Показват се публикациите с етикет Слънчев бряг. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Слънчев бряг. Показване на всички публикации

 


Днес няма и помен от култовото някога заведение  в Слънчев бряг.

На Южния плаж в Слънчев бряг, на метри от култовите през последните години заведения “Какао Бийч” и “Бедрум” се е намирала емблематичната “Фрегата”, която изгоря преди няколко лета. Преди години обаче, когато Какао-то още го нямаше, Фрегатата беше истинската атракция на Слънчев бряг.

Обслужващият персонал там е бил облечен като пирати, а на ръката на всеки посетител се е поставял временен пиратски печат. Така за два – три дни е личало кой е бил във „Фрегата“-та. Тя е привличала клиенти отдалече с пищното си осветление. 




Освен, че посетителите бяха обслужвани от келнери, облечени като пирати, бирата бе най-уважаваната поръчка. За да си намериш място тук вечер са трябвали здрави връзки А за някогашните свалки с чехкини и полякини още се носят легенди.


 

К.к "Слънчев бряг"- Базар "Юг" и на заден план хотел "Кубан", 1974г.

Роден съм през 1971 г. в Стара Загора и през цялото си детство съм ходил на море в Слънчев бряг. Причината е съвсем прозаична – предприятието, в което работеше баща ми, имаше там почивна станция. Намираше се на разклона за Св. Влас, в подножието на хълма с Шатрата (ресторант Ханска шатра). Сега там е хотел Helena Park.

Почивните станции всъщност бяха две. В старата сграда банята беше обща за етажа и по-често отсядахме там, тъй като по-лесно се намираха т.нар. „карти за почивка“. В новата цареше лукс – баня във всяка стая (или само в половината, не помня), а във фоайето – машина за чистене на обувки, тежки пердета, поели много прах, и цветен телевизор! По онова време цветните телевизори бяха рядкост. Във въпросното фоайе гледах световното в Испания през 1982 г. Помня драматичния полуфинал Германия – Франция с Платини, Румениге и Брайтнер, завършил с дузпи.

Пред почивната станция имаше градина с много рози, а по пътя за плажа минавахме по дървено мостче. Това беше самият край на Слънчев бряг. На мястото на сегашния хотел Маджестик имаше голяма гора с къмпинг. Беше пълно с палатки на поляци, чехи, унгарци, от които родителите ни купуваха крем Nivea, сгъваеми масички и други екстри на цивилизацията, които не бяха налични в най-верния сателит на Съветския съюз.

Режимът в почивната станция беше близък до казармения. Добре, че поне не ни караха да вдигаме/спускаме знамето и да слушаме химна. Закуската беше в много ранен час и понякога родителите трансформираха т.нар. компле в сандвичи, които носеха на децата в стаите. Вечерята също беше рано – около 18:00 ч., когато навън все още грееше жарко слънце. Ако някой огладнееше по-късно, си купувахме солети и фъстъци от барчето, а бащите ни си взимаха питие и играеха табла на една стара лодка, превърната в беседка.

Привечер излизахме на дълги разходки до центъра на комплекса. От препълнените ресторанти долиташе ехото на оркестрите, а от по-малките капанчета звучаха хитовете на АББА и Бони М. Неоновите светлини бяха на върха на славата си, но в по-периферните алеи беше достатъчно тъмно, за да видим светулките. От време на време минаваше влакче или файтон, пълен с червенобузи, подпийнали германци, смеещи се с цяло гърло.

Най-голямото ми удоволствие (освен тортата Гараш) бе да стрелям с пушка по електронни мишени в една зала, която се намираше някъде между хотел Кубан и пощата. Ако не ме лъже паметта, една игра струваше 20 стотинки. Понякога си носех пари от касичката вкъщи, за да играя повече.

Другите забавления бяха мини голф и някоя комедия (примерно с Луи дьо Финес) в Летния театър, където се провеждаше „Златният Орфей“.

На хълмчето с Шатрата имаше само двайсетина вили (много хубави за онези времена) и достатъчно свободно пространство, за да запалим огън и да си направим сирене на керемида...

Всичко това е далеч в миналото, към което не изпитвам носталгия, по-голяма от нормалната за всеки човек емоция по детството. А Слънчев бряг се превърна в презастроена парти дестинация за бедни тийнейджъри от Европа, привличаща ги най-вече с евтиния алкохол. Което не е обезателно лошо, защото трябва да има курорти за всеки вкус./ladyzone.bg/


 

Слънчев бряг 1974 година-Български спасител и руска летовничка на плажа

Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на Златни пясъци, истинските свалячи са били общите работници в курорта. 

„По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел “Гларус”. Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964 г. милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. “Народно дело” написа, че в “Гларус” изловили “гларуси”. И така се роди новото име на свалячите на плажа”, разказва Божо.

В спомените му най-атрактивни остават чехкините и немкините. За рускините казва, че били най-непристъпни, понеже ходели по групи, а най-ниско ниво в рейтинга му от онези години са полякините, само будалите се били занимавали с тях, но иначе били добри търговци на парфюмчета “Бич може”, “Пани Валевска” и кремове „Нивеа” – изключително дефицитни продукти по времето на соца.Вижте още:Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина

Из в-к „Труд”


Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през годините  социализма.В края на летния сезон, започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място.След края на 90-те,курорта е коренно  променен, става една от основните парти дестинации за алкохолен туризъм,основно на тийнейджъри и студенти от цяла Европа.

Вижте как е изглеждал курорта в годините на социализма:




















От 1999 г. насам започва и масовото строителство в комплекса. Собствениците искат бързо да върнат парите, дадени за приватизация. Оказва се, че по това време да се строи без разрешение е законно, понеже до 2003 г. законът у нас позволява незаконно започналите сгради да бъдат узаконявани. В Слънчев бряг този процес върви на пълна пара. Вследствие на съвместните усилия на държава и община бетонът започва бързо да превзема Слънчев бряг. Строителството е безконтролно и хаотично. Паркът на Слънчев бряг, създаван с десетилетия, е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта, изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва. Имиджът на курорт, потънал в зеленина и приютяващ семейства, отива в историята. Слънчев бряг се превръща в море от бетон и евтино място за ниско платежоспособни туристи.


Днес Слънчев бряг е лъскаво място с много чуждестранни туристи, електронна музика, оферти за евтин алкохол и евтини жени. Славата му на дестинация за алкохолен туризъм обхваща цяла Европа а британските родители изпадат в ужас, само когато чуят думите Sunny Beach от устите на децата си.
ВИДЕО:
Някога обаче този курорт имаше съвсем друга слава и един много по-различен, но специфичен чар, който бе смазан от големите мастодонти, символи на прехода....
Кога е било по-добре,оставяме да прецените сами!

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 година.
През 1958 г. се появява и първото заведение в Слънчев бряг - стол “Оазис”.
На 1 юни 1959 г. е открит първият ресторант - “Нептун”.
През 1959 година - първият хотел - „Калина“, който на 8 юни 1959 г. посреща туристи, няколко минути след излизането на строителите от обекта. Туристическият сезон започва без официално откриване. Готовност за тържеството е имало, но то не се е състояло, тъй като трансферът е с чужди автобуси, които не влизат по главния път, а откарват гостите направо пред хотела. Веднага след настаняването си, чуждестранните туристи забързали по бански към морето.


През тази година курортът пуска още 30 работещи хотели и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Сред тях са: хотел „Хризантема“, „Жерави“ и хотел“ Чайка“, в който на първия етаж се е намирал и внушителният апартамент на Тодор Живков.


Малко по-късно, през 70-те отваря и врати така луксозният за времето си хотел „Кубан“, чийто нощен бар е предлагал уникално вариететно шоу. Един от най-големите хотели е бил „Континентал“, който събирал 1500 легла. На Южния плаж в Слънчев бряг се е намирала емблематичната „Фрегата“, която изгаря в пожар.
Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. Негови проектанти са инженерите: Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.


Слънчев бряг е първият български курорт, удостоен с екоприза “Син флаг”, издигнат с ритуал на плажа пред хотел ”Европа” на 4 юли 1995 г.

Днес на територията на територията на комплекса  има разположени повече от 300 хотела, тризвездни, четиризвездни и петзвездни, както и над 100 атракционни заведения, между които и най-големият воден парк на Балканския полуостров – “Аква Парк”. 

Лагерът „Лиляна Димитрова“ е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“



Малко хора знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс Слънчев бряг, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова”, съобщава сайтът zamoreto.com. Някога местните хора са наричали това райско място „Царската градина”.

Лагерът е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на мястото на бившия хотел „Чинар“, бившето Казино и хотел Глобус. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“ през лятото на 1949 година. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков. Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.

Първоначалният вид на лагера е бил палатков. Спалните помещения са били палатки, а столовата е била на открито - под дърветата, изградена от дървени маси и сковани пейки. Кухнята и складът за продукти са били обособени в дървени постройки. Първоначално част от кухнята и миенето на съдовете също са били на открито, като за целта е използвана подпочвена вода. Водата за готвене и пиене е набавяна и пренасяна в цистерна, с помощта на конски впряг от близкия град – Несебър. Токът се е генерирал чрез агрегат.

Следващите години за спални помещения са изградени дървени постройки, както и масивна кухня и столова. Водата е добивана от местността „Кюнчето”, която се намира в близост до прочутия ресторант-атракцион „Ханска шатра“. За нуждите е изграден масивен трансформатор, а токът от помпената станция обслужва отводняването на блатото.

От създаването му до края на 1958 година управител-домакин на лагера е Андрей Аргиров Василев. Целият персонал, обслужващ гостите е от жители на град Несебър. Спасителите също са от Несебър. За превеждане в приличен вид и облагородяване на района са помагали и ученици от града.
През летния сезон за всяка смяна се провеждат учебни, спортно-развлекателни и богати културни прояви.

След 1958 година, със започването на строителството на Слънчев Бряг, лагерът се премества в с.Равда. Където по-късно се изгражда цяло лагерно градче на различни окръзи и предприятия.
flagman

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив