Култовите диапрожекционни апаратчета „Пионер 1”

Оказва се, че носталгия по детството от годините на социализма в НРБ вади от килера култови предмети. С тези прожекционни апаратчета и няколко целулоидни ленти, навити на ролки, децата през 80-те влизаха в света на приказките. Необходимо беше само да не са спрели тока (режимите на светлото бяха епични), стаята да е затъмнена и да има ако не бяла, то поне едноцветно боядисана стена, без закачени по нея картини и други смущаващи образа предмети.При липса на стена, която да отговаря на тези условия, винаги можеше да се защипе един бял чаршаф на двете крила на гардероба на баба например, или да се използва бялата дървена врата. И идваше времето на ленти с приказки - за да има разнообразие и да не ни омръзват. Макар че на нас трудно ни омръзваше това занимание, дори ако се налагаше сто пъти да гледаме едни и същи филмчета, които вече сме научили наизуст.
Та такива ми ти работи се случваха в миналото с диапрожекционните апаратчета за диафилми.Даже по-изобретателните от нас можеха да си изработват собствени "ленти" от оризова хартия. А при липса на ленти за гледане – те често горяха или се стапяха от високите температури на крушките в диапрожектора, апартчето се превръщаше в прожектор-следач за импровизираните театрални представления и концерти, които разигравахме зад завесите в хола.

Имаше още руски подобни апаратчета, немски, полски също. Но гордостта на родната индустрия бързо наложи диапрожекционни апаратчета „Пионер 1” на ОЕЗ -Панагюрище. Така в един момент почти няма къща, която да не разполага с такова. Видеото на VHS все още беше лукс, а за DVD, плейъри, лаптопи и персонални компютри дори не сънувахме. Просто много от съвременните джаджи не бяха измислени.
Сигурно си спомняте за часовете прекарвани взряни в осветения правоъгълник в тъмната стая, прожектирайки си филмчетата отново и отново....

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА