Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации


Ние- родените през петдесете години на миналия век помним добре социализма! Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме "упадъчна западна музика" / Бийтълс?/  

Помня как за децата на "активните борци" имаше специална квота за влизане във ВУЗ - влизаха със тройки, докато за нас трябваше да имаме бал "отличен 6" за класиране в МЕИ- то..През 1966 / 67 година живях в общежитие в кв.Дървеница. . В стая 4м. на 4кв.м.  (16. кв.м).  бяхме четирима: аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив 2-курс, един от Тунис -чуждестранен студент и един 50 годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение! Имаше една масичка в стаята. За кого по напред!  

Саллих от Тунис и "партягата" все се караха политически.Това ме накара да си потърся квартира в селото Дървеница  По това време още нямаше "Младостите 1,2,3,4) в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се скара, че съм ползвал банята ?! Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая -без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз със домати в една желязна чинийка и купичка компот! "Голямо ядене!!!" Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа и  ни гонеше глад, отивах до  близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет и олиото от оливиерата. Така ядяхме  ние-веселите студенти! Там (в кухнята на ресторанта) съм виждал, как от отсервираните чинии връщаха в тавите ганитурата, дето не е изядена !?, за да я сервират отново! 

Сприятелих се с едно свястно момче от Русе -също студент като мен..  Обаче баща му беше някакъв партиен големец в Русе и той не се хранеше  в стола като мен и останалитемен , а се разделяхме пред хотел "Рила", където ядеше в специалния стол-ресторант за партийни велможи! После преди да се дипломирам започнах работа в ЗЗУ  и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата "инженер", заплатата ми стана 110 лева за същото работно място! Социализъм ! 

После бригади, бригади... - всяко лято по десет дни инженерите трябваше да окопаваме цвекло по селата !

 Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от заводските директори, партийния секретар и фамилийте им. За нас беше лагера с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как по вече ! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява заградено с дъски място и издигнат почернен варел с вода да се топли от слънцето.

 Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева поисках най после да купя за семейството пералня. Купих с връзки  "Татрамат" -чехска за 630 лева .Със заем! Изплащах го  две години!!!

 През всичките тези 16 години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете в едно жилище с родителите ми, но.... отговора доиде чак през 1988 година -  след 16 години!! През това време на съседите ми- баба и дядо "активни борци" , които имаха неженен 40 годишен  син,  дадоха втори тристаен апартамент в нов блок! 

Мога да  добавя  още , как ми "орязаха" заплатата на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар , защото си пуснах брадичка и не я махнах , както той ми заповяда ! Има, има  много още за споделяне за "красотите" на онзи строй, но не искам да ви отегчавам повече.

Svetlin Goranov



Култова фраза от филма "Куче в чекмедже"когато Миташки информира лелите, че баща му ще му купи колело, ама друг път..

„Куче в чекмедже“ е български игрален филм (детски, драма, семеен) от 1982 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Малкият Митко – Миташки (в ролята Веселин Прахов) е дете на разведени родители, живее с майка си, вечно заета със служебни събрания, и по цял ден стои сам вкъщи.

Мечтае само за едно нещо — да си има куче — истинско, не плюшена играчка.

Заедно с двама негови приятели, Андро (Мартин Стоянов) и Стефан (Емил Димитров) купуват от един крадец (Павел Поппандов) кучето Рошко за три лева и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета. Тъй като Рошко е общо притежание, се редуват да го гледат и то така че родителите им да не разберат.


Посещение на Главния секретар на ЦК на КПСС, Леонид Брежнев в НР България -София, Януари 1979г.

Официално на първо място е САЩ, а СССР на второ място. Икономистите още спорят кой първи кой втори, по икономически показатели САЩ са първи, но ако извадиш разходите на СССР за безплатно образование и здравеопазване и всички останали социални разходи, които са около 30% от бюджета, тогава СССР е първа икономика в света.

Брежнев ръководи Съветския съюз като Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от октомври 1964 до смъртта си през 1982 година. След Йосиф Сталин той е най-дълго управлявалият държавник на СССР – 18 години.

 Въпреки че първите му години са успешни в икономическата сфера, неговото управление често е критикувано, понеже тогава започва периодът на сериозна икономическа и социална стагнация, това се усеща особено силно в последните години, в които той е на власт. Тези неуспехи на Брежнев, в крайна сметка водят до разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Въпреки това, според резултатите от проучване на общественото мнение, проведено през 2013 г. от Левада Център, Брежнев е признат за най-добрия държавен глава на СССР.

Брежнев е роден в Каменское в украинско работническо семейство. След като завършва Днипродзержинския металургически техникум, става металург-инженер в железостоманената индустрия в Украйна. През 1923 година влиза в Комсомола, а от 1929 година е активен член на Комунистическата партия. 

Мобилизиран е във Втората световна война и напуска армията през 1946 година с ранг генерал-майор. През 1952 г. става член на Централния комитет, а през 1964 г. наследява Никита Хрушчов като Първи секретар. Алексей Косигин наследява Хрушчов като Председател на Министерския съвет.



На 4 април 1986 г. сутринта, докато започва вторият ден на XIII конгрес на Българската комунистическа партия (БКП) и Тодор Живков преглежда речта си, едно от най-големите предприятия в Михайловград, днешна Монтана, се превръща в огнен ад.В завода за камгарни прежди избухва голям пожар и десетки огнеборци и милиционери са вдигнати по тревога. За няколко часа огънят е потушен, но двама работници загиват, а над 30 души са обгазени.

Заради опасенията, че пожарът може да измести вниманието от важния политически форум и дори да бъде коментиран като саботаж срещу комунистическата власт, бедствието е покрито с мълчание. Неизвестни за цяла България остават както жертвите, така и себеотрицанието на пожарникарите, спасили стотици хора.

Огънят в камгарната фабрика „Монтана“ пламнал към 9 часа в петък. Смяната от около 500 работници тъкмо застанала по местата си, когато цехът на втория етаж започнал да се пълни с дим. Под помещението бил складът със суровина за прежди и облаците пушек извирали от него към машинната зала. Подът под краката на работниците се нагорещявал и ръководството започнало евакуация, като съобщило за пожара в окръжното управление на МВР.

„Бяхме на оперативка, когато получихме сигнала. Първо помислихме, че е учение, но погледнахме през прозорците, видяхме пушека над града и разбрахме, че работата е много сериозна“, спомня си тогавашният шеф на противопожарната охрана Петър Мирчев. Дежурната смяна огнеборци с вой на сирени се втурнала към завода, изпратени били и всички патрулки с милиционери.

Първите пристигнали в горящия завод още си спомнят кошмарната гледка. Гъсти талази кафеникав дим излизали от запалената сграда, а работници навън се лутали и търсели колегите си, уплашени дали са успели да излязат.

„Сложихме апаратите със сгъстен въздух и влязохме в цеха, но установихме, че вътре има само дим. Огънят беше в приземния етаж, където бяха балите със суровини от Югославия. Те горяха и изпускаха смъртоносни отровни вещества – киселина, циановодород, дори фосген – боен газ, който се е използвал през Първата световна война“, разказва по-късно бившият пожарен шеф Мирчев.

„Беше страшно! Сутринта проверявах ел. подстанцията, когато в нея нахлу дим и токът изключи. Останах заключен вътре. Чуках по вратата и виках за помощ! Добре, че ме чуха и отвориха“, спомня си ел. техникът Милчо Тодоров. В суматохата предачките забелязали, че една от тях липсва и пожарникарите започнали издирване. Зам.-шефът на противопожарната служба Тотко Тодоров открил жената в машинната зала, но вече мъртва. „Снежана беше излязла с нас, но се върна за чантата си и загина“, спомнят си работниците.

„Огънят бързо беше локализиран и потушен, но голямата опасност дойде от запалената суровина и отровните газове, които се разнасяха в района. Трудности създаваше и обстановката – сградата беше без прозорци, гъсто изпълнена с машини и цялата наситена с дим“, разказва бившият пожарникар Евгени Николов.

В нагорещените като печки помещения сред облаците отрови огнеборците бързо губели сили. Момчетата обаче отказали да почиват, искали само нови бутилки с въздух и отново се гмурвали в пушеците. Над 20 от пожарникарите се натровили, но не напуснали завода.

„Отравянето ставаше постепенно, нямаше нито мирис, нито парене в очите или болка. Просто ти се приспива и започваш да падаш“, спомня си Петър Мирчев. Към края на гасеното огнеборците намерили и още едно безжизнено тяло – на работника Благой, който поддържал климатичната инсталация на завода. Той пълзял в тръбите, за да ги чисти, и затова всички го наричали Мишката. Мъжът успял да се измъкне от тръбопроводите, но задушен издъхнал до изхода.

Около 20 огнеборци и десетина обгазени работници били настанени в болницата.

„Бяхме пропити целите от отровния дим, даже дрехите ни излъчваха отрови. Медиците, които ни приемаха, също се отровиха само от униформите ни“, спомня си бившият лейтенант Евгени Николов. Лечението на пожарникарите и работниците продължило двадесетина дни, но повечето от тях месеци наред приемали лекарства за увредените си черни дробове.

Ръководството на МВР наградило хвърлилите се в огъня момчета с благодарности и парични суми. Но за пожара вестници, телевизия и радио не съобщили нито дума. В Северозапада тайно се говорело, че огънят е запален умишлено. Влезлите в изгорелия склад криминалисти заявили, че причината за пожара била счупен лагер на машина, който подпалил суровината.

Мнозина обаче и до днес смятат, че запалването е било саботаж срещу комунистическия конгрес. Точно в този ден на конгреса трябвало да се изказва предачка от завода. „Беше диверсия“, убеден е и бившият ел. техник Милчо Тодоров. Заводът останал затворен няколко месеца. Химически войски обезопасили покритите с отровни сажди помещения и закопали дълбоко токсичните отпадъци. Заводът бил възстановен и започнал отново работа.



Георги Русев:Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).

Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.Член на Член на САБ (1953) и СБФД (1977).

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Русев.

Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.

Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.


Филип Трифонов:Завършва средното си образование в 34 гимназия в София. Висшето си образование завършва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), където учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Апостол Карамитев. Отбива военната си служба (1965 – 1967) в Армейската школа за високо спортно майсторство „Чавдар“, София, специалност „Ски алпийски дисциплини“.Има две деца – Александра Трифонова, доктор по Византийско изкуство и Мартин Трифонов, скулптор.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми. Той е актьорът, участвал в най-много награждавани филми. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“ от филма „Момчето си отива“ е считана за култова до днес, 50 години след като я произнася. Безмълвните сцени, в които си партнира с голямата актриса Невена Коканова ще останат в „златния ни архив“. „Тогава тя ме целуна в кадър и, като „целунат от Невена“, продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът „Момчето си отива“ напълни кината и пожъна голям успех“.

Филип Трифонов умира на 73 години на 6 януари 2021, в деня на Богоявление.



По времето на социализма в НРБ продаваха киселото мляко на килограм от големи алуминиеви легени, които стоварваха през нощта пред млекарниците. Същото беше и по-късно, когато млякото се продаваше в стъклени бурканчета. 

При нас, в центъра на София, сутрин минаваше млекар с голяма количка и когато извикаше в двора на кооперацията "Млекарят е тук", всички слизаха с празни бутилки и бурканчета, които заменяха за пълни. 

Сладкарниците бяха затрупани от вкусни ИСТИНСКИ пастички, поне три вида баклави, плезири, топли банички, кифлички, гевречета, мекички. Изобщо не са ни липсвали шоколадовите яйца...как ли оцеляхме се чудя... Ах, да! 

Да не забравя...четяха ни книжки, после ние четяхме и опашките бяха пред книжарниците. Телевизията я имаше, колкото - толкова, но пък НИЕ ИГРАЕХМЕ НАВЪН, кой ти се заседяваше пред телевизора....

Автор:Jasna Ivanov



Намира се на ул. „Алфред Нобел“ № 3 в кв. „Гео Милев“ в близост до бившия хотел „Плиска“. Училището предлага много широко чуждоезиково обучение, включващо английски, испански, немски, руски, френски, японски и китайски езици, които се изучават след 7-и клас. Член е на Асоциацията на Кеймбридж училищата и участва в международни програми за обмен на ученици.

Учебното заведение е открито на 30 октомври 1960 г. и е наречено на първия човек в историята, летял в космоса – Юрий Гагарин. През годините в училището се установява традицията космонавти да засаждат иглолистни дръвчета в специално обособена алея в двора, наречена „Алея на космонавтите“. 

Първото дърво (смърч) е засадено от самия Юрий Алексеевич Гагарин. На същата алея са засадили смърчове също и първият български космонавт Георги Иванов, вторият – Александър Александров, първата жена-космонавт – Валентина Терешкова, и др. В миналото пред всяко дръвче е имало табелка с името на космонавта, който го е засадил. В самото училище е имало стая, посветена на космонавтиката, в която се е съхранявала богата колекция, посветена на Космоса, включително и истински скафандър.

В днешни дни табелките с имената на космонавтите вече ги няма, а част от смърчовете са загинали. На алеята е поставена модернистична паметна плоча с имената на космонавтите, посетили училището, а във фоайето на училището е учреден и Музей на космонавтиката.

Вследствие политическите промени в България през 1989 г., от 1993 г. училището носи името на изтъкнатия български историк проф. Васил Златарски. По този начин учебното заведение има двама патрона, като техните барелефи се намират непосредствено до главния вход.



Децата ни, които нито са виждали някога уличен бозаджия, нито са опитвали от сладката, гъста течност в гюмчето вярват, че това рядкото, дето го пият в големите стъклени чаши по сладкарниците и облизват с езиче кафеникавите си мустачета е най-хубавата, най-сладката боза. А то си е водица с бозица и разликата между нея и истинската просена боза е с разлика от земята до небето. 

Но каквото има, това се пие, пък е и евтино, върви с кифличка, с баклава, с паста. И само възрастните се мръщят и въздишат по едновремешните шишенца с широки отвори, в които се продаваше бозата по сладкарниците. Тя, макар да не бе от просо /отдавна се произвежда от жито/, беше по-гъста и къде къде по-вкусна. Пък и някак по чистичко, всеки си знае шишенцето, никой не му налива отникъде, не му прибавя, не го мами. За съжаление в София изчезнаха и големите бутилки боза, тук-там може да намерите в някой супермаркет или РУМ на новите жилищни комплекси. 

А иначе кранчето се върти и се лее боза за мало и голямо с всякаква концентрация, по избор и съвест на търговските работници. Защо толкова стриктно се контролира концентрацията на поднасяния алкохол в заведенията за обществено хранене, а на бозата - не?! Досега не съм чул за наложени санкции на продавачките в някоя сладкарница, задето в нея се продава разредена, понякога лошо миришеща боза.

Да не говорим за хигиената. Наскоро случайно минавах край задния вход на една квартална сладкарница и като видях „чистите" престилки на продавачките и морето от отпадъци, в което газеха, за да разтоварят гюмовете с току-що пристигналата боза, отщя ми се. Зарекох се да не стъпвам повече там, погнусих се.


И тогава се сетих за онова, което ми бе казала една приятелка, чиято позната работела в подобна сладкарница. Навремето ми се струваше невероятно, но сега, след като бях видяла с очите си... Дълго не били почиствали кацата, в която изсипвали от гюмовете бозата, но един ден почнали да стържат първо стените й. целите хлъзгави, полепнали и изведнъж открили на дъното ...удавил се плъх. Да. приятна гарнитура. И то за най-големите почитатели на бозата • малчуганите! Те не знаят от какво и какво пият, ами ние, дето можем и да се възмутим, и да повдигнем тоя въпрос, защо мълчим, защо преглъщаме това ерзац питие? Кого лъжем и кого надхитряваме, сами себе си или нашите деца?

Не се стърпях и позвъних в хранително-вкусовия комбинат „Христо Никое", за да разбера каква е работата. Като основен производител и снабдител на боза за столицата, защо допускат да им подбиват така реномето. Свързах се с началника ОТК Стоянка Гърнева: „Ние произвеждаме всеки ден около 30 тона наливна боза при капацитет 50, но нямаме възможност за бутилирана, защото бозоварната ни е много остаряла, не разполагаме със складове за стъкления амбалаж, с хладилни камери. 

Единственото ни спасение са големите по пет тона съдове /линове/, в които се съхранява произведената боза. През лятото трайността й о 36 часа, през по-студения I сезон до 48 часа. В бозоварната имаме лаборатория за контрол на качеството, майсторите сами носят проба от всяка варка, така че при нас нарушение не може да се извърши. И ние много пъти сме установявали по сладкарниците, чс бозата е разредена, че е с лошо качество, но трудно е да се бориш с тези от търговията. Единственият начин е изцяло да се премине към бутилирана боза. Засега колкото успяваме да произведем, изпращаме на училищата. Надяваме се, че тъй дълго чаканата нова бозоварна, която ще построим на отредения ни терен на улица ,,Комунистически манифест", близо до сградата на Билкокооп, в която ще изградим нови линии за различна разфасовка на бозата, ще задоволи нуждите не само от качествена, хранителна и вкусна боза, но ще премахне завинаги тези нарушения, опитите да се измамят гражданите."

Всъщност импровизираният ни разговор завърши с любезната покана да посетя цеха на улица „Опорска река" 1 и да опитам от гъстата, ароматна боза на която за съжаление ние познаваме само жалкото подобие. Дано в най-близко бъдеще софиянци с наслада да отпиват любимото си питие, без да въздишат за доброто старо време на файтоните и гальотите.



От една страна, тя е призвана да изгони от трапезата ни „Цар Алкохол . Но това ще стане едва когато обещаваните ни от години най разнообразни напитки — плодови, плодово-зеленчукови, зеленчукови, на билкова, млечна, млечно-плодова основа, се появят по магазините. Къде са сега те? Виждаме ги само на пролетните „издания" на Пловдивския панаир. 

И тази година беше така от 68-те експоната 25 се показваха за първи път — „Цитрон", ,Агента" и „Свежест'', както и диетичните „Люлин", „Малина", „Ябълка" и други... Да сте си купили вече от тях? Все още алкохолът печели по точки. И това за кой ли път бе нагледно демонстрирано все на същия тазгодишен пролетен панаир в Пловдив — на предварително посочения за безалкохолни напитки щанд беше аранжирана представителна многомсдална колекция маркови вина на СО „Винпром"...

А има и друго. През последните години идеята, лансирана от изтъкнатия американски диетолог Уилям Уокър, печели все повече привърженици. Съгласно нея можете да ядете всичко. В какви-то искате съчетания и количества. Звучи съблазнително — особено за тези, които имат проблеми с излишните килограми. Но... — уточнява той — трябва да пиете много пресни плодови и зеленчукови сокове и нектари. Тяхната роля е да ликвидират витаминния дефицит, който сами си създаваме, консумирайки „мъртва" храна — печена, пържена, варена... Нещо повече — в цял свят вече соковете са приети ,,на въоръжение" срещу затлъстяването /което в нашите училища се шири!/, а също така и като профилактика срещу редица заболявания.

Статистическите данни са повод за неутешителни размишления. Така напри-мер ано през 1986 г. са произведени милиона безалкохолни напитки от всякакъв вид /по 70 л на глава от насе т иието/, за тази година се предвижда да бъдат достигнати 683,7 милиона литра.

Сегашната техника в голямата си част е от 60-те години, навъртяла е полагаемите й се 10 години и отдавна „плаче за пенсия". Но тъй като смяната все не идва, тя работи още. С цената на много похабявана суровина и престои — не само поради липса на резервни части. Да не говорим пък за това, че във века на електрониката и гъвкавите автоматични производствени системи близо 100 милиона литра безалкохолни напитки годишно се произвеждат на допотопни ръчно-крачни машини още от времето на национализацията през 1947 г. Парадоксалното е това, че именно нашата страна е специализирана за производството на такава техника по линията на СИВ. Линиите се произвеждат в „Хранмашинвест" в Стара Загора... и веднага получават визи за чужбина. Едва за тази година СО „Безалкохолни напитки", което произвежда над 80 на сто от цялата безалкохолна индустрия, е успяло да „изпроси" 4 /четири!/ линии...

СУРОВИНИТЕ, на които доскоро уж бяхме много богати, вече също не достигат. Въпреки че през последните години СО „Булгарплод" изплаща премии на стопанства, които отглеждат праскови, вишни и др. плодове, овощните градини непрекъснато намаляват. А пък това, което се роди, често не може да се оползотвори напълно - и изгнива по земята, отива за храна на добитъка. Така е и с ябълките. През последните години l’!“ оползотворяват само около 300-400 т концентрат, от който се полу чават около 20 милиона л „Ябълка''.

Репортаж от 1986 година




Роден е на 3 юли 1932 г. в град Мъглиж,разположен в красивото южно подножие на Стара Планина.

Завършва средно образование в Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър ,,Адриана Будевска" Бургас (1954 – 1955). А след това от 1955 г. до пенсионирането му е в състава на Народен театър ,,Иван Вазов",където създава забележителни роли като Иван Шишман, Големанов,Едмънд в ,,Крал Лир",Вуйчо Ваньо в едноименното произведение на Чехов и мн.други.

Във филмографията му се открояват ролите във филмите: ,,Хайдушка клетва" , ,,Цар Иван Шишман" , ,,На всеки километър"/сезон 2/, ,,Дъщерите на началника", ,,Снаха", ,,Изгори,за да светиш", ,,Сами сред вълци" , ,,По дирята на безследно изчезналите", ,,Хан Аспарух" и др.

Стефан Гецов е може би единственият актьор в света,който остава да играе  въпреки разлюляната сцена от земетресение. Това се случва в Народния театър.

На 4 март 1977 г.силно земетресение с епицентър Вранча разлюлява страната ни.В този момент на сцената на Народния театър се играе представлението ,,Големанов".В главната роля е Стефан Гецов.По време на монолога му всичко се разлюлява.Настава суматоха.Актрисата Виолета Бахчеванова бързо се озовава на ул.,,Раковска" със сценичен тоалет.Останалите актьори също.Публиката бързо тръгва към изходите,но част от нея сякаш остава прикована от мощния бас на продължаващия си монолога Стефан Гецов.Вътрешно осъэнавайки,че паниката на публиката и струпването на много хора на изходите може да донесе фатални последици Стефан Гецов умишлено е задържал част от публиката в салона.След около 15 минути представлението продължава с пълна сила с върналите се от улицата актьори.След края на спектакъла Стефан Гецов е бурно аплодиран от публиката и актьорите за проявената смелост.

Веднага след промените е пенсиониран незаслужено заедно с други светила на Народния театър едва на 58 години.Това го срива.

Напуска този свят от масивен инфаркт през 1996 г.



Баба обръщаше само един стол и слагаше да ни би да се качи някое куче да се изплашим ,нямаше дограми и железни врати, прозорците бяха дървени със едно стъкло, стените дишаха отвън и отвътре без гипсокартони и изолация, без латекси и изолация на покриви и какви ли не боклуци сега за безбожни пари !

Всичко беше от природата, естествено, не се режеха здрави дървета за огрев, които запушват комините,караха се изсъхнали дървета от гората и пречупени клони които се сечеха със брадвата и бързо затопляха стаята , бяха леки и лесно преносими.Дворове пълни с деца и стока ,с която се хранехме, през лятото по ливадите ,нивите ,лозята и градините на слънце от което имаме нужда, абе пред компютрите в стаите с очила от детската градина.

Още колко много полезни неща, които сегашните млади и деца няма да разберат и да видят ползата от всичко това, дори се подиграват .А свободата ,която имахме, нямаше постоянно полицаи по улиците да обикалят и да харчат излишни пари за гориво.

Не носехме дрехи от втора употреба и продавани по улиците пред магазините, а влизахме в магазина , пробвахме и купувахме хубави дрехи които някой са здрави и до днес ,а не китайски , изгорели от слънцето по тротоарите или миришещи на влага от складовете.

Ходехме с красиви български обувки , ботуши ,гуменки, сандали и джапанки, а не с разни изписани еднодневки запарващи краката и поява на разни гъбички и др.По тротоарите ходехме свободно и се разминавахме, а не да заобикаляме изнесените сергии от стоки по тротоара, съсипани от атмосферното влияние на времето.Така беше,а как е сега?

Добринка Исаева



През 80-те години на изходите на София има три емблематични мотела: “Божур” на изхода за Сърбия, “Изток” на Цариградско шосе след Околовръстното и “Ихтиман” на магистралата за Пловдив.

Изглеждали са почти идентично: голям паркинг за ТИРове, ниско тяло с ресторант и безмитен магазин с лице към магистралата и триетажна хотелска част със стаи за “нощувка” и … “почивка” (така според ценоразписа се нарича престой до 6 часа).Композицията на сградите е като от учебник по градоустройство, конструкцията им е сглобяема, метална, със стенни панели и четлив растер, а интериорите — с привкус на занемарена скандинавска закусвалня. Явно държавата е разполагала с изпитана и работеща архитектурна система за строеж на мотели, която е размножила около София.

В края на 80-те и началото на 90-те тези сгради придобиват култов статус, но не благодарение на перфектната си строителна система. Който помни края на соца, помни и безмитните магазини на мотелите “Изток” и “Божур”. Дали заради корекома, или заради шарените ТИРове с надписи на латиница, тези места са изглеждали така “сякаш не си в България”.Таксиджиите и тираджиите пък обичат да разказват истории за зората на борческите групировки у нас, когато в тези магистрални мотели са се въртели контрабандни стоки, проститутки и черна търговия с валута, имало е престрелки, наркотици, а наоколо са се разпореждали висаджии, сикаджии и Иво Карамански (версиите варират според разказвача).Днес обаче екзотично-героичната слава на тези мотели е позападнала и всеки от тях се оказва с различна съдба.

Люлката на българския ъндърграунд мотел „Божур” е разграбена от роми.

Мотел “Божур” стърчи след Люлин край международния път за Калотина. От години е напълно необитаем, а преди повече от година постройката, която се намира на пътя за Калотина и от която са тръгнали повечето родни мафиоти, е срината до земята от роми, които са търсили желязо. Единствено е останало да стърчи стълбището, което мургавите крадци не са успели да съборят. Само то напомня за някогашния имидж на емблематичното за началото на българския преход място.Цялостното събаряне на съоръжението не отнело повече от година. Последното, останало от някогашния мотел, била оградата около паркинга за тирове, където се договаряла контрабандата през 90-те години и се разтоварвали внесените през Калотина нелегални стоки.После обаче и тя била отрязана, а платната се появили на оградата на близка до мотела къща.




Лек, малолитражен автомобил, който е събрал рядкото съчетание: съвременна външна форма, просто устройство, достатъчна мощност, комфортно обзавеждане, здравина, сигурност, удобно кормило и седалки, красива и трайна вътрешна облицовка, непретенциозност към горивото, обемист багажник и достъпна цена.

За пътните и климатически условия в нашата страна «Рила-1400» е най-подходящият автомобил за пътуване и туризъм.

Същественият недостатък на този модел, сравнително малката пъргавина на двигателя, ще бъде отстранен в новия «Москвич» — модел 412, който ще се монтира в Ловешкия завод през следващите години. В него има съвсем нов двигател с работен обем на цилиндрите 1480 куб. см, мощност 75 конски сили и максимална скорост 140 км/ч. 

Увеличената близо 1 и половина пъти мощност е постигната не за сметка на незначителното увеличаване на работния обем от 1360 куб. см на 1480 куб. см, а на по-високата степен на сгъстяване 8,2. Новият четирицилиндров карбураторен двигател е с намалена височина и с наклон под ъгъл 20 градуса; диаметърът на цилиндрите е увеличен на 82 мм вместо 76 мм, както е при «Москвич-408», а ходът на буталото е намален от 76 мм на 70 мм.

Рила-1400 (Москвич-408) и новият модел 412 се утвърждават у нас като автомобили с най-много подобрения и усъвършенствания за своя клас; просто обслужване и лека експлоатация.




Скоростната кутия е четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.

Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят автомобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.

При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.

Най-новият модел, който ще се монтира и у нас. По външност прилича на «Фиат-124». но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.

«Фиат-125» е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.Малолитражният автомобил «Булгаррено-8» е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил «Рено-8». Освен това на «Булгаррено-8» са направени редица подобрения, като подсилване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и климатически особености на нашата страна.

«Булгаррено-8» има четири цилиндров, четиритактов двигател «Сиера-950», който е разположен в задната част на автомобила. Работният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.

Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об/мин.

В края на 1967 г. на «Булгаррено-8» вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност — 50 к.с. (no SAE) при 4900 об мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.

Каросерията е самоносеща, купе тип «Се-дан» —г 4—5-местна с 4 врати, багажник отпред.Охладителната система е херметически затворена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.

Максимална скорост на движение 132 км/ч.

Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едновременно ръчна — механична, действува на задните две колела.

«Булгаррено-8» има минимално и опростено обслужване. Маслото в двигателя се сменя на *секи 5000 км, а маслото в скоростната ку-тия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено». Той се отличава от своя предшественик «Бул-гаррсно-8» с удължената си каросерия в предната част с 12 см и задната със 7 см. Това удължаване е дало възможност не само да се увеличи полезният обем на багажника, но и аеродинамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.Вижте още:РИЛА-1400 (МОСКВИ 4-408) Технически данни и описание



- Разберете! - настоя непознатият. - Този въпрос само в София засяга пряко стотина хиляди души. А в цялата тази работа има голяма игра: някои в "Мототехника" се подиграват с хората, не спазват никакъв ред при продажбите на леки коли, мамят клиентите си!

Човекът беше изнервен, съвсем не бе склонен да подбира изразите и да дозира оценките и това му пречеше да бъде ясен и убедителен. Все пак с малко търпение успях да изясня причините за недоволството му.

Моят посетител беше собственик на бордеро на стойност 1500 лева - сума, внесена в сметката на "Мототехника" - софийски градски клон - за покупка на лека кола. Поредният номер на вноската му беше над 170 000, от преди 3-4 години. Изпълнен с нетърпение кога най-после ще дойде щастливият момент да стане собственик на нова лека кола, човекът редовно в продължение>на година се бе обаждал на специалния телефон на "Мототехника", даващ информация за номерата, на които е дошъл ред за покупка на кола. 

И най-важното, бе ги записвал! Ето най-характерните резултати от неговия труд, само за коли от марката ВАЗ:


- И така - заключи моят събеседник, - след като съм чакал още една година, вероятността да ми дойде редът за покупка на лека кола е намаляла с изключение на ВАЗ 21 011 /"Лада - 1300"/, за които номерата са се увеличили! А тъй като за този период са били получени и продадени хиляди коли, за мен това е най-красноречивото доказателство, че в софийския клон на "Мототехника" не се спазва никакъв ред, че колите се продават с предпочитание на близки и познати, да не говорим, че се намират хора, които умеят "да подслаждат" покупките си!

Трябва да призная, че тази статистика ми направи впечатление - още повече че нямам основания да вярвам в точността и достоверността й. Това ме подтикна да потърся разговор със зам.-директора по икономическите въпроси на софийския клон на "Мототехника" др. Йонко Танов, като не скрих съмненията - моите и на автора на статистиката.

За моя изненада др. Танов не оспори достоверността на данните, но не прие и забележката ми, че липсва каквато и да било закономерност в скокообразните промени в колонките от числа. Според него те са съвсем логичен резултат от постоянните промени, които клиентите правят в заявките си за желаната от тях кола - а "Мототехника" работи освен с колите ВАЗ, още и с "Москвич", "Волга", "Запорожец", "Фиат" - полски, "Шкода", "Вартбург", "Трабант" и др. А има вноски, датата на които наистина буди удивление:

"До преди седмица  поясни др. Танов - най-малкият номер беше 72 от 1962 г., а сега е 90 от същата година! Има и куриози - някои, изглежда, са направили вноска, без да кажат никому за това. Изпратим поредната покана-окаже се, че на посочения адрес е издигнат многоетажен блок с няколко-стотин обитатели, собственикът на вноската е починал, а наследниците му са се изселили неизвестно къде и дори не подозират, че могат всеки момент да си закупят автомобил.

Сп.София,1981 г.




Напоследък по магазините в Белгия се появи българско кисело мляко, като фирмата „Жаки" пусна в производство продукта „Кремли" - опаковка от 4 кофички по 125 г с подзаглавие „Български вкус”, а фирмата „Мона” — „Български югурт - натюрел", 3 х 125 г. Системата големи супермаркети „Делез” със собствени производствени отдели за хранителни и нехранителни стоки също не изостана. 

Но когато на пазара се появи и „Шипка”, тогава за всички, имащи макар и бегло познанство с България, стана ясно, че българското кисело мляко наистина „превзема” Белгия. С помощта на български специалисти и технология, както и постоянен внос на оригиналния фермент, фирмата „Милк Трейдинг Къмпани“, по-известна под името „Стасано“, започна производството на кисело мляко „Шипка”. 

Сега то може да бъде намерено по магазините в две различни опаковки — Yio 500 и 150 г, както и в две разновидности — пълномаслено и обезмаслено, също по 500 и 150 г. Тези разфасовки са подходящи за семейства с различен брой членове и различна количествена консумация също не е случаен. Шипка е не само име от българската история с особено голям патриотичен заряд, но и по своето местоположение в географския център на България съответствува на град Ротселар в центъра на Белгия, където се намират заводите на фирмата „Стасано".

Характерното е и това, че всички фирми са изброили върху опаковките кисели млека и съставките: пълномаслено мляко, мляко на прах, сметана и ферменти, както и калоричността (72 калории на 100 г продукт, 4, 4 г мазнини; 3, 7 г въглехидрати и 4, 4 протеини). Приблизителната трайност, гарантирана от производителите е около 20 дена.

Без специално разрешение от читателите на списание „Отечество" (за което молим да бъдем извинени) ние дегустирахме всички тези продукти.

Това, което установихме, е, че действително разликата между обикновения белгийски югурт и тези кисели млека е голяма. Спокойно можем да им доверим дипломатическата мисия да представляват българското кисело мляко в тази част на света.

Сега ни остава задачата да научим белгийците, че киселото мляко не е само десерт, но също елемент от предястия, супи, ястия, козметични продукти.

сп."Отечество",1986 г.




Една от главните причини за неизпълнение на плана за стокоборота и за производителността на труда в супермаркетите в крайните квартали е-липсата в тях на редица търсени стоки. Ограниченият асортимент и неритмичното снабдяване с основни продукти: плодове, зеленчуци, млечни произведе" пия, месо, колбаси и др., създават несигурност у клиента и той предпочита да прибягва за покупки от центъра на града.

За да се подобри цялостната дейност на супермаркета,е необходимо на първо място да се спазва строго стоковата номенклатура,утвърдена от Министерството на вътрешната търговия. Тези търговски обекти трябва да се зареждат с предимство и в тях да има по всяко време всички предвидени стоки. Необходимо е да се осигури по-голям процент пакетирани продукти. В това отношение могат много да допринесат предприятия като млекокомбинатът „Сердика“, ДСО „Родопа“, „Булгарплод“, „Хлебни изделия“ и др.

Добре ще бъде информацията за гражданите да се разшири и чрез подобрение на радиоуредбата в супермаркета, както и чрез разнообразяване и засилване на средствата за реклама.

В разговор управителят на супермаркета др. Георги Шарабански сподели,че непрекъснато получава благодарност от живущите в района за голямата придобивка. Освен това полагат максимум усилия за редовното снабдяване на супермаркета с необходимите продукти, за да задоволят всички клиенти. Непрекъснато зарежда щандовете със стоки, но поради големия поток от хора едва смогват да се справят с тази задача. Налага се, с оглед на големия оборот, персоналът да бъде увеличен и да се подобри квалификацията му.

Особено пречи на работата нередовното прибиране на опразнения амбалаж. Често тук се насъбират до 500 каси от бира, до 600—700 каси на „Булгарплод“, които особено пречат. През зимата ще срещнат големи трудности с отоплението, все още супермаркетът не е свързан с парната инсталация, а и осветлението неуредено.

Създаването на супермаркетите е плод на положителна тенденция в търговията. Благодарение на тях в близко бъдеще ще настъпи прелом в качеството на обслужването на населението, тъй като те са най-подходящата форма за предлагане на богат стоков асортимент при най-благоприятни условия за консуматорите. Тази прогресивна тенденция все повече ще се налага в живота. Но едновременно с това търговските предприятия трябва да полагат грижи за нормалното функциониране на новооткритите супермаркети,един от които е и супермаркетът на бул. „Насър“.

Сп.София,1973 г.




Тъжната новина съобщи bTV, позовавайки се на източници от Софийската адвокатска колегия.

През 1974 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и около година работи като съдия в Елин Пелин. От 1975 г. е адвокат.

Марин Марковски беше едно от най-популярните имена в адвокатурата в България. Чувството за хумор при пледоариите и цитирането на литературни класици пред медии бяха неговата запазена марка.

Две от емблематичните дела, с които остава в историята, са това за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски. По делото „Луканов” Марковски защитаваше обвиняемият като физически убиец Александър Русов, а по Белнейски – единствения подсъдим Лазар Колев.

Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.



Нямам още трийсет, но вече съм майка на две момиченца и на осемгодишен син. Най-малкото момиченце  сега ще направи годинка. Петима живеем при свекърва ми. 

Ползваме само две стаи. Северната е претъпкана с багаж, в другата готвя, пера, суша,храним се , гледаме телевизия, с каката пеем песнички за Дядо Мраз, с баткото уроци учим... И когато приключат тия дейности, сядам да проверявам ученически тетрадки, защото съм учителка. 

В същата стая спим: на единия диван баткото и каката, на другия - аз, таткото и бебето в краката ни... Много сме притеснени и изнервени особено ако някое от децата е болно и хленчи, а баткото през това време решава задачи. Каката и баткото в такива случаи настояват да върнем бебето в болницата.

Няколко пъти ходих при началника на служба „Жилищно настаняване" към I районен на -роден съвет „Варненска комуна“. Отговорите:

— Като мине комисията, тогава елате, не сега!

—Зависи от жилищната ви площ.. .

—По-рано ако бяхте подши молба, щяхте години да натрупате, щеше да е по-лесен за уреждане въпросът ви.

Остава да ми кажат, както Кирил Михалаки на Ченгелца: ,Да си правила икономия!"

Преди молба не сме подавали, защото го нямаше бебето, нито синът ни беше ученик. И тогава имаше неудобства, но ги преглъщахме. Сега как? Чинии мия в банята, децата ми са свидетели на глупави кавги ши трябва да им отговарям на въпроси като:

—Защо си родила това бебе, от него ни можем да спим, ни можем да играем, все тишина да му пазим ? Душата ми е потисната,особено след последния отговор от райсъвета: -

—И други имат по три деца и от години чакат.

Не се оплаквам от трите си деца. И съм ги родила не за да имам аргумент да искам жилище, в което въздухът няма да е вмирисан на пране, на ядене и ще е достатъчно топло през зимата. Сега имам нужда от жилище, не след десет години,както и преди десет години не съм имала нужда. 

Румяна Маркова.Варна




„Дом за нашите деца“ е телевизионен игрален филм (драма, бит, съвременност) в четири сезона 1986 до 1989 година на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

Дали от недоглеждане или по друга причина във всеки филм има по нещо, наречено гаф.

В първа серия на ,,Дом за нашите деца" когато инж. Йорданов се връща от Чехия и отива в завода да види машината, която е създал, портиерът не го пуска да влезе. Обърнете внимание на този портиер. Много за кратко лицето му е в профил. Възрастен мъж с бяла брада. Между другото е озвучен от друг актьор. Та вижте добре лицето на портиера. После се прехвърлете на третия сезон,,Неизчезващите". Там помните ли стария и болен рибар, на когото носеха да закърпва скъсани рибарски мрежи? Това е същият актьор. Явно е близък на режисьора и отново го е поканил, като този път ролята му е по-голяма. Едва ли си е мислил, че някой ще помни профила му от първата серия на първи сезон.

Още един актьор участва по същия начин в различни образи. Това е Владимир Давчев, известен на масовата публика от филма ,Баш майстора" с репликата ,,Майсторе, болат ме зъбите". В първите два сезона на ,,Дом за нашите деца" е в ролята на майстор от цеха на завода и при пенсионирането на Христо Алданов му подарява вазичка. Същият актьор се появява и в третия сезон ,,Неизчезващите", но като чакащ посетител пред вратата на кабинета на другаря Гълъбов, при който отива Мария Алданова с цел да го манипулира като й  даде пари. Дори има реплика: "Тия от Добруджа са много нахални..."

Друго любопитно нещо от филма е, че един и същ автобус "Чавдар" се появява в различни серии и сезони. Веднъж на автогарата в Перник, друг път уж чак в черноморското село Тюленово. Регистрационният номер е един и същ. Явно е служебен на Киноцентъра.

Незнайно защо в ,,Неизчезващите" актьорът Димитър Йорданов изиграл ролята на учителя Адамов е озвучен в последствие от друг актьор. Това е Васил Димитров известен с ролята си на директора на училището от сериала ,,Войната на таралежите".

Ролята на малкия Ичко - син на героите Александър Алданов /Георги Новаков/ и Стефка Алданова /Ели Скорчева/ всъщност се играе от момиче. Това е Мина Новакова, дъщеря в реалния живот на актьора Георги Новаков.Актрисата Ели Скорчева прекратява по лични причини участието си в сезона ,,Време за път" и това налага по сценарий смъртта на героинята и при раждане на третото дете.В една от сериите на ,,Неизчезващите" всички от селото се втурват да събират изхвърлени от морето картони с цигари. Сцената е взаимствана по действителен случай. В този регион това е било масова практика на контрабанда. Малки кораби, пренасящи нелегално акцизни стоки се доближават максимално допустимо за корабогазенето до брега и от там стоката се прехвърля на чакащи лодки. При засада от патрулни катери на Гранична полиция стоката се е изхвърляла в морето и така на борда всичко е чисто. Отделно в района и днес стърчат ръждясали останки във водата на умишлено блъснати в скалите малки предимно турски кораби с цел прибиране на застраховката от корабособственика.

Кадрите със старата актриса на плажа /Леда Тасева/ са изцяло заснети на малкия плаж на курортен комплекс ,,Русалка" до Каварна.Повечето кадри в ,,Неизчезващите" са заснети в софийското село Пролеша. Само тези, показващи морето и рибарите са заснети в село Тюленово.

През 1990 г. е имало идея за още един сезон на сериала, но поради промените в страната и пенсионирането на режисьора Неделчо Чернев всичко това пропада.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив