Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации


Da Hong Pao, известен още като Big Red Robe, е китайски сорт чай, считан за най-скъпият в света. През 2002 г. човек плати около 28 000 долара само за 20 грама от този деликатес.


Историята на Да Хонг Пао е много интересна. Отглеждането му започва в планината Уи в провинция Фуджиан по време на династията Мин (1368-1644). Според местната легенда, когато майката на императора се разболяла, той я посъветвал да консумира този чай. Според информация за чай Oolong „След изпиване на чая тя се чувстваше все по-добре и в крайна сметка се възстанови. Императорът бил толкова щастлив, че тази зима изпратил да облече храстите, откъдето идвал чаят, в големи червени рокли, за да предотврати замръзването им до смърт. Червената тъкан произхожда от името: Big Red Robe Tea. "


Най-ранните храсти Да Хонг Пао са били на територията на храма Tianxin Yongle. По времето на Мао монасите бяха изгонени от храма. Въпреки че по-късно се завръщат, земята, на която израства Да Хонг Пао, остава под контрола на правителството. През 2005 г. растенията дадоха последната си реколта. Само няколко грама чаени листа остават в ръцете на колекционери, които ги ценят като злато.


Въпреки че в Китай можете да закупите Da Hong Pao за около $ 100, тези чаени листа не са от оригиналните растения. Вместо това те идват от генетично идентични растения, които са отгледани от резници от оригиналните растения и имат подобен вкус. За да усетите вкуса на оригиналния Da Hong Pao, трябва да сте готови да похарчите цяло състояние.През 1848 г. шотландски ботаник пътува до Китай, за да получи план за това чаено растение. По това време чужденците нямаха право да пътуват много далеч в страната. Ботаникът се представи като китайски чиновник, след което открадна и контрабандира семена и растения от чаени растения в планината Уи. Той също така научи правилния процес на засаждане, бране, обработка на листата и приготвяне на чай. След това семената бяха транспортирани до Индия, където бяха засадени.


ПОЛЗИ ЗА ЗДРАВЕТО

Da Hong Pao е богат на естествен антиоксидант, полифенол, който е източникът на много ползи за здравето на чая. Консумирането на Da Hong Pao увеличава метаболизма, позволявайки на стомаха да обработва храната по-бързо. В резултат на това храносмилателните проблеми са сведени до минимум. Антиоксидантите спомагат за укрепването на имунната система и осигуряват витамини и минерали, необходими за борба с болестите.


Пиенето на Da Hong Pao може да помогне в борбата с грапавостта на кожата, бръчките и тъмните петна. Той предотвратява натрупването на плака в артериалните стени на сърцето, намалявайки риска от коронарна болест на сърцето. Чаят помага и при отслабване. Da Hong Pao съдържа аминокиселина, наречена L-теанин, която успокоява нервите и ума.


За да приготвите Да Хонг Пао, първо поставете 2 чаени лъжички от листата в чайник, след което добавете около 200 мл вода. Водата трябва да има температура 90-95 ° C. Покрийте чайника и оставете ароматите на чая да проникнат във водата. След минута-две изсипете чая в чаша и сервирайте.




Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам, е създаден от Петър Петров.

За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо? 

Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник? 

Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919. През 1939 се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 се връща 

в България и става царски офицер. През 1944 отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. 

През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ. Работи за американските BBC. През 1956 отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. 

През 1959 започва да се занимава с космическа техника. От 1963 работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн. През 1968 започва собствен бизнес. Компанията му "Care Electrics" или Кеър илектрикс, разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 40 години! Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания. 

Нещо интересно: 

Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 за сумата от 2100 щатски долара. Сега да си отговорим на въпроса. 

Сред изобретенията на 

Петър Петров са: 

Първият дигитален ръчен часовник. 

Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания. 

Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити. Първият в света безжичен сърдечен монитор..."




През 1925 г. дифтерията засяга изолирано село в Аляска.  Поради големия студ не беше възможно транспортирането на лекарствата със самолет и кораб, затова беше организирано транспортирането на лекарствата до град Нома с помощта на  (водачи или водачи на кучешки впряг).

Около 1120 мили (1800 километра) трябваше да бъдат изминати за пет дни. Екипите бяха няколко и се редуваха на различни участъци.  Норвежецът Гунар Касен и неговото главно куче Балто първи донесоха серума в селото.

Оказа се, че Касен не е сгрешил при избора на главно куче, тъй като когато екипът претърпява инцидент, Балто помага на своя водач, спасявайки го от сигурна смърт.

Когато бурята достигна своя връх и видимостта намаля, те преминаха 85 км.  Балто е смятан за герой и през 1925 г. му е издигнат паметник в Сентрал парк в Ню Йорк.

Той наистина беше герой, както всички други кучета по време на тази мисия.  Въпреки това, кучето, което свърши най-трудната част от работата, беше Того, който прекоси най-дългото разстояние от 260 мили (418 километра).  Той беше част от екипа на кучетата на Леонардо Сепала.  Того е хъскито, на снимката.

Того вече беше известен с невероятните си лидерски качества, които демонстрира отново в това състезание.

Мисията беше успешно изпълнена и тези смели кучета спасиха много животи.


Асен Йорданов 

Какво са дали съвременните Българи за създаването на съвременната човешка цивилизация: Компютърът изобретен от Джон Атанасов. Цялата съвременна цивилизация се развива благодарение на компютризацията.

Създаването на първия в света пътнически самолет от Асен Йорданов от София. 

В момента самолетния транспорт е най-бързия и напреднал начин на транспортиране на хора и товари.

Бащата на телевизията е Атанас Тодоранов от Русе. 

Той създава първия "апарат за далечно виждане" прототип на телевизора.

Откриването на фотокопирането (ксерокса) от академик Георги Наджаков. 

Откриването на най-отдалечената планета, известна на астрономите от проф. Димитър Съселов.

От трудовете на Никола Димков от Българското село Горно Броди (Сега на територията на Гърция) се създават 14-те точки за омиротворяване на света 

и се полагат основите на Обществото на народите (ООН).

Откриването на шестия сърдечен тон от професор 

Иван Митев от с. Крушовица, Врачанско. Откритието води до революционни промени в кардиологичното лечение. Световните учени го определят като "огромен принос за цялото човечество".

Реактивните двигатели на космическият кораб "Аполо 11" (с който се каца на луната) са изобретени от инж. Иван Ночев от Карлово.

Космическата храна. Само три държави в света могат да произвеждат храна за космоса: България, САЩ и Русия.

Електронният часовник изобретен от Петър Петров от Берковица.

Телефонния секретар и конферентния разговор в телефоните.

Създаването на виртуалното кино (филма Матрицата и цялото ново Холивудско кино) от Георги Боршуков от София.

 Статуята на Леонардо Да Винчи в Рим е създадена от Асен Пейков от Севлиево.

 Създаването на сюрреализма от Жорж Папазов от Ямбол (заедно с Пикасо).

Първата жена пилот на боен самолет - Райна Касабова от Карлово. Разпръсква над Одрин позиви за мир.

Създаването на въздушната възглавница в автомобилите. Скоростна кутия и двигател от ново поколение създадени от Румен Антонов от София. 

Създаването на монетите от 1 и 2 евро от Снежана Русева-Хойер и съпруга й.

Най-добрите математици в света са Българи. 

Използването на водата,като гориво изобретено от проф. Илия Вълков.

Създаване на системата за регистриране на ядрените експлозии от проф. Кръстю Кръстев.

Използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане е създадено от проф. Димитър Чернев.Има още стотици Българи, като тях.

Людмила Живкова създаде Асамблея на Мира за децата по целият свят .За тези деца има място в България. 

През 1905 г. българския микробиолог Стамен Григоров открива млечно-киселият организъм,който предизвиква ферментацията,необходима за получаване на киселото мляко.Наскоро немски учени откриха,че българското мляко може да помогне при лечението на Паркинсон.

В Япония е издигнато в култ..."



Французойката Изабел Бойе през 1878 г.става модел за Статуята на свободата.Ще ви разкажем защо скулпторът го е избрал, за да създаде символа на Америка.  ...

На 20 години тя се омъжила за 50-годишния производител на шевни машини Айзък Сингер, а след смъртта му става най-богатата жена в страната.

Красива, богата, интересна дама никога не е оставала без внимание.  Не е изненадващо, че тя била избрана за модел на Статуята на свободата: в крайна сметка тя олицетворявала сбъдната американска мечта.

След като останала вдовица, Изабела започва да пътува из целия свят, търсейки нови интересни познанства и предизвикателства, била още много млада, за да се погребе под траурните одежди. Тя се омъжила повторно за холандския цигулар Виктор Робстет, който е световна знаменитост и граф, така че Изабела станала и графиня. Скоро Изабела станала звездата на светските салони в Америка и Европа, и е канена на всички светски събития. На едно от тях тя се запознала с известния френски скулптор Фредерик Бартолди., който просто търсил модел за Статуята на свободата, която е замислил.

Бартолди толкова бил впечатлен от лицето на Изабела, че решил да я използва като модел на своята на своята скулптура.

Избела се омъжила и за трети път на 50 годишна възраст за Пол Сохеж, известен колекционер на скъпи произведения на изкуството. Живяла е до 62 години и умира през 1904 година в Париж. А статуята с нейното лице продължава да се издига над остров Бедлоу, символизиращ основната американска гордост - Свободата.



1. „Клепачите ти натежават… ти заспиваш… ти вече не си котка… ти си геврек!“

2.„Седях си тихо и спокойно и изведнъж огладнях! Останалото ми е като в мъгла…“

3.„Зеленчуците не са храна, зеленчуците са това, което се яде с храната.“

4.„Хайде първо да хапнем, а после да проявяваме дружелюбие?“

5.„На Мелмак казваме: „Ако обичаш някого – пусни го. Ако се върне при теб, значи е твой. Ако го блъсне кола, значи така е трябвало да стане.“

6.„Не мога да ви разбера вас хората! Ако обичате някого, се страхувате да му го кажете, а ако разберете, че и вие не сте му безразличен, ревете за загубеното време… Ами ако утре планетата ви се взриви?“

7.„Лин, послушай старите, остави изкуството и действай по план. Първа точка – хвани се за първия попаднал ти богаташ!“

8.„Нямаше нужда да си сушиш главата със сешоара. Сега ти се разхвърчаха мислите.“

9.„Барбекюто най-сетне се разпали. Особено колелата.“

10.„Пожарната ли е? Идвайте бързо, нападнат съм от огромна хлебарка! Не е ваша работа? Тогава съм котка и не мога да сляза от дървото!“

11.„Когато лазиш под чужди прозорци, всичко можеш да чуеш.“

12.„Аз ли съм прекалено чувствителен или в стаята витае някакво напрежение?“

13.„Уморен съм! Мигам трудно.“



ЦУМ е емблематична сграда на столицата и пази носталгичните спомени на милиони софиянци и гости на древния град. Вижте тези изумителни факти от историята на строежа на култовия „Соц-Мол“.

През 1949 г. след конкурс е взето решение на мястото на унищожения от англо-американските бомбардировки през войната център на столицата да се построи типичен за времето грамаден и внушителен комплекс, включващ сградите на Министерския съвет, ЦУМ, бившия партиен дом, президентството и днешния хотел „Шератон“.

Със започването на строежа за кратко са били разкрити римските останки от антична Сердика. Има слух, че още тогава от ЮНЕСКО дали идеята цялото Ларго да се покрие със специално стъкло, за да се запази автентичната древност на столицата. Логично за времето, взел предимство социалистическият барок.

Факт е, че на дълбочина 4 до 9м български археолози откриват останки от сгради, които още тогава очертават границите на античния град Сердика.Но разкопките са само временни – с дъх надежда за спасение, парите все не стигат.

„Археологическият институт и музей, късно предизвестени за започването на големите изкопи за основи на новите строежи, не разполагаха с необходимото време и средства да организират нужната домакинска база и в това отношение останаха напълно зависими от добрата народна воля, и ресурсите на строителното предприятие“, това е написал Тодор Герасимов в предговора на легендарния сборник „Сердика“ (1964).

Оправдание за пропуски са и мъгливите дни през декември 1952 – януари 1953 г., които „не позволяват да се направят дори ясни снимки на всички открити паметници, които след изкопаването подлежаха на разрушаване“.

В сборника се споменава за допълнителни трудности на терена на Министерския съвет. Там се копае само в предварително очертаните от строителите „стъпки“: правоъгълни дупки 2,20 на 2 м, които не дават възможност на археолозите да проследят античните зидове в цялост. На всичкото отгоре избива подпочвена вода и голяма част от намерената кръгла кула остава непроучена.

Под ЦУМ багерът загребва цяла инсула с паважа и зидовете, но не преди археолозите да установят наличието на поредица малки помещения, вероятно дюкяни.

„Едва 17-годишен бях, когато започнах работа на обекта – разказва пред „168 часа“ Иван Първанов, който е участвал в строителните дейности в периода 1952-1953 г. – Бях помпиер и задачата ми беше да включвам машините, които изпомпваха водата. Подпочвените води бяха много – като река.

Не минерална, а бистра, студена вода течеше. Беше толкова много, че помпите постоянно се затрудняваха и изгаряха. Голямата част от работниците бяха „неблагонадеждни“ според тогавашните представи, които бяха намерили начин за препитание на обекта.Всъщност повечето бяха интелектуалци от елита преди 9 септември 1944 г. – учители, адвокати.Копаеше се по най-примитивен начин с кирки и лопати и никой не държеше сметка за археологическите ценности. Имаше и малко трудоваци, които извършваха най-грубите дейности.

Най-големи бяха пораженията нанесени на старините под ЦУМ и Министерския съвет. За бъдещата сграда там се правеха така наречените „фусове“ – бетонни колони дълбоки по 12-15 метра в земята и широки 5 на 5 метра. Под сградата на Министерския съвет имаше цял дворец с огромни зали и дебели по няколко метра стени, но никой не го беше грижа за това и разбиха голяма част от тях. На строежа пазеха милиционери, които постоянно подвикваха да се бърза. По едно време идваха някакви археолози, като един Бояджиев, но милиционерите ги гонеха и тях.

„Хайде изчезвайте, че трябва да се работи!“,крещяха им строго пазачите.

Веднъж се вдигна голям шум – при изкопните работи за поредния фус на мястото, на най-северозападната колона на ЦУМ, където после беше гастрономът, трудоваците се натъкнали на голям кеп – огромна глинена делва около 100 килограма, пълна със златни монети от римско време.

Веднага се вдигна страшна тревога. Моментално на място дойдоха хора от вътрешни войски, „синигери“ или „синьокапци“ както ги наричахме. Събраха всичко, а след това ни обискираха да не би някой да е откраднал някоя жълтица.Най-зле бяха трудоваците – тях ги съблякоха чисто голи и ги проверяваха един по един на студа. Къде ли е днес това съкровище?“

Сградата е проектирана от арх. М. Писинов, а главен проектант на комплекса, формиран от сградите на ЦУМ и Министерския съвет, е арх. Коста Николов.

С него също е свързана интересна история. През войната в началото на 40-те години на ХХ век синът на арх. Николов, студент в Германия, увлечен от левичарски идеи, след тормоз от полицията е убит от Гестапо, а трупът му следва да бъде изгорен. Арх. Николов успява с всичките си връзки да прибере останките на сина си в България. Запазва пръст от ръката на трагично загиналия си син и един от малкото оцелели кичури коса, като се зарича някой ден да посвети на младежа най-великото си произведение.

В следващите години арх. Николов е сломен и почти неспособен да работи. Едва в средата на 50-те години се връща към чертожната дъска с мегапроекта за центъра на София, по който работи – днешната сграда на Министерския съвет в общ комплекс с ЦУМ). Именно там той решава да вгради останките на сина си.Най-после на 15 април 1957 г. Централният универсален магазин, известен като ЦУМ, е открит официално. Още в първите години на съществуването си той е


Определен за най-големия търговски център на Балканския полуостров!Тук са монтирани и едни от първите ескалатори в България.

Днес е трудно да се оцени каква придобивка е той за хората в онези години. За сивото ежедневие на социализма магазинът е имал неописуема притегателна сила и дълги години посетители от провинцията идват специално в София с надеждата да си купят някоя стока в него.

В интерес на истината в ЦУМ могат да се намерят много стоки, които липсват в тогавашната търговска мрежа в страната. Разбира се, там се предлага скромна и, меко казано, безлична конфекция и най-вече няколко модела отечествени обувки, присъщи на тоталитарното време. Неатрактивни детски дрешки в сивата цветова гама и обувчици, затова пък евтини. Но понякога пускат и вносни артикули, а за да се снабдиш с тях номерът е да имаш връзки сред продавачките.

На най-горния етаж от магазина се продава и битова техника, като често това е единственото място за закупуване на телевизор, радиоапарат, грамофон или магнетофон в цяла България.Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова,която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“, в което пее как с пълно портмоне ще обходи „тоя друм сред витрините на ЦУМ“ и се заканва как „в тоя благодатен час нещичко ще купя аз“. От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти всичко:

„От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган – всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!“

В първите години на откриването си ЦУМ е обслужвал 25 000 – 30 000 души дневно, за да достигне през 1988 г. около 120 000 души при реализирани 123 000 продажби.Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов, а последният й основен ремонт е през 2000 г.

Източник: 168 часа



През 1922 г. учени от  университета в Торонто отиват в болнична стая пълна с деца с диабет. Повечето от децата са в кома и умиращи от диабетна кетоацидоза.
 

Този случай е  известен като един от най-невероятните моменти на медицината. Представете си стая пълна с родители, седнали на ръба на леглото, в очакване на неизбежната смърт на детето си.

Учените минават през всяко легло и  инжектират на всяко дете новия пречистен екстракт инсулин. Когато започнали да инжектират и последното дете в стаята, първото дете, което инжектират, започва да се събужда. И така, едно по едно, всички деца се събуждат от диабетна кома. Така стаята, над която тегне смърт и тъга, се превръща в място на радост и надежда. 

Всичко това се случва благодаренине на д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и  д-р Чарлз Бест (студент по медицина), които лично инжектират децата, а само година по-рано, през лятото на 1921 откриват инсулина!



Тези мисии са с цел откриване на руски военни ядрени съоръжения. Но апаратурата на космическия апарат му позволява да види и много други неща на земята - като потънали от столетия кораби в океана с несметни богатства на борда. 

От космоса той прави огромна карта на над 100 потънали предимно испански кораби във всички океани, от 16 и 17 век, със абсолютно точните им координати. 

В неговите карти фигурира и испанският галеон Аточа, който е открит 22 години по-късно през 1985 г. с най-голямото съкровище, откривано някога - на стойност над половин милиард долара. Малко преди да почине на над 90 годишна възраст, Гордън Купър дава всички карти на големият си приятел Дарил Миклос от Флорида, който познава от дете, и който в момента започва да издирва потъналите съкровища. 

Първата му мисия е да открие един от корабите на Колумб - Pinta (собственост на братята Пинцон, плавали с Колумб при втората му експедиция), и потънал във водите на островите Turks and Caicos в Атлантика. Според товарителницата от Севиля корабът е пренасял злато, сребро и скъпоценни камъни.

По Травъл чанел се излъчва предаването "Съкровището на Купър".



През 2006 г., прага на къщата на "Биг Брадър" прекрачиха едни от най-емблематичните риалити герои в историята на родния ефир. Безспорно един от най-провокативните участници бе Панайот Кючуков, който бе известен със своята страст към футбола и жените. 15 години по-късно всичко изглежда доста по-различно в живота на Пацо.


Днес той е по-голям, не само на години, но и разбиранията му за живота са се променили доста повече. В наши дни Панайот е щастлив татко на прекрасно момиченце, която се казва Никол и е от неговата съпруга Рени. Жената на Пацо е изключително красива, а малкото им момиченце е одрала кожата на майка си. Самият той е споделял в интервю, че малката Никол доста прилича на майка си.


Интересно моменти от участието на Пацо в big brother


В професионален план Пацо е управител на Дневен център за деца и младежи с увреждания в Гълъбово, откъдето е родом. Първото му висше образование е именно социални дейности и тази работа определено му е била доста на сърце. Любовта към футбола е останала, но не се занимава много активно, понякога участва в благотворителни мачове, пише "Вбокс".Вижте още:Куршум в сърцето праща в гроба голямата любов на една от звездите в „Биг Брадър“!



Един наблюдателен зрител лесно би забелязал, че въпросният „Москвич“ минава покрай него с прилична скорост, но без обичайния шум от мотора, и наистина аспухът не се вижда. Служителите на КАТ — те спадат също към наблюдаващите — обърнали внимание на факта,че автомобилът, който вече стана център на репортажа,не се отклонява никъде от околовръсното шосе. 

Контролният номер се придружава от думичката..пробен“ и това подсказвало причината за безцелното му движение по шосето. Стриктният служител на КАТ, донякъде от любопитство, направил проверка. За зла участ, човекът зад волана забравил документите за правоуправление в съблекалнята на една от лабораториите на  БАН. Така малкият инцидент разкрил и тайната на червения „Москвич“.


Впрочем, нека направо да си кажем, че в този обикновен ден на 1970 година бе сложено началото на серията пробни пробези на първия български електромобил. станал известен от вестниците под името „ЕЛМО-/0“.


За успокоение на читателите само ще споменем, че историята с КАТ за щастие не е завършила както обикновено. Служителят проявил разбиране към разсеяността на водача. Нали не всеки ден можеш да срещнеш първия български електромобил кормуван от научен сътрудник на БАН. ..


 


Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.


На уста ми сладка дума –

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!


Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.



Без значение какво мислите за него, когато минете покрай училище, мост, язовир, завод, болница, ЖП линия, ел. централа, НДК в София, ЖП гара, напоителни съоръжения или просто карате по междуселски асфалтов път, знайте, че това бе създадено, когато той управляваше България. 

Живков направи така, че във всяко селце в България да има вода, ток и път, училище и читалище. Направи така, че книгите да са на цената на хляба, за да са достъпни за всички. В 70-те и 80-те години по качество на образованието си България е измежду водещите държави в света. Добре е да знаете, че с негова подкрепа, дъщеря му Людмила Живкова донесе вторият златен век за българската култура.

Парадоксът е, че този държавник, през чието управление България имаше лев със златно покритие и думите безработица и бедност бяха непознати, си остана единственият ефективно осъден за престъпления срещу народа си. След това, 32 години демокрация нямаме НИТО ЕДИН ОСЪДЕН държавник. Може би те бяха безгрешни и направиха повече за народа си от него?

Нека истината говори сама за себе си…

Но знайте едно – народ, който не цени и уважава миналото си, няма да има и бъдеще!


Meri Nikolova/Без редакторска намеса/



Бонифас Монфератски) е Монфератскимаркиз (маркграф) (1191 – 1207) в Италия, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход на мястото на граф Тибо III дьо Шампан и крал на Солунското кралство (1204 – 1207). Бил е роднина на френския крал Филип II Огюст.

Бонифаций завладява Солун през 1204 година и създава там кралство, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално.

Кръстоносците начело с Бонифаций основават редица васални на кралството княжества като Атинското херцогство, сеньория Негропонте, Ахейското княжество и маркграфство Бодоница, където като феодални владетели остават съратници на Бонифаций като Отон дьо ла Рош, Гуидо Палавичини и др. 

Междувременно в Тракия българите са подложени на непрекъснат тормоз от страна на латините и българско-латинските отношения се влошават дотам, че преминават в българо-латински войни. Българите начело с цар Калоян завоюват редица градове, сред тях Адрианопол (през 1205 г. гърците в града въстават и призовават на помощ българският цар Калоян). 

Бонифаций участва с латинците (и венецианците) при обсадата на гърците в Адрианопол от 29 март 1205 г. В последвалата битка при Адрианопол на 14 април 1205 година император Балдуин I попада в плен на българите.Докато братът на Балдуин Хенрих Фландърски воюва по-нататък с българите, Бонифаций се настанява в Солун.Той възстановява замъка в Сяр, разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около Филипи. 

Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император Хенрих Фландърски. През есента същата година той се среща с императора в Кипсела при Адрианопол. Малко след това попада в засада от българите и в боевете е ранен от стрела в ръката.На 4 септември 1207 г. Бонифаций е заловен от местни българи при топлите извори на днешното село Лъджа (на гръцки: Θέρμες) в района на планинския масив Гюмюрджински снежник в южната част на Родопите. Главата му е отсечена и изпратена на цар Калоян.

Източник:rodbg.com



Разбира се волята за демократизиране на почивката не е само социалистическа. Детските ваканционни колонии възникват в развития свят към края на 19-ти век по идея на швейцарски пастор, потресен от ужасните условия за децата в големите градове.

Ваканционните села са от същото време – те са за богатите, които искат да прекарат лятото край някое езеро или минерален извор. През трийсетте във Великобритания възниква веригата от ваканционни лагери на Били Бътлин с широка гама от цени, така че и най-скромните доходи да могат да се вместят.Най-мащабна е операцията на нацистката държавна организация „Сила чрез радост“, която има за цел да печели населението за идеите на националсоциализма. Тя става основният туристически оператор: организира крузове и екскурзии, а към края на трийсетте започва да строи грандоманския проект за почивна база „Прора“ на остров Рюге в Балтийско море с 20 000 легла.

Недовършена, базата от почивна се превръща в окупационна – там съветски войски квартируват до 1955, като впрочем изпотрошават всичко.

Грижата за почивката на работника надживява и неолиберализма – днес „Рено“ предлага на работниците си чекове за заплащане на ваканции, валидни в 170 000 туристически обекта във Франция.

Последният пример ни води към главната специфика на социалистическата почивна станция: тя е една. Е, хайде да кажем, две – една от службата на мама, една от службата на тате. Дали си го е представял така Ленин, когато през 1921 е подписвал декрета за почивните домове? Там се предвижда към домовете да се създават селскостопански предприятия за изхранване на почиващите, което май подсказва бъдещето.

Плажният чадър до гроб

Постепенно почивните станции се прикрепват към определени организации, учреждения или предприятия и стават елемент от общата ре-феодализация на уж модерното комунистическо стопанство. Ликвидацията на пазара на недвижимости прави така, че кой каквото вземе (национализира, построи, измоли…), това е.

Както през високите средни векове, това неминуемо води до разслояване – почивните станции на ЦК са с водни ски и кокетни барчета на плажа, тези на художници и писатели са творчески домове с по-свободен режим, заводските – по-рудиментарни, понякога с вечерен час за децата и телевизор, който се отключва от управителя. Покрай морето често йерархията си личи по това дали станцията е на първа, втора или трета линия (тогава седма и осма още не бяха открити).

Не забравяйте също, че в онази епоха човек рядко сменяше работата си, а социалните придобивки като почивната станция бяха едно от средствата за привързване на работната сила към предприятието и спиране на текучеството. И тъй, не само банцига и пишещата машина, но дори плажният чадър сякаш беше до гроб.

Станцията беше евтина, леглото без пари, храната с купони, пиенето на нормирани цени. Хотел малко хора можеха да си позволят, за почивка в чужбина не говорим до след 90те. Наистина имаше станционни дисиденти – любители на дивото палатково преживяване, имаше семейства, които се вдигаха на село – не тяхното си село при баба, а при хазяи.

Но енергията, която икономиката на дефицита изискваше тогава за осигуряване на най-прости потребности като кафе, тоалетна хартия или мазило за слънце беше колосална. В станцията (дали името идва от станциите в Антарктида, в Хималаите?) почивката беше осигурена, включително почивката от работата по оцеляването. Пълна, инфантилизираща безметежност – малко като френския Клъб Мед по същото време, където не мислиш за нищо, но в соц-вариант.

„Вашата“ станция, „вашата“ стая

От гледна точка на съвременния потребител, боготворящ разнообразния избор, няма нищо по-абсурдно от това да работиш с едни хора цяла година и после да идеш на почивка пак с тях, отново и отново. От друга – почакайте! Летните компании не се покриваха с отделите в службата и дори осигуряваха едно вътре-ведомствено смешение, където портиерът можеше да попълни карето белот на зам-директора, а машинописката да танцува със заслужилия писател.

Говорим за големи соцпредприятия, не за съвременния среден и дребен бизнес. На почивка се завързваха полезни връзки, пламваха статусно-екзогамни симпатии. И гражданинът взимаше карта отново и отново за трета смята, станала елемент от идентичността му.

А за децата, неизкушени от служебните неща, станцията беше рай, защото там се изсипваха потенциални приятели за всички възрасти – родителите ги пускаха в периметъра на двора или занималнята и давай! Ставате първи приятели за 15 дни – до следващото лято може изобщо да не ги видите – и догодина пак първи приятели.

Представата на хората беше, че станцията е тяхна – че имат права над нея. Едни не пускаха чужди хора в своето барче (дума от епохата), други мобилизираха инженерния състав да прокара водопровод, трети събираха пари да закупят кино-машина. Може да е било поредната идеологическа хватка на режима, но хората така го чувстваха – впрочем по същия начин, както „ваша“ става стаята в Ахтопол, която хазяите пазят тъкмо за вас. Какво е собствеността, ако не повторително отношение към вещта?

Ще кажете – нищо не пречи и днес на летните компании да си наемат някаква къща или хотелче и да си ходят там само с когото им е приятно. Не е така просто. Сигурно сте се опитвали да се комплектувате с поносими познати с деца на възраст колкото вашите – това едва ли ще се най-близките ви приятели. Ако пък имате голямо и малко, трудността на задачата се повдига на квадрат; с две семейства, с по две деца… – истинска геометрична прогресия!

Защо хората продължават да си искат станциите

Въпросът не е  просто в това, че деца в света има все по-малко. Не е и във все по-трудната съчетаемост между нас, възрастните, от които едни слушат чалга, други – джаз. Проблемът е в самата свобода на избора, която дестабилизира общностите. Ако всеки път трябва да решавам с кого да почивам, има голяма вероятност ситуационен гняв да ме пренасочи към друга компания.

Или пък изведнъж да ми потръгне финансово и да реша да ида на скъпа екзотична почивка, която довчерашният ми приятел не може да си я позволи. Да се запаля по рибарлъка и да зарежа картаджиите… Свободата е вълнуваща, но в перспектива тя постепенно разбива компаниите, свежда ги до самотни семейства, които се взират в таблетите си на „ол инклузива“.

Почивната станция е съдбовна, малко като националната територия, в която сме се озовали без да сме я поискали. Трета смяна – всички са там. Тази година ще се скараш, догодина ще се сдобриш, къде ще идеш? Обречен си да се сблъскаш се с хора, които не си поканил, някои те изненадват приятно, други неприятно.

А не е ли преживяването именно когато ти се случва нещо, което не си пожелал? Малко мазохистично – но интензивно преживяване, трудно разбираемо за милениълсите, израснали не в двора на станцията, а в социалните мрежи, където избираш другия според желанието си и във всеки момент можеш да го отпишеш.

Ще се учудите ли след всичко казано, че у нас толкова много почивни станции надживяха социализма? Вече не са чак толкова евтини, вече има огромен избор, а и тоалетната хартия отдавна не е проблем. Дали защото законите са тромави и учрежденията стискат ненужни имоти, наместо да завъртят парите и да увеличат доходите на служителите си? Икономически абсурдни, скъпи за поддръжка, омръзнали до смърт – а хората продължават да си искат станциите.

Може би тайната е в носталгията – по времето, в което (както е в детството) не избирахме, а просто се озовавахме заедно.

/Коментарът е на културолога Ивайло Дичев за „Дойче веле“/



Не само в българското, но и в световното обществено мнение, Михаил Горбачов остава човекът, който слага край на социалистическата система. В Американския университет в Анкара вече експартийният лидер Горбачов заявява: 

“Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма…” Дали обаче Горбачов искаше точно това? С риск да бъде компрометиран, налага се да се представят някои факти, които остават скрити в днешните “демократични” общества.

С днешен прочит всички изводи и оценки, с които Тодор Живков отстоява необходимостта от смяна на системата, изглеждат ясни, неоспорими, естествени. През 1985 г. обаче, макар и поднесени елегантно, дори и напудрено, те са еретични. Но никой не може да оспори факта, че са формулирани още тогава от Тодор Живков. В пояснение ето и пасажи от писмо, което той изпраща на Горбачов на 18 юни 1985 г.

“Как става така, че десетилетия наред капиталистическия строй ни изпреварва, а ние продължаваме да вървим след него. Не е вярно, например, заключението, че капитализмът сега преживява криза. Напротив, капиталистическата система сега е стабилизирана повече от всякога.Да вземем например развитието на политическата система. Нашата система е закостеняла. Ние тъпчем на едно и също място. Понастоящем комплексът от партийни и държавни институциии и техният апарат е толкова централизиран, толкова тежък и тромав, че отнема повече разходи и социална енергия, отколкото социализмът може да си позволи.

Не е ли парадоксално, че резултатите от нашите научни постижения се усвояват и внедряват много по-бързо от капиталистическите фирми? В рамките на СИВ трудно се появяват нови неща, а дори и това, което се появява, погива, защото ние се мъчим да наливаме младо вино в разсъхнала се бъчва. По-лесно е изграждане на предприятие с обща собственост в капиталистическа форма, отколкото създаване на такова предприятие в рамките на СИВ.

Реалният социализъм постепенно започва да губи своята привлекателност. Ние не бива да ставаме жертва на собствената си пропаганда, на собствения си печат, радио и телевизия”.През следващите няколко години Тодор Живков все повече се убеждава, че тези оценки са неприемливи за Горбачов. След оглавяването на СССР през март 1985 г. той повтаря “Ускорение на социалистическото развитие”, после “Нужен ни е повече социализъм”, след това “Перестройка”. А системата се задъхва. Едно побутване може да я разтърси до основи и да даде неконтролируем тласък на естествените сили, които бълбукат във и извън нея.

Именно тук идва и основната разлика между позициите на Михаил Горбачов, който е за преустройство в рамките на социалистическата система и Тодор Живков, който е за радикална смяна на системата. Това проличава ясно на проведената между тях среща в Кремъл на 16 октомври 1987 г. Ще маркирам в общи линии случилото се там.Тодор Живков подчертава необходимостта от коренна промяна. Той се аргументира, като изтъква, че всички опити за промени вътре в системата са неуспешни, защото се променя само съдържанието, а не формата. Горбачов, от своя страна, се опитва чрез различни завоалирани изказвания да го убеди,че такава промяна не е необходима и е достатъчно да се извърши преустройство. 

Той заявява, че се “безпокои по братски” от бързия напредък на промените в България. Горбачов също е против “обвързването на българската икономика с капиталистите”. Той казва на Тодор Живков, че хора от неговото обкръжение “смятат, че трябва да се вземат технолгии от Запада” и искат да превърнат България в “мини-ФРГ” и “мини-Япония”. А всъщност самият Тодор Живков се стреми към развитие на българските отношения със Запада, а не хора от обкръжението му. Той лавира и вложените в последно време в България милиарди долари, като посочва на Горбачов цифрата 260 милиона. Разгледан е и въпросът за ролята на партията. Тодор Живков изказва своята позиция, че “партията не може да бъде повече ешелон от държавното управление и не може да се издига и укрепва нейната роля като политически авангард на народа, като ръководна и направляваща сила на нашето развитие”. Горбачов приема въпроса за освобождаване на партията от някои несвойствени функции, но не и разделенеито на властта между партията и държавата.

Оттук нататък на думи Живков и Горбачов са единни, но делата им са различни.




Aвстрийското градче Бад-Аусзее в областта Залцкамергут отдавна привлича туристите. Курортът се слави с прохладни езера - в летния зной температурата на водата не превишава 20 градуса. През сезона - юли и август, всички хотели са резервирани, не можеш да намериш стая дори за 200 евро.

Преди 70 г. той е не по-малко популярен: тук се заселвали хора, разбиращи от разкош. Историкът Герхард Заунер само успява да покаже от прозореца на колата - това е домът на Отто Скорцени, дървената къща до него е на генерал Власов, а бялата постройка е вилата на Гьобелс. В това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара!

Изчезналият влак № 277

- Златото в подземието на райхсбанката съвсем не е всичко - уверява Герхард Заунер. - През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щабът на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион "Идел-Урал" - бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо - изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва ЕДНА ПЕТА от съкровищата на райха. Останалото сякаш се е стопило.

... На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер, "нацист № 2" Мартин Борман провежда секретно съвещание в страсбургския хотел "Мезон Руж". На среща на финансисти от Швейцария води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара във валута. Само че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да "превърти". На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на "безопасно място". Берлин изоставя 24 вагона от влак № 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка.

Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще - съдейки по документите, открити от съюзниците, железопътния състав със златото никъде го нямало.

- Първоначално ценностите се отправили в баварското селце Оберзалцберг - смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. - На шефа на спецотряда от СС - щандартенфюрера Ото Скорцени, поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги направил така, че да ги намерят.

Въпросът е защо му е било нужно? Фалшиви тайници?

... През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди - и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

- Погледнете номера на това кюлче - историкът Герхард Заунер показва "тухла" от чисто злато със свастики и надписи Deutshe Reichsbank. - Тежината му е 12,5 кг. През 1974 г. аз лично го намерих на дълбочина 70 м на дъното на езерото Грюн. Номер В425: тази серия е на влак № 277, който изчезва след излизането си от Берлин.

Струва си да се отбележи - Постдамската конференция през август 1945 г. постановява: златните запаси на Третия райх трябва да се върнат, поделени поравно между Британия, САЩ, Франция и СССР. По такъв начин нацистите се оказват длъжници на Русия (като правоприемник на СССР) със 100 милиарда долара. Но надали парите се намират там, където се опитват да ги намерят търсачите на приключения.

- Тайниците в езерата и планините са просто "измама", потвърждават както историкът Заунер, така и собственикът на ресторанта Сиен. - Очевидно планът на Скорцени е бил да скрие малка част от златото на Райха. Целта е била да се убедят съюзниците, че всичко скрито е тук, трябва само добре да се търси. Останалите ценности са отишли далече, на юг - по таен маршрут.

... И все пак къде е отишло другото злато? Изчезналите съкровища

1. Влак № 277, или "влакът на Функ" - 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката - не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна - отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията "Зюд-Руссланд" - изчезват край езерото Алт;

3. Един вагон с църковно злато от Румъния - икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато - "запасът на Мусолини". Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само ЕДНА (!) златна монета! /blitz.bg/



БОЛЯРСКИ САЛАМ

Състав: едносортно самисмо месо, сланина, готварска сол, червеи пипер, кимион, кореандър, канела, полифосфати и др. Външната повърхност в чиста, гладка от светлочервен до червен цввт. Обвивката е плътно прилепнала към месната маса без празнини. Консистеицията на „Болярски салам" е плътна, еластична. Вкусът е приятен, умерено солен, сьотввтстауващ на вложените подправки.


Обвивката е от изкуствена материя. Формата е цилиндрична с дължина 30—35 см и диаметър 100—110 ...м. Цена 3,20 ля.

САЛАМ „ЛЕВЕНТА


Произвежда се от едносортно свинско и телешко месо, сланина, готварска сол, черен пипер, кореандър, индийско орехче, полифосфати и други.


Саламът се оформя в цилиндрични парчета, с дължина от 30 до 35 см и диаметър 70—80 мм. Повърхността е гладка и има червен до тъмночервен цвят. Обвивката плътно приляга към месната маса. Консистеицията на салама е мека, еластична. Вкусът е приятен, умерено солен, с характерен аромат за вложените подправки. Обвивката е от изкуствена материя. Цена 3,20 лв.

Приготвен е от свинско месо, сланина, готварска сол, бял пипер, кореандър, индийско орехче, горчица, сладък червен пипер, полифосфати и др.


Произвежда се в цилиндрична форма, с дължина на парчетата 30—35 см и диаметър 100—110 мм. Повърхността е чиста с червеникаво-кафяв цвят. Вътрешността е с бледорозов цвят, а сланината с бял до бяло-розов оттенък. Конститенцията е мека, еластична. Вкусът е умерено солен. Обвивката е от изкуствена материя. Цена 3 па.


ТЕЛЕШКИ ЛЕБЪРКЕЗ

Предпочитан колбас от почти всички възрасти. В неговото съдържание телешкото и свинско месо са включени поравно, добавен е свински черен дроб. сланина, пшенично брашно, подправките бял пипер, лук и други.

САЛАМ „ЧАЕН"—ФИН


В неговия състав се включват следните продукти: едносортно свинско месо, бял пипер, горчица на прах, лимонова есенция, полифосфати и др.


Формите са прави, цилиндрични парчета, с дължина 30—40 см и диаметър 70—80 мм. Повърхността е гладка с червеи цвят. Вътрешният разрез се отличава с хомогенен еднообразен строеж и с бледорозов цвят. Консистеицията е мека, еластична, вкусът — умерено солен, с аромат на подбраните подправки. Обвивката е от изкуствена материя. Цена 3,20 лв.

ството на този продукт не отстъпа» и» до сега произвеждания пебъркез от гова*** месо. Опаковката в пергаментое» ,»рт,, и метлами форми. Предлага се с д^жм. на на отделното парче от 40 до 45 см кръглата форма е с диаметър to им, » правоъгълната — с квадратно сечение снело Ю на 10 см. Цена иа едни иипогрщ 3,20 лв.

САЛАМ „СЛАВЯНСКИ"


Съдържа телешко едносортно месо. Подправките са черен пипер. кимион, чесън и др. Тъй като в салама телешкото месо преобладава в процентно отношение, той е предназначен главно за задоволявано на нуждите на консуматорите от телешко месо. Структурата е характерна и е с наименованието „римска мозайка".Опаковката е от изкуствена метерия Диаметър 70—80 мм. Цена 4 лв.САЛАМ „ДРЪСТЪР


НИСКОЗАХАРЕН МАРМАЛАД ОТ СЛИВИ И ЯБЪЛКИ

Съдържа ябълки, сини сливи [в съотношение 2:11 захар, пектин и лимонова киселина. В сравнение с високозахариня продукт мармаладът от ябълки и сини сливи има 20 на сто по-малко захар. Отличава се с подобрените си вкусови качества и естествения плодов аромат. Препоръчва се като подходяща храна за всички възрасти. Подходящ с за консуматори, които се нуждаят от намалена калорична стойност иа продуктите. Мармаладът се предлага в стъклени буркани, затворени под налягане. Тегло 450 г. Цена: за екстра ка-чество — 0,46 лв., за първо качество — 43 лв.




Валентина Терешкова (р. 1937 г.) с кораб "Восток 6" прекарва в орбита 2 денонощия, 22 часа и 50 минути.

 До 1960 г. Терешкова е заводска работничка, след това тренира парашутизъм в Ярославския аероклуб, където я забелязва специалната комисия, набираща кандидатки за жени космонавти.

През 1969 г. завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор.

 През 2000 г. е обявена от британска женска организация за "Жена на века".



Снимките са направени от съпруга на актрисата, продуцента Карло Понти.

Година по-късно Асен Пейков изработва изящната двуметрова статуя на Ава Гарднър в "Босата графиня". След снимките на филма, Франк Синатра купува статуята и я поставя в градината си. 

През по-голямата част от живота си, израсналият в Севлиево Асен Пейков живее и работи в Италия. През 1960 г. в Рим откриват негова статуя на Леонардо да Винчи, която и до днес посреща пристигащите туристи на летището. След смъртта му през 1973 г., кръщават площад в Рим на негово име.

Коя е София Лорен?

В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми, заснети в различни страни от различни режисьори, като доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините ѝ впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост. Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия,a запазеното ѝ амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии.

Притежава множество международни филмови награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г.

През 1999 г. Американският филмов институт включва Лорен под Номер-21 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.


Най-четени👇

Популярни публикации👇