Комунистическото образование постигна това, което му трябваше – хора, които се страхуват да вземат решения и чакат команда отгоре


Всеки път когато чуя колко хубаво е било образованието и как всички заводи са работили, а селското стопанство било високо индустриализирано и бълвало продукция, започва да ми прилошава, казва Лилия Ланг – очевидец на социализма, цитирана от Дневник.бг

Образованието

По какви критерии то се определя като добро или лошо? Например какъв е продуктът, който дава на обществото – т.е. какви са възможностите и уменията на завършилия училище/университет да допринася за икономическото и духовното съществуване на обществото, както и да се ориентира в неговите механизми. Какъв продукт за обществото осигуряваше социалистическото образование? Завършвайки гo, ние бяхме практически неподготвени, неуверени в собствените си възможности и познания, неинициативни, непознаващи механизмите на обществото и държавата.

Учебната програма изобилстваше с ненужни предмети, чиято единствена цел беше да обърква децата и да не им оставя свободно време. Един от многото примери – „Устройство на автомобила“, който май изучавахме в 9 или 10 клас. Става въпрос за общообразователни, а не специализирани училища. Самото автомобилно устройство се изучаваше по схеми, никога не отидохме да погледнем автомобил на живо. На изпита трябваше да чертаем схеми и да изброяваме с какви механизми е пълен автомобилният мотор. Курсът нямаше капчица практическа насоченост, не ставаше дума как да си поправиш автомобила, ако нещо се счупи или не работи както трябва.

Друг фамозен предмет беше „Основи на социалистическото производство“, където трябваше да цитираме наизустени постулати за неясни икономически правила на планирането на „плановата“ икономика. Родителите ми са ми разправяли как в 1961/2 г. в час по история са разучавали – пак наизуст – фрагменти от много важен конгрес на БКП – в различни отрасли какви количества на глава от населението ще се пада през 1981 г: стомана, мляко, вълна. Тогава май като виц е възникнал въпросът – по колко легла в лудницата ще се падат през 1981 г. и т.н. Интересно, ако се направи справка каква ще е разликата между очакванията и действителността, има ли такава статистика?

Цитирането и зазубрянето на всякакви дефиниции

бе основен принцип на социалистическото образование. Дори предмети като български език и литература и чуждите езици не бяха пощадени от този подход. Вместо да се упражняваме и да усвояваме на практика граматическите правила, ние учехме (наизуст) определенията за тях. Дори отговорите на литературен въпрос се учеха наизуст! Същото беше и по физика, математика и химия – вместо да ни учат как да извеждаме формулите сами или да ни показват опити, ние пак ги зазубряхме. Това безкрайно зубрене без връзка с някакво практическо прилагане на наученото, липсата на всякаква творческа мисъл и разнообразие в учебния процес беше потискащо и доведе до апатия, нихилизъм и объркване.

Признавам, социалистическото образование постигна това, което му трябваше – хора, които се страхуват да вземат решения и чакат команда отгоре, защото са неуверени в собствените си познания (и нямаше как да не бъдат, тъй като тези познания бяха повърхностни, обитаваха краткотрайната памет, без практическа подплата и връзка с реалността).

Училището ни тъпчеше с информация, без да ни учи как да я анализираме и прилагаме. Лошото е, че това днес рефлектира в обществото ни. Не е случайно, че образованието не се промени в своята същност за 25 г., на практика отпаднаха единствено идеологическите предмети, но безсмисленото зубрене си остана. Социалистическото образование не създаваше граждани, личности, а поданици.

Лошото е, че за 25 г. не се създаде смислена цел, идеал. Матрицата е същата, онази, която ни е излята от тоталитарнните демагози. Защото реформата в образованието се правеше и се прави от т.нар. дългогодишни опитни педагози, от хората, получили това потискащо, скучно до болка, неинициативно, непрактично и безсмислено запълване на мозъка с дефиниции.

Митът за доброто образование на социализма е много вреден и защото настройва хората срещу всеки опит за извършване на по-съществени промени в този процес. Време е да се отърсим от тоя мит и да създадем нов модел, който произвежда граждани, разбиращи механизмите на обществото и своята роля в него, които са професионално ориентирани и притежават необходимите умения и воля да създават физически и интелектуален продукт за обществото и за себе си, хора инициативни и способни да променят средата – физическа, емоционална и духовна, към по-добро за всички.

Процъфтяващото селско стопанство– друг мит. Един малък пример:

Известно време след гимназия работих в зеленчукова бригада в с. Долна Малина. Имаше един трактор, който вечер паркираше надолу с главата, за да може да тръгне на сутринта. Оранжериите се оряха с магарешка тяга, поради липса на всякаква маломерна техника, бурените около тях ги надминаваха по ръст. Леля ми беше агрономка там, понякога ходеше на задължителни курсове за квалификация и побесняваше след това. Защото курсовете се провеждаха в образцови АПК-та /където обикновено водеха чуждите делегации/ и там им преподаваха върху техника, за каквато обикновените труженици дори не можеха да мечтаят.

Работещата промишленост

Тя може да се илюстрира дори само с един (мащабен) пример: комбинатът „Кремиковци“.

Единственият реален и неоспорим продукт там беше отровата, която съсипа земята, въздуха и водата на цялото Софийско поле. Безспорно там работеха страшно много хора и взимаха много пари. За сметка на останалата част от населението. Защото за никого не е тайна, че тази гордост на родната индустрия – и на българо-съветската дружба – работеше с техника от времето на Пуническите войни, внасяше суровини от къде ли не по света /околовръст нямаше ни руда, ни енергийни източници като вода или гориво/, за нея работеше цялото БДЖ и Българският морски флот. И последствията от подобни „гордости“ ще има да плащат много поколения след нас.

Администрацията

на заводите и ТКЗС бе огромна. Обратно на нормалната икономическа логика принципът бе да се намери работа за човека, а не човек за работата. На една позиция се назначаваха двама или трима души, които просто нямаха какво да вършат. Преди време една дама ме съжали, че отглеждам децата си в „сегашното“ време. Сподели ми, че при бай Тошо били много сплотен колектив. Сутрин свършвали работата за 1-2 часа и после тръгвали по магазините, кой каквото намирал, купувал за всички, а тя отскачала до вкъщи да сготви топъл обяд на децата си след училище. А сега шефката й брояла пуш-паузите….

Лилия Ланг 
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.