Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации


Една раннна сутрин  жителите на ж. к. „Люлин“ са приятно изненадани. На автобусните спирки по линии 109 и 309 вече спират и първите коли от новата тролейбусна линия номер 6.


Първоначално се движат 20 тролейбуса (с перспектива в близко време да станат 30). Те изминават за 30 минути маршрута от Сточна гара до ЖК "Люлин" 


Пътуването с новите тролеи е удобно, приятно и най-важното бързо.Прави впечатление и един неприятен факт,че все още по трасето няма пътна сигнализация, а това може да създаде опасни ситуации. Не са готови и тротоарите. Но хората се радват и оживено коментират, интересуват се да научат подробности за новата придобивка.


— Какви изменения ще настъпят в транспортното обслужване на ж. к. „Люлин“, свързани с пускането на тролея в близко бъдеше? — с този въпрос при откриването на линията се обърнахме към началника на отдел „Експлоатация“ при „Градски транспорт“ Петър Къдрев:


В 4.и 5. микрорайон вече живеят много граждани. За да се подобри връзката на тази част от комплекса с центъра на града, от днес изменяме маршрута на бързата автобусна линия 309, като автобусите ще

минават по пътя на 108 линия, съобщи той.


До края на февруари строителите обещаха да завършат комуникационната връзка на Г/7. микрорайон с ул. „Орион“. Това ще даде възможност там да мине автобусна линия, което ще съкрати пътуването от комплекса до центъра с 10 минути.


През март ще бъде открита и автобусна линия III от ж. к. „Люлин“ по Околовръстния път, бул. „П. Напетов“, бул. „9 септември” до Овча купел.


В Изпълкома на СГНС е внесен за разглеждане и въпросът за маршрутно такси за ж. к. „Люлин“. Предложено е четири микробуса през 15 минути да тръгват от последната спирка на 108 линия и след като излязат от комплекса, да минават по булевардите „Баба Парашкева“, ..В. Ивгнов“, „Сливница“. ,.К. Величков“, „Ал. Стамболийски“ и „Дондуков“ до площад „Александър Невски“.


С новата тролейбусна линия и другите изменения, които предвиждаме, транспортът на ж. к. „Люлин“ ше бъде решен на сегашния етап от развитието из комплекса.


ИСКРА КРАПАЧЕВА/Списние "София"



Девизът на София „Расте, но не старее“, красноречиво е свързан с хилядолетната история на града. Селището на древните серди, или и първото му име — Сердика, се превръща във важен административен център на Римската империя. По-късно върху античната правоъгълна улична мрежа, ориентирана с главните си оси към четирите градски порти, върху едноблокови каменни настилки, руини на форум, бани и храмове, Средновековието е лъкатушило по тесни улички, притиснати между паянтови сгради.


Столетие след столетие градът свлича кожата си, стъпва върху миналото и се стреми нагоре. Следосвобожденска София се строи ю план, който се връща към схемата на античния град — диаметрално пресечени оси север-юг и изток-запад. Това са днешните булеварди „Г. Димитров“ и „Витоша“, „Дондуков“ и „Стамболийски“. Те следват приблизително направлението на потъналите дълбоко в терена едроблокови римски улици, но са съчетани с булеварден пръстен, който обхваща градския център.


Историята на социалистическа София е история на съзидание преустройство, на строителство „в движение". Въз основа на присърце дискутиран, конкурсно утвърден и периодично осъвременяван градоустройствен план, бяха реализирани мащабни строителни вмествания в стари жилищни квартали, в промишлени транспортни зони.


Днес е в ход поредното преустройство на столичния център.Рекунструира се южната част на булевардния пръстен — булевардите „Толбухин“, „Патриарх Евтимий“, „Скобелев“, площад „Руски паметник“, бившата зоологическа градина, улица „Гурко“.


Обновлението на популярния столичен булевард „Витоша“ предвижда автомобилите да отстъпят уличното платно на пешеходците, а трамваите да се движат по обезшумени релсови звена. Булевард „Витоша“ ще се превърне в елегантна, наситена с живот пешеходна зона, свързваща историческия център около площад „Ленин“ с Двореца на културата и транспортния възел, възникващ около него. Нови магазини, кафе-сладкарници и ресторанти за бързо обслужване, една по-активна търговска мрежа, търсеща своя потребител вън на тротоара, витрини за догонилата европейските стандарти лека промишленост въобще усещане за динамика и уют, това е бъдещето на „Витоша“ и южните булеварди от вътрешния градски пръстен.


Откъде започва едно преустройство? От задълбаване в основите. Старите, неравни сиенитни павета, по които с файтони и лакирани автомобили достолепно се е търкаляла историята на София, вече си отиват, разровени от ножа на булдозера, захапани от челюстите на екскаватора. Автомобилистите няма да съжаляват за тях, съблазнени от предимствата на асфалтовото покритие, а за столичаните туристи с изчезването на паветата ще изчезне и споменът за раните по снагата на Витоша, нанесени от владайските кариери.


В дълбоките изкопи, прорязали улиците, ще легнат металните артерии на водопроводната, отоплителната, осветителната и съобщителната система. Постепенно софиянци ще отвикнат от мисълта, че всяко преустройство и внезапен ремонт ще изисква досадно разкопаване на улици. Животът на градския център ще пулсира на две нива, разделен и единен.


До есента търговия и строителство ще съжителстват в южната част на София, символично разделени от ажурни телени огради. По разровените улици маневрират самосвали, екскаватори,бетоновози,пукат мотори, искрят електрожени. А отвъд изкопите и леките мостчета пъстрея, платнени сенници. Под тях служители "Меркурий" предлага, шоколадови бонбони, киевски кейкове, (платове за торта, кюстендилски череши, дезодорант,одеколон Деним и др.


Стара мечта- търговията да „отиде при работника" се осъществява но обратна формула, работникът е превзел царството на търговията. През леките огради бетонджии и продавачки флиртуват без грам без грим и официалности.Това съжителство навярно ще им помогне по-добре да разберат какво и как да искат елин от друг и кога да са снизходителни.

Сред гъмжилото от упорити пешеходци улица тежката строителна машина е като боксьор в магазин за стъкло. Трябва да преценяваш точно всяка маневра, да си готов да спреш, ла завиеш внезапно, за да запазиш разсеяния, да отстъпиш на трудноподвижния. Строителната програма е напрегната, време за изчакване и почивка няма.


Почивката сред уличната гълчава носи своя романтика. Всъщност строителят винаги е почивал така приседнал ниско, опрял уморени ръце на колене, отпуснал рамене. Миг на отдих преди новото усилие. Забързани минувачи се промъкват между купчини баластра и пясък, оглеждат крадешком тези непривични посетители на центъра, облечени в работни дрехи, с тежки длани и ведри погледи. А понякога над шахтите и изкопите, край бетоновозите и агрегатите се люшка детска количка. За невръстния столичанин в нея снимките от това лято на строително напрежение ще са един спомен за поредното прераждане на София...

сп. „Българско фото“ – 1985 г.Банко Банков,снимки:Аркадий Чорбаджийски



„Ялта“ от 1969 г. Освен „турско“ имаше нес кафе, а нес кафето беше два вида. Нормално и „сухо“. Сухото си го приготвяме сами. Сервитьорката носеше чаша с лъжичка кафе, захар и каничка с топла вода. Бъркахме, за да се получи пяна. Весели години!


Имаше много обширна градина с маси. Цените бяха, може би, 0,21 и 0,14 лв.

През ученическите ми години,там се запознах с едно мило девойче.Вече 40 години ,тя е моята вярна съпруга.Мили спомени от "Ялта"



Пасти и боза, толумби и реванета, баклави и саралии - каквото ти душа иска. С един лев в сладкарница можеше да се почерпиш до насита. Да, така беше по времето на СОЦА в НРБ.


Снимка:Български Визуален Архив /Милена Николова


"Ялта" от 1969 г. Освен "турско" имаше нес кафе, а нес кафето беше два вида. Нормално и "сухо". Сухото си го приготвяме сами. Сервитьорката носеше чаша с лъжичка кафе, захар и каничка с топла вода. Бъркахме, за да се получи пяна. Весели години!

Имаше много обширна градина с маси. Цените бяха, може би, 0,21 и 0,14 лв.

Снимка.: Иван Бакалов

Само на петнайсет километра от София по южния склон на Витоша, вляво от пътя за „Копитото" и „Златните мостове", красивата природа е дискретно допълнена от удобствата на комплекс „Тихият кът". 

Четирите планински вили хармонично се вписват в релефа на околността — в едната е ресторантът, а в останалите три — хотелските стаи. Когато говорим за ресторант, в съзнанието ни се появява онова типово правоъгълно помещение, в което масите са строени в няколко редици.

В "Тихият кът" шаблонът е нарушен — виждаме зала на три равнища, разчупена със сепарета. А приятното ни впечатление от вътрешната архитектура се допълва с щедрата зеленина на декоративни растения. И постоянните клиенти, и отбилите се случайно пътници се радват на внимание, от което вече започнахме да отвикваме. Независимо дали си спрял да се ободриш с едно кафе, отбил си се да изпиеш разхладителна напитка с приятели или си гост на хотела — ще те посрещнат с усмивка през всичките работни часове на деня,от 8.00 до 22.30 часа.



Освен студените закуски, предястията, аламинутите, шестнадесетте вида скара, специалитетите „Витошко кюфте" и „Тихият кът" (съблазнително съчетание от месо, гъби, шунка и кашкавал) неудържимо привличат приготвените на място топли питки и десертите — тригуна,саралия, палачинки, различни видове торти и сладоледи.

Особено приятни са  вечерите в „Тихият кът" с музикално-артистичната програма, в която има всичко — от народни песни през цигански романси до стари градски шлагери.

Изгледайте филмчето и се потопете в топлата вълна на носталгията по отминалите времена.

Булевард „Витоша“, по-известен като „Витошка“ е основна пътна артерия в центъра на София.
Булевардът започва от пл. „Света неделя“, преминава през идеалния център на София, пресича се с еднопосочния бул. „Патриарх Евтимий“, продължава покрай западната страна на парка на НДК, пресича се с бул. „България“, преминава през ж.к. „Иван Вазов“ и свършва при Южния парк при кръстовището с ул. „Бяла Черква“.
ВИДЕО

Бул. „Витоша“ от-край време е популярна с многобройните си магазини и бутици по нея. Според проучване на „Къшмън и Уейкфилд“ за 2005 г. „Витоша“ е 22-рата най-скъпа търговска улица в света.

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в полите на Витоша и е част от административен район „Студентски“ на Столична община. Първоначално кварталът е проектиран като студентско градче, наречено Студентски град „Христо Ботев“. Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални.

През последните години Студентски град изживява истински строителен бум, като се появяват нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. Освен с типичните за повечето квартали в София проблеми с бездомните кучета и липсата на места за паркиране, Студентски град (в някои свои части) се сблъсква с трудности, свързани с концентрираните в района многобройни питейни заведения. Въпреки това жилищният комплекс се превръща във все по-предпочитано място за живеене на млади семейства, особено в своята южна част - около Зимния дворец, Национална спортна академия и семейните общежития. В района съществуват отлични условия за спорт, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали Христо Ботев и Зимен дворец на спорта са домакини на редица събития през годината. В близост е и Зоологическата градина на София. Кварталът се намира в един от районите на столицата с най-чист въздух, в който по градоустройствен план не се предвижда изграждане на промишлени предприятия.

Засиленото жилищно строителство, дължащо се на благоприятното местоположение и удобна инфраструктура на квартала обаче не компенсира нуждата от действия за запазване на статута на района на Студентски град и за повишаване на престижа му като университетски център. За сметка на множеството заведения, все още липсват книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории и др. Общината се е ангажирала с оформянето на няколко кампуса, включващи общежития и площи за спорт, учение и почивка около тях. Предвижда се и изграждането на огромен парк в местността "Въртопо", както и по-лесна връзка с намиращия се наблизо квартал "Симеоново" и със Симеоновския лифт, което ще допринесе за нови възможности за разходка, спорт и за пряка връзка с Природен парк "Витоша".


Използвана е снимка от ФБ Страницата "Студентски град-София"

Наредба за почистване на тротоарите

1. Всяка сутрин до 6:30 часа (от 1 май до 1 октомврий) и до 7:30 часа (от 1 октомврий до 1 май) тротоарите, след достатъчно оросяване, да се измитат старателно. Сметта да се събира и поставя накуп на платното на улицата, около 30 см. до бордюра на тротоара.

2. Там, гдето има посадени дръвчета или дърветата надвисват над тротоара или пък тротоарите се замърсяват често, метенето да става и след обед до 2;30 часа (от 1 май до 1 октомврий) и до 1:30 часа (от 1 октомврий до 1 май), като сметта се поставя в съдовете, а не накуп пред тротоара.

3. Всяко замърсяване след горното почистване да се почиства веднага и сметта да се събира в съдове.

4. Лятно време, където след обед не се помитат тротоарите, да се оросяват досгатъчно, за прохлада.

5. Зимно време, след валене на сняг, последният да не се оставя да се затъпква, а веднага да се измете и тротоарите добре да се почистят. Снегът да се събира на купчини до бордюрите на тротоара.

6. Дръвчетата по улиците и тротоарите да се пазят от повреждане.


7. Живущите в имоти, пред които по тротоарите се намират дръвчета, да разкопават пръстта около тях и редовно да ги поливат.

8. Да не се изтърсват през прозорците постелки, дрехи и др. сутрин след 6:1/2 часа (от 1 май до 1 октомврий) и след 7 1/2 часа (от 1 октомврий до 1 май) т. е. след определеното време за почистване на тротоарите.

Из "Пътеводител на София" (1935 г.), съставил Смил Ангелов Източник:stara-sofia

Вижте как е изглеждала столицата ни през далечната 1982 година


София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.
Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.

От 20 декември 1944 г.  до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна.
За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които са  осъдени на смърт  2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Именно в тези процеси,  спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от ‘Народния съд’ на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“, а Константин Муравиев е единствения оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес  в Германия  са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

20 декември 1944 година.Народният съд заседава

Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е ‘Народният съд’.

 В ресторанта са се предлагали традиционно български гозби по стари  изпитани рецепти от всички региони на България


Хотел „Родина“ е четиризвезден хотел, който се намира в близост до площад Руски паметник в София. Хотелът е построен през 1979 г. Със своите 104 метра и 25 етажа е втората по височина завършена сграда в София и България.
Сладкарницата на хотела

Ресторанта на хотела

На снимката армейски генерал Петър Панчевски министър на МНО


Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.

От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939) и във Втората световна война, когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.

П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972).

Снимка  от времето когато всичко бе ново и като всяко ново нещо си беше и интересно

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив