След Великото народно събрание, което приема новата Конституция и завършва своята дейност на 2 октомври 1991 г.

Българският избирател е участвал осем пъти в парламентарни избори като повечето от тях – пет, са били предсрочни. И се е превърнало в правило народният вот редовно да е извънреден, предаде БГНЕС.

Осем пъти сме правили своя избор за представителството на хората, наречени народ в храма на закона – Народното събрание. Пет от тях изборите са били предсрочни. Сега ни предстои шестият, като от 2013 г. насам това са третите предсрочни избори, които май вече стават редовни.

Определихме с Конституция, че НС е върховният орган на властта. Разпределихме си правомощията на властите, така, че парламентът да е определящ в политиките. Но с времето натикахме там статисти в сценката законодателна дейност, послушковци, мнозина от които са толкова тясно скроени, че не могат да излязат извън собствения си интерес. Някои от владеещите лостовете на властта пък превърнаха краденето в държавна политика, други кешираха политическите си позиции.

Сега ни представят нови лица за кандидати за депутати , но вслушаш ли се в изказа им, откриваш конвенционално мислене. И си мислиш – каква ли ще е промяната. Да избираш народни представители – какво му е народното и какво му е представителното. Понякога ги наричаме избраници. Какъв ли ни е изборът.

Пращаме ги в НС, за да създават правила, които да обслужват нас избирателите. И все очакваме добре обмислени закони, които да устроят всекидневния ни живот, бързо се разочароваме, лесно търсим нещо ново, все за промяна бленуваме.

В началото политическата мантра бяха демократичните промени, последва яростния антикомунизъм, либералният модел, сега се завръщаме към демократичните промени, като този път ги наричат „смяна на статуквото“.

В търсене на промяна или заради политическа криза досега предсрочни избори е имало за: 37-ото Народно събрание – на 18 декември 1994 г. 38-ото Народно събрание – на 19 април 1997 г. 41-вото Народно събрание – на 5 юли 2009 г. 42-рото Народно събрание – на 12 май 2013 г. 43-тото Народно събрание – на 5 октомври 2014 г.

Предстоят избори за 44-то НС на 26 март 2017 г., и те предсрочни Всичко започва от изборите за 36 Народно събрание, които се провеждат на 13.10.1991 г. едновременно с местните избори. 36-то Народно събрание е първото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 г.

В него политическото разпределение на властови позиции в значителна степен е свързано с реституционни закони и интереси. Първоначално председател на събранието е лидерът на Демократическата партия Стефан Савов от СДС (ноември 1991 г – октомври 1992 г.)

След него председател е Александър Йорданов от СДС, който ще остане в парламентарната хроника със сентенцията „днес е добър ден за българската демокрация“. Заместник-председатели са Снежана Ботушарова – СДС, Кадир Кадир -ДПС.

На избори за 37-о Народно събрание на 18 декември 1994 г. БСП е подкрепена от 2 262 943 избиратели и има 125 мандата, за СДС са гласували 1 260 374, което осигурява мястото на 69 народни представители на парламентарните банки. Народен съюз е подкрепен от 338 478 и получава 18 мандата.

За ДПС бюлетини са пуснали 283 094 души, а депутатите са 17. Българският Бизнесблок на Жорж Ганчев с 245 849 бюлетини получава 11 мандата. Председател е Благовест Сендов, заместник-председатели: Нора Ананиева – БСП, Иван Куртев – СДС, Атанас Железчев – БЗНС, Юнал Лютфи – ДПС, Кристиян Кръстев – БББ.

Народното събрание е разпуснато предсрочно заради дълбоката криза, в която навлиза страната. Извънредните избори за 38-о Народно събрание, които се провеждат на 19 април 1997 г. водят да парламентарно мнозинство на коалицията Обединени демократични сили с основна политическа сила СДС като печелят 137 мандата. За сините гласуват – 2 223 714 души.

Събранието изкарва пълен мандат и работи от 7 май 1997 до 19 април 2001 г. Негов председател е Йордан Соколов. БСП с коалицията Демократична левица е подкрепена от 939 308 гласа и печели 58 мандата. Обединение за национално спасение – 323 429 гласа и 19 мандата. Българска евролевица – 234 058 и 14 мандата. Български бизнес блок – 209 796 и 12 мандата. В ръководството на 38-мо НС зам.-председатели са: Благовест Сендов – БСП, Иван Куртев – СДС, Петя Шопова – Българска евролевица, Александър Джеров, Христо Стоянов – Българска евролевица, Любен Корнезов – БСП.

38-ото НС приема декларация заради изострената ситуация в Косово в която се заявява, че „България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия“ и потвърждава цивилизационния си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО. Депутатите гласуват и декларация за национално съгласие. В нея се заявява: „Ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, с воля да работим за доброто на България, обявяваме своята решителност да преодолеем политическата, икономическата и моралната криза в страната. В името на това ще търсим непрестанно конкретно съгласие помежду ни по основните национални проблеми.

Избори за 39-то Народно събрание на 17.06.2001 г. довеждат на власт НДСВ на Симеон Сакскобургготски. За НДСВ пускат бюлетините 1 952 513 българи и движението има 120 депутати в парламента. Следват го ОДС с 830 338 гласа и 51 мандата, Коалиция за България със 783 372 гласа и 48 мандата, ДПС- 340 395 гласа и 21 мандата.

Председател на НС е Огнян Герджиков, който на 4 февруари 2005 г. със 119 гласа „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ е отстранен предсрочно от поста заради „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“, а всъщност заради несправяне на намерението си да спре гласуването с чужди карти в пленарна зала.

Борислав Великов сяда да мястото на Герджиков и е председател на НС от 23 февруари до 17 юни 2005 г. През декември 2007 г. заедно с група депутати напуска НДСВ и образува самостоятелна парламентарна група Българска нова демокрация (БНД). 39-ото НС приема на 21 септември 2001 г. Декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет. Редовните избори за 40-то Народно събрание на 25.06.2005 г. е свикано на 11 юли 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година.

В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от предишното правителство. Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия – ГЕРБ. На изборите за Коалиция за България са гласували 1 129 196 33 души, което й определя 82 места в парламента. Подкрепата за НДСВ пада до 725 314 гласа и 53 мандата. ДПС – с 467 400 гласа има 34 депутати. Национален съюз Атака – е подкрепен от 296 848 българи, получава 21 места в НС. Обединени демократични сили – 280 313 гласували за тях, коалицията взема 20 мандата. Демократи за силна България – с 234 788 гласа получава 17 места в парламента. Български народен съюз – 189 268 гласа и 13 места.

В ръководството на 40 НС са: Георги Пирински, КБ – председател, а зам.-председатели са: Любен Корнезов – КБ, Камелия Касабова – НДСВ, Юнал Лютфи – ДПС. Въведен е и статутът на зам.-председатели на ротационен принцип. Това са: Петър Берон – Коалиция Атака, Филип Димитров – ОДС (2005-2008 г.), Надежда Михайлова – ОДС (2008-2009г.), Екатерина Михайлова – ДСБ, Анастасия Мозер – БНС Изборите за 41 Народно събрание се провеждат на 5 юли 2009 г. са за седми път за след 1989 г. и се провеждат заедно с изборите за Европейски парламент, които излъчват 17 (а след декември 2009 г. – 18) представители в делегацията на България в Европейския парламент. В НС за ГЕРБ гласуват 1 678 583 избиратели като 91 мандата са пропорционални, а 26- мажоритарни, депутатите от ГЕРБ са общо 117.

Първоначалният брой депутати за ГЕРБ и ДПС е респективно 116 и 38, но след касиране на 18 358 гласа от гласоподавателни секции в Турция от ЦИК на 16 февруари 2010 ГЕРБ получава един мандат повече, а ДПС губи един мандат. Коалиция за България е подкрепена от 748 114 гласа и получава 40 пропорционални мандата. ДПС с 592 381 32 гласа – 5 мандата са мажоритарни, а 37 пропорционални. Партия „Атака“ получава подкрепата на 395 707 и има 21 пропорционални мандата. Синята коалиция – СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП успява да привлече 285 671 и взема 15 депутатски места. Ред, законност и справедливост със 174 570 достига минимума за парламентарна група от 10 депутати. Групата на РЗС просъществува до 9 декември 2009 г.

Цецка Цачева е председател на 41-ото НС. Нейни заместници са: Менда Стоянова – ГЕРБ, Анастас Анастасов – Синя коалиция, Лъчезар Иванов – ГЕРБ, Георги Пирински – КБ, Христо Бисеров – ДПС, Павел Шопов – Атака, Екатерина Михайлова ДСБ, Атанас Семов – РЗС. Предсрочните избори за 42-ро Народно събрание се провеждат на 12.05.2013 г. Първото му заседание е на 21 май 2013 г., а последното на 4 август 2014 г. На 6 август с указ на президента Росен Плевнелиев 42-рото Народно събрание е официално разпуснато.

Този парламент преживява едни от най-продължителните и многобройни граждански протести след като за председател на ДАНС се предлага Делян Пеевски. Десетки хиляди българи призовават за оставка на кабинета на Пламен Орешарски и нови избори за Народно събрание. Още в началото на работата 42-рото Народно събрание започва с политически конфронтации, които до средата на 2014 г. прерастват в политическа криза.

Коалицията между БСП, ДПС и Атака, които подкрепят кабинета, се разпада заради вътрешни противоречия и незадоволителни резултати на Евроизборите през май 2014 г. В това НС ГЕРБ влиза с 1 081 605 гласа и получава 97 депутатски кресла. Коалиция за България – с 942 541 има 84 мандата. Движение за права и свободи е подкрепено от 400 466 гласоподаватели и получава 36 места. Партия Атака с 258 481 бюлетини има 23 места.

Председател на 42-ия парламент е Михаил Миков, заместник-председатели са: Мая Манолова – БСП, Христо Бисеров (21 май 2013 – 7 ноември 2013) – ДПС, Алиосман Имамов (от 12 ноември 2013 г.) ДПС. Този парламент ще остане в историята и с т.нар. „Тефтерче на Златанов“.

През юли 2013 г. председателят на парламентарната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Христо Златанов от ГЕРБ е привлечен като обвиняем за „длъжностно престъпление“. При обиск в дома му разследващите откриват тефтерче със записки, които подсказват опити на Златанов за „търговия с влияние“ и „упражняване на натиск“.

Бележките съдържат инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б. Зад инициалите общественото мнение остава с впечатлението, че стоят Искра Фидосова, Цветан Цветанов и Бойко Борисов. В скандалното тефтерче има записи като: „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ“, „Да се удари Трайчо Трайков“, „да не се работи по Емил Димитров до март месец тази година, а след това да се работи срещу Емил Димитров, защото вече нямало да е депутат“, „Активна работа и по Ангел Семерджиев“, „Кмета на Кръстева – да има конфликт“ и пр.

На 3 ноември 2013, Христо Бисеров подава оставка като заместник-председател на 42-рото Народно събрание и като депутат. Дни след това – на 7 ноември срещу него е образувано досъдебно производство от Софийска градска прокуратура „за данъчни престъпления и пране на пари“, както и за „представяне на декларация с невярно съдържание пред Сметната палата“.

На 1 декември 2015 г. Бисеров е оправдан по всички обвинения. Извънредните избори за 43 Народно събрание се провеждат на 5 октомври 2014 г. В парламента влизат рекорден брой политически формации. За ГЕРБ гласуват 1 072 491 души и в НС влизат 84 депутати. БСП-лява България с 505 527 гласа получава 39 места в парламента. ДПС с 487 134 гласа 38 места, Реформаторски блок с 291 806 гласа – 23 мандата, Патриотичен фронт с 239 101 гласа – 19 мандата, България без цензура със 186 938 гласа – 15 мандата, Партия Атака със148 262 гласа – 11 мандата, Алтернатива за българско възраждане получава 136 223 бюлетини и има 11 мандата. Председател на НС е Цецка Цачева, а заместник-председатели: Димитър Главчев –ГЕРБ, Янаки Стоилов – БСП лява България, Алиосман Имамов – ДПС, Иван Иванов – РБ, Красимир Каракачанов – ПФ, Явор Хайтов – ББЦ, Явор Нотев – партия Атака, Кирил Цочев АБВ. На изборите е установен рекорден брой недействителни бюлетини, като най-много са при ДПС.

Рекорден е броят на невалидните бюлетини – 218 125, което е над два пъти повече от предишните избори. Преференциалният вот и синдромът 9/9 пренареди десет листи на ГЕРБ. Партията се яви на изборите с бюлетина номер 9 и във въпросните листи имената под номер 9 бяха предпочетени и се изкачиха нагоре в листите по брой, гласували за тях.

На 26 януари бе последното пленарно заседание на 43-ото Народно събрание след като президентът Румен Радев издаде указ, с който разпусна на 27 януари 43-ия парламент и насрочи предсрочни избори за 26 март. Преди това той имаше характеристиката на едно безлично събрание, което по-често бе на подчинение на Министерския съвет и персонално на премиера Борисов. Неговата увереност, че когото посочи с пръст, ще спечели изборите изигра лоша шега на него, на Цецка Цачева, която бе номинирана за кандидат-президент, а и на партия ГЕРБ.

В хода на кампанията Борисов заяви, че ако не спечели ГЕРБ на президентските избори, той ще подаде оставка като министър-председател, за да се отиде на извънредни парламентарни избори, на които да се чуе гласът на народа.

Резултатът от референдума, който се проведе паралелно с президентските избори също се превърна в мотив за политиците да заговорят като един – че народът ясно е казал, че иска промяна и по всичко личи, че на предстоящите избори за 44-то НС думите „промяна“ и „нови лица“ ще присъстват в началото и в края на всяка инициатива.

И всичко това, за да се прикрие, че смяна на елитите няма да има, междупартийните и вътрешно партийни интриги няма да спрат, а гласуващите ще останат разочаровани (за пореден път) от своя избор. И ще остане надеждата на мъдреца – че всеки провал е урок за постигане на успех. Въпросът е за кого ще е този успех.

Източник:www.transmedia.bg
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ