Още от началото на 70-те години се появяват публикации в турския печат и официални протестни ноти с остър тон срещу контрабандата на България за Турция и през Турция към арабските страни, преди всичко с оръжие. Зачестяват публикации, че българите не искат регистрация и разрешителни за оръжията и изпращат всякакви оръжия за турската мафия.


Цитират се контрабандисти, които правят признания, че срещу 25-30 000 долара взимат лицензи от Арабските емирати или някоя африканска държава, с лицензите купуват от 10 до 20 000 оръжия и 4-5 милиона патрона и ги товарят на корабите за Турция. Точно по това време расте и набира сили турският тероризъм и той има нужда от оръжие.

Турският журналист Угур Мумджу от вестник “Джумхуриет” разказва в книгата си “Папа-Агджа-мафия” за оръжейните сделки на “Кинтекс”. Той твърди, че огромно количество оръжие е било доставено на турските терористи чрез България. Оръжието идва от различни страни, главно Белгия, Италия и Франция.

Обратно се изнасяли наркотици от Турция и се разменяли за транзитираното от Европа през България оръжие. Описва се начинът на контакт: обаждаш се на посредника, който работи с “Кинтекс”. Той изпраща името ти за проверка в София. Българските агенти в Истанбул също те проверяват. Ако имаш опит в контрабандата и нямаш връзки с полицията, започваш работа с “Кинтекс”.

Изпращаш описание на колата или камиона си и регистрационния му номер в София и съобщаваш кога ще пресече границата. “Кинтекс” изпраща на границата човек, който урежда да не бъде проверяван транспорта. Босовете на турската мафия работят за българската Държавна сигурност – така звучат публикациите.



На 12 октомври 1971 г. българският външен министър пише до министъра на вътрешните работи Ангел Цанев писмо, в което обобщава турските протести: "От миналата година в турския печат се публикуват материали, че нашата страна била станала център на контрабандна търговия, включително с оръжие, за Турция и страните от Близкия Изток.

Въпросът надхвърли рамките на обикновената антибългарска пропаганда и на заседание на работната група по време на посещението турския министър-председател Сюлейман Демирел в България през октомври миналата година, началникът на консулския отдел при турското министерство на външните работи постави официално въпроса за международната контрабандна дейност в София.

Бяхме информирали предварително Министерство на вътрешните работи, което заяви, че в нашата страна не само, че не се търпи такава незаконна търговия, но се води решителна борба за нейното пресичане. Изразена бе готовност за едно евентуално сътрудничество на българските и турските власти за разкриване и предотвратяване на контрабандната дейност, която чужди фирми и лица вършат през общата граница.

По въпроса бяха разменени гледища и между министрите на външните работи на двете страни. Едва тези дни турското посолство в София връчи нота, с която турската страна изразява съгласие да бъдат водени двустранни разговори по въпроса. На мнение сме, че е целесъобразно да отговорим положително.

Моля да ни съобщите вашето становище по датата и мястото на разговорите, както и имената на представителите на Министерство на вътрешните работи, които биха взели участие в тях." Месец по-късно мнение на Външно министерство от 13 ноември 1971 г. до МВР допълва:

"Подкрепяме становището на Външно министерство, че е целесъобразно да отговорим положително на съгласието на турското Министерство на външните работи за водене на двустранни преговори относно координиране работата по борбата срещу контрабандната търговия с оръжие.

Въпросът с датата и мястото на разговорите предоставяме да се реши от другарите във Външно министерство. За представител на МВР в делегацията на Външно предлагаме да бъде включен полк. Любен Николов Траянов".

Съвсем конкретно обаче за държавно организираната контрабанда на България говори нота на САЩ от 6 април 1983 г., приложена към следственото дело за атентата срещу Папа Йоан Павел Втори. В нея се посочва, че контрабандата на България с хероин, оръжие и цигари е осъществявана от турци.

Тя е адресирана до съдия следователя Иларио Мартела и е предадена в приложен плик, изпратен от италианското посолство в Анкара заедно с документи, предоставени на посолството от турския журналист Мумджу. Турските публикации допълват картината: контрабандата на оръжие в Турция се ръководи от Абузер Угурлу, братята му Мустафа, Сабри и Ахмед, от главния им сътрудник Челахетин Гювенсой, и още 15 близки приятели на Угурлу.

Разделени са на отделни клетки от по няколко души, които не се познават. България му изпраща всякакви оръжия по море от Бургас и Варна, или с тирове по суша. Този трафик управлява дясната ръка на Абузер Угурлу – Надим Диская. Имало още един бос, който ръководел бизнеса в Италия, Франция, Швейцария, Германия и САЩ – опитен, общителен светски човек на име Бекир Челенк.

Родом от родното място на братята Угурлу. Турският журналист Угур Мумджу пише първи за познанството между Бекир Челенк и Мехмед Али Агджа. Така започва манипулацията и за българската следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори.

За добре изградените партньорски връзки между крайно лявата турска екстремистка организация “Сивите вълци”, към която е и Агджа, и нашата ДС по линия на трафика на оръжие обаче има документални следи.

Твърди се, че Абузер Угурлу е имал вила във Варна. Бекир Челенк е бил задържан в ареста в България, след като твърде много се разшумява делото в Рим за атентата срещу Папата, разследван е и от нашето следствие, и е официално предаден на турските власти. Броени дни след това – на 14 октомври 1985 г. получава сърдечна криза в турски военен затвор и умира.

Няколко години след това е убит и турският журналист Угур Мумджу. Личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров, отрича турците да са били агенти на българските тайни служби. Дългогодишният разузнавач на служба в Съветското военно разузнаване Христо Вълчев, обаче повече познат с литературния си псевдоним Петър Христозов, обяснява тази връзка от по-различен ъгъл.

Този играч обаче, който е въртял търговия на оръжие, наркотици, каптагон и според оперативните данни оттогава на МВР – и с крадени коли, който е осъществявал транзита през Турция и с личните си връзки го е доставял чак до арабските страни, е Исмет Тюркмен Шабан- или Стария Фатик.

Името му и това на сина му се цитират в доклада на вътрешния министър Христо Данов от 1991 г. за структурата и дейността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произхожда от голям кюрдско-сирийски клан.

По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа дейност, но успява да избяга в София и е обявен за издирване от Интерпол. У нас се свързва със структурите на ДС и работи с тях до 1989 г.

Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на бившия зам.-шеф на Първо главно управление на ДС и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружие в тази област - "Източноевропейска петролна компания", макар че Любен Гоцев отрича да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел "Орбита", точно срещу сградата на “Кинтекс”.

Шабан е бил собственик и на фирма “Сунимекс”. За заслугите си е награден от Тодор Живков с орден “Кирил и Методий” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 г. в Истанбул. През 1992 г. приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.

Пристига в България заедно с баща си. През 1978 г. влиза за 4 г. в затвора заради автомобилна катастрофа, при която загива момиче. Очевидци твърдят, че след излизането си е разполагал с карта на ДС, която му давала практически неограничени права.

Фатик е свързан с почти всички бивши силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 г. като заплаха за националната сигурност бизнесмен Дениз Тюркмен - женен е за Мелтем - дъщеря на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.

Освен на Грузия той е гражданин и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията срещу него са, че е ръководел и контролирал престъпна групировка, която търгува незаконно с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.

През 1992 г. тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява директора на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев с мотив, че е забелязан да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си “Лъжи в синьо” твърди, че Соколов всъщност му е наредил да открие разработка срещу Фатик и е искал от него да вкара Фатик в затвора, за да пренасочи каналите.

Стойчев посочва още, че през 1992 г. Фатик сам разкрил пред антимафиотите, че представител на една велика сила е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик действително се получавали от различни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.

Образувано е дело, но не са събрани достатъчно доказателства и срещу баща и син Фатик не са повдигнати обвинения. И по мегаделото за икономическата катастрофа на България двамата също не са привлечени като обвиняеми. Шабан остава в историята на българските тайни служби като емблематична фигура и дори мениджър на “Кинтекс”.

Името му се свързва неразривно с каналите за износ на каптагон. Действително, каптагонът първоначално е записан в Единния международен класификатор не като наркотик, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По онова време те не се водят наркотици.

В България е произвеждан нелегално, без лиценз, опакован е и под други имена като например “каптакола”. Изнасян е основно за арабския свят. Каптагонът действително притъпява чувството за болка и умора, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е необходим обикновено там, където се води война.

В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти казват, че от 1985-86 г. в Дупница каптагонът се произвежда и досега в България. Хапчето, което се произвежда нелегално тук, арабите го наричат “хафра” и го разпознават визуално по бледорозовия цвят.

Последната пратка 180 кг каптагон по цени на черния пазар на стойност 27 млн. евро, бе заловена по официално съобщение на Агенция Митници на Малко Търново на 20 юни т.г. в автобус, пътуващ от България към Турция, в тайник около калниците. Този, който сега произвежда каптагон, може да си докарва чисто по 1 млн. долара месечно.

И докато личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров споменава съвсем бегло за Стария Шабан, основал каналите за оръжие и каптагон на българските тайни служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал лично с него.

И досега обаче бивши служители на Държавна сигурност упорито отричат скритият транзит да е включвал и наркотици и “Кинтекс” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива твърдения.

Още от турската преса в началото на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената “българска следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори”, през публикации в британски издания в средата на 90-те години на, чак досега, се пише за това, за това скритата контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още стоки, е била официална държавна политика на България и е осъществявана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.

Незаконният трафик на стоките е създаден по време на действието на забраните на КОКОМ и ги заобикаля, като директно не се съобразява с тях.

След 1989 г. без много шум контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Кои бяха тези 10-на души, които по думите на Костадин Чакъров са били наясно с цялата схема на скрития транзит ги знаем всички?

/Източник: Фейсбук - Неделко Маслев/
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
loading...
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ