Показват се публикациите с етикет ВИДЕО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ВИДЕО. Показване на всички публикации
В началото на 1960-те год. заводът  е принуден да замрази работата по много перспективни проекти — поради липса на финанси, оборудване, и производствена площ. В същото време „отгоре“ постоянно постъпват директиви за увеличаване ръста на производство. Поради увеличеното производство на експортни модификации се налага да се откажат от производството на седана с двойно предаване, купето универсал, утилитарните „джипове“, а също и от микробуса. Поради липса на възможности за производство е решено създаденият от конструкторите на МЗМА в края на 1950-те год. микролитражен „Москвич-444“ да бъде пуснат в серийно производство на реконструирания Запорожски завод, който преди е произвеждал селскостопанска техника (виж ЗАЗ-965).

Въпреки трудностите разработката на нови серийни модели продължава с високо темпо. Едва е усвоен през 1962 година считаният за "преходен" към по-добра конструкция модел "Москвич 403", когато през 1964 г. заводът стартира серията москвич 408, който се характеризира с напълно нова визия и модерно за времето си купе. Ако се има предвид тогавашният темп на модерно развитие в завода през този период, то едва ли някой би могъл дори да предположи, че автомобили с базирани на „408-м“ рами ще бъдат произвеждани до средата на 1990-те години! Между другото, М-408 също е замислен като „преходен модел“: въпреки новото си купе, той използва същия архаичен мотор с долен разпределителен вал, който макар и в новата модификация да притежава достойните по това време 50 л.с., все пак е с конструкция още от 1930-те год. и настоятелно се е нуждаел от замяна. Такава замяна се е подготвяла още от началото на 1960-те год. - активно се е работело по съвършено нов 1,5-литров изцяло алуминиев двигател, замислен като база на цяла модификация с работен обем 1,5 - 2 литра. Говори се „под сурдинка”, че за тази цел се използват новаторските идеи в новия мотор на BMV.

В октомври 1967 г. успешно е пуснат (с новия 1,5-литров двигател) модел „Москвич 412“,който има успех на много външни пазари, а също и в международни спортни състезания.


През 2004-2006 г. танкът е модернизиран – усилена е бронировката на корпуса, добавени са термовизор „Буран-М” (за модификациите от 2004 г.) и ЭССА с френска камера Catherine FC (за модификациите от 2006 г.), стабилизаторът е нов, позволяващ по-бързи прицел и стрелба от движение, лятата купола е заменена с нова от заварени листове с подсилена челна броня, монтира се нов двигател с мощност от 1000 к.с. Оръдието е модифицираното 125-mm 2А46М-5. Новите машини носят обозначението Т-90А (и Т-90АС за експортната версия).

През 2011 г. е представена и дълбоката модернизация на Т-90 – Т-90АМ (и Т-90МС за експортната версия). При него старата динамична защита „Контакт 5”е заменена с „Реликт”. Оръдието е 2А46М-5 с подобрена балистика. Нова е и системата за управление на огъня „Калина”. Монтира се подобрен дизелов двигател с мощност 1130 к.с., като е добавена и допълнителна дизело-генераторна установка, която захранва електроконсуматорите, когато основният двигател е изключен. Зенитната картечница е заменена с автономна 7,62-mm картечна установка с дистанционно управление Т05БВ-1.

Ръченицата е танц, който се танцува по саме или по двойки. Няма захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква.
Танцът е разпространен в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на съответната област.
Според етнографската област и стилът на изпълнение основните видове на ръченицата са: добруджански ръченик, северняшка ръченица, шопска ръченица, тракийска ръченица и македонска ръченица.
Шопската ръченица е много бърза като мелодия и се изпълнява в бързи и технични движения. Тракийската ръченица е с бавна и орнаментирана мелодия и се играе с бавни и отмерени движения в характерен стил. Добруджанския ръченик също е относително бавен, но с подчертан ритъм, характерен за добруджанските мелодии. Играе се тежко и по-често от мъже. Северняшката ръченица е бърза по ритъм и често се среща и като ръченица на песен. Играе се умерено бързо, а стила е близък до тракийския.

Концертът на Лепа Брена от 24 юли 1990 г. в София е най-посещаваното музикално събитие в България и в кариерата на самата изпълнителка. Концертното и турне от същата година включва стадионите на още 15 български града, а общият брой посетители надхвърля 400 000.

Лепа Брена е родена е на 20 октомври 1960 в град Тузла, Босна и Херцеговина. Истинското ? име е Фахрета Яхич, по мъж – Живоинович. Тя е третото дете в семейството – има по-големи брат (Фарук) и сестра (Факета). Детството  и минава в Бръчко. В средното училище тренира баскетбол. Още тогава започва да пее – изпълнява рок хитове по училищните сбирки и бързо става популярна сред съучениците си.

Вижте как се справя този стар ЗИЛ в едни от най-трудно проходимите места!


Интервюта със семействата на футболистите. Силни кадри от посрещането.
Поздравления от президента Желев.

Уви,няма ги вече много от актьорите,които направиха невероятни роли в този филм.Поклон пред таланта им! А другите - да са живи и здрави и да продължават напред!


Имаше време, когато Клуб НЛО бе едно от най-гледаните и обичани хумористични предавания в българския телевизионен ефир. И как няма? Все пак, участие в него взимаха утвърдени и талантливи български артисти като Велко Кънев, Георги Мамалев, Антон Радичев, Чочо Попйорданов, Мария Сапунджиева и други.

Един от най-известните скечове на Клуб НЛО бе този за Първолет Каракочев (в ролята Чочо Попйорданов) и Старшинката (в ролята Велко Кънев). Тези двама герои ни караха да се смеем от сърце на преживяванията им, като за щастие, в онлайн пространството все още се намират кадри с тях.

За съжаление, както Чочо Попйорданов, така и Велко Кънев вече не е сред живите. Съдбата ни отне двама от най-добрите актьори на България, като единственото, което можем да направим, е да запазим спомена за тях жив.

Припомнете си един от уникалните скечове с Каракочев и Старшинката. Мир на праха на тези двама велики български артисти!

On May 2, 1945, the City of Berlin fell to Red (Soviet) Army after 16 d
ays of terrible battle. Adolf Hitler would not surrender, so the fighting was taken to the streets of Berlin itself. But on April 30 Hitler committed suicide, and the German forces surrendered.

Even so, the Soviet troops did not spare the people of Berlin. In revenge for the atrocities committed by the Nazis on their own people they murdered soldiers and civilians, pillaged the people and raped the women.

After the Red Army finished its rampage the Soviets began to restore order. The city had been almost entirely destroyed. There was no transport, no sewers, and no food for the starving citizens. Colonel-General Nikolai Berzarin was appointed commander of the city. Soup kitchens were set up to feed the people, and locals were appointed on each city block to organise the cleaning-up. The Soviets tried to feed and reorganise the city, but even so, starvation and homelessness was a big problem. In June 1945 the average citizen received a little over a half of the ally ration they were supposed to get. Over a million people, of a city of two million, had nowhere to live (before the war the population of Berlin had been four million).

warhistoryonline.com

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

Веселина е българска радиостанция, основана в Пловдив на 15 декември 1992 г. от Веселина Каналева. Излъчва поп-фолк и денс музика. Постепенно увеличава покритието си в Южна България и София. Радио Веселина е една от първите радиостанции, които бележат началото на частното радиоразпръскване в страната. 



Годината е 1987. Аз още не съм бил в гимназията, но главните герои на филма вече са. Повечето от тях са деца на неслучайни хора от силните на деня в Бургас, където се развива действието. А скандалът е, че именно тези „неслучайни“ деца извършват 3-4 пъти гаменски погром върху не какво да е – а пантеонът на антифашистите в морската градина на града. Иначе казано децата на партията срещу светинята на партията, но без политически подтекст. Най-обикновена хулиганщина.

Малина Петрова започва да прави филм, но я спират. Партията. Също така е спряно и следствието, а наказанията са изненадващо меки за „децата“ на партийните величия на града.

Малина обаче не се отказва, събира заснетия материал и го пуска на свои колеги – изявени кинематографисти като Анжел Вагенщайн, Тодор Андрейков, Георги Дюлгеров, Христо Ковачев и Божидар Манов като снима тяхната дискусия и коментари.

Всъщност именно втората част вбесява много повече Партията…

Защо да изгледате този 40-минутен филм днес ли? Обърнете внимание на клишетата в разговорите, сравнете ги с днешните. Онези ще ви звучат далечно и различно, но не са много различни от днешните. Продължаваме да говорим (и за съжаление) да мислим с клишета. Задайте си въпроса, въпреки фалша на онова общество, той сега по-малък ли е? Дали всъщност след толкова години преход не позволихме нещата да се върнат дори по-назад? Механизмът с потулването на „нашите“ и до ден-днешен съсипва държавата и обществото ни.

И защото именно нежеланието да помним и познаваме миналото (и злодеите му) продължават да ни държат в омагьосания кръг на пантеоните на забравата…
yovko.net

" Колата,Спиро, е като жената,колкото по- нова я вземеш,толкова по - добре."
Познахте ли филма ?

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив