До този извод стигнахме днес, на сбирката на класа. 

Когат си на 12 и имаш парче смърдящ карбид калций в джоба, няма от какво да се страхуваш. Ти си велик воин и много опасен. А аз имах и прашка на врата - още по опасна.........
Днешната младеж е БЕЗДАРНА! На тяхната забава без сълзи не може да зяпаш.
Днешните деца не са като онези. Повечето доживели до получаване на лична карта даже не са се и сбивали. Не знам, но аз на такива лична карта не бих им дала!

Тези даже не са наясно за какво крушката трябва да хвърлиш в огъня. Или на майка си дезедоранта.
Веднъж видях , как здрави катъри на по 15г, с прически и загащени панталони събираха цветенца.
А ние събирахме, не събирахме, а късахме цветя само когато спешно приготвяхме карбидна бомба / а винаги бе спешно да правим подобни бомби/. А късахме растителност за правилно протичане на реакцията, да не гръмне по рано. Големия проблем беше да намерим правилната бутилка или кутия.
Кутия, малко растение, таен ингредиент, парче карбит. Зареждаш. Хвърляш в храстите и бягаш.Чакаш.А после тичаш да провериш защо не гърми. И в този момент ТО гърми.

Нашите игри по днешните мерки бе незаконна и опасна. Тогава се считаше за нормална, ако не те хване някой.
Не знам статистиката, но понякога всичко завършваше лошо.
Тогавашните вестници не писаха за подобни неща. Само за израелската военщина.
В онези години по химия ни учеха на интересни неща. После отивахме в магазин МЛАД ТЕХНИК. Купувахме си кутия МЛАД ХИМИК и правихме бомби.

С живачен нитрат ПОСРЕБРЯВАХМЕ монета от 2ст. После в лафката се опитвахме да купим баничка от 8ст и да получим ресто 2ст които да превърнем в 10ст и така да забогатеем. Исках маратонки ПИРИН и ново колело ШКОЛНИК. Майка ми ми повтаряше че съм момиче и ще ми купи колело за момиче, а не ШКОЛНИК.
Ако пък днешните дебилчета разберат какво сме правили със селскостопанска селитра, ще онемеят. Селитрата беше търсена за нашето ракетостроене.  Искахме да сме като Георги Иванов. Имаше още и прекрасно димящи линийки. Завивахме ги в станиол. Палиш и хвърляш във входа. Ле лееееее. Шамарите довечера бяха гарантирани.
Веднъж забелязахме че на строежа до даскало от една арматура бие ток. До обед изучавахме паралелни и последователни вериги. Като би звънеца поведох бандата към строежа, да проверим знанията си на практика. Културно дете би стояло далеч от строежа и би казало на родителите си и на милиционера. В нашия клас нямаше такивва. Единия се хващаше за арматурата, останалите за ръце, а аз за оградата. Днешните органи от системата на образование биха изпаднали в амок – и правилно!.
Но тогава… оле лееее всички електролити в нас забушуваха, пионерските връзки затрепериха…… всички си останахме живи, но днес чак разбирам че е случайност.

Бе нашите игри се считаха за почтени занятия – развиващи акъла и закаляващи тялото…..
Днес всичко е стерилно и забранено. И правилно. Много от нас платиха скъпо за подобни игри.
Но да четеш морал на нас? Безполезно беше!
Та ние бяхме от сутрин до вечер на черешата.....
Децата се промениха. Вече всичко им е безинтересно. Те се разучиха да четат, творчески да мислят.Да търпят на болка и да заобикалят забраните.

Улицата и игрите не само ни раняваха, но и ни подготви за живота.
И всичко започваше от пред входа. Година след година нашата зона се разширяваше. Ние сами усещахме кое е опасно и кое е смъртоносно.

Повечето днешни деца, понякога без да са минали и малка част от НАШАТА улица, не доживяват до възраст , когато родителите им казват че е време работа да си намерят!  Ставайки от зад компютъра, те внезапно попадат в ЧУЖД свят където не могат да се съхранят!

#navsekikilometar
Сподели новината👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ👇

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623