Когато си разменяме лексикони и си правихме хербарий от различни красиви листа

Да ти продадат пресни кремвирши, сирене или кашкавал и завият в амбалажна хартия, да те изпрати майка ти до магазина със списък за пазаруване и да се върнеш с всички покупки и правилно върнато ресто, че и понякога с вафла от продавачката за награда, да чистиш надписи от химикал по чина с тебешир, в голямото междучасие да бързаш да извадиш ластик и да играеш на "ема, есаса.."

Момчетата да бързат да играят на лимки, сутрин преди да влезеш в училище, първа смяна да правите всички заедно в двора физ зарядка, да се строявате преди първия час по класове и да ви проверяват за връзки и бележници, да си носиш в джоба текстилна носна кърпа, а не хартиена, шоколад кума лиса да е най-вкусният на света,....

Ех ,спомени спомени, от едно безвъзвратно отминало време...
СПОДЕЛЕТЕ

Когато нямаше мобилни телефони,абв поща и фейсбук

Някога на едно семейство не изпращахме обща новогодишна картичка, а на всекиго поотделно.

Правехме си списъци в  тефтерче с описание на кого каква картичка ще изпратим за да честитим новата година. Пращахме около двайсет ,че повече новогодишни картички.

Дори на комшии сме пускали в пощенската кутия,ей-така просто да ги зарадваме. Мили спомени от отминалата младост.

А вие какви спомени таите ?
СПОДЕЛЕТЕ

От 1 януари 2020 в Китай горивата за жителите ще станат безплатни

Ние се стараем да оправдаем доверието на хората!- е обяснил министърът на енергоресурсите на КНР Лян Чжан.
Гражданите на почти двумилиарден Китай, освен чиновниците, ще имат всеки месец по 150 литра бензин безплатно!
По-нататък до 200 литра!!! Отчетът ще е с карти.

Това не важи за коли екстра класа- все пак в Китай управлява комунистическа партия!

Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.

Започналите през 1970-е години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики, и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.
СПОДЕЛЕТЕ

Зимата на моето детство

В градът пред блока нямахме стръмни брегове, но се намираха, едни странични части, тъй като има денивелация и следващата редица на блокове са на около 4 м височина, така че покрай тях се оформяха пързалки, пък и макар по-кратки около 10-15 м, които продължаваха през пътя на междублоковото пространство.

При нас се изграждаха бойни крепости. За да си го представите, то бе, стена около 1м висока и 1,20 м широка, дебела около 20-30 см (в основата по-дебела и леко по-тънка към върха. От вътрешната й страна се правеха "джобове", къде се слагаха "амунициите" , добре оформени, до заледяване снежни топки. а заледяването ставаше с онези детски шушкави ръкавици с един пръст, ако някой се сеща - моите бяха сини.. и с тях ставаха много здрави топки. След като се подготви крепостта за бой, имахме около 10 мин всеки и се даваше начало. Не си спомням правилата, но май не трябваше да те улучват, а ако те улучат губиш играта. Играехме или по единично или по двама зад крепост.

2. Втора игра, беше да си правим писти за бобслей. Пак се изграждаше съоръжение с височина около метър и широко 20-30 см. По средата се правеше улея. А предварително вкъщи се правеше бобслея. Той ме от количка мачбокс (бълкгарските), които се слагаха върху малак счупена част от линийка, която се подвиваше чрез нагряване под свещ. А май си спомням че боба се правеше и от пластелин, изцяло, и вътре се правеше място за някакво човече от друга игра или корекомска играчка. И така. С количките си играехме по 1-2 часа. Докато направиш пистата, изгладиш я пак перфектно с онези шушкави ръкавици.

3. Правили сме и снежен човек пред блока..

4. Най-култовото в архитектурен план бяха онези къщи на ескимосите - ... забравих им името сега. Та , за целта, натрупваха огромно количество сняг на едно място. Обикновено като търкаляхме топки, които бързо лепяха. След като се вдигне сняг от около 1.50 м във върха и диаметър пак около 1.60-2.00 м, почвахме да дълбаем отвътре. И така, след около час работа на 3-4ма човека, се оформяше хубав дом за живеене. Отвътре се стабилизираше колибката, изглаждаха се ръбове и т.н. И накрая всеки влизаше да се изкефи как е в иглуту (ако се не лъжа, май така се казваше).

5. Иначе най-готско бе да карам експериментално Школника си в сняг. Бе супер екстремно да се поднасяш в сняга и да биеш контри. Или пък сме играли и футбол за кеф... Естествено на площадклата пред блока, когато бе твърд и утъпкан снега.
И накрая. За филма на Зико. Мисля че е коментиран някъде из хилядите статии на НД. Филма бе канадски. И благодарение на НД и аз си го бях припомнил. Беше много готин, но и тъжен защото "Кучето което спря войната", не продължи земния си път... И там имаше много битки. Деца си построиха крепост , голяма, и имаха таен изход за бягство.

"Помня, че в най- ранната ми детска възраст ми беше любим един - за едни лапета дето воюваха и си правиха снежни замъци и си ги превземаха. " и от 03.01.2006г. в форумс.фен.нет "... филма не съм го срещал но името му е "Кучето което спря воината" ..." .

А Вие имате ли незабравим спомен от зимите на вашето дество?

Източник:Интернет
СПОДЕЛЕТЕ

На 27 декември 2003 г. при зловеща атака в Кербала,загиват 5 български войника

Атакувана е с камион-бомба установената в града първа база на български войски в Ирак – база „Индия“ .

Атаката започва във 11:45 ч. местно време, когато камион-цистерна навлиза в периметъра на базата. От охранителните вишки започва стрелба по камиона.

В базата се намира екип на специалните части от BUSOF, който току-що се е завърнал от ВИП ескорт в пълно бойно снаряжение. Част от екипа влиза в сградата и поема охраната на командира на базата, снайперистите на екипа Т.С. и Т.К. се качват на покрива и застрелват останалите живи в кабината на камиона (преди това единият е ранен от картечарите на вишките). Командирът на базата е скрит под стълбите на сградата от А.Д. и спасен от последвалата експлозия.

Сградата е подложена на масиран автоматичен обстрел и стрелба с РПГ и минохвъргачки. Малко по-късно е намерено ИВУ по маршрут на ВИП ескорта. Снайперистите докладват за наличие на огромен брой артилерийски снаряди във вътрешността на цистерната, които се виждат през липсващия ѝ капак. Последвалият взрив най-вероятно е активиран дистанционно.

Минути след атаката срещу българската база атентатори самоубийци нападат също логистичната база в града, както и местно полицейско управление с коли-бомби. При атаките загиват 5 български войници, 2 тайландски войници, 7 иракски полицаи и 5 цивилни, а между ранените са 9 военнослужещи от Ирак, както и над 160 полицаи и цивилни.

На 30 декември 2003 г. в България е обявен национален траур в памет на загиналите български войници.

Вследствие на атаката загиват 5 български военнослужещи, а 27 са ранени, като базата е сериозно повредена. След инцидента българският контингент изоставя тази база и се премества в база „Кило“ (буква „K“). По-късно контингентът е преместен от Кербала в Дивания, откъдето се завръща в България през декември 2005 г.

Поклон пред героите!

Източник:ФБ-Страница "Памет Българска"
СПОДЕЛЕТЕ

Мъж обра банка,хвърля във въздуха банкноти с възгласи "Весела Коледа"

Обраха банка за Merry Christmas!
"Окичен" с бяла брада мъж беше задържан по подозрение, че е ограбил банка в американския щат Колорадо и после хвърлял във въздуха банкноти с възгласи "Весела Коледа" към минувачите. 

65-годишният Дейвид Уейн Оливър беше арестуван в близкото кафене. Полицията каза, че заподозреният "заплашвал да използва оръжие" и напуснал банката с неуточнена сума пари в брой.

Телевизионният канал KKTV допълни, че очевидецът Дион Паскал разказал как Оливър излязъл от банката и хвърлял пари наляво и надясно. Първо започна да вади банкноти от чанта и да ги хвърля, после започна да крещи "Весела Коледа". Той каза още, че минувачи събрали част от парите и ги върнали в банката докато Оливър отивал към "Старбъкс", където седнал и изглежда започнал да чака полицията да го арестува.

Вестник "Денвър пост" цитира полицай, че все още "хиляди долари" не са открити и посочи, че няма данни Оливър да е използвал оръжие при обира. На снимки, направени в полицията след задържането му, се вижда, че Оливър е с прошарена коса и напълно бяла брада. Той е отведен в затвор в Ел Пасо преди насроченото му за четвъртък първо явяване в съда.

Източник:standartnews.com
СПОДЕЛЕТЕ

Когато празнувахме Коледа със сочни пържоли,пържунки и свинско с кисело зеле

Коледата се свързваше с "гътване" на прасето, печене на сочни пържоли на трапа,приготвянето на пържунки,бахур и задължителното свинско с кисело зеле готвено на огън в двора на село.Такава бе коледата по моите спомени през далчната 1983 година.


На Балканите празнуването на Коледа и Нова година се върти главно около трапезата и повечето традиции и обичаи са свързани с храната. Вярва се, че Новата година трябва да се посрещне с пълен хладилник, да има пари във всяко портмоне в къщата, за да са пълни цяла година. Да се платят всички сметки преди празника, за да се влезе в новата година без грижи и борчове.

А имаше време, когато нямаше Коледа … 

Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.
СПОДЕЛЕТЕ

На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство

Разбрахте ли какво означава последният 56-ти спомен?

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока- ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче.Банани по Нова година, боза от 6 ст…. и още:


1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.


7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
10.11.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
12.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
13.Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
14.Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
18.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
19.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

20.Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
21.Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
22.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
23.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
24.Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
25.Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

26.Да си купуваш плочи с музика.
27.Да сменяш ремъка на касетофона.
28.Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
29.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
30.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
31.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
32.Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
33.Да си вариш домашна кола-маска.

34.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
35.Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
36.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
37.Да участваш в Ленински съботник.
38.Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
39.Да познаваш мириса на „Кореком“.

40.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
41.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
42.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
43.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
44.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

45.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
46.Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
47.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
48.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
49.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
50.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
51.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
52.Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

53.Да отидеш на истинско изпращане на войник.
54.Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

55.“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията,когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

56......

Никола Куташки
СПОДЕЛЕТЕ

Тя не знае кой съм, но аз знам коя е тя...."

Срещнах го в един старчески дом.Той беше на 80 години, но настояваше да закусва всяка сутрин с жена си. Когато го попитах защо тя е в старчески дом, ми отговори, че е болна от Алцхаймер. Попитах го тя дали се тревожи, ако той не дойде за закуска.

"Тя вече не ме помни. Вече не ме познава. От пет- години не знае кой съм" .

"А ти защо продължаваш да идваш.. след като не те помни?" - попитах учуден.
Мъжът се усмихна, стисна леко ръката ми и каза:
"Тя не знае кой съм, но аз знам коя е тя"
СПОДЕЛЕТЕ

Стоичков до Пеле, Марадона и Кройф сред най-великите на футбола

Ново огромно признание получи Христо Стоичков, като то не идва от медия или експертно мнение, а от една от най-авторитетните организации около великата игра.

Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) обяви втората “порция” имена, които влизат в пантеона на легендите на цялата история на играта.

Сред тях е българският Кавалер на “Златната топка”, единствен наш носител на най-ценния индивидуален приз във футбола.

Стоичков е анонсиран с още 47 имена, а общо с първата част от обявените звезди, “Залата на легендите” според Федерацията по статистика е с 96 членове. Условието е да са вече отказали се от активна кариера футболисти.И друго – търсен е ефектът на “широката география”, като някои от избраните са митични фигури за страни като Китай, Индия или Кувейт, за да има представител на тази държава. Само няколко страни имат привилегията да вкарат в клуба на легендите повече от един ас, като България не е сред тях.През 2016-а бяха обавени първите 48 легенди, а тази седмица дойде втората част от групата. IFFHS нарежда имената им по критерии, изцяло обективни – спечелени трофеи, играни мачове за национален отбор или поредни Мондиали, голове, индивидуални награди.

Списъкът с 96 суперзвезди на играта се води от Едсон Арантес до Нашименто – Пеле, Диего Марадона, Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Мишел Платини, Лев Яшин, Мане Гаринча, Лотар Матеус, Марко ван Бастен, Боби Муур, Боби Чарлтън, Алфредо ди Стефано, Станли Метюс, Зинедин Зидан, Дино Дзоф, Кени Далглиш, Ференц Пушкаш…

Включването на името на Стоичков сред споменатите е поредно изключително признание за кариерата на Христо.

Припомняме само някои от другите индивидуални такива, които получи през годините, първо като действащ играч:

– “Златна топка” за 1994 г.

– “Златен Онз” за №1 в света през 1992 г.

– Голмайстор на Мондиал 1994

– “Златна обувка” на Европа за 1990 г.

– Голмайстор №1 в света за 1994 г. в класацията на същата IFFHS.

И след края на кариерата като футболист:

– Най-добър играч на България за годините на УЕФА (награда, връчена от Еворпейската централа за юбилея през 2004 г.)

– Сред 100-те най-добри играчи в историята, определени от ФИФА през 2004 г.

– Сред 100-те най-добри играчи в историята, определени в гласуване на журналисти от целия свят за английското списание “World Soccer”.

– Сред 125-те легенди на футбола, посочени от Пеле в неговата класация, изготвена през 2005 г.

– Най-добър играч на 90-те години в света, класация на Евроспорт от началото на века.

Източник:namoreto.bg
СПОДЕЛЕТЕ

Войните в Чечня-последният етап от заздравяването на Руската федерация

Както знаем след разпадането на СССР 1991г., Михаил Горбачов както и КПСС оставят една бедна, изостанала във всякакво отношене на развитие от Западния свят, разбита, пълна с корупция и готова във всеки момент да избухне в гражданска война държава. Най-просто казано Русия е била пред пределите на пълно самоунищожение в годините 1991-2000г. Но благодарение на един бивш агент на КГб, положението се нормализира и връща реда в Руската федерация.

Първата война

От 11 декември 1994 г. – 31 август 1996 г. въпреки определени военни успехи на военните и МВД (Министерството на вътрешните работи) на Русия, този конфликт става повод за изтегляне на руските сили от Чечня, масови разрушения и жертви от двете страни, довело до независимост на Чечня и вълна на терор, разпростряла се в цяла Русия.

Втората война

От 26 август 1999 г. – май 2000 г. Се оказва решителна за Руската федерация. Владимир Путин показва качествата си на лидер и осигурява пълното унищожение на Чеченската република . С края на тази война започва укрепването на Руската федерация и нормализирането на държавата.

Източник:ФБ-група"Военни Книги и Фотографии"
СПОДЕЛЕТЕ

15 култови забележки в ученическия ни бележник през 70 и 80-те

1.Дъвче листата на фикуса.

2.Не внимава в час по аритметика.

3.Ученикът свири в час по пеене.

4.Ученикът рови в фикуса по-време на час.

5.Блее през прозореца по-време на час.

6.Дърпа косата на съученичката си по-време на час.

7.Звучно дъвче дъвка в час по математика.

8.Не носи всички рисунки за оценка.

9.Спи по-време на час по литература.

10.Без домашно.

11.Драска по чина и се държи нагло в час по биология.

13.Пее в час по география.

14.Зяпа през прозореца в часа по геометрия.

15.Не знае а подсказва в час по геометрия.



СПОДЕЛЕТЕ

Отново измами с фалшиви банкноти с номинал по 50 лева.Ето как да ги разпознаете

Неизвестен за сега мъж успял да пробута неистински банкноти с номинал по 50 лева.
Използвана е стара схема, при която си закупуват дребни неща и се плаща с парите-менте.
От полицията предупреждават, че по време на празниците измамите зачестяват и хората трябва да бъдат по-бдителни.

Ето как да разпознаете истинските от фалшивите банктноти

Воден знак

Следващият най-разпространен признак за истинност е така нареченият воден знак. Той всъщонст представлява изтъняване на хартията под определена форма. Това емисионните печатници постигат с помощта на машина и е почти невъзможно да се направи извън тях. Фалшификаторите добре знаят това и за да „украсят“ произведението си с „воден знак“, те го рисуват. Истинският воден знак прозира, гледайки банкнотата на светлина. Ще ви издам и един трик, който също може да използвате в търсене на знака. Взимате бакнотата и я поставяте над тъмна(черна) повърхонст. Там, където хартията е изтънена, изображението ще се изпълни с черен цвят. Ще го видите много лесно. След това поставяте същата банкнота над светъл фон, изображението отново ще се очартае, но ще бъде в бяло. Бакнотата е истинска! Нарисуваният воден знак винаги ще стои тъмен- дори черен.

Холограма

Централните банки вече се защитават и с друг способ – холограмата. Тя представлява сменяща цвета си сребърна част от банкнотата. При различните валути тя изглежда различно. При лева например е лента, при еврото – правоъгълна форма в долния десен ъгъл, при швейцарския франк пък са геометрични фигури. При накланяне на банкнотата в различни посоки холограмата трябва да сменя цветовете си, както и да се появяват поне три различни изображения. Най-често те са наименованието на валутата, номиналът и някакъв произволно избран символ, свързан с държавата. Тук не е толкова важно какво точно виждате при наклон, а как го виждате. Сменят ли се изображенията изцяло, плавно ли преминават те от обект в обект, цветовете добре разграничими ли са. Този признак също се проверява лесно. Използвайте го ако нещо ви усъмни или в случай че банкнотата е захабена и не може да усетите добре релефа.
СПОДЕЛЕТЕ

Спомен за  Антон Карастоянов


Играл е в театрите в Габрово, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов". Сред многобройните му
участия в киното са ролите във филмите "Момчето си отива", "Татул", "Опак човек", "Обич", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Снаха", "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Време разделно", "Барутен буквар", "Войната на таралежите", "Двойникът", "13-ата годеница на принца", "Карнавалът", в сериали като "На всеки километър","На живот и смърт", "Синята лампа", "Пътят към София", "Ленко", "Пазачът на планината".

Удостоен със званието "Заслужил артист" (1981).

СПОДЕЛЕТЕ

На 78-годишна възраст след дълго боледуване почина актрисата Клодин Оже,


Оже стартира като модел, представяйки Франция. Класира се като първа подгласница в Мис Свят 1958г.

Стартира кариерата си на актриса във филма от 1962 г. „Желязната маска”.

Няколко години по-късно през 1965 г. изиграва ролята на Домино в „Операция мълния“, четвъртият филм за Бонд.

Тя беше първата французойка, партньор на героя на Джеймс Бонд, известен като агент 007.

В началото героинята на Оже е трябвало да бъде италианка, но продуцентите пренаписват историята и Домино е французойка.

„Момичетата на Бонд“ рядко получават признание за актьорските си качества, защото акцентът на ролите им е върху красотата и телата им.

Но Оже се отличава от останалите актриси, защото навлиза в ролята и успява да я изиграе като професионалист.

След „Операция мълния“, Оже продължава да играе във френското и италианското кино.

СПОДЕЛЕТЕ

Стрелба с „Калашников” в центъра на Москва,убит е служител на ФСБ

Един служител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е бил убит при стрелба близо до централата на руската служба в центъра на Москва, съобщават руските медии. 

Първоначално се съобщаваше за трима убити.

Още двама служители на ФСБ (бившето КГБ) са тежко ранени, уточниха от руското министерство на здравеопазването и допълниха, че още трима са ранени. Нападателят е бил неутрализиран, като засега не е ясна самоличността му.

ФСБ по-късно опроверга информациите, че нападателите са били трима, като уточни, че нападателят е бил само един.

Допълва се, че не е имало проникване в сградата на руската специална служба на ул "Любянка".

ФСБ разглежда случилото се като "акт на тероризъм".

Снимка:www.themoscowtimes.com
СПОДЕЛЕТЕ

Колко са жертвите в България,след аварията в Чернобил

Изминаха вече доста години от най-голямата ядрена авария, която е преживявало човечеството. В България все още не са направени изследвания върху щетите, които е нанесла ядрената катастрофа върху хората. Няма и наказани за информационното затъмнение, което е било наложено след случая.

Експертите по ядрена енергетика днес се оправдават, че им било забранено да говорят за това. От соц елита също се оправдават със забрана от Кремъл. Това обаче не им е попречило да хранят себе си и семействата си с храни, внесени от най-отдалечените държави и да пият вода, която била вадена от най-големите дълбочини.

Само няколко дни след аварията в Чернобил, хиляди българи са били по улиците на първомайска манифастация. Повечето от тях са водели и децата си, за да са закърмени още от малки с обич и вярност към партията. За лош късмет, точно в този ден валял проливен дъжд, който бил радиоактивен и не само намокрил хората, ами напоил с отрови почвата в България.

В резултат от това, реколтата от плодове и зеленчуци била огромна. Хората се радвали колко големи марули са отгледали. Естествено в този момент те не са знаели, че тази храна е отровна и в никакъв случай не трябва да се консумира.

Другарите от партията обаче били наясно с това и се хранели само с най-доброто, което било доставяно специално за тях от най-далечните краища на света. В същото време успокоявали народа, че няма причини за паника.

Само след една година у нас имало бум на абортите. По неофициални данни те са около 2000. Една част от тях са били спонтанни, но повечето били умишлени, защото хората се притеснявали, че може да им се роди увредено дете.

България се нарежда на пето място по заразеност от плъзналата радиация. На първо място сме в Европа по ракови заболявания. Голяма част от болните са млади хора и деца, които страдат от болести, нетипични за възрастта им, включително и психически.
СПОДЕЛЕТЕ

Съдбата на сина на милионера Нелсън Рокфелер също е една от мистериите на миналия век

Майкъл изчезва през 1960 г., когато е в Нова Гвинея, за да търси артефакти и антики. Основното обяснение е, че е изяден от канибали, но уликите дори за това са прекалено малко, за да се направи заключение.

През 1960 година той се включил в експедицията на музея на археологията и етнологията „Пийбъди”, която заминавала да изучава населението в  долината Балием в централна Нова Гвинея.

Първоначалният план е да озвучава документален филм на продуцента Робърт Гарднър „Мъртви птици”. Именно това е повратният момент в живота на милиардерския наследник.

Майкъл, заедно с друг човек от екипа, се отделя от групата, за да изследва племето Асмати. Събирайки сведения за мистичните корени на най-силното и войнствено племе по тези краища, Майкъл успял да се издигне в очите на канибалите като могъщ човек. Той постигнал това като им подарявал стоманени брадви, които били по-скъпи от златото за бойците. В замяна те му давали нарисувани черепи и други племенни реликви.

Наследникът на Рокфелер едва ли е предполагал, че канибалите вече точат зъби за него. Асматите вярвали, че изядеш ли човек, получаваш силата  и качествата му. А Майкъл Рокфелер носел известно име и главата му имала двойно по-висока цена.

Погълнат изцяло от културата на древното племе, Майкъл се завърнал отново в Нова Гвинея след като приключили снимките на филма. Той планирал да се сдобие с още от културното наследство на Асматите. „Това е страстта, опияняващото желание да направя нещо авантюристично във времето, в което световните граници, в истинския смисъл на думата, просто изчезват”, споделя в писмо до семейството си младият изследовател. „Времето, което прекарвам тук е изтощително, но същевременно вълнуващо. Асматите са като един огромен пъзел от стотици церемонии и имат уникален стил в изработването на артефакти. Пътуването и пребиваването тук ми помагат да разбера, дори и само повръхностно природата на този пъзел”.

При племето Асмати рядко попадат потомци на милиардери. Първоначално местните посрещнали  топло и радост чужденците, като ги засипвали  с местни блага. Това не било достатъчно за Майкъл, който искал да намери най-ценните и редки артефакти. По това време е на 23 години. В последното му пътуване до Нова Гвинея го придружава неговия приятел Рене Васинг. За последно Майкъл бил видян жив от Рене. Двамата били на катамаран, с който плавали на около 15 километра от бреговете. Твърди се, че двигателят им отказал. Тогава правнукът на петролния магнат Джон Рокфелер се хвърлил в морето с думите: „Мисля, че ще успея” като  закачил два бидона за тялото си, за да го държат на повърхността. Майкъл се славел като много добър плувец, но официално семейството му приема версията, че се е удавил или са го разкъсали акули. Започва масово издирване, но не е открита и следа.

Маската на смъртта

Преди да се отправи на фаталното си пътешествие, Майкъл бил на посещение при местния шаман. „Виждам на лицето ти маската на смъртта”, казал му той, но младежът не обърнал внимание на мрачното предсказание. Той грам не се трогнал и от предупрежденията, че плавателният му съд е претоварен. Катамаранът се обърнал, а останалите пътници едва се добрали до брега.

Изчезването на Майкъл се превръща в храна за медиите. Години наред те спекулират с различни версии. Освен акулите, крокодилите и удавянето, се появяват още две: че е останал да живее на близкия остров и че е бил изяден от племето Асмати.

През 1962 година мисионерът Вилем Хекман заявил, че Рокфелер е успял да доплува до брега, но практически веднага бил убит от воините на селото Осчанеп. През 1964 г. тази информация била потвърдена от бежанци от територията на асматите, които твърдели, че младият Рокфелер бил убит, сварен и изяден от воините на Осчанеп. Семейството му и холандското правителство яростно отричат тази версия.

В същата година смъртта на Майкъл Рокфелер била официално обявена, независимо, че останки от сина на Нелсън Рокфелер така и не били открити. Причина за кончината му – удавяне.

Развръзката

Една от легендите разказва, че майката на Майкъл платила 250 хиляди долара на частен детектив, който да разследва изчезването. Отзвукът на мистериозния случай привлича вниманието на журналиста и изследовател, познат от National Geographic – Карл Хофман. Той прави това, което може най-добре – отива на място и се лута из джунглите на Нова Гвинея в търсене на истината.
СПОДЕЛЕТЕ

Разкриха тайната на ТУТАНКАМОН

Агенция „Новости“ съобщава, че екипът от египтолози, които работят по ДНК изследванията на мумуята на Тутанкамон, са готови с резултатите и ще ги оповестят в най-скоро време. 

Така ще се разкрие тайната на фараона, който е починал преди 3000 години на доста ранна възраст. Неговата гробница е намерена в Долината на царете, от археолога Хауърд Картар през 1922 г.

„След проведените тестове сме готови да разкрием пред света тайната на Тутанкамон“ – съобщава пред медиите Захи Хавас, член на Висшия съвет по древноегипетска история.

Предполага се, че анализите на останките на мумията ще помогнат да се разкрие произходът на Тутанкамон. По официални данни се счита, че той е син на Нефертити, за предполагаеми бащи се сочат Ехнатон или Аменхотеп ІІІ.

Според някои експерти ДНК анализите съвсем няма да бъдат достатъчни, за да може да се определи с точност родословието на детото-фараон.

Очквайте подробности.
СПОДЕЛЕТЕ

Книгата която крие много тайни и никой още не е разчел

Преди техния анализ никой сериозен учен не смее да го датира във времената, предшестващи Колумб. По-скоро се залага на ХVI в., когато криптограмите се превръщат в мода и забавление.
„Ако се вгледате отблизо, ще се уверите, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Извънземни букви, някои напомнящи латинските, други, неприличащи на нищо видяно от земните езици, са подредени в думи и изречения, които е трудно да повярваме, че са писани от човек“ – описва научният журналист от университета в Аризона Даниел Столт, който следи отблизо работата на Ходжинс.

Ръкописът на Войнич съдържа над 170 000 отделни глифа  оригинални изображения, съставящи тайнствената му писмена система, отделени един от друг чрез малки паузи. Повечето глифове са изписани с едно или няколко прости движения на птиче перо, но със завидно майсторство, показващо, че системата е била съвършено позната на автора и той постоянно си е служел с нея. По-дългите паузи разделят писанието на 35 000 думи с различна дължина. В него се откриват специфични фонологични и ортографични закони, каквито срещаме във всеки език – например определени букви се явяват по-често в дадена дума (като гласни и съгласни), някои никога не следват други, трети са удвоени, четвърти – не.

Статистическите анализи показват, че става въпрос за оригинален език със свои особености и правила. Някои букви напомнят на римските, други приличат на арабски числа, трети на символи, използвани в латинските съкращения или в италиански средновековни кодекси. Но познатостта стига и замръзва дотук. Оттам нататък започва непонятното, неразгаданият смисъл, криптираната логика на един разум, който не се поддава на никакъв прочит.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЗАГАТКА 

Произходът на ръкописа, неговото авторство и мястото на създаването му са неизвестни. Пътят на книгата е толкова странен, колкото и самата тя. Първият й собственик е алхимикът Георг Бареш, който през 1637 г. моли за помощ в декодирането й Атанасиус Кирхер – немски учен, йезуит, занимаващ се с криптология, физика, естествени науки, лингвистика, антична история, теология и математика. Три години по-късно алхимикът подновява опитите си да привлече Кирхер към ребуса, а писмото му на латински се пази и до днес в архивите на Папския Григориански университет в Рим. След смъртта на Бареш преди 1662 г. манускриптът е взет от Ян Марек Марци, чешки доктор и учен, ректор на Пражкия университет, който го изпраща заедно с придружително писмо от 19 август 1666 г. директно до Кирхер.

„Преподобни и достопочтени господарю, отче в Христа – пише Марци до Кирхер. – Тази книга, завещана ми от скъп приятел, поверявам на теб, мой най-ближни друже Атанасиус, още щом тя попадна в ръцете ми, тъй като съм убеден, че тя не би могла да бъде разгадана от друг, освен от теб. Д-р Рафаел, учител по чешки език на Фердинанд III, тогава крал на Бохемия, призна, че е принадлежала на император Рудолф и че той платил на приносителя й 600 дуката. Според него авторът й е Роджър Бейкън, англичанинът…“.

Съдбата на криптографския „Свещен Граал“ потъва в неизвестност до появата й на разпродажбата, организирана от йезуитския орден и купуването й от Войнич. Съпругата му, писателката Етел Лилиан Войнич, продължава опитите с дешифрирането, а в края на живота си го завещава на секретарката на Войнич и своя приятелка Ан Нийл. Нийл продава униката на антикварния търговец Ханс Краус за 24 500 долара. Тъй като за него не се намира повече купувач, Краус решава да го дари на Йелския университет през 1969 г., където е и днес под каталожен номер MS 408.

Уникалният ръкопис е изследван от десетки лингвисти, историци и световноизвестни разбивачи на кодове, сред които са Уилям Фридман – криптограф от американската армия, служил и през двете световни войни, който през 1952 става главен криптолог на Националната агенция за сигурност, САЩ, и бригаден генерал Джон Тилтман, криптограф и криптоаналитик от британската армия, постъпил в разузнаването през 20-те години на ХХ в.

НЕПРИЛИЧАЩ НА НИЩО ПОЗНАТО

Ръкописът на Войнич не прилича на нито един европейски език. В него няма думи, съставени от над 10 глифа, същевременно се срещат твърде малко еднобуквени или двубуквени думи. Разпределението на буквите в думите също е свръханомално. Някои букви се появяват само в началото на дума, други само в края, а трети само в средата. Докато семитските азбуки са с много букви, които се пишат различно в зависимост от позицията им – в края, по средата или в началото на думата, буквите от латинската, гръцката и славянската азбука се изписват принципно по един и същи начин, независимо къде се намират в думата. Аномална е и честата употреба на една и съща дума, която изниква до три пъти в ред, което е нетипично за европейските езици. Думи, различаващи се само с по една буква, се повтарят също с необичайна честота, което превръща дешифрирането в „ескалираща фрустрация“, както отбелязва Елизабет Фрийдман – криптоанализатор и пионер в американската криптография, която през Втората световна война участва в декодирането на кода „Енигма“ на германското военноморско разузнаване.

Илюстрациите в ръкописа на Войнич съответстват на разделите му. В „Билкарския“ раздел са изрисувани неизвестни растения, части от които са представени в увеличен размер, сякаш гледани под лупа, със съответни описания и обяснения. В „Астрологическия“ дял са включени диаграми с универсални символи като луни, слънца и звезди. Изобразени са и 12-те зодиакални знаци. „Анатомичният“ е с непрекъснат текст, украсен с голи женски тела, къпещи се във вани или басейни, свързани с тръби, напомнящи на човешки органи. „Космологичният“ също е пълен с кръгови диаграми, чийто смисъл е непонятен. Върху разгъващите му се страници се виждат карти с шест острова, пътеки, замъци и подобие на вулкан. „Фармацевтичният“ съхранява рисунки на части от билки с подробни указания, придружени от аптекарски съдове. Вероятно по-дългите текстове са рецепти. „Рецептурникът“ е с кратки абзаци, разделени със звездообразни символи.

Източник:/168chasa.bg/
СПОДЕЛЕТЕ

Зазидана тайна врата на западната крепостна стена на късноримския град „Ковачевско кале“, откриха археолози край Попово

Още при първите разузнавателни сондажи през месец май археолозите, водени от професор Дончева от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, попадат на странна каменна зидария, разположена няколко метра по-навътре в града от търсената крепостна стена. Следват проучвания, проведени на площ от 80 кв. метра с дълбочина около 2,30 м, които изваждат на повърхността забравеното от всички съоръжение, изградено между 308 и 324 г., заедно със самата крепост, съобщават от пресцентъра на общинската администрацията в Попово.

Скритият вход представлява масивна П-образна конструкция, покрита с полусферичен тухлен свод, издаваща се 2,20 м пред крепостната стена по посока на града. Входът от страната на града е бил защитен от двукрила масивна дървена врата. Тайната врата е служела за допълнителна защита на Западната порта на града при внезапни контраатаки.

По време на силно земетресение, станало при управлението на император Теодосий I (379-395), съоръжението било повредено. За запазване устойчивостта на крепостната стена то е старателно зазидано с камъни, споени с хоросан и така престава да функционира.

Източник:kmeta.bg
СПОДЕЛЕТЕ

Тяло на починал през 1927г. лама над 10 години продължава да измумява учените и да опровергава законите на природата/Видео/

Хамбо лама Итигелов бил ексхумиран през 2002г. В своето завещание той бил посочил на своите ученици, че иска да бъде погребан в сандък от кедрово дърво в позата „лотос“. Когато го извадили от гроба му, се оказало, че по тялото няма никакви признаци на гниене, мускулите са еластични и дори излъчват благоухание.

Ламата бил известна и уважавана личност в Русия. Титлата му „Хамбо лама“ означава глава на будистите. Той строял храмове и пишел трудове по медицина, със специалното благоволение на царя Николай II.


Хамбо лама Итигелов продължил своята дейност до 1926г. и когато болшевиките дошли на власт, той призовал будистите да избягат от „червения терор“.

След една година 75-годишния лама заявил, че смята да се оттегли от живота. Той започнал да медитира и скоро починал.

Казал на своите ученици, че иска да бъде изваден от земята след 75 години, защото ще има да каже нещо на човечеството.

Тялото му се съхранява в манастир и е достъпно за хиляди поклонници.

За сега учените не са успели да обяснят това необичайно състояние, което е на границата между живота и смъртта.

Тленните останки нямат пулс и мозъчна дейност, но хипоталамусът, за който се смята, че е обитаван от душата, продължава да функционира. Това са констатирали експертите от САЩ и Русия.
СПОДЕЛЕТЕ

Призоваха американските тайни служби да разсекретят документи за НЛО

Един от хората, стъпили на Луната, Едгар Мичъл е заявявал неколкократно, че извънземните са се опитвали да установят контакт с човечеството.

Във Вашингтон се е състоял форум, по време на който американски специалисти по НЛО са призовали американската администрация и Барак Обама да разсекретят документи, съдържащи данни за наблюдения на НЛО и контакт между хора и извънземни цивилизации.

Според участниците във форума, документите трябва да станат достъпни за всеки човек, който се интересува от тях. Едгар Мичъл, който е един от членовете на екипажа на Аполо 14 твърди, че има документи, които доказват, че извънземните са се опитвали да установят контакт с хората и тези документи стоят засекретени в САЩ вече 60 години. Според него дори служители на НАСА са общували с пришълците. Той е на мнение, че и други правителства са осъществявали контакт, но упорито прикриват този факт.
СПОДЕЛЕТЕ

Петричката пророчица Ванга, смятала американската мисия до Луната за истинска. Но отбелязва интересен факт

„Наблюдавах с голям интерес космонавтите от Земята, които първи стъпиха на Луната. Но те не ви разказаха дори и колкото синапено зрънце от онова, което всъщност видяха там“.

По този повод Ванга казва пред своята племенница Красимира Стоянова, че на Земята са живели много по-стари цивилизации от нашата, а в Космоса има паралелно с нашия и много по-развит разум. С другите около нас трудно се влиза в контакт, защото човешката цивилизация е на „детската възраст на разума“ според Ванга, пише ежедневник.

Българският изследовател Петър Симеонов смята, че полет на „Аполо 11“ до Луната е имало, но много малко от истината за него е казана от НАСА и Белия дом. Симеонов е на мнение, че след кацането на Луната истинското живо телевизионно предаване е прекъснато и прехвърлено на секретен канал. На негово място е пуснат в ефир режисьорски запис, който подменя истината и е заснет на Земята. Симеонов акцентира върху това, че има нещо, което не е планирано и режисирано, и това е еуфорията на астронавтите. Армстронг вижда неидентифицирани летящи обекти на разстояние от себе си и се опитва да получи информация от базата в Хюстън, за да може да реагира адекватно.

Думите, които разменят астронавтът и специалистите на Земята, стигат до обществото благодарение на радиолюбители от Австралия и Швейцария, които улавят и записват вълнуващата радиовръзка. Астронавтите са посъветвани от Земята да преминат на друга честота, за да разговарят с Хюстън, за да не се чуват техните въпроси за НЛО-то на Луната.

От Земята се опитват да успокоят изследователите, обяснявайки им, че виждат останки от носеща ракета. „Решихме да не го гледаме повече, да поспим и да не говорим повече за това, а да се върнем към задачата“, заявява в интервю през 2006 година самият Едуин Олдрин, космонавт в програмата „Аполо 11“.

А задачата е да монтират на Луната научни уреди – сеизмометър и лазерен отражател за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд – общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс от екипажа на „Аполо 11“ прекарват общо 3 часа на лунната повърхност.

След завръщането си разказват на ръководителя на полета, че в илюминатора са видели чудновато тяло с формата на кълбо, движещо се по елиптична орбита. Армстронг споделя, че стъпвайки на Луната, забелязал силна светлина, излъчвана от намираш се наблизо кратер. „Надали ще повярвате, но освен нас там имаше и други посетители – космическите им кораби се бяха наредили по ръба на кратера“, допълва той.
Източник: znanie.eu
СПОДЕЛЕТЕ

Мъжът пътувал в бъдещето разказва какво ни очаква

Американецът Ал Билек твърди, че е участвал в легендарния Филаделфийски експеримент през 1943 година и е пътувал във времето. Той казва, че е прекарал 6 седмици в 2137 година и цели две години в 28-ми век.

Билек описва далечното бъдеще като високотехнологичено и то няма да се управлява от хора, а от един компютър със свръхинтелектуални възможности.По негови думи само след няколко столетия на планетата ни ще се възцари социалистически строй, а правителствата и президентите ще се превърнат в спомен. Той твърди и че климатичните изменения, на които сме свидетели днес, не са безобидни и в бъдеще човечеството се изправя пред промени с катастрофален характер.

Ал разказва, че на 13 август 1943 година е бил на кораба DE 173 от експеримента Филаделфия, който проверявал чрез Общата теория за относителността на Айнщайн дали светлината може да се манипулира и човек да пътува във времето.

За този експеримент Билек казва, че е загубил съзнание само за няколко минути и когато се е събудил, се е намирал в 2137 година.


Американецът е бил настанен в болница, каквато преди това не е виждал. Лекарите използвали светлинно и вибрационно оборудване и светкавично бързо възстановили жизнените сили на пациента.През тази година той разбрал, че човечеството се бори активно с големите климатични изменения от 2025 година. През 2137 година планетата вече е променена до неузнаваемост.

Американският щат Флорида е под вода, нивото на Световния океан се е повишило, а Джорджия се е превърнал в крайбрежен щат.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Ще има Трета световна война, казва още американецът. В нея Америка и Европа ще воюват срещу Русия и Китай.

През 2020 година ще бъдат разсекретени американски военни документи, от които ще стане ясно, че американското правителство си сътрудничи с извънземна цивилизация от 1954 година.

През 2749 година Ал Билек е видял плаващи градове в океаните. Интелектуалните възможности на цялото човечество били по-високи, а телепатията се е развила до съвършенство.

Планетата се управлява от огромен компютър, а всички хора вече живеели като единна нация.

Билек завършва разказа си с предупреждението, че каквото и да правим няма как да променим бъдещето. То е предопределено, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

Източник: sanovnik.bg
СПОДЕЛЕТЕ

10 от най-злите нацисти за които малцина знаят

Холокостът, убийството на милиони цивилни и опита за етническо прочистване на цяла Източна Европа – това са само някои от политиките на нацистка Германия, преди и по време на Втората световна война. Като фюрер, Адолф Хитлер се опитва да разшири границите на Германската империя и да премахне всички евреи и други „нежелани“ от Европа.

Имена като Хитлер, Менгеле, Химлер, Айхман, Гьобелс и Гьоринг са добре известни – но има също толкова, ако не и по-зли личности, които не са толкова широко популярни. Звярът, както е наричана, е организирала убийството на повече от 500 000 жени по време на Холокоста; Оскар Дирлевангер е бил толкова садистичен, че се е наслаждавал на това как войниците му са изнасилвали жени пред очите му; а Одило Глобочник нарежда убийствата на стотици хиляди поляци и измисля начините за изтребление на евреите за „Окончателното решение“.

И въпреки това тези имена не са известни, колкото на лидерите в нацисткото правителство.

Фридрих Екелн – „Системата Екелн“ за масови убийства

Като СС-Обергрупенфюрер (втори след Химлер в СС), Фридрих Екелн води едно от най-големите звена, отговорни за масови убийства по време на германската окупация на Съветския съюз. Екелн нарежда избиването на повече от 100 000 евреи, славяни и роми в превзетите територии през войната.

След като се присъединява към нацистката партия в началото на октомври 1929г, Екелн влиза в СС година по-късно, а след това е избран за член на Райхстага през 1932г. Известен като брутален и безскрупулен, Екелн убива членове на опозицията – особено крайно левите.



Той разработва изключително ефективен метод за убиване на голям брой хора наведнъж – системата Екелн, при която масовите гробове се копаят предварително, а жертвите се събличат и принуждават да легнат в дупките, след което ги екзекутират. Екелн организира три големи кланета през Втората световна война: Румбуле (когато са убити 250 000), Бабин Яр (180 000 жертви) и Каменец Подолски (24 000 избити евреи). Екелн дори е награден с военен кръст за убийствата в Румбуле. Накрая е заловен от съветските войски в североизточна Германия на 28 април 1945г.

Съден от военен съд в Рига в началото на 1946г, Екелн е спокоен и признава вината си, обяснявайки:

„Трябва да поема пълна отговорност за случилото се на границите с Остланд в СС, СД и Гестапо. Това значително увеличава вината ми. Съдбата ми е в ръцете на съда и моля само да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства. Ще приема присъдата с пълно разкаяние и ще я сметна за справедливо наказание.“

Намерен е за виновен за военни престъпления и е обесен публично в Рига на 3 февруари 1946г.

Илзе Кох – Кучката на Бухенвалд


Считана за една от най-злите жени в нацисткия режим, Илзе Кох е съпругата на коменданта на концлагер Бухенвалд, Карл-Ото Кох. Тя е толкова страховита, че получава прякорите „Звярът на Бухенвалд“, „Кралицата на Бухенвалд“, „Вдовицата касапин“ и др.

Като член на нацистката партия от началото на 30-те години, Кох се запознава със съпруга си чрез общи познати. Първоначално започва да работи като пазач в концлагера Захсенхаузен близо до Берлин, преди Карл-Ото Кох да стане комендант на Бухенвалд през 1937г. Без никаква жал, Кох се отнася със затворниците в двата лагера ужасяващо и убива с удоволствие. Тя дори одира татуираните кожи от телата на затворниците и си прави от тях лампиони, корици за книги и калъфки за възглавници. Кара пазачите в лагера да изнасилват, измъчват и убиват хора пред нея за собствено забавление.

Първоначално арестувани от нацистите по обвинения за присвояване през август 1943г, Кох лежат година в затвора, преди Илзе да бъде пусната. През юни 1945г обаче е арестувана от американската армия. Тя е един от първите известни нацисти, съдени от американските военни и е изправена на съд в Дахау през 1947г. Въпреки че разкрива, че е бременна, тя е осъдена на доживотен затвор за военни престъпления.

През 1948г генерал Луций Д. Клей намалява присъдата на 4 години поради липса на доказателства, но Кох е арестувана отново и е съдена повторно – осъдена е за множество убийства на доживотен затвор без граждански права.

Кох се самоубива в затвора през септември 1967г и е погребана в небелязан гроб в градското гробище.

Херта Боте – Садистът от Щутхоф


Боте влиза в Лигата на немските девойки (женското крило на нацистката партия) през 1939г и е назначена за надзирател в концлагера Равенсбрюк през септември, след което е преместена в Щутхоф. Тя става известна с бруталните пребивания на затворници и очевидното й задоволство от гледането на човешките страдания. Тя обаче не спира в Щутхоф. Боте първо е изпратена в Бромберг-Ост, след което придружава марш на смъртта с жени затворници от централна Полша чак до Берген-Белзен, с временно спиране в Аушвиц.

Смята се, че в Берген-Белзен, Боте е пребила до смърт унгарската еврейка Ева с дървено трупче и е застреляла двама затворника, но отрича за това. Арестувана е през април 1945г, когато Берген-Белзен е освободен от съюзниците. Осъдена е на 10 години затвор за стрелба по затворници, като излежава само 6 и е освободена на 22 декември 1951г. Умира през 2000г, на 96 години.

Ойген Фишер – Бащата на нацистката евгеника, германския концлагер и „биологията“ зад арийската раса


Нацистките доктори като Менгеле често са доста по-обсъждани от Ойген Фишер, но този човек е основната причина Хитлер да приложи много от политиките и идеите на режима. На практика Фишер полага основите, които правят възможно „Окончателното решение“.

Като директор на антроположкия институт Кайзер Вилхелм от 1927 до 1942г, Фишер въвежда теорията „rassenbiologie“, която помага на нацистите да прокарат идеята за „по-висша“ арийска раса. Макар официално да не членува в партията до 1940г, Фишер вече незаконно е стерилизирал и експериментирал с 600 деца на френско-африкански войници.

Неговите трудове на тема расова хигиена дават научна база за Нюрнбергски закони (които дискриминират евреите в Германия). Експериментирайки върху цигани, африканско-германци и евреи, Фишер взема кръв и измерва черепи, за да „докаже“ своите расистки теории. Възгледите му са толкова популярни, че Хитлер дори ги споменава в „Моята борба“.

Друго отроче на Фишер е германският концлагер, който за първи път се появява в Африка през 1904г, за да се държат зад решетките така наречените „низши“ раси, далеч от онези, които са расово „чисти“.

Невероятно, Фишър се оттегля през 1942г и не е изправен пред съда. Умира през 1967г.

Йозеф Крамер (и Ирма Грезе) – Звярът от Белзен (и Хиената на Аушвиц)


Като комендант на концлагера Берген-Белзен, Йозеф Крамер не показва капчица милост към своите затворници – нито пък помощницата му Ирма Грезе. Наричан Звярът от Белзен, Крамер работи в Нацвейлер-Щрутгоф, Берген-Белзен и Аушвиц, избивайки десетки хиляди затворници чрез брутални и безскрупулни методи. На поста си в Нацвейлер-Щрутгоф – единственият нацистки лагер, изграден на територията на днешна Франция – той лично обгазява 80 еврейски мъже и жени, след което запазва скелетите им за института по анатомия към университета в Страсбург.

През май 1944г Крамер е назначен да отговаря за газовите камери в Аушвиц и с готовност убива хиляди затворници в мащаби, невиждани допреди. След това е преместен в Берген-Белзен през декември същата година, където заема още по-висок пост – остава на него, дори когато британците освобождават лагера, като ги развежда на инспекция.

Междувременно Грезе работи в лагера Равенсбрюк, след което е преместена в Берген-Белзен, а после и в Аушвиц – тя е не по-малко брутална.

Известна като „хиената на Аушвиц“, тя обича да избира болните и слабите, за да се наслаждава на страданията им. Славеща се като красавица, Грезе се радва на значително внимание от мъжете в СС, включително и от Менгеле – дори нелегално прави аборт, докато е в Берген-Белзен.

На процесите си и двамата са осъдени за престъпленията си през войната. Крамер е затворен в Хамелн, където е обесен през декември 1945г, като до последно не се разкайва за действията си и обяснява, че просто е „следвал заповеди“. Грезе също е обесена там едва на 22 години, което я прави най-младата жена, умъртвена под британския закон през 20-и век.

Райнхард Хайдрих – човекът зад Холокоста и „окончателното решение“, който Хитлер нарича „мъжът с желязното сърце“


Въпреки че през войната е един от най-високопоставените и значими нацисти, Райнхард Хайдрих рядко бива споменаван с престъпленията си. Когато Адолф Хитлер нарича някого „мъжът с желязното сърце“, това трябва да говори доста за жестокостта му. Като генерал от СС и началник на Главното управление за сигурност на Райха (включващо Гестапо, Крипо и СД), Хайдрих също така отговаря за Бохемия и Моравия.

Той е един от основателите на Службата за сигурност (СД) и работи усилено по отстраняването на враговете на нацистите още преди дори да са се качили на власт, след което помага за организирането на Кристалната нощ (когато евреи и тяхната собственост са нападнати из цяла Германия и Австрия през ноември 1938г).

През Втората световна война обаче наистина се издига. Освен че се опитва да заличи чешката култура и елиминира всяка съпротива в Бохемия и Моравия, Хайдрих помага за установяването на айнзацгрупите, които систематично избиват местни и евреи. Именно под неговото председателство на Ванзейската конференция през 1942г е финализирано „окончателното решение“ за депортиране и избиване на всички евреи в окупираните от Германия територии.

Така се слага началото на Холокоста, за който Хайдрих е пряко отговорен. Той обаче не доживява да бъде съден за престъпленията си. През май 1942г е убит от британско обучен екип чешки войници, изпратени да го убият в хода на операция Антропоид.

Хитлер изживява емоционално загубата на един от най-доверените си лейтенанти, който е щял да изпълнява волята му независимо колко брутално е тя.

Мария Мандел – пряко замесена в избиването на повече от 500 000 жени в Аушвиц


Мария Мендел е обвинена за убийството на повече от 500 000 жени затворнички в Аушвиц – не е правописна грешка, числото е правилно.

Родена в Австро-Унгария, тя работи в лагер в Лихтенбург след аншлуса на Австрия и Германия през 1938г, а после се мести в концлагера Равенсбрюк през май 1939г. Впечатлявайки началниците си, Мандел бързо е повишена и започва да отговаря за проверките на списъците и изпълнението на наказания – и с перверзно удоволствие пребива затворници.

От октомври 1942г нататък става скандално известна. Преместена е в Аушвиц II (Биркенау) и макар като жена началник тя да не може да мине по ранг мъжете, контролът й над жените затворнички е абсолютен. Мендел властва над всички женски подразделения на Аушвиц.

Повишавайки хора като Ирма Грезе на по-високи позиции, Мандел обича да стои на портите и да чака жените да се обърнат, за да я погледнат – всяка, която го е направила, е изпращана да бъде убита. Собственоръчно подписва списъците със затворнички, които да бъдат изпратени на смърт. Смята се, че е организирала избиването на повече от 500 000 жени и деца в газовите камери на Аушвиц. Също така си избира евреи като „домашни любимци“ и ги принуждава да я следват и да вършат разни задачи за нея, а когато й доскучаело ги убивала.

Винаги търсейки иновативни методи, Мандел създава „Женския оркестър на Аушвиц“, който изпълнява музика за затворничките, на която те да танцуват на път за газовите камери. Смятала е, че това е правило убийствата по-ефективни.

Заловена от американската армия през август 1945г, Мария Мендел е предадена на Полша на следващата година. Осъдена е и обесена през януари 1948г. Има версия, че е молела за прошка, преди да бъде екзекутирана.

Фридрих Вегенер – ученият, експериментирал върху затворници


Фридрих Вегенер открива заболяване, първоначално известно като Вегенерова грануломатоза. Той вероятно е бил значително замесен в експериментите върху затворници в концлагерите и еврейските гета. Никога обаче не е съден за престъпленията си. Вегенер е ярък нацистки привърженик, който се разхожда с членската си карта и явна пропаганда, а в нацистката партия влиза още преди Хитлер. Смята се, че е помогнал за издигането на бъдещия германски лидер.

Като високопоставен военен лекар, Вегенер е базиран близо до Лодзинското гето в Полша, където провежда експерименти върху евреи. Смята се, че е изпробвал върху тях нови лекарства и е инжектирал различни вещества в телата им. Вероятно е провеждал дисекции на живи пациенти, за да експериментира с все още работещи органи.

Нацисткото минало на Вегенер остава в тайна до след смъртта му през 1990г, като дори получава престижна награда от американски университет за откриването на собствената си болест. Когато истината излиза наяве, наградата му е отнета посмъртно и се провеждат множество кампании за преименуване на заболяването.

Одило Глобочник – описван като „най-злият човек от най-злата организация в историята“


Началникът от СС и австрийски нацист Одило Глобочник извършва престъпление след престъпление по време на войната. Като една от движещите сили зад операция Райнхард, Глобочник помага за организирането на убийството на повече от 1 милион еврейски поляци по време на Холокоста, като ги издирва и след това изпраща в лагерите на смъртта. Освен това ликвидира всеки един от 500-те хиляди евреи във Варшавското гето – където е събрана най-голямата еврейска общност в Европа – след което преминава към онези от Белостокското гето, понеже се съпротивявали срещу нацистката окупация.

Глобочник силно вярва в нацисткото расово превъзходство и иска да прочисти Източна Европа, затова създава и управлява резервата Люблин в Полша. 95 000 евреи са депортирани там и принуждавани да работят в лагери.

Оттегля се в Австрия, когато съюзниците напредват през май 1945г, но е заловен от британски войници. След като е затворен и разпитан обаче, той захапва капсула с цианид и се самоубива.

Оскар Дирлевангер – насилник на деца и некрофил, описван като един от най-злите и жестоки нацисти



Д-р Оскар Дирлевангер е свързван с някои от най-ужасяващите и зли престъпления от войната – повечето извършени от неговия СС наказателен отряд Дирлевангер.

Самият той изнасилва две 13-годишни момичета през 30-те и лежи в затвора за това – пуснат е заради службата си в Испанската гражданска война, след като Хитлер и нацистката партия решават да използват военния му опит.

Като ветеран от Първата световна война, Дирлевангер има достатъчно предишен опит от садистично естество, който да демонстрира през ВСВ – това го прави и отличен войник. Бързо се издига сред редиците на СС и получава свой собствен наказателен отряд, който става известен с бруталните си и насилствени методи.

Дирлевангер назначава войници, които са осъдени престъпници и дори психично болни, след което ги изпраща да вършеят в окупираните руски територии. Отрядът му убива, измъчва и изнасилва цивилни и деца по пътя си, а Дирлевангер наблюдава всичко със задоволство. Дори храни жени пленници със стрихнин – отрова за мишки – за да забавлява войниците си, на които след това позволява да изнасилват жените, докато се гърчат в брутална агония.

Историците са потвърдили жестокостта на Дирлевангер. Тимъти Синдър обяснява, че „от всички действащи лица от Втората световна война, малцина биха могли да се съревновават по жестокост с Оскар Дирлевангер“, а Крис Бишъп го нарича „най-злият от СС“. Ричард Роудс го описва като „садистично зъл“. Дирлевангер несъмнено остава в историята като един от най-злите хора, бродели по тази земя.

Заловен е от французите през юни 1945г. Умира в затворнически лагер, вероятно след побой. Макар французите да обявяват, че е умрял от естествени причини, по-вероятно е да е бил пребит до смърт от полски войници, които той брутално е изтезавал години по-рано.

инфо: iskamdaznam.com
СПОДЕЛЕТЕ

Иван Милат-една от най-зловещите личности на 90-те

В началото на 90-те години светът е потресен от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и много скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и зловещи серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има много сериозни проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се опитват да открият правилната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия символичен гроб се крие още един. Разлагането е вече факт и единственият начин за идентификация е чрез зъбна картина.

По-късно съдебният лекар ще потвърди, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е категоричен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен анализ на мястото на престъплението показва и нещо още по-притеснително – втората жертва е била използвана като мишена много след настъпването на смъртта. Гората е прегледана обстойно, не са открити други тела и полицията решава, че няма шанс извършителят да се завърне. Мотивите за убийство липсват.

На следващата година, само месец от предишното откритие, униформените господа ще трябва да си припомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже повечето дървета се почистват от персонал, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на потенциален успех. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги идентифицира като Гибсън и Евирест.

Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, огромна прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до пълна парализа. Смъртта настъпва след допълнителни прободни рани в гърба и гърдите, които успяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е преживяла сериозен побой, черепът ? е пукнат на две места, челюстта ? е счупена и има допълнителни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите отново нямат отговор. Камерата на туриста е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и собственика ?), а раницата му на 13 март следващата година, при това на цели 120 километра от тялото му.

Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, докато полицията разчиства пътеките. Шмидл е поредната изгубена туристка, посрещнала е смъртта си с 8 прободни рани: две са в областта на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ? дробове. Откритите дрехи не са нейни, но съвпадали с вещите на друг изгубен турист – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно издирвано име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и въпреки усиленото издирване, главата ? никога не е открита. Нойгебауер е застрелян шест пъти в главата.

Криминалистите отдавна знаят, че става въпрос за сериен убиец, но гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението трябва да се уведоми, особено след като основна цел на изверга са именно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишаване на жертвите, при това за толкова крато време ще докаже и нещо друго – убиецът става все по-уверен и ще удари отново. Патолозите остават категорични, че не всички тела са издъхнали в гората, някои са били влачени и изхвърлени. Пристигащите туристи поемат различни маршрути, но всички използват една и съща стратегия – търсят си превоз от Сидни до Мелбърн и автостопът е много удобен вариант.



Австралия днес разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, но назад във времето не са били толкова много, дивата красота на острова е предразполагаща за туристите, но и местните жители често взимали стопаджии, защото хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор грабва слушалката – все още липсват трафик камерите, които да направят разследванията по-лесни. Сред редицата записани сигнали е и описанието на Пол Ониънс, бивш член на морската пехота и бивш турист на Австралия. Той сподел, че когато се качил на стоп, шофьорът се опитал да го убие и най-вероятно в момента полицията издирва точно неговия „познат“. Пол се представил като Бил на телефонистката, защото след последната подадена жалба нямал никакво доверие на австралийската власт.

В разказа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „нов приятел“ извадил въже и оръжие и приготвял екзекуцията. Пол осъзнал, че трябва да бяга  ако не иска гората да е последното, което някога ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата успява да стопира друга жена, която го кара веднага в полицията. По неизвестна причина за всички, жалбата така и не била разгледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест трябва да тежат жертвите. След преговори и гаранция за сигурността на потърпевшия, австралийските власти купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да разгледа снимки на заподозрените. От 13-те кадъра, Пол избира едно лице – Иван Милат.

Кой е Иван Милат?

Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на агресивен баща и майка – родилка. Жената имала 14 деца, сред които и Милат – той е петото дете в семейството. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото училище. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкова силна. Младите миряни използвали джобни ножчета и оръжие, за да тренират своята стрелба в двора на семейната къща. На 13-годишна възраст младежът вече е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително училище и само 2 години по-късно ще извърши първия си обир. Борис Милат ще признае, че брат му имам психични проблеми и много често бил прекомерно агресивен.  Той  бил ? по-близък от останалите роднини на Иван и още 17-годишна възраст разбира, че брат му е застрелял таксиметров шофьор, който отказал да предаде доброволно своя оборот.

Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван успява да избяга, а неговото присъда е издадена на невинен човек. Следващото обвинение е на 26-годишна възраст. Две туристки подават жалба за изнасилване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкова сакато, че извършителят си тръгва съвсем спокойно от съда и осъзнава, че вече е неуязвим. През 1977-а година повтаря операцията и отново няма никакви обвинения. Следва нов обрат в живота му – брак. Макар и неговата съпруга да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този момент на 40 години), тя все пак намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е приключила след като бъдещият бивш съпруг изгаря дома на родителите ?.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-накрая демонстрирала някаква мисловна дейност и си спомнила случая на последните две жени, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „Човекът с черната мазна коса“. Дамите също потвърдили идентичността на Иван Милат. Идва време за действие. Милат живеел със своята сестра Шърли Соър. Полицията подозирала, че дамата също е замесена с изчезващите туристи и въпреки ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат сексуална връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година започва и последният щурм. Въоръжени полицаи с бронежилетки обграждат дома му. Предлагат на заподозрения да се предаде, но той през цялото време се смее и подиграва на повикания парламентьор.

След дълги преговори и евентуалното залавяне, къщата е предоставена на властите за проверка. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат никога не е ходил до Индонезия, но неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е само малка част от откритията. В целият имот се крие туристическа екипировка, включително и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези ценни артефакти, хората откриват и сериозно количество оръжия от всякакъв вид. В съда не е много трудно на съдията да издаде седем последователно доживотни присъди без право на помилване, както и допълнителни шест години за опит за убийство на Пол Ониънс.

След като австралийският дявол е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката показва, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за убиеца. Във вечерните новини ще стане ясно, че се е опитал да избяга заедно с наркотрафикант. Двамата са заловени, но трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е прехвърлен в затвор с максимална сигурност. До днес продължава да твърди, че е невинен. В свободното си време пише писма на всички възможни журналисти. След като сензацията отминала, той решил да пише на Висшия съдебен съвет, както и на комисията за разглеждане на ДНК проби. Понеже трябвало да изпрати някакво ДНК, човекът решил да отреже малкото си пръстче и да го прикрепи към писмото (използвал е пластмасово ножче за целта). Според съдебните психолози, скоро няма да има никакъв шанс за самопризнания. Хладнокръвният убиец ще мълчи до последно дори преди смъртта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.

Източник: chr.bg
СПОДЕЛЕТЕ

Руското семейство,прекарало 40 години в пълна изолация в Сибир,без да знае за края на войната

Сибирското лято не трае дълго. Снегът се топи през май, а студеното време се завръща отново през септември, заледявайки тайгата: безкрайни километри разпръснати борови и брезови гори със спящи мечки и гладни вълци; стръмни планини; бели реки, които се изливат бурно в долините; стотици хиляди ледени блата. Тази гора е от последните истински диви места на Земята. Простира се от най-далечните арктически региони на Русия чак на юг до Монголия, на изток от Урал до Тихия океан: 13.1 милиона квадратни километра пустош, с популация извън шепа градове, наброяваща едва няколко хиляди души.

Когато дойдат топлите дни обаче, тайгата разцъфва и за няколко кратки месеца изглежда почти приветстваща. Точно тогава човек може да види най-ясно този скрит свят – не от сушата, тъй като тайгата може да погълне цели армии от изследователи, а от въздуха. Сибир е източник на повечето нефтени и минерални ресурси на Русия и през годините дори най-отдалечените райони са обработвани.

Така стигаме до далечния юг на гората през лятото на 1978г. Хеликоптер е изпратен да открие безопасно място за кацане, където да свали група геолози на 150км от монголската граница. Машината се спуска над гористата долина на река Абакан. Склоновете на долината са стръмни, на места почти вертикални, а боровете и брезите са толкова на гъсто, че няма начин да направят място за кацане.

Но надничайки напрегнато през предното стъкло в търсене на пролука, пилотът забелязва нещо, което не би трябвало да е там. Сечище, на 1800м в планината, между борове и лиственици и белязано от дълги, тъмни бразди. Озадаченият екипаж на хеликоптера прави няколко прелитания, преди да стигне до заключението, че това са признаци на човешко обитание – градина, която съдейки по размера и формата на сечището, трябва да е там от доста време.

Изумително откритие. Планината е на повече от 240км от най-близкото селище, на място, което никога не е изследвано. Съветските власти нямат данни за хора, обитаващи този регион.

На четиримата учени, изпратени там, за да търсят желязна руда, им е казано за видяното от пилота и това ги разтревожва и озадачава. „По-малко опасно е да попаднеш на диво животно, отколкото на непознат.“ – отбелязва писателят Василий Песков за тази част на тайгата. И вместо да изчакат във временната си база на 15км, учените решават да проучат. Водени от геолога Галина Писменская, те избират ясен ден и пълнят раниците си с подаръци за потенциалните им нови приятели – макар за всеки случай да проверяват и дали са си взели пистолетите.Докато натрапниците се катерят по планината, насочвайки се към мястото, посочено от пилота, те започват да попадат на признаци за човешка дейност: пътека, тояга, мост над поток и малка колиба, пълна със сушени картофи. Писменская разказва:

„До потока имаше къща. Почерняла от времето и дъжда, колибата беше зарината от всички страни с кора, дъски и колове. Ако не беше прозорец с размера на джоба на раницата ми, щеше да е трудно да повярваме, че там живеят хора. Но хора имаше, без съмнение… Пристигането ни беше забелязано, както разбрахме.

Ниската врата изпука и фигура на много стар мъж се показа на дневната светлина, направо като от приказка. Бос. Облечен с риза от зебло, цялата в кръпки. Носеше и панталони от същия материал, също в кръпки, имаше и несресана брада. Косата му беше разчорлена. Изглеждаше изплашен и нащрек… Трябваше да кажем нещо, затова започнах: „Здравей, дядо! Идваме с добро!“

Старецът не отговори веднага… Най-накрая чухме мек, несигурен глас: „Е, след като сте дошли чак до тук, по-добре влезте.“

Гледката, посрещнала геолозите на влизане в колибата е като от средновековието. Нескопосано построена от подръчни материали, къщурката е едва ли не дупка в земята – „ниска бърлога, студена като мазе“, а подът се състои от картофени обелки и черупки на жълъди. Оглеждайки се в тъмнината, посетилите установяват, че стаята е една. Тя е претъпкана, плесенясала и изключително мръсна, с провиснали греди… и дом на семейство от петима:

„Тишината беше нарушена от ридания и вопли. Едва тогава видяхме силуетите на две жени. Едната беше в истерия и се молеше: „Това е за греховете ни, за нашите грехове“. Другата беше зад колона и се свлече на пода. Светлината от малкия прозорец падна върху големите й, ужасени очи и осъзнахме, че трябва да излезем възможно най-бързо.“

Начело с Писменская, учените излизат бързо от колибата и се оттеглят на няколко метра, след което изваждат малко храна и започват да ядат. След около половин час вратата отново се отваря и от нея се показват старецът с двете си дъщери – вече по-спокойни, макар очевидно изплашени, но и любопитни. Предпазливо тримата се приближават и сядат до посетителите си, отказвайки всичко, което им е предложено – сладко, чай, хляб – продумвайки „Това не ни е позволено!“. Когато Писменская ги пита дали някога са опитвали хляб, старецът отговаря: „Аз съм ял. Но те не са. Никога не са виждали хляб.“ Той поне говори разбираемо. Дъщерите говорят изменен от изолацията език. „Когато сестрите говореха помежду си, звучеше като бавно, заглушено гукане.“

Постепенно, в течения на няколко визити, пълната история на семейството изплува. Старецът се казва Карп Ликов и е от старообрядците – член е на руска секта, която почита стил, непроменен от 17-и век. Старообрядците са преследвани още от времето на Петър I, а Ликов говори така, сякаш е било вчера. За него Петър е личен враг и „антихрист в човешка форма“ – нещо, което той настоява, че е доказано от кампанията на царя да модернизира Русия насилствено, отрязвайки брадите на християните.

Нещата стават по-зле за семейство Ликови, когато болшевиките атеисти идват на власт. Изолираните общности старообрядци, които са избягали в Сибир от преследванията, започват да се оттеглят още по-далеч от цивилизацията. При чистките през 30-те, когато и християнството е на подбив, комунистки патрул застрелва брата на Ликов в покрайнините на селото им. Тогава той грабва семейството си и изчезва в гората.

Това се случва през 1936г, когато Ликови са само четирима – Карп; съпругата му Акулина; син на име Савин, на 9 години; и Наталия, дъщеря на 2 години. Грабвайки вещите си и малко семена, те потъват дълбоко в тайгата и живеят в различни набързо издигнати колиби, докато накрая не се установяват на откъснатото от света място. Още две деца се раждат в дивото – Дмитрий през 1940г и Агафия през 1943г – никое от децата не е виждало друг човек, освен роднина. Всичко, което Агафия и Дмитрий знаели за външния свят, били научили изцяло от историите на родителите си. Основното забавление на семейството, отбелязва руският журналист Василий Песков, „било всеки да разказват сънищата си“.

Децата знаели, че има места, наречени градове, където хората живеят натъпкани във високи сгради. Били чували, че има други страни, освен Русия. Но тези идеи били просто абстрактни за тях. Единственото им четиво били молитвеници и стара семейна Библия. Акулина използвала евангелията, за да учи децата да четат и пишат, като остри пръчки потопени в сока на растението орлови нокти служили за писалки. Когато на Агафия показали картинка на кон, тя го познала от историите в Библията.

Но докато изолацията на семейството е трудно да бъде възприета, тежкият им живот не е. Стигането до дома на Ликови пеша било изключително трудно, дори с помощта на лодка по реката. При първата си визита, Песков – който се обявява за главен хроникьор на семейството – забелязва, че са пропътували 250км, без да видят никакви признаци на цивилизация.Изолацията прави оцеляването в дивото почти невъзможно. Зависими изцяло от собствените си ресурси, Ликови се борели да заменят малкото неща, които взели със себе си в тайгата. Направили си галоши от дървесна кора и клони, вместо обувки. Дрехите шиели и кърпели, докато не се разпаднали, след което ги заменили със зебло.

Ликови носели със себе си чекрък, както и частите на тъкачен стан – местенето на тези неща от място на място, докато отивали все по-дълбоко в тайгата е изисквало много трудни и дълги пътувания – само че не са имали технологията да заменят метала. Два чайника им служели много години, но накрая ръждата ги победила и единствената им алтернатива била брезовата кора. Понеже тя не може да се слага върху огъня, готвенето станало доста трудно. Когато Ликови са открити, те се изхранвали с картофени кюфтета с ръж и конопено семе.

В някои отношения, пояснява Песков, тайгата предлагала някои изобилия: „До колибата имало чист, студен поток. Лиственица, смърч, бор и бреза предлагали материал, колкото може да носи човек… Боровинки и малини винаги имало под ръка, дърва за огрев също, а кедровите ядки падали направо върху покрива.“

Въпреки това Ликови постоянно живеели на ръба на глада. Едва в края на 50-те, когато Дмитрий съзрял, семейството можело да лови животни и да използва месото и кожите им. Без оръжия и дори лък, те ловували като копаели трапове или преследвали дивеча през планините, докато животното не се изтощи и не припадне. Дмитрий развил изключителна издръжливост и можел да ловува бос през зимата, понякога не се връщал с дни, като спял на открито при минусови температури и носел млад елен на раменете си. Твърде често обаче нямало месо и диетата им била еднообразна. Дивите животни унищожили реколтата им от моркови и Агафия наричала 50-те „гладните години“. „Хранихме се с листа от офика“, разказва тя. „Корени, трева, гъби и кора от дърво. Постоянно бяхме гладни. Всяка година имахме семеен съвет, за да решим дали да изядем всичко или да оставим нещо за семена.“

Гладът бил постоянно надвиснала опасност при тези обстоятелства и това си проличало през юни 1961г. Ледът убил всичко в градината им и през пролетта семейството трябвало да преживява на дървесна кора. Акулина избрала да храни децата си и същата година умряла от глад. Останалите били спасени от чудо: единствено зрънце ръж покълнало в градината им. Ликови направили ограда около него и го пазели ден и нощ от мишки и катерици. Стъблото дало 18 зрънца и с тях те успели да възстановят ръженото поле.

Опознавайки семейство Ликови, геолозите осъзнават, че са подценили способностите и интелекта им. Всеки член на семейството имал индивидуален характер; старият Карп обикновено бил възхитен от най-новите иновации, които учените носели в лагера им. Макар упорито да отказвал да повярва, че човек е стъпил на Луната, той се адаптирал към идеята за сателитите. Ликови ги забелязали още през 50-те, когато „звездите започнали да препускат бързо през небето“.

Най-много го изумила прозрачна целофанова опаковка. „Боже, какво са измислили – като стъкло е, а се нагъва!“. Карп държал на статуса си на глава на семейството, макар вече да гонил 90 години. Най-големият му син, Савин, се обявил за непреклонен арбитър по отношение на религията. „Беше силно вярващ, но суров човек“ – казва баща му за него. Карп бил разтревожен какво ще се случи със семейството след смъртта му, ако Савин поеме контрола. Най-големият син щял да срещне малко съпротива от Наталия, която така и не успяла да замени майка си като домакиня и шивачка.

По-малките деца от друга страна, били по-открити към промяната и иновацията. „Фанатизмът не е толкова дълбоко загнезден у Агафия“ – отбелязва Песков и осъзнава, че най-младата от Ликови имала чувство за ирония и можела да се подиграва на себе си. Необикновената реч на Агафия – имала певчески глас и разпъвала прости думи в многосричия – убедила посетителите, че е малоумна, докато всъщност била доста интелигентна и отговаряла за следене на времето, при положение, че семейството не разполагало с календар. Не бягала от тежката работа, копаела ново мазе през есента и работела на лунна светлина, когато слънцето залязвало. Когато Песков я пита дали не я е било страх сама в дивата гора, тя му отговаря: „Че какво може да ме нападне тук?“

От всички обаче, Дмитрий се оказва любимец на геолозите – опитен любител на природата, който познавал всички настроения на тайгата. Той бил най-любопитен и вероятно най-открито настроения член на семейството. Именно той направил семейната печка и кофите от дървесна кора, които използвали за съхранение на храна. Дмитрий прекарал дни в рязане и поваляне на всяко дърво, което Ликови използвали. Вероятно не е изненадващо, че именно той бил най-изумен от технологиите на учените. Щом отношенията им се подобрили до толкова, че Ликови били убедени да посетят съветския лагер надолу по течението, той прекарал много щастливи часове в малката дъскорезница, чудейки се колко лесно един кръгъл трион може да реже дървото.

Карп Ликов води дълга и неуспешна битка със себе си да ограничи цялата тази модерност. Когато все още опознават геолозите, семейство Ликови приемат само един подарък от тях – сол. С течение на времето обаче вземат повече. Приветстват помощта на техния специален приятел сред геолозите – Ерофей Седов, който през повечето време асистирал с посяването и събирането на реколтата. Приемат ножове, вилици, зърно и дори лист и хартия, както и фенер. Повечето от тези иновации били бързо възприети, но грехът на телевизията, с която се сблъскали в лагера на геолозите, се оказал неустоим за тях.

На редките си визити, те сядали и гледали. Карп сядал директно пред екрана. Агафия наблюдавала, надничайки от вратата. Тя се опитвала да прогони греха с молитва – шепнейки и кръстейки се. След това и старецът се молел.

Вероятно най-тъжното от странната история на Ликови е скоростта, с която всичко за тях пропада след като възстановяват контакта си с външния свят. През есента на 1981г три от четирите деца последват майка си в гроба само в рамките на няколко дни. Според Песков, смъртта им не е била, както може да се очаква, от излагането на болести, към които не са имали имунитет. Савин и Наталия страдали от бъбречна недостатъчност, вероятно в резултат от диетата им. Дмитрий обаче умрял от пневмония, която може би е започнала като инфекция, получил от новите си приятели.

Смъртта му разтърсва геолозите, които отчаяно се опитват да го спасят. Те предлагат да повикат хеликоптер и да го закарат в болница. Дмитрий обаче отказва да изостави семейството и религията си. „Това не ни е позволено. Човек живее колкото Бог му е отредил“ – прошепва той преди да умре.

След като тримата са погребани, геолозите се опитват да убедят Карп и Агафия да напуснат гората и да се завърнат при роднини, които са оцелели след толкова години чистки и все още живеят в старото им село. Но никой от тях не иска и да чува за това. Те възстановяват старата си колиба, но остават близо до стария си дом.

Карп Ликов умира в съня си на 16 февруари 1988г, точно 27 години след съпругата си. Агафия го погребва в планината с помощта на геолозите, след което се връща обратно в дома си, убедена, че Бог ще й помага. И наистина остава там. Четвърт век по-късно, вече на 70, това дете на тайгата все още живее само, високо над Абакан.

Източник: iskamdaznam.com
СПОДЕЛЕТЕ

Популярни публикации