В не толкова далечните соцгодини ЦУМ беше голяма работа. Тогава още не знаехме що е това мол, нито бяхме виждали бутици за маркови дрехи и обувки. Затова славата на този наистина огромен за мащабите на България магазин се носеше из цялата страна. Посещаваха го стотици хиляди столичани, гости от провинцията, които идваха със специални рейсове.

В интерес на истината в ЦУМ можеха да се намерят много стоки. С уговорката – скромна и безлична конфекция и най-вече няколко модела български обувки, присъщи на тоталитарното време. Номерът в ЦУМ беше да имаш връзки сред продавачките. Само тогава можеше да се снабдиш примерно с нашенския парфюм „Джулия”, произвеждан само за износ, и с някоя друга копринена блузка, ушита в Русе на ишлеме. Дори с цветен телевизор. Нямаш ли връзки – пиеш една студена вода и толкова.

Никой обаче не подозираше, че в ЦУМ има една тайна стая. По-скоро салон в дъното на втория му етаж, чиято на пръв поглед незабележима врата винаги беше затворена. За да влезеш през нея, трябва да натиснеш копчето на звънец. Отваря служител, който иска паспорта ти и търси името ти в специален списък. Т.е. някой отгоре предварително се е обадил, че другарката или другарят еди-кой си ще дойде в определен час.

Аз влязох случайно в тази чудна тайна стая. Официална делегация от Македония беше на гости на шефовете на моята служба. Като профпредседател аз се занимавах с гостите и на мен се падна честта да ги заведа в тайнствената стая на ЦУМ. Да си напазаруват на воля хората и да запомнят България с добро. И ето ни пред бронираната врата. Натискам аз звънеца, отварят ни веднага. Проверяват ни – бяхме четирима души – аз, двама мъже и една жена. И влизаме в… един рай. Дотогава не бях пътувала в чужбина и това, което видях тук, ме смая. Залата буквално беше претъпкана със западна стока, кореком ряпа да яде. Македонците направо онемяха. За секунди им загубих дирите между щендери и рафтове с фини обувки. Помня, че имаше и щанд за изискани кожени чанти, за платове, палта и блузи. При това на съвсем прилични цени в левове.

Македонците се натовариха с пакети, едва ги примъкнаха до вратата на залата, в която освен всичко миришеше и на прекрасен парфюм. Е, явно на обикновен освежител за въздуха де. Но и той беше непознат за нас в онези времена. После се чудех – кои ли бяха привилегированите големци да пазаруват от тайната стая? И кой ли отговаряше за специалния списък с имената им?

Източник: pik.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ ➡
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.