Показват се публикациите с етикет Стара Загора. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стара Загора. Показване на всички публикации


В началото на 80-те, колективът на Завода за безалкохолни напитки в Стара Загора за първи път ще произведе лимонади от специалната лятна серия "ЛЯТО" с есенция от малини, ягоди, касис, круши, къпини, грозде, вишни.

Но и без новата серия, изборът сред асортиментите на Завода за безалкохолни напитки в Стара Загора е доста богат.Кое е за предпочитане сред всички видове швепс, сред газираните питиета Ябълка , Искра , Рубин , Спорт , "Пепси кола", "Калвил"? Труден е бил изборът сред богатия асортимент на завода.

Все пак,зависи от индивидуалността на всеки вкус, но единодушно е мнението на потребителите за достойнствата на Ябълка и Пепси кола ,които са били удостоени с най-високата оценка за качество тогава ,оценка "К".

Знаете ли за  качествата на някогашната минерална вода "Овощник? 40 млл. дневно от минералната вода "Овощник" е предпазвала децата от зъбен кариес.




На 26 август 2020 г. се навършват 30 години от внезапната и безвременна кончина на

инж. Недьо Ранчев

(1937-1990)

Беше изключителна личност. Учениците му от Строителния техникум, макар някои от тях вече беловласи, си спомнят за уникалния преподавател, който е превръщал часовете по строителни машини и организация на строителното производство в спектакли, а чертежите на черната дъска – в произведения на изкуството.

Когато в България само се говореше за джудо, той събра млади хора и създаде в Стара Загора първите джудисти. После към момчетата се присъединиха и момичетата. Много от състезателите по самбо и джудо станаха шампиони, но по-важно, станаха прекрасни специалисти – учени, лекари, инженери, учители… За тях неотменен пример беше Тренерът.

Години наред Клубът по джудо, който носи неговото име, продължава добрите традиции, отгледани с обич, упоритост и постоянство.

Последните няколко години от живота си, инж. Ранчев отдаде на Професионалната гимназия по строителство и дървообработване, която носи неговото име. Безкрайно амбициозен и иновативен професионалист и педагог, изпреварващ времена, събития и статукво, той превърна любимото си училище във водещо, с европейски дух и резултати.

С какво ли още не се занимаваше този красив атлетичен мъж?! Беше свързан безотказно с морето! Като обектов ръководител на спасителите, беше спасил десетки човешки живота. Беше естет. Беше надарен от Бог с таланта да рисува, да бъде калиграф, да пише учебници и сборници, да бъде алтруист, да се раздава за другите. Беше грижовен син, съпруг и баща.

Беше!

Остава сътвореното от него и благодарността, че сме живели с такъв специален човек.

Поклон пред паметта му!

Източник:dolap.bg

Не помня до кои години под този блок работеше популярният сред старозагорци ресторант “Балкан”. Със сигурност беше отворен до идването на демокрацията, макар и вече да не беше в пълния си блясък, както през 60-те и 70-те години.
Тогава бях дете и за малките посещението в ресторант си беше събитие, не както в днешно време за повечето малчугани, които са водени на пицария, за хамбургери и за какво ли още не.

Обуваха ни новите лачени чепички, връзваха ни колосани пандели, плисирани полички, ръчно изплетени жилетчици, рипсени памучни чорапи(имаше само бели), закачени с жартиери на копчета. Копчетата пък зашити за специално ушито за случая елече. Така нагиздени ни хващаха за ръка и… на ресторант. А те в ония години не бяха толкова много. Ще ги изредя, доколкото си ги спомням: Верея, България, Балкан, Езерото (горното и долното), Хижата на Аязмото, малко по-късно и този на върха. Поне тези бяха най-популярните,пише zarata.info

Навсякъде обаче трябваше първо да се заредим с търпение, защото въпреки, че не се посещаваха често от повечето граждани, поради ограничения им брой, за маса се чакаше понякога и повече от час. Май “резерве-то” не е било много срещана практика.

Та конкретно за ресторант “Балкан”, срещу когото и до днес през улицата съществува сладкарница със същото име, имам много ярки спомени. Излизахме първо на разходка по “Движението”, както моите родители наричаха отсечката от “Методий Кусев”(тогава “Ленин”), между главната улица (бивша “Георги Димитров”, сега “Цар Симеон Велики”) и “Генерал Гурко”, покрай “Верея”. Купуваха ми най-вкусния за мен Аерошоколад с онова малко самолетче на опаковката, с когото прилично се омазвах, благоговейно стопявайки
малките празни балончета в какаовия еликсир. Нямаше мокри кърпички, с които да позабършат изцапаните ми пръстчета и устенца, но пък имаше много работещи чешмички и голямата мъжка кърпа в джоба на татко.

Приведена в приличен вид, прекосявайки “9-ти септември” (“Патриарх Евтимий), се озовавах със светнали очи пред ресторант “Балкан”. Музиката от оркестъра се чуваше отдалеч и из въздуха се носеха познати думи от текстове. Неслучайно нашето поколение знае толкова много песни на българската естрада от онова време. Просто друго не се слушаше ни по радио, ни по телевизията, ни по ресторантите.

Но… всичко е пълно, ресторантът се цепи по шевовете. През топлите месеци изкарваха и отвън сгъваеми маси и столове, изработени от дърво и желязо, боядисани или в зелено, или в червено.

В рубриката “Новини от Стара Загора” вестник “Пловдив”, бр. 136 от 12 декември 1892 година отбелязва:

“Тук почна да излиза "Общински вестник”, дело похвално
за кметството...”. “Старо-загорски общински вестник” започва да излиза на 1-во, 11-то и 21-во число всеки месец, в тираж 300 екземпляра. През годините 1892-1928 има отделни прекъсвания и промени в заглавието и периодичността. Пръв отговорен редактор на вестника, е Крум Приматаров, печатането става в печатницата на П.Г. Хайрлов в Стара Загора. Издаването е финансирано

от общинския бюджет, като средствата са оформени в нарочен параграф “Разноски за издаване на общински вестник” . Приходи получава от поместените обяви и реклами, и от абонамента. Централно място във вестника заемат протоколите от заседанията на
Старозагорския градско-общински съвет. Печатат се още извлечения, разпореждания, прикази, обяви на кмета, Старозагорското общинско управление и съдебния пристав; обяви на дружествени фирми и граждани; статистически ведомости и др. Всяка година вестникът публикува бюджетът на градската община. През 1896 г. кметът Сава Казмуков подписва заповед за издаването на Общински сборник като притурка на “Старо-загорски общински вестник”. Книга първа на Сборника излиза през с.г., досега не е изяснено в колко книги и до кога е издаван Сборника.

Преживял няколко големи пожара в общинската сграда, градът ни е останал почти без оригинални документи. Това определя значението на
“Старозагорски общински вестник” като източник на информация за управлението и обществения живот в Стара Загора.

Снимка на dolap.bg

Влакчето в парка,80-те

Парк „Митрополит Методий Кусев“ (по-често наричан Аязмото) е парк в град Стара Загора. По време на социалистическия режим официално е преименуван на Парк „Ленин“, но жителите на града продължават да го наричат Аязмото. Разположен е на площ от 3500 дка в северна посока от града и разполага с уникални за България дървесни видове.

Предистория:

Паркът е създаден на 28 февруари 1895 година от митрополит Методий Кусев под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.


Забележителности


Пред входа на парка в близост до паметника барелеф на метрополит Кусев се намира шадраван с кръгла форма и метални жабки по периферията. През 60-те години шадраванът е пълен с вода и от устата на всяка жабка излиза водна струя. От средата на 70-те години поради водната и енергийна криза шадраванът е по-често празен.

В парка е разположена още Старозагорската зоологическа градина, в която могат да се видят камили, лами, мечки, бобри и различни птици.

Други забележителноси са Залата на смеха с криви огледала, резиденцията на Старозагорския митрополит, параклис, паметниците на метрополит Методий Кусев и Алеко Константинов, Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия, телескопът на Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, спортен комплекс „Берое“, тенис кортове, площадки за бадминтон, хижи, хотел, ресторант и летен театър, в който са изнасяли концерти Лили Иванова, Емил Димитров, Щурците, Юрая Хийп и Бони Ем.

Тази къща в Стара Загора е била полицейски участък преди,преди 1945 година . Става собственост на семейство Караджови някъде през 60-те години на миналия век. Над колата, има две паметни плочи на убити хора от полицията в този участък.

Колата е оригинална американска "Плимут Белведере", но ремонта на двигателя не се получи и в последствие монтираха двигател от камион "Молотовка". Собственика на колата се казваше Коста, беше зет в семейство Караджови и по професия скулптор. Барелефа му беше поръчан от клиент е на Кольо Фичето.

Димитър Танев
Снимка:Николай Гичев

Моята Стара Загора отново е в липова прегръдка. Омагьосващото ухание връхлита сетивата най-силно вечер, когато прохладата идва заедно с настъпването на нощта. Тогава нежният аромат опиянява с вълшебния си дъх. Прекрасни дни! Липовите дни на родния ми град.

Помня колко ми липсваха през студентските ми години. Копнеех да подишам този вълшебен въздух! Но… последните дни на май и първите на юни , когато Стара Загора потъваше в липовата магия, съвпадаха с началото на поредната изпитна сесия… Пробвах разни варианти: или след успешно взет изпит си позволявах няколко часа почивка във влака, за да уча за следващия изпит тук и да се порадвам на липовата омая, или просто пренасях ученето  у дома. Но това ми излизаше скъпичко, защото пътуването се случваше три пъти. А и на студента все не му достига един ден, за да се подготви както трябва .

Къде ти време за разходки! Но затова пък винаги когато се прибирах, не пропусках да се полюбувам на липовата прелест на моя град. Започваше, когато влакът приближаваше града. Виждаха се първите сгради, после там, на високото се появяваха тръбите на канала, сградата на ВЕЦ-а и ароматът постепенно ставаше все по-осезаем, все по-завладяващ! Вълшебство! Магия!
   Ето това усещане никога няма да забравя! Срещата с моята липова Зара!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

На 30 декември 2017 г. се навършват 110 години от рождението на Йордан Христов Капсамунов – десет години кмет на Стара Загора в един труден и важен период, три мандата – от 23 декември 1952 г. до 12 февруари 1956 г.; 22 февруари 1956 г. – 5 април 1959 г. и от 5 април 1956 до 7 март 1962 година. По онова време се е наричал председател на Градския народен съвет. Приносът му за развитието на града е високо ценен и от граждани и от управляващи и неслучайно през април 1986 г. е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“.

В края на миналия – ХХ век, Историческият музей на Стара Загора получава за фонда си негови лични вещи, документи, книги, албуми и нещо особено ценно – дневници – 261 тефтерчета, в които е документиран почти всеки ден от 1956 до 1981 г. Те още не са разчетени и публикувани. Но, заедно с това приживе (през 1984 г.) музейните специалисти Петър Коев, Мариана Минкова и Светла Димитрова записват неговите спомени. През 2007 г. музеят издава книгата „Спомени“ (по повод 100-годишнината от рождението му). В нея са включени още думи от дъщерята на Капсамунов – Христина Станева, също и разкази от негови колеги, близки приятели и съратници. През 2008 и 2009 г. дъщерята Христина предоставя на Държавен архив – Стара Загора документи и снимки за дейността на баща си и на други членове от семейството, обработени във фонд „Капсамунови“ № 1787.

Какво направи Йордан Капсамунов (и неговият екип, разбира се) за града и гражданите?

Много от създаденото придава и съвременния облик на града. Самият той в края на живота си споделя три основни проблема, което е успял да реши: водоснабдяването на града; ликвидиране на безработицата; осигуряване на жилища за нуждаещите се. И какво още: 1953 г. – открита Къща музей „Гео Милев“; 1954 г. – построено летище, едно от първите провинциални в страната; 1955 г. – арх. Драганов (старозагорец, работещ в Главпроект – София) проектира по модел на Миланската скала сграда за опера.

Поради липса на средства проектът не е осъществен; 1955 г. – пусната в действие ВЕЦ – Стара Загора; 1956 г. – разработен градоустройствен план, приет на сесия на ГНС на 17 април 1956 г.; 1956 г. – завършен мостът посока юг над жп линията; 1956 г. – залесяване на „Чадър могила“ и „Зора“; от 1957 г. – побратимяване с град Куйбишев; разширява промишлеността в града – изграждане на кв. „Индустриален“; 1957 г. – създаден самодеен куклен театър, който по-късно става професионален; 1958 г., на 19 юли – открита фабрика „Загорка“; създадени нови паркови пространства (на Алана и езерото на ул. „Братя Жекови“) и озеленяване на града; парк „Бедечка“; 1959 г. – изградени колекторите на ул. „Ген. Столетов“ и „Георги Димитров“; 1959 г., на 4 април – открит стадион „Берое“; 1959 г. – завършен Летният театър в парк „Аязмото“; 1959 г. – открита нова експозиция на Историческия музей; 1960 г. – учреден Клуб на дейците на културата и открита Картинна галерия; 1960 г. – създаден симфоничен оркестър; 1961 г. – открита Народната астрономическа обсерватория със съоръжения на фирма „Карл Цайс“, гр. Йена; 1961 г. – открита сграда на читалище „Съгласие“ (днес – Кукления театър). И още много интересни събития, хора и случки описва Йордан Капсамунов в спомените си.

Струва си да бъдат прочетени! Разказва и за проблемите, пред което е бил изправен, как ги решава, с кого му се налага да преговаря, да убеждава, а и да моли и да спори! Например за градския транспорт през 50-те години: „Отначало градският транспорт разполагаше само с два автобуса, закупени от Бургас. Те се движеха по улица „Георги Димитров“. Бяха износени и често се повреждаха, поради което пешеходците не желаеха да ги ползват. Шофьорите слизаха от колите и канеха минувачите да се качат, но последните отговаряха, че пеша ще стигнат по-бързо.“ Или по повод набавяне на пари за един належащ ремонт на стария театър: „През 1955 г. в Стара Загора се проведе национално съвещание по памукопроизводство. Присъстваше цялото Политбюро и лично Вълко Червенков. Поканихме го да види театъра. Вечерта той ни извика във влака, с който бяха дошли, и ни обеща да ни отпуснат 1 млн. лв.

Така сградата беше отремонтирана добре. Генералният ремонт беше направен по проект на арх. Тангъров (Йордан) и Велчев (Велчо).“ И пак на същия ден, малко по-рано, на Аязмото: „…когато стигнахме до сегашния дом на Владиката, аз казах на Вълко Червенков: „Др. Червенков, ще ни разрешите ли да вземем тази сграда за пионерски дом, а на Владиката да дадем една хубава къща в центъра на града?“ Той ми отвърна: „Много е късно, сега условията са други. Това е трябвало да стане на 9.IX.„ В разговор продължихме до града.“  Описва места в града, за които съвременниците не знаем, или не помним.

Например: 

„Центърът се наричаше Голямата чаршия (Големия пазар), а на запад, на кръстовището на „Н. Николов“ (днес ул. „Свети княз Борис“) и улица „Асен II“ (сега ул. „Иван-Асен II“) се намираше Малката чаршия или Малкия пазар. Тук се издигаше Малката джамия, докато в центъра беше Голямата джамия. През моя мандат Министерството на външните работи и вероизповеданията предаде двете джамии на ГНС (Градския народен съвет), като музейни ценности. По-късно Малката джамия беше разрушена.“ В книгата, илюстрирана с много снимки – лични и на близки роднини, и с родословно дърво, разказва за първите си години в с. Цар Аспарухово (по-късно Стамово), за ученическите години в Стара Загора, за казармата, учителстване, учение в Цариград. Още в младежките си години Йордан Капсамунов е увлечен от комунистическите идеи. Участва в стачки и съпротивителни борби. През 1941 г. е изпратен в лагера Еникьой. След 1944 г. преминава на партийна и дипломатическа работа. Близостта с партийните лидери и безспорните му заслуги в дейността не му спестяват и наказания, и порицания, и конфликти, и вътрешнопартийни борби и заговори.

И все пак, паметта за Йордан Капсамунов в Стара Загора не е свежа. Трябва да се поддържа непрекъснато и като се пази и развива това, което е направил. Парк „Езерото“ носи неговото име. Преди време в Общинския съвет се обсъждаше решение за издигане на паметник, но така и не е реализирано.  За ония години Капсамунов споделя: „Моята максима през цялото време на административната ми работа беше: Ако не работиш, ще те хулят, ако работиш – пак ще те хулят. Затова най-хубаво работи според разбиранията и най-добрите си възможности. Аз постъпих така и не съжалявам.“

Снежана Маринова dolap.bg

Началото му започва от Мавзолея-костница – краят завършва при „Бранителите на Стара Загора”. Символиката в шествието между двата паметника са двете страни на Старозагорската епопея: трагизмът на жертвите и героизмът на подвига.


Множество народ е заляло подножието на Чадър могила. Пред нас внушително се възправя каменното Самарско знаме, пред него – опълченците, застанали на вечен страж. Мисля си, това е най-хубавият паметник за нашето Освобождение.

Може би в съждението ми има доза субективизъм? Затова през следващите дни пробвам от друг ъгъл на възприемане: наблюдавам го от Аязмото, от шосето за с. Дълбоки, от пътя за с. Хрищени. Заключението е все същото: усещам го с тръпка в сърцето. Значи така е: най-хубавият. Защото Стара Загора го заслужава!"

Величка Койчева

Мнозина старозагорци все още помнят култовото ханче по пътя за старозагорските минерални бани, на което място днес е фабрика "Дерони". 

Там се приготвяше невероятно вкусната "Мешана скара по старозагорски" в гювече по-стара ресторантска рецепта,на някогашният култов ресторант Мечи Кладенец.

Нещо невероятно вкусно - пържолка, карначе, кебапче, кюфте, с малко пържени картофки и полети със специален таен сос и задушени в гювече, а с топлите питки приготвени там и поръсени с чубрица,беше нещо невероятно вкусно. Мнозина споделят,че такава мешана скара,не са яли никъде и до днес!

Снимка:Lubo Mir Ar www.bgspomen.com

Често се случва да видим стара снимка на някое кътче в града ни и веднага в нас нахлуват спомените – къде сме били, какво сме правили, какво е било...Днес ще ви покажем,култовият някога ресторант "Аязмото" в Стара Загора.Вижте как е изглеждал преди и как изглежда днес...






ОКРЪЖЕН НАРОДЕН СЪВЕТ (Площад на свободата). Министерството на правосъдието построява сградата за съдебна палата по проект на проф. арх. Загоров. Завършена е през 1943 г. и е типичен представител на конструктивизма и функционализма, характерни за немската архитектура през тези години.
През 1968 г. е надстроен още един етаж и на входа е поставена бетонна козирка. Благоустрояването пред входа е направено през 1975 г.

В местния вестник "Септември", в бр. 109 от 16.09.1963 г., е поместена статия със заглавие "Завършено е още едно училище в Старозагорския квартал "Лозенец".

През учебната 1965/1966 училището става основно. Започва организиран училищен живот: парно отопление, павилион за закуски, основан е битов хор и танцов състав, стол за хранене на ученици, а в периода август-декември 1965 г. е направена пристройка с голяма спортна зала.

През учебната 1983/1984 година VIII Oсновно училище прераства в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ).
1988 г. - за активна учебно-възпитателна работа и по случай 25 години от основаването си, ЕСПУ "Христо Смирненски" е отличено с орден "Кирил и Методий" II степен.


Първите учебни часове в новооткритото училище




През годините училището оглавяват:

1. 1963 / 1966 г. – Кольо Петков
2. 1966 / 1970 г. – Иван Маринов Иванов
3. 1970 / 1985 г. – Иван Колев Колев
4. 1985 / 1990 г. – Иван Пенев Иванов
5. 1990 / 1991 г. – Галентин Караславов

Използвана е информация от сайта:souhssz

През 70-те на входа на парк "Аязмото" е поставен паметник на Ленин и паркът е  преименуван на парк „Ленин“.

В началото на 90-те,паметникът на Ленин е демонтиран и е открит меден барелеф паметник на Старозагорския епископ и възрожденец Методий Кусев, в знак на благодарност към заслугите му. До параклиса „Свети Теодор Тирон“, застроен на мястото на древно езическо светилище се намира гробът му с огромна мраморна плоча.

История:

Паркът е създаден на 28 февруари 1895 година от митрополит Методий Кусев под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX-ти век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.

Делото на митрополит Методий Кусев:

Към края на XIX-ти век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи и до днес. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните си. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на таково безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. (Забележка: Според преданието, лично Методий Кусев се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете.) В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.


На 6 септември 1955 г, – Никола Иванов – зам.-министър на енергетиката, открива ВЕЦ Стара Загора. Иван Тенев – секретар на Окръжен Комитет на БКП благодари на строителите за техния героичен труд. Антон Югов прерязва лентата.
Снимки:Николай Гичев

През 90-те, по улиците на България все още се движеха предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода. Старата тумбеста "Волга" с еленче на капака вече бе истинска рядкост.Навлизаха западните коли а "Кореком" бе вече мит.Живелите през 90-те видяхме хубавото и лошото от двата свята, а това някак си ни дава преднина. 






Режимът да се носи униформа в училище беше изключително строг. По времето на комунизма в България нямаше как да влезеш в училище без да си облечен в униформа. Момчетата носеха бяла риза и черен панталон, а момичетата трябваше да бъдат пременени в бяла блуза и дълга черна пола. На главата си момчетата носеха шапка с козирка, а девойките се кичеха с барета. Чавдарчетата бяха със синя връзка около врата, а пионерчетата - с червена. Комсомолците трябваше да носят значка на ДКМС. Никой не минаваше метър, защото знаеше, че го грози сериозно наказание за неспазване на този въведен ред.

Колкото до прическите - момчетата трябваше да са високо подстригани, а девойките да са с прибрани коси. Ако някой нарушаваше системно тези изисквания се стрижеше нула номер, което се смяташе за унизително. А колкото до ходенето с къса пола при девойките - това беше абсолютно забранено. Ако някое момиче беше решило да си начерви устните, да се гримира или лакира, то то отиваше при директорът да дава обяснения. В края на 80-те години този режим започна да се пропуква, особено в София. Тогава вече имаше смелчаци, които се обличаха по-шарено, косите станаха по-дълги, момичетата се престрашиха да слагат по-къси поли и да се гримират.

Никита Сергеевич Хрушчов (в дясно ) и Тодор Живков (вляво ) в открита лимузина в центъра на Стара Загора на 15 май 1962 г. - между двамата е първият секретар на ОК на БКП Христо Шанов.

Хрушчов е роден на 5 (17) април 1894 г. в село Калиновка, Курска губерния, разположено в близост до украинската граница. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).

Снимки: Йордан Станчев и Николай Гичев

Старозагорските минерални бани се намират на 15 км северозападно от град Стара Загора и на 240 км от София. Курортът е разположен в южната част на Средна гора, на 360 м надморска височина. Местността е покрита с дъбови, габърови, лескови и борови гори. Старозагорските бани като селище е възникнало 5 хил. години преди Христа. Първите хора, заселили се тук,  дошли от областта на днешните Иран и Ирак. Заселили се в този район най-вече заради топлите минерални извори, бликащи от земните недра. Техният поминък бил добиването на медна руда, която разменяли за необходимите им стоки.


Курортът Старозагорски минерални бани е привлекателен с възможностите за климатолечение и балнеолечение, както и с обновената база за отдих, която включва почивни станции и балнеохотели. В близост е местността *"Богородична стъпка", добила известност като считана за свято място с изграден малък параклис "Рождество Богородично".
Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40°С и дебит 12 л/сек.
Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.

Деца позират пред Мерцедес в центъра на Стара Загора 

Легендарното маймун-фото в градската градина на Стара Загора,70-те

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив