Печката на дърва на село е незаменим спомен за всеки, докоснал се до нея с детските си пръстчета и за първи път научил житейския урок, че от огъня може да се изгориш, макар и да не го виждаш. Затворени зад няколкото вратички, пламъците облизват търкалата на плочата, а те правят всичко, за което са предназначени. В единия ѝ край винаги има чайник или тенджера с топла вода, а дилафът и ръженът стоят я в струпаните отстрани цепеници, я подпрени до емайлираните страници на печката.  Липовият чай в тенджерката е станал с цвят на карамел и стаята ухае на билки. Рано сутрин през зимата баба или дядо са я запалили, баба прехвърля от масата, където е месила и нарязала на ромбове бухти със сирене, старият очукан и обгорял тиган е загрял, колкото може, тя пуска в него парчетата тесто, чува се едно сладко, сладко „джъс“ и само след малко кухнята замирисва на пържени вкуснотии. Мътеницата е студеничка от мазето и всичко е точно. (Усмивка към един съвременен „хит“, в който се прави кекс на всяка втора дума)

Понякога за такава закуска баба няма време, смъкне един още суров суджук от пръта, който виси под стряхата, щипне го с дилафа, разбута въглените в печката и го цвърне за няколко минути. Отреже една голяма филия, като държи хляба опрян в престилката на корема си, стопли и нея, а ти колкото и да си злояд, все ще се навъртиш край масата, облизвайки се. Ако все още баба не е успяла да те подкупи с наденицата, те примамва с печено върху хартия яйце, а ти потропваш отстрани и гледаш как белтъкът му се втвърдява, а жълтъкът се стяга и става на кръгче. Всичко, сготвено на пламък, на истински огън, е вкусно. Ако ще и само да препърлиш порязаница от селския дъхав хляб на плочата отгоре, па да я намажеш с бяла свинска мас, която веднага бързо попива в дупчиците на филията, а тя омеква без да губи хрупкавостта си по коричката. Да поръсиш домашно смлян червен пипер, макар и по-едричък от купешкия. Да ти замирише на сушена чушка, а дървата в печката да пукат, мокрите да цвърчат пронизително, извивайки някаква своя си песен, като от високите тонове на кларинет.

Децата не помнят чиста ли е била печката, излъскана ли и дали плочата ѝ някога е мазана с боя „Щъркел“, която си беше единствената екстра, с която да се вкара отоплителния и готварски уред в приличен вид. Ама пък така лустросана можеш ли отгоре ѝ да метнеш хляба? Помнят се ароматите от всичко приготвено върху нея. Помни се уютът и топлината. Помнят се до ден днешен напуканите вълшебни ръце на баба и нейната обич, която грее по-силно и от остарялата печка.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Детството на село в 5 мига от миналото

Източник: www.zarata.info
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ