Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации

Играл е в театрите в Габрово, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов". Сред многобройните му
участия в киното са ролите във филмите "Момчето си отива", "Татул", "Опак човек", "Обич", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Снаха", "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Време разделно", "Барутен буквар", "Войната на таралежите", "Двойникът", "13-ата годеница на принца", "Карнавалът", в сериали като "На всеки километър","На живот и смърт", "Синята лампа", "Пътят към София", "Ленко", "Пазачът на планината".

Удостоен със званието "Заслужил артист" (1981).



Оже стартира като модел, представяйки Франция. Класира се като първа подгласница в Мис Свят 1958г.

Стартира кариерата си на актриса във филма от 1962 г. „Желязната маска”.

Няколко години по-късно през 1965 г. изиграва ролята на Домино в „Операция мълния“, четвъртият филм за Бонд.

Тя беше първата французойка, партньор на героя на Джеймс Бонд, известен като агент 007.

В началото героинята на Оже е трябвало да бъде италианка, но продуцентите пренаписват историята и Домино е французойка.

„Момичетата на Бонд“ рядко получават признание за актьорските си качества, защото акцентът на ролите им е върху красотата и телата им.

Но Оже се отличава от останалите актриси, защото навлиза в ролята и успява да я изиграе като професионалист.

След „Операция мълния“, Оже продължава да играе във френското и италианското кино.


Изминаха вече доста години от най-голямата ядрена авария, която е преживявало човечеството. В България все още не са направени изследвания върху щетите, които е нанесла ядрената катастрофа върху хората. Няма и наказани за информационното затъмнение, което е било наложено след случая.

Експертите по ядрена енергетика днес се оправдават, че им било забранено да говорят за това. От соц елита също се оправдават със забрана от Кремъл. Това обаче не им е попречило да хранят себе си и семействата си с храни, внесени от най-отдалечените държави и да пият вода, която била вадена от най-големите дълбочини.

Само няколко дни след аварията в Чернобил, хиляди българи са били по улиците на първомайска манифастация. Повечето от тях са водели и децата си, за да са закърмени още от малки с обич и вярност към партията. За лош късмет, точно в този ден валял проливен дъжд, който бил радиоактивен и не само намокрил хората, ами напоил с отрови почвата в България.

В резултат от това, реколтата от плодове и зеленчуци била огромна. Хората се радвали колко големи марули са отгледали. Естествено в този момент те не са знаели, че тази храна е отровна и в никакъв случай не трябва да се консумира.

Другарите от партията обаче били наясно с това и се хранели само с най-доброто, което било доставяно специално за тях от най-далечните краища на света. В същото време успокоявали народа, че няма причини за паника.

Само след една година у нас имало бум на абортите. По неофициални данни те са около 2000. Една част от тях са били спонтанни, но повечето били умишлени, защото хората се притеснявали, че може да им се роди увредено дете.

България се нарежда на пето място по заразеност от плъзналата радиация. На първо място сме в Европа по ракови заболявания. Голяма част от болните са млади хора и деца, които страдат от болести, нетипични за възрастта им, включително и психически.

„Наблюдавах с голям интерес космонавтите от Земята, които първи стъпиха на Луната. Но те не ви разказаха дори и колкото синапено зрънце от онова, което всъщност видяха там“.

По този повод Ванга казва пред своята племенница Красимира Стоянова, че на Земята са живели много по-стари цивилизации от нашата, а в Космоса има паралелно с нашия и много по-развит разум. С другите около нас трудно се влиза в контакт, защото човешката цивилизация е на „детската възраст на разума“ според Ванга, пише ежедневник.

Българският изследовател Петър Симеонов смята, че полет на „Аполо 11“ до Луната е имало, но много малко от истината за него е казана от НАСА и Белия дом. Симеонов е на мнение, че след кацането на Луната истинското живо телевизионно предаване е прекъснато и прехвърлено на секретен канал. На негово място е пуснат в ефир режисьорски запис, който подменя истината и е заснет на Земята. Симеонов акцентира върху това, че има нещо, което не е планирано и режисирано, и това е еуфорията на астронавтите. Армстронг вижда неидентифицирани летящи обекти на разстояние от себе си и се опитва да получи информация от базата в Хюстън, за да може да реагира адекватно.

Думите, които разменят астронавтът и специалистите на Земята, стигат до обществото благодарение на радиолюбители от Австралия и Швейцария, които улавят и записват вълнуващата радиовръзка. Астронавтите са посъветвани от Земята да преминат на друга честота, за да разговарят с Хюстън, за да не се чуват техните въпроси за НЛО-то на Луната.

От Земята се опитват да успокоят изследователите, обяснявайки им, че виждат останки от носеща ракета. „Решихме да не го гледаме повече, да поспим и да не говорим повече за това, а да се върнем към задачата“, заявява в интервю през 2006 година самият Едуин Олдрин, космонавт в програмата „Аполо 11“.

А задачата е да монтират на Луната научни уреди – сеизмометър и лазерен отражател за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд – общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс от екипажа на „Аполо 11“ прекарват общо 3 часа на лунната повърхност.

След завръщането си разказват на ръководителя на полета, че в илюминатора са видели чудновато тяло с формата на кълбо, движещо се по елиптична орбита. Армстронг споделя, че стъпвайки на Луната, забелязал силна светлина, излъчвана от намираш се наблизо кратер. „Надали ще повярвате, но освен нас там имаше и други посетители – космическите им кораби се бяха наредили по ръба на кратера“, допълва той.
Източник: znanie.eu

ЗАВРЪЩАНЕТО ВЕЧНО СЕ ОТЛАГА.
ОТ РАБОТАТА РАНО ПОБЕЛЯХ.

ЗАВЪРНАХ СЕ , НО СНИМКА МЕ ПОСРЕЩА.
НАЙ- ТЪЖНИТЕ , НАЙ- СКЪПИТЕ ОЧИ.
ЕДНА СЪЛЗА ГОРЧИВА И ГОРЕЩА,
В ОЧИТЕ ДНЕС, МЕ ПАРИ И ГОРЧИ.

ПОСРЕЩА МЕ ПЕЧАЛЕН НЕКРОЛОГ
СЪС СНИМКАТА ТИ, МАЙКО НАТЪЖЕНА.
СКИТАХ ДЪЛГО ПО СВЕТА ШИРОК.
БОЛКАТА МИ Е НЕСПОДЕЛЕНА .

ЗАКЪСНЯХ ЗА СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА.
ЗАКЪСНЯХ ЗА ТОПЛИЯТИ ГЛАС.
ЗАКЪСНЯХ! ИЗМЪЧЕНА И БЕДНА
ИЗГУБИ СЕ. ОТИДЕ СИ ОТ НАС.

ЗАВЪРНАХ СЕ. НАИСТИНА ЗАЩО ЛИ ?
РОДИНАТА НИ СРИНАТА СЪС ВЗЛОМ.
РОДИНАТА – СТРАДАНИЯ , НЕВОЛИ.
А ХОРАТА ОСТАНАЛИ БЕЗ ДОМ.

ПРОДАДЕНА ОТ АЛЧНИ ПОЛИТИЦИ,
БЪЛГАРИЯ РАЗПЪНАТА НА КРЪСТ.
РОДИНА НА ПОВЕХНАЛИ ВДОВИЦИ.
НА ЕМИГРАНТИ, В РЪКАТА ШЕПА ПРЪСТ.

ТОВА ЛИ ДНЕС Е МОЯТА РОДИНА?
ТОВА ЛИ НИ ДЕДИТЕ ЗАВЕЩАХА?
БЕЗ ВОЙНА ДЪРЖАВАТА СЕ СРИНА.
НАПРАЗНО МАЙ, ГЕРОИТЕ УМРЯХА ?????

ПЕЙО ПЕЕВ

Пейо Пеев е роден на 14 октомври 1947 г. в град Ямбол. Пише стихове от детските си години. Започва да пише текстове за песни през 1995 година с оркестър „Кристал“ с ръководител Красимир Христов и певица Тони Дачева. През годините е работил с много певци и певици: Славка Калчева, Мариана Калчева, Орхан Мурад, Нелина, Цветелина, Борис Дали, Десислава, Екстра Нина, Емилия, Милко Калайджиев, Галена и много други.

Установих го днес след смъртта й. Ровех в стария шкаф с документи, за да взема данни, необходими за погребалното слово. Намерих пожълтелия лист, който разкриваше истината. Излиза, че съм осиновен на три месеца и половина. Сестра ми се е родила девет месеца по-късно. Стоях с документа в ръка и се чудех какво да предприема. Да споделя ли с нея още сега, или да изчакам да мине погребението?! Тъкмо бяхме пред делене на имуществото, по настояване на мъжа й. Той беше съседско момче и двамата се обичаха от деца, въпреки че при инцидент тя му беше пукнала главата. Как ли ще реагират? Можех да замълча и прикрия откритието си, но не беше в стила ми. В същото време небето се забули с тъмни облаци и заваля пороен дъжд, придружен с градушка. Това измести получената информация от главата ми и там се настани притеснението. Току-що бяха изкопали гроба. Мисълта, че той ще се напълни с вода, ме ужаси. Бързо скочих в колата, грабвайки рулото с полиетилен, което бях купил за ремонт. Гробищният парк беше на пет километра от града и дъждовните облаци пъплеха след мен. Хвърлих се към мястото и го покрих със светкавична бързина. Тъкмо притисках с камъни краищата, чух шум от кола и забиване на спирачки. Сестра ми тичаше между гробовете с брезент под мишница. Като ме видя, намали ход и видях как лицето й се проясни. Нямахме време да си кажем и дума, когато дъждът рукна над нас. Забързахме към ритуалната зала, където беше положен ковчегът на майка ни.
Самотна свещ гореше близо до нея и цветът й беше същият като на лицето, което обичахме. Щеше ми се това откритие да намали болката от загубата и да ме направи по-недосегаем, но това нямаше как да се случи. Мъката напираше и в двамата и ние прегърнати заплакахме.
– Сестро, днес разбрах, че не съм ти истински брат! – отрони се от устата ми, без да съм готов за този разговор. Очаквах, че тя ще се стъписа, ще ахне от почуда, но това не се случи.
– Зная, мило братче!
– А мъжът ти?
– Защо мислиш, че му счупих главата?
– Нима?… – трепнах аз.
– Да. Искаше да каже и на теб. Не можех да го позволя.
– Мисля, че апартаментът на мама е само твой, вилата също… Не искам нищо. Това, че бях обичан и закрилян в семейството ви, е достатъчно за мен. Освен това съпругът ти ще…
– Едва ли ще поеме риска отново – прекъсна ме тя и ме целуна.
Свещта изпращя и пламъкът се залюля, сякаш облъхнат от нечий дъх.
Бях готов да се закълна, че върху устните на мама се появи усмивка..."
Маруся Николова, "БАБА МИ, БУЛКАТА!"
               


В днешно време световни кинозвезди могат спокойно да бъдат видени в България почти като по булевардите на Холивуд. Арнолд Шварценегер се разхожда из София, Джерард Бътлър осиновява куче от столичен приют, Антонио Бандерас разглежда минерални извори в Сапарева баня…
Страната ни е отворила широко врати за снимки на западни продукции, а заедно с известните актьори у нас влизат сериозни финансови средства и се отварят работни места. Холивудските асове, впечатлени от природните ни красоти, призовават и други да посетят страната ни. Всичко това, колкото и невероятно да звучи, е могло да се случи още преди 50 години, в разгара на социализма – у нас да снимат западни кинокомпании, а по улиците на София, Пловдив и Варна да се разхождат, може би, Ален Делон и София Лорен…

Уви, комунистическите спецслужби засичат преждевременно кроежите за съвместна дейност с капиталистическа Европа. Разтревожени от опасността у нас да нахлуят западно влияние и чужди шпиони, разбиват инициативата, преди да се реализира.
Аферата “Български Холивуд” се ражда в началото на 70-те години на миналия век в София, но разплитането й започва от столицата на Австрия. През май 1971 г. Държавна сигурност /ДС/ засича съмнителен превод на валута – 10 000 шилинга, от България към обявения за “враг на народа” емигрант Цветан Пенев във Виена. Кой плаща на “изменника на Родината” и какво трябва да свърши той?, настръхват тайните служби. Българските агенти в Австрия са вдигнати на крак, за да разберат кой стои зад опасните контакти между социалистическа България и капиталистическия Запад. “Пенев е натоварен от агенция “София прес” да обиколи филмови къщи на запад и да преговаря да снимат игрални филми в България. Бюрото на авиокомпания “Балкан” във Виена е инструктирано да снабди Пенев с безплатни билети за полети. Услугите ще се заплащат в чужда валута “, докладва източник на ДС във Второ главно управление (контраразузнаване). По хванатата вече нишка между Виена и София тайната служба започва разплитането на случая. В “София прес” – агенция създадена да пропагандира в чужбина живота, културата, политиката и туризма на социалистическа България, по онова време има доста сътрудници на ДС, но и хора с идеи далеч от догмите на комунистическата върхушка.

Начело на агенцията е Спас Русинов – бивш секретар на компартията в Михайловград (дн. Монтана), завеждащ отдел “Агитация и пропаганда” в Централния комитет на Българската комунистическа партия и не на последно място кумец на първия партиен и държавен  ръководител Тодор Живков. При тези обстоятелства е трудно дори да се предположи, че инициативата за сътрудничеството със западни кинокъщи не е съгласувана с когото трябва. Макар че мнозина, познавали Русинов, го определят като неудържим авантюрист с нестандартни идеи, осеяли с възходи и сривове кариерата му, но най-вече като човек с остър усет към бизнеса и печалбите. А идеята за кооперирането на “София прес” с европейски кинокомпании е мащабен бизнес план. За отпечатването и разпространението в чужбина на българска литература и трудовете на лидерите на компартията (сред които най-вече на Тодор Живков) на агенцията е необходима модерна печатарска техника на световно ниво, а валутата, с която да се купи, в социалистическа България е кът. Затова Русинов решава да покани западни кинокъщи да снимат у нас с осигурени статисти и впечатляващи локации и декори, за които чужденците ще плащат с марки, франкове и долари. Като допълнителна важна печалба се предвиждат рекламите, които европейските режисьори и актьори ще правят на страната ни.
Предвидил съпротивата срещу еретичната за времето идея, Русинов посвещава в него само най-приближените си. Само думите “бизнес” и “западни артисти” обаче изправят на нокти дебнещата за врагове и шпиони навсякъде ДС. Още повече, че преди да покани западните екипи, Спас Русинов вече е взел заем от капиталистическа банка, установяват тайните служби. И докладват на висшите ръководства: “София прес” е получила 2 млн. долара необезпечен кредит от лондонски филиал на американска банка за закупуване на печатарски машини. За първото погасяване на лихвите от 200 000 долара агенцията няма средства, затова предлага на западни кино къщи заснемане на филми. “На комерческа основа се съгласуват с чужди фирми условия, които засягат сигурността на нашия лагер!”, бесни са шефовете на ДС. Доносниците на режима се добират и до докладна записка до Русинов от зам. директора на “София прес” Трифон Трифонов, която осветява детайли от успешното вече развитие на инициативата. “Цветан Пенев е установил връзка с италиански и западно берлински продуценти в “Орбита”, Тарквиния филм , Сетанта филм, Ангри филм, Феличиони филм и Атлантика Чинематография в Италия, Грека филм и Фортуна филм в Париж, Дегето и Унифокст в ГФР и Нето филм – Виена. Повечето са проявили интерес към нашите предложения, а други са заявили, че непременно ще снимат в България”, докладва Трифонов.
Фигурата на посредника в преговорите поражда още по- силно безпокойство в комунистическото контраразузнаване. Син на стара фамилия от Лом, Цветан Пенев е талантлив журналист и една от авторитетните фигури в емигрантската организация Български национален комитет, поставила си за цел борба с комунистическата власт в България. Той е социалдемократ с доста контакти в политическите кръгове в Европа. През 1956 г. Пенев се връща в родината си и декларира желание да се включи в строителството на социализма, но година по-късно отново бяга на Запад и започва работа в германска кинокъща. Русинов и Пенев се познават още от младостта си в родния Северозапад. Появата в плановете за българо-европейско киносътрудничество на “изменника” Цветан Пенев, подозиран и за агент на чужди служби, обаче убеждава българското контра разузнаване, че снимането на западни филми може да стане параван за шпионски и идеологически атаки към България.
“Със съдействието на “София прес “ западногерманска телевизия вече е заснела филм в закрити за чужденци райони в СССР , а част от лентите вместо в Москва са изпратени за проявяване направо в ГФР”, предупреждават десарите. Със случая се заема и прословутото Шесто управление на ДС (политическата полиция). На мушката са взети и неудобни на властта журналисти и специалисти в агенция “София прес”, макар че повечето нямат нищо общо с плана. “На работа в “София прес” се съсредоточават вражески настроени, репресирани от народната власт елементи”, предупреждават идеологическите полицаи в секретна записка до държавното ръководство. Към документа прибавят и списък на лица, които, според тях, не са пригодни да работят в “София прес”. Сред тях са зам. директорът Трифон Трифонов, театроведката Павлина Войтецка и Анжел Вагенщейн.
За да докажат злостните замисли на “враговете” в агенцията, от ДС изреждат и техни прегрешения като случай, в който “в карта на света, издадена от “София прес”, границата между ГДР и ГФР е дадена само с пунктир”.
След масираната атака на Държавна сигурност на плана за “Български Холивуд” е сложен кръст. “Не зная нищо за преговори с европейски кинокъщи за снимане на игрални филми в България по онова време. Спас Русинов имаше много амбиции. Аз имах свой проект “Интерфилм” за документални ленти, който беше успешен. Не съм изненадан, че ДС ни е следяла, ние вършехме своята работа, те – тяхната!”, каза пред “Труд” Анжел Вагенщайн. Малко след спирането на проекта за заснемане на западни филми у нас Трифон Трифонов е уволнен, а няколко години по-късно и шефът на агенцията Спас Русинов е отстранен и осъден за злоупотреби. Цветан Пенев умира през 1973 г. в Австрия едва навършил 50 години. Близките му и досега се съмняват, че смъртта му е била естествена. Западни кинокомпании не стъпват в България почти до края на 20-ти век. От време на време у нас снимат чужди продукции, но от социалистически страни, които не застрашават устоите на режима. Може би някой ден историята на неслучилия се “Социалистически Холивуд” ще се превърне в кино трилър с участието на български и западни актьори. Макар че истинските шпионски истории рядко излизат на екран – в тях няма луда стрелба и шеметни каскади, а границата между “добри” и “лоши” не винаги е ясна.
Първата лястовица
Снимаме с италианци през 1969 г.
През 1969 г. – две години преди в “София прес” да започнат опити за привличане на западни кинокомпании в България, край Балчик се снима филма “Любовницата на Граминя”, копродукция с Италия. Режисьор е Карло Лидзани, продуцент – Дино де Лаурентис, а в ролите заедно с големия италиански актьор Джан Мария Волонте и изгряващата още звезда Стефания Сандрели играят родните актьори Емилия Радева, Петър Слабаков, Марин Янев, Стоянка Мутафова, Стойчо Мазгалов, Домна Ганева и др. Любовната драма със силен социален оттенък обаче остава за десетилетия единственият общ проект със западно кинопроизводство. По комунистическо време край морето у нас снима филми и източногерманската компания ДЕФА. Уестърните “Синовете на Великата мечка”, “Оцеола” , “Следите на Сокола” с индиански вождове, изиграни от актьора от сръбски произход Гойко Митич, стават любими на милиони в соцлагера.




През 60-те години на миналия век актрисата с бледо лице и големи синьо-сиви очи се снима в седем филма на Годар, тогава неин партньор и в живота.

Карина е позната с ролите си в "Жената си е жена", "Клео от 5 до 7", "Да живееш живота си", "Алфавил", "Китайска рулетка", "Лудият Пиеро" с Жан-Пол Белмондо, допълват от БТА.
Френското кино осиротя. Отиде се една от неговите легенди", написа в Туитър френският министър на културата Франк Ристер.

Още ненавършила пълнолетие, родената в Дания Ана Карина, истинското име на която е Хане Карин Байер, се озовава в Париж с намерението да стане актриса. Псевдонимът, с който ще остане в историята на киното, й дава модната икона Коко Шанел.
Жан-Люк Годар вижда изявяващата се като манекенка бъдеща своя муза в реклама и й предлага малка роля във филма си "До последен дъх" с Джин Сибърг и Жан-Пол Белмондо, която тя отказва./dir.bg/



Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство. След това играе в Пернишкия театър, а после в театър "Диалог" на свободна практика.

Филмография:
Мисия Лондон (2010) Таня Вандова
Мъж за милиони (2006)
Здравей, бабо! (1991)
Аз, Графинята (1989)
Дом за нашите деца (1986), 5 серии – дъщерята на инж. Ванчелов
Съдията (1986) Кераца
Борис I (1985)
Инспектор без оръжие (1985) Нора
Ако те има (1983)
Хора отдалече (1977)
Сбогом, любов (1974-1976), 3 серии – художничката Яна Ганчовска, студентка в Художествената академия, приятелка на Петрунов


Да си спомним един от  големите български актьори - Антоний Генов.
Син на един от най – добрите български флейтисти - Ангел Генов.
Мечтата му е да бъде художник, но не го приемат в художественото училище и това събитие предопределя съдбата му. Антоний избира "звездите в косите и сълзите в очите". Става артист. През 80- те и 90 – те години е любимец на целият български народ.

Блестящи роли в театъра и киното- истинска звезда.
Велизарий,Панайот Волов,Доктор Банков....любими и незабравими герои превъплъщения на талантливия артист.
В последните си години Генов страда изключително много заради разпадането на българската култура в новите демократични условия и изпада в депресия!

Антоний Генов  си отива от този свят на тази дата едва на 56 години.

Пророчествата на баба Ванга продължават да се сбъдват безмилостно 23 години след смъртта й. Ясновидката е предрекла военния конфликт в Сирия и този факт изглежда изключително страшен, тъй като е казала, че след него ще дойде и Трета световна война, съобщава Блиц.

 „Има видео кадри от 1968 година. Ванга казва: „Сирия, Сирия! Как ще бомбардират тази Сирия! "Тогава никой не й обърна внимание", споделя пред NTV племенникът на Ванга в нов филм за Петричката пророчица.

"И тя каза:" Нека има мир, те ще го измислят. Само Осмият ще постигне световния мир“, разказва още Стоян Стоянов. 

Но кой е тази мистериозна осмица, за която Ванга е говорила? Ако преброим всички президенти на Сирия, тогава президентът Башар Асад е вече 26-ти поред. Това навява на мисълта, че най-вероятно тя е имала предвид лидера на някоя друга държава.

Снахата на ясновидката също споделя, че Ванга е говорила за някаква осмица.

„Тя каза, че когато Осмият подпише, ще настъпи мир за хиляда години. И се надявам това да се случи скоро. Но кой е този Осми? Това е въпрос, чийто отговор чакаме”, казва Здравка Янева.


Ванга е предрекла, че война ще заличи Европа напълно от лицето на земята и държавите на континента ще престанат да съществуват.

Друго пророчество, което вече се е сбъднало, е идването на власт на Зеленски в Украйна.

"Барутът ще падне, а зеленият владетел ще дойде да го замести", казала пророчицата.

Преди смъртта си през 1996 година българската пророчица баба Ванга прави предсказания за докъм 5079-та - годината, в която според нея трябва да очакваме края на света. Някои от предсказанията на Ванга междувременно са се оказали верни. Например това, че 44-ият американски президдент ще е афроамериканец - прогноза, която Ванга е направила много години преди Барак Обама да спечели през 2009 президентските избори в САЩ. Още през 1989 Ванга предупреждава за терористичните нападения от 11-ти септември 2001. Твърди се, че освен това тя е предсказала Брекзита и възхода на т.нар. "Ислямска държава", посочва още "Хъфингтън поуст". Германското списание "Фокус" също се спира на темата за баба Ванга и публикува кратък текст и видео за нея. От него научаваме, че в 85 от случаите Ванга действително се е оказвала права.

Пчелите изпълняват ключова роля на нашата планета. Някои дори твърдят, че ако те изчезнат, човечеството неминуемо ще ги последва. На фона на драстичния спад на популацията на пчелите имаме ли повод за притеснения? Какво ще се случи, ако всички печели на Земята умрат?

През месец май светът отбеляза Деня на пчелите и в навечерието му природозащитници положиха усилия, с прессъобщения и пиар акции, да привлекат вниманието към значимостта на тези насекоми.

Супермаркет в германския град Хановер опита да покаже колко важни са пчелите. Магазинът свали от рафтовете си продуктите, които не биха съществували без опрашването, извършвано от тях - ябълки, кафе, шоколад, портокалов сок. Изчезнаха близо 60 процента от стоките.

Ако четете социалните медии, може да останете с впечатление, че след няколко години заради измирането на пчелите вече няма да има хранителни продукти. Струва си обаче да се вгледаме в детайлите.

Безспорно е, че опрашването на растенията е важно за хората и околната среда. Според експерти от него се възползват приблизително 70 % от около 150-те най-важни растения, използвани от човечеството. Акцията в супермаркета обаче не показа реалистичен сценарий.Пчелите далеч не са единствените насекоми, които извършват опрашване. Това се прави и от мухи, оси, бръмбари, пеперуди, молци - всички те пренасят полени от цвят на цвят. Освен това не всички пчелни видове са еднакво застрашени.

При дебатите непрекъснато се внушава, че измират медоносните пчели. Това е умен ход, тъй като всички познават малките, прилежни насекоми и са готови да участват в опазването им."Спасете пчеличката Мая" - така Световният фонд за дивата природа (WWF) озаглави свое прессъобщение неотдавна. Проблемът обаче е, че медоносните пчели изобщо не са застрашени.

Медоносни пчели ще има, докато хората ги отглеждат

За пчелните кошери се грижат хората, а медоносните пчели са полезни животни. Когато много хора имат желание да се занимават с пчеларство и то е доходоносно, броят на пчелните семейства нараства. Когато интересът и печалбите намалеят, намалява и броят на пчелите.

Статистиката също доказва, че медоносните пчели не измират. Според данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН броят на пчелните кошери по света почти се е удвоил от шейсетте години на миналия век. Броят на пчелите в Германия през същия период значително е намалял, но от няколко години вече има лека възходяща тенденция.Освен желанието на хората да се занимават с пчеларство върху броя на медоносните пчели влияние оказват и външни фактори. През зимата например акарът "Вароа", чиято големина е едва 1,7 милиметра, унищожи множество пчелни семейства. За пчеларите това бе горчив хап, но популацията на медоносната пчела не е сериозно застрашена, тъй като пчелните семейства могат да се развъждат.

"Медоносната пчела ще бъде последното насекомо, което ще изчезне", казва Петер Розенкранц, ръководител на регионалното бюро по пчеларство в университета "Хохенхайм". "Докато има пчелари, тя не е застрашена", уточнява експертът.

Застрашени са дивите пчели, но те са познати на малцина.Недоразумението е дразнещо, защото заради него истинският проблем остава на заден план. Всъщност, застрашени са много видове диви пчели. Повечето от тях живеят сами, а не в семейства, малко хора знаят за тях, но те все пак са важни за опрашването.

Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) около 10 % от видовете диви пчели в Европа са застрашени от изчезване. За броя на повече от половината видове обаче няма надеждни данни.Освен това броят на насекомите като цяло намалява. Точният мащаб на проблема с измирането на насекомите е неизвестен, тъй като само при отделни случаи е документирано състоянието на популациите за дълги периоди.

За причините също няма единно мнение. Учените приемат, че роля за изчезването им имат големите площи монокултури в селското стопанство, както и свиването на хабитатите заради разрастването на градовете.Природозащитниците често посочват като причина за намаляването на насекомите и отделни пестициди като глифозата. Препаратът обаче се използва срещу растения, а не срещу насекоми, и служи за борба с плевелите. Все пак се приема за доказано, че три вещества от групата на неоникотиноидите могат да навредят на пчелите. Поради тази причина членките на ЕС неотдавна решиха да забранят употребата им на открити площи.

Освен политиците с техните мерки, отделните хора също биха могли да улеснят живота на пчелите, например, като не приемат градинарството твърде сериозно.

Една пъстра поляна с цветя вместо английска ливада може да осигури на пчелите достатъчно полени от пролетта до есента. Дивите пчели имат нужда и от цепнатини в клоните или дупки в земята, за си направят гнезда. Можете да им помогнете с "хотел за насекоми".

Да примамите в градината си освен пчеличката Мая и диви пчели има още едно решаващо предимство - повечето от тях не жилят.

Източник: БТА


Наскоро представител на един от съюзите на работодателите проплака за липсата на квалифицирани работници. Те, кадърните хора, напуснаха страната, а измежду оредяващата работна сила няма обучени и можещи. Лошото е, че и да искат, младите не могат да получат нужния опит.

Възпитаник съм на Образцовия механотехникум в София. Когато го завърших през далечната 1975 г., можех да работя като стругар, фрезист, механик, среден техник по поддръжка на металорежещи машини, технолог. Осигурена ми беше работа по разпределение в тогавашния комбинат „Елпром-Енерго“, където заработих след казармата по специалността. Техникумът беше с  4-годишен срок на обучение и минаваше за едно от елитните учебни заведения в София по това време. В него бяха вложени колосални средства за обучението.

Училището на ъгъла на „Стамболийски“ и „Опълченска“ имаше освен добре оборудвани кабинети и производствени цехове – леярна, ковачно, две стругарни, две шлосерни работилници, заваръчно отделение. На практика действаше като един малък завод. Учехме пет дни в седмицата, а шестият беше ден по практика в цеховете. Там за първи път в България започна производството на гимнастическия уред тип „Гладиатор“,  правеха се оксиженови апарати и други изделия, които се пласираха на пазара и носеха приходи на учебното заведение. Учебните програми бяха изготвени така, че се акцентираше и на  придобиването на практически  умения. Практикувахме и в големите софийски заводи в непосредственото производство. В резултат на това всяка година завършваха добре подготвени кадри, които отиваха в производството или във висшите технически университети. Днес всичко това е история. Ликвидацията на техникумите и първобитната експлоатация на новите чорбаджии доведе до дефицита на работна ръка.



Освен образованието съсипаха и заводите и фабриките, където освен че на хората бе осигурена работа, те имаха и куп социални придобивки по времето на „лошия социализъм”. Днешните побългарени капиталисти гледат на служителите си като на безправни роби, които да им работят за жълти стотинки. Казват, че в чуждите фирми у нас има друго, по-цивилизовано отношение към българите, затова и по-кадърните и владеещите езици постъпват там./Фалгман.бг/

Петър Ненов, София за вестник Ретро

Нашумялата през 70-те унгарска група „Неотон фамилия“, която изнася рецитал у нас за новогодишната програма на БТ 

В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.

Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.

Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.


За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.

През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП. Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.

Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.


Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.

Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем корекомът на развлекателните програми от соца.

Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.

Ласка Минчева режисира новогодишна програма с Никола Анастасов (вдясно) и Димитър Манчев  

Звездният дует в новогодишната програма “Съзвездия’ 83”– френската актриса Вероник Жано и Стефан Данаилов  


С хубавата шоупродукция в годините на развития соц беше като с бананите и портокалите. Появяваха се за Нова година и свършваха на Йордановден.



 Момент от новогодишна програма от 80-те със скеч на Стоянка Мутафова  


Тодор Колев и Йорданка Христова изпълняват „Затворническо танго“ в една от новогодишните програми на режисьора Младен Младенов  



 Георги Парцалев и Илия Добрев в сцена от мюзикъла на Хачо Бояджиев „Зех тъ Радке, зех тъ“ (1977), част от новогодишната програма, но не е излъчен навръх празника, а на 1 януари.  



 Програмата на Българска телевизия за Новата 1983 година е първото BG риалити. В него огромно яйце е пренесено до София през декември с камион. Придвижването му по бул. „Ленин“ си било истинско приключение, огромният макет бил охраняван от пожарна и милиция.  


 Никола Анастасов, Георги Калоянчев и Зорка Димитрова в сцена от мюзикъла „Криворазбраната цивилизация“  


„Чичо, защо кашляш?“ – телефонна реплика от сценка, в която Тодор Колев играе ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от някакъв тайнствен чичо.  


 С „Шарено котле“ изпращахме почти всяка стара година в соца. Тя е най-широко отвореният прозорец за западни изпълнители преди 1989 г.  


 На всяка нова година задължително гледахме балета на телевизията на ГДР  

25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година

А имаше време, когато нямаше Коледа... Не съвсем, но поне не официално. 

Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 30 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.

А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка. Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага.Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, на сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.

Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност. Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките.

Новата година на моето детство през 70-те – 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година.

Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице. Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“.

“Нощите около Нова година миришеха на смола, на борова гора.”

Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво.

За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то!

Помполит (ЗКПЧ) на дивизиона тогава вече бе Николай Чернев. Беше роден ако не за помполит, то в други времена трябваше да бъде духовник - поне селски поп. Имаше дар слово, обичаше и държеше на пиене, винаги намираше подход към душата на подчинените си. Когато есента настъпеше време за абонамент, той никого насила не абонираше, въпреки поставените от горе указания и бройки. А да организира масови културни и други мероприятия, друг по-добре от него, не би се справил.

Наближаваше поредната Нова година. Вече имах няколко години служба зад гърба си. И аз и другите ми колеги, с които бях започнал службата, се бяхме оженили. Най - после бяхме получили и самостоятелни квартири. Уредено бе тържеството да бъде в столовата на стадиона, където бе и почивната станция на спортистите. Хем салонът голям, а има и кухня. Оркестърът ще бъде от собствени сили. Наши матроси, подсилени с един добър китарист от бреговата база. Заедно с нас щяха да празнуват и служителите и офицерите от бреговата работилница и база. Елхата също бе подсигурена,пише morskivestnik.com.

Въпрос бе какво да бъде менюто. В годините, в които всичко бе по предварителен план, се оказа, че жителите на Созопол, към които се числяхме и ние с нашите семейства, сме изяли полагаемото ни се свинско месо за цялата година. Това е. Да сме си го планирали, да ни бяха подсигурили. Ама лятото идват освен в станциите, на курорт и като курортисти и други български граждани. Нали и те се хранят. А какво по лесно от това да им се предложат кебапчета и кюфтета на скара. А също и свински пържоли. Но това е. Няма свински мръвки и няма да има. За това по-късно бай Тошо (Тодор Живков) разпореди всяко предприятие и поделение да си има помощно стопанство. Тогава от Базата в Атия, дори идваха да ни питат, по колко килограма месо искаме да ни дадат от стопанството. Само дето забравиха да кажат, че месото няма как да се достави транжирано, а освен това ще бъде и без бутовете и вратовете , защото те вече били изкупени от Щаба на бригадата. А на нас хвърлиха ребрата, да си ги делим както можем. Но това стана поне 5 години по късно.

След Бургас по пътя за Созопол първото село бе Крайморие. В него имаше птицеферма. Птиците бяха още по-щастливи от сега отглежданите в Евросъюза, защото ги отглеждаха на открито, можеха да бягат на воля и да виждат слънцето. А до нея имаше и ресторант, където бяхме ходили организирано със семействата си, с цел сплотяване на колектива. Така че знаехме вкуса на пилетата. Бе решено за всеки присъствуващ на Новогодишната вечеря да има по едно печено пиле. За онези, които геройски дочакат изгрева на слънцето, т.е. към 08.00 часа на първия ден от Новата година, за награда ще има бонус - пилешка чорба. Бяха уточнени и вината. Произходът на всички бе ясен - „Винпром”. Пък Созопол също си имаше свой „Винпром”. Височайшето началство много добре знаеше как се осигурява безплатно питие за незаконно отстреляния от него в резервата Ропотамо дивеч. Но сега няма да разкривам тази всеизвестна тайна.

И така ден преди тържеството, някъде след 09.00 часа на 30 декември, кафезите с пилетата пристигнаха. На готвачките животинките трябваше да се предадат заклани и оскубани. Останалото те щяха да си свършат сами. Това разнообразие на пилешки разфасовки, като днес, още не ни беше познато. Но и никой от производителите не знаеше как да надува пилетата с вода или да им бие инжекции в крака, както сега се прави. При това сегаДивизионът, за който става въпрос в разказа, е Четвърти отделен дивизион МПК (малки противолодъчни кораби, т.е. за борба с подводници) от Военноморска база Бургас.Рибарски кораби и лодки на морско тържество пред Созопол, през лятото. Снимката е от личния архив на Михаил Заимов.Новогодишна картичка от личния архив на о.з. капитан І ранг Евгени Ценов. Разпространява се неофициално във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” в навечерието на настъпващата 1962 г. Автори са двама курсанти - Кирил Виденов и още един, за който авторът си спомня само прякорът му - Ташира. Единият е рисувал, другият е копирал картичката във фотолабораторията на училището.инжектираният крак се продава у нас, а европейците консумират другия. От здравословни съображения. Нищо, че било безвредно. Те да не са диви балканци като нас.

Отговорната работа по обезглавяването на птиците бе поверено на корабните готвачи. Те сложиха престилките и пристъпиха сериозно към изпълнение на поставената им задача. Някъде по средата на изпълнението дотича запъхтян офицер и доложи, че от Щаба на бригадата се обадили да очакваме всеки момент височайш гост - лично Командуващият пътувал от Варна към Бургас. Ами сега?! Игрището зад дежурната стая вече прилича на бойно поле. Навсякъде хвърчи перушина и разхвърляни глави от пилетата, на много места някои от птиците още подскачат с вече отрязани глави и от шиите им тече кръв. И кафезите и те там. Последва заповед всичко да се почисти и района приведе в порядък. Главите на последните животинки откъснати ли бяха или ги заклаха, не можа да се разбере от настъпилата суматоха. Телата бяха хвърлени в няколко казана, кафезите изчезнаха незнайно къде, а перушината се събираше.

После се разбра, че тревогата е напразна. Целта на пътуването му, пък и посоката на колата, не била към нас. Но какво да се прави. Винаги може да очакваш изненади. Тогава вече на спокойствие птиците бяха попарени и оскубани.
На другата вечер свободните от вахта и дежурство офицери и волнонаемни служители семейно се събрахме на празнично подредените около елхата маси. Матроският оркестър свиреше, първите тостове от началниците за изпращане на старата и за посрещане на Новата година, бяха вдигнати. С изпитите чаши ракия и вино настроението се вдигаше. Печените пилета,  добре зачервени, бяха в чиниите пред нас. Замът Чернев даваше наставления към оркестъра и танцуващите: „Дамите през три кавалера напред. Сега кавалерите вдигат дамите и ги носят на ръце.” На моя командир - М. А., се бе паднала за партньор съпругата на старшината шифровчик - една доста наедряла не само от годините дама. Трябва да я вдигне и да я носи - няма как. Вдига я той, прави няколко крачки с нея на ръце, и в този момент крака му стъпва на отвора на шпигата на пода. Мишо залита и аха да падне, но успява да запази равновесие, и в този момент като спасение идват думите на водещия: „Кавалерите да пуснат дамите. Сега кавалерите през три дами - напред.” И отново всеки си идва до партньорката. Така под вещото ръководство на Зама продължи тържеството. Помня, че се прибрахме със съпругата ми по малките часове, и добре, че блокът ни беше най-близо до стадиона. Кои са останали да опитат сутринта от бульон - трезвето, не зная.
Следващата нова година съм с нов командир и сме дежурен кораб. Времето е необичайно топло за сезона. Със свечеряването духна вятър от към Царския, тогава републиканския плаж. Риболовните кораби почнаха да се снемат един след друг. Едни зацепиха и хвърлиха котва до самия плаж, други излязоха на завет зад вълнолома и там останаха на котва. Обикновено на този ден рибарите се събираха семейно да празнуват.

Тази година проблем със свинското нямаше. Поделението отново щеше да празнува в столовата на стадиона. След 23.00 часа вятърът духна с пълна сила. Командирът вдигна екипажа, обраха до край слабото на въжетата и ги удвоиха. Бяха подадени допълнителни шпрингове и вързани към всяко възможно за връзване място. Нещо като кораба на стария Капитан от разказа за „Старите моряци”. 15 минути преди полунощ дойдоха и всички офицери, направо вдигнати от софрата. До 00.30 часа връзваха корабите си. Едва след това отидоха да си продължат тържеството. А техните съпруги на връх Нова година останаха сами да изпращат и посрещат годините. Един от корабите бе застанал на борд към горивния кей. Вятърът и вълните го блъскаха с такава сила към кея, че дървените му буртици се потрошиха, въжетата на кранците скъсаха, а планките, които ги държат пробиха 3 мм листи на борда.

Последната Нова година с офицерите от поделението вече посрещахме в Бургас, в ресторанта до гарата. Корабите бяха пребазирани в Атия. В Созопол оставаха офицерите от новата бригада „леки сили”. Те заедно с работилницата и базата, щяха да празнуват в ресторанта в центъра на новия квартал.

Празнуването в ресторант е скучно. Там всичко е  оставено в ръцете на сервитьорите и шефовете на заведението. А и в салона не е само нашата компания. Пак излезе някаква буря и към 23.00 часа осветлението в квартала изключи. Половин час по-късно го възстановиха. Оркестърът свиреше, скарата макар и с малко закъснение  бе готова, танците започнаха. На другия ден от майка ми, която бе останала в квартирата сама с внука си, разбрах , че токът не е дошъл и те с внука си, който още нямаше пълни две години, са стояли на тъмно. Не могли да видят и програмата по телевизията. А и не е знаела, че това е и последната година, която посреща заедно с внука си. После майка му го прибра и от мен.

А какво става с Новогодишната вечер на колегите в Созопол?

Пък и разказът нали е за посрещането на Новите години в Созопол. Това научихме ден по-късно. За разлика от Бургас, след като спира токът, повече не го пускат. Персоналът на заведението спешно носи и слага свещи по масите, та поне хората да виждат чашите си и да не ги разливат преди да са се напили. Това хубаво. Но скарите са електрически. Вечерята е мешана скара и няма как да се приготви. Вместо нея предлагат кашкавали, сирена, луканки, салами и други сухи мезета. С вината и ракиите проблем няма. Пийте на корем! Но проблем остава и оркестърът. Китарите са електрически. Добре, че тъпанът, саксофонът и цигулката са нормални, но пък микрофон няма. По-старото и по-старшо поколение е свикнало на какво ли не. Но младите не са. Спогледали се те, пък награбили мезетата, най-вече шишетата с питиета и кой с приятелката, кой със съпругата, отиват в една квартира в блока, който е до самия плаж. Там да празнуват. Поне транзисторите работят, свещите от елхата са достатъчни да създадат романтична обстановка. Така дочакали идването на Новата 1973 г. И тогава от входа на блока се чува едно мощно моряшко „Ура-а-а” и една група от млади мъже и жени, голи както ги е майка родила, се хвърлят в морето да се разхладят. Ех, младост, младост ...

Капитан І ранг о.з. Евгени ЦЕНОВ

Вождът на революцията Владимир Улянов Ленин е роден през 1870 г. в руския град Симбирск (наречен по-късно Уляновск в негова чест). Баща му е бил благонадежден държавен чиновник, но неговият по-голям брат Александър е екзекутиран като млад радикал заради участие в заговор за убийството на царя.  

След арест и заточение в Сибир Ленин прекарва 17 години като професионален революционер в Западна Европа. Връща се в Русия през октомври и ръководи революцията от Смолни, организира атаката на Зимния дворец и установяването на властта на болшевиките. 

На 8 ноември 1917 г. Ленин е избран за председател на Съвета на народните комисари. В управлението пръв лансира тезата за диктатура на пролетариата. През 1919 г. по негова инициатива е създаден Комунистическият интернационал. 

При управлението на Ленин започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите принудително трудови лагери, станали известни при Сталин като ГУЛАГ. Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на „военния комунизъм“.  Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват. От 1917 до 1979 г. комунистическото влияние растеше непрестанно, като в определен момент близо една трета от населението на земята живееше под комунистическа власт.  Сред най-силно пазените тайни е еврейският произход на Ленин по линия на прадядо му Мишко Бланк. През май 1922 г. Ленин получава сериозен удар и оттогава до смъртта си е почти неработоспособен. Когато умира, тялото му е старателно балсамирано и положено в мавзолей на Червения площад в Москва.


Паметникът на Бузлуджа в България, построен от комунистическия режим през 1981 г. се откроява по много причини, пише издаваният в Сингапур ежедневник "International Bussiness Times". Дори само защото тази едва 36-годишна сграда прилича на древна руина, някога прославяща силата на могъщ режим. Формата на паметника привлича търсачите на извънземни форми на живот, тъй като поразително прилича на кацнала на върха летяща чиния.

Наскоро българското правителство забрани посетители да влизат вътре, тъй като изоставената конструкция е опасна. Ако успеете да надникнете обаче, пише сингапурският вестник, ще видите оцелялата мозайка, изобразяваща сърп и чук и мотото на Комунистическата партия: "Свобода, Комунизъм и Социализъм".  Преди седмица в Сибир пък бе отворена капсула, зарита от комунистическите власти преди 50 години.

Тя напомня за тайните амбиции на комунистическите режими да са първи при осъществяването на контакт с извънземен разум, което може би е сред причините българският паметник да е с такава форма. Според съдържанието на капсулата, тогавашните комунистически лидери в СССР вярвали, че до 2017 г. хората отдавна ще са се срещнали с извънземните и вече ще са се кооперирали да работят заедно. В капсулата пишело още, че по всяка вероятност при отварянето й през 2017 г. хората вече ще са кацнали на Марс. За съжаление мечтите на комунистическите лидери засега се оказват несбъднати - все още не сме имали дори бегъл контакт с извънземни, а на Марс са кацали само роботи.

Въпреки недостатъците равноправието в комунистическия лагер бе много по-голямо, твърди тя

Кристен Р. Годси е професор по Руски и Източноевропейски дела в университета в Пенсилвания. Нейни статии са публикувани в "Ню Йорк Таймс", "Форийн Афиърс" и "Дисент". Автор е на книгата "Червеният махмурлук: Наследството от Комунизма на XX век." Ето нейната статия, посветена на най-младата българска партизанка Елена Лагадинова, която почина наскоро, публикувана в Jacobin:

Тя е навярно най-вдъхновяващата феминистка, за която някога сте  чували. И в продължение на седем години аз имах честта да я познавам, тя споделяше с мен спомените си от Втората световна война и ми разказваше почти забравената история за женското движение през ХХ век. Разбрах за неочакваната й смърт от имейл от България: "Амазонката ни напусна". Нейният живот премина през фашизъм, комунизъм и клепто-капитализъм, но тя никога не изгуби надежда. "Амазонката" беше нейният псевдоним. Като дете на 14 години, Елена Лагадинова се бореше срещу Българската монархия, колаборирала се с нацистите, и е най-младият български партизанин. Десетилетия по-късно нейната страст помогна да се създаде интернационалното движение на жените в годините на Студената война. Някога почитана от двете страна на Желязната завеса, нейната история бе изгубена във водовъртежа от политически промени последвали рухването на Комунизма през 1989 г.

Родена през 1930 г., Лагадинова е дъщеря на беден каруцар. В началото на 1944 г. тя бяга от горящия си дом, за да се присъедини към баща си и тримата по-големи братя в партизанския отряд от антифашисти. "Носех откраднатия си пистолет на верижка на врата," ми каза веднъж. "Така ако бяхме нападнати в съня, нямаше да го забравя." Когато комунистите идват на власт в България през септември 1994 г., младата Елена води процесията на партизаните, слизащи от планината. Снимката й обикаля вестниците и детските списания от Белград до Москва. Момчетата и момичетата от Източния блок са били учени: "Бъдете смели като Амазонката!"

Лагадинова по-късно завършва докторска титла по агробиология и работи като учен изследовател до 1967 г., когато комунистическият лидер на България изпитва нужда от харизматична фигура, която да поеме Женския комитет. Вече герой от войната, уважаван учен и майка на три деца, Амазонката посвещава следващите 22 години от живота си на женските права. Тя беше вече на 80, когато аз започнах да я интервюирам през 2010 г. В продължение на стотици часове ние разговаряхме, седнали на нейната маса в трапезарията. Лагадинова ми споделяше своите истории, относно борбите, които е водела в защита на жените. Снимки, писма, изрезки от вестници, официални документи, извираха от нейните шкафове, показващи една епична борба.

Американките, борещи се за баланс между семейство и работа днес могат да бъдат изненадани да научат, че българките имат огромно предимство, и то преди повече от четири десетилетия. Между 1969 и 1972 г. Лагадинова е притискала доминираното от мъже Политбюро да увеличи подкрепата си за работещите жени. Нейните предложения били скъпо струващи и Политбюро се колебаело. "Ако не сте съгласни," казва тогава тя,"можете да ме изпратите обратно в лабораторията!" Благодарение на упоритостта на Лагадинова, българското правителство издава специален закон през 1973 г., който дава щедър майчински отпуск (по три години за всяко дете) с гаранция, че работата се пази и, че годините в майчинство се зачитат за стаж. Правителството също така се наема да построи хиляди нови детски градини.

По време на срещата на ООН през 1975 г. Лагадинова водеше българската делегация. Тя разпространи преводи за новия закон в страната й, промотирайки идеята, че равноправието на жените не може да се получи без помощ от държавата. Въпреки авторитарния характер на режима, в това отношение България се превърна в модел за останалите държави. След като Стената падна, Лагадинова се оттегли от публичния живот. През последните 27 години тя живя в общество, което изведнъж стана враждебно спрямо нейните егалитарни идеали, но тя отказваше да се отчайва:"Човек трябва да се бори за това, в което вярва."

Битката за истинско равноправие между половете е далеч от края си. Но, също както изстрелването на Спутник през 1957 г. подтикна Запада към научно и технологично развитие, така активистките от Източния блок като Елена Лагадинова без съмнение ускориха развитието на женските права на Запад. Западните страни могат да си търсят извинения и да намират причини, но фактът си остава такъв: въпреки всичките си грешки, комунистическите страни имаха по-голямо равенство за жените и много по-силна подкрепа за жените като работници. До този ден Съединените щати изостават от останалия свят и остават една от малкото държави без законодателство по отношения на отпуските по майчинство. На 29 октомври Елена Лагадинова почина в съня си, навярно сънувайки времето, когато жените ще бъдат напълно равни с мъжете. Амазонката си замина. Но благодарение на нейните усилия, след нея има армии, които да продължат борбата.


В областта на външната политика сред обществото битува мнението, че държавата е заменила предишния „голям брат“ – Съветския съюз, с нов – САЩ. След 1989 г. много предприятия и комбинати попаднаха в ръцете на приватизатори, които нямаха опит в съответното производство и чиято едничка цел беше да ги източат, довеждайки ги до фалит. 

Носещи печалба предприятия попаднаха в ръцете на чужди компании и офшорки, зад които стояха скрити български собственици. Селското стопанство претърпя криза. Земята беше върната в реални граници, което доведе до нейното раздробяване. В някои райони на страната латифундисти (хора, които обработват много големи площи земя) произвеждат изключително жито за износ, между дребния фермер и пазара често стоят прекупвачи. България вече не само не е в състояние да изнася месни продукти, плодове, зеленчуци и преработена селскостопанска продукция, но е и вносител за нуждите на изхранването на населението. Огромни площи земя остават необработваеми.

В местното производство на хранителни продукти престана да се спазва българския държавен стандарт, което води до употреба на нездравословна храна. Демокрацията нанесе тежък удар на българските пенсионери, които след 1989 г. се оказаха с некоригирани ниски пенсии, с които трудно могат да се издържат. Често се срещат възрастни хора, които просят милостиня. На много работници се доплаща на ръка и се осигуряват по минимална тарифа. Профсъюзите не успяват да защитават работниците там, където има очевидна експлоатация. Поради закриването на предприятия настъпи масова емиграция на хора от най-различна възраст в търсене на препитание в чужбина.

Това доведе и продължава да води до застрашително стопяване на нацията, която спадна до 7 милиона души. България продължава да е една от най-бедните страни в Европейския съюз и Европа. Из българските градове се срещат бездомници, окъсани хора, които ровят в кофите за боклук, търсещи отпадъци от храна или хартия, която да продадат на вторични суровини. Голяма част телевизионни канали предават вносни нискокачествени сериали или пошли български „риалити“ предавания. В популярната музика нахлу чалгата, с ориенталски мотиви и безвкусни, често вулгарни текстове.

В киносалоните преобладават масово американски филми, собствениците се интересуват от касови ленти, рядко се показват качествени филми от други страни. Забележим е упадъкът в спорта. В страната процъфтяват модерни частни болници, които изсмукват Здравната каса, като същевременно държавата няма средства да модернизира и поддържа държавните болници, закриват се болници в по-малки градове. Опазването на здравето вече струва пари. Нивото на средното образование в България спадна значително. Има проблеми с дисциплината в училищата, както и с прояви на агресия, свързана с ученици. Висшето образование вече не е безплатно. Нарасна броя на неграмотните, особено сред циганското население. Интересът към висшето образование спадна. С изключение на строящите се магистрали пътната мрежа в страната е в незавидно състояние. Коритата на реките не се почистват и се задръстват, което често води до наводнения на селища, и то с тежки последствия. Българските черноморски курорти загубиха своя чар и привлекателност, България придоби славата на страна, предлагаща евтин алкохолен туризъм.

Появи се организирана престъпност, има убийства и отвличания, процъфтява бизнесът с проституция и с наркотици. Обирите на апартаменти в градовете са повсеместно явление, разрасна се циганската битова престъпност. България има сериозен проблем с правоохранителните органи и съдебната система, които през всичките три десетилетия на прехода не успяват да се справят с организираната престъпност и корупцията.

Изводите:

Не е възможно да бъде направен обобщаващ извод, който да се приеме от цялото общество. За умния и образован млад човек, който успешно се реализира в условията на демокрацията и има възможност да пътува по света, за предприемчивия човек, развил свой успешен бизнес и осигурил на семейството си висок стандарт на живот, за онези, на които бяха върнати конфискуваните след 9 септември 1944 г. имоти, за тези, чиито близки са лежали в лагери по политически причини, демокрацията няма алтернатива. Но онези, които преживяват под прага на бедността, за тези, чиито семейства са разделени, защото някои са емигрирали, за да осигурят за себе си и семействата си препитание, имат друго мнение. За тези, които не могат да плащат сметките си за отопление, за бедстващите пенсионери, за родителите на дъщери, които са отвлечени и принудени да проституират, за майките и бащите на наркомани и зависими от хазарта, които съсипват собствените им семейства, за болните, които не могат да си позволят скъпо лечение и лекарства, за старците по селата, които са жертва на грабежи и терор, носталгията по соца е естествена и разбираема. И с едните, и с другите спорът е безполезен и даже ненужен, защото той разделя обществото, разделя политици и даже семейства и приятели. Истината е, че не трябва да се отрича голословно всичко добро от миналото и същевременно да се оценява новото и хубавото, което е донесла демокрацията, като се води борба за премахването на съпътстващите я недостатъци и да се гледа в бъдещето./Блиц/

Най-четени👇

Популярни публикации👇