Това е Илия Минев, който със своите 33 години пребиваване по комунистическите затвори, изпреварва по най-дълъг престой зад решетките дори бореца срещу расизма в Южна Африка и носител на Нобелова награда за мир Нелсън Мандела.

Въпреки твърдостта, с която отстоява човешките права по време на комунизма, след 1989 година Минев има не лека съдба и е изолиран от политическия елит на „новите“ демократи от СДС. Борецът за човешки права е роден през 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември). Едва ли в младежките си години той си е представял тежката съдба на дългогодишен затворник, която ще го последва веднага след 1944 година. Докато учи в гимназията в Пазарджик, той влиза в конфликт със свои съученици, които членуват в младежката организация на комунистическата партия.

Заради това той е пребит жестоко от съучениците си ремсисти.

Веднага щом излиза от болницата, в която постъпва заради тежкото си състояние, баща му го изпраща да учи във френския колеж в Пловдив. След завършването на елитното учебно заведение, Минев продължава образованието си в университета в Тулуза, където завършва индустриална химия. По това време бъдещият дисидент се сприятелява с бъдещия френски президент – социалист Франсоа Митеран. Няколко десетилетия по-късно, в началото на 1989 година, именно Митеран ще посети България, за да се срещне с нейните дисиденти. На тази среща, станала известна като „Закуската с Митеран“ обаче, Илия Минев няма да присъства. Той няма да бъде допуснат до нея от органите на ДС.

След като завършва висшето си образование, Илия Минев се връща в България. През 1941 година се включва в легионерското движение. Там е избран за член на главното водачество на Съюз на българските национални легиони, завеждащ отдел „Външнополитически“ и водач на легиона в Пазарджик.

Заради това, ден след комунистическия преврат от 9 септември 1944 година, Минев е арестуван и е задържан за една година в пазарджишкия сектор на Държавна сигурност.

Така започва неговата затворническа епопея. Малко след като е освободен от ареста, през 1946 година, Минев отново е арестуван. Обвиняват го, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Според прокуратурата, той е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет -Организация за възстановяване на бившите национални легиони с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.

Присъдата, издадена от комунистическия съд, е доживотен, строг тъмничен затвор. Все пак малко по-късно съдът смекчава позицията си и заменя доживотната присъда за дисидента с 25 години лишаване от свобода.

Въпреки това духът на Илия Минев не спада. Едва пуснат предсрочно от затвора, той отново е вкаран там за антикомунистическа дейност. Така с малки промеждутъци Минев прекарва в затвора до 1978 година. През това време той обикаля почти всички затвори в страната, като най-много престоява в пазарджишкия, пловдивския и старозагорския. За това време Минев престоява 1860 дни в карцера за неподчинение, а 460 от затворническите му дни преминават в гладни стачки.

След като през 1978 година е освободен, той се връща в родния си град Септември. Там е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция.

Следен неотклонно от органите на ДС Минев не се отказва от дейността си. През 1984 година той започва да организира своето Независимо дружество за защита правата на човека. Минев иска дружеството да съществува легално и не се крие по никакъв начин от властите.

Точно в този период започва и насилственото асимилиране на турското малцинство в България. Стотици турци и мюсюлмани, които не са съгласни с преименуването си, се включват активно в правозащитната организация на Илия Минев. През 1987 година той пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации, в които призовава да защитят правата на хората в комунистическа България.

Заради тази си проява Минев е арестуван отново. В ареста той обявява гладна стачка, която продължава 20 дни и е последвана от освобождение. Комунистическите власти са безсилни пред характера му. След излизането си от ареста, дисидентът е поставен от властите под домашен арест.

Именно в този в началото на 1988 година, той и група негови съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека.

Въпреки мъченията в лагерите и затворите Минев доживява да види рухването на комунизма. На 6 януари 2000 година той напуска този свят на 82-годишна възраст. Смъртта го заварва в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Посмъртно той е обявен за почетен гражданин на родния си град Септември, а през 2008 година там е открит негов бюст-паметник. Награден е и с орден „Стара планина“ I степен. Тези посмъртни почести обаче едва ли имат значение.

Източник:senzacia.net
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.