Днес почина легендарният футболен специалист Васил Методиев - Шпайдела, съобщи официалният сайт на Левски. Той е един от най-успешните треньори в българския футбол. Роден на 5 януари 1935 година, десният защитник играе в Академик (София), Локомотив (София) и Добруджа. С "железничарите" става шампион през 1964 г. Има 17 мача за националния отбор. 

Наставник е на Локомотив (София) от 1972 до 1974 г. и от 1977 до 1980 г., с който става шампион през 1978 г. и достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1980 г.


Ръководи Левски от 1983 до 1985 г., през 1987/1988 г. и през 1990/1991 г. Със "сините" е шампион през 1984, 1985 и 1988 г. и носител на купата през 1984 (включително и Купата на Съветската армия) и 1991 г. В паметта на феновете Шпайдела си остава един от най-опитните специалисти, с когото Левски постига забележителен хеттрик от отличия през славния за тима сезон 1983/1984.

Погребението ще бъде на 31 юли от 11:45 часа в църква "Успение Богородично" на пл. "Ручей" в кв. "Белите брези" в София.

"14 юли 1972 година"
Стара Загора-Заводът за азотни торове

На 9 септември 1944 година в Стара Загора има 32 фабрики и работилници, от които 3 цигарени, 5 мелници, 3 маслобойни, 4 кожарски и 4 металообработващи. В тях работят 11 струга и 8 бормашини. Тази тогавашна промишленост произвежда продукция за към 8000 лева, по курс от 1982 година –

Това е основата, от която тръгва индустриалното развитие на Стара Загора под ръководството на партията. И се ражда чудото на Стара Загора – чудо, вплетено в чудото на социалистическа България: градът става крупен промишлен център на химията, електрониката, роботостроенето, машиностроенето, леката и хранителната промишленост.

В началото на 50-те години се извършва специализация на 16 завода в девет града – един от тях е Стара Загора. През 1956 година – по курс към 1982 година – обемът на произведената продукция е 38 млн. и 300 хил. лева. През 1982 година тя е 1 млрд. 151 млн. и 101 хил. лева – 143 пъти повече в сравнение с 1944 година.За 45-те години по официални отчети и според партийните документи „са построени три Българии“, съпоставено с най-добрата в икономическо отношение довоенна 1939-а година. Принос за това имат Стара Загора, трудещите се в града, партийната организация, отделните членове на партията.

До 1973 година в страната са проектирани и построени повече от 400 завода за машиностроене, електроника и изчислителна техника, военно-промишлен комплекс. Това е индустриална революция, в която свой дял има Стара Загора: завод за бутилиращи линии, завод „Светлина“ за осветителни тела, ковашко-пресов завод, незабравимите Заводи за запаметяващи устройства, завод за роботи, чугунолеярен завод. Линията за радиално леене в Стара Загора е европейска рядкост.

С решение на Министерския съвет от 1981 година в Стара Загора е създадено научно-производствено предприятие „Дезинтегратор“ – съвременно направление, познато в СССР, САЩ, Германия, Япония и Швейцария, което намира приложение във фармацията, химията, хранителната промишленост, производството на строителни материали. В Стара Загора се създава лаборатория за космически изследвания към БАН, която по-късно се развива и се превръща в Институт за космически изследвания. В нейния състав е включен и Международен ситуационен център.

Към тях по-късно се създава научно-производственото предприятие “Космос”. Това научно-производствено академично звено е новаторско за времето си в Югоизточна Европа. Създадените от него изделия по Националната космическа програма “Шипка” са монтирани на борда на космическия кораб, с който летя вторият български космонавт Александър Александров, както и на борда на автоматичната междупланетна станция за изследване на Халеевата комета по проекта “Венера-Халей” в края на ХХ век. Производството на Азотноторовия завод е сред продуктите, които тогава правят България постоянен и надежден доставчик за огромните пазари на Бразилия, Индия и Китай.

ДСО „Хранмаш“ е гордост за всяка икономика. Изгражда заводи в Ирак, Китай, Германия. Завинаги остават в историята на модерната старозагорска индустрия имената на Атанас Атанасов, Васил Тюркеджиев, Васил Николов, Георги Димов, Иван Иванов и много още, някои от които и днес работят в най-съвременните направления на българската икономика. Със своите 3500 строени годишно апартаменти СМК и с построените промишлени обекти ЗСК, както и техните ръководители Господин Великов и Иван Куцаров, са сред най-добрите в страната. Свой дял в изграждането на Стара Загора имат Строителни войски, сред чиито командири е един забележителен човек – генерал Делчо Желязков Делчев.

Транспортният комбинат с директор Тодор Димитров, в който са включени седем предприятия, с техниката, с която разполага, с кадрите и с богатите си организационни възможности обслужва икономиката не само на Стара Загора, а и на цялата страна.

Изградени са мощни преработвателни предприятия, които имат всеотдайни ръководители: „Винпром” – Иван Мухов, Господин Динев, Радни Куршумов; „Загорка” – Генчо Станчев, Моньо Марков; „Родопа” – Любен Николов; „Сердика” – Трифон Трифонов; Консервен комбинат „Петко Енев” – Стоян Нунев, Запрян Велев, Теньо Андонов.

В Консервния комбинат на ден се получават и обработват тогава по 800 тона домати, в „Сердика” – повече от 400 тона мляко, в Птицекомбината се обработват 40-50 хиляди птици дневно.

Не е възможно в няколко страници да се изброи цялата мощ и производителност на старозагорската индустрия преди промените, нито да се представят десетките хиляди, работещи в нея старозагорци. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, други едва кретат. До десетина години може и да отрича някой, че Стара Загора е имала това богатство.

Динко Динев
Снимка:delcampe.net

През 1973г Съветския съюз пуска във въоръжение нов основен боен танк - модела Т-72.Конструктор му е Валерий Николаевич Ведендиктов - генерал-лейтенант от Съветските въоръжени сили , главен конструктор в Уралския машиностроителен завод и Герой на Съветския съюз , награден с орден "Ленин".

Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск. Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Страни от Варшавския договор като Народна република България и Социалистическа република Румъния са въоръжени с Т-72 „Урал“ и Т-72 АК които са произведени в Съветския съюз, макар ди има и други модификации на Т-72 – T-72M/М1/М2.Други страни от Източния блок – Унгария, Чехословакия и Полска народна република са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола.

В Югославия се произвежда танка М-84 лицензиран вариант на Т-72.Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение днес.Отличителна черта на Т-72 е неговото тегло от 41 тона, с което той е сравнително по-лек от съвременните ОБТ. Базовият двигател е с мощност от 780 к.с., което прави съотношението мощност-тегло на танка по-малко от днешния стандарт. Въпреки това машината може да развива много високи скорости на шосе, ако е снабдена с гумени тампони за веригите. При изпитване на немската армия един Т-72 успява да развие скорост от 110 km/h по магистрален път. Едно от подобренията на двигателя е малкото отделяне на изгорели газове и премахването на силните вибрации при работа.[1] След 1985 година лятата броня на базовия модел е заменена с реактивна и композитна, а мощността на двигателя е увеличена до 840 к.с.

Т-72 е оборудван с къс шнорхел за прекосяване на реки. Танкът разполага с проста система за снабдяване на екипажа с въздух. Ако двигателят му спре да работи под вода, е необходимо да бъде запален отново до 6 секунди. В противен случай в бойното отделение ще навлезе вода заради загубата на налягане. От всяка страна Т-72 има шест опорни ролки от специална алуминиева сплав – ковани или лети (летите се произвеждат единствено в България по метод за леене с противоналягане, който е български патент), снабдени са с гумени бандажи, едно водимо и едно водещо колело, както и три въртящи барабана над и между опорните ролки. Заради торсионното окачване удобството на екипажа при придвижване е по-лошо в сравнение със западните танкове, снабдени с хидропневматично окачване.

Веригите се отличават с голяма издръжливост, дори в сравнение с последното поколение основни бойни танкове. Т-72 разполага с надеждна защита срещу бойни химически и биологични вещества, както и срещу радиация. Вътрешността на танка е облицована със специална борна сплав, която осигурява и известна защита срещу неутронни ядрени взривове. Първоначално бронята на Т-72 е била лята, с максимална дебелина до 200 mm. На по-късен етап (Т-72А) тя е заменена с ламинирана (слойна) броня с добавен 80 mm гласис.Основното 125 mm оръдие на Т-72 е с приблизително еднаква мощност като стандартното натовско 120 mm Л-44, с което са въоръжени повечето съвременни западни танкове. Отклонението от целта при стрелба на разстояние 1800 m е 1 m, което го прави леко неточно в сравнение с други оръдия. Максималната далекобойност е 9100 m, като точната стрелба е възможна на разстояние до 4000 m (със специалната противотанкова ракета, изстрелвана от самото оръдие). Основните боеприпаси са кумулативни БК-27 и БК-29 с пробиваемост до 900 mm ЕЛХБ на разстояние 1800 m.[1] Допълнително танкът разполага с кинетични снаряди БМ-42 с волфрамов сърдечник (пробиваемост от 500 mm ЕЛХБ на 2 км) и БМ-46 с глава от обеднен уран (пробиваемост до 650 mm ЕЛХБ на 2 км).

При добри условия екипажът може да произведе до 7 – 8 точни изстрела в минута. В най-модернизираните варианти на Т-72, както и при Т-90, зареждането на оръдието отнема едва 5 секунди. Почти всички танкове Т-72 имат система за управление на огъня (СУО). Точната стрелба в движение е възможна, ако танкът се движи със скорост до 25 km/h. Много от танковете в експлоатация не разполагат с уреди за инфрачервена термография за улесняване на прицелването, а само с инфрачервени илюминатори тип „Луна“. Инфрачервеният илюминатор обаче е от голяма полза за командира на танка.

От съществуващите машини само тези в армиите на страните от бившия СССР и някои държави от бившия Източен Блок (най-вече Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, но и България и Румъния ) са оборудвани с лазерни далекомери. Един модернизиран Т-72 АК и Т-72Б с подходящи муниции и добре обучен екипаж може да унищожи вражески М1А1 Ейбрамс, Меркава 3 или Леопард-2А1 с 1 – 2 изстрела и М1А2, Льоклерк или Чалънджър-2 с 2 – 3 изстрела. Идеята НР.България да има нов модерен танк през втората половина на 70 те г. не е нова.През 1975 Огнян Дойнов - заместник-председател на Министерския съвет , отговарящ за комисията по военнопромишления комплекс при посещение на министъра на отбраната на СССР маршал Андрей Гречко в НР.България го води в щаба на 9 та горнобанска танкова бригада където Гречко изразява учудването си че един от главните съветски съюзници има на въоръжение все още Т-64 и Т-55 които танкове вече са остарели в СССР.Дойнов съзнава че новаторството е необходимо да засегне военнпромишления комплекс и дава указание за преговори на комисията за военнопромишлените въпроси на МС със съветските министерство на отбрана и министерство на машиностроенето.

Пише и докладна записка до министър-председателя Станко Тодоров , като осведомява и Тодор Живков за идеята НР.България да купи от съветската страна нов боен танк.В министерство на народната отбрана и комисията по овеннопромишлени въпроси се създава комисия която трябва да изготови предложение до съветската страна. Но през 1976г излиза нов модел на танк в СССР Т-80.Българското партийно и държавно ръкводство обаче няма интерес към новия танк , тъй като първо трябва да докаже своята ефективност в държавата производител СССР. В това време заместник-председател на Министерския съвет , отговарящ за военнопромишления комплекс става Тодор Божинов , докато Огнян Дойнов вече е секретар на ЦК на БКП по промишлено стопанските въпроси , а отговорник по военните въпроси в БКП става Георги Атанасов избран за организационен секретар на ЦК на БКП януари 1977г Георги Атанасов на когото е подчинен отдел "Военно-административен" на БКП.В съюзника на БКП БЗНС за военните и промишлените въпроси отговаря Алекси Иванов избран декември 1976 за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС.Така конструирана партийно-правителствената комисия по военнопромишлените въпроси изпраща след решение на Министерския съвет от 20 ноември 1977г предложение за договор за покупка на основен боен танк в Българската народна армия модел Т-72, който е втория по новаторство след Т 80.

Съветските министри на отбраната маршал Дмитрий Устинов и на отбранителната промишленост Сергей Зверев дават незабавно съгласието си за сключване на договора.Договора за покупката е подписан на 17 март 1978г в Москва от заместник-председателя на Министерския съвет на НР.България Тодор Божинов и Министъра на отбрната на СССР маршал Дмитрий Устинов и министър на отбранителната промишленост на СССР Павел Финогенов с който Бългаpия получава 330 броя от супермодрния за времето танк Т-72 "Урал" , който е бойна машина ново поколение - има 125 мм оръдие , което освен класически снаряди изстрелва ракети и провтивотанкви реактивни установки.През 1983г заместник-председателя на Министерския съвет , отговарящ за комисията по военнопромишления комплекс Григор Стоичков и министъра на общото машностроене на СССР Олег Бакланов подписват в Москва договор за придобивнае на още 190 танка Т-72 . През май 1987г заместник-председателя на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство на НР.България при Министерския съве Алекси Иванов председател на Комисията на военнпромишления комплекс е на второ (след проведено в март 1987г) посещение в Съветския съюз. При посещението му е договорено с министрите на отбраната и на общото машиностроене маршал Сергей Соколов и Олег Бакланов да се направи поръчка от българска страна за закупуване на допълнително количество танкове.

Договорът за закупуването на танкоете Т-72 АК които са нови модификации е подписан на 21 януари 1988г в Москва от министъра на земеделието и горите на НР.България Алекси Иванов председател на Комсията по военнопромишления комплекс и продоволствията който е на официалното посещение в СССР и министъра на отбраната на СССР арм.ген.Дмитрий Язов и министъра на общото машиностроене Олег Бакланов с който договор НР.България получава 220 танка Т-72 АК , както и друго оръжие катосамолети Миг-29 и Зенитно-ракетни комплекси С-300 и за първи път купува новия танк Т80.От него половината бройки в ноември 1988г министъра на земеделието и горите на НР.България и председател на междуправителствената българо-сирийска комисия с протокол подписан от него и министъра на земеделието и аграрната реформа на Сирия д-р Мохамед Габаш -председател на межд.комисия от страна на Сирия НР.България продава на Сирия за сумата от 200 млн долара.Останалите Т80 са продадени 1990г с което този танк окончателно приключва краткото присъствие в БНА. Но въпреки това Т-72 се утвърждава и през годините след 1990г като основна машина в Българската армия.Той храбро служи до днес.През 2018г вицепремиера и министър на отбраната Карсимир Каракачанов подписа договор с "Терем" - Велико Търново за реновиране на 10 машини Т-72 , три от които на 9 юли 2019г са вече готови. Основния ремотн на един танк възлиза на 1 милион лева, съобщава пред медиите МО.

Алекси Иванов

Източници: 1. Централен държавен архив , ф.136 на Министерски съвет , опис 67 , 68, 69, 70,71,72,73,75,77, 79,80,81
2.Публикация на руския сайт /btvt.narod.ru/, СТАЛЬ И ОГОНЬ:СОВРЕМЕННЫЕ И ПЕРСПЕКТИВНЫЕ ТАНКИ
3.Публикация на сайта на FAS.org

4.Статия на сайта на Медиапул "Танквете идват.......Ремонтирани." 9 юли 2019.
На снимката:Т-72 на БА.

Отчет за дейността на Министерството на леката промишленост:

Стоян Жулев (министър на леката промишленост)

... Под ръководството на БКП Народна република България постигна забележителни успехи по пътя на икономическото, социалното и духовното си развитие ....

(няколко страници с успехи)

... Излязоха от дефицит редица други изделия, като хавлиени кърпи, нетъкани текстилни материали, фини носни кърпи, мебелни платове, огнеупорна домакинска стъклария, чаши с висок стол, порцеланови изделия, пердета, завеси и др. ...
Трябва обаче да се признае, че за редица от тези стоки въпреки увеличеното производство не е задоволено търсенето по асортимент наред с незадоволителното качество, което е все още главната слабост, поради която Министерството на леката промишленост и неговите стопански организации остават в дълг пред обществото. ...

... стрктурата на потреблението изисква в по-големи количества от много суровини, които са все още недостатъчни за страната - кожи от едър и дребен рогат добитък, полиакрилнитрилни влакна, багрила, текстилни спомагателни и кожарски спомагателни средства и други. ...

Обсъждане на отчета:

Стоян Сюлемезов

... необходимо е да отбележим и слабостите, които трябва да се анализират и да се набележат мероприятия за тяхното отстраняване.
През последните години настъпиха изменения в структурата на потреблението. Доходите на населението се увеличиха и потребителите станаха взискателни и търсят по-висококачествени и разнообразни стоки. (По-рано, когато нямаше достатъчно стоки, потребителите не бяха така взискателни). ...

... В известен период имаше становище, че бебешките и детските трикотажни изделия не са вече дефицитни. Практиката обаче показа, че произвежданите количества детски трикотаж са все още недостатъчни за задоволяване на нуждите на пазара. С около 2 млн. броя не се удовлетворяват отребностите от горен вълнен трикотаж на децата. Крайно време е да се специализира още едно предприятие ... за да се преодолее дефицитът.
Години наред Министерството на леката промишленост не решава въпроса за производството на детски къси и три-четвъри чорапи и чорапогащи, поради което те са крайно недостатъчни в началото на всяка учебна година.
Въпреки че по обем се договарят достатъчно количества бебешки и детски обувки, производството на обувния завод „Добрич“ в Толбухин е неритмично, което е причина за чести прекъсвания на производството и липса на модели за съответния сезон.
(Подобни проблеми с недостига на детски дрехи и обувки през 60-те години са описани в седма част)
... Не достигат все още: порцеланови изделия (3-4 млн. бр.), одеяла, жакардови завеси, пердета - широки от полиамид и полиестерна коприна, мебелни платове ... каучукови обувни изделия. Много критични бележки има особено от работещите в селското стопанство за липсата на пазара на гумени цървули, ботуши и др.

... Но има стоки, за които потребителското търсене е постоянно в продължение на 15-20 години. Например хасето и американът - широки размери, дефтинът, бархетът и някои други са дефицитни години наред. Защо досега въпросът не е решен? Неуточнено потребителско търсене ли е причина за това? Чести са, както вече се каза, и оплакванията от липсата на детски къси и три четвърти чорапи, на чорапогащи и обувки за деца от 10-12 години, за юноши и някои други стоки за абитуриенти и стоки за младежта.

... Оттук взниква и въпросът за по-широко коопериране и специализация с другите социалистически страни и особено Съветския съюз за обмяна на стоки ... Но за да бъдат търсени нашите стоки от партньорите ни, е необходимо те да бъдат качествено изработени, добре апретирани и обагрени. В това отношение считаме, че Министерстото на леката промишленост не е удовлетворено и затова следва да се помисли за срочно решаване на въпроса за багрилата, апретурите и кожите. ...


Другарят Стоян Жулев отново поставя въпроса за недостиг на кожи от едър и дребен рогат добитък, проблем третиран много често от ръководството на министерството. ... да направят анализ на мероприятията, които са икономически по ефективни - да изнасяме например месо вместо живи животни и поради това да се налага да правим внос на кожи. Да се прецени, дали валутата, получена от месото и икономисаната валута от внос кожи, не надвишава получената от износ на живи животни. ... Нужно е да се проведе, а не всяка година да се поставя и да не се решава.


Съгласно договорите и утвърдените графици за доставка на стоки за 1978 г. стопанските организации и комбинати ... трябваше да доставят стоки за 1 191 134 хил. лв., а са доставени за 1 145 362 хил. лв. ... Най-голямо неизпълнение по стопански организации ... за цялата 1978 г. имат: стопанският комбинат „Трикотаж“ ... стопанският комбинат „Рила“ ... стопанско обединение „Пирин“ ... Неизпълнението на годишния план означава хиляди бройки неполучени трикотажни изделия, костюми, шлифери, пардесюта, ризи, бельо, обувки, памучни, вълнени и копринени тъкани, спортни изделия и др.
... Не са за подценяване и последиците от морално-етичен характер, когато не се изпълнява планът и не отиват стоки в магазините. Когато липсват търсени стоки, редица търговски работници под давление на отделни клиенти започват да продават „под тезгяха“ за сметка на някаква друга изгода. Така се руши моралът и на продавача и на купувача. ... Почти същото е положението и с услугите. Очевидна е необходимостта в най-близко време да се създадат условия за премахването на дефицитността на основните стоки от първа необходимост. Неведнъж др. Тодор Живков много остро е поставял този въпрос. ...

... немалка вина имат и търговските работници, които допускат в търговската мрежа стоки с отклонения от изискванията, предвидени в Българския държавен стандарт.  ... през 1977 г. и първото тримесечие на 1978 г. 190000 чифта обувки на стойност 5900 хил. лв. от обувния завод „Петър Ченгелов“ - Пловдив, са били предложени за изкупуване като модни и луксозни, без да отговарят на необходимите изисквания. (Това предприятие се е прославило в предишни години и с износа на некачествени обувки за СССР, виж тук) Подобни факти може да се посочат и за други стоки от проверките, които бяха направени от народните представители.
Твърде често стоките със сезонен характер се доставят несвоевременно, а през сезона или даже и след това.
...
При проверките, които направиха народните представители, в много заводи се отбелязва нередовно снабдяване със суровини и материали.  ... В обувния завод „9-ти септември“ -София, материално техническото снабдяване през 1978 г е било много нередовно. Не са получени лицеви кожи през деветмесечието на с. г. от  завод „Димитър Благоев“ - Габрово, .... Нередовното снабдяване на предприятията води до неритмичност в производствения цикъл, поражда престои. Това налага от своя страна да се полага извънреден труд. ...

Посочват се някои заводи, в които има голямо текучество (на кадрите). В заводите с по-добра организация на труда и социални придобивки, които се използват правилно, текучеството е много по-малко. Например във фабрика „Септември“ -Търговище през деветмесечието на 1978 г. са постъпили на работа 148 души, а са напуснали 172. ...
Констатирано е също, че почти всички ръководства на проверените заводи поставят въпроса, че получават малко карти за почивка за работниците. ... профсъюзите трябва да подобрят системата за разпределение на картите. (Виж и изказването на депутатката Н. Манчева по-долу)

(много итересни статистически данни за почивките по времето на соца може да намерите тук)


Иван Масларов

...
Все още потребностите на пазара с редица стоки не са задоволени, все още качеството е незадоволително, поради което една част от потребителите непрекъснато негодуват. ...
(тук се повтарят някои от примерите изброени от С. Сюлемезов)
Въпросът е изключително сериозен, не се решава с години, а става въпрос за нуждите на подрастващото поколение, за което търговските работници търпят непрекъснато справедливи упреци от недоволните майки даже и през Международната година на детето.
... Все още не е напълно решен въпросът за производство на гумени цървули, галоши, шушони и другите за нуждите на вътрешния пазар. Сега в цялата страна пазарът изпитва остра нужда от гумени изделия. Всеки ден нас ни занимават с оплаквания отвсякъде, но производството продължава да е недостатъчно.
... Не всичко е решено и по отношение качеството на стоките. ... Обувките ... Най-голям е процентът на рекламациите за разлепени ходила, което показва, че се работи недостатъчно по отношение на технологиите при лепенето а лицевата част и ходилата и по отношение качествата на лепилата. ...

Найда Манчева

...
Много предприятия в текстила нямат редовно снабдяване с основни суровини и материали, в т.ч. бои, химикали и прежди. Винаги нещо липсва и то нещо важно, което затормозва нормалния ритъм на работа. Като пример мога да посоча, че през деветмесечието текстилните предприятия с апретурни и щампови цехове бяха пред прага на прекъсване на производството поради неритмичната доставка на алгинатни сгъстители, и то не по вина на предприятията, а на министерството и неговите органи.
Положението в завод „Ернст Телман“ е много тревожно, поради липса на суровина. Това е довело до влагане на суровина, без да се извършват изследвания, без да се спазва технологията на смесите. ...
Завод „Вълчо Иванов“ е единственото по рода си предприятие в страната за производството на дамски чорапи и чорапогащи. Ето защо всяко смущение в неговото производство веднага се отразява на пазара. От началото на годината досега системно се нарушава снабдяването. ... И сега на пазара няма ритмично снабдяване с техния артикул. ...

Съществен проблем, особено за нашето предприятие „Осми март“ с апретурно и щампово производство, за което е необходима пара с високо налягане, е неподаването от ТЕЦ „София“ на пара с определените по технологията параметри....
Не решен въпросът и с профилакториумите и почивните станции (на предприятието „Осми март“?). Много от тях бяха иззети от други органи, които ги стопанисват непълноценно, а работническите колективи се лишиха от тази придобивка. ...

Параскева Андреева

...
Малко е и разнообразието в спортното облекло. Нередовно се снабдява пазарът със всички размери анцузи, обикновено има само малки и големи номера. Липсват и тениските за много групи. Не е решен проблемът с есенните и зимните обувки и ботушки, а зимата дойде. Да не говорим за качеството, тъй като другарите вземаха отношение.
...

Аврам Аврамов

...
Миналата седмица пътувах за Хасковски окръг. В Костенец един другар ни помоли на стоп да го вземем до Пазарджик. Оказа се, че е овцевъд. И знаете ли защо отива? Там се произвеждали гумени цървули. При тях нямало. Бил готов да купи 5-6 чифта, защото били „калпави“, както той се изрази, късали се бързо, та да имал поне за 1-2 месеца. „Къде изчезнаха пресовите цървули, които бяха здрави и трайни“ - ме попита той. ... Моля да отговорите, другарю Жулев, не само на овцевъдите, но и на горските работници, на кооператорите, които търсят този вид продукция. ...

Накрая искам да обърна внимание на недостига от някои стоки за широко потребление, с които търговията не е задоволена. Въпреки че порцелановите изделия са излезли от дефицитност като група, все още на пазара липсват обикновени чинии, купи, кастрони и чаши, достатъчно фаянсови плочки и санитарен фаянс. (Тук се сещам за филма „Самодивско хоро“ ...) Тази година имаше прекъсване в продажбите на чорапогащи, детски чорапи и бели бебешки чорапи./kiselec1.blogspot.com/

Мопед Балкан 50 МПМ

Както вероятно Ви е известон, този модел е четвъртата поред модификация на българските мотопеди Балкан 50. Тя започва да се произвежда в Завода за леки автомобили Балкан в Ловеч през 1967 г.  и продължава до 1970.

Могат да се намерят немалко хубави екземпляри МПМ, старателн обгрижвани от своите реставратори, но все още в Интернет се усеща липса от добре подредена и качествена текстова информация за модела. Затова съставихме тази публикация със скромното желание малко да запълним липсата.

Преди време в обширна статия Ви разказахме какво означава разработваме на мотопед/мотоциклет и по-долу отново сме Ви дали линк към  нея. Тези първи пътувания трябва да стават през по-малко оживени места, докато все още не сте напълно опознали мопеда. А за да се намалят чрез икономично пътуване разходите по под­държането на мопеда, даваме следните няколко съвета:

ЗА ДА НАМАЛИТЕ РАЗХОДА НА ГОРИВО

1. При ускоряване (засилване) на мопеда отворете ръкохватката за газ само толкова, колкото е необходимо за достигане на желаната от Вас скорост. Рязкото подаване на газ чрез завъртване на ръкохватката до крайно положение не улеснявя ускоряването, обаче увели­чава консумацията на гориво.

2. След ускоряването (засилването), при по-дълго пътуване, намалете подаването на газ до онова положение, което е необходимо, за да поддържате скоростта;

3. Не пътувайте продължително на пълна газ, понеже кон­сумацията на гориво се увеличава с увеличаване на скоростта.

ЗА ДА НАМАЛИТЕ ИЗНОСВАНЕТО НА ДИСКОВЕТЕ НА СЪЕДИНИТЕЛЯ

4. Задействайте лоста на съединителя само при превключ­ване, защото в противен случай дисковете се трият и износват;

5.  Преди всяко спиране на кръстовище (или когато се наложи да спрете по други причини) винаги се старайте да превключвате на празен ход, без да пътувате по-нататък с изключен съеди­нител;

6. Когато карате на по-ниска скорост (напр. карате по оживени улици или просто пътувате бавно), винаги превключвайте на по-ниска скорост, а не да на­малявате скоростта чрез полуизключване на съединителя.

ЗА ДА ИЗБЕГНЕТЕ ЧЕСТИ РЕМОНТИ

7. Не пускайте двигателя на празен ход или на първа скорост по равни пътища да работи на високи обороти, защото в такъв случай липсва необходимата въздушна струя за охлаждане;

8. Когато карате на на втора и трета скорост, не пътувайте толкова бавно, че двигателят да работи на тласъци, тъй като те претовар­ват лагерите, съединителя, зъбните колела и веригата;

9. Когато заменяте частите на мопеда само с такива, които са описани в каталога резервни части за него като произведени специално за него или поне съвместими с него.

10. Когато намерите някакви стари български проспекти/рекламни дипляни/каталози на заводи за автомобилна техника, Автопром, Автоимпекс, Балканкар, Чавдар Ботевград, Завод 12 София, завод Балкан Ловеч и т.н., се свържете с нас на 0896 625 803, за да Ви ги купим – усилено ги събираме! :)

Източник:sandacite.bg

В 11,45 часа преди 76 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…Публикувано във факти.бг:
толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава

все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка, припомня в блога си Дани Иванов.

Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.

От друга страна, къщата в Банско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД

в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност.

През ноември 1940 по време на Соболевата акция,той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан.

Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.

За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП(к).

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

На 6 юли 1942 г. започва процесът.

Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП(к) е призован за свидетел.

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“

Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др./fakti.bg/


И до днес продължават в нас да кънтят думите на Апостола на Свободата Васил Левски: „Ако ме обесят, поне гробът ми ще остане в България и всякой ще го знае”. Но така ли е наистина? Знае ли се къде е лежат костите на Дякона?

Приживе незрящата пророчица леля Ванга е заявила, че намерят ли се костите на Апостола, България „ке тръгне нагоре в развитието си”. Още в средата на миналия век е имало хипотеза, че предсказанието на великата пророчица ще се сбъдне. Но уви…

През 1956 г. са стартирали грандиозни строежи в центъра на столицата. Тогава е разкрита и древната църква „Света Петка Самарджийска”, която е датирана от ХІ век, а под нея лежи още по-антична римска гробница от ІV век.Комунистите са искали да разрушат храма, но за щастие на всички, това не е станало. В този момент до олтара в църквата е открит тайнствен гроб, който носи името № 95. В него са открити човешки останки, които лежали в близост и на едно ниво с основата на олтарния камък. Костите били заснети, а после пренесени и в Националния археологически музей.

Веднага се появили теории, според които тези останки принадлежали на Апостола на свободата Васил Левски. Днес истината може да излезе лесно на яве, само след ДНК анализ или антропологичен анализ на скелета, пише Новини.бг. Учените твърдят, че при обесване се получават травми в областта на гръбначния стълб, което би бил сигурен признак за идентифицирането на останките.

Но въпросът чий е бил скелетът и къде се намира той, днес все още остава без отговор. Някои си припомнят пророчеството на Ванга, че намерят ли се костите на Левски, страната ще бележи подем в развитието си. Поддръжниците на тази теза посочват, че по това време страната ни наистина се е развивала с бързи темпове при условия на урбанизация и индустриализация.

Друга версия посочва, че гробът, който е доверила леля Ванга на свой приятел, се намира в църквата „Свети Николай Чудотворец” в столицата. Според историци, в София има няколко храма, в които е възможно да е бил погребан Апостолът, но само един е в близост до мястото, където е била бесилката и е функционирал по време на турското робство. Това е параклисът „Свети Николай“ на ул. „Цар Калоян“.

Според тази теория, свещеникът, който е служил там, се е погрижил за тялото на Дякона. В деня на обесването му той е погребал тялото на Васил Левски, с кръст в ръцете, под стълбището, което е водело към самия храм. Църквата е била вкопана в земята, тъй като такива са били изискванията на османските власти да не се стоят високи църкви./Брадва.бг/

От следващата година Сърбия най-вероятно ще върне задължителната военна служба, съобщава електронното издание на белградския вестник Kurir. Военният анализатор Мирослав Лазански твърди, че сръбската армия има дефицити, тъй като професионалните войници са над 30-годишна възраст и не могат физически да отговорят на всички поставени им задачи.

Обсъждането на връщането на задължителната служба е обсъждано в продължение на година, съобщиха местните медии.

„В Сърбия липсват обучени резервисти, резервна армия и военна армия а предишните конфликти са показали, че военните, които са отслужили, са по-добрите бойци“, отбеляза Лазански. Според него Сърбия най-вероятно ще запази комбинирана система, според която армията ще бъде съставена от професионални войници, наемници и военни, преминали през задължителна служба.
Анализаторът Александър Радич смята, че страната трябва да намери подходящ модел, който да ѝ подхожда, както и на времето, в което живеем. „Нямаме нито пари, нито условия, за да направим това, както преди… Никой не може да принуди никого да отиде в армията, но има момчетата, които ще се съгласят доброволно да изтърпят военна служба, ако не се занимава с маргинални работи като почистване на двора например“, коментира Радич./novinigo.bg7.eu/


“Здравейте и благодаря, че направихте случващото се публично достояние… Изпращам този мейл само на bTV, NOVA и „Капитал”, защото видях истинска журналистика единствено от тези медии. 
Вчера журналист от NOVA писа и зададе три въпроса. С радост ще разкрия подробности за този пробив, така че вашето корумпирано правителство да не лъже аудиторията ви”. 

Така започва имейлът до NOVA, изпратен от автора на хакерската атака, при която изтекоха лични данни на 5 млн. души от системата на НАП.

„Това изтичане се случва от 11 години насам. Ако корумпираното ви правителство разкрие уязвимата система, ще можете да видите тази информация в Web Archive (Internet Wayback Machine). Данните са хаквани и през 2012 г. Тогава никой не разбра, че сме успели да инфилтрираме 30 GB информация”, пише хакерът.Той разкрива, че е руски гражданин, женен за българка. „Родителите на съпругата ми живеят в България и със собствените си очи съм виждал колко прецакана е държавата ви”, пише още мъжът.

„Глупавите ви правораздавателни органи няма да открият нищо. Просто ще прикрият истината. Ако това се случи, аз лично ще кача информацията в руски и български торент тракери, така че всеки ще може да я свали свободно. Ако медиите, с които влизам в контакт, публикуват невярна информация, ще разкрия още две порции данни – отново от Министерството на финансите”, се казва още в електронното писмо./www.zarata.info/

Ето и оригиналът:


Старо видео, заснето през 1977 г. в Слънчев бряг буди истинска носталгия сред потребителите. То е качено в канала на „Българските филми“ в YouTube и представлява кратък, документален клип, показващ какъв е животът в курорта. 

Вгледа ли се човек, обаче, ще открие и друг парадокс – на кадрите няма нито един човек, който да е с наднормено тегло.И българите, и чужденците са с идеално телосложение. Някои от потребителите, забелязали този факт, коментират, че за всичко това е виновна сегашната храна, пълна с всякакви консерванти и примеси. „Едно време ядахме чиста храна и вижте какъв е резултатът. А сега, ако отидете в Слънчев бряг, на всеки два метра има затлъстял човек, всичко това е не само от начина ни на живот, но и от нещата, с които ни хранят“, коментира Петрана Стоева.

Под клипа с носталгия пишат и руснаци. 




„Имаше още природа, дървета, всичко така прекрасно, местните българи са много добър народ“, пише Елена Премидрова. 

„Социализъм, ама я колко е зелено и просторно!!! В Кубан правиха страхотни омлети, а в менюто им пишеше “Хемендекс” с яйца и шунка. Прибираха ти парите на входа и ти даваха едни купони. Но имаше простор, вкусна храна и много дюни. А сега, като предградие в немски град- само бетон, немци и  надрусани англичани. Как успяхме да напълним този хубав курорт със западноевропейски пропадняци“, коментира потребител с никнейм
Annelis D.Broekhuis. 

Студена въздушна маса, проникнала от северозапад, донесе сняг в Румъния през юли, съобщава румънската телевизия Про ТеВе.

В планината Бучедж (Централна Румъния) тази нощ валя сняг и натрупа няколко сантиметра, а на връх Ому (2505 м) имаше виелица. Температурите паднаха под нулата, усещаше се пронизващ студ и имаше гъста мъгла, предаде bTV.

Туристи споделиха, че не са виждали подобно нещо през последните осем години. Много от хората, които се бяха качили в планината с кабинковия лифт от Бущен, бяха облечени с къси пантолони и не носеха със себe си дебели дрехи.Необичайните за този сезон снеговалежи се дължат на студена въздушна маса, проникнала в Румъния от северозапад, обясни Роксана Божариу, ръководител на отдела по климатология в Националната метеорологична служба.

Румънските синоптици предупредиха, че утре се очакват ново понижение на температурите и дъждове, придружени с гръмотевици.

На пленум на ЦК на БКП за развитие на енергетиката на 26 ноември 1969 г. е взето решение „да продължат с ускорени темпове проучвателните работи за разкриване на нови находища от нефт и природен газ“

Завиждал ли е Тодор Живков на румънския диктатор Николае Чаушеску? Двамата се срещаха често уж в „другарска атмосфера“, както я описваха в партийната преса. Всъщност обаче бяха в тайно съревнование за ловни успехи, пише Socbg.com.

Е, и за петрол. Ако Живков е завиждал на Чаушеску, то е било за едно – северните ни съседи имат нефт. България трябваше да го внася. За 50 г. (от 1960 до 2010 г.) у нас са изпомпани само 8,5 млн. тона нефт, т.е. горе-долу колкото е годишното потребление сега. За сравнение в Румъния са получили толкова собствен петрол само през 1976 г.

По тази причина на геолозите ни е поръчано да правят, да струват, но да издирят нефт и в България. През 1960 г. даже се поставя задачата Комитетът по геология да планира колко залежи ще открие. „Политиците си представяха, че като търсиш, ще намериш“ – спомня си ст.н.с. Венелин Велев.

Първото нефтено находище у нас е открито край Тюленово през 1951 г. от българо-съветска експедиция, а добивът на петрол започва три години по-късно. От 1958 г. търсенето се разширява и във вътрешността на страната. В началото на 60-те години мечтите като че се сбъдват – на 8 ноември 1961 г. е открито находището в Гиген, на 28 март 1962 г. избликва нефт край Долни Дъбник, на 15 август 1962 г. – газ край Чирен.

Създадена е комисия по запасите – специален държавен орган, който утвърждава предположенията. Тя има последната дума по въпроса с какви ресурси разполагат находищата и как да се разработват по-нататък. Бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов е изчислявал колко газ има в Чирен, но не е допуснат да участва в работата на комисията, защото не слага розовите очила.

„По моите изчисления там имаше максимум 5 млрд. куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда – спомня си той. – Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „Защо?“ Отвърнаха ми: „Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е икономически оправдано.“ Казах: „Добре, а когато газът свърши?“ Министърът ми отвърна: „Дотогава ще дойде тръбата от Съветския съюз.“

Добивът на газ от Чирен започва на 5 февруари 1965 г. През 1967 г. се взема решение да се строи „Химко“ – Враца. Още през 1977 г. Чиренското находище е затворено и се превръща в хранилище. За тези 12 г. експлоатация оттам са получени общо само около 3,9 млрд. куб. м газ и се предполага, че са останали около 2,5 млрд.

Подобно е положението с нефта край село Долни Дъбник. Там е открит висококачествен петрол, подобен на сорта брент и на либийския. През следващите десетина години намират находища на още две места в Плевенско – край Горни Дъбник и Долни Луковит. Някои изказват предположение, че под Дунавската равнина има цяло петролно море, общо за България и Румъния. Вече изглежда съвсем възможно Живков да дръпне килимчето на Чаушеску, като изсмучем нефта му изпод Дунава…

Запасите на дъбнишкото находище са оценени на 18 млн. тона, което се оказва три пъти повече от действителното. На основата на тези предположения през 1967 г. в Плевен започва да се строи нефтохимически комбинат, известен днес с името „Плама“. Неговият капацитет е 1 млн. тона годишно, десет пъти по-малко от бургаския „Нефтохим“, което още тогава прави плевенската рафинерия нерентабилна. Георги Димов обяснява: „Разсъждаваше се така – ще построим „Плама“, а когато находището се изчерпи, руснаците ще ни дадат нефт, след като имаме мощности.“

На пленум на ЦК на БКП за развитие на енергетиката на 26 ноември 1969 г. е взето решение „да продължат с ускорени темпове проучвателните работи за разкриване на нови находища от нефт и природен газ“. Планира се разширяване на двата нефтохима – край Плевен и Бургас, така че през 1975 г. да могат да преработват 12-13, а през 1980 г. – 18-20 млн. тона суров петрол. Долни Дъбник става град. Бургаската рафинерия е разширена до 15 млн. т, колкото никога не е получавала. Това е два пъти повече от сегашния внос. По данни на Министерския съвет „Лукойл“ е преработил в Бургас през 2007 г. 7,1 млн. тона нефт. Тъй като плановете трябва да се изпълняват, се правят бомбастични прогнози за запасите в находищата.

През 1973 г. залежите в Северна България се изчисляват на 227 млн. тона условно гориво, в черноморския шелф – на още 150 млн. т. Ако това беше вярно, щяхме да сме осигурени със собствен петрол поне за 50 години.

В края на 70-те години на миналия век надеждите почват да гаснат. Ресурсите се оказват много пъти по-малки. Предположенията за залежите в Северна България са коригирани и стават далече по-скромни – 150 млн. т. Днес са паднали много – говори се за 59 млн. т в Дунавската равнина и 14 млн. т в шелфа. Но според някои геолози и тези числа са прекалено оптимистични… Находищата ни са 98% изчерпани. В момента у нас се добиват символични количества, от порядъка на трийсетина хиляди тона годишно, което е под 1% от нуждите на страната. Цялата стойност наполучения в България нефт за половин век е едва един милиард долара. Интересно дали не са дадени повече за геоложки проучвания.

Освен геолози държавата финансира и сондьори самодейци, които успяват по някакъв начин да спечелят доверието на партийните вождове. Една такава бригада, която търси нефт с багети, е пратена от министър-председателя Гриша Филипов. Тя дълго обикаля и дупчи със сонди из Северна България без никакъв резултат.

Въпреки това министърътна минералните ресурси Стамен Стаменов, човек с особено влияние върху Тодор Живков, продължава да е оптимист. Георги Димов е присъствал на негова среща с Кирил Зарев, началник на плановия комитет. Зарев се оплакал: „Не ми стигат 3 млн. тона нефт, Стаменов!“ А министърът му отвърнал: „Не три, шест милиона ще ти осигуря: два от шелфа, два от битуминозните шисти и два от Либия.“

Стаменов започва либийската петролна авантюра.

След като нефтеното море под Северна България се оказва мираж, Живков възлага петролните си надежди на черноморския ни шелф. Тези мечти вдъхновява един американец – Арманд Хамър, собственик на компанията „Оксидентъл петролиум“.

През 80-те години България се нуждае от 14 млн. тона нефт годишно. 11 от тях идват от СССР, обаче съветският премиер Алексей Косигин предупреждава: „Повече не можем да ви даваме.“ Останалите три милиона трябва да осигурим от собствени източници.

През 1982 г. вицепремиерът Георги Йорданов отива в САЩ и в Лос Анджелис се среща с петролния магнат. Хамър твърди, че по снимки от Космоса американците са открили много петрол и газ в нашия шелф. Той предлага неговата компания да създаде смесена фирма с България за експлоатацията на тези залежи, като обещава да поеме всички инвестиции, а нашата страна да изплати своя дял от продажбата на добития нефт. Срокът на договора, който Хамър иска, е 20 г. След изтичането им България остава единствен собственик на находището.

На следващата година американецът е поканен от Живков в България. Хамър става един от големите дарители на фондация „Людмила Живкова“. Партийното издателство „Партиздат“ пуска на български автобиографията му (преведена от Петко Бочаров). Освен в шелфа Хамър иска да прави сондажи и край Провадия. Георги Димов си спомня: „Беше уговорено „Оксидентъл петролиум“ да получи 42 на сто от евентуалното находище.“ Договор обаче не е подписан – Съветският съюз се противопоставя на влизането на американски кораби в Черно море. Американецът не се съгласява да работи само в Провадия и се отказва.

Машинистът, 38-годишният Венко Тодоров от Локомотивното депо в Пловдив, е загинал на място. 14 души са ранени. Сред тях е бил и вторият машинист.Инцидентът е станал в 15.17 ч. в района на ж.п.гара Калояновец, област Стара Загора.

Дерайлирали са локомотивът и 3 пътнически вагона, когато локомотивът се обърнал и се ударил в третия вагон.

В дерайлиралия влак са пътували 150-160 души. Локомотивът е дерайлирал на входните стрелки на гарата.

14-те ранени са били с различни наранявания,но без опасност за живота. С първите 6 линейки, пострадалите са откарани в Спешния център на Университетската болница „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Шестима от ранените са били хоспитализирани.

Жена, която е пътувала в последния вагон с децата си разказва пред агенция БГНЕС малко след инцидента, че на виковете й за помощ полицаи отговорили „Госпожо, успокойте се, първо да изкараме телата“. Според разказа на жената пътувалите в последния вагон са извозени с автомобили.

ВИЖТЕ ОЩЕ: БВ Кулата-София размазва ПАЗ на 21 септември 1972 на неохраняем прелез до село Гълъбник

Машинистът, 38-годишният Венко Тодоров от Локомотивното депо в Пловдив, е загинал на място. 14 души са били с различни наранявания. Сред тях е и вторият машинист, който е бил приет в болница със счупени ребра.

Родителите ми работеха в завод, беше истинско чудо да се добереш до карта за почивка!
Хората от моето поколение знаят колко добре беше организиран летният отдих по време на социализма. Спомням си в детството почивките с родителите ми на морето в Бяла.

Те работеха в Силнотоков завод „Васил Коларов” и се бяха сдобили с карта. Почивната станция представляваше двадесетина метални бараки, разположени на около километър от плажа. Всяка имаше врата и метален капак странично, който играеше ролята на нещо като прозорец. Още рано сутринта, с изгрева на слънцето, температурата вътре ставаше непоносима и бързахме да се изнесем на плажа. Обедно време вътре вече ставаше като сауна. Имаше столова, в която се хранехме на смени. В интерес на истината, храната беше вкусна и разнообразна или поне аз така съм я определял като дете. Знам от родителите си, че е било истинско чудо да се добереш до карта, за да отидеш на станцията в Бяла.

Вечерно време мъжете организираха истински турнири по белот с елиминации и краен победител. В селцето нямаше никакво развлечение, нямаше дори и кино. То беше подвижно и правеха прожекции веднъж за цялата смяна, а филмът задължително беше партизански, антифашистки.


Имаше възможност и за екскурзия по желание срещу заплащане до Несебър с автобус отпреди войната, който на всяка пътна чешма спираше, а шофьорът тичаше да пълни един съд от гума, приспособен като кофа, и да го излива в радиатора на рейса. Два часа престой в Несебър, по три часа път в едната и в другата посока. Така се почиваше навремето, но хората бяха весели, познаваха се, тъй като работеха заедно и се забавляваха. Естествено, най-хубавото бунгало беше за някой партиец, високо в йерархията, когото всички поздравяваха с респект. Спомени, но и изпълнени с носталгия по безвъзвратно отминали години./Ретро.бг/
 
Станимир Пенев, София

От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там: детска градина - на 3 до 5 хиляди жители, училище - на 15-20 000 жители, поликлиника и кино - на 40-50 хиляди жители. В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители. Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“. Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата.

Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент. През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем. От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.   Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.

Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева. При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила. Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се  развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив