Коя е тя:

Силвия Вачкова е съпруга на големия наш актьор Григор Вачков и майка на талантливата актриса Мартина Вачкова. Силвия е завършила българска филология, владее няколко езика. Дълги години работи за немска телевизия като журналист, а после и като продуцент, мениджър и презентатор на рекламни филми. Тези дни се откри изложба в памет на Григор Вачков и пред „България Днес“ журналистката разказа спомени, неизричани преди.– Г-жо Вачкова, как ви понесоха годините самота без Григор Вачков?
– Много, много трудно! Сега се навършиха 37 години, откакто Григор го няма. На 26 май щеше да навърши 85 години. В началото много го сънувах, постоянно нещо си говорехме на сън, сега вече не толкова. Най-често се присънва на моята приятелка Валя, той много я обичаше. Не се приемам за вдовицата на Гришата, а за жена му. Той не е умрял в моето съзнание! Помня как бях на 15 години, когато се запознахме. Каза ми: „Аз тебе много те обичам и ще се оженя за теб. Но трябва да знаеш, че ще умра млад.“ Не му вярвах. Като се прибрах у нас, викам на баща ми: „Гриша ще се ожени за мен“, а той беше от основателите на Софийската филхармония, казва: „Ще има да гладувате много“. После постави условие да уча, да завърша.

– Как се запознахте?
– Първата ни среща бе в Двореца на пионерите. Играех в кукления театър, но правихме жива пиеса с участието на Вачков. Само като се покажеше, залата избухваше в ръкопляскания. В същото време беше страхотен кавалер, невероятно мил. Ставаше да ми отстъпи място зад кулисите – на мен, пиклата. Подаваше ми ръка. Не знам какво се е случвало в душата му. После замина да играе във Враца, пишеше ми писма. И аз му пишех. Така година и половина. Когато Сърчаджиев извика обратно тук любимите си ученици и създаде Сатиричния театър, станахме гаджета. Но виж, никога не съм била влюбена в Гриша, просто много го обичах. Толкова добър беше, толкова благ. Безкрайно мил и много беден. На сватбената ни снимка е с чужд балтон, чужд панталон и чужд шал. Аз съм с черна рокля, която си ших за Нова година, и три проскубани хризантеми. Нямаше къде да живеем, прибра ни един от чичовците ми. Заживяхме в тяхната кухня, хората си готвеха в спалнята. Там родих. Без баня, без хладилник, без печка, без парно. При това на 17 години. Колегите на Вачков дори се майтапеха с него и му викаха „педофил“, защото бях много малка, когато родих Мартина. Но понеже следвах редовно, трябваше да извърша „големия си грях“ спрямо Мартина – на две години я дадох на седмични ясли. Само събота и неделя бяхме с детето. Мартина все гледаше тъжно. Все нещо въздишаше, трепереше. Да ти се скъса сърцето! Тя и сега ми казва, че няма как да ми го прости. Ходехме с Гриша и се криехме, гледахме от терасата как вътре децата танцуват. И нашата уж танцува, ама една тъжна, унила…

– Много сте се обичали, вярно ли е, че сте го ревнували?
– Абсурд, не! Страшно хубаво живяхме. С много топлота и грижовност. С ръка не сърцето казвам, че никога не съм го ревнувала. До степен, че когато тръгваха някъде на снимки, слагах в джоба му презерватив. Той се ядосваше, ама аз казвах, че знам какво е на снимки. Викам му: „Е, сега, като ти влезе някоя в стаята, няма да я изпъдиш!“. Голяма работа беше Гришата, толкова висока летва, че нито аз, нито Мартина случихме на мъже след него.

– Той си отива едва на 47 години, имаше ли предчувствие?
– Не знам. Една вечер с негови колеги от „Мъжки времена“ дойдохме вкъщи. И той, който никога не пиеше, цяла нощ си сипваше бира в чаша, пълна с лед. Да е ледено, ледено, ледено. В полунощ се оплака, че го боли главата. После каза, че му минава. Не пи аналгин. Отидох да спя в стаята на Мартина, да не го безпокоя, да си почине добре. На другия ден тръгвах на работа, но се върнах от вратата. Влязох в стаята – пердетата пуснати, мрак. А той хърка. Гришата, който цял живот спеше като агънце, сега хъркаше с полуотворени очи. И тогава разбрах: „Ето, стана нещото, заради което живях в страх! Пъхнах му в устата един нитроглицерин, той ми прехапа пръста.“ После извикахме лекар. Той така и не дойде на себе си, издъхна след осем дни.
– Не се ли сетихте за заръката на баба Ванга да не пие студени неща?
– Едва ли точно в този момент за това сме си мислили. Макар че когато последно той отиде при нея, тя му каза: „Носи си новите дрехи, Гриша, и си живей живота“. Всички знаем колко деликатна беше Ванга, може би не искаше да му каже, че нещо ще се случи с него. Никога няма да забравя, когато Мартина, вече 20-годишна, преживя погребението на баща си. Тогава й помогнаха най-близките. Взеха я, водиха я нагоре-надолу. Венчето, Невена Коканова, ни хвана двете за ръце. Днес тя е през един гроб от Гриша и каза: „Спокойно!“ – това ни повтаряше и ни стискаше ръцете, аха да ги счупи.
– Имали сте много приятели. Вярно ли е, че след Мартина сте забременели още веднъж?
– Да, с момиченце, а Григор мислеше, че ще е момче. До седмия месец всичко беше наред, после се появиха проблемите. През това време Гришата беше на снимки. Няма как да кажа, че тази драма не ни съсипа. Но той пред мен се държеше сякаш нищо не се е случило. Опитваше да ме развлича, появи се в болницата с букет цветя. Държеше се така, сякаш съм му родила син. Все повтаряше: „Всяко зло за добро“.
– Разбирам. След Гришата ви е било трудно да не сравнявате всички с него.
– Да, защото кой е тоя мъж, който ще има самочувствието да бъде с жената на Григор Вачков? Да, имаше един човек, с когото бяхме заедно почти 30 години, на периоди. Но живеехме отделно, а аз не смеех никъде да отида с него. Това мачкаше самочувствието му. Така и не се получи нищо.

– Внучката доколко прилича на дядо си?
– Много! Хвалят таланта й да рисува. Сега са й възложили да направи пощенска марка на дядо си, да я нарисува. И тя е много притеснена дали ще й се получи. Но е много скромно детенцето ни.

– На вас не ви ли се работи още?
– От 1990 г. бях стрингер за немска телевизия. Това е човекът, който организира снимачния процес, който трябва да може да е всичко – хем предлагам темите, хем ги снимам. Малко съм уморена, но обичам работата си. 37 години работих за немците. Няма да забравя как снимахме възродителния процес. Първи снимахме в Момчилград, най-тежките райони, интервюирала съм край танковете Лютви Местан и кой ли не. Но най впечатлена съм от Ахмед Доган. На него му симпатизирам изключително. И знаете ли, никой от политиците ни, никой от известните ни хора не ми отказваше да го снимам. Защото бях „жената на Гришата Вачков“. И днес съм така, не вдовицата, а жената на Гришата!

Източник:www.bgdnes.bg
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ