно с невръстния си син, който сега е в родния си край. Никой обаче не е разпитвал нито вече мъртвия полицай Чичовото, нито пък детето очевидец на зверството през 1980 г., когато случайно двете жертви попадат в капана на едно бракониерство, в което, се смята, че са участвали ръководни кадри и властимащи.

Автор: Нели СУКОВА http://www.borbabg.com/


Убиецът и жертвата били съучастници в две тежки престъпления, главният прокурор Иван Гешев похвали МВР и прокуратурата за отличната работата

На около 350 метра от местопрестъплението е открито оръжието, с което е убит Петър Валериев от кв. Рудник – автомат Калашников. Убийството е извършено на мястото, което свидетелите са посочили, но извършителят впоследствие е преместил и укрил трупа. Мотивите за престъплението са в процес на изясняване. Убиецът е задържан, той е 32-годишен, не е осъждан към момента, от Шумен, но пребивава на територията на Бургас. Запознали се с Петър Валериев преди около 10 години, и двамата се занимават със строителство и от там датира дружбата им. Изключително конспиративни, не са поддържали никаква комуникация по мобилни телефони, ходили от адрес на адрес.

Убитият и извършителят са участници в два въоръжени грабежа – 2015 г. в Айтос и 2016 г. в София, и в двата е използвано огнестрелно оръжие и са откраднати големи суми пари.

Това стана ясно на брифинг на новоизбрания главен прокурор Иван Гешев, главния секретар на МВР Ивайло Иванов, окръжния прокурор на Бургас Георги Чинев и директора на ОДМВР-Бургас старши комисар Радослав Сотиров, заедно с наблюдаващия прокурор Иван Иванов.


Те съобщиха подробностите на извънреден брифинг в Бургас. Новоизбраният главен прокурор Иван Гешев благодари на окръжна прокуратура Бургас и на ОДМВР-Бургас за добре свършената работа.

„Случаят е интересен и сложен, свършена е огромна работа и това онагледява това, че българската съдебна система и правоохранителните органи вършат добре работата си, на европейски ниво. Това не означава, че нямаме своите проблеми, но картината не е толкова черна, каквато се опитват да е представят на гражданите. Те трябва да знаят, че съдебната власт, МВР и правоохранителните органи са на добро ниво и работят. Тази година в България няма неразкрито убийство – факт, с който може да се гордее всяка държава. С този факт едва ли могат да се похвалят много европейски държави“, каза Иван Гешев и благодари на експертите, които винаги остават настрани, но тяхната работа е изключително важна.

Главният секретар на МВР Ивайло Иванов също благодари на прокуратурата и на ОДМВР-Бургас за добре свършената работа. „Случаят беше тежък в началото, нямаше никаква отправна точка. Благодаря на криминална полиция в Бургас, на охранителна полиция и СДВР. Убитият и извършителят са участници в два въоръжени грабежа – 2015 г. в Айтос и 2016 г. в София. Използвано е огнестрелно оръжие и са откраднати големи суми пари. Знам колко костваше, за да стигнем до този брифинг – много усилия и безсъни нощи“, каза главният секретар на МВР и бе категоричен, че екипната работа и доброто взаимодействие дават своите плодове.

Окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев съобщи, че в резултат на доброто взаимодействие между ОДМВР и Окръжна прокуратура е устанвоен извършителят и му е повдигнато обвинение за предумишлено убийство, а в рамките на брифинга показаха кадрив от следствения експеримент, чрез които самопризнанията на обвиняемия са потвърдени.

Оръжието на престъплението е автомат Калашников, каза Георги Чинев.

Наблюдаващият прокурор Иван Иванов заяви, че престъплението е разкрито много трудно, за две седмици е извършен огромен обем процесуално-следствени действия. Убиецът е направил пълни самопризнания, събрани са множество свидетелски показания, експертизи и много доказателства.

Директорът на ОДМВР-Бургас Радослав Сотиров обяви, че служителите му 17 дни са полагали денонощен труд до вчера, когато е намерено оръжието. „Разпитахме много лица, проверки на десетки обекти, сред които заложни къщи, хазартни зали. Мястото на убийството е в землището на кв. Долно Езерово и с оглед времето и дъждовете разкриването му е било допълнително усложнено. Във вчерашния ден наред с всички ангажирани служители – едни от най-добрите специалисти в Национална полиция, извикан е и екип от водолази, за да претърсят ез. Вая, където имало данни, че е изхвърлено оръжието. Вчера в тъмната част на денонощието е намерено и оръжието на престъплението, добре скрито, на около 350 м от мястото на убийството“, разкри Радослав Сотиров.

Източник:flagman

Задържаният за двойното убийство в столичния кв. „Надежда” Викторио Александров вече е преместен в МВР болница. Пред екипа на NOVA родителите му показаха писмо, което твърдят, че е написано от сина им. То е предадено на полицията. В него Викторио е написал, че много обича детето си и че няма да позволи да му се случи нищо лошо.

Тепърва ще се прави графологична експертиза, от която ще стане ясно дали убийствата са били предварително планирани, съобщава Нова телевизия. Пред разследващите той твърди, че продължава да не помни за двете убийства. Не помнел, че пътувал и до бензиностанцията, където прострелва детето си. Обвиненията срещу него са три – за убийството на Дарина, на детето и за принуда по отношение на таксиметровия шофьор. Какво точно е накарало 26-годишният Викторио Александров да извърши двойното убийство все още е рано да се каже. Не се знае и дали е бил под въздействието на наркотици. Ясно е обаче, че в четвъртък Викторио подава жалба срещу жена си.

Тя е за психически тормоз. След като излязоха детайлите по случая, остана въпросът можел ли е таксиметровият шофьор да се намеси и да спаси живота на детето. Според психиатърът д-р Веселин Герев причината за убийството е ревност. През последните пет години Викторио Александров е работил в частна охранителна фирма. От там отказаха да коментар пред камера, но ни увериха, че при постъпването си на работа 26-годишният мъж е минал успешно през психотест. В четвъртък ще се гледа мярката за неотклонение на задържания за убийствата. 

Само от началото на тази година 22 жени са били убити от своите бивши или настоящи партньори. Данните са на Българския фонд за жените на база медийните публикации. В тази статистика влиза и убитата Дарина. Нейната дъщеря Никол също стана част от черната статистика. Според фонда за жените от началото на годината три деца са били убити от собствените си бащи.

/БЛИЦ/


Вероятният извършител е осъждан за престъпления.
Тази сутрин служители на РУ Кюстендил са задържали 50-годишен мъж за извършено убийство на 30-годишна жена, която е живяла в дома му, информира struma.bg

Той е известен на полицията като извършител на противозаконни деяния, осъждан е за престъпления, свързани с наркотици и кражби.

При извършения оглед на място – в къщата на 50-годишния в ромския кв. „Изток“, дежурната полицейска група е установила множество следи от насилие.

Трупът е закаран за аутопсия в кюстендилската болница. По случая е започнато досъдебно производство. Работата по случая продължава под прякото ръководство на прокурор от ОП – Кюстендил.

42-годишният Валентин от Костенец, който е братовчед и съсед на издирвания за убийство Стоян Зайков-Чане, е убит с изстрел в брадата. Това заявиха главният секретар на МВР Ивайло Иванов и окръжният прокурор на София Николова на извънреден брифинг.

Мъжът е бил видян жив за последно около 18 часа вчера. Работи се по всички версии, включително и че може да е станал жертва на Зайков. Оръжието, с което е убит Валентин, обаче е различно от това, с което Стоян е застрелял бившата си жена Милена миналия четвъртък.

Ивайло Иванов отрече убитият да е имал някакви взаимоотношения с Милена, което да е евентуален повод за разправа от страна на издирвания Зайков. По-рано  Валентин обясни, че са скарани със Стоян, защото е обирал къщата му няколко пъти. Служители на реда са разговаряли с Валентин вчера и той ги е уверил, че не се страхува. Убитият е разведен, има син. Баща му живее в село Очуша.Разследващите два пъти са ходили дотам заради сигнали, че наблизо е забелязан Зайков,съобщава zarata.info

Убийството на Валентин е станало в момент, когато Костенец гъмжи от полиция и барети, които издирват убиеца на Милена. Главният секретар на МВР отново призова гражданите да подават сигнали, ако забележат подозрителен човек, който може да бъде издирваният бивш затворник.

Приживе Валентин коментира извършеното от неговия братовчед убийство и предупреди, че според него Стоян няма да се предаде и ще стреля на месо при опит да бъде задържан.  Както ЗАРАТА писа хората в квартала коментираха, че Чане може да се е крил именно на неговия таван и е възможно, когато Валентин го е открил Стоян да го е убил, за да не го издаде


На 2 октомври 1996 първият премиер на България след 1989г., Андрей Луканов, е застрелян пред дома си в София. Слуховете за причините и поръчителите на убийството не стихват и до днес. Включително и съмненията убит ли е наистина Луканов...


Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение, който придобива българско гражданство шестгодишен, едва когато се премества да живее в България със семейството си.

Луканов започва да играе важна роля в т.нар преустройство, което той превръща в атака за отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. След това той заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Впечатленията за ролята му през този период са спорни. За него първият демократично избран български президент Желю Желев казва дословно следното: "Колкото до Андрей Луканов, когото днес всички привиждат като единствения професионален политик, си мисля, че му се приписвт качества, които той нямаше. Вярно е, че измежду останалите той беше най-трезвият, най-прагматичният политик. Но знаете ли, Луканов не беше смел човек, той нямаше куража да започне реформите. Спомням си, по време на второто си правителство дойде в парламента и ззаяви, че започва реформите само ако с консенсус го подкрепят всички. Не е реалистично да искаш опозицията да те подкрепя безрезервно. Тогава казахме на Луканов, че за основни неща, например приватизацията, или разбиването на държавните монополи, ще го подкрепим. Той обаче не посмя."

Правителството на Луканов падна след публични протести пред Мавзолея. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г., след което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През март 1997 независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. става съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". Тъкмо поради тази причина мнозина обявиха Андрей Луканов за първата жертва на войната за газа.

Андрей Луканов бе застрелян пред дома си на 2 октомври 1996-а, а още на следващия ден вестник „Нощен труд“ тиражира  снимка на голото му тяло в моргата.

След убийството му плъзнаха всевъзможни слухове. Според един от тях вече покойният Илия Павлов бил поръчителят на убийството, а фактическият изпълнител на разстрела пък бил Ганчо Въчев, известен като Ганеца. Той бе спряган за един от най-големите автокрадци в страната.

Междувременно Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите, които Софийския градски съд бе дал за подсъдимите по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за престъплението.

Както при всяко неразкрито убийство на значима личност, така и при Луканов, мнозина поставят въпроса: Убит ли е наистина той, или всичко е плод на инсценировка. Спомнете си съдебния заседател Михайл Михайлов, член на БКП-БСП до 1999 г., който я напусна разочарован. Дълго време той твърдеше, че нещата не са такива, каквито изглеждсат. Михайлов е бил свидетел на източването на на пари по аферата „Акрам“. Сам той казва: „Чрез указания на Луканов Румен Петков разиграва няколко неща в Плевен – създаването на удобна опозиция, банковото дело е следващият момент, подготовката на кадри в различни области на местно и национално равнище, разцеплението в БСП. Според мен Луканов е жив и Румен Петков разработи сценария за неговото т. нар. убийство." По този повод Петков се закани да заведе дело срещу него. Бившият съдебен заседател контрира, че ако му се заведе дело за клевета, ще иска ексхумация. И продължи да твърди, че Андрей Луканов е жив и му е направена пластична операция в Плевен, а този, който я направил бил ликвидиран. Според Михайлов, ако Илия Илиев си отворел устата, нещата в България щели да станат страшни.

Не е изключено самият Андрей Луканов да е усещал какво може да се случи. За това свидетелстват и собствените му думи, произнесени пред журналистката Велислава Дърева в дома му сутринта на 9 юли 1992 г., малко преди да тръгне за "Развигор". Тогава Луканов казва: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . . " Източник: Frognews.bg

Една безпрецедентна в гръцката съдебна система история, чиято жертва станаха двамата братя българи Костадин и Иво Богданови от Монтана, е на път да приключи с успешен край.
След 7 г. затвор за убийство, което не е извършил, Иво Богданов се очаква да излезе на свобода. Роднините обаче напразно стояха няколко часа пред затвора в понеделник, когато им бе казано, че освобождаването се отлага за сутринта на следващия ден. Случаят започва да се разплита през декември 2016 г., когато предполагаемият “убит” през 2010 г. полски гражданин Ричард Ханускевич умира от естествена смърт в болницата на град Триполи, или 6,5 г. след като невинните двама братя са осъдени за убийство.

Въпреки установяването на невинността им обаче Иво Богданов продължаваше да стои в гръцки затвор. Брат му Костадин бе освободен с подписка през юни 2015 г.
След намесата на президента Румен Радев, който обсъди казуса с гръцкия си колегата Прокопис Павлопулос, на 17 юли бе насрочено дело във Върховния съд за формалното оневиняване на Иво Богданов. Разпоредено е той да бъде освободен без ограничителни мерки.
От България за освобождаването пристигна и съпругата на Иво – Снежи. Семейството има две деца, едното от които от силния стрес на 20-годишна възраст получи инсулт.

Източник: 24 часа

В зората на Третото българско царство проституцията била узаконен порок. За разлика от провинцията, където публичните домове били разположени извън чертите на града, в не София било така. Още след Освобождението в централната част на града се пръкват първите бардаци.
Заведения със звънките имена
“Аполо”, “Сан Стефано”, “Орфеум”, “Неапол”, “2 февруари” и др. Изникнали като гъби в в самия столичен център, по улиците “Екзарх Йосиф”, “Дондуков”, “Алабин”, площад “Трапезица”… Изборът бил изключително голям и мераклиите по тънката част понякога сменяли по два-три публични дома за една вечер. По стара традиция собствениците на шантаните два-три пъти в годината правели скандални процесии по софийските улици с новопристигналата си “стока”. Когато в бардака пристигнели нови момичета, сводниците ги натоварвали на пъстри файтони и бавно, и тържествено ги показвали с музика пред софийското гражданство.

През 1897 г. във водите на река Марица бил открит трупът на една от тези паднали жени. Тя се наричала Ана Симон, унгарка, поданичка на Австроунгария и изкарвала прехраната си като продавала красивото си тяло в един от пловдивските бардаци. Следствието повдигнало завесата на загадъчната смърт на проститутката – замесени били градоначалникът на Пловдив Новелич, адютантът на княз Фердинанд ротмистър Бойчев и стражарят Богдан Василев. От смъртта на Ана Симон се заинтересувал и австроунгарският консул у нас, така информация за трагедията стигнала и до европейските вестници.Пред следствието Новелич и Богдан Василев направили пълни самопризнания, като посочили ротмистъра за физически убиец на Ана Симон. Станало ясно, че няколко седмици преди престъплението княз Фердинанд преминал по пловдивските улици и срещнал красивата Ана. Изглежда, че проститутката имала лоша и голяма уста, защото започнала да обижда и свирка по монарха.

В съда един от свидетелите казал, че чул как Бойчев се заканва: “Завчера една курва срещнала княза и му викала безобразни думи. Князът се разсърди и искаше да я застреля с револвера си, но за да не става шум, упълномощи мене да свърша тая работа…”На 8 срещу 9 април адютантът на княза, стражарят Василев и градоначалникът Новелич отишли при Ана Симон, за да я закарат при клиент в някакъв чифлик. Извън файтонът спрял до гробищата, ротмистърът и стражарят стреляли няколко пъти в красивата унгарка. Още полужива, завързали за тялото й два тежки камъка и я хвърлили в тъмните води на Марица.

В Пловдив процесът за убиството на Ана Симон бил шумен и следен с трепет от цялото българско общество. Имало отзвук и в чужбина – за делото дошли бащата на загиналата унгарка и специални претеници на големите европейски вестници. В съдебното дело обаче, било прикрито умело косвеното участие в трагедията на княза. В България тръгнали слухове, ме преди да загине от куршумите на своите убийци, Ана Симон е била дълго време любовница на държавния глава.

Присъдата удовлетворила повечето от българите, които застанали на страната на жертвата. Бойчев и Новелич били осъдени на смърт и скоро обесени в Пловдивския затвор. Стражарят Василев се отървал с 15 години затвор.

Няколко години след жестокото убийство на Ана Симон надигналото се обществено мнение затворило официалните публични домове в България. В София това станало на 1 юли 1905 година, а през следващата година – в Шумен, Варна, Търново и други градове.

Източник:Ретро

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив