Краят на 50-те години на миналия век. Тогава се появи в Кърджали, град, забравен от Бога, първото ауто – Москвич 408, истински руски звяр. На ул. „Отец Паисий”, пред дома на художника към Киноразпространение Кръстьо Черешев, който прерисуваше на бяло платно афишите от предстоящите за прожекция филми.Бил съм 6-7-годишен. С апапите от махалата се юрнахме да гледаме туй чудо на техниката, зверим се в него като индианци пишеща машина, не смеем да го докоснем. А бачо Кръстьо като запали и двигателя му, се разбягахме като пилци. От вълнение три нощи не успяхме да заспим – та това си беше неописуема емоция.

Две петилетки по-късно те ти го и първият светофар в града, на бул. „Беломорски”, до Пътно управление. Хайде пак юруш. Седим, гледаме го и мигаме на парцали. Сегашните деца със свръхмодерните си смартфони и таблети какво ли знаят, но пък ние бяхме по-щастливи от тях, така си мисля. После се появи и чутовната реплика: „Къде живееш?”. „До светофарите!”.

Георги Андонов,Кърджали
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

1 коментар:

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив