Показват се публикациите с етикет Ученическите бригади. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ученическите бригади. Показване на всички публикации

3 положителни и 3 негативни спомена от някогашните бригади

Старозагорското село Ракитница,1981 година

1.Ученически и студентски бригади, изпълнени с труд, но и с много веселие, песни, танци, свалки, хубави спомени!!! Еее, вярно "много ни липсваха" тогава дрогата, чалгата, моловете, "марковите" парцалки, произведени днес в комунистически Китай, телефончетата, въобще безделието - все "хубави и стойности" придобивки за съвременните млади хора, които правят до голяма степен живота им безмислен!!!

2.Хм ами учиха ни да се трудим от малки. Един младец сега на 20-30г.които не пипал нищо само ходил по заведения той за нищо друго не мисли. В главата му се въртят мисли къде в кое заведение най хубаво е прекарал най хубав момент.......

3.Какви чувства навява?Ами да помисля.,.......Хм,смях,китари,песни,сваляне на гаджета,страхотни незабравими емоции.........май само хубави неща си спомням.

.....................................................

И негативните...

1.Бачкахме ангария! Даже имаше норма за изпълнение, ако не изпълниш - наказание!

2.Експлоатация на дестки труд.Нямам никакви хубави споимени от това време

3.Какво му е хубавото,да ти взеат 1 месец от ваканцията да работиш ангария ли ?? Не ми харесваха


Ще бъдем безкрайно благодарни ако споделите и вашите спомени от това незабравимо време

*Из коментари от мрежата,без редакторска намеса.
СПОДЕЛЕТЕ

24 юли 1946 г.-Сформирана е Първата младежка национална бригада от две хиляди души

1948 година-строи се пътят към Витоша

На призива на Централния комитет на Демократичната младеж от 24 юли 1946 г. за подпомагане на народното стопанство се отзовават младежи и девойки от цялата страна. Сформирана е Първата младежка национална бригада от две хиляди души. Именно на нея е поверено строителството на Хаинбоазкия проход — Прохода на републиката.

Скоро след тържественото откриване на смяната (12 август) Хаинбоаз се превръща във величава битка за високи трудови постижения, символ на героичния труд на българската младеж. Стотици колети, писма и телеграми от всички краища на страната топлят бри гадирските сърца.
Хаимбоаз,1946 г.

В телеграмата на Националния комитет на Отечествения фронт до командира на бригадата Пенчо Кубадински е подчертано: „Трудо вият подвиг на младежката строи телна бригада е историческо дело,което ще увековечи героичните усилия на патриотичната отечествено фронтовска младеж в изграждане то на благоденствaща, демократична и републиканска България. Привет на младежите - герои!“

СПОДЕЛЕТЕ

Разказ от първо лице за славните бригадирски дни преди 50 години

Група бригадири /в средата е авторът на публикацията/
Бях на екскурзия из Родопите и минавайки през Доспат и край изградения язовир „Доспат”, си спомних за славните бригадирски дни през есента на 1964 г., когато по призива на Комсомола ние, 40 младежи от Самоков, бяхме включени в националната младежка бригада „Антон Иванов”, работеща на обект каскада „Доспат-Въча”.


Доколкото си спомням, от фабрика „Самоковска комуна” в бригадата бяха включени Петър Марков, Щерьо /не си спомням другото му име/ и др., от „Рилски лен – Лина Карушева и Димитър Михайлов, от завод „Владо Георгиев /”Пластимо”/ – Станка Венева, от ТПК „Михаил Дашин” – Асен Христов и Кирил Андонов, от ДЗС – Генка Тоскова и Асен Ников. Имената на другите самоковски младежи вече съм позабравил.


Командир на самоковската чета бе учителят Кънчо Каменов.
В тази бригада бяха включени младежи от различни краища на страната. Нашият отряд, състоящ се от младежи от Софийски окръг, бе определен да работи по пътя от Доспат до яз. „Васил Коларов”.


Настанени бяхме в двора на училището. Там бяха построени дървени бараки и големи войнишки палатки. В тях нощувахме по 20 човека на нарове, застлани със сламеници и чисто спално бельо.


Кухнята и столовата се помещаваха в сградата на училището.
Нашата задача бе да разчистваме взривените скали от бомбаджиите. Сутрин, след сигнала на тръбата за ставане и провеждане на сутрешния тоалет и закуска, потегляхме с песен към обекта. Почиствахме взривените скари и отделяхме камъните от пръстта, като ги оформяхме на фигури. Работехме с лостове, кирки и лопати, превозвахме камъните и пръстта с бригадирските колички. Ръководството на бригадата всеки ден отчиташе количеството на извършената работа и вечер край лагерния огън се правеше отчет. Тогава нямаше сегашната механизация и всичко се извършваше ръчно.


Работехме по 8 часа – от 7 до 15 ч., след което обядвахме и до вечеря имахме свободно време, в което се подготвяхме за участие в художествената самодейност. Всяка вечер край лагерния огън в присъствието и на жители на Доспат се изнасяше програма от четите на отряда.
В неделните дни се организираха екскурзии и къпане в Доспатската река.


Всеки ден комисии правеха проверка не само на извършената работа на обекта, но и на хигиената и реда в спалните помещения и района пред тях. Благодарение на старанието на нашия командир Кънчо Каменов, който въвеждаше нещо като войнишки режим, се нареждахме на първо място в отряда.На обекта изработихме по 30 дни, като средното изпълнение на плана ни бе над 150 %.


Тези незабравими дни ни създадоха приятелски отношения и винаги, когато се срещахме след това, си спомняхме за това незабравимо време.
Много от девойките в нашия отряд се омъжиха, някои напуснаха града ни.
На следващата 1965 г. в нашия район започна работа младежка бригада, която участваше в построяването на новия път от Говедарци до Мальовица.


 Все още за тази бригада напомнят бригадирските бараки край пътя, които останаха в историята с името Бригадирския лагер.
Бригадирското движение в нашата страна започна в годините след Втората световна война. Мнозина от младите днес не знаят, че благодарение на тези младежки бригади бяха изградени жп линията Перник – Волуяк, Прохода на Републиката в Стара планина – Хаинбоаз, много фабрики и заводи, язовири и каскади, та дори и цял град – Димитровград.
Останалите живи бригадири днес си припомняме славните години на неуморен труд, когато с песен на уста отивахме и се връщахме от обектите.

Автор:Димитър Михайлов vestnikpriatel.com
СПОДЕЛЕТЕ

Бригадири в Радомирското село Жедна,1960 г

Прибиране на селскостопанска продукция от бригадири
СПОДЕЛЕТЕ

Бригадирско лято в снимки




СПОДЕЛЕТЕ

Бригадири,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Спомен за бригадите в 4 снимки от 80-те

Бригадирското движение в Народна Република България е организирано изпращане на отряди от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика за извършване на определена работа на обекти от селското стопанство или промишлеността, обикновено за недълъг период от време. В рамките на бригадирското движение са построени важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия, като голяма част от тези обекти все още се ползват.

През първия етап от бригадирското движение бригадири участват в строителството на град Димитровград, десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица, и др. През втория етап бригадите се изпращат в помощ преди всичко на селското стопанство, както и в промишлени предприятия и строителството при нужда и се считат за важен момент в работата на ДКМС с учащата младеж.

През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти.

СПОДЕЛЕТЕ

Спомен в 5 снимки за ученическите лагер-бригади през 70-те и 80-те

С.Загражден-плевенско

Село Ракитница,1981 г

Село Опан.80-те


Село Винарово,1988 г

СПОДЕЛЕТЕ

На бригада през 80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Бригадири в село Змейца,обл.Смолян,1980 г

Снимка:Гергана Атанасова
СПОДЕЛЕТЕ

На бригада през 70-те


СПОДЕЛЕТЕ

Бригадири,1977 г


СПОДЕЛЕТЕ

На бригада през 70-те


СПОДЕЛЕТЕ

Язовир "Георги Димитров",1976 г

Събор на Бригадирското движение "Строим за Родината"
СПОДЕЛЕТЕ

Карта на бригадирските обекти,1959 г


СПОДЕЛЕТЕ

Бригадирска карта


СПОДЕЛЕТЕ

Популярни публикации